Р
Е Ш Е Н И Е
№224
гр. Хасково, 17.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Хасково, ГО, II
въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на петнадесети май две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ГОЧЕВ
ИРЕНА АВРАМОВА
при участието на секретаря Р* Р*,
като разгледа докладваното от младши съдия Ирена Аврамова в. гр. д. № 267 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 48
от 21.01.2019 г., постановено по гр. д. № 1816 по описа за 2018 г. на РС –
Хасково, е отхвърлен предявеният от Р.Щ. Р** против Етажна собственост на
собствениците на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.
Хасково, ул. „Първи май“ № 9, иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за
отмяна на решения, взети на общо събрание, проведено на 21.06.2018 г. С
решението Р.Щ.Р. е осъден да заплати на етажната собственост направените по
делото разноски в размер на 300 лв.
Срещу
решението в срок е подадена въззивна жалба от адв. К.К., като пълномощник на Р.Щ.Р.,
с твърдение, че е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Възразява се срещу извода на
първоинстанционния съд, че при свикването и провеждането на общото събрание на
21.06.2018 г. не са били допуснати нарушения, водещи до неговото опорочаване и
отмяна на взетите решения. Сочи се, че не е спазен уреденият в чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС срок за провеждане на общо събрание, който е най-малко 7 дни, като
събранието се насрочва най-рано на осмия ден след поставяне на поканата.
Оспорва се, че част от лицата, подписали поканата и участвали в общото събрание
не са собственици, което нарушава правилата за свикване на събранието и
представения кворум. Изтъква се, че поканата и съставения протокол за
поставянето ѝ страдат от множество пороци, които са основание за отмяна
на приетите от събранието решения. В жалбата са изложени съображения за
допуснати нарушения при провеждане на общото събрание, свързани с избора на
председател и изготвения протокол, който не отговаря на законовите изисквания
за съдържание и реквизити. Поддържа се, че не е спазена предписаната в закона
процедура по оповестяване на взетите решения, изискваща поставяне на съобщение,
за което се изготвя нарочен протокол, както и предоставяне на копие от
протокола от общото събрание на собствениците. На следващо място се навеждат
доводи, че районният съд не е обсъдил материалната законосъобразност на
приетите решения, оспорени от ищеца с оглед допуснати нарушения на императивни
правни норми, в каквато насока са изложени подробни аргументи. С въззивната
жалба е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
ново, с което да бъде уважен предявеният иск. Претендират се направените по
делото разноски.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор от К* И* М*, председател на
управителния съвет на етажната собственост, с който се оспорват наведените в
жалбата доводи. Изразено е подробно аргументирано становище, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което се иска
неговото потвърждаване и присъждане на сторените деловодни разноски.
Съдът, като
взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е
подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и
против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
По делото не е
спорно, че ищецът Р.Щ.Р. е собственик на самостоятелен обект в сградата в режим
на етажна собственост, находяща се в гр. Х*, ул. „П*м*“ № 9, което се
установява и от представения договор за покупко-продажба на жилище, сключен на
08.04.1985 г. по реда на чл. 117 от ЗТСУ, а именно апартамент № 88 на етаж 8.
Безспорно е, че на 11.11.2014 г. в
публичния регистър в Община Хасково е регистрирано сдружение на собствениците
по чл. 46а от ЗУЕС с адрес – гр. Х*, кв. „В*“, ул. „П* *“ № 9, вх. Б и
председател на управителния съвет – Р.Р.. Във връзка с това обстоятелство по делото
са представени копия на удостоверение за регистрация, карта за идентификация
Булстат и списък на участващите собственици.
По делото е прието като писмено
доказателство искане на основание чл. 12, ал. 2 от ЗУЕС от 03.06.2018 г. до
управителя на ЕС – Р.Р. за свикване на общо събрание от К* И* М*, Р* К* П*, Г*И*
Г*, К*а И* К*, М*Т* Н*и Р*Д*Й*, за които е посочено, че притежават общо 38,08 %
ид. части от общите части на сградата. На 14.06.2018 г. в 18:00 часа същите
лица поставили покана за общо събрание на 21.06.2018 г. от 18:30 часа, за което
съставили протокол, обективиран в самата покана. Видно от съдържанието на
последната дневният ред на общото събрание включва: 1. Отчет на касовата и
банковата наличност на ЕС за изминалите две години; 2. Приемане на бюджет за
следващите две години; 3. Избор на управителен съвет с мандат от две години; 4.
Избор на управител, касиер и комисия за изразходваните средства за периода; 6.
Разни.
От представения протокол за общо
събрание на собствениците в ЕС се установява, че е проведено на 21.06.2018 г.
при кворум 82,91 %, като със съответно мнозинство са взети решения по всички
точки от обявения дневен ред. По отношение на отчета на паричните средства на
ЕС по делото са представени протокол за извършена на 20.06.2018 г. ревизия на
касовата наличност, а за банковата наличност – документи, удостоверяващи
закриване още през 2015 г. на разплащателна сметка на сдружението на
собствениците.
Видно от протокол № 1 от 27.06.2018 г.
от проведено заседание на новоизбрания управителен съвет на етажната
собственост за председател е избран К* И* М*. На 28.06.2018 г. членовете на
управителния съвет са поставили съобщение за изготвен протокол от проведеното
на 21.06.2018 г. общо събрание на ЕС с отбелязване, че всеки има право да се
запознае със съдържанието му или да получи препис от него, ако поиска.
С исковата молба ищецът е представил
покана с дата 29.06.2018 г. до председателя на управителния съвет на ЕС за
предоставяне на копие от протокола от проведеното общо събрание, на която е
отбелязано, че отказва категорично да получи. Същата покана е изпратена на
13.07.2018 г. чрез телепоща, но е върната като непотърсена.
Пред въззивната инстанция по реда на чл.
266 от ГПК са приети нови писмени доказателства, ангажирани и от двете страни в
производството. Представени са покана за свикване на общо събрание на ЕС на
17.05.2018 г., ведно с протокол за поставянето ѝ, протокол от проведеното
на тази дата събрание заедно със справка за бюджета на ЕС за периода 17.05.2016
г. – 17.05.2018 г. и копия от страниците на касовата книга за приходи и
разходи, както и съобщението за изготвения протокол от събранието.
Видно от уведомление, подадено от Ко* М*
до Община Хасково на 09.07.2018 г., е заявена промяна на вписани в публичния
регистър обстоятелства относно сдружението на собствениците. В тази връзка е
представено писмо от общината с дата 28.12.2018 г., от което се установява, че
към уведомлението са приложени два протокола от общо събрание от 21.06.2018 г.
с различно съдържание на решенията по т. 1 и т. 4. С покана за общо събрание на
собствениците на ЕС е свикано събрание за 05.01.2019 г., на което е подписано
споразумение за създаване на сдружение на собствениците със списък на лицата,
притежаващи самостоятелни обекти в сградата в режим на ЕС. Видно от
удостоверение от Община Хасково сдружението е регистрирано в публичния регистър
с извършените последни изменения, което се потвърждава и от справка от регистър
Булстат на 22.01.2018 г. за вписана промяна в членовете на управителния съвет.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Предмет на
производството по делото е законосъобразността на решения на общото събрание,
проведено на 21.06.2018 г., на Етажна собственост с адрес гр. Х*, ул. „П*м*“ № *,
вх. Б, по предявен от Р.Щ.Р., като собственик на самостоятелен обект в
сградата, иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. Предпоставка за
допустимост на този конститутивен иск е спазването на предвидения в чл. 40, ал.
2 от ЗУЕС 30-дневен преклузивен срок за предявяването му, който започва да тече
от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. Тази разпоредба
предвижда, че копие от протокола от провеждане на
общото събрание, заверен с надпис „Вярно с оригинала", и приложенията към
него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите. Съгласно
чл. 16, ал. 6 от ЗУЕС протоколът се изготвя в 7-дневен срок от провеждане на
общото събрание, след което и в същия срок това се оповестява от председателя
на управителния съвет (управителя) чрез поставяне на съобщение на видно и
общодостъпно място /ал. 7/. В настоящия случай съобщението е поставено на
28.06.2018 г., а видно от входящия номер на исковата молба, искът е предявен на
27.07.2018 г., т.е. преди изтичането на 30-дневен срок от изготвянето на
протокола, което е първият възможен момент за получаване на обективираните в
него решенията на общото събрание на ЕС. Същевременно от събраните
доказателства не се установява копие от протокола да е предоставен на ищеца,
въпреки отправените от него покани в тази насока. Данните по делото сочат, че
ищецът е получил оспорваните решения едва на 17.10.2018 г. и то във връзка с
друго съдебно производство. От изложеното следва да се приеме, че е спазен
законоустановения срок за упражняване на потестативното право за отмяна на
незаконосъобразни решения на общото събрание на етажната собственост, с оглед
на което искова претенция е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Основателността на предявения иск е
обусловена от извършването на преценка за съблюдаване изискванията на ЗУЕС при
свикване и оповестяване на общото събрание, редът за неговото провеждане и
законността на взетите решения. Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗУЕС
регламентира, че инициативата за провеждане на общо събрание може да произхожда
от собственици, притежаващи най-малко 20 на сто идеални части от общите части
на сградата. Процедурата предвижда отправяне на писмено искане до управителния
съвет (управителя), който свиква общото събрание в 10-дневен срок от
получаването му, а при негово бездействие събранието се свиква от
собствениците. От събраните по делото доказателства се установява, че на
03.06.2018 г. до управителя на ЕС, който към онзи момент е бил ищецът Р.Р., е
отправено писмено искане за провеждане на общо събрание, подписано от шест
лица, представили се като собственици с общо 38,08 % ид. части. Не става ясно
кога искането е получено от управителя с оглед началото на предвидения в закона
10-дневен срок за свикване на общо събрание, но от представената по делото
покана е видно, че изхожда от същите шест лица, които са я подписали като
инициатори за свикване на събранието. Едно от основните възражения в тази
насока е относно легитимацията на тези лица като собственици и наличието на
изискуемия от закона минимум на притежаваните от тях идеални части от общите
части на сградата. В приложените по делото списъци като собственици на
апартаменти № 69, № 44 и № 30 са посочени Н* Н* В*, А*И*К* и В* Р*а Д*, а не
съответно Г*И* Г*, К* И* К* и Р* Д* Йорданова, които са подписали искането и
поканата за свикване на общо събрание. Налице са данни, че последните са
членове на домакинствата и в роднински отношения със собствениците, но не са
ангажирани доказателства за притежавани от тях самостоятелни права върху
съответните обекти в сградата на ЕС. Наред с това не се установява тези лица да
са действали като представители на собствениците, доколкото в такъв случай
съобразно общите правила за представителство в поканата е следвало да се посочи,
че свикват общото събрание в качеството им на пълномощници на собствениците.
При това положение следва, че общото събрание е инициирано от собственици,
притежаващи 19,56 % ид. части от общите части на сградата, което не отговаря на
изискването на чл. 12, ал. 2 от ЗУЕС.
На следващо място и за пълнота е
необходимо да се посочи, че дори да се приеме за редовно свикано, общото
събрание не е проведено в законоустановения срок съобразно чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС /изм. ДВ, бр. 26 от 2016 г./. В тази норма е предвидено, че поканата се
поставя не по-късно от 7 дни преди датата на общото събрание, като същото може
да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден. ЗУЕС не регламентира начин на броене на сроковете,
поради което на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове следва
да се приложи по аналогия разпоредба, регламентираща подобен случай. Тъй като решенията на общото събрание на етажна
собственост съставляват многостранни правни сделки, при които формирането на
волеизявлението става чрез гласуване, то при броенето на срока по чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС следва да се приложи по аналогия
чл. 72 от ЗЗД, уреждащ броенето на сроковете при правните сделки /в този смисъл Решение № 67
от 23.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 768/2011 г./.
Според тази разпоредба, когато срокът се брои по дни, не се брои
денят на събитието или на момента, от който започва да тече срокът, като срокът
изтича в края на последния ден. В настоящия случай поканата е поставена на
14.06.2018 г., при което общото събрание на 21.06.2018 г. се явява проведено
преди да са изтекли 7 дни между тези две дати. Освен това общото събрание е
проведено точно на седмия ден след поставяне на поканата, а не най-рано на
осмия ден, както изисква чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. От изложеното следва извод, че процедурата
по провеждане на събранието е опорочена, доколкото не е спазена императивната
разпоредба на закона, гарантираща възможността на етажните собственици да
вземат участие в общото събрание.
В
контекста на изложеното настоящият съдебен състав намира, че констатираните
нарушения на правилата на ЗУЕС водят като резултат до незаконосъобразност на
проведеното на 21.06.2018 г. общо събрание и взетите на него решения не
пораждат правни последици. С оглед различния краен извод, до който достигна
въззивният съд, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и
вместо него да се постанови ново, с което предявеният иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС бъде уважен.
При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на въззивника Р.Щ.Р.
следва да се присъдят направените по делото разноски. За първоинстанционното
производство дължимите разноски са в размер на 437,25 лв., от които съобразно
приложения списък по чл. 80 от ГПК 40 лв. за държавна такса, 80 лв. за правни
консултации, 9,85 лв. за изпратена чрез телепоща покана, 7,40 лв. за копирни
услуги и 300 лв. за адвокатско възнаграждение по представен договор за правна
защита и съдействие. Във въззивното производство деловодните разноски са в
размер на 320 лв., от които 20 лв. за държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 48 от 21.01.2019 г., постановено по гр. д. № 1816 по описа за 2018 г. на
Районен съд – Хасково, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, предявен от Р.Щ.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, против Етажна
собственост, находяща се в гр. Хасково, ул. „П* м*“ № *,
вх. Б,
всички решения, взети на общо събрание, проведено на 21.06.2018 г., и
обективирани в протокол от същата дата, като незаконосъобразни.
ОСЪЖДА Етажна
собственост, находяща се в гр. Хасково, ул. „П* м*“ № *,
вх. Б,
да заплати на Р.Щ.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***,
направените по делото разноски в размер на 437,25 лв. за първоинстанционното
производство и 320 лв. за въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.