Решение по дело №175/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260040
Дата: 18 октомври 2022 г.
Съдия: Георги Димитров Чолаков
Дело: 20201800900175
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. София, 18.10.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

 

при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 175 по описа за 2020 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Е.М.К. *** предявила срещу Сдружение „Н.б.н.б.а.з.“, ЕИК иск с правно основание чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ, предявен като частичен за сумата от 50 000 лева при пълен размер на претенцията от 150 000 лева – за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева за причинени на ищцата неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие смъртта на сина й Ю.М.А. с ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП, причинено на 16.02.2019 год. около 12.30 часа на ГП I – 1, 186 км, землище на с. Н., Софийска област, по вина на Dariusz Wladyslaw Machik, полски гражданин – водач на товарен автомобил марка „ДАФ FT“ с рег. № KNS 3947 G, със застрахователна полица № 908100398236 за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с „WARTA S.А.“ – Полша, валидна до 05.04.2019 год., с кореспондент на чуждестранния застраховател за територията на Република България – ЗД „Е” АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.02.2019 год. до окончателното й заплащане.

При условията на евентуалност с допълнителната и.м. се претендира законна лихва от 09.03.2020 год. – датата, на която изтича срокът за произнасяне от НББАЗ по заведената претенция, до окончателното й заплащане.

            Претендират се направените по делото разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото.

            С исковата молба се твърди, че на 16.02.2019 год. около 12.30 часа на ГП I – 1, 186 км, землище на с. Н., Софийска област, настъпило ПТП с участници Ю.М.А. с ЕГН ********** – син на ищцата, водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с ДК № ВР 2550 СВ и Dariusz Wladyslaw Machik, полски гражданин – водач на товарен автомобил марка „ДАФ FT“ с рег. № KNS 3947 G. Твърди се, че произшествието, при което загинал синът на ищцата, било причинено по вина на полския водач, който нарушил правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП. По случая било образувано досъдебно производство № 13/2019 год. по описа на ОДМВР – С., пр.пр. № 500/2019 год. по описа на СОП, което към настоящия момент не е приключено.

            Твърди се, че починалият при ПТП Ю.М.А. бил мъж в разцвета на силите си и в работоспособна възраст, деен, активен и в добро здравословно състояние. Бил е отговорен и трудолюбив човек, който всеотдайно се е грижил за своето семейство.

            Твърди се, че ищцата изключително тежко преживява смъртта на своя син, която била неочаквана и съкрушителна за нея. Връзката помежду им е била изключително силна, изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност, като двамата винаги са си помагали и подкрепяли. Ищцата е отгледала и възпитала сина си с много любов и внимание, а неочакваната му смърт я е довела до неизмерима и непреходна скръб. Трагичният инцидент сложил край на отношенията им в момент, когато Е.К. е в напреднала възраст и повече от всякога има нужда от сина си, който да се грижи за нея, тя е загубила моралната и физическата подкрепа, на която винаги е разчитала. Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на Ю.А. е особено трагично обстоятелство, което завинаги променя живота на майка му. Най-голямата мъка и непреодолима загуба за един родител е загубата на дете, която не може да бъде компенсирана и никога няма да бъде преживяна.

            Твърди се, че за товарния автомобил „ДАФ FT“ с рег. № KNS 3947 G, управляван от деликвента Dariusz Wladyslaw Machik, била сключена с „WARTA S.А.“ – Полша застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застрахователна полица № 908100398236, валидна до 05.04.2019 год., с кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния водач ЗД „Е” АД, което ангажира отговорността на НББАЗ с оглед разпоредбата на чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ.

            Твърди се, че ищцата е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред НББАЗ и пред кореспондента за обработка на щети на територията на Република България – ЗД „Е” АД съотв. на 06.12.2019 год. и на 03.01.2020 год., но и до настоящия момент не й е определено и изплатено обезщетение, което обуславя интереса от предявяване на настоящия иск.

Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил иска като недопустим и неоснователен,  взел е становище по обстоятелствата, на които се основава и е направил възражения срещу тях.

С отговора се сочи, че с писмо вх. № 2-5096/09.12.2019 год. по описа на НББАЗ ищцата е уведомила Бюрото за настъпило на 16.02.2019 год. ПТП, като е изискало информация относно наличието на валидно сключена „Гражданска отговорност” на т.а. „ДАФ” с рег. № KNS 3947 G към датата на ПТП. В отговор НББАЗ е уведомил ищцата, че към датата на ПТП за МПС е налице валидно сключена застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност” при полския застраховател „WARTA S.A”, чиито кореспондент за обработка на щети, настъпили на територията на Република България, е ЗД „Е” АД, пред който следва да се заведе извънсъдебната претенция. Сочи се, че НББАЗ е сезирано по случая надлежно едва е получаването на исковата молба, като не е изпълнено въведеното в чл.511, ал.3 от КЗ условие за предявяване на съдебна претенция, поради което искът е недопустим.

Във връзка с неоснователността на иска се сочи, че в представения към и.м. констативен протокол № 31/24.02.2019 год. за ПТП е отразено, че причина за реализиране на ПТП е поведението на водача на МПС „Фолксваген”, модел „Пасат”, peг. № ВР 2550 СВ – Ю.М.А., който е навлязъл в лентата за насрещно движение и е реализирал удар в т.а. „ДАФ”, т.е. предизвикал е ПТП, от което е претърпял несъвместими с живота телесни увреждания. Поради горното се оспорва изцяло отговорността на Dariusz Wladislaw Machik, водачът на МПС „ДАФ”, рег. № KNS 3947 G за настъпилото ПТП, механизма на реализирането му и причинната връзка между вредите и пътния инцидент.

При условията на евентуалност се оспорва изключителната отговорност на водача на МПС „ДАФ”, като се твърди, че Ю.М.А. е съпричинил в изключително висока степен реализирането на ПТП, респективно претърпените от него телесни увреждания, довели до смъртта му, като не е упражнявал постоянен контрол върху МПС, в резултат на което е навлязъл в насрещното платно за движение и е създал опасност от реализиране на ПТП; не е реагирал правилно и своевременно на възникналата от ПТП опасност, така че да избегне удара с товарното МПС; управлявал е МПС с превишена и несъобразена с пътните условия скорост.

С отговора се оспорват твърдените претърпени неимуществени вреди от нищата и причинно-следствената им връзка с ПТП; твърди се, че ищцата не е живеела в едно домакинство с Ю.М.А. към датата на ПТП. Сочи се, че претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди е несъответно на претърпените вреди и завишено, като не отговаря на принципа за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД и не съответства на трайната съдебна практика при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди по сходни случаи.

Оспорва се и изцяло иска за законна лихва, доколкото същият се явява акцесорен на главния; оспорва се и началната дата на претенцията за лихва, като се сочи, че НББАЗ дължи лихва върху размера на застрахователното обезщетение едва след изтичане на законоустановения срок за произнасяне по извънсъдебната претенция, който не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенция пред него; в случая обаче НББАЗ е надлежно сезирано от ищцата с искане за плащане на обезщетение за неимуществени вреди едва с исковата молба, която му е връчена на 27.11.2020 год.

Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищцата с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същата чрез пълномощника си е депозирала допълнителна искова молба, с която е пояснила и допълнила първоначалната. Сочи се, че представеният по делото констативен протокол за ПТП, макар да представлява официален свидетелстващ документ и да се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него, има ли пострадали лица и вреди, същият не се ползва с материална доказателствена сила в частта, в която се описват обстоятелствата, нарушенията, причините и условията за ПТП. С оглед на горното се сочи, че твърдението на ответника, че вина за ПТП има починалият Ю.А., е неоснователно и неподкрепено с доказателства и подлежи на доказване в настоящото производство от НББАЗ.

            Препис от допълнителната и.м. е връчен на ответника с указанията по чл.373 от ГПК, като в срока по чл.373, ал.1 от ГПК същият е депозирал допълнителен отговор, с който е отговорил на допълнителната искова молба. Във връзка с направеното с ДИМ искане по чл.190, ал.1 от ГПК – за задължаване на ответника да представи копие от застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сертификат „Зелена карта“ за т.а. марка „ДАФ“ с ДК № ДКН KNS 3947 G, се признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с полица № 908100398236 между полския застраховател „WARTA S.A.“ и собственика на товарния автомобил, действаща към датата на ПТП, 16.02.2019 год.

            Ответникът също претендира направените по делото разноски.

            Пълномощникът на ищцата е направил искане по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи претендирано от ответника прекомерно адвокатско възнаграждение.

            Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

 

            След предявяване на иска и образуване на производството по настоящото дело образуваното във връзка с процесното ПТП досъдебно производство № 13/2019 год. по описа на ОДМВР – С., пр.пр. № 500/2019 год. по описа на СОП е било прекратено с постановление от 29.09.2021 год. на СОП, като същото е било изискано и приложено по настоящото дело. Видно от постановлението за прекратяване на наказателното производство, последното е било образувано за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.„в” във вр. с чл.342, ал.1, пр.3-то от НК – за това, че на 16.02.2019 год. около 12.30 часа на ГП I – 1, 186 км, землище на с. Н., Софийска област при нарушаване на правилата за движение по пътищата по непредпазливост е била причинена смъртта на Ю.М.А. с ЕГН **********. Прието е, че сблъсъкът между управлявания от полския гражданин Dariusz Wladyslaw Machik товарен автомобил  марка „ДАФ FT“ с рег. № KNS 3947 G и управлявания от починалия вследствие на ПТП Юлиян Митков Андреев лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с ДК № ВР 2550 СВ, е бил причинен единствено по вина на последния, който непосредствено преди катастрофата е навлязъл в лентата за насрещно движение. С оглед на горното наказателното производство е било прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК – поради смъртта на дееца.

От заключението по назначената КСМАТЕ, изготвено след запознаване с материалите по делото, вкл. находящия се по изисканото ДП протокол за оглед на местопроизшествие от 16.02.2019 год., се установява следния механизъм на настъпване на ПТП :

На 16.02.2019 год. по първокласен път от републиканската пътна мрежа № 1, около 12.30 часа – в светлата част на денонощието, при нормална видимост, сухо асфалтово покритие, в прав, равнинен участък, в зоната на населено място – село Н., община Б., километър 186-ти – на входа на селото откъм страната на Б., със скорост от 58 км/час, в посока от гр. Б. към гр. В., в дясната си пътна лента се е движил товарен състав с влекач марка „ДАФ”, модел „105.460“, с регистрационен номер KNS 3947 G, с прикачено към него триосно полуремарке „Шварцмюлер”, тип фургон, с регистрационен номер KNS 126 RH /полска регистрация/, управляван от полския гражданин Д.В.М.. Платното за движение в този участък е било двупосочно, с по една лента за движение в противоположните посоки, отделени една от друга посредством добре забележима единична, бяла непрекъсната линия „М1”, като дясната лента по отношение посоката  Б. – В.,  е била с широчина 3.70 метра, а лявата – 4.40 метра, Повърхностното пътно покритие е било  асфалтово, без нарушения в зоната на ПТП.

В същото време и условия на движение, но в обратна посока – от гр. Враца към гр. София, със скорост около 40 км/ч, също  в дясната си пътна лента, се е движил лек автомобил „Фолксваген Пасат” с регистрационен номер ВР 25 50 СВ, управляван от Ю.М.А., който в зоната на ПТП е започнал плавно отклонение вляво по отношение посоката си на движение, пресякъл е непрекъснатата разделителна линия между лентите за движение и е навлязъл  в лентата за насрещно движение, като с челната си част се е ударил в лявата челна част на влекача на товарния състав. Ударът за двете превозни средства е бил челен, ексцентричен и вследствие на него е откъснато предно ляво колело на лекия автомобил и са настъпили дълбоки деформации по лявата му челна и странична част, а на влекача са нанесени повреди по управлението и окачването в лявата част на предния мост. Вследствие на удара лекият автомобил „Фолксваген Пасат” е започнал ротационно движение в посока обратна на посоката на въртене на часовниковата стрелка и транслационно в посока надясно по отношение първоначалната си посока и след ротация на около 90 градуса се е установил в мястото, където е описан в протокола за оглед на местопроизшествие. Вследствие на удара влекачът „ДАФ“ е получил дълбоки деформации в управлението на автомобила, водачът му вече не е имал техническа възможност да направлява състава и същият поради зададената му посока на предните управляеми колела по време на ударния процес е започнал движение в посока напред и вляво по отношение първоначалната си посока на движение и след като е напуснал пътното платно, се е установил с челната си част в обработваема земеделска площ.

Горните категорични изводи на КСМАТЕ са базирани на описаните в протокола за оглед следи от издраскване в повърхността на асфалтовото покритие, разположението на спирачните следи, показващи, че същите са оставени от  колелата на влекача, деформациите по челната част на процесните превозни средства, при което мястото на удара между челната централна и лава част на влекача и челната част на лек автомобил „Фолксваген Пасат” се определя като пространство, както следва :

- по дължина на платното за движение – на около 32 до 34 метра след линията на ориентир № 1, описан в протокола,  по отношение посоката от гр. В. към гр. Б.;

- по широчина на платното за движение – на около 5 до 6 метра вляво от ориентир № 2, по отношение горната посока – т.е. изцяло в лентата за движение на товарния състав. Видно от протокола, на 32.40 метра след линията на ориентир № 1 и на 5 метра вляво от ориентир № 2 е констатирана следа от изравяне в повърхността на асфалтовото покритие, разположено сравнително успоредно на осевата линия на платното за движение, с обща дължина около 0.4 метра, най-голяма дълбочина около 5 сантиметра и широчина до 10 сантиметра; на 33.10 метра след линията на ориентир № 1 и на 7 метра вляво от ориентир № 2 се констатира  началото на спирачна следа от гума с широчина около 0.3 метра, като същата продължава в посока обратна на посоката на огледа и завършва около мястото на установяване на предно дясно колело на влекач „ДАФ”; на 32.90 метра след ориентир № 1 и на 5 метра вляво от ориентир № 1 се констатира началото на втора спирачна следа, разположена успоредно на първата и завършваща около мястото на установяване на предно ляво колело на влекач „ДАФ”.

Именно въз основа на горното детайлно описание на оставените от участвалите в ПТП две МПС следи, експертизата изготвя детайлна скица на местопроизшествието, от която е видно, че точното място на удара е локализирано изцяло в лентата за движение на товарния състав – там в протокола е описано началото на изравянето на асфалтовото покритие, причинено от лекия автомобил /допълнение от в.л. в отговор на поставени въпроси в о.с.з. на 12.04.2022 год./ и началото на оставените от влекача две спирачни следи, които продължават след мястото на удара, пресичат насрещната лента за движение и прекъсват в мястото, където товарният състав се е установил в покой – в земеделската площ извън пътя, пресичайки наполовина крайпътния банкет на насрещната лента.

Според заключението непосредствено преди сблъсъка лекият автомобил „Фолксваген Пасат” е навлязъл плавно /тъй като в тази зона няма следи от странично поднасяне/ в лентата за насрещно движение, което сочи, че водачът му е имал техническа възможност да предотврати ПТП, ако се е движил праволинейно в дясната си лента и не е навлизал в лентата за насрещно движение на път с две ленти за движение, разделени с непрекъсната линия „М1”.

Според заключението към момента на навлизане на лекия автомобил „Фолксваген Пасат” в лентата за насрещно движение – лентата, по която се е движил влекачът „ДАФ”, челната част на влекача е отстояла от мястото на удара на 24.6 метра, като при движението на същия със скорост от 58 км/ч опасната му зона за спиране е била 68 метра. В.л. хипотетично определят скоростта, с която е следвало да се движи товарният състав, за да се установи на около 1 метър преди мястото на удара при предприето аварийно спиране, а именно – 27 км/ч, но уточняват, че и този случай ударът би бил непредотвратим за водача му, тъй като лекият автомобил няма да е преустановил движението си.

            От показанията на свидетелката П.М.Ф. се установява, че на 16.02.2019 год. се движила със скорост около 40 км/ч в колона от коли в посока към гр. София след завоя в с. Новачене, пред нея имало бус и още две-три коли, бил прав участък. Видяла ТИР, който рязко свил в нейната лента, но „преди обаче да свие, се чу силен трясък и самия ТИР сви пред колата, която се движеше пред мен.“. Свидетелката изрично пояснява, че не е видяла сблъсъка, а само го е чула, тъй видимостта й била ограничена от буса и останалите коли пред нея. Ударената кола се завъртяла и застанала в канавката – напречно на платното.

            От показанията на свидетеля Д.А.Д. се установява, че по същото време и на същото място шофирал миниван, движил се приблизително с около 50 км/ч, когато се случила катастрофата между товарния автомобил и лекия автомобил „Фолксваген Пасат“. Свидетелят карал в колона от автомобили, като първата кола бил л.а. „Фолксваген“, а от мястото на удара до позицията на Д. имало около 10-15 метра или още две-три коли. Свидетелят сочи, че товарният автомобил навлязъл в неговото платно и ударил лекия автомобил, който се завъртял и застанал напреки на пътя.

С определението си по чл.374 от ГПК съдът с оглед становището на ответника в отговора на и.м. е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване твърдяното от ищцата застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за товарения автомобил марка „ДАФ FT“ с рег. № KNS 3947 G със застрахователна полица № 908100398236, сключена с „WARTA S.А.“ – Полша, валидна до 05.04.2019 год., т.е. към датата на ПТП, 16.02.2019 год.

Между страните е безспорно, като се установява и от представеното с и.м. удостоверение за родствени връзки изх. № 60/22.02.2019 год. на община Бяла Слатина, че починалият при ПТП водач на лекия автомобил „Фолксваген“ Ю.М.А., е син на ищцата Е.М.К..

Видно от представеното с и.м. писмо изх. № 1-3131/30.12.2019 год. на НББАЗ до пълномощник на ищцата, със същото се сочи, че пред Бюрото е била заведена застрахователна претенция № 2-5096/09.12.2019 год. и образувана щета № BG-19-PL-00577, по която ответникът е посочил, че кореспондент на чуждестранния застраховател за територията на Република България е ЗД „Е” АД. По делото не е представена самата претенция, нито доказателства за произнасяне по същата от кореспондента или НББАЗ до изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

 

Съгласно разпоредбата на чл.511, ал.1, т.2 от КЗ в случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) когато няма кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния водач.

Съгласно чл.511, ал.3 от КЗ в случаите на ал.1 увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само когато бюрото не се е произнесло по подадената претенция в срока по чл.496, ал.1 от КЗ, отказано е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно се прилага чл.380 от КЗ.

Съгласно чл.512, ал.1 от КЗ когато към бюрото се предяви претенция за обезщетение, се прилага чл.496 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенцията не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 от КЗ, т.е. бюрото изпада в забава след изтичане на горния срок и от този момент дължи и законната лихва по чл.409 от КЗ за забава върху дължимото застрахователно обезщетение.

За да се ангажира по горния ред отговорността на НББАЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” за моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай допустимостта на предявения иск бе установена с цитираното горе писмо изх. № 1-3131/30.12.2019 год. на НББАЗ до пълномощник на ищцата, с което се потвърждава, че пред Бюрото е била заведена застрахователна претенция № 2-5096/09.12.2019 год. и образувана щета № BG-19-PL-00577, по която ответникът е посочил, че кореспондент на чуждестранния застраховател за територията на Република България е ЗД „Е” АД. По делото не е установено по претенцията да е налице произнасяне до изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ /09.03.2020 год./, като искът е предявен след изтичане на горния срок – на 29.10.2020 год.

По основателността на иска съдът намира следното :

            Фактическият състав, от който в конкретната хипотеза възниква имуществената отговорност на НББАЗ за заплащане на обезщетение на близките на починалото лице за причинени им неимуществени вреди, обхваща следните материални предпоставки :  1. делинквентът виновно да е увредил пострадалия, като му е причинил травми, довели до летален изход, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение; 2. травматичните увреждания да са причинени при ПТП с участието на водач на моторно превозно средство със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с чуждестранен застраховател с кореспондент за територията на Република България българско застрахователно дружество; 3. да са настъпили твърдените неимуществени вреди.

В настоящия случай ищцата не установи главен факт от значение за спора – че смъртта на сина й Юлиян Митков Андреев е в резултат на ПТП, причинено по вина на полският гражданин Dariusz Wladyslaw Machik, водач на товарения автомобил марка „ДАФ FT“ с рег. № KNS 3947 G, със застрахователна полица № 908100398236 за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с чуждестранния застраховател „WARTA S.А.“ – П.

Обсъдените по-горе протокол за оглед на местопроизшествие от 16.02.2019 год., заключението по назначената КСМАТЕ и показанията на свидетелката П.Ф. по несъмнен начин установяват, че единствената причина за възникналото ПТП с челен удар между товарния състав и лекия автомобил са били субективните действия на водача на последния Ю.А., който в зоната на ПТП на път с две ленти за движение плавно е пресякъл непрекъснатата разделителна линия „М1” между лентите и е навлязъл  в тази за насрещно движение, като с челната си част се е ударил в лявата челна част на влекача на товарния състав. Протоколът за оглед установява, че мястото на сблъсъка е било в лентата за движение на товарния състав, като именно след тази точка е констатирано началото на изравянето на асфалтовото покритие, причинено от лекия автомобил и началото на оставените от влекача две спирачни следи, които продължават след мястото на удара, пресичат насрещната лента за движение и прекъсват в мястото, където товарният състав се е установил в покой извън пътя, пресичайки наполовина крайпътния банкет на насрещната лента.

Горните категорични изводи на КСМАТЕ кореспондират с показанията на свидетелката Ф. – с уговорката, че същата не е видяла самия сблъсък. Същата обаче ясно потвърждава, че видяла ТИР, който рязко свил в нейната лента, но преди това се чул силен трясък, като товарният автомобил пресякъл лентата й и се установил в покой пред колата, която се движила пред нея. Механизмът на ПТП, описан от експертизата, потвърждава горното – товарният състав първо се е ударил в лекия автомобил, а впоследствие поради загуба на управление от страна на водача поради нанесените повреди в ходовата част се е отклонил и навлязъл в насрещната лента.

Горните категорични изводи на КСМАТЕ, показанията на Ф. и описаните в протокола за оглед следи на местопроизшествието, оставените от двете МПС, опровергават показанията на свидетеля Д.Д. – в частта им, в която сочи, че видял, че ударът между двата автомобила е бил лентата за движение на лекия, поради което показанията в тази им част не се кредитират от съда.

В обобщение на изложеното и поради недоказаността на сочения по-горе главен факт от значение за спора – виновността на сочения в и.м. като деликвент чуждестранен водач на МПС, съдът намира предявения иск за недоказан и следва да го отхвърли.

            Тъй като с определение № 260153/01.04.2021 год. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищцата е била освободена от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то с оглед изхода на делото няма основание за възлагането на ДТ върху ответника на осн. чл.78, ал.6 от ГПК. Направените разноски от бюджета на съда – изплатени разноски и възнаграждения за явяване на призовани двама свидетели, остават за сметка на държавния бюджет.

            С оглед изхода на делото на пълномощника на ищеца не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА за оказана на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото – размерът на възнаграждението се определя с оглед уважения размер на иска, а същият с настоящото решение следва да се отхвърли изцяло.

В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 3 141 лева – внесен депозит за КСМАТЕ в размер на 700 лева, заплатена ДТ за издаване на съдебно удостоверение от 5 лева и заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в размер на 2 436 лева с ДДС, които на осн. чл.78, ал.3 от ГПК следва да му се присъдят изцяло. Съдът намира за неоснователно направеното от пълномощника на ищцата искане по чл.78, ал.5 от ГПК – за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи претендирано от ответника прекомерно адвокатско възнаграждение – видно от заплатеното възнаграждение, същото е точно в минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при интерес от 50 000 лева /2 030 без ДДС или 2 436 лева с ДДС/.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.М.К. ***, с ЕГН **********, срещу Сдружение „Н.б.н.б.а.з.“, ЕИК иск с правно основание чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ, предявен като частичен за сумата от 50 000 лева при пълен размер на претенцията от 150 000 лева – за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева /петдесет хиляди лв./ за причинени на ищцата неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие смъртта на сина й Ю.М.А. с ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП, причинено на 16.02.2019 год. около 12.30 часа на ГП I – 1, 186 км, землище на с. Н., Софийска област, по вина на Dariusz Wladyslaw Machik, полски гражданин – водач на товарен автомобил марка „ДАФ FT“ с рег. № KNS 3947 G, със застрахователна полица № 908100398236 за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с „WARTA S.А.“ – П., валидна до 05.04.2019 год., с кореспондент на чуждестранния застраховател за територията на Република България – ЗД „Е” АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.02.2019 год. до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Е.М.К. ***, с ЕГН **********, да заплати на Сдружение „Н.б.н.б.а.з.“, ЕИК направените по делото разноски в размер на 3 141 лева /три хиляди сто четиридесет и един лв./.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :