Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 07.10.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 16834
по описа на ВРС за 2020 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Ц.И.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, БУЛСТАТ
*********, с адрес гр. Варна, ****, с която са предявен отрицателен
установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът не е собственик на поземлен имот с
пл. № ***, находящ се в гр. Варна, р-н „Младост“, с.о. „П.“, целият с площ 861
кв.м., при граници: ПИ пл. №№ ******, улица и ПИ пл. № ***.
В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно ******год.
на нотариус Людмила Гонова, рег.№ 116 на НК, ищцата е собственик по давностно
владение на 814,30 кв.м. идеални части от поземлен имот, целият с площ 861
кв.м., с пл.№ ***, находящ се в гр.Варна, р-н „Младост", с.о. „П.“, при
граници и съседи: имоти № ******, улица и имот № ***. Твърди се, че ищцата
владее целия имот като собствен повече от десет години. Във връзка с
инвестиционни намерения на страната, с писмо от 11.09.2020 г. ищцата била
уведомена от Община Варна, че за ПИ № *** с площ 861 кв.м., СО „П.“ има
съставен акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 10041/12.12.2018 год. Ищцата
оспорва да е налице съществуващо право на собственост на община Варна върху
процесния имот. Счита, че наличието
на конкуренция между правото на собственост на ищцата и формално удостовереното
в посочения АЧОС несъществуващо право на собственост на община Варна върху ПИ №
*** с площ 861 кв.м., СО „П.“ поражда за ищцата правен интерес да предяви
отрицателен установителен иск за собственост по отношение на община Варна
досежно този имот
В законоустановения срок от ответната страна е
депозиран писмен отговор на исковата молба, с която се оспорва предявения иск
като недопустим, неоснователен и недоказан. Оспорват се наведените в исковата
молба твърдения. Ответникът счита, че за ищеца не е налице правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, а само за
положителен такъв. Твърди се, че АОС е съставен при спазване на предвидените в
закона процесуални правила. Сочи се, че съгласно чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС,
която правна норма е вписана като правно основание за съставяне на АЧОС №
10041/12.12.2018 г., общинска собственост са имотите и вещите, придобити от
общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон, а именно чл. 25. ал. 1 от ЗСПЗЗ. Сочи
се още, че в приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски
земи, които са подлежали на възстановяване (т.е. земи, попадащи в обхвата на
чл. 10 от ЗСПЗЗ), но не са заявени за реституция в предвидените в закона
срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и условията
на § 4 и сл. от ПРЗ на ЗСПЗЗ. Твърди, че по отношение на имота е приложим
въведения с § 1 от ЗД на ЗС, последна редакция ДВ, бр. 7/2018 г. мораториум,
съгласно който до 31.12.2022 г. давността спира да тече. Следователно ищците не
са придобили имота на основание давностно владение с начало на владението
повече от десет години до предявяване на иска. Счита, че давност в тяхна полза
не тече до 31.12.2022 г., поради което до датата не е изтекъл предвидения в чл.
79 от ЗС десетгодишен давностен срок. Сочи се, че след изменението на ЗСПЗЗ
през 1999г. индивидуализацията на земеделските земи в територии по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ
се извършва с плана на новообразуваните имоти, като едва след неговото влизане
в сила и издаване на заповедите по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ се обособяват
самостоятелни обекти, годни за придобиване и притежание на вещни права, и е
възможно да се извърши преценка дали имотът подлежи на възстановяване или по
отношение на него намира приложение чл. 19 или чл. 25 ЗСПЗЗ. В този смисъл
също, счита, че не е налице правен интерес от предявяването на отрицателния
установителен иск.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника не се явява и
не изразява становище.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за удостоверяване право на
собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 85, том I, рег.№ 2324, дело № 52/2019 год. на
нотариус Людмила Гонова, рег.№ 116 на НК Ц.И.Ж. е призната за собственик по
давностно владение на 814.30 кв.м. ид.ч. от поземлен имот, целият с площ от 861
кв.м. с планоснимачен №***, находящ се в гр. Варна, с.о. „П.“, при граници и
съседи: имоти № ******, улица и имот № ***.
Приет по делото е Акт № 10041 за частна общинска
собственост, съставен на 12.12.2018г. за поземлен имот № *** с площ от 861
кв.м., находящ се в гр. Варна, с.о. „П.“ и преписката във връзка с издаването
му.
От назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено,
се установяват следните обстоятелства:
Най-старият план за сегашната местност „П.“ е
КП/1983г., одобрен със Заповед № 56/10.03.1983г. на Кмета на Община Варна. В същия план относимият към процеса имот е с
кадастрален номер 124 и площ от 791 кв.м., защрихован с кафяви наклонени черти
в Комбинирана скица № 1 към експертизата. Имотът е записан на неустановен собственик. След
пренасяне на границите на процесния имот ПИ-*** с площ от 861 кв.м. в КП/1983г.
се установява съответствие по местонахождение и различие по граници и площ,
като припокриването/съвпадението за тези два имота е за площ от 735 кв.м.
Предвиждания в кадастралните планове не се съдържат, предназначението на
територията, в която попада **** е към този момент „земеделска“.
Следващият плана за сегашната местност „П.“ е
КП/м.10.2000г. Предвиждания в плана не се съдържат. Предназначението на
територията, в която попада процесния ПИ-*** е „земеделска“ за времето до
м.05.2000г., а след това „урбанизирана“. Собствеността върху ПИ-*** е
първоначално неустановена, впоследствие е вписан на Община Варна (без посочено
основание), а към 13.08.2020г. и понастоящем е записан в съсобственост между Ц.И.Ж.
за 814 кв.м. (на основание НА-66/2019г.) и на Община Варна за 47 кв.м. (без
посочено основание). Имот *** е защрихован със зелени наклонени черти в
Комбинирана скица № 2 към експертизата и
се индивидуализира с основаните
си данни: кадастрален номер
***35.510.***, площ от 861 кв.м.
Между **** по КП/1983г. и ПИ-*** по КП/2000г. съществува съответствие по местонахождение
и различие по граници и площ,
като припокриването/съвпадението за тези
два имота е за площ от 735 кв.м.
Последващ кадастрален план е КВС/м.10.2000г. за цялата
землищна територия на гр. Варна, включително с.о. „П.“. Относимият имот 15 с
кад.номер ***35.510.15 с площ от 31878
кв.м. е нанесен с оранжев цвят на Комбинирана скица № 3 към
експертизата. Предназначението
на територията, в която попада ПИ-*** е „горска“. Собствеността е записана на МЗГ/Държавно
лесничейство /без посочено основание/. Между Пи-15 по КВС и процесния ПИ-*** съществува съответствие
по местонахождение и различие по граници и площ, като
припокриването/съвпадението за тези два имота е за площ от 861 кв.м. Вещото
лоце е посочило, че е налице несъответствие между КВС и одобрения КП/2000г.,
което следва да бъде отстранено при последващо изработване/одобряване на ПКП и
на ПНИ за с.о. „П.“.
Първият и единствен регулационен план за с.о. „П.“ е
ПУП-ПУР/2011г. (Комбинирана скица № 4 към експертизата).
С него е предвидена уличната мрежа за цялата територия на „П.“. Южна ивица
от процесния имот ПИ-*** с площ
от 46,54 кв.м. попада в уличната регулация.
Предназначението на терирорията
е урбанизирана.
Изготвен е и ОУП/2021г. за цялата територия на Община Варна,
вкл. с.о. „П.“,
за която е въведена устройствена зона „Жм2“.
Преди 30.05.2000г. земята, в която попада процесния
имот е със „земедеслки“ характер, а след това е с „урбанизиран“ характер. В
Държавен архив-Варна липсват графични данни за включените в ТКЗС територии.
Вещото лице счита, че земята в границите на процесния имот едва ли е била
включена в ТКЗС/ДСЗ, имайки предвид трудността на нейната машинна обработка,
породена от особено стръмния характер на терена в обследваната зона. Липсват
данни земята в границите на имота да е била Държавна собственост или да е бил
съставен АДС. За няколко от съседните имоти на процесния са налице данни от
Държавен архив-Варна, че са предоставяни за ползване по реда на пар.4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, но за процесния имот не се установяват такива. По отношение на имота не
е провеждано производство за трансформирано право на собственост.
От решение №67/17.05.1993г. на
ПК-Варна е видно, че на наследниците на Кръстина Георгиева Колимова се
възстановява право на собственост в съществуващи/възстановими страри реални
граници върху „нива“ с площ от 6,600 дка, находяща се в терен по пар.4 на гр.
Варна, м. „П.“., която по КП/1983г. включва в себе си множество имоти,
включително имот 124, който е съответен на процесния ПИ *** по КП/2000г. Същият
имот е заявен за възстановяване с пореден номер 1 от заявлението и е бил с
установен с НА-609/1920г. /неприложен по делото/. От описаното следва, че по
отношение на процесния имот е налице заявяване за възстановяване и провеждане
на реституционна процедура, но същата е незавършена поради липса на ПКП за
територията на с.о. „П.“.
По отношение на имота не е провеждана процедура по
изменение на ПНИ, тъй като ПКП и ПНИ за местност „П.“ все още не са изработени.
В този смисъл няма и как да бъде издадена заповед по пар.4к по ПЗР на ЗСПЗЗ по
отношение на процесния имот.
Понастоящем процесният имот е незастроен. Същият е
ограден от всички страни. Откъм западната граница съществува ограда от телена
мрежа с височина 1,5 м. Откъм северната страна съществува ограда в условията на
наклонен терен, изпълнена от бетонови блокчета с монтирани върху тях метални решетъчни
пана с обща височина около 1,80 м. и с вградена там дворна врата за пешеходен
достъп към съседния имот (103). Откъм източната страна съществува ограда от
телена мрежа с височина 1,5 м. Откъм южната страна към пътя съществува ограда с
обща височина 1,80 м, представляваща два решетъчни пана по вертикалата,
закрепени на бетонни колове., като там има оставен отвор, чрез който се
осъществява пешеходен и автомобилен достъп на процесния имот до съществуващата
улична мрежа. Имотът е в сравнително добро/поддържано състояние, засаден е с
няколко овощни дръвчета на възраст около 10-12 години, разположени в близост
или покрай оградите. В имота има „пътека“, изпълнена от тротоарни плочки с
ширина около 0,50 м., разположена приблизително в средата на дългата му страна
(по вертикалата), която служи за „пешеходна комуникация“ между съседния имот
(103) със съществуващия път откъм южната страна.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез
разпит на двама свидетели на страната на ищцата К.П. И Н.К.. Съдът кредитира
показанията на свидетелите като еднопосочни, вътрешнонепротиворечиви и
съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал. И двамата
имат преки впечатления, тъй като притежават имоти в близост до процесния. От показанията
им се установява, че ищцата и съпругът й след 2000г. са закупили имот в
местност „П.“, в който имат и къща. От южната страна на имота им имало едно
пустеещо място, в което имало една барака, която сама се срутила, било пълно с
изсъхнали дървета и се било превърнало в змиярник. Преди около 15 години ищцата
и съпругът й започнали да разчистват изоставения парцел. С помощта на багери и фадроми , изнесли
остатъците от бараката, изкоренили сухите дървета. Когато започнала отново да
израства растителност, го почистили пак. След това оградили целия парцел с
ограда и го свързали с техния. Тъй като нямали път от южната страна, започнали
да използват мястото като вход за техния имот и да преминават през него. Тъй
като имало голяма денивелация, било терасирано, изградена била подпорна стена с
блокчета, огради и плъзгащи врати между двата имота. От пустеещото място към
входа на имота на Ц. имало плочки. В заграденото място имало няколко овошки.
Същото се ползвало изцяло от ищцата, която живеела в къщата в имота, който е
закупила, включително след като съпругът й починал. Двата имота се ползвали
като един. Ц. наемала работници да обработват мястото. Свидетелите не са виждали други лица да са
идвали в имота и да са заявявали претенции към него.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест
при отрицателния установителен иск за собственост ищецът следва да докаже фактите,
от които произтича неговото право на собственост, а ответникът следва да докаже съществуването на
своето право на собственост върху имота.
От ответника е направено възражение за липса на правен
интерес за ищеца от предявяване на отрицателния установителен иск за
собственост. Ищцата се легитимира като собственик на процесния имот по силата
на давностно владение и констативен нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давност. Съдът намира, че това обстоятелство по принцип е
достатъчно да обоснове правния интерес на ищцата от водене на настоящия иск,
предвид че правата й на собственост няма да се установяват със сила на
пресъдено нещо, а само доколкото водят на извода, че за нея е налице едно
защитимо право, което е застрашено. Въпреки това, предвид направеното
възражение, че процесният имот не би могъл да бъде придобит по давност, което
обуславя недопустимост на исковата защита, съдът намира, че е необходимо да
обследва въпроса дали за ищцата съществува принципната възможност да придобие
имота по давност.
Установи се от заключението на съдебно-техническата
експертиза, че процесният имот попада в територия, която до м.05.2000г. е била
с със статут на „земеделска“, а след този момент – на „урбанизирана“. По делото
липсват данни, нито вещото лице е открило такива, за внасяне на процесния имот
в ТКЗС/ДЗС, нито за предоставянето му за ползване по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. От
данните на експертизата обаче се установява, че процесният имот е бил заявен за
възстановяване, като с решение №67/17.05.1993г. на
ПК-Варна на наследници на К.Г.К.е възстановено право на собственост в
съществуващи/възстановими стари реални граници върху „нива“ с площ от 6,600
дка, находяща се в терен по пар.4 на гр. Варна, м. „П.“, която по КП/1983г.
включва в себе си множество имоти, включително имот 124, който съгласно данни
от експертизата съответства на процесния ПИ *** по КП/2000г. Доколкото
решението на поземлената комисия е постановено преди изменението на пар.4к от
ПЗР на ЗСПЗЗ с ДВ бр.68 от 30.07.1999 г., то има конститутивно действие за
правото на собственост, ако в самото решения имотът е индивидуализиран по
кадастралния план на местността. Съгласно констатациите на заключението на
вещото лице възстановената нива е индивидуализирана по КП/1983г. и включва в
себе си и имот 124 по същия план, който от своя страна съответства на
процесния. Изложените съображения налагат извода, че реституционната процедура
е приключила и имотът може да бъде придобиван по давност. В този смисъл за
ищцата е налице принципната възможност да го придобие.
Ответникът от своя страна се легитимира като
собственик по силата на издаден АОС, като навежда твърдения, че собствеността
върху имота е придобита от Община Варна ex lege,
а именно по силата на разпоредбата на
чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Съгласно посочената норма земеделската земя, която не
принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост.
Както сочи и самият ответник, в приложното поле на чл.25 от ЗСПЗЗ се включват
само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са
заявени за реституция, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда
и условията на пар.4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Доколкото се касае за общински
имот, счита че за същия важи мораториума за придобиване по давност. Както бе
посочено по-горе, от заключението на вещото лице се установява, че процесният
имот е бил заявен за възстановяване, при това с приключила реституционна процедура.
В този смисъл същият категорично не попада в обхвата на чл.25 от ЗСПЗЗ и не е
станал общинска собственост ex lege. Актът за общинска държавна собственост няма
правопораждащо действие по отношение правото на собственост на Община, а само
констативен характер. В този смисъл доколкото се оспорва от ищеца и ответната
страна не е доказала в настоящото производство, че е собственик на имота на
твърдяното от нея основание, то съставеният АОС е правно ирелевантен в
настоящия спор.
От своя страна ищцата доказа твърденията си, че явно и
необезпокоявано е владяла процесния имот в период по-дълъг от 10 години, като е
извършила действия по разчистване на имота, оградила е същия от всякъде,
свързала го е със своя, обработва го, отглежда овошка, преминава през него, за
да достигне другия си имот, изградила е
подпорна стена в имота и т.н.
По гореизложените съображения съдът намира, че
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 180,77 лева за платена държавна такса, 12 лева такса за заверени
преписи от исковата молба за вписване, 18,08 лева – платена такса за вписване
на ИМ и 1440 лева за платено адвокатско възнаграждение с ДДС.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Ц.И.Ж., ЕГН **********,
с адрес ***, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Варна, **** не е собственик на поземлен имот с пл. № ***, находящ се в гр.
Варна, р-н „Младост“, с.о. „П.“, целият с площ 861 кв.м., при граници: ПИ пл.
№№ ******, улица и ПИ пл. № ***, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Община
Варна, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Варна, **** да заплати на Ц.И.Ж., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 1650,85 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: