Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
13.05.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №11814/2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Б.К.Ц. срещу Д.К.Р., с която е предявен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.42, б. „б“ ЗН за признаване за нищожно на саморъчно
завещание, извършено от В.К.Ч.- Й.на 07.09.2011 г.
Ищецът твърди, че е сред
наследниците по закон на починалата и обявеното саморъчно завещание е нищожно –
не е написано ръкописно от завещателя, не съдържа означение на датата, на която
е съставено, и не е подписано от наследодателката, отделно от това като пороци
сочи наличието на добавки в текста и липсата на еднозначна индивидуализация на
наследника.
Ответникът оспорва иска, твърди, че
документът отговоря на изискванията на закона.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.42,
б. „б“ ЗН:
Представено е по делото саморъчно
завещание от 07.09.2011 г., с което В.К.Ч.- Й.завещава собствения си апартамент
на бул. *********на Д. Кр Р..
Видно от препис-извлечение от акт за
смърт, В.К.Ч.- Й.е починала на 10.02.2018 г.
Завещанието е обявено с протокол от 27.02.2018
г. на нотариус рег. № 425 на НК по искане на Д.К.Р.. Нотариусът е удостоверил
направените пред него изявления на молителя, че В.К.Ч.- Й.е починала на 10.02.2018
г. и завещанието че се е намирало в молителя.
Спорен по делото е въпросът дали
представеният документ „Саморъчно завещание от 07.09.2011 г.“ е автентичен – написан
и подписан от сочения автор В.К.Ч.- Й.. В рамките на откритото производство по
реда на чл.193 ГПК за проверка истинността на документа са изслушани две
съдебно-графологични експертизи, които установяват следното: ръкописният текст
в завещанието е изписан от В. Ч. – съвпадат общите и по-характерните частни
признаци при разгледаните от вещите лица ръкописни текстове с почерка на Ч.,
съвпада изписването на буквите и техните елементи, вида на свързване на буквите
в думите, формата и направлението на движенията. Категоричен е извода на двете
вещи лица и че подписът, положен след текста, е положен от Ч. – и двете вещи
лица установяват съвпадение както по общи, така и по частни признаци. Съдът
кредитира двете експертизи като компетентни, обосновани и убедително
аргументирани. Неоснователни са възраженията срещу обективността на вещите лица
– няма данни за тяхна заинтересованост от изхода на делото.
Ето защо съдът приема, че текстът на
процесното саморъчно завещание е написан ръкописно от завещателката, а подписът
– лично положен от нея. Поради това неоснователни са твърденията за
неавтентичност на документа.
Спорен по делото е и въпросът
относно допълванията и зачертаванията в текста на завещанието и влияят ли те на
неговата действителност.
Установява се от текста на
документа, че са налице зачертавания и добавки:
- в началото на текста означението
7.IX e зачертано и словом е записано седми септември
- на ред 9 и 10 фрази от изречението
са номерирани с 2) и 1) и със стрелка е обозначена размяната им: завещавам 2)
собственото си жилище, в което живея 1) на лицето Д. Кр Р.
- при изписване на адреса на имота
след София е добавено „Община Оборище“
Зачертаванията и поправките в един
документ могат да влияят на неговата валидност, в случай че пречат на
установяване на действителната воля на автора на обективираното в документа
изявление – ако в следствие на зачертаванията не може да се установи каква е
действителната воля (документът е неразбираем) или няма яснота кога и от кого
са извършени зачертаванията и добавките (не може да се установи съдържанието на
изявлението към момента на извършването му поради поправки, извършени
впоследствие от трети лица). Не е такъв обаче случаят с процесните добавки и
зачертавания. Тяхното значение е изцяло стилистично – изписване на датата
словом, вместо с цифри; размяна на последователността на две фрази в едно
изречение и добавяне на община при изписване на адрес на имот. Тези добавки не
влияят на волята, нито придават различно значение на първоначалния текст на
документа. Ето защо тези зачертавания и добавки не са от естеството да повлияят
на действителността на процесното завещание.
Следващото възражение на ищеца е
относно прекъсванията в изписване на волята на завещателя и изписване на част
от документа с различен химикал. Действително от самия документ и графическите
експертизи (работили с оригиналния документ) се установява, че част от
документа – между ред 8 и ред 10 – е изписан с различно пишещо устройство, с
различна мастилена паста – за разлика от другия текст, който е изпълнен с
химикал със синьо мастило, тази част е изписана с химикал с черно мастило.
Вещите лица по приетите по делото експертизи обаче са категорични, че и двата
текста са написани от завещателката, както и че независимо от различието на
химикалната паста, текстът е писан последователно, а не е дописван, а подписът
хронологически следва изписването на пълното съдържание на документа, като
подписът е поставен след изписване на пълното съдържание на документа. Ето защо
съдът приема, че наличието на прекъсване при съставяне на документа и изписване
на част от текста с друг химикал не влияе на действителността на процесното
завещание.
Неоснователно е и възражението
относно индивидуализацията на заветника. Видно от текста на завещанието,
наследодателката се разпорежда с определен свой недвижим имот, който след
смъртта й да премине в собственост на лицето Д. Кр Р.. Ищецът оспорва заветник
да е ответникът, като твърди, че индивидуализацията в завещанието не е
достатъчна, за да определи лицето комуто се завещава, което води до
недействителност на завещанието. Такъв порок би бил налице ако сред близкото
обкръжение на завещателката действително има повече от едно лице с тези имена,
което води до неясна воля в чия полза се разпорежда. Както бе указано и в
определението по чл.140 ГПК, на страните е разпределена доказателствена тежест
в тази посока. От събраните гласни доказателства – разпита на свидетелите Р.В.,
Б.Г. и Я.М.се установява еднозначно и безпротиворечиво, че в последните години
от живота на наследодателката (след 2006 г.) за нея се е грижил ответника Д.Р.,
като чрез нотариално заверено пълномощно е получавал пенсията й от пощенския
клон, пазарувал е нужните й продукти, виждан е от съседи в блока, в който живее
завещателката, както и от нейни родственици. Горното се потвърждава и от
представеното пълномощно, заверено от нотариус, с което завещателката е
учредила представителна власт в полза на ответника да я представлява пред
всички държавни, стопански, административни, съдебни, финансови и други
институции и да получава месечната й пенсия. От горното следва, че в
продължителен период преди смъртта на В. Ч. – Й.именно ответникът е полагал
грижи за нея. Ответникът също така е съхранявал процесното завещание и го е
представител пред нотариус за обявяването му (видно от протокола от 27.02.2018
г.). Няма данни по делото за друго лице с имена Д. Кр Р., което да е общувало
или да е било в обкръжението на завещателката. От тук съдът прави извод, че
волята на завещателката е да се разпореди с имота си именно в полза на
ответника – т.е. няма неяснота във волята, обективирана в процесното завещание.
По изложените съображения съдът
приема, че при съставяне на процесното завещанието са спазени изискванията на
чл.25, ал.1 ЗН. По делото се установи, че завещанието е изцяло написано
ръкописно от завещателката, съдържа означение на датата, на която е съставено,
подписано е от нея, като подписът е поставен след завещателните разпореждания.
Поради това съдът приема, че предявеният иск за признаване на завещанието за
нищожно е неоснователен.
По разноските:
На процесуалния
представител на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА в размер на 2590,79 лв.
Поради което Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Б.К.Ц., ЕГН:**********, срещу Д.К.Р., ЕГН**********, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.42, б. „б“ ЗН за признаване за нищожно на саморъчно завещание, извършено от В.К.Ч.- Й.на 07.09.2011
г.
ОСЪЖДА Б.К.Ц., ЕГН:**********, да заплати на адв.
С.К., адрес: ***, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 2590,79 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез
връчване на препис.
СЪДИЯ: