Решение по дело №11814/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3106
Дата: 13 май 2020 г. (в сила от 24 юни 2020 г.)
Съдия: Десислава Николаева Зисова
Дело: 20181100111814
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 13.05.2020 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №11814/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от Б.К.Ц. срещу Д.К.Р., с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.42, б. „б“ ЗН за признаване за нищожно на саморъчно завещание, извършено от В.К.Ч.- Й.на 07.09.2011 г.

Ищецът твърди, че е сред наследниците по закон на починалата и обявеното саморъчно завещание е нищожно – не е написано ръкописно от завещателя, не съдържа означение на датата, на която е съставено, и не е подписано от наследодателката, отделно от това като пороци сочи наличието на добавки в текста и липсата на еднозначна индивидуализация на наследника.

Ответникът оспорва иска, твърди, че документът отговоря на изискванията на закона.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.42, б. „б“ ЗН:

Представено е по делото саморъчно завещание от 07.09.2011 г., с което В.К.Ч.- Й.завещава собствения си апартамент на бул. *********на Д. Кр Р..

Видно от препис-извлечение от акт за смърт, В.К.Ч.- Й.е починала на 10.02.2018 г.

Завещанието е обявено с протокол от 27.02.2018 г. на нотариус рег. № 425 на НК по искане на Д.К.Р.. Нотариусът е удостоверил направените пред него изявления на молителя, че В.К.Ч.- Й.е починала на 10.02.2018 г. и завещанието че се е намирало в молителя.

 

Спорен по делото е въпросът дали представеният документ „Саморъчно завещание от 07.09.2011 г.“ е автентичен – написан и подписан от сочения автор В.К.Ч.- Й.. В рамките на откритото производство по реда на чл.193 ГПК за проверка истинността на документа са изслушани две съдебно-графологични експертизи, които установяват следното: ръкописният текст в завещанието е изписан от В. Ч. – съвпадат общите и по-характерните частни признаци при разгледаните от вещите лица ръкописни текстове с почерка на Ч., съвпада изписването на буквите и техните елементи, вида на свързване на буквите в думите, формата и направлението на движенията. Категоричен е извода на двете вещи лица и че подписът, положен след текста, е положен от Ч. – и двете вещи лица установяват съвпадение както по общи, така и по частни признаци. Съдът кредитира двете експертизи като компетентни, обосновани и убедително аргументирани. Неоснователни са възраженията срещу обективността на вещите лица – няма данни за тяхна заинтересованост от изхода на делото.

Ето защо съдът приема, че текстът на процесното саморъчно завещание е написан ръкописно от завещателката, а подписът – лично положен от нея. Поради това неоснователни са твърденията за неавтентичност на документа. 

 

Спорен по делото е и въпросът относно допълванията и зачертаванията в текста на завещанието и влияят ли те на неговата действителност.

Установява се от текста на документа, че са налице зачертавания и добавки:

- в началото на текста означението 7.IX e зачертано и словом е записано седми септември

- на ред 9 и 10 фрази от изречението са номерирани с 2) и 1) и със стрелка е обозначена размяната им: завещавам 2) собственото си жилище, в което живея 1) на лицето Д. Кр Р.

- при изписване на адреса на имота след София е добавено „Община Оборище“

Зачертаванията и поправките в един документ могат да влияят на неговата валидност, в случай че пречат на установяване на действителната воля на автора на обективираното в документа изявление – ако в следствие на зачертаванията не може да се установи каква е действителната воля (документът е неразбираем) или няма яснота кога и от кого са извършени зачертаванията и добавките (не може да се установи съдържанието на изявлението към момента на извършването му поради поправки, извършени впоследствие от трети лица). Не е такъв обаче случаят с процесните добавки и зачертавания. Тяхното значение е изцяло стилистично – изписване на датата словом, вместо с цифри; размяна на последователността на две фрази в едно изречение и добавяне на община при изписване на адрес на имот. Тези добавки не влияят на волята, нито придават различно значение на първоначалния текст на документа. Ето защо тези зачертавания и добавки не са от естеството да повлияят на действителността на процесното завещание.

 

Следващото възражение на ищеца е относно прекъсванията в изписване на волята на завещателя и изписване на част от документа с различен химикал. Действително от самия документ и графическите експертизи (работили с оригиналния документ) се установява, че част от документа – между ред 8 и ред 10 – е изписан с различно пишещо устройство, с различна мастилена паста – за разлика от другия текст, който е изпълнен с химикал със синьо мастило, тази част е изписана с химикал с черно мастило. Вещите лица по приетите по делото експертизи обаче са категорични, че и двата текста са написани от завещателката, както и че независимо от различието на химикалната паста, текстът е писан последователно, а не е дописван, а подписът хронологически следва изписването на пълното съдържание на документа, като подписът е поставен след изписване на пълното съдържание на документа. Ето защо съдът приема, че наличието на прекъсване при съставяне на документа и изписване на част от текста с друг химикал не влияе на действителността на процесното завещание.

 

Неоснователно е и възражението относно индивидуализацията на заветника. Видно от текста на завещанието, наследодателката се разпорежда с определен свой недвижим имот, който след смъртта й да премине в собственост на лицето Д. Кр Р.. Ищецът оспорва заветник да е ответникът, като твърди, че индивидуализацията в завещанието не е достатъчна, за да определи лицето комуто се завещава, което води до недействителност на завещанието. Такъв порок би бил налице ако сред близкото обкръжение на завещателката действително има повече от едно лице с тези имена, което води до неясна воля в чия полза се разпорежда. Както бе указано и в определението по чл.140 ГПК, на страните е разпределена доказателствена тежест в тази посока. От събраните гласни доказателства – разпита на свидетелите Р.В., Б.Г. и Я.М.се установява еднозначно и безпротиворечиво, че в последните години от живота на наследодателката (след 2006 г.) за нея се е грижил ответника Д.Р., като чрез нотариално заверено пълномощно е получавал пенсията й от пощенския клон, пазарувал е нужните й продукти, виждан е от съседи в блока, в който живее завещателката, както и от нейни родственици. Горното се потвърждава и от представеното пълномощно, заверено от нотариус, с което завещателката е учредила представителна власт в полза на ответника да я представлява пред всички държавни, стопански, административни, съдебни, финансови и други институции и да получава месечната й пенсия. От горното следва, че в продължителен период преди смъртта на В. Ч. – Й.именно ответникът е полагал грижи за нея. Ответникът също така е съхранявал процесното завещание и го е представител пред нотариус за обявяването му (видно от протокола от 27.02.2018 г.). Няма данни по делото за друго лице с имена Д. Кр Р., което да е общувало или да е било в обкръжението на завещателката. От тук съдът прави извод, че волята на завещателката е да се разпореди с имота си именно в полза на ответника – т.е. няма неяснота във волята, обективирана в процесното завещание.

 

По изложените съображения съдът приема, че при съставяне на процесното завещанието са спазени изискванията на чл.25, ал.1 ЗН. По делото се установи, че завещанието е изцяло написано ръкописно от завещателката, съдържа означение на датата, на която е съставено, подписано е от нея, като подписът е поставен след завещателните разпореждания. Поради това съдът приема, че предявеният иск за признаване на завещанието за нищожно е неоснователен.

 

По разноските:

На процесуалния представител на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА в размер на 2590,79 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.К.Ц., ЕГН:**********, срещу Д.К.Р., ЕГН**********, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.42, б. „б“ ЗН за признаване за нищожно на саморъчно завещание, извършено от В.К.Ч.- Й.на 07.09.2011 г.

ОСЪЖДА Б.К.Ц., ЕГН:**********, да заплати на адв. С.К., адрес: ***, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 2590,79 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: