Решение по дело №34291/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17066
Дата: 20 септември 2024 г.
Съдия: Пламен Генчев Генев
Дело: 20231110134291
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17066
гр. София, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110134291 по описа за 2023 година
Д. Т. Т. е предявила срещу А. Н. М. иск с правно основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, негативни емоции, унижение, опозоряване и обида,
причинени от действия на ответницата по изготвяне и залепване на бележи и
писма в периода от 20.06.2018 г. до 19.06.2023г., съдържащи обидни изрази и
квалификации, както и неверни твърдения, а именно „ Искане за
освидетелстване на г- жа Т.“;, „Утре може и лицата ни да напръска със сода
каустик. Просто се пазете!“; „Коя във входа е Д. да връхлита като буря на бой
и да създава скандали с когото си поиска?“;, „Искаме да Ви уведомим, че
докато ***** - сем. П не се издължи към входа, със сумата от 133 лв. (която
включва 128 лв. неплатени входни такси за период от осем месеца плюс 5 лв.
за източване на вода) касиерът спира да събира пари, а от другия месец по
настояване на болшинството съседи спират плащанията на входните такси“;
„Ако някой ще съди Д. то ще е от личен характер“; „И за да не изпитва Д.
удоволствие, че къса всяка написана истина това отива в таблото! “, станали
достояние на живущите в ЕС, находяща се в АДРЕС, ведно със законната
лихва от 20.06.2018г. до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че с ответницата са съседи повече от 10 години в един и
също вход на ЕС, находяща се в АДРЕС, като последната се е представяла за
управител на етажната собственост и като такъв е изисквала конкретно
поведение от страна на живущите в изпълнение на взети решения от ОС на
ЕС. Ответницата е претендирала събиране на средства, извършване на
ремонтни дейности, въвеждане на нов правилник за вътрешния ред, покрИ.е
на разходи и т.н. изисквала и действия от ищцата в собствения й апартамент
1
като премахване на отдушник, подмяна на козирка и прочие. Поддържа, че
отказвала да изпълнява нарежданията на ответницата, което довело до
изготвяне на бележки, писма и др., които ответницата залепвала на входната
врата на етажната собственост, стените в антрето и дори на вратата на
жилището на ищцата, съдържащи обидни изрази и квалификации, както и
неверни твърдения, а именно „Искане за освидетелстване на г-жа Т.“,
„Утре може и лицата ни да напръска със сода каустик. Просто се пазете!“,
„Коя във входа е Д. да връхлита като буря на бой и да създава скандали, с
когото си поиска?“, „Искаме да ви уведомим, че докато ап. *******
(апартаментът на ищцата) не се издължи към входа, със сумата от 133 лв.
(която включва 128 лв. неплатени входни такси за период от осем месеца
плюс 5 лв. за източване на вода) касиерът спира да събира пари, а от другия
месец по настояване на болшинството съседи спират плащанията на
входните такси“, „Ако някой ще съди Д., то ще е от личен характер“, „И за
да не изпитва Д. удоволствие, че къса всяка написана истина, това отива в
таблото“. На част от бележките била означена датата, а именно 19.06.2013г.,
03.04.2014г., 13.03.2022г., 21.03.2022г., 16.03.2022г., 09.02.2023г., 18.05.2023г.,
17.06.2023г., 15.07.2023г., 17.07.2023г., 20.09.2023г., 21.09.2023г., 24.09.2023г.,
25.09.2023г., 26.09.2023г., а като автор бил посочен „А. М.“, „М.“, а в други –
„Ръководството“, „управител на ЕС А. М.“ и „Домсъвета“ Поддържа, че
бележките ставали достояние на всички съседи, като такива изрази били
отправяни към ищцата и устно в присъствието на други етажни собственици.
Това довело до преживяване на негативни емоции и преживявания от страна
на ищцата, стрес и притеснения, а освен това се отразило и на семейните й
отношения. Поддържа, че изпитвала срам от съседите, които избягвала да
вижда, не можела да съсредоточи на работното място, страняла от колегите си
и се изолирала вкъщи. Станала сприхава, раздразнителна, имала конфликти в
семейството, като дори обмисляла да продаде жилището. Сочи, че чувствала
тревога всеки ден и нервност. Моли съда да уважи предявения иск. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и
претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е депозирала отговор на
исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че е
председател на УС на ЕС повече от 10 години, като ищцата системно не
изпълнява взетите на ОС на ЕС решения. Сочи, че ищцата руши общи части
на входа, обижда и напада физически и вербално останалите живущи. Твърди,
че ищцата е нарушила целостта на общата част на входа, като е пробила
вертикална стена в кухнята н**** и извела отдушник през дупката с диаметър
20 см до козирката над входа на блока. По този повод били провеждани
няколко ОС на ЕС с чиито решения ищцата не се е съобразявала, а е създавала
пречки. Сочи, че ищцата късала всички съобщения, поставяни на видно място
във входа, в т.ч. заливала с боя стъклените вратички на таблото. Оспорва
залепването на съобщения на вратата на ищцата, а само на видно място във
входа, като не са използвани обидни думи и квалификации, нито са
разпространявани клеветнически твърдения. Оспорва ищцата да е претърпяла
твърдените неимуществени вреди. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
2
разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
отговора на исковата молба и претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са представени 58 броя бележки, в които се съдържат следните
изрази „Искане за освидетелстване на г-жа Т.“, „Утре може и лицата ни да
напръска със сода каустик. Просто се пазете!“, „Коя във входа е Д. да връхлита
като буря на бой и да създава скандали, с когото си поиска?“, „Искаме да ви
уведомим, че докато ап. ******* не се издължи към входа, със сумата от 133
лв. (която включва 128 лв. неплатени входни такси за период от осем месеца
плюс 5 лв. за източване на вода) касиерът спира да събира пари, а от другия
месец по настояване на болшинството съседи спират плащанията на входните
такси“, „Ако някой ще съди Д., то ще е от личен характер“, „И за да не изпитва
Д. удоволствие, че къса всяка написана истина, това отива в таблото“.
По делото е представено удостоверение № 712 от 20.03.2023 г. издадено
от Столична община, съгласно което управител на ЕС в АДРЕС е А Н. М.,
председател на УС, избрана на ОС на 18.03.2023 г. за срок от 2 години.
Представено е писмо от Столична община от 13.12.2022 г. във връзка с
подадена жалба по повод димоотвеждане от абсорбатор към фасадата на
АДРЕС
От представения приходен ордер № 25 от 21.07.2023 г. се установява, че
от ***** е била събрана сума в размер на 32 лв., представляваща такса за
периода от м.04.2023 до м.05.2023 г.
По делото е представено и писмо до 6 РУ-СДВР.
Съгласно представеното писмо от 6 РУ-СДВР се установява, че ишцата
била подала срещу ответницата четири жалба, а ответницата била подала
срещу ищцата три жалби.
По делото е разпитан свидетелят СЛ, която посочва, че познавала ищцата
от 10 години и били съседи, като познавал и ответницата и знаела за техните
отношения. Посочва, че ищцата й била разказала, че периодично, понякога
всяка седмица, понякога всеки месец, имало залепено съобщение от г-жа М., в
което обвинявала ищцата, обиждал я, заплашвала я. Посочва, че в
продължение на 3 години следили всички съобщения, като най-много я
впечатлило бойкотирането за плащането на таксите вход, поради което
посъветвала ищцата да си си плати таксата чрез „Български пощи“, за да
имала доказателство, че иска да си плати таксата. На следващия ден имало
съобщение, че не можела да си измисля как да се плати. Свидетелката
посочва, че съобщенията били поставени във входа, в табло, което било тип
витрина и се заключвало, като някой от съобщенията свидетелката била
виждала лично. Посочва, че всички съобщения били подписани „А.М. УЕС“ в
повечето пишело „ з****“, „обитателят н****“. Ищцата била общителен човек
и това, че всички съседи четели тези съобщения я притеснявало и станала
нерва, не искала да се прибира вкъщи и чакала до последно да се прибере,
3
като се притеснявала и когато идвали децата й. Посочва, че била присъствала
на акция организирана от ответницата по премахване на отдушника на
ищцата.
По делото е разпитван и свидетелят ЦБ, която посочва, че ищцата била
нейна приятелка от около 15 години, като познавала и ответницата и знаела за
техните тежки междусъседски отношения. Посочва, че ответницата слагала
съобщения, които карали ищцата да се чувства тревожна, подтисната,
понякога плачела. Свидетелката била виждала тези съобщения, като били да
се пазели съседите от ищцата, защото била агресивна и можела да ги залее с
киселина. Свидетелката била виждала съобщенията във входа в кв. АДРЕС
Разпитван по делото е свидетелят А, която посочва, че познавала
страните, тъй като живеела във входа и била касиер. Знаела, че не страните не
поддържали добри отношения, тъй като ищцата непрекъснато обиждала
ответницата, пускала жалби срещу нея. Ответницата била управител на
етажната собственост. Свидетелката никога не била чувала ответницата да
обижда ищцата, като тя дори я избягвала. Посочва, че не била виждала
бележки по отношение на ищцата, като имали информационно табло, на което
се залепяли съобщенията. Свидетелят никога не бил виждал бележки залепени
на вратата на ищцата. Съобщенията в информационното табло били поставяни
от ответницата, като съобщенията винаги били обсъдени.
Разпитван по делото е и свидетелят Е, която посочва, че познавала
страните, тъй като живеела във входа. Ответницата била управител на ЕС, а
свидетелката била ревизор. Посочва, че имало място на което се поставяли
бележки, като в тях се съдържала информация, които касаят входа, като не
била виждала бележки адресирани до ищцата, нито бележки поставени на
вратата й. Свидетелката не била виждала и бележки със заплахи адресирани
до ищцата, като всички бележки касаели входа. Съобщенията се поставяли в
табло което можело да се заключи.
Разглежданите искове биха били основателни, ако ищецът докаже, че в
резултат на поведение на ответника - отправяне на обидни думи и
квалификации, както и разпространяване на неверни твърдения, чрез
залепване на бележки и писма във входа на ЕС, находяща се в АДРЕС в
периода от 20.06.2018г. до 19.06.2023г., е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, негативни емоции, унижение, опозоряване и обида;
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина. Във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване
на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване
да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на
делинквента.
За да се установи наличието на противоправно деяние е необходимо да се
установи нарушение на нормативно установено задължение. На първо място
предмет на разглеждане в настоящото производство е дали конкретно
посочените в исковата молба действия на ответника се характеризират с
противоправност. За да се формира категоричен извод в тази насока следва да
се изследват относимите към случая наказателни състави и да се установи
4
дали те са се осъществили в разглеждания казус, като в случай, че се установи
поведение, покриващо състав на престъпление, то неминуемо ще се докаже
наличие на противоправно деяние.
Съставите на обидата и клеветата се осъществяват чрез различни
изпълнителни деяния, като именно деянието, се приема в практиката като
един от разграничителните критерии между тях.
Посегателството при обидата се изразява в казване или извършване на
нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие, т.
е. само чрез действие. В закона не се посочва конкретно по какъв начин следва
да е отправена обидата. Това може да стане чрез думи - епитети, псувни,
ругатни, сравнения, квалификации, или действия - жестове, мимики и др.,
които са унизителни за пострадалия.
Клеветата, за разлика от обидата, се извършва като се разгласи неистинско
позорно обстоятелство за другиго или му се припише неизвършено
престъпление. Под „разгласяване“ в практиката се разбира довеждане до
знанието на трето лице на неистинските позорни факти или обстоятелства,
отнасящи се до личността на пострадалия, като деянието би било
съставомерно и когато тези факти, се изнасят като слух или съмнение.
Позорното обстоятелство е твърдение за наличието на определен факт за
пострадалия, който да е от естество да накърни доброто му име в обществото.
В този смисъл твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която
да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за
съдържащите се в нея факти, т.е. необходимо е разгласяващото лице да
съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които
застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са
безспорен факт. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само
факти, но не и субективната интерпретация на тези факти. За разлика от
обидата, за съставомерността на клеветата, е без значение дали засегнатият е
узнал или не клеветническите твърдения спрямо него. В случая деянието е
довършено, когато тези твърдения са възприети, узнати от трето лице или от
повече лица. За да е съставомерно деянието е необходимо, разгласените факти
обстоятелства, освен позорящи, да бъдат и неистински, в противен случай,
деецът няма да носи наказателна отговорност – ако се установи тяхната
неистинност.
И обидата и клеветата са умишлени деяния, като при обидата е
необходимо деецът да съзнава, че казаните от него думи или извършените
действия са обидни, унизителни за лицето, да съзнава, че те могат да бъдат
възприети от това лице, като цели това или му е безразлично. Клеветата е
възможна както при пряк, така и при евентуален умисъл, като се приема, че
при прекия умисъл деецът не е необходимо да е съзнавал неистинността на
позорните обстоятелства.
С разпоредбите на чл. 39 - 41 от Конституцията на Република България се
уреждат права и свободи на гражданите, всяко от които е конституционно
гарантирано и се ползва с еднаква тежест спрямо останалите. Възможната
колизия на прокламирани права - в случая между свободата на словото от една
5
страна и засягане, чрез упражняването на правата и доброто име на
гражданите, от друга страна, е уредена с чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от
Конституцията на Република България. С посочените разпоредби изрично е
предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до
пределите, след които вече се засягат други конституционно защитени
ценности-каквито са правата и доброто име на гражданите. Въпросът за
баланса на посочените конституционно защитени ценности се решава
конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай. За
преценка основателността на исковата претенция, съдът следва да съобрази
доводите относно разграничение на изнесената информация като факт или
мнение. При спор за причинени вреди от изнесена в публичното пространство
информация, съдът е длъжен да съобрази, че на проверка за истинност
подлежат фактическите твърдения, те могат да ангажират деликтната
отговорност на разпространилото ги лице само ако са неверни и позорят
адресата. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като
не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да
ангажират отговорност само ако представляват обида.
В процесния случай от събраните по делото доказателства не се
установява съдържанието на бележки в т. ч. и не се установява и ответникът
да е отправял процесните твърдения през посочения в исковата молба в
периода от 20.06.2018 г. до 19.06.2023 г. Действително по делото са
представени петдесет и осем броя бележки, като в пет от тях се съдържат
процесните изрази, които обаче не са подписани, поради което не се ползват с
формална доказателствена сила съгласно чл. 180 от ГПК. Още повече, че
ответникът с отговора на исковата молба изрично оспори да е автор на
същите. В тази връзка следва да се посочи, че така представените писмени
доказателства не са годни да установят, че ответницата е автор на същите.
Действително по отношение на едната от така представените бележки, в която
съдържа текст „Искане за освидетелстване на г-жа Т.“, „Утре може и лицата
ни да напръска със сода каустик. Просто се пазете!“ в долния край на листа
има поставени подписи, но с оглед формата на представения документ, то
очевидно същият не е представен в цялост, поради което няма как да се
прецени дали това представлява цялото изявление на лицето посочено за
автор. По делото по никакъв начин не се установи, че именно тези бележки са
били поставени на таблото за съобщения от страна на ответницата.
Обстоятелството, че свидетелката Л и Б посочват, че принципно са виждали
бележки, по никакъв начин не установяват, че това са процесните бележки,
които са били поставени на таблото в периода от 20.06.2018 г. до 19.06.2023 г.
Още повече, че свидетелката Е изрично посочва, че на таблото се поставяли
единствено бележки, които били свързани с входа. С оглед на гореизложеното,
доколкото не се установи, че процесните твърдения обективирани в
представените бележки да са били отправени от ответницата, доколкото не се
установи тяхното авторство то предявения иск се явява неоснователен.
Но дори и да се приеме друго, то настоящият състав намира, че по
отношение на деянията не следва да се реализира гражданската отговорност
на ответника. Настоящият състав намира, че изложените изказвания на
6
ответника „Искане за освидетелстване на г-жа Т.“, „Утре може и лицата ни да
напръска със сода каустик. Просто се пазете!“, „Коя във входа е Д. да връхлита
като буря на бой и да създава скандали, с когото си поиска?“, „Искаме да ви
уведомим, че докато ап. ******* не се издължи към входа, със сумата от 133
лв. (която включва 128 лв. неплатени входни такси за период от осем месеца
плюс 5 лв. за източване на вода) касиерът спира да събира пари, а от другия
месец по настояване на болшинството съседи спират плащанията на входните
такси“, „Ако някой ще съди Д., то ще е от личен характер“, „И за да не изпитва
Д. удоволствие, че къса всяка написана истина, това отива в таблото“ не са
клеветнически твърдения по смисъла на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 НК.
Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт,
свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни
неговото добро име в обществото. Настоящият състав намира, че по
разгласяването на посочените по-горе твърдения не се явяват позорящи с
оглед на обществения морал. Доколкото посочените изрази не се явяват
позорящи то настоящият състав намира, че не следва да изследва дали същите
са били верни. За пълното с оглед на гореизложеното следва да се посочи, че
посочените по-горе разпространявани от ответника твърдения не се явяват и
обидни.
С оглед на гореизложеното, поради липсата на основен елемент от
фактическия състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД, води до обстоятелството,
че предявеният иск за обезщетение на неимуществени се явява неоснователен
и следва да бъде отхвърлен, като се явява безпредметно обсъждане на
останалите елементи от посочения фактически състав.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора на ищцата не следва да се присъждат разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъди сумата,
като страната претендира сумата в размер на 1000 лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение. По делото е представен единствено
договор за правна защита и съдействие от 02.02.2024 г., в който е посочено
договорно възнаграждение в размер на 900 лв., която сума била платена в
брой. Съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. д. № 6/2012
г. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан
начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. Доколкото в случая не са представени доказателства за реалното
заплащане на адвокатското възнаграждение над сумата от 900 лв., то именно в
този размер следва да се присъдят разноски на ответника.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Т. Т., ЕГН ********, със съдебен адрес
7
АДРЕС, чрез адв. И. Г. срещу А. Н. М., ЕГН **********, със съдебен адрес
АДРЕС чрез адв. З. В. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за
осъждането на А. Н. М. да заплати на Д. Т. Т. сумата от 5000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, негативни емоции, унижение, опозоряване и обида,
причинени от действия на ответницата по изготвяне и залепване на бележи и
писма в периода от 20.06.2018 г. до 19.06.2023г., съдържащи обидни изрази и
квалификации, както и неверни твърдения, а именно „ Искане за
освидетелстване на г- жа Т.“;, „Утре може и лицата ни да напръска със сода
каустик. Просто се пазете!“; „Коя във входа е Д. да връхлита като буря на бой
и да създава скандали с когото си поиска?“;, „Искаме да Ви уведомим, че
докато ***** - сем. П не се издължи към входа, със сумата от 133 лв. (която
включва 128 лв. неплатени входни такси за период от осем месеца плюс 5 лв.
за източване на вода) касиерът спира да събира пари, а от другия месец по
настояване на болшинството съседи спират плащанията на входните такси“;
„Ако някой ще съди Д. то ще е от личен характер“; „И за да не изпитва Д.
удоволствие, че къса всяка написана истина това отива в таблото! “, станали
достояние на живущите в ЕС, находяща се в АДРЕС, ведно със законната
лихва от 20.06.2018 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Д. Т. Т., ЕГН ********, със съдебен адрес АДРЕС, чрез адв. И.
Г. да заплати на „А. Н. М., ЕГН **********, със съдебен адрес АДРЕС чрез
адв. З. В., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 900 лв. - разноски
в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8