Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.02.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І -9 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕНА ШИПКОВЕНСКА
при секретаря Юлия Асенова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 13612 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на настоящото
производство са предявени от „ОТП Ф.Б.” ЕАД срещу Д. К.
Х. при условията на
обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ, съотв. чл. 92,
ал.1 ЗЗД, както и под евентуалност обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 99, вр. чл. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ОТП Ф.Б.” ЕАД твърди, че по силата на Договор за покупко-
продажба на вземания от 11.07.2018 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, се легитимира
като частен правоприемник на банката за вземания срещу ответницата Д.К.Х., произтичащи от договор за кредит от 07.03.2016
г. Твърди, че съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 07.03.2016 г.
„Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на ответницата кредит за текущо потребление в
размер на 35000,00 лв., като банката е изпълнила задълженията си по договора,
като е предоставила на кредитополучателя уговорената сума. Договорът бил
сключен за срок от 120 месеца, считано от датата на неговото усвоявяане, като
кредита се усвоявал чрез разплащателна сметка, открита на името на
кредитополучателя и се погасявал с месечни вноски, дължими на всяко 25-то число
от месеца съгласно погасителен план „Приложение № 1“ към договора.
Предоставеният кредит се олихвявал с променлив лихвен процент, който към датата
на сключване на Договора за кредит е 9,5 % годишно. Крайния срок за погасяване
е 07.03.2026 г. По силата на чл. 19.2 от Общите условия към договора, при допусната забава в плащанията на главница
и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред
остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 /десет/ проценти пункта, а след тази дата- с
надбавка за забава, равна на законната лхива по чл. 86 ЗЗД. Поради неплащане в
срок на дължимите месечни вноски по лихва и главница, съгласно погасителен
план, кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД на основание чл. 19.2 от приложимите Общи
условия е отнесъл кредита като предсрочно изискуем. На дата 03.05.2017 г. на
длъжника Д. К.Х. е връчена Нотариална покана с изх. № 04-20-00094/27.01.2017 г.
на Нотариус М.Р.с рег. № 504 по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на
уведомление на адреса на длъжника. Поради допуснатото неизпълнение на
задължението за обслужване на кредита „Банка ДСК“ ЕАД е предприела действия за
събиране на вземането по съдебен ред, като по подадено заявление на банката
било образувано ч. гр. дело № 33010/2017 г. по описа на СРС,123 състав и били
издадени Заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК от 31.07.2017
г. и Изпълнителен лист от 31.07.2017 г., по силата на които Д.К.Х. била осъдена
да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 34535,28 лв.- главница, ведно със
законната лихва за периода от 23.05.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 4388,34 лв. за периода от 25.04.2016 г.
до 22.05.2017 г., обезщетение за забава в размер на 209,46 лв. за периода от
25.05.2016 г. до 22.05.2017 г., 120 лева – такси и разноски, както и разноските
в заповедното производство за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт.
Било образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ с район на действие СГС,
който връчил на длъжника Покана за доброволно изпълнение /ведно със заповед за
незабавно изпълнение/ на длъжника. Ищецът твърди, че като цесионер и частен
правоприемник на заявителя има интерес да предяви в законоустановения
едномесечен срок искове за установяване вземанията по Договор за кредит от
07.03.2016 г. Ищецът моли също така съда да приеме, че ответницата е уведомена
за прехвърляне на вземанията с връчването на настоящата искова молба, ведно с
приложените договор за цесия, писмо- уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД и
пълномощно от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия.
По изложените съображения ищецът моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че му дължи сумата от 34535,28 лв. – главница, сумата от 4388,34
лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 25.04.2016 г. – 22.05.2017 г.,
сумата от 209,46 лв. – обезщетение за забава за периода 25.05.2016 г. – 22.05.2017
г., сумата от 120,00 лв. – такси и разноски, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.05.2017 г. до окончателното изплащане. В условията на
евентуалност ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата
да му заплати сумите, както следва: сумата от 34535,28 лв. – главница, сумата
от 2504,08 лв. – договорна лихва за периода от 25.11.2016 г. до 03.05.2017 г.,
сумата от 209,46 лв. – наказателна надбавка за периода от 25.05.2016 г. до
03.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 18.10.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.
