Решение по адм. дело №1077/2020 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл.38, ал.1, вр. ал.3 ЗДП и е образувано по жалба на Н. И. К. и В. Г. К., и двамата от [населено място], [улица], *** против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № РД 05-40/26.03.2020 г., издаден от министъра на Земеделието, храните и горите.

Жалбоподателите – Н. И. К. и В. Г. К. – правят искане за отмяна на обжалвания акт. Излагат съображения за постановяването му в нарушение на относимите материалноправни разпоредби и на административнопроизводствените правила. Поддържат жалбата и чрез процесуалните си представители в проведените съдебни заседания, както и в представени писмени бележки. Претендират присъждане на разноски.

Ответникът по оспорването – министърът на Земеделието и храните – оспорва жалбата чрез процесуалните си представители в проведените съдебни заседания и в подадени писмени молби. Счита обжалваният акт за правилен и законосъобразен. Възразява за прекомерност на претенцията на жалбоподателите за разноски.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена в законоустановения срок от лица, засегнати от установеното против тях публично задължение, а именно, контрагенти по договор за замяна на частни горски имоти с държавни такива, като по отношение на държавните е прието, че са на значително по-висока стойност от частните и поради това е счетено, че жалбоподателите са получили икономическо предимство, представляващо неправомерна държавна помощ.

По делото е установено че с Договор за замяна на недвижим имот № 205/13.04.2007 г., сключен с Националното управление на горите жалбоподателите са заменили следните два свои поземлени имоти в горски територии, а именно имот с № 069007, с площ от 21.399 дка, в землището на гр. Белоградчик и имот с № 560006, с площ от 70.000 дка в землището на село Чупрене, оценени към момента на замяната съответно на 32 682.05 лв. и 130 599.43 лв., т.е. общо 163 281 48 лв., срещу следните два държавни имота в горски територии, находящи се в землището на гр. Ракитово, а именно с № 235093, с площ от 22.336 дка и имот № 238080, с площ от 60.675 дка, оценени към момента на замяната съответно на 42 273.24 лв. и 116 248.77 лв., т.е. общо 158 522.01 лв.

С договор № 242 / 07. 11. 2017 г между Изпълнителна агенция по горите оценителя "Агролеспроект" ЕООД на дружеството е възложено да извърши пазарна оценка на четирите процесни имота. Съгласно двата оценителски доклада пазарната оценка на двата частни имота е 82 910.22 лв., а на двата държавни имота - 137 457.14 лв. Като е приложена формулата за размера на държавната помощ, получена в резултат на сделката за замяна, описана в решение на Европейската комисия C (2014) 627 final от 05.09.2014 г., относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) и SA. 26217 (2011/C) (разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя държавна собственост и административната цена на този парцел минус стойността на разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя частна собственост и административната цена на този парцел) с обжалвания акт Акт за установяване на публично държавно вземане № РД 05-40/26.03.2020 г. е установен размер от 59 306 лв. на неправомерната държавна помощ, която подлежи на възстановяване от жалбоподателите. Към тази главница е начислена лихва от датата на предоставяне на помощта - 13.04.2007 г. до датата на издаване на акта 26.03.2020 г. в размер на 42 994.82 лв. и е установен общ размер на вземането от 102 300.82 лв.

При тази фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна.

С влязло в сила решение на Европейската комисия (ЕК) С (2014) 6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP176/B/08), е установено, че държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1 януари 2007 година - 27 януари 2009 година, неправомерно приведена в действие от Република България в нарушение на чл. 108, § 3 от Договора, е несъвместима с вътрешния пазар. Констатираното нарушение е свързано с неизпълнение на задължението на Република България по чл. 108, § 3 от ДФЕС, като държава - членка да уведоми Европейската комисия, (неспазване на процедура по нотификация) във връзка с предоставянето на държавна помощ. Съгласно чл. 4, § 1 от решението на ЕК, Република България възстановява от бенефициерите несъвместимата помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1. Чрез дерогация от § 1, несъвместимата помощ може да бъде възстановена от бенефициерите чрез отмяна на сделките за замяна в случаите, когато не са извършени материални промени в засегнатите от сделката горски земи държавна и частна собственост след датата на тази сделка. В чл. 6 от решението ЕК е посочила конкретни срокове за изпълнението му. Съгласно чл. 7 - адресат на решението е държавата - членка - Република България.

Решение C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г. на ЕК, е издадено на основание чл. 14, във вр. чл. 13 от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22.03.1999 г., за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (впоследствие чл. 108 от ДФЕС), в сила, към датата на издаването на този акт, отменен, считано от 13.10.2015 г. с Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13.07.2015 г. Решение на ЕК е предпоставка за образуването на административното производство от компетентния в Република България орган, за предприемане на мерките по неговото изпълнение. Съгласно чл. 33, във вр. чл. 8 и чл. 10 от ЗДП (ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г.), приложим към датата на издаването на оспорения в настоящото производство АУПДВ, специална компетентност по отношение на държавните помощи, в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството, на контролиращ орган и администратор на държавна помощ е предоставена на министъра на земеделието, храните и горите.

При издаване на АУПДВ са спазени изискванията на чл. 26 от АПК и жалбоподателите са уведомени за започване на административното производство. Дадена им е възможност да се запознаят с преписката и да ангажират становище и доказателства.

Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 38, ал. 3 от ЗДП, когато с решението на Европейската комисия за възстановяване на неправомерна и несъвместима държавна помощ или съответно на неправилно използвана държавна помощ не са индивидуализирани получателите на помощ и размерът на помощта, която трябва да се възстанови, администраторът на помощ издава акт за установяване на публично вземане по реда на АПК, като е длъжен да установи лицата, получатели на помощта, и размера на получената от всяко лице помощ, като уведоми министъра на финансите за установеното и за предприетите действия за възстановяване, съобразно сроковете, определени в решението на Европейската комисия, в случая за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1.01.2007 г. - 27.01.2009 г., като издаде, законосъобразен ИАА, по отношение на такъв субект, отговарящ на изискванията за бенефициер, по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС, при съобразяване на съображения (125)- (128) от решението на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г., който въпрос е преюдициален за обосноваване наличието на държавна помощ, по отношение на конкретен частноправен субект, за относимия период и съответно, за възникване на задължението за възстановяване.

Чл. 38, ал. 4 от ЗДП, установява и специален ред за изпълнение на съответния индивидуален административен акт, т. е. събиране на неправомерната помощ, установена по реда на чл. 38, ал. 3 - от органите на Националната агенция по приходите /НАП/, по реда на ДОПК. При тази регламентация, следва министъра на земеделието, храните и горите, да издаде АУПДВ, на основание чл. 38, ал. 3 от ЗДП, по отношение, на който изрично е предвидено приложението на процедурата по АПК, като спази и изискванията на чл. 38 и чл. 39 от ЗДП. Вземането по акт за установяване на публично държавно вземане, издаден по реда на чл. 38, ал. 3 от ЗДП, във вр. чл. 21, ал. 2 от АПК, представлява публично държавно вземане по аргумент на чл. 6 от ЗДП, във вр. чл. 38, ал. 4 от ЗДП. Издаденият акт по реда на ЗДП, представлява изпълнително основание, по смисъла на чл. 165 от ДОПК.

Оспореният в настоящото производство АУПДВ е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия по чл. 33, във вр. чл. 8 и чл. 10 от ЗДП, в писмена форма, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК и съдържа посочване на фактическите и правни основания за издаването му.

АУПДВ е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

Съгласно съображение (125) от решението на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 година въпросът дали потенциалните бенефициери на сделките за замяна са предприятия по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС следва да бъде разгледан предварително. Това е необходимо, тъй като правилата за държавните помощи се прилагат само когато бенефициерът е предприятие. В съображение (126) е посочено, че Съдът на ЕС определя понятието "предприятие" за целите на чл. 107, § 1 от Договора като субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина му на финансиране. Съгласно Съда на ЕС всяка дейност, която се състои от предлагане на стоки и услуги на даден пазар представлява стопанска дейност. Класификацията на даден субект като предприятие по този начин винаги е свързана с определена дейност. В тази връзка в съображение (127) Комисията е отбелязала, че определени бенефициери на оспорваните сделки за замяна не са извършвали стопанска дейност със заменената горска земя през разглеждания период и понастоящем не извършват такава и не могат да се считат за предприятия по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора. В съображение (128) е посочено изрично, че в останалата си част решението на ЕК се отнася само до тези бенефициери на сделките за замяна, които представляват предприятия по смисъла на цитираната разпоредба от Договора.

От изложеното следва, че качеството "предприятие" по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора е фактически въпрос, който подлежи на установяване във всеки конкретен случай при издаването на АУПДВ в хипотезата на чл. 38, ал. 3 ЗДП. В оспорения административен акт се съдържат кратки мотиви, въз основа на които жалбоподателите са определени като "предприятие" по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС и "бенефициери" на държавна помощ. Посочено е, че същият се е разпоредил непосредствено след замяната с двата имота, които е придобил, което явно представлява стопанска дейност и характеризират лицето като "предприятие" съгласно Решението на ЕК и съдебната практика на Съда на Европейския съюз.

В тази връзка в съображение (142) от решението, Комисията изрично е отбелязала, че понятието "предприятие" в член 107, параграф 1 от Договора е обективно понятие, така че въпросът дали предприятията предлагат стоки и услуги на даден пазар и по този начин се конкурират с други предприятия и участват в търговията в рамките на Съюза, трябва да се определи с оглед на дейностите, действително извършвани от тези предприятия, а не дали са спазени определени национални правни формалности. За да се установи дали съответните дейности са такива на "предприятие" по смисъла на правото на Съюза в областта на конкуренцията, трябва да се изследва естеството на тези дейности, като квалификацията "икономическа дейност" се преценява за всяка една от отделните дейности, извършвани от конкретния субект (решения на СЕС от 24 октомври 2002 г. C-82/01 P, т. 75 и от 1 юли 2008 г., MOTOE, C-49/07, т. 25). В конкретния случай такава преценка от органа липсва. Не биха могли да се възприемат доводите на административният орган, че щом жалбоподателят Н. И. К. е бил регистриран като самоосигуряващо се лице със статут на земеделски производител, а жалбоподателката В. Г. К. е негова съпруга, то двамата образуват една стопанска единица, която покрива понятието "предприятие" от член 107, параграф 1 от Договора, поради което и дължат възстановяване на получената при замяната държавна помощ. "Предприятие" може да е юридическо лице, организация с нестопанска цел и физическо лице, които осъществяват икономическа дейност, а икономическа е всяка дейност, която се състои в предлагане на стоки или услуги на даден пазар (решение на СЕС от 10 януари 2006 г. по дело C-222/04, т. 108). В случая, по делото са представени доказателства, че жалбоподателите са се разпоредили с получените в замяна имоти, като са ги продали на други лица. Тази извършена от жалбоподателите продажба не може да се приеме за търговска продажба, от която да следва извод за стопанска дейност, извършвана от физическите лица.

В административното производство по издаването на оспорения акт административният орган не е доказал, че жалбоподателите, като физически лица, са осъществявали търговска дейност, свързана с дърводобив и търговия с дървен материал, залесяване, туризъм и др. Административният орган следва да установи качеството на бенефициер на жалбоподателите, като в съдебното производство, ответникът носи доказателствената тежест съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК. В случая по делото не се доказа и установи качеството бенефициери на Н. И. К. и В. Г. К. по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС, което е релевантно за законосъобразността на акта, тъй като следва да се докаже защо административният орган изисква възстановяване на помощта именно от адресатите на акта, доколкото те не са определени като бенефициери на несъвместима помощ с решението на Комисията. Следва да се отбележи, че Решението на ЕК не обвързва понятието предприятие със сделки със заменените имоти, но и никъде в постановената съдебна практика на ЕС не се изисква извършваната икономическа дейност да бъде свързана единствено и само с пряко използване на помощта.

С оглед на гореизложеното и поради неустановяване на качеството бенефициери на жалбоподателите по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС, АУПДВ се явява незаконосъобразен.

По отношение на размера на подлежащата на възстановяване помощ: Съгласно т. 48 от решението на СЕС по дело С-325/22, когато съответната държава членка трябва да определи размера на подлежащата на възстановяване помощ, тя трябва да го направи въз основа на метода, посочен в решението за възстановяване (вж. в този смисъл решение от 13 февруари 2014 г., M., C-69/13, EU: C: 2014: 71, т. 21 и 23). Запитващата юрисдикция следва да прецени дали използвания метод съответства на член 6, параграф 1, букви б), в) и г) от решението на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г., където се предвиждат три различни способа за възстановяване на помощта, а именно: възстановяването на помощта въз основа на пазарните цени към момента на сделките за замяна, посочени в представеното от България становище 2014/032997, въз основа на отмяна на сделката за замяна или въз основа на сумите, определени от независим експерт оценител, и на документи, доказващи, че такъв независим експерт е бил назначен след подбор чрез публична тръжна процедура и одобрение от Комисията (т. 50 от посоченото решение на СЕС).

В оспорения акт липсват мотиви и не e ясно дали информацията за пазарните цени, предоставена на ЕС в посоченото становище е използвана за определяне размера на помощта, респ. причините, поради които е неприложима.

На следващо място, в случая административните цени на горските земи държавна и частна собственост са посочени в договора за замяна от 13.04.2007 г. и не са спорни по делото. Поради това от съществено значение за размера на държавната помощ подлежаща на възстановяване е определяне размера на реалните пазарни цени на заменените имоти. При определянето им следва изцяло да бъде отразена икономическата стойност на тези земи към момента на замяната (съображение 174). В съображение (175) Комисията изрично е отбелязала, че българските органи притежават информация и за пазарните цени на всички парцели, засегнати от сделки към момента на замяната съгласно електронна таблица, изпратена на 21 януари 2014 г. в становище 2014/032997.

Отделно, в решение на Съда на ЕС по дело С-239/09, което се отнася до продажбата от публични органи на земи или сгради на предприятие или на лице, извършващо стопанска дейност е посочено, че такава продажба може да крие елементи на държавна помощ по-специално когато не се извършва на пазарна стойност т. е. на цената, която частен инвеститор, действащ в нормални условия на конкуренция, би могъл да определи (т. 34 и решение по дело С-290/07, т. 68). Според Съда, когато националното право установява правила за изчисляване на пазарна стойност на земи с оглед на тяхната продажба от публични органи, за да съответстват тези правила на чл. 87 от Договора, при прилагането им във всички случаи трябва да се получи цена, която е възможно най-близка до пазарната стойност. От цитираните решения на Съда на ЕС и съображения на ЕК следва да се приеме, че не е необходимо приемането на методика за определяне реалните пазарни цени на заменените горски земи, с нарочен акт на административния орган. Достатъчно е използването на нормативно установени методи за оценка, които след съответните корекции, да доведат до получаването на цена, възможно най близка до пазарната стойност на заменените имоти към датата на договора за замяна.

От съществено значение за размера на държавната помощ подлежаща на възстановяване е определянето на размера на реалните пазарни цени на заменените имоти. При определянето им следва изцяло да бъде отразена икономическата стойност на тези земи към момента на замяната (съображение 174). В съображение (175) Комисията изрично е отбелязала, че българските органи притежават информация и за пазарните цени на всички парцели, засегнати от сделки към момента на замяната съгласно електронна таблица, изпратена на 21 януари 2014 г. в становище 2014/032997. В оспорения акт липсват мотиви и по делото не са налице данни, информацията за пазарните цени, предоставена на ЕС в посоченото становище да е използвана за определяне размера на помощта съобразно методиката/формулата посочена по-горе, респективно съображения за причините, поради които е неприложима.

Двете приети по делото съдебни експертизи дадоха различни оценки на пазарните цени на процесните имоти, съответно на получената разлика между заменените имоти. Според заключението на вещото лице И. И. реалната пазарна цена на имотите държавна собственост е 120 614 лв., а на имотите частна собственост 30 376 лв., като съгласно методиката (173) по съображение (147) от решението на ЕК за определяне размера на държавна помощ, помощта е 94 997 лв. Напълно различни са определените пазарни цени и държавната помощ, съгласно заключението на вещото лице Г. П., а именно 145 649 лв. - цена на държавните имоти, 149 734 лв. - цена на частните имоти и размер на държавната помощ - само 674 лв. без лихви и 1 369 лв. с лихви. Съдът кредитира второто от двете заключения, тъй като намира за обективни използваните от него методи (отделна оценка на земята и насажденията, като общата оценка е сбор от тях; оценката на насажденията е безспорна и е взета от административната оценка на имотите, направена през 2007 г. и оценката възприета с обжалвания акт; оценката на земята е по метода на посредственото сравнение по българския държавен стандарт, като се изхожда от местните цени на нивите и се прилага корекционен коефициент). Несъстоятелни са възраженията на ответника против оценката на вещото лице Г. П.. В заключението обосновано е използвана като показател земеделската земя, като съответно е редуцирана, тъй като в горските територии не може да има аналози, предвид големият брой (10) признака на горските насаждения. Следователно, съобразно обоснованото заключение на вещото лице П. държавната помощ е в незначителния размер от 674 лв.

Административният орган е определил пазарните цени чрез експертна оценка, извършена от независим оценител, определен по реда на ЗОП - "Агролеспроект" АД, съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДП. В съображение (176) е посочено, че този начин на определяне на пазарните цени се използва, когато българските органи могат да изразят основателни съмнения, че тази методика не може да бъде приложена или води до сума, която явно не отразява адекватно сумата, получена от бенефициера. Следва да се посочи, че пазарните оценки на държавните и частните имоти не са изготвени от независими експерти в изпълнение изискването на съображение 176 от решението на ЕК. От данните в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на "Агролеспроект" ЕООД е Министерство на земеделието, храните и горите.

Съгласно чл. 4 от Закона за независимите оценители (ЗНО) (Д.В., бр. 98/14.11.2008 г.) "Регистрираните независими оценители при извършване на оценки спазват Кодекса за професионална етика на независимите оценители и следните принципи: 1. независимост - необвързаност на регистрирания оценител, включително чрез неговите съдружници/акционери и персонал, с възложителя на оценката, с неговите ръководители или свързани с тях лица; 2. обективност, безпристрастност и недопускане на предубеждение и конфликт на интереси при извършване на оценката". В случая и двата основни принципа са нарушени. Нещо повече - изрично в чл. 21, ал. 1 от ЗНО е регламентирано, че: "Независимият оценител не може да извършва и подписва оценка, когато: 1. е свързано лице с възложителя по смисъла на §. 1, т. З от Данъчно осигурителния процесуален кодекс". Действително в случая възложител се явява Изпълнителна Агенция по горите, но тя е в структурата на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ), т.е. не може да се разглежда като независим субект. Така титуляр на вземането ще е държавата, която чрез МЗХГ се явява принципал (едноличен собственик на капитала) на оценителя. Следователно оценката по административната преписка е извършена и подписана именно от свързано с възложителя лице.

Не е спазен и основният формален принцип залегнал в чл. 38, ал. 10 от Закона за държавните помощи, определящ условието оценката да се възлага и приема от администратора на помощта. В конкретния случай администратор на твърдяната помощ е МЗХГ, а възложител на оценката е Изпълнителна агенция по горите.

Но дори и да се приеме, че с оглед използваната формула за изчисление на помощта, тя е правилно математически изчислена, то липсват доказателства, че предимството, дадено на частната страна в резултат на замяната е надвишавало прага de minimis от 200 000 евро. Съгласно т. 156 от решението на Европейската комисия сделките за замяна, осъществени от Република България по време на разглеждания период, представляват държавна помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора в случаите, в които другата страна по сделката е предприятие по смисъла на тази разпоредба, административните цени, използвани за тази сделка, не са отразявали пазарните цени и не са изпълнени условията за помощта de minimis, определени в Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията. В случая административният орган не е извършил дължимата преценка дали спорната помощ е de minimis. Задължението за извършване на тази проверка е вменено на българските власти на етапа на възстановяването на помощта, като в този смисъл е решение на Общия съд от 13 май 2020 г., по дело Т-716/17. След като не са налице доказателства за извършването на тази проверка от компетентния български административен орган, то е допуснато нарушение на т. 154 от решението на ЕК, съобразно която компетентният административен орган е следвало да провери преди издаването на АУПДВ и обстоятелството дали са изпълнени всички други условия, определени в Регламент (ЕС) No 1407/2013 на Комисията от 18.12.2013 г. относно прилагането на чл. 107 и чл. 108 от ДФЕС към помощта de minimis.

По съображенията изложени по-горе оспореният АУПДВ е незаконосъобразен, като постановен при наличието на съществени нарушения на административно производствените правила, приложимия материален закон и несъответствие с целта на закона, обективирана в основни принципи на националното и общностното административно право. С оглед констатираните нарушения при издаването на процесния АУПДВ и предвид задължението на Република България за процедиране съгласно Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г., преписката следва да бъде върната на административния орган за нова преценка относно наличието на държавна помощ, в съответствие с мотивите в настоящото решение. Горното следва и от разпоредбата на чл. 14, § 3 от Регламент /ЕО/ № 659/1999, както и чл. 16, § 3 от Регламент 2015/1589/ЕС/, според които решението на Комисията подлежи на изпълнение, като националното право не следва да го препятства. При постановяването евентуално на нов АУПДВ следва органът да съобрази разпоредбите на чл. 38, ал. 9 и, ал. 10 ЗДП, както и нормите на ЗНО, регламентиращи изисквания към независимите оценители, които целят да гарантират принципа на независимост, а относно критериите за определяне размера на получената държавна помощ административният орган следва да съобрази и посоченото по-горе Решение на СЕС от 19 октомври 2023 г. по дело С-325/22.

С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на жалбоподателите. Платеното адвокатско възнаграждение от 9 955 лв. не следва да бъде намалявано, тъй като е в близък до минималния определен в закона размер, справедливо е с оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид множеството проведени съдебни заседания. Затова следва да им бъдат присъдени 20 лв., платена държавна такса, 2 400 лв., платено възнаграждение на вещото лице и адвокатско възнаграждение в размер на 9 955 лв., т.е. общо 12 375 лв.

Предвид гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отменя Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № РД 05-40/26.03.2020 г., издаден от министъра на Земеделието, храните и горите, с който на Н. И. К. и В. Г. К., и двамата от [населено място], [улица], *** е установена неправомерно получена и подлежаща на възстановяване държавна помощ в размер от 59 306 лв. и е начислена лихва от датата на предоставяне на помощта - 13.04.2007 г. до датата на издаване на акта 26.03.2020 г., в размер на 42 994.82 лв., т.е. установен е общ размер на публичното вземане от 102 300.82 лв.

Изпраща преписката на министъра на Земеделието и храните за ново произнасяне при спазване на задължителните указания, дадени в мотивите на настоящото решение.

Осъжда министерството на Земеделието и храните да заплати на Н. И. К. и В. Г. К., и двамата от [населено място], [улица], *** разноски по делото в размер на 12 375 лв. (дванадесет хиляди триста седемдесет и пет лева).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подавана чрез настоящия съд, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.