№ 3555
гр. София, 03.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110163709 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на
парични задължения, с които ответникът се е обогатил без основание за
сметка на ищеца в размер на сумите, както следва: 4 420,5 лв. (четири хиляди
четиристотин двадесет лева и пет стотинки), представляваща цена на
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.07.2019 г. до м.04 2022 г., 997,41 лв.
(деветстотин деветдесет и седем лева и четиридесет и една стотинки),
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на ТЕ за
периода от 31.01.2020 г. до 15.12.2022 г., 20,10 лв. (двадесет лева и десет
стотинки), представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода
м.05.2020 г. до м.10.2020 г., както и 4,64 лв. (четири лева и шейсет и четири
стотинки), представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 15.12.2022 г.,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 06.01.2023 г. до окончателното им заплащане, за
които суми по ч. гр. д. № 547/2023 г. по описа на СРС, 69-ти състав е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
За горните суми била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 3584 от 31.01.2023 г. по описа на СРС, 69-ти
1
състав, възразена в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника.
Ищецът „**********“ ЕАД твърди, че ответникът ************** е
потребител на ТЕ за стопански нужди по смисъла §1, т. 43 от ДР на Закона за
енергетиката /ЗЕ/ по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр.
****************, аб. № ****. Поддържа, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ
продажбата на ТЕ за стопански нужди се осъществява на основата на писмени
договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди, като за процесния
период са били в сила общите условия /ОУ/ за продажба на ТЕ за стопански
нужди, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР. Ищецът сочи,
че въпреки отправените покани ответникът не е сключил писмен договор
с ищеца за доставка на ТЕ съобразно изискванията на чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ. Въпреки факта, че между страните не е сключен договор за продажба
на ТЕ, ответникът през процесния период е потребявал ТЕ в имота,
поради което се е обогатил неоснователно, тъй като е спестил разходи за
цената на потребената ТЕ, а ищецът се е обеднил със стойността . Ето
защо счита, че ответникът следва да заплати цената на доставеното
количество ТЕ. Твърди, че съгласно чл. 40, ал. 1 от ОУ купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми в срок до 20-то число на
месеца, следващ датата на доставката, след получаване на издадената от
продавача фактура, поради което претендира посочените по-горе суми, с чиято
стойност ответникът се е обогатил без основание. Поддържа да е изпаднал в
забава, поради което предявява иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86 ЗЗД. претендира и суми за дялово разпределение в имота с твърдение,
че такова е осъществявано от третото лице-помагач /ТЛП/ – „*************“
ЕООД. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Областна администрация
област София не е подал отговор на исковата молба.
Поради постъпила молба със становище за нередовно призоваване и
предоставяне на възможност за участие на надлежния ответник по настоящето
производство, делото е върнато за разглеждане в открито съдебно заседание.
С оглед принципа за непосредственост за събиране на доказателствата
при участието на надлежния ответник по делото е приет отговор на исковата
молба, както и е уважено искането на ответника за привличането на ТЛП на
2
основание чл. 219 ГПК.
Ответникът в депозирания отговор на исковата претенция оспорва
предявените искове с твърдения за неоснователност и недоказаност.
Релевират се възражения за погасяване на вземанията по давност, за
невъзникналото облигационно правоотношение, неоснователното
обогатяване и за недължимост на законна лихва за забава. С отговора се
твърди и поддържа , че имотът е собственост и се ползва от трето за спора
лице – третото лице-помагач /ТЛП/ ***********. Молят за отхвърляне на
исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и отговора на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Исканията по настоящето производство съобразно петитума на исковата
молба са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
Предявени за разглеждане са кумулативно обективно съединени
установително искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1
ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да установи наличието на обедняването си – количеството и цената на
доставената през исковия период ТЕ, обогатяването на ответника – че
последният е консумирал тази енергия, както и наличието на връзка между
обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имота на
ответника при липса на валидно основание за това; имущественото
разместване в отношенията между двата субекта. При установяване на тези
обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните суми в случай, че твърди това, за което не сочи доказателства.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава. При установяване на тези обстоятелства,
в тежест на ответника е да установи, че е погасил дълга на падежа в случай, че
твърди това, за което не сочи доказателства.
3
По делото са приети и доказателства, представени от ищеца, въз основа
на които е изготвена съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която отговаря на
въпросите, поставени от ищеца.
С Определение № 20480 от 17.05.2024 г. в производството на основание
чл. 219, ал. 1 ГПК, е конституирано „*************“ ЕООД като трето лице-
помагач /ТЛП/ на страната на ищеца.
С определение от 29.10.2024 г. на основание чл. 219, ал. 1 ГПК е
конституирано *********** като трето лице-помагач /ТЛП/ на страната на
ответника.
Релевираните по делото отношения между страните се развиват в
периода от м.07.2019 г. до м.04 2022. През посочения период отношенията се
регулират от действащите към процесния момент ЗЕ /ДВ, бр. 107 от
19.12.2003 г./ и съответните наредби за отчитане на ТЕ, за ползване на ТЕ , и за
топлоснабдяване, както и общите условия /ОУ/, изработени от ищеца и
обвързващи него и неговите потребители, които не са възразили в срок срещу
тях. По делото няма данни и твърдения ответникът в срока и по реда на чл.
106а, ал. 3 ЗЕЕЕ (отм.) или на основание чл. 150, ал. 3 ЗЕ да е възразил срещу
ОУ и да са подписани индивидуални споразумение за доставка на ТЕ между
страните.
За уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е необходимо да са налице
кумулативно следните елементи от фактическия му състав: 1) обогатяване на
ответника; 2) обедняване на ищеца; 3) липса на правна основание за
обогатяването на ответника, съответно обедняването на ищеца; 4) наличие на
връзка между обедняването и обогатяването – същите да произтичат от един и
същ факт или фактически състав, като тази връзка не е причинна (ППВС
№1/1979 г.); 5) липса на друг иск за защита на обеднелия.
Ищецът „**********“ ЕАД, освен производител на ТЕ, извършва и
пренос на същата, съгласно легалната дефиниция на §1, т. 44 от ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129, ал.
1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл. 130 от същия закон.
При осъществяване на дейността си по централизирано подаване и
продажба на ТЕ, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т.
3 ЗЕ, която предвижда, че продажбата на ТЕ на клиенти за небитови нужди се
4
осъществява въз основа на писмени договори при публично известни условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, а при
липса на такъв и при реално доставена и използвана ТЕ топлопреносното
предприятие разполага с правната възможност да защити интересите си по
реда на чл. 59 ЗЗД. В последната хипотеза, за да се позове на неоснователно
обогатяване, в тежест на топлопреносното предприятие е да докаже, че
клиентите са небитови такива.
От приетите по делото доказателства и в частност Акт ***** за
държавна собственост на недвижим имот **** от 08.04.1955 г., ******* Акт
№ ****** за частна държавна собственост от 14.06.2012 г., регистър досие
12/12/29.02.2012 г. и Акт № ***** за частна държавна собственост от
22.12.2021 г., утвърдени от областния управител на област София и Акт №
***** за частна държавна собственост от 01.03.2022 г., с рег. № *******, дело
№ ****/2022 по имотна партида *******, се установява, че процесният имот,
находящ се в гр. ***************, е частна държавна собственост, която на
основание чл. 18, ал. 1 от ЗДС е предоставена за управление на областния
управител на област София. От това следва, че по делото безспорно е
установено, че ответникът се явява собственик на процесния имот за целия
процесен период м.07.2019 г. до м.04 2022 г.
По делото са приобщени и писмени документи, представени от
ответника, от които се установява, че целият етаж трети (втори надпартерен) е
предоставен под наем на *********** (предишно наименование „********“) с
Договор за наем № АСД-08-00002/13.03.2019 г. Към цитирания договор са
подписани и две допълнителни споразумение – първото е от 28.04.2021 г., а
второто е от 19.05.2021 г. Представените пред съда заверени копия
удостоверяват, че през целия процесен период м.07.2019 г. до м.04 2022 г.
имотът се е ползвал от ТЛП ***********, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление в гр. ***************, представлявана от В. Н. С. –
председател /л. 150-164 от делото/.
Въпреки че е спорно между страните по делото, се установява от
представените от ищеца към исковата молба писмени доказателства и след
направената СТЕ, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Спорно е, но се установява, че за процесният имот е
5
бил непрекъснато топлоснабдяван от ищеца през процесния период м.07.2019
г. до м.04.2021 г., който ежемесечно е извършвал отчети на общ топломер,
който е от търговски тип и е преминавал метрологичен контрол. Очевидно
имотът е имал абн. № ****/ ********* / видно от СТЕ л. 94 по делото/.
Съгласно разпоредбите на §1, чл. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция
до 17.07.2012 г./ и §1, т. 33в от ДР на ЗЕ /в сила от 17.11.2023 г./ потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди,
включително производителите, промишлените клиенти и предприятия,
малките и средните предприятия и клиентите на едро, като продажбата на ТЕ
за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи
условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя по арг.
чл. 149, ал. 1 т. 3 ЗЕ. В настоящият случай ищцовата претенция се основава на
твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието
на неоснователно обогатяване. Не е спорно по делото, че между страните не е
сключван договор за доставка на ТЕ за небитови нужди до горепосочения
имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. На тази основа съдът приема, че страните не са
били обвързани от облигационно правоотношение.
По делото се установява въз основа на горепосочените договори за наем,
че ТЛП на страната на ответника *********** е потребител на ТЕ за
стопански нужди, която му се доставя на горепосочения адрес на
топлоснабдения имот. Според чл. 61 от ОУ за продажба на ТЕ за стопански
нужди от „**********“ ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с
Решение № ОУ-043/12.07.2002 г., Решения № ОУ-013/06.03.2006 г. и Решения
№ ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР, действали през процесния период, купувач
на ТЕ за стопански нужди може да бъде собственик, титуляр на вещно права
на ползване или наемател на имот, в който се ползва ТЕ за стопански нужди.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – ЕС, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. През процесния период е в сила Наредба № 16-
6
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, приета на основание чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В
този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР №
2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са по подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени Общи условия на топлопреносното предприятие.
В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда – ЕС се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дялово разпределение е регламентиран в чл. 139-148 ЗЕ и в действалата през
процесния период нормативна уредба. ТЕ за отопление на сграда – ЕС се
разделя на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, ТЕ за отопление на общите
част и ТЕ за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като съгласно чл. 145, ал.
1 ЗЕ ТЕ за отопление на имотите в сграда – ЕС при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ
и уговореното в ОУ на ищцовото дружество сумите за ТЕ се начисляват от
ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период
се изготвят изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово
разпределение, въз основа на отчета за реално потребено количество ТЕ.
Въпреки че се оспорва от ответника, се установи по делото и в следствие
на изготвената СТЕ, че за процесния период „*************“ ЕООД е
извършвало дялово разпределение за процесния имот в съответствие с
действащата нормативна уредба. Предвид установеното дотук съдът приема,
че ищецът е установил по пътя на пълното и главно доказване количеството на
доставена ТЕ до процесния имот. На тази основа съдът приема, че дяловото
разпределение е извършено в съответствие с нормативната уредба. Не се
установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с
отразеното по изравнителните сметки количество на ТЕ. Освен представените
писмени доказателства, ответникът оспорва наличието на облигационна
7
обвързаност по силата на договор, сключен с ищеца, като такъв нито се
твърди да е налице от ищеца, нито пък сумите се претендират на договорно
основание. Ищецът основава претенциите си на неоснователно обогатяване.
Съобразно чл. 13, ал. 1 от Договора за наем на недвижими имоти –
частна държавна собственост наемателят - в случая ТЛП на страната на
ответника- *********** е длъжна да заплаща всички експлоатационни
разходи във връзка с ползване на имота, а именно разходи за ел. енергия, за
топла и студена вода, топлинна енергия, охрана, такса „Битови отпадъци“, за
поддържане и ремонт на общите части на сградата и пр.
Съдът намира, че предвид събрания доказателствен материал ищецът не
е доказал при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е
потребител на ТЕ, предоставяна в процесния имот в процесния период.
Ищецът поддържа твърдението, че ответникът е небитов клиент единствено с
оглед на това, че ************** е лице на издръжка на държавния или
общинския бюджет, но съответното учреждение е представило основателни и
достоверни писмени документи по делото, сключени по надлежния законов
ред и форма, които доказват при условията на пълно и главно доказване, че в
процесният период ТЛП *********** е била ползвател на процесния имот в
качеството си на наемател. В това си качество ТЛП *********** е трябвало да
заплаща доставените услуги относно използваната ТЕ и дяловото
разпределение.
Доколкото не се доказва обогатяване на ответника за посочената сума
чрез консумиране на топлинна енергия за процесния период по отношение на
имота , за който са налице доказателства , че е ползван от третото лице
помагач на ответника , исковите претенции за доставена и незаплатена
топлинна енергия и за дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени по
отношение на ответника.
По исковете с правно основание чл. 422, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже възникването
на главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост,
както и размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на
същия за процесния период. Доколкото съдът не достигна до извод за
8
наличието на главен дълг по отношение на ответника, то неоснователно е и
акцесорната претенция за заплащане на обезщетението за забава.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, доколкото по
заповедното производство, с депозираното възражение срещу издадената
заповед за изпълнение , не е поискано присъждане на юрисконсултско
възнаграждение .
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „**********“ ЕАД, ЕИК***********
срещу **************, с ЕИК *********** и адрес на управление гр.
************* , искове по чл. 422, ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
установяване на задължения за следните суми: 4 420,5 лв. (четири хиляди
четиристотин двадесет лева и пет стотинки), представляваща цена на
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.07.2019 г. до м.04 2022 г., 997,41 лв.
(деветстотин деветдесет и седем лева и четиридесет и една стотинки),
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на ТЕ за
периода от 31.01.2020 г. до 15.12.2022 г., 20,10 лв. (двадесет лева и десет
стотинки), представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода
м.05.2020 г. до м.10.2020 г., както и 4,64 лв. (четири лева и шейсет и четири
стотинки), представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 15.12.2022 г.,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 06.01.2023 г. до окончателното им заплащане, за
които суми по ч. гр. д. № 547/2023 г. по описа на СРС, 69-ти състав е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА **********“ ЕАД, ЕИК *********** , да заплати на
**************, с ЕИК *********** и адрес на управление гр.
************* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 150 лв.,
представляваща разноски за исковото производство- за юрисконсултско
възнаграждение.
9
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната ищеца - „*************“ ЕООД, както и трето лице-помагач на
страната на ответника- ***********.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10