В срока
по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответницата
Д.К.Х., депозиран чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК процесуален представител, с който оспорва предявените искове. Оспорва
редовността на процедурата за цедиране на дълга и неговото прехвърляне от
банката на ищеца в настоящото производство. Възразява срещу искането да се
приеме, че ответницата е уведомена за прехвърляне на вземането чрез връчване на
исковата молба. Липсата на контакт на особения представител с длъжника обуславяла
невъзможност на последния да се запознае с извършената цесия и да изложи
становище по отношение на законосъобразността на сделката. В този смисъл
оспорва материалната легитимация на ищеца по предявените искове. Оспорва основателността и размера на
предявените искове.
С определение, постановено на
29.08.2022 г. е отменено протоколно определение от 07.07.2022 г., с което е даден
ход по същество на делото поради констатация на съда, че не са били налице
предпоставките на чл. 47 ГПК за назначаване на особен представител на
ответницата и е разпоредено да се връчи препис от исковата молба и приложенията
към нея на ответницата Д.Х. чрез упълномощен от нея процесуален представител за
писмен отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК.
В подадения от упълномещения
представител на ответницата отговор на исковата молба са оспорени исковете като
неоснователни. Релевирано е възражението, че не е налице надлежно уведомяване
за предсрочната изискуемост, както и че от представените документи не се
установява размер на месечна погасителна вноски – лихва и главница, както и
размер на вземането – по пера, в т.ч. лихва за забава. Моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал.
2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна:
Установено е по
делото, че на 07.03.2016 г. е бил подписан договор за кредит за текущо
потребление със страни „Банка ДСК“ ЕАД и ответницата Д.К.Х., в който е договорено предоставяне на сумата от 35000,00 лв. за срок от 120 месеца, като за ползваната сума кредитополучателя дължи лихва, формирана на база лихвен процент за този вид кредит и
надбавка, като към датата на сключване
на договора лихвения процент по кредита е 9,5 % годишно или 0,03 % на ден. Неразделна
част от договора е погасителен план, видно от който плащането на погасителните
вноски се извършва на всяко 25- то число от месеца за периода от 25.03.2016 г.
до 07.03.2026 г.
Към договора са
приложени приетите от потребителя Общи условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление на „Банка ДСК“ ЕАД, в т. 19. 2 от които е предвидено, че при
допусната забава в плащането на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък
от кредита става предсрочно изискуем. Последиците настъпват автоматично, а ако
законът го изисква – след уведомление до клиента. В чл. 19. 1 ОУ е предвидено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена
в Договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
/десет/ процентни пункта и ако кредитополучателят погаси дължимата месечна
вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага. Посочено е, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва
над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни
пунка. След предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред
остатъкът от кредита се олихвява със законната лихва по чл. 86 ЗЗД.
На 25.05.2017
година „Банка ДСК“ ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
като било образувано ч. гр. д. № 33010/2017 година по описа на Софийския
районен съд, гражданско отделение, 123-ти състав срещу Д.К.Х., като в т. 14 от
заявлението било посочено, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем поради
непогасяване на дванадесет месечни вноски за периода от 25.05.2016 година до 02.05.2017
година. Към заявлението е приложена нотариална покана на „Банка ДСК“ ЕАД до Д.К.Х., с което кредитът се
обявява за предсрочно изискуем. Нотариалната покана е връчена на адрес в гр.
София, ул. „***********по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 02.05.2017 г. Въз основа
на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист е било образувано
изпълнително дело № 20178440404425 по описа на С.Я.-частен съдебен изпълнител с
район на действие района на Софийски градски съд, вписан под №844 в регистъра
на КЧСИ. След връчването на поканата за доброволно изпълнение, което за ответницата
е било на 12.05.2018 година /видно от издаденото от ЧСИ удостоверение на л. 130
от делото/, като тя е подала възражение по чл. 414 ГПК
с вх. № 3045594/06.06.2018 година, изпратено по пощата на 23.05.2018 г.
Изпратено е съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД за постъпилото възражение, получено на
16.09.2019 г., като е указана възможността за предявяване на иск в срока по чл. 415, ал.
1 ГПК.
С договор за
прехвърляне на вземания от 11.07.2018 година „Банка
ДСК“ ЕАД е прехвърлила свои вземания, произтичащи от предоставени потребителски
кредити, заедно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадленжности,
вкл. и с изтеклите лихви, изрично посочени в приемо- предавателен протокол –
приложение към договора, в т.ч. и тези по процесния договор за кредит от 07.03.2016
г., на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД /видно от представения приемо- предавателен протокол на л.52
от делото/. До ищеца е изпратено потвърждение от цедента за извършената цесия на всички вземания,
съгласно договора за прехвърляне на вземания от 11.07.2018 г. С пълномощно във връзка с
договора за цесия, ищецът изрично е упълномощен да уведоми на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД длъжника за извършената цесия, като „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е изготвил уведомително
писмо с дата 23.08.2018 г., за което няма данни да е връчено на длъжника.
От заключението
на допуснатата и изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че сумата по кредита е преведена от „Банка ДСК“ ЕАД по
разплащателната сметка на Д.К.Х. на 07.03.2016 година. От страна на
кредитополучателя са заплатени дължимите се към банката вноски за периода от 25.03.2016
година до 25.04.2016 година /първите две погасителни вноски/, като след 25.04.2016
година обслужването на кредита е преустановено, като няма данни за извършени
плащания по разплащателната сметка за обслужване на кредита. Общият размер на дължимата главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 07.03.2016 г. е 34535,28 лв.,
представляваща разликата между усвоената сума от 35000,00 лв. и погасените суми
от 464,72 лв. Дължимата договорна лихва за периода 25.04.2016 г. – 22.05.2017
г., е в размер на 4388,34 лв. Размерът на обезщетението за забава за
периода от 25.05.2016 г. до 22.05.2017 г. е 209,46 лв., формиран на основание
чл. 19.1 и чл. 19.2 от Договора /съответно 103,97 лв. и 105,49 лв./. Към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
– 25.05.2017 г. непогасената главница е в размер на 34535,28 лв.; размерът на
просрочената договорна лихва е 4388,34 лв., а размерът на обезщетението за
забава в размер на 209,46 лв. Вещото лице е посочило, че е начислена и
непогасена такса при изискуемост на кредита съгласно Приложение № 3 от Такси по
кредити за текущо потребление в размер на 120 лв. Установено е, че след датата
на подписване на процесния договор за кредит не са постъпвали суми за
погасяване на задължения по договора за кредит.
Другите
събрани по делото доказателства съдът намира за неотносими, поради което не
обсъжда.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
За допустимостта на предявените искове,
съдът следи служебно. В процесния случай съдът, при извършена проверка за
допустимост на предявените установителни искове намира, че същите са
допустими. Правото на иск за
установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува
при наличието освен на общите, но и на следните специални процесуални
предпоставки за надлежното му упражняване: 1/ издадена заповед за
изпълнение; 2/ подадено в законоустановения срок от връчването
на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК; 3/ спазване на срока за
предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал.
1 ГПК, което вземане трябва да е
идентично с това, за което е била издадена заповедта за изпълнение.
Дадените от съда, пред когото е
висящо заповедното производство, указания до заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 1 ГПК, не
освобождават съда, разглеждащ предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, от задължението му да провери абсолютните процесуални предпоставки, които
обуславят съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Съдът,
пред когото е висящо исковото производство, не е обвързан от констатацията на
съда по заповедното производство, че е подадено в срок възражение от длъжника
срещу вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, както и от дадените
указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, а е длъжен да провери допустимостта на
предявения установителен иск /виж Тълкувателно
решение № 4/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 год., ОСГТК/.
Съгласно т. 10б от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, са налице в случаите на настъпило универсално
или частно правоприемство на страната на заявителя или на длъжника след
издаване на заповедта за изпълнение. Искът би могъл да се предяви и от
цесионера при спазване на срока по чл. 415, ал.
1 ГПК, който по отношение на него тече от датата на връчване на
указанията на съда на цедента, какъвто е настоящия случай.
В разглеждания случай се установява, че
препис от заповедта за изпълнение е била надлежно връчена на длъжника Д.К.Х. на
12.05.2018 г., като на 23.05.2018 год., т.е. в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК /в редакцията преди
изм. с ДВ, бр. 100/2019 г./ същата е
подала възражение. С разпореждане от 21.08.2019 г. заповедният съд е дал на
заявителя указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на искове за
съществуване на вземанията, препис от който съдебен акт е бил надлежно връчен
на „Банка ДСК“ ЕАД на 19.09.2019 г. Исковата молба, с която по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК са предявени искове за съществуване на вземанията, е била депозирана
на 16.10.2019 г. от цесионера „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, т. е. в едномесечния преклузивен
срок по чл. 415, ал. 1 ГПК /виж чл. 60, ал. 3 ГПК/.
Съгласно чл. 430, ал.
1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичане на срока. Според чл. 430, ал.
2 ТЗ заемателят заплаща лихва по кредита, уговорена с банката.
Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма. Съгласно чл. 60, ал. 2
ЗКИ кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем поради
неплащане в срок на една или повече вноски по кредита.
Съгласно чл. 99 ЗЗД
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. Прехвърлянето има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено
на последния от предишния кредитор.
В контекста на изложеното в хода на настоящото производството
по предявените искове по чл. 422 ГПК, в тежест на ищеца – цесионер е да докаже
сключването на валиден договор за банков кредит между „Банка ДСК“ ЕАД и
кредитополучателя- ответницата; предоставяне на уговорения кредит на
кредитополучателя- ответницата; настъпване на условията за обявяване на
предсрочната изискуемост и надлежното й обявяване на длъжника; сключването на
валиден договор за цесия и уведомяването на длъжника за него; както и размера
на исковите претенции. Ответницата следва да проведе насрещно пълно и главно доказване
на своите правоизключващи и/или правопогасяващи възражения, от които цели да
извлече благоприятни правни последици.
Не е спорно и се
установява от събраните писмени доказателства, че между „Банка ДСК“ ЕАД и Д.К.Х., в качеството й на кредитополучател е сключен валиден
договор за кредит за текущо потребление, по силата на който на Д.Х. са били отпуснати 35 000,00 лева. В договора за банков
кредит, вкл. и в погасителния план, който е част от неговото предметно
съдържание, страните по него са постигнали съгласие по всички нормативни
изисквания и условия за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителният план съдържа информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, поради което този договор за
потребителски кредит е действителен и е породил целените при съвпадане на двете
насрещни волеизявления правни последици. Не е спорно също така, че сумата
от 35000,00 лв. е била изцяло усвоена, което се установява от заключението
на допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК
подлежи на кредитиране.
Установява се, че „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила
вземанията си по Договор за кредит за текущо потребление от 07.03.2016 г. срещу Д.Х. на ищеца с договор за цесия от 11.07.2018 г.- след
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК за процесните вземания
срещу длъжника. Цесията е договор, с който кредиторът на едно вземане – цедент, го
прехвърля на трето лице – цесионер, като
последният разполага с правото да го събере от длъжника. Цесионерът
придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало в момента на
сключването на договора. Заедно с вземането върху цесионера по силата на закона
преминават и всички акцесорни права /освен ако е уговорено противното/.
Длъжникът по вземането не е страна по цесията. Обстоятелството, че цесията
засяга интересите както на страните по договора, така и на трето лице –
длъжника, налага извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника
за цесията съгласно чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД.
Съобщението е едностранно изявление, с което длъжникът се известява, че
вземането на неговия кредитор е прехвърлено на нов кредитор. То е неформално и
за да породи действие трябва да бъде извършено от стария кредитор /цедента/ – чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за
длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи
точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД, като по силата на принципа на свободата на договарянето /чл. 9 ЗЗД/
няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на
уведомлението за цесията – това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД
/в този смисъл решения на ВКС по т. д. № 362/2015 г. на ІІ т.о., и по т. д. № 12/2009 г. на ІІ т.о., както и решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д.
№ 5759/2014 г. на ВКС, III г.о.,
решение № 156/30.11.2015 г. по т.д. № 2639/2014 г. на ВКС, II т.о. и др./.
В практиката на ВКС, обективирана в решение № 123 от 24.06.2009 г.
по т. д. № 12 от 2009 г., ІІ т.о., решение № 78 от
09.07.2014 г. по т. д. № 2352 от 2013 г., II т.о., и решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711 от 2013 г., I т.о., е възприето разбирането, че когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с
която новият кредитор /цесионер/ е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и
прехвърлянето на вземането поражда действия спрямо него на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В цитираната съдебна практика се възприема становището, че
извършеното по този начин уведомление за цесията, макар и връчено като
приложение към исковата молба, представлява факт от значение за спорното право,
настъпил в хода на процеса, след предявяването на иска и следва да бъде
съобразено от съда при решаване на делото в съответствие с изискването на чл. 235, ал.
3 ГПК. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае
за договора за цесия, с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и
също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на
лице, което вече не е носител на правата по съответния договор.
В конкретния случай е установено, че старият
кредитор „Банка ДСК“ ЕАД е
упълномощил новия кредитор- ищеца, да уведоми от негово име длъжника – ответницата
за извършената цесия. Тъй като няма данни представеното по делото уведомление за цесията /л. 55 от делото/ да е връчено надлежно на ответницата преди
образуване на исковия процес, то, доколкото уведомлението е представено като
приложение към исковата молба, връчването му на ответницата в хода на процеса следва да бъде зачетено като
правнорелевантно обстоятелство. Следователно с връчване на уведомлението в хода
на исковото производство цесията има действие спрямо длъжника. Настоящият състав не споделя възраженията, изложени в писмения
отговор, подаден от особения представител на ответницата по делото, че
връчването на уведомлението за цесията на особения представител не може да
произведе материалноправно действие, поради особения характер на
представителството на назначения от съда по чл.47, ал.6 ГПК процесуален
представител. Фигурата на особения представител цели защита интереса на страна в
процеса, която не може лично да вземе участие в него и не се различава от тази
на упълномощения такъв. Особеният представител осъществява представителството
при съобразяване единствено на ограниченията, предвидени в чл. 29, ал. 5 ГПК, като във вр. с чл. 34, ал. 3 ГПК получаването на отправено до представлявания материалноправно
изявление не е сред тях. В решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018
на ВКС, I т.о. е прието, че връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент
се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици, от което следва да
се заключи, че особеният представител е овластен да приема материалноправни
изявления от страна на кредитора.
В този смисъл са и решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009
г. на ВКС, II т.о., и определение № 72 от 05.02.2021 г. по т. д. № 1188/2020 г., на ВКС, І т. о./. Настоящата инстанция споделя именно това дадено от ВКС
разрешение по разглеждания въпрос, но независимо от това в настоящия случай
волеизявлението на ищеца, съдържащо се в исковата молба, както и уведомлението
за цесията, приложено към нея, са достигнали освен до назначения в процеса
особен представител, но и до ответницата чрез упълномощения от нея процесуален
представител адв. Г., на която са връчени препис от исковата молба и приложения
за отговор по реда на чл. 131 ГПК.
От приетата като
компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебно- счетоводна експертиза се установява, че кредитополучателката е изпаднала в забава в плащането
на дължимите погасителни вноски, като са погасени единствено първите две
погасителни вноски по договора, като последното плащане е извършено на
25.04.2016 г. и след тази дата от страна на кредитополучателя не са постъпвали
суми за погасяване на задължения по отпуснатия кредит. Следователно са
възникнали всички материални предпоставки, уговорени в клаузата на чл. 19. 2 от Общите условия на банката, при възникването на които се поражда потестативното
право на банката с едностранно волеизявление да превърне разсроченото главно
лихвоносно парично задължение /главницата/ в предсрочно /незабавно/ изискуемо -
забава на кредитополучателя над 90 дни при изпълнение на дължимите погасителни
вноски.
Спорно между страните е обстоятелството дали това
преобразуващо право е било надлежно упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на Заповед за незбавно изпълнение по чл. 417 ГПК.
В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.,
постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, е прието, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ГПК
за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или
при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Прието е
още, че постигнатата в договора за кредит предварителна уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства, кредитът става
предсрочно изискуем и без да се уведомява длъжника кредиторът може да събере
вземането си, т. е. т. нар. уговорка за автоматична предсрочна изискуемост, не
поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника-кредитополучател. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.
1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.
По делото е
установено, че банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила на ответницата предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. Такова доказване от страна на ищеца е проведено. При липса на
изрична уговорка в процесния договор за кредит за начин на връчване на
изявление между страните по него, банката е имала възможността да избере начин
за връчване на изявлението си за предсрочна изискуемост на кредитополучателя. Кредиторът е избрал
да връчи уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита по
реда на чл. 592 ГПК – чрез нотариална покана. Съгласно чл. 50 ЗННД
нотариусът може да възложи на определен служител в нотариалната кантора да
връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37
– 58 ГПК,
от което следва, че нотариусът, с оглед възложената му от закона
удостоверителна функция, може да прилага и удостоверява последиците по чл. 47 ГПК,
в това число да прилага фикцията по чл. 47, ал. 5 ГПК.
Видно от
представеното от ищеца заверено копие от нотариална покана, отправена от „Банка ДСК“ ЕАД до Д.К.Х., чрез нотариус М.М.рег. № 696 на НК, връчена на 03.05.2017 г. по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, със същата е обявен договора за кредит, сключен на 07.03.2016 г. за изцяло предсрочно изискуем. Нотариалната покана
е отправена лично до ответницата на
посочен в договора за кредит адрес, който е вписания в регистрите на
населението постоянен и настоящ адрес на ответницата. Съгласно правилото на чл. 50 ЗННД
при връчването на нотариални покани от нотариуса, респективно от натоварен от
него служител, се спазват правилата на чл. 37
- чл. 58 ГПК.
Когато нотариусът, респективно връчителят не намери адресата на посочения адрес
и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят е
длъжен да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато има
достъп до пощенската кутия, следва да се пусне уведомление и в нея. Смисълът на
залепване на уведомлението и пускането му в пощенската кутия е адресатът да се
яви на указаното в уведомлението място в двуседмичен срок да получи съответните
книжа. Когато лицето не се яви в срока да получи книжата с неговото изтичане се
счита, че книжата са връчени съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК. Разпоредбата на чл. 47 ГПК
намира приложение и при връчване на нотариална покана съгласно разпоредбата на чл. 50 ЗННД,
независимо от обстоятелството, че не се назначава особен представител, тъй като
не се касае до исково производство. Относно
обстоятелствата по връчването на процесната нотариална покана и спазването на
изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК съдът кредитира
извършеното от нотариуса по реда на чл. 592, ал.
1 изр. 2 ГПК отбелязване за връчване, което не е опровергано от
ответницата по делото. Следва да се
посочи, че нотариалното удостоверяване за връчване на нотариалната покана,
залепването на уведомлението на основание чл. 47 ГПК,
както и констативният протокол на нотариуса, изготвен във връзка с посещенията
на адреса и конкретните обстоятелства, поради които нотариалната покана не е
могла да бъде връчена, имат характер на официален свидетелстващ документ, с
който нотариусът удостоверява конкретни факти и обстоятелства, и извършени
действия. Като официален свидетелстващ документ нотариалното удостоверяване и
изготвеният от нотариуса констативен протокол се ползват с обвързваща съда
материална доказателствена сила за удостоверените в него факти, на основание чл. 179 ГПК /вж решение № 163 от 25.02.2016 г. по т. дело № 2ЗЗ5/2014
г. на ВКС, ТК, ІІ т. о/. Съгласно
разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ГПК тежестта за доказване неистинността
/неавтентичност или неверност/ на официален документ пада върху страната, която
го оспорва. В процесния случай от страна на ответницата не е направено по
делото своевременно оспорване на нотариалното отбелязване за връчването на
нотариалната покана по реда на чл. 47 ГПК.
При липса на такова оспорване на извършеното отбелязване за връчването на
нотариалната покана и на доказателства относно неистинността на отбелязването
по чл. 592, ал. 1 ГПК, следва да се приеме, че нотариалната
покана е редовно връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал.
1 ГПК. По делото не е доказано
твърдението на ответницата, че адреса й е бил различен от този, на който е
изпратена поканата. От данните по делото, в т.ч. от изготвената справка в НБД
Население се установява, че адресът, на който е изпратена нотариалната покана,
е регистриран като постоянен и настоящ такъв за ответницата. В съдебното производство /заповедно и исково/, в т.ч.
в подаденото възражение по чл. 414 ГПК ответницата е посочила съдебен адрес по
смисъла на чл. 42, ал. 1 ГПК, на който да бъде надлежно уведомявана от
съда. На друг, освен така посочения съдебен адрес, на ответницата не са
връчвани съобщения в производството.
Настоящата съдебна инстанция споделя също така
изразеното в практиката на ВКС правно схващане, че в случай че са настъпили
материалните предпоставки за предсрочната изискуемост на кредита /преди
подаване на заявлението или след подаването му/, изявлението за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем може да бъде обективирано както в исковата молба
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, така и в отделен документ, който е
приложен към тази искова молба – в този случай материалноправните последици на
това волеизявление настъпват с връчване на препис от исковата молба с
приложенията на ответника-длъжник /В този смисъл решение № 10/25.02.2020 г. по
т. д. № 16/2019 г. на ВКС, II т. о., решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. №
193/2018 г. на ВКС, I т..о., и други/. Изявлението на
банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде
инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ,
който е представен като приложение към исковата молба. В тези случаи
изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата
молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице
и предвидените в договора за кредит обективни
предпоставки за загубване преимуществото на срока. Упражняването на това
потестативно право на банката и в този смисъл настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита в хода на
исковото производство представлява факт от значение за съществуването на претендираното право на вземане за
главница и възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК”.
Изрично в исковата молба и в нотариална покана като
приложение към нея /л. 58 от кориците на делото/, адресирана до Д.К.Х., банката
е заявила, че упражнява това потестативно право - с едностранно волеизявление
да превърне разсрочения кредит в предсрочно, незабавно изискуем. Следователно,
с връчване на препис от исковата молба с приложенията към нея на назначения от
съда на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответницата, съотв.
най- късно с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на
упълномощения от ответницата адвокат - на 07.09.2022 г., това преобразуващо право е било надлежно упражнено
/най-късно на 07.09.2022 г./, поради което след този момент остатъчният кредит
е предсрочно изискуем. Без значение е това, че към посочения период носител
на вземането вече е „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, тъй като изявлението на „Банка ДСК“ ЕАД, вече е било
направено и тъй като не е оттеглено и не се нуждае от
изрично приемане обвързва цесионера.
По делото е установено, че отпуснатият кредит е в размер на сумата от 35000,00 лв. като
заплатената от ответницата главница съгласно ССчЕ е в размер на 464,72 лв. При
това положение непогасената част от вземането за главница е в размер на
претендирания от ищеца размер от 34535,28 лв., поради което предявеният
положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 430, ал. 1 ТЗ следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл. 430, ал.
2 ТЗ кредитополучателят дължи и уговорената с банката лихва за
ползването на предоставената му на парична сума. Ответницата дължи
възнаградителна лихва за периода от 25.05.2016 година до момента, в който
кредитът е обявен за предсрочно изискуем спрямо нея-03.05.2017 г. След упражнения избор от кредитора да иска изпълнението
преди първоначално определения срок по договора за кредит се преустановява
добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което
уговореното възнаграждение за ползването й за последващ период - след
настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи /така разясненията, дадени в т. 2 от Тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС/. Съгласно заключението на допуснатата и
изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза размерът на дължимата се
възнаградителна лихва за този период е 3993,97 лева,
поради което предявеният от „ОТП Ф.Б.“ ЕАД иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ е основателен за посочения период и размер и
следва да се уважи в тази му част.
С оглед на обстоятелството че процесният договор за
банков кредит е потребителски /кредитополучателят е потребител по смисъла на
дефинитивната разпоредба, уредена в чл. 9, ал. 3 ЗПК/, учреденото кредитно
правоотношение трябва да бъде подведено под приложното поле на ЗПК. Именно в
чл. 33, ал. 2 ЗПК е уредена нормативна забрана обезщетението за забава да
надвишава законната мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Следователно, налице
е частична недействителност на уговорената неустоечна клауза т. нар.
„наказателна лихва”, поради което и на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД трябва да се
приеме, че действително уговореното обезщетение за забавено изпълнение е в
размер именно на законната мораторна лихва, установена в чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, съобразявайки определения от БНБ основен лихвен процент за процесния
период и правилата, уредени в чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. с ПМС № 426/18.12.2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения, изчислява по реда
на чл. 162 ГПК мораторната законна лихва върху дължимото главно парично
вземане, която възлиза на сумата от 262,83 лв., но с оглед на основния принцип
в българския граждански процес - диспозитивното начало /арг. чл. 6, ал. 2 ГПК/ този
иск следва да бъде уважен изцяло до предявения му размер от 209,46 лв. Основателна се явява и претенцията за заемни такси и разноски в установения размер от 120,00 лв., тъй като същите са уговорени и дължими
по процесния договор за кредит.
Съобразно изхода на делото по главните искови
претенции, съдът намира, че не се е изпълнило процесуалното условие за
разглеждането на евентуално съединените осъдителни искове с правно основание вр.
чл. 99, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, поради което
същите следва да бъдат оставени без разглеждане.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на
ответницата следва да бъдат възложени сторените от ищеца деловодни разноски в
размер на 3589,57 лв. за исковото производство и в размер на 925,67 лв. за заповедното производство, съразмерно на уважената
част на исковете. Съразмерно на отхвърлената част на исковете и
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответницата сумата 16,07 лв.
– разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ, съотв. чл. 92, ал.1 ЗЗД, предявени от „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** против Д.К.Х., ЕГН **********,***, адв.М.Е.-
Г., че Д.К.Х., дължи на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД сумата от 34 535,28 лв.
/тридесет и четири хиляди петстотин тридесет и пет лева и двадесет и осем ст./,
представляваща главница по Договор за
кредит за текущо потребление от 07.03.2016 г., сключен между ответницата и „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени на ищеца с Договор за покупко-продажба на вземания от 11.07.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 23.05.2017
г. до окончателното изплащане, сумата от 3993,97 лв. /три хиляди деветстотин деветдесет и три
лева и деветдесет и седем ст./, представляваща договорна възнаградителна лихва
за периода 25.05.2016 г. - 03.05.2017
г., сумата от 209,46 лв. /двеста и девет лева и четиридесет и
шест ст./, представляваща обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за
периода 25.05.2016 г. - 22.05.2017 г., и сумата от 120,00 лв. /сто и двадесет
лева/, представляваща дължими такси и разноски по същия договор, за които суми е издадена по реда на чл. 417 ГПК Заповед за изпълнение на
парично задължение от 31.07.2017 г. по ч. гр. дело № 33010/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, 123 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.2 ТЗ, за
разликата над 3993,97 лв. до пълния предявен размер от 4388,34 лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 04.05.2017 г. до
22.05.2017 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, против Д.К.Х., ЕГН **********,
евентуални осъдителни искове с правно
основание чл. 99, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.К.Х., ЕГН **********, да заплати на „ОТП Ф.Б.“
ЕАД, ЕИК ********, на основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски в исковото
производство в размер на 3589,57 лв. /три хиляди петстотин осемдесет и девет
лева и петдесет и седем ст./ и направените разноски в заповедното
производството по ч.гр. дело №33010/2017 г. по описа на СРС, ГО, 123 с-в в
размер на 925,67 лв. /деветстотин двадесет и пет лева и шестдесет и седем ст./.
ОСЪЖДА „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, да заплати на Д.К.Х.,
ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК направените разноски в размер на
16,07 лв. /шестнадесет лева и седем ст./.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
СЪДИЯ: