МОТИВИ
по нохд №36/19 год.:
С
обвинителен акт Окръжна прокуратура- Хасково е повдигнала обвинение против: Р.М.Х.,
Б.З.И., двамата от гр.**** и М.Н.М. от гр.***. затова, че: 1/ На 21.08.2013
год. в землището на гр.Димитровград на
км.231+300 по жп – линията между гара Димитровград и „Индустриален клон
Каолин“, ползвана от „Каолин“АД в съучастие като съизвършители отнели чрез
използване на техническо средство – гаечен кръстат ключ и тръба, чужди движими
вещи, които не са под постоянен надзор – 36 бр. реброви подложки тип
СТ4Д2, 72 бр. тирфони за бетонов
траверс, тип Ss - 8 24x150 mm Ст.12,5 мм, 2 броя наставови
връзки с 6 отвора и 72 бр. стегателни комплекта, всички на обща стойност 462.30
лв., собственост на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ – София,
жп секция – **** от владението на материално отговорно лице Г.Б.Т.от гр.****.,
без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието
е извършено от подсъдимите Б.И. и М.М. при условията на повторност и не
представлява маловажен случай -
престъпление по чл.195 ал.1 т.2 и 4, а за подсъдимите И. и М. – и по т.7 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, както и в това, че: 2/ По същото време и на
същото място в съучастие помежду си като съизвършители, чрез демонтирането на
горепосочените движими вещи повредили железен път, собственост на Национална
компания „Железопътна инфраструктура“ – София, жп секция – ****и с това създали
опасност за живота на екипажа на влакова бригада в състав: С.Т.С.от гр.*** – ***,
Т.А.Т.от гр****. – *** в състав – Н.Ш.Ю.от гр.****, М.В.Н.от гр.**** и Х.М.М.от
гр.**** – престъпление по чл.340 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
По
делото е предявен и приет за съвместно разглеждане в настоящия наказателен
процес граждански иск от Н. к. „Ж. и.“ – **** като ощетено юридическо лице
солидарно против тримата подсъдими за сумата от 462.30 лв., представляваща
обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането до окончателното
ѝ изплащане и юрисконсултско възнаграждение.
В разпоредителното заседание всички подсъдими и техните
защитници заявяват, че желаят да се проведе съкратено съдебно следствие при
условията на чл.371 ал.1 т.1 от НПК, като на допуснатото от съда предварително
изслушване декларират съгласие да не се
провежда разпит на свидетелите по делото с изключение на двама - С.М.Д. и М.Б.А.,
както и на всички вещи лица от списъка на лицата за призоваване, като при
постановяване на присъдата непосредствено се ползват протоколите за разпитите
на всички останали свидетели от досъдебното производство и изготвените по време
на същото експертни заключения. Така изразеното съгласие бе одобрено от съда в
съответствие с чл.372 ал.3 от НПК.
На
проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.1 от НПК
подсъдимите не дават обяснения, като подс.Р.Х. заявява единствено, че е бил
подведен и заплашен да участва, подс.М.М. – че съжалява за постъпката си, а подс.Б.И.
– че не се признава за виновен.
В заключителната си реч
прокурорът намира и двете обвинения, повдигнати спрямо тримата подсъдими,
доказани. Поддържа, че дадените на ДП подробни обяснения от подсъдимите Х. и М.,
които по същество съдържали самопризнания, следва да се оценят като достоверни.
Същите се подкрепяли от приобщени писмени и веществени доказателства. Относно
наказанията, пледира значителната отдалеченост във времето от момента на
извършване на деянията да се оцени като изключително смекчаващо обстоятелство и
основание за приложение на чл.55 от НК, в каквато насока да се отчетат също и
доброто процесуално поведение на тримата подсъдими, а за подсъдимите Х. и М. - и
направените самопризнания и оказаното по този начин съдействие на
разследването. Същите обстоятелства съставлявали основание и да се постанови
отлагане на изтърпяването на наложените наказания „лишаване от свобода“ по реда
на чл.66 ал.1 от НК за подсъдимите Х. и М., за които не била налице законна пречка
затова.
Защитникът на подс.Р.Х. заявява,
че обвиненията против него са доказани,
като обръща внимание на това, че самопризнанията му на ДП са подробни,
процесуалното му поведение е било безупречно, изразил е съжаление за стореното
и е възстановил причинените имуществени вреди. Поради това се присъединява към
становището на прокурора за определяне на наказанието при едновременното
приложение на разпоредбите на чл.55 и чл.66 от НК.
Подс.Р.М.Х. заявява единствено,
че съжалява за стореното.
Защитникът на подс.М.М. се
присъединява към така изложените аргументи относно налагане на наказанието,
които счита, че следва да намерят приложение и спрямо неговия подзащитен.
Подс.М.Н.М. на свой ред изразява
съжаление за деянието си.
Защитникът на подс.Б.И. оценява
обвиненията против същия като недоказани. Намира за доказано единствено
предоставянето от този подсъдим на другите двама на гаечен ключ и на
транспортна услуга срещу заплащане, като поддържа, че той е нямал изградени субективни
представи нито за какво ще послужи гаечния ключ, нито че превозва откраднати
вещи. Обръща внимание, че уличаващи
доказателства за вината на подс.И. били единствено обясненията на другите двама
подсъдими, които обаче били противоречиви. Пледира за оправдателна присъда.
Подс.Б.З.И. потвърждава, че не се
признава за виновен.
Като
съобрази събраните на ДП и на съдебното следствие по настоящото дело
доказателства, Хасковският окръжен съд при условията на чл.373 ал.1 от НПК
приема за установена следната фактическа обстановка:
По фактическата обстановка:
Подс. Р.М.Х. е на ** год., ***, ****,
грамотен с *** образование, ****. Живее в гр.*****, откъдето е и родом, но през
2013год. е пребивавал трайно в гр.*****. По това време живеел на семейни начала
с дъщерята на подс.Б.И..
Подс.М.Н.М. ***, също ****,
грамотен с *** образование. Работи в *****.
Подс.Б.З.И. е на *** години, от
гр.*****, понастоящем живее в ******, ***, *****, грамотен с ***** образование,******. През 2013 год. също живеел за известен период
от време в ******.
През този период тримата
подсъдими се познавали добре, всички живеели
в **** в ****. По реда на нохд №157/2013 год. на РС – Димитровград били осъдени за кражба,
извършена през м.април 2012 год. в съучастие между тях тримата и още едно лице.
„Каолин“АД експлоатира кариера за
добив на инертни материали в околностите на Димитровград край *****. След
изграждане на новото, скоростно, електрифицирано жп-трасе Димитровград –
Пловдив, част от старата жп-линия се ползвала от дружеството като индустриален
коловоз за превоз на продукция. Същият представлявал отклонение от главната
жп-линия. Със Заповед №1012/14.11.2011
год. на Началник жп-секция Пловдив, този железопътен път бил включен в района
на жп-секция Първомай, чийто ***** бил Г.Б.Т.от същия град. Последният от своя
страна разпоредил на **** М. М. да прави преглед на трасето един – два пъти
месечно. Последният такъв преглед бил извършен в края на м.юли 2013 год., при
което кантонерът не установил липси.
Подсъдимите често си набавяли средства
за материална издръжка като събирали отпадъци, предимно метали, които предавали
за скрап. Като местен човек подс.М. познавал района и знаел за отклонението от
жп-линията Пловдив – Димитровград, обслужващо кариерата на „Каолин“АД. Забелязал
я веднъж, когато ходил с приятели на басейн в края на града и след това се
разходил през полето и нивите. Тъй като не бил виждал по нея да минават
влакове, решил, че могат да се демонтират и откраднат металните планки и
болтове на релсите и се предадат за скрап. Предложил на подс.Р.Х. да го
направят. Последният се съгласил и предложил да включат и подс.Б.И., защото той
имал лек автомобил, с който да превозят откраднатото до пункт за предаване на
скрап. Подс.И. на свой ред се съгласил да участва и предоставил за целта освен
автомобила си, още и кръстат гаечен ключ и тръба, с които да развиват болтове и гайки. Подсъдимите
отишли да огледат мястото ден-два по-рано и преценили, че ако направят
организация като си набавят подходящи инструменти и автомобил, могат да се
справят.
На 21.08.2013 год. тримата
пристъпили към изпълнение. Около обед с автомобила на подс.Б.И. , „Фолксваген
Голф“, тъмен на цвят, се отправили към жп-линията, обслужваща кариерата на
„Каолин“АД. С кола могло да се достигне по черен път до железен мост над
р.Марица, където я оставили и продължили пеша на разстояние около 100 м. Подс.И.
извадил от багажника гаечен, кръстат ключ, взели и тръба, която да използват
като лост. Носели 3-4 платнени чувала от захар. Стигнали до участък от
жп-линията, който бил скрит в гориста
местност и към него нямало видимост. Заловили се за работа, като започнали да
развиват болтове и гайките и да демонтират скрепителни елементи от дясната по
посока на движение към кариерата на „Каолин“АД жп-релса. Демонтирали всички
такива по протежение на около 25 м от релсата, а именно: 36 бр. реброви
подложки тип СТ4Д2, 72 бр. тирфони за
бетонов траверс, тип Ss - 8
24x150 mm Ст.12,5
мм, 2 броя наставови връзки с 6 отвора и 72 бр. стегателни комплекта. По едно
време огладнели и подс.М. се обадил на баща си и на свой приятел да им донесат
храна, която да оставят до автомобила край моста. Донесли им храна в две
найлонови торби, които подс.М. отишъл да вземе – хляб, сирене, домати,
дебърцини и две двулитрови ПВЦ бутилки, едната с безалкохолно, а другата с
вода. Тримата хапнали и оставили остатъци от храната в синя, полиетиленова
торбичка,която закачили на клонче на акациево дърво на 6 м от жп-линията, а
двете бутилки хвърлили в храсти, непосредствено срещу повредения участък от
линията. На тези места същите са открити при извършен на ДП оглед на
местопроизшествие.
Около 15 часа на същата дата
подсъдимите напълнили и четирите подготвени чувала с демонтираните от тях
метални предмети и приключили работата си. Пренесли ги на ръце до автомобила и
в по-късния следобед ги откарали с автомобила на подс.Б.И. до площадка за
изкупуване на черни и цветни метали в района на жп-гара – Димитровград – Север,
стопанисвана от „Криси метал груп“ЕООД с управител свид.С.Д. и касиер свид.М.А..
Двамата свидетели добре познавали и тримата подсъдими, които често предавали
метали за скрап в техния пункт. Съгласно създадената организация на работа на
пункта, друг служител – приемчик извършва претегляне на предадения метал на
кантара и издава кантарна бележка, въз основа на която свид.А. изготвя
покупко-изплащателна сметка, в която отразява количеството и теглото на
предадения метал, моментната изкупна цена и на тази база - сумата, която следва
да се изплати, след което я изплаща. Предаването на метал за скрап се отразява
и в нарочна книга-дневник, където се посочва описание на отпадъка, лицето,
което го предава, дата на предаването и количеството. От дата 21.08.2013 год.
има отбелязване в дневника за предадени от Р.М.Х. 300 кг метални отпадъци, на
негово име е била издадена и покупко-изплащателна сметка за изплатени 81 лв.
/след удръжка от 10%/ за 300 кг отпадъчно желязо.
Със заключение на оценителна
експертиза, назначена на ДП е установено, че теглото на липсващите скрепителни
елементи, предмет на престъплението е 315,74 кг. Стойността им пък е оценена
като материали със съответна износеност по справедливост на 462.30 лв.
В хода на съдебното следствие с
Платежно нареждане/Вносна бележка от 3.07.2019 год. подс.Р.М.Х. е превел на
Железопътна секция – Пловдив към Национална компания „Железопътна
инфраструктура“ – София, граждански ищец по делото, сумата от 728.12 лв. с
посочено основание „Имуществени вреди по нохд №36/2019 год. на ОС – Хасково“, с
което е възстановил причинените от престъплението такива /“заместил“
откраднатата вещ/. Преведената сума, очевидно надхвърляща размера на предявения
граждански иск от 462.30 лв.,
удовлетворява и исковата претенция за законни лихви от датата на увреждането до
изплащането ѝ и за разноски по делото, в каквато насока се постигна
споразумение с гражданския ищец, чийто представител направи изявление в тази
насока.
На 22.08.2013 год. товарна
композиция от 20 празни товарни вагона трябвало да се придвижи от жп-гара
Димитровград до кариера „Каолин“, за да бъде натоварена с варовиков пясък,
предназначен за ТЕЦ“Марица Изток“. Композицията е трябвало да се придвижи от
дизелов локомотив № -06-040 с екипаж – **** свид.С.С.и *****свид.Т.Т., двамата
от гр.*****, към който да се прикачи. Рано сутринта свидетелите придвижили
локомотива от локомотивно депо – Димитровград до гара Димитровград, където
същият бил прикачен към подготвената на 27-ми коловоз композиция ожт 20 товарни
вагона, образуваща маневрен състав от 80 оси с 480 бруто тона. Бил извършен
технически преглед, изпробвана спирачната система, всичко било нормално. На кариера „Каолин“ следвало да се извършат
маневри, поради което на локомотива се качила и маневрена бригада в състав:
свид.Н.Ю.– **** и свидетелите М.Н.и Х.М.– ****. В 5:34 часа била дадена заповед
за заминаване и товарната композиция потеглила. Придвижвала се със скорост 15
км/ч, съгласно ограничението, установено за участъка, на светлина на фарове и
главен прожектор, тъй като още било тъмно. Изминавайки около 3 км, влакът
навлязъл в км 231+300 по жп-линията. Машинистът С.нямал възможност да забележи
повреда на железния път. Внезапно се чул силен шум от стържене на метал,
локомотивът се разтресъл, като се накланял наляво-надясно. Свид.С.незабавно
предприел екстремно задържане на спирачната система. След окончателното спиране
на композицията, машинистът слязъл и с помощта на фенерче установил, че
локомотивът и първият вагон са дерайлирали, макар без да са се обърнали, тъй
като дясната релса е придвижена настрани и е огъната неправилно, защото
всичките ѝ скрепителни елементи липсват. Локомотивът дерайлирал с пет от шестте си колооси, а първият вагон с четирите
си колооси и бил наклонен надясно. Свидетелят съобразил, че се отнася за кражба
и уведомил ръководството си. На място пристигнали полицейски органи.
От заключението на назначената на
ДП техническа експертиза се установява следният механизъм на настъпване и
причиняване на произшествието: При излизане от ляв завой влакът „атакува“
дясната, външна за кривата релса, която е незакрепена и поради това я изтласква
навън. Междурелсието се разширява и
влакът дерайлира, като „стъпва“ от релсите на терена и продължава
движението си по траверсите и баластовата призма по инерция, въпреки
задействаната спирачна система, вследствие на инерционния натиск, упражняван от
композицията с тегло 480 т върху локомотива, до окончателното спиране. Причината
затова е неправомерно разкомплектоване на скрепителните елементи на железния
път, които именно осигуряват безопасното движение на различните жп-возила. Не
са били нарушени правила за движение от локомотивната бригада.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява безпротиворечиво от събраните на ДП доказателства – обясненията
на подсъдимите Р.Х. и М.М., разпитите на свидетелите, заключенията на
назначените експертизи – техническа и оценъчна, протокол за оглед на местопроизшествие и доброволно предаване,
писмени доказателства – извлечение от регистър за покупките,
покупко-изплащателни сметки и кантарни бележки и пр.
При анализа и интерпретацията на
доказателствата е нужно да се има предвид следното:
Безспорно е, че подробности и детайли
във връзка с извършването на инкриминираното деяние се установяват най-вече от
обясненията на двама от тримата подсъдими – Х. и М.. Същите обаче са много
подробни, навлизащи в детайли, които могат да са достояние само на пряк
участник в събитията, изчерпателни и единодушни. В същото време намират опора и
потвърждение и в други доказателства, които са били събрани по делото.
Такива са преди всичко намерените
край местопрестъплението – синя, полиетиленова торбичка, съдържаща остатъци от храна и две празни, двулитрови ПВЦ бутилки
/протокол за оглед – т.I л.4 -13 и фотоалбум със снимки към същия/. Същите подкрепят убедително
обясненията на подсъдимите Х. и М. /особено втория/ затова, че докато са
демонтирали скрепителните елементи, от близки на подс.М. им е била донесена
храна. Точно както са описали подсъдимите, торбичката е намерена там, където са
я оставили - окачена на клон на дръвче едва на шест метра от жп-линията и то
тъкмо край увредения участък от нея, а бутилките – захвърлени в храсти – на
разстояние 10,80 м от линията. Намерените остатъци от храна също съвпадат с
обясненията на двамата затова каква е била – хляб, сирене, домати, дебърцини.
Друга група косвени
доказателства, които убедително подкрепят самопризнанията на подсъдимите Х. и М.
са писмените документи, иззети от пункта за предаване на метални отпадъци на „****“ЕООД.
От дневника за покупките се установява, че на 21.08.2013 год. /т.I л.66/ Р.М.Х. е предал 300 кг
метални отпадъци, а според Покупко-изплащателна сметка №1***** също от
21.08.2013 год. пак на Р.Х. за предадени
300 кг „желязо отпадък“ следва да се изплатят при единична цена от 0.30 лв. за
кг - 90 лв., като след удръжка от 10% са били изплатени 81 лв. Според
заключението на техническата експертиза на скрепителните елементи, предмет на
престъплението тяхното тегло е 315,74 кг, което е напълно достатъчна и
приемлива степен на съвпадение.
Свидетелите С.Д. и М.А.
достатъчно подробно и непротиворечиво описват „процедурата“ по приемането на
метали за отпадък на пункта, като разясняват, че когато група лица донесе
такива, документите се оформят на името на един от тях, обичайно този, който
носи лична карта. И двамата свидетели добре познават и тримата подсъдими като
лица, които често предават метални отпадъци за скрап. Впрочем това се
потвърждава и от множеството покупко-изплащателни сметки /т.I л.118 – 124/, издавани на
имената на всеки от тримата подсъдими от дати 12.08., 14.08., 15.08., 16.08. и
20.08.2013 год., което недвусмислено сочи, че търговията със скрап е била
съществен източник на средства за препитание за тях.
В заключение следва да се обсъдят
възраженията на защитата на подс.Б.И. за недоказаност на обвинението спрямо него,
респ. участието на този подсъдим в извършването на деянието. Поддържа се
наличието на противоречия в обясненията на подсъдимите Х. и М., които
единствени го уличавали. Такива действително се констатират, но са по
несъществени за изводите на съда по въпросите по чл.301 от НПК въпроси – напр.
дали са ходили ден-два преди датата на извършване на деянието да огледат
местопрестъплението, кой точно е носил гаечния ключ, металната тръба и
чувалите, дали и тримата са участвали както в демонтирането на скрепителните
елементи, така и в пренасянето на чувалите до автомобила, или е имало някакво
разпределение на ролите между тях в тази насока, как са си разпределили
получените пари и пр.
Абсолютно непротиворечиво обаче и
двамата подсъдими Х. и М. утвърждават, че подс.Б.И. е бил през цялото време с
тях и лично е участвал в демонтирането на елементи от жп-линията.
Поддържаната от защитата на този
подсъдим теза е, че неговото участие се ограничило до предоставянето на гаечен,
кръстат ключ и съгласието да предостави транспортна услуга със собствения си
автомобил, като нямал изградени субективни представи, че се извършва кражба. В
обясненията си на ДП, прочетени по реда на чл.281 ал.4 от НПК на съдебното
следствие, този подсъдим описва съвършено и съществено различна картина на
събитията, а именно- дал гаечния ключ на подс.М. за послужване дни по-рано, а
на инкриминираната дата подс.М. му предложил 20 лв. за пренасянето на чували с
метални отпадъци, след което дамата се качили на колата / напълно отрича
присъствието на подс.Р.Х. в този момент и в този ден/, отишли до нивите, където
чувалите били вече пълни и приготвени, двамата ги натоварили и откарали до
пункта за предаване, където той въобще не слязъл от автомобила си.
В противовес на това, както вече
се изтъкна, твърде подробно и детайлно подсъдимите Х. и М. описват събитията от
датата на извършване на деянието, при което нямат никакви колебания затова, че
подс.Р.Х. присъства и участва, което и той
самият не отрича, че гаечният ключ е бил изваден от багажника на автомобила,
когато слезли от него и се отправяли към местопрестъплението пеша, както и че
демонтирането на откраднатите метални предмети не е станало в някой предишен
ден и чувалите не си били готови и напълнени.
Предвид изложеното, съдът няма
никакви колебания за участието на подс.Б.И. в извършване на инкриминираното
деяние.
По правната квалификация на
деянието:
Стореното
от тримата подсъдими представлява христоматиен пример за идеална съвкупност,
при която с едно деяние са осъществени съставите на две отделни престъпления – по
195 ал.1 т.2 и 4, а за подсъдимите И. и М. – и по т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20
ал.2 от НК – кражба на движими вещи, оставени без постоянен надзор, чрез
използване на техническо средство и при условията на повторност и в немаловажен
случай за посочените двама подсъдими, и по чл.340 ал.1 от НК – повреда на
железен път, с което е създадена опасност за живота на другиго.
Несъмнена
и очевидна е пряката и непосредствена причинна връзка между отнемането на
вещите, предмет на престъплението, извършено за тази цел чрез демонтирането им
от действащ железен път и неговото увреждане, и настъпилото в ранната сутрин на
следващия ден дерайлиране на влакова композиция, в която е имало общо петима
души – екипаж от двама машинисти и маневрена бригада.
Относно
обвинението в престъпление по чл.195 ал.1 т.2, 4 и 7 /за подсъдимите М. и И./
вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК:
Чрез
демонтирането на описаните в обвинителния акт скрепителни елементи от жп-линия
-36 бр. реброви подложки тип СТ4Д2, 72
бр. тирфони за бетонов траверс, тип Ss - 8 24x150 mm Ст.12,5 мм, 2 броя наставови връзки с 6 отвора и 72 бр.
стегателни комплекта и предаването им за скрап срещу заплащане е осъществено
отнемане на чужди движими вещи от владението на другиго без негово съгласие, с
намерение противозаконно да бъдат присвоени, което също е станало. Установено
е, че жп-линията, от която са демонтирани вещите – предмет на това престъпление
е собственост на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ – София,
включена в района на жп секция – ****. Материално отговорното лице за тази
инфраструктура е **** на секцията Г.Б.Т.от същия град. ЖП – линията, респ. всички
елементи и детайли, от които се състои, несъмнено са вещи без постоянен надзор
по смисъла на чл.195 ал.1 т.2 от НК и въведеното задължение да се извършват
периодични проверки от жп-кантонера на състоянието ѝ не променят това
обстоятелство, тъй като същите не съставляват постоянна охрана, респ. надзор.
Използваните гаечен, кръстат ключ и
метална тръба също вън от съмнение са техническо средство по смисъла на чл.195
ал.1 т.4 от НК.
Във
връзка с квалифициращия признак „при условията на повторност в немаловажен
случай“ е необходимо да се изследва съдебното минало на подсъдимите.
За да бъде едно престъпление
извършено „повторно“ по смисъла на чл.28 ал.1 от НК е необходимо това да е
станало, след като същото лице е било осъдено с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление, т.е. от същия вид и преди да са изтекли пет години от
изтърпяването на наложеното по предходната присъда наказание /така - съгл.
чл.30 ал.1 от НК/.
Настоящото престъпление е
извършено на 21.08.2013 год.
Към този момент подс.М.Н.М. е
осъждан пет пъти за престъпление „кражба“ по различни състави на чл.195 ал.1 от НК, които е извършил като непълнолетен.
По нохд №8/2012 год. на РС –
Хасково с влязла в сила на 28.03.2012 год. присъда му е наложено наказание
„Обществено порицание“, което е било изтърпяно на 24.08.2012 год. чрез публично
прочитане на присъдата.
Останалите му четири осъждания са
по реда на нохд №564/2010 год., нохд №769/2010 год., нохд №380/2011 год. и нохд
№ 482/2012 год., всички на РС – Димитровград, като по всички тях му е било
наложено наказание „пробация“ в различна разновидност на пробационните мерки и
за различни срокове, но поради наличие на законни основания за кумулиране на тези
четири наказания, по реда на последното нохд №482/2012 год. му е било наложено
едно общо наказание „пробация“, като двете задължителни пробационни мерки са
наложени за срок от по 1 година и 6 месеца,
а е наложена и пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на
обществото“ – 300 часа годишно за период от 1 година. Тази присъда, вкл. в
частта досежно определянето на общо наказание е влязла в сила на 17.05.2012
год. и независимо от липсата на данни по бюлетините за съдимост дали и към кой
момент това наказание е било изтърпяно, очевидно е, че до 21.08.2013 год. не е
възможно да са изтекли пет години от изтърпяването му.
Подс.Б.И. е многократно осъждан,
което съдът ще обсъди при определяне на вида и размера на наказанието му, но от
значение за тук обсъжданата правна квалификация на неговото деяние е осъждането
му по реда на нохд №409/2007 год. на РС – Димитровград. Същото е за
престъпление по чл.197 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2, като му е наложено
наказание „пробация“ при двете задължителни пробационни мерки за срок от по 1
година и 6 месеца, както и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ – 200 часа
за 2 поредни години. Присъдата по това дело /определение за одобряване на
споразумение/ е влязла в сила на 12.07.2007 год. Видно от приложена по
настоящото дело справка на РП – Димитровград това наказание е било изтърпяно
към 20.05.2009 год., откогато до 21.08.2013 год. не са изтекли пет години.
Настоящият случай не би могъл да
се окачестви като маловажен, предвид конкретната обществена опасност на
инкриминираното деяние, осъществяването на идеална съвкупност от престъпления и
обремененото съдебно минало на подсъдимите М. и И.. Ето защо е осъществен
състава и на чл.195 ал.1 т.7 от НК по отношение на тези двама подсъдими.
Тримата подсъдими са извършили
престъплението „кражба“ в съучастие като съизвършители. Всеки от тях лично и
непосредствено е взел участие в осъществяване на самото изпълнително деяние, в
случая – чрез демонтиране на скрепителни елементи от железен път, натоварването
им на автомобил и извозването им до пункт за предаване на метални отпадъци.
От субективна страна е налице и
общност на умисъла, който за това престъпление е пряк. Извършителите са
осъзнавали обществено опасния характер на деянието си, предвиждали са неговите
вредни последици и искали, и пряко целели настъпването им.
Както вече се посочи, в хода на
съдебното следствие пред първата инстанция и преди приключването му от подс.Р.Х.
бяха възстановени причинените от това престъпление имуществени вреди чрез
заплащането на гражданския ищец – пострадалото юридическо лице на сумата от 728.12
лв., удовлетворяваща, след съгласуване със същия, исковата претенция вкл. в
частта ѝ досежно присъждане на законна лихва върху главницата по иска и
направени по делото разноски. Това дава законно основание на съда да
преквалифицира деянието на тримата подсъдими по по-лекия, привилегирован състав
на чл.197 т.3 от НК.
Като краен резултат подсъдимите
бяха признати за виновни в извършването на престъпление по чл.197 т.3 вр.
чл.195 ал.1 т.2, т.4, а за подсъдимите Б.И. и М.М. – по т.7 вр. чл.194 ал.1 и
вр. чл.20 ал.2 от НК, и оправдани по първоначално предявеното им обвинение в
престъпление по чл.195 ал.1 т.2, т.4, а за подсъдимите Б.И. и М.М. – по т.7 вр.
чл.194 ал.1 и вр. чл.20 ал.2 от НК.
По обвинението в престъпление по
чл.340 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК:
Няма съмнение, че тази, дадена по
обвинителния акт правна квалификация е коректна и следва да бъде споделена.
Както вече се изтъкна, извършеното
от тримата подсъдими едно деяние осъществява признаците на две отделни престъпления
– т.нар. идеална съвкупност от престъпления. Това е така, защото, като са
демонтирали скрепителни елементи от действащ железен път, с цел да откраднат
същите, те същевременно са и повредили същия. Ето защо всичко изложено по-горе
относно личното и непосредствено участие на всеки от тримата подсъдими в
осъществяване на самото изпълнително деяние с пълна сила намира приложение и за
това престъпление.
Скрепителните елементи на
железния път, предмет на престъплението кражба са демонтирани от дясна жп – релса по протежение на цели 25 м от
дължината на същата. С това е била съществено засегната, всъщност напълно
осуетена възможността този железен път да се ползва пълноценно и безопасно по
предназначение. Както е установило заключението на назначената на ДП техническа
експертиза – релсата е останала напълно незакрепена вследствие на
разкомплектоването ѝ и поради това не е могла да осъществи
предназначението си, което впрочем ярко се илюстрира от настъпилото дерайлиране
на влакова композиция на следващия ден, след кражбата /самото повреждане на
железния път обаче е извършено в един и същи ден с кражбата – 21.08.2013 год./.
Дерайлирането на товарна влакова
композиция, както и обстоятелството, че в същата са пътували петима
жп-служители, са от съществено значение за осъществяването на втория обективен
признак от състава на това престъпление – била е създадена опасност за живота
на екипажа на влакова бригада, чийто състав е установен - С.Т.С.от гр.**** – *****, Т.А.Т.от **** – ******
в състав – Н.Ш.Ю.от гр.****** – *****, М.В.Н.от гр.****** и Х.М.М.от гр.**** – *****.
Само стриктното спазване на
ограничението на скоростта от страна на машиниста и движението с едва 15 км/ч е
довело до това, че влаковата композиция само е „слязла“ от релсите на терена,
не се е преобърнала и не са настъпили по-тежки последици за живота и здравето
на пътуващите, нито значителни материални щети. Реална опасност затова обаче
несъмнено е била създадена. Дерайлирането на влака е било неминуемо с оглед
обстоятелството, че дясната релса е останала, вследствие действията на
подсъдимите напълно незакрепена на сравнително дълго разстояние и влакът е
излизал от завой.
От субективна страна това
престъпление също е извършено при общност на умисъла у тримата подсъдими, който
обаче в този случай е евентуален. От съзнанието им се е обхващала опасността от
настъпване на обществено опасни последици от тяхното деяние и са се формирали
представи за обществено опасния му характер. Настъпването на тези
последици не е било тяхна пряка и
непосредствена цел, но те са го допускали, към което те са се отнесли с
безразличие.
Мотивиран от изложеното, съдът призна
и тримата подсъдими за виновни по повдигнатото им с обвинителния акт обвинение
в престъпление по чл.340 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
Относно вида и размера на
наказанията:
Наказанието се налага с оглед постигане на целите,
прокламирани и законоустановени в чл.36 от НК. То следва да е съответно на престъплението /чл.35 ал.2
от НК/, а при конкретизирането му съдът е длъжен го определи в
предвидените от закона предели, като вземе предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването му и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, при
което смекчаващите
обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на
по-тежко.
Спецификата на казуса –
осъществяването с едно деяние на два отделни състава на престъпления, следва да
бъде отчетена от съда при преценка на неговата обществената опасност. Така
напр. разгледана изолирано кражбата на вещи на стойност 462.30 лв. не би
трябвало да е деяние с висока степен на обществена опасност, но фактът, че е извършено
чрез повреждане на железен път съществено се отразява на тази преценка в насока
завишаване на тази степен. В същото време обаче преценено същото деяние като
престъпление по чл.340 ал.1 от НК следва да се отчете, че конкретните настъпили
общественоопасни последици не са особено тежки – не са настъпили значителни
повреди /напр. пълно деформиране и брак/ по дерайлиралите локомотив и първи
вагон, същите са останали годни за експлоатация, ремонтирането на железния път
не е струвало огромни суми и ремонта не е продължил дълго, била е създадена
опасност, но не са настъпили никакви последици за живота и здравето на екипажа.
Що се отнася до обществената
опасност на дейците, подсъдимите М. и И. са многократно осъждани. Съдът обаче
дължи внимателен анализ на съдебното им минало.
Подс.Р.М.Х. е неосъждан. Същият е
реабилитиран по право, като съдът намира, че е некоректно да коментира и
преценява такива някогашни негови осъждания, за които законът повелява, че са
„заличени“ и „отменени за в бъдеще последиците, които законите свързват със
самото осъждане“.
Подс.М.Н.М., както се изтъкна по-горе е
осъждан общо 7 пъти, като първите пет престъпления е извършил като непълнолетен
и по отношение на осъжданията за тях му е било определено едно общо наказание
„пробация“, т.е. – било е редно при прецизна работа на разследващи органи и
прокуратура да получи едно осъждане вместо пет, тъй като всички тези пет
престъпления са извършени през 2010 год. и то в периода м.февруари – м.юли.
Първото си престъпление като
пълнолетен – по чл.195 ал.1 т.4, 5 и 7 от НК извършва на 2.04.2012 год., преди
извършването на настоящото деяние, като за него е осъден по реда на нохд
№157/2013 год. на РС – Димитровград с присъда, влязла в сила на 27.01.2014 год.
– след извършване на настоящото деяние. Поради това настоящото му деяние не е
извършено в изпитателния срок от 3 години, с който е било отложено наложеното
му по това дело наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца и който е
започнал да тече едва от 27.01.2014 год.
Същият е изтекъл към 27.01.2017
год., едва след което на 25.05.2017 год. подс.М. е извършил последното си
престъпление – по чл.345 ал.2 от НК – управление на МПС без регистрационни
табели и нерегистрирано по надлежния ред, за което по реда на нохд №294/2017
год. на РС – Димитровград е осъден на наказание „пробация“, което изтърпява и
досега.
Статусът на този подсъдим е
предвид гореописаното съдебно минало „осъждан“. Видно е обаче, че за времето,
изтекло от извършване на инкриминираното по настоящото дело деяние досега –
около 6 години, този подсъдим е извършил само едно престъпление, което не е
тежко, наказуемо с „лишаване от свобода“ до една година или „глоба“.
Подс.Б.З.И. е осъждан общо 10
пъти, като първите му 8 осъждания са до 2006 год., най-тежкото, наложено му
наказание по тях е „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, поради което на
осн. чл.88а от НК същите не следва да се вземат предвид.
Следва да се ценят две от
осъжданията му:
Първото е обсъденото по-горе нохд
№409/2007 год. на РС – Димитровград, по което за престъпление по чл.197 т.1 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК му е наложено наказание „пробация“ при двете
задължителни пробационни мерки за срок от по 1 година и 6 месеца, както и
„безвъзмезден труд в полза на обществото“ – 200 часа за 2 поредни години, което
е било изтърпяно към 20.05.2009 год. и заради което настоящото му деяние по
чл.197 т.3 вр. чл.195 ал.1 от НК е извършено и при условията на повторност.
Второто му осъждане е по реда на
нохд №157/2013 год. на РС – Димитровград и също е обсъждано по-горе, тъй като
по него той е осъден за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.7 вр. чл.194 ал.1 и
вр. чл.20 ал.2 от НК, извършено в съучастие пак с подсъдимите Х. и М. и с още едно лице К.М.. То е било извършено на 2.04.2012 год. и
за него му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца,
което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. Присъдата е влязла в сила на
27.01.2014 год.
Поради това статусът и на този
подсъдим е „осъждан“, като той не е извършвал други престъпления за изтеклия
период от 6 години от 21.08.2013 год. досега.
И тримата подсъдими имаха
безупречно процесуално поведение в настоящия процес.
Подсъдимите Р.Х. и М.М. оказаха съществено и значимо съдействие
на разследването за разкриване на
обективната истина чрез пълните си и подробни самопризнания, които съществено
допринесоха за пълното, обективно и всестранно изясняване на релеватнтните за
делото факти и обстоятелства. Същите двама подсъдими изразиха съжаление за
стореното и разкаяние, което съдът преценява като искрено.
Предвид гореизложеното съдът
приема, че обществената опасност на личността на дейците в недалечно минало е
била сравнително висока, но към настоящия момент това вече не е така.
За престъплението по чл.197 т.3
от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок до 8 години без
долна граница.
По отношение на всички подсъдими
съдът констатира превес на смекчаващите обстоятелства, които на практика бяха
обсъдени и изложени по-горе при анализа на степента на обществената опасност на
деянието и дейците, по значителен за подс.Р.Х., който възстанови причинените
имуществени вреди от едното престъпление и е с чисто съдебно минало.
Съдебното минало на подсъдимите М.
и И. е обременено от осъждания, за които макар да не е настъпила реабилитация,
датират от сравнително отдалечен период от време, през който подс.И. не е
извършвал други престъпления, а подс.М. е извършил едно, сравнително леко
такова. Подс.М. съдейства за разкриване на обективната истина и се разкайва за
стореното, но е инициатор и организатор за извършване на престъплението. Подс. И.
обратно, не е инициатор на деянието, а нежеланието му да съдейства на
разследването не следва да се цени като отегчаващо обстоятелство, тъй като има
право на избрана от него линия на защита.
Така съдът прецени за това престъпление,
като взе предвид и ниската стойност на предмета на престъплението, да наложи при
условията на чл.54 от НК наказание „лишаване от свобода“ на тримата подсъдими, при
това на подс.Р.Х. – за срок от 9 месеца, а на подсъдимите М.М. и Б.И. – за срок
от по 1 година.
По отношение на подсъдимите Х. и М.
съдът намери, че за постигане целите на наказанието същото не следва да се
изтърпява и затова отложи последното по реда на чл.66 ал.1 от НК със срок от 3
години и за двамата.
За подс.И. такава възможност не
се допуска от закона, поради което не следва и да се обсъжда, ето защо същият
следва да го изтърпи при първоначален
„общ“ режим съобразно предвиденото в чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
За престъплението по чл.340 ал.1
от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 до 15 години.
Същото е твърде тежко наказуемо.
По отношение на това престъпление
съдът обаче споделя напълно довода на прокурора, че по делото следва да се
приеме, че е налице едно изключително смекчаващо обстоятелство, даващо
основание за приложение разпоредбата на чл.55 от НК и изразяващо се в
значителната отдалеченост във времето от извършването на престъплението и на изтеклия
период оттогава, до произнасяне на настоящата присъда.
То следва да се оцени като
изключително в контекста на една трайна и постоянна съдебна практика на ВКС
през последните вече доста години, съобразена и с практиката на ЕСПЧ в
Страсбург. Друго такова обстоятелство е и допуснатия неразумен срок на
разглеждане на делото на фазата на досъдебното производство. Последица от
първото е, че вече напълно е отшумял всякакъв обществен отзвук на стореното от тримата
подсъдими и е безнадеждно закъсняла генералната превенция, така че от
наказанията може да се очаква резултат само по отношение на индивидуалната
такава. Последицата от второто е, че е съществено нарушено правото на
подсъдимите да получат правосъдие в разумен срок, което им е гарантирано от
ЕКПЧОС. В конкретния случай приложението на чл.55 от НК би се явило своеобразна
компенсация за нарушаването на това право и поради това съдът прие, че следва
да прибегне до него.
Като съобрази наново и отделно и всички, вече многократно
изтъкнати досега смекчаващи обстоятелства за всеки от подсъдимите, при преценка
на наказанието и за това престъпление, съдът прецени при условията на чл.55
ал.1 т.1 от НК да наложи на всички подсъдими предвиденото наказание „лишаване от
свобода“ под най-ниския, установен от закона предел, като отмери за подс.Р.Х. същото за срок от 2 години а на подсъдимите М.М.
и Б.И. – за срок от по 3 години.
Затова наказание съдът също
прецени приложение на чл.66 ал.1 от НК досежно подсъдимите Х. и М., като
наложеното такова на подс.Х. се отложи със срок от 4 години, а на подс.М. – със
срок от 5 години, в което намира израз по-значимия превес на смекчаващите
обстоятелства за първия. И двамата са в млада възраст, подс.Х. е реабилитиран
по предишни осъждания, а подс.М. е извършвал престъпления изключително като
непълнолетен, поради което заслужават да получат шанс за превъзпитание без
престой в затвор.
И това наказание подс.И. следва
да изтърпи при първоначален „общ“ режим съобразно нормата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС и поради липса на законови предпоставки за отлагане на това изтърпяване.
В съответствие с нормата на чл.23
ал.1 от НК, която намира приложение във всички случаи на идеална съвкупност от
престъпления, съдът определи на всеки от подсъдимите общо наказание в размер на
най-тежкото от наложените, като не прецени необходимост от приложение на чл.24
от НК.
Така в крайна сметка подс.Р.М.Х.
бе осъден на общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието
изтърпяване се отлага по реда на чл.66 със срок от 4 години.
Подс.М.Н.М. бе осъден на
„лишаване от свобода“ за срок от 3 години, чието изтърпяване се отлага по реда
на чл.66 със срок от 5 години.
Подс.Б.З.И. пък получи общо
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 годни, което да изтърпи при
първоначален „общ“ режим.
По гражданския иск:
Гражданският иск бе отхвърлен,
тъй като претендираната със същия парична сума като обезщетение за причинени от
престъплението имуществени вреди беше заплатена по време на съдебното следствие
пред първата инстанция, а гражданският ищец не предприе оттеглянето му.
По веществените доказателства и
разноските:
В съответствие с постановената
осъдителна присъда на осн чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимите бяха
поставени направените по делото разноски изцяло на ДП – в полза на ОД МВР –
Хасково.
Веществени доказателства с
обвинителния акт няма внесени.
Мотивиран от изложеното
съдът постанови присъдата си.
Съдия: