Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ … …

 

град Кърджали, 27.04.2021 год.

 

                                       В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Кърджалийският административен съд, ...……......…… в публично заседание ………

на тридесети март …….......................................….………………..……………………...............………..

през 2021 /две хиляди двадесет и първа/ година, в състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВИКТОР  АТАНАСОВ

                                                                      

при секретаря …………………….…………………………. Павлина Петрова, ......................................

като разгледа докладваното от ............................ съдията Виктор Атанасов ........................ 

административно дело №254 ........ по описа за .................... 2020 година .........................

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х - Десета /чл.145 и следв./ от АПК, във вр. с чл.405 от Кодекса на труда КТ/.

Същото първоначално е било образувано по жалба на „Сириуселтранс” ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***, представлявано от управителя му Е. Т. К., против задължителни предписания по т.1 – т.30, без т.25, дадени с Протокол за извършена проверка с Изх.№ПР 1921431 от 16.08.2019 год., издаден от *** в Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали.

Жалбоподателят  счита предписанията по т.1 – т.5 и т.26 от цитирания протокол за извършена проверка за незаконосъобразни, тъй като в същите не било посочено, какво е конкретното нарушение и спрямо кого да се преустанови и прекрати нарушение. Твърди, че предписанията по т.6 – т.24 от протокола били издадени в противоречие с материалния закон. В тази връзка сочи, че посочената норма на чл.15, ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализация в чужбина била неотносима в случая, респ. към командировките на посочените в предписанията лица. Жалбоподателят твърди също, че предписанията по т.27 – т.30 са незаконосъобразни, предвид това, че от една страна, на посоченото лице била изплатена допълнителна сума за работа в почивен ден, а от друга не било отчетено обстоятелството, че управителят на дружеството не бил декларирал, че в предприятието не е отчетено сумирано изчисляване на работното време и лицето С. А. нямало право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, поради което такова не било отбелязано в заповедта за прекратяване на трудовото възнаграждение. Излага и съображения в насока, че предписанията по т.31 и т.32 били неоснователни, тъй като в случая не било извършено нарушение по чл.153, ал.1 от КТ спрямо работника А.Д., поради обстоятелството, че управителят на „Сириуселтранс” ЕООД не бил декларирал, че в предприятието не е въведено сумарно изчисляване на работното време. С жалбата моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорените задължителни предписания от т.1 – т.30, без т.25, от Протокол за извършена проверка с Изх.№ПР 1921431 от 16.08.2019 год., издаден от *** в Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали.

С оглед заявеното частично оттегляне на оспорения акт, надлежно депозирано от административния орган - директора на Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали, обективирано в Писмо с Изх.№19078413/03.09.2019 год., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали, е оставена без разглеждане жалбата в частта й, с която се оспорват т.4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23 и 24 от Протокол за извършена проверка с Изх.№ПР 1921431 от 16.08.2019 год. и е прекратено производството в тази му част. Предвид горното, предмет на производството са останали оспорените задължителни предписания по т.1, 2, 3, 26, 27, 28, 29 и 30 от Протокол за извършена проверка с Изх.№ПР 1921431 от 16.08.2019 година.

При произнасянето по спора следва в случая задължително да се има предвид, че настоящото разглеждане и произнасяне по това дело е повторно. Тук следва да се посочи, че по повод така предявената жалба, първоначално в Административен съд – Кърджали е било образувано административно дело №324/2019 год. по описа на съда, по което дело е било постановено Решение №24 от 24.01.2020 год. С това решение е било отхвърлено оспорването на „Сириуселтранс” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, против задължителни предписания по т.1, т.2 и т.3 от Протокола за извършена проверка с Изх.№ПР 1921431 от 16.08.2019 год., издаден от *** в Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали и са били отменени, по оспорването на „Сириуселтранс” ЕООД *** ЕИК ***, принудителните административни мерки, наложени със задължителните предписания по т.26, т.27, т.28, т.29 и т.30 от Протокола за извършена проверка с Изх.№ПР 1921431 от 16.08.2019 год., издаден от *** в Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали.

Това Решение №24 от 24.01.2020 год., постановено по адм.дело №324/2019 год. по описа на Административен съд – Кърджали, в частта му, с която са били отменени, по оспорването на „Сириуселтранс” ЕООД *** с ЕИК ***, принудителните административни мерки, наложени със задължителните предписания по т.26, т.27, т.28, т.29 и т.30 от Протокола за извършена проверка с Изх.№ПР 1921431 от 16.08.2019 год., издаден от *** в Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали, е било обжалвано с касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали, по повод която е било образувано адм.дело №4135/2020 год. по описа на ВАС - VІ отделение. По това адм.дело №4135/2020 год. по описа на ВАС е било постановено Решение №10983 от 11.08.2020 год., с което е било отменено Решение №24 от 24.01.2020 год., пост. по адм.дело №324/2019 год. по описа на Административен съд – Кърджали, в частта му, касаеща отмяната на принудителните административни мерки, наложени със задължителните предписания по т.26, т.27, т.28, т.29 и т.30 от Протокола за извършена проверка с Изх.№ПР 1921431 от 16.08.2019 год. на Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали и делото е било върнато на Административен съд – Кърджали, за ново разглеждане, от друг съдебен състав, като в мотивите към това решение ВАС е дал и указания по тълкуването и прилагането на закона, които указания, съгласно нормата на чл.224 от АПК, са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото.

При това положение, предмет на жалбата при настоящото разглеждане на спора остават само задължителните предписания по т.26, т.27, т.28, т.29 и т.30 от Протокола за извършена проверка с Изх.№ПР 1921431 от 16.08.2019 год. на главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбодателят „Сириуселтранс” ЕООД *** се представлява първоначално от упълномощен процесуален представител – адв. М.С. от АК – ***, която заявява, че поддържа жалбата в частта й против задължителните предписанията от т.26 до т.30 включително, по подробните съображения, изложени в нея. Впоследствие, друг упълномощен процесуален представител – адв.Т.Б. от АК-*** също заявява, че поддържа жалбата в посочената й част, а именно - по отношение на предписанията, дадени в т.26, т.27, т.28, т.29 и т.30 от Протокола за извършена проверка с Изх.№ПР 1921431 от 16.08.2019 год. на Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали и моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорените предписания на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, като незаконосъобразни. Счита, че ангажираните по делото доказателства категорично установяват, че предписанията са издадени в противоречие на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и опровергават тяхната необходимост и предмет. Моли съда за възможност да изложи подробни съображения в писмени бележки. Моли също така, да бъдат присъдени на жалбодателя направените разноски, като представя доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение по договор – фактура и преводно нареждане от „Юробанк” АД ***.

Ответникът по жалбата – Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, се представлява от упълномощен процесуален представител – ст.юрк.Л. А., която оспорва жалбата, в частта й, която се поддържа – против дадените задължителни предписания по т.26 до т.30 от протокола от извършена проверка и я счита за неоснователна. Впоследствие се представлява от друг редовно упълномощен процесуален представител – юрк.Н. К., който счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че по отношение на оспорения административен акт не са налице отменителни основания по чл.146 от АПК. Моли в полза на ответника - Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а също така, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В предоставен от съда срок представя и писмени бележки, в които излага подробни съображения в подкрепа на оспорените задължителни предписания. С оглед на изложеното, в писмените бележки моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде отхвърлена подадената жалба като неоснователна и недоказана и да бъдат оставени в сила процесните принудителни административни мерки по т.26, 27, 28, 29 и 30 от Протокол №ПР 1921413 от 16.08.2019 год., издаден от Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали. Моли също така, да бъдат присъдени в полза на ответника направените деловодни разноски, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер съответстващ на фактическата и правна сложност на делото.

В съответствие с указанията, дадени в мотивите към отменителното решение на ВАС, в настоящото производство са конституирани и посочените две заинтересовани страни.

Заинтересованата страна С.С.А. от ***, редовно призоваван за съдебните заседания, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна А.А.Д. от ***, редовно призоваван за съдебните заседания, се явява лично. Заявява, че жалбата на „Сириуселтранс” ЕООД, в частта й, която касае неговите възнаграждения - по т.29 от протокола, е неоснователна, тъй като не бил получавал трудово възнаграждение с увеличение за посочените дни, през които е работил. Иска съдът да отхвърли жалбата и да остане протокола за налагане на предписанията, като твърди също, че имал да получава *** лева, без документи.

Административен съд - Кърджали, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

За периода от 28.06.2019 год. до 16.08.2019 год. служители/инспектори/ от Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „Сириуселтранс” ЕООД *** с ЕИК ***, която приключила със съставянето на Протокол за извършена проверка с Изх.№ПР 1921431 от 16.08.2019 год./л.12-л.20/, връчен на упълномощен представител на проверяваното ЮЛ на датата 16.08.2019 год., в който, на основание чл.404, ал.1, т.1 и т.12 от КТ, на  жалбоподателя „Сириуселтранс” ЕООД *** били дадени общо 30 задължителни предписания, от които предмет на настоящето производство са предписанията, както следва:

По т.26 - Съгласно чл.22, ал.2 от Наредбата за работното време почивките и отпуските (обн., ДВ, бр.6 от 1987 г.) работодателят „Сириуселтранс” ЕООД да разрешава платения годишен отпуск на наетите в предприятието работници въз основа на писмено искане на съответния работник или служител, като е определен срок: 17.08.2019 година.

По т. 27 – Съгласно чл.264, във връзка с чл.154, ал.1, предл. последно от Кодекса на труда, за работа през ден на официален празник - 26.04.2019 год./Велики петък/, работодателят - „Сириуселтранс” ЕООД да заплати трудово възнаграждение за работа през официален празник в размер според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение, на С.С.А., нает в „Сириуселтранс” ЕООД по трудов договор №** от *** год., командирован през периода 21.04.2019 год. – 26.04.2019 год., съгласно Заповед за командироване №142/21.04.2019 год. на работодателя, за извършване превоз на товари във ***, за изпълнението на което предписание е определен срок: 20.09.2019 година.

По т. 28 - Съгласно чл.263, ал.2 във връзка с чл.262, ал.1, т.2 от Кодекса на труда, работодателят „Сириуселтранс” ЕООД да заплати трудово възнаграждение с увеличение в размер според уговореното, но не по-малко от 75 на сто, изчислено върху трудовото възнаграждение, определено със сключения между страните трудов договор на С.С.А., нает в „Сириуселтранс” ЕООД по трудов договор №** от *** год., на длъжност „***”, с ненормиран работен ден, за положения извънреден труд през дните на седмичната почивка - 09.03.2019 г.; 10.03.2019 г.; 16.03.2019 г.; 17.03.2019 г., извършвал работа - управление на моторно превозно средство с ДК №***, в България и ***, по Заповеди на работодателя №87 от 09.03.2019 год./на 09.03.2019 год. и 10.03.2019 год./ и №100 от 16.03.2019 год./на 16.03.2019 год. и 17.03.2019 год./, за изпълнението на което предписание е определен срок: 20.09.2019 година.

По т.29 – Съгласно чл.263, ал.2 във връзка с чл.262, ал.1, т. 2 от Кодекса на труда, работодателят „Сириуселтранс” ЕООД да заплати трудово възнаграждение с увеличение в размер според уговореното, но не по-малко от 75 на сто, изчислено върху трудовото възнаграждение, определено със сключения между страните трудов договор на А.А.Д., нает в „Сириуселтранс” ЕООД по трудов договор №** от *** год., на длъжност „*** ***”, с ненормиран работен ден, за положения извънреден труд през дните на седмичната почивка - 17.11.2018 г.; 14.10.2018 г.; 29.09.2018 г.; 30.09.2018 г.; 04.08.2018 г.; 29.07.2018 г.; 22.07.2018 г.; 02.06.2018 г.; 14.04.2018 г.; 15.04.2018 г.; 25.02.2018 г.; 10.12.2017 г.; 21.10.2017 г.; 05.08.2017 год., за изпълнението на което предписание е определен срок: 20.09.2019 година и

По т.30 - Съгласно чл.224, ал.1, във връзка с чл.228, ал.3 от Кодекса на труда, „Сириуселтранс” ЕООД да изплати парично обезщетение, ведно със законната лихва за забава, за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност, на С.С.А., осъществявал за сметка и в полза на „Сириуселтранс” ЕООД трудова дейност по трудов договор №**/*** год. на длъжност „***”, считано от 30.10.2018 год., до момента на прекратяване на трудовия договор със Заповед на работодателя №91 от 24.06.2019 год., за изпълнението на което предписание е определен срок: 20.09.2019 година.

Относно предписанието по т.26 от Протокола за извършена проверка/ПИП/ с Изх.№ПР 1921431 от 16.08.2019 год., в констативната част на същия протокол е прието, че без писмено искане на работника С.С.А., нает в дружеството по трудов договор №**/*** год., на длъжност „***”, работодателят е разрешил 10 дни платен годишен отпуск – от 03.06.2019 год. до 14.06.2019 год., както и е посочено, че до приключване на проверката не е представено писмено искане от С.А. за ползване на платен годишен отпуск. Отразено е, че за месец юни 2019 год., на С.А. е било начислено и заплатено възнаграждение в размер на *** лева, от което, основно месечно възнаграждение в размер на *** лева за 5 работни дни и *** лева за 10 дни платен годишен отпуск.

По отношение на оспорените предписания по т.27, т.28, т.29 и т.30 от Протокола за извършена проверка с Изх.№ПР 1921431 от 16.08.2019 год. е видно, че тези задължителни предписания въвеждат задължения за „Сириуселтранс” ЕООД *** в качеството му на работодател, за изплащането на трудови възнаграждения и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на лица, чиито трудови правоотношения с дружеството са били прекратени преди осъществяване на проверката – С.С.А. и А.А.Д.. От приобщените по делото доказателства е видно, че С.С.А. е назначен в „Сириуселтранс” ЕООД *** с трудов договор №**/*** год., на длъжност „***”/л.42 от адм.дело №324/2019г./, като трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 91 от 24.06.2019 год., считано от 24.06.2019 год./л.42, стр.2 от адм.дело №324/2019г., л.87 от настоящото дело/. От доказателствата по делото е видно също, че А.А.Д. е бил назначен в „Сириуселтранс” ЕООД *** с трудов договор №**/*** год., на длъжност „*** ***”/л.62 от адм.дело №324/2019г./, като трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед №8/28.01.2018 год., считано от 28.01.2018 год./л.62, стр.2 от адм.дело №324/2019г., л.86 от настоящото дело/.

В хода на настоящото производство, в съдебно заседание е представена и е приета като доказателство Заповед №2 от 04.11.2016 год., издадена от управителя на „Сириуселтранс” ЕООД *** с която, на основание чл.136 и чл.151 от КТ и чл.3, ал.1 от Наредбата за организация на работното време на лицата, който извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт/обн., ДВ, бр.77/2006 год., изм. и доп., Регламент 561/2006 г./, с т.5 от същата заповед, е наредено, всички *** да работят на ненормирано работно време със сумарно изчисляване на работното време в края на месеца, съгласно работния дневник.

По преписката са представени и са приети като доказателства работен дневник на С.А. – *** в „Сириуселтранс” ЕООД *** за месец април 2019 год./л.53 от адм.дело №324/2019г./, разчетно-платежна ведомост на фирма „Сириуселтранс” ЕООД *** за месец април 2019 год./л.52 от адм.дело №324/2019г./, както и Заповед за командировка в чужбина №142 от 21.04.2019 год., издадена от управителя на „Сириуселтранс” ЕООД *** за командироването на С.А. – ***, извършване превоз на товари до ***, считано от 21.04. до 26.04.2019 год./л.49 от от адм.дело №324/2019г./. От същите се установява, че работникът С.А. е полагал труд на 26.04.2019 год., който дата е била Велики петък и съгласно чл.154 от КТ е официален празник, като за посочения месец, на С.С.А. е било начислено и изплатено брутно възнаграждение в размер на *** лева/във ведомостта е отразено възнаграждение в размер на *** лева, но като осигурителен доход е посочено *** лева/, от което основно трудово възнаграждение, в размер на *** лева и добавка, в размер на *** лева. Това обстоятелство се потвърждава и от представеният и приет като доказателство в съдебно заседание на 31.10.2019 год. фиш за заплата на С.С.А. за месец април 2019 год./л.123 от адм.дело №324/2019г./.

Във връзка с дадените задължителни предписания по т.28 и т.29 от Протокола за извършена проверка с Изх.№ПР 1921431 от 16.08.2019 год., по преписката са представени и са приети като доказателство работните дневници на С.А. и А.Д., за процесните периоди, от които се установява положен труд през посочените календарни дни, съответно за С.А. - 09.03.2019 г.; 10.03.2019 г.; 16.03.2019 г. и 17.03.2019 г./л.54 от адм.дело №324/2019г./, а за А.Д. - 17.11.2018 г.; 14.10.2018 г.; 29.09.2018 г.; 04.08.2018 г.; 30.09.2018 г.; 29.07.2018 г.; 22.07.2018 г.; 02.06.2018 г.; 14.04.2018 г.; 15.04.2018 г.; 25.02.2018 г.; 10.12.2017 г.; 02.12.2017 г.; 21.10.2017 г. и 05.08.2017 год./л.63-л.95 от адм.дело №324/2019г./. Така описаните дати действително се явяват почивни дни – съботи и недели, от съответната календарна седмица.

Във връзка с дадените задължителни предписания по т.30 от Протокола за извършена проверка с Изх.№ПР 1921431 от 16.08.2019 год., по преписката са представени и са приети като доказателство Заповед №91 от 24.06.2019 год. на управителя на „Сириуселтранс” ЕООД *** стр.2 от адм.дело №324/2019 г./, с която, на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ и молба от работника/същата на л.43, стр.2 от адм.дело №324/2019 г./, е прекратено трудовото правоотношение със С.С.А., считано от 24.06.2019 год., на длъжност „***”, като в заповедта, като причини за прекратяване на трудовия договор е посочено „молба за напускане и постигнато взаимно съгласие”.  В заповедта е вписано на лицето да се изплати обезщетение за неизползван годишен отпуск, но не е посочено за колко дни и в какъв размер следва да е това обезщетение. Представена е и е приета като доказателство и разчетно платежна ведомост на „Сириуселтранс” ЕООД *** за месец юни 2019 год./л.48, същата на л.50 от адм.дело №324/2019 г./, в която, за С.А. е отразено, че при основна заплата в размер на *** лева, на същия е начислена сума за отработени 5/пет/ работни дни, в размер на *** лева, начислена е сума в размер на *** лева за 10 дни платен отпуск или така, осигурителния му доход за този месец юни 2019 год. възлиза в размер на *** лева, според вписаното в тази ведомост.

По направено доказателствено искане от процесуалния представител на жалбоподателя и в изпълнение на задължителните указания, дадени в мотивите към отменителното Решение №10983 от 11.08.2020 год., постановено по адм.дело №4135/2020 год. на ВАС – VI отд., в хода на настоящото производство с протоколно определение от 23.12.2020 год. е допусната съдебно-икономическа експертиза, със задачи: 1. Какво е дължимото трудово възнаграждение на С.С.А. по сключения с жалбоподателя, като работодател, трудов договор №**/*** год., за работа/положен труд/ през официален празник?; 2. Какво е дължимото възнаграждение на С.С.А. по сключения с жалбоподателя, като работодател, трудов договор №**/*** год., за ползван платен годишен отпуск за периода 03.06.2019 год. - 24.06.2019 год.?; 3. Какво е било действителното работно време на С.С.А. и А.А.Д. при работодателя „Сириуселтранс” ЕООД, налице ли е полагане на извънреден труд в почивни дни или става въпрос за работа по график, респективно, за сумарно изчисляване на работно време, като в тази връзка вещото лице се запознае с пътни листове и други счетоводни документи при жалбоподателя, касаещи пробега на управляваните от посочените по-горе лица автомобили, осъществяването и отчитането на транспортната дейност и осъществяваната работа и реализираните почивни дни от същите; 4. Надлежно ли са изплатени на С.С.А. и А.А.Д. дължимите им трудови възнаграждения за съответните месеци - по т.28 и т.29 от процесните предписания?; 5. Изплатено ли е на С.С.А. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, в какъв размер и за колко дни? 6. Колко дни платен годишен отпуск е използвал С.С.А. за периода на действие на трудовия му договор при работодателя „Сириуселтранс” ЕООД? Вещото лице И.Д.Н. е представило в срок заключение с Вх.№171/26.01.2021 год./л.76-л.82/, поддържано и в съдебно заседание, като е посочило, че се запознало с приложените по делото материали и е извършило проверка и в счетоводството на „Сириуселтранс” ЕООД ***

На поставения му първи въпрос, в заключението си вещото лице е дало отговор, че в сключения трудов договор №**/*** год. между С.С.А. и работодателя „Сириус Ел Транс ЕООД” е отразено следното: Основно месечно възнаграждение - *** лева, при осем часов работен ден, с допълнително възнаграждение за прослужено време – 0.6% на година и платен годишен отпуск - 20 работни дни и че в адм.дело №324/2019 год. на АдмС – Кърджали, на лист 123 е приложен фиш за изплатено трудово възнаграждение за месец април 2019 год., в който е отразено: заплата за отработени 20 дни – *** лева, облагаем доход - *** лева, брутна заплата – *** лева, надбавки с инцидентен характер – *** лева, удръжки – *** лева и сума за получаване – *** лева. В заключението по тази т.1 вещото лице е посочило, че на С.А. през месец април 2019 год. е изплатена 1 ( една ) допълнителна надница, в размер на *** лева, за положен труд в празничен ден.

По поставения му втори въпрос, в констативно-съобразителната част към заключението вещото лице е описало, че за 2019 год. - от 01.01.2019 год. до 24.06.2019 год., С.А. има отработени 6 (шест) месеца, за които има право на 10 дни платен годишен отпуск и че на 03.06.2019 год. има молба от името на С.А. за искане на разрешение за платен годишен отпуск от 10 дни, считано от 03.06.2019 год. до 14.06.2019 год., като на молбата няма положен подпис от молителя, но в горния ляв ъгъл има резолюция: „Да, 03.06.19 г.”. Вещото лице е посочило, че от приложената в адм.дело №324/2019 год. разчетно-платежна ведомост за изплатени заплати за месец юни 2019 година (лист 48) и извършена проверка в счетоводството на фирмата се установява, че има начислена и изплатена сума от *** лева, за ползвани 10 дни платен годишен отпуск. Същото е отразено и в заключението по т.2 на съдебно-икономическата експертиза.

По поставения му трети въпрос, в констативно-съобразителната част към заключението вещото лице е описало, че е извършена проверка в счетоводството на „Сириуселтранс” ЕООД *** и запознаване с нормативните документи регламентиращи работното време и почивка на шофьори посочени в „Регламент (ЕО) №561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година. Описало е, че от извършената проверка на пътните листи за пътуванията на С.А. в рамките на ЕС е установило, че в същите има фиксирана дата и час на тръгване и дата час на прибиране в гаража, но че в пътните листи не е отразено времето на управление на превозното средство и времето на задължителните почивки. Посочило е, че със Заповеди №9/01.07.2017 год.; №10/02.01.2018 год., №11/01.07.2018 год. и №12/02.01.2019 год. (лист от 120 до 123 в адм.дело 324/2018 г.), издадени на основание чл.142, ал.2 от КТ за отчитане на работното време, в „Сириуселтранс” ЕООД е въведено сумарно изчисляване на работното време за период от 6 месеца и че в заповедите е посочено, че сумарно изчисляване на работното време се въвежда за: ***/международни превози/ *** тежкотоварен автомобил ***. По-нататък е описало, че за всеки *** има изработен Работен дневник - приложение към чл.11, ал.1, за месеца и че в него са отразени дневните и седмични почивки. Вещото лице е описало, че работното време на С.А. е сумарно за месеца и при спазване на регламентираната месечна почивка, посочена в Работен дневник за месец март 2019 год. В заключението по т.3 вещото лице отново е посочило, че за всеки *** има изработен Работен дневник приложение към чл.11, ал.1 за месеца и в него са отразени дневните и седмични почивки и че работното време на С.А. е сумарно за месеца и спазване на регламентираната месечна почивка посочена в Работен дневник за месец март 2019 година.

По поставения му четвърти въпрос, в констативно-съобразителната част към заключението вещото лице е описало, че при проверката на пътните листове, издадени във връзка със Заповеди №8709.03.2017 год. и №100/16.03.2017 год. е установило следното:

За пътен лист към Заповед №87/09.03.2017 год., с №***, вещото лице е посочило, че в листа е посочен час тръгване 10 часа на 09.03.2017 год. и час на прибиране в гаража - 15 часа на 14.03.2017 година и че в работния дневник за месец март 2019 год. е отразено, че С.А. е в седмична почивка от 03.03.2019 г. до 08.03.2019 г., съответно дните 09.03.2019 год. и 10.03.2019 год. не попадат в седмичната почивка. За пътен лист към Заповед №100/16.03.2019 год., с №***, вещото лице е посочило, че в листа е посочен час на тръгване 12:00 часа на 16.03.2019 год. и час на пристигане в гаража - 19 часа на 22.03.2019 год. и че в работния дневник е отразена седмична почивка на 15.03.2019 год., съответно 16.03.2019 год. и 17.03.2019 год. не попадат в седмичната почивка. Вещото лице е заключило, че трудовото възнаграждение на С.А. е изплатено съобразно отработените дни за месец март, като дните 09 и 10.03.2019 год. и 16 и 17.03.2019 год. не попадат в седмичната почивка, отразена в работния дневник.

По отношение на лицето А.Д., в констативно-съобразителната част към заключението вещото лице е изготвило подробна таблица, в която, по описаните с номера и дати пътни листове, са описани датите на пътуване, час на тръгване и на пристигане, дати и часове/времетраене/ на почивките по време на пътуванията и почивка/в часове/ между пътуванията. Вещото лице изрично е отбелязало, че в тази таблица са посочени дните и часовете, в които А.Д. е работил (управлявал автомобил на територията на България) и часовете на дневна почивка между отделните пътувания и че от така изготвената таблица не се установява положен извънреден труд. В заключението по тази т.4 вещото лице отново е посочило, че трудовото възнаграждение на С.А. е изплатено съобразно отработените дни за месец март, като дните 09 и 10.03.2019 год. и 16 и 17.03.2019 год. не попадат в седмичната почивка, отразена в работния дневник, както и че в изготвената таблица са посочени дните и часовете, в които А.Д. е работил (управлявал автомобил на територията на България) и часовете на дневна почивка между отделните пътувания и че от така изготвената таблица не се установява положен извънреден труд.

На поставения му пети въпрос, в заключението си вещото лице е дало отговор, че за периода на действие на трудовия договор №**/*** год. до прекратяване на договора със Заповед №91/24.06.2019 год., С.А. е получел възнаграждение за използвани 10 дни платен годишен отпуск, в размер на *** лева, изплатени през месец юни 2019 год. Вещото лице е отговорило също, че за периода на действие на трудовия договор №**/*** год. до прекратяване на договора със Заповед №82/28.01.2019 год., А.Д. е използвал 33 дни платен годишен отпуск и от него е получено възнаграждение в размер на *** лева, посочено в изготвената в констативно-съобразителната част към заключението таблица. В тази таблица са описани ползваните от А.Д. платени отпуски през 2017 и 2018 год., по дати, брой ползвани дни и съответно изплатената сума за тези дни платен отпуск.

На поставения последен, шести въпрос, в заключението си вещото лице е отговорило, че за периода на действие на трудовия договор №**/*** год. до прекратяване на договора със Заповед №91/24.06.2019 год., С.А. е получил възнаграждение за използвани 10/десет/ дни платен годишен отпуск, в размер на *** лева.

В съдебно заседание, по отношение на въпрос №1, вещото лице уточнява, че  приема за основно месечно възнаграждение на С.А. сумата от *** лева, която е посочена във ведомостта и че при това основно месечно възнаграждение, дневното трудово възнаграждение на С.А. възлиза на *** лева. На поставен му въпрос от процесуалния представител на ответника, вещото лице уточнява, че никъде във фиша за изплатеното през месец април 2019 год. възнаграждение на С.А., не е посочено, че сумата от *** лева е начислена и изплатена за положен труд през празничен ден и че е точно за Великден, за Гергьовден или за който и да е друг празник, както и че във фиша не е посочено конкретно основание. На поставен му въпрос от съда, относно приложения фиш за получено възнаграждение/заплата/ за месец април 2019 год., в който са отразени две суми по *** лева, от които, за едната е посочено, че е бонус към заплатата, а за другата, че е надбавка с инцидентен характер, вещото лице отговаря, че не може да конкретизира, коя от двете суми е допълнителното дневно трудово възнаграждение/надница/ за положен труд в празничен ден и не може отговори, какво означава „надбавки с инцидентен характер”, тъй като такава надбавка в КТ няма регламентирана. По отношение извода, че дружеството е въвело сумирано изчисляване на работното време, вещото лице сочи, че по делото има приложени заповеди, че работят на 6-месечни графици със сумирано работно време и че има изготвени най-различни графици - помесечни, но че тези графици са направени за целия месец, а в транспорта не може да се гарантира, че точно ще се спази графика, като уточнява, че в случая, график и работен дневник е едно и също. По отношение спазването на месечната почивка на С.А. за месец март 2019 год. уточнява, че е установил това от пътните листове на С.А., от които е видно, кога и в кой ден пътува и за къде и че това се вижда и от таблицата, която е изготвил, на л.4 от заключението, като в колона №5 са посочени почивките. Пояснява също, че ако той тръгне на 12.10.2018 год., пътува и почива от 10:20 часа на 12.11. до 9:00 на 13.11., той за един ден обикаля няколко места и не се прибира в базата, а остава и нощува – дали в колата или на хотел, не е ясно, но пътуването му продължава от 12.10. до 14.10.2018 год. На поставен му въпрос от процесуалния представител на ответника, относно отразеното в тази таблица, в колона №5 - „почивка”, а именно, че почива от 10:20 часа на 12.11. до 9:00 на 13.11., при положение, че датата на пътуването е 12.10.2018 год., пояснява, че първата му почивка е на 12.11.2018 год. и че не е описал маршрута и къде е нощувал, но че в пътния лист е записано, че на 13.11. в 09:00 часа тръгва на път и пристига около 09.25 същия ден и на 13.11., в 11:35 часа тръгва и продължава до 15:50 часа. Заявява, че не е описал маршрута му на пътуване, но че това всичко е в един пътен лист и че на 14.11., от 11:10 часа до 15:00 часа е времето, когато се прибира в града.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта/видно от отбелязването в процесния протокол – на датата 16.08.2019 год., а жалбата е подадена на датата 30.08.2019 год., т.е. точно на 14-ия ден, чрез Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, регистрирана с Вх.№1909-782/30.08.2019 год./, до Административен съд – Кърджали. Жалбата, освен това, е подадена от лице - адресат на задължителните предписания, което предвид това, има безспорен правен интерес от обжалването, тъй като с тези предписания се засягат негови законни права и интереси, респ. му се вменяват задължения.

Предмет на настоящето производство е оспорване законосъобразността на издадените предписания, обективирани в т.26, т.27, т.28, т.29 и т.30 от Протокол за извършена проверка с Изх.№ПР 1921431 от 16.08.2019 год. на контролен орган /главен инспектор/ при Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, издадени на основание чл.404, ал.1, т.1 и т.12 от КТ, които по съществото си представляват принудителни административни мерки. Съгласно нормата на чл. 399, ал.1 от КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда” към министъра на труда и социалната политика, която съгласно чл.4, ал.1, т.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, осъществява дейността си, като упражнява цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности. Главна дирекция „Инспектиране на труда” с нейните 28 териториални поделения – дирекции „Инспекция по труда”, разположени в административните центрове на областите, е част от организираната специализирана администрация на агенцията, съгл. чл.12, т.3 от Устройствения правилник на агенцията. Съгласно чл.16, ал.1 и ал.2, т.1  от цитирания правилник, дирекциите „Инспекция по труда” са териториални поделения към Главна дирекция „Инспектиране на труда” и осъществяват дейността си на територията на съответната област, като упражняват цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности. При и по повод изпълнение на служебните си задължения, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, като на основание чл.21, ал.4, т.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, при установяване нарушение на законодателството, инспекторите прилагат принудителни административни мерки, определени в нормативните актове, по които Агенцията осъществява контролна дейност. На основание чл.404, ал.1 от КТ, контролните органи на Инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, които съгласно чл.405 от КТ, могат да се обжалват по реда на АПК. С оглед на това съдът намира, че оспореният акт е издаден от административен орган – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, разполагащ с материална и териториална компетентност, поради което не е налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, в предписаната от чл.59, ал.2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му, поради което не е налице отменителното основание и по чл.146, т.2 от АПК.

По отношение на наличието на основанията по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК - съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с приложимите материалноправни норми и съответствието с целта на закона, съдът намира следното:

Относно задължителното предписанието по т.26 от ПИП с Изх.№ПР 1921431 от 16.08.2019 год. на контролен орган/главен инспектор/ при Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали – На основание чл.22, ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, работодателят „Сириуселтранс” ЕООД да разрешава платения годишен отпуск на наетите в предприятието работници въз основа на писмено искане на съответния работник или служител и за изпълнението на което предписание, кой знае защо е определен срок – 17.08.2019 год., съдът в настоящия състав намира същото за незаконосъобразно.

В този смисъл, видно от т.26 от констативната част на протокола за извършена проверка, е прието, че без писмено искане на работника С.С.А., нает в дружеството по Трудов договор №**/*** год. на длъжност „***”, работодателят е разрешил 10 платен годишен отпуск – от 03.06.2019 год. до 14.06.2019 год., като е посочено, че до приключване на проверката не е представено писмено искане от С.А. за ползване на платен годишен отпуск. Отразено е също, че за месец юни 2019 год., на С.А. било начислено и заплатено възнаграждение в размер на *** лева, от което основно месечно възнаграждение в размер на *** лева за 5 работни дни и *** лева за 10 платен годишен отпуск.

Нормата на чл.173, ал.1 от КТ регламентира, че платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. С други думи, за да бъде упражняването на правото на отпуск следва да е налице едностранно писмено волеизявление от страна на работника или служителя, адресирано до работодателя, с което заявява вида на платения годишен отпуск, който желае да ползва. В тази връзка е и изискването на  чл.22, ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските/НРВПО/, съгласно която, платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. От тази законова регламентация следва, че писменото разрешение от работодателя се дава въз основа на постъпило писмено искане /молба/ от работника или служителя, чрез заповед, нареждане или друг писмен акт, който работникът или служителят трябва да получи. Наличието на писмен акт, с който се разрешава ползването на платен годишен отпуск е въведено в интерес на работниците и служителите, доколкото липсата на законно основание за неявяване на работа би съставлявало дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.190, ал.1, т.2 от КТ.

По представената преписка, респ. по делото, не е представена писмена заповед на управителя на работодателя „Сириуселтранс” ЕООД *** с която се разрешава на работника С.С.А. ползването на 10 дни платен годишен отпуск – за периода от 03.06.2019 год. до 14.06.2019 година. В административната преписка е налична молба от С.А. от датата 03.06.2019 год., в която не е положен подпис на работника, адресирана до управителя на дружеството и с която е отправено искане за разрешаване ползването на платен годишен отпуск от 03.06.2019 год. до 14.06.2019 год./на л.47 от адм.дело №324/2019г./, на която молба, в горния ляв ъгъл е положен ръкописен текст „Резолюция – Да!”, изписана е дата – 03.06.2019 год. и е положен подпис, за който може да се предполага, че е изпълнен от управителя на юридическото лице. Посочената молба не е обсъждана от издателя на задължителните предписания и данни за същата не са изложени в констативната част на протокола от проверка. При тези данни съдът намира, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл.35 от АПК, а именно да изясни всички факти и обстоятелства от значение по случая, да обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани/в случая С.А./, след което да издаде предписанието в тази му част. Безспорно молбата не подписана от лицето, но това само по себе си, не изключва с категоричност валидно отправено искане за ползване на платен отпуск, като липсата на подпис може да се дължи, както на  обективни, така и на чисто субективни причини, като това обстоятелство е следвало да бъде изяснено от административния орган, най-малкото чрез изискване на обяснение от лицето.

На следващо място, отделно от горното, не са представени никакви доказателства за други случаи на разрешаване ползването на платен годишен отпуск от работници или служители на „Сириуселтранс” ЕООД *** за които се приема от контролния орган, че е налице нарушение на изискването на чл.22, ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, т.е. че такъв е разрешен без отправено писмено искане/молба/ от работника за това. В тази връзка следва да се посочи, че по административната преписка е представена и друга молба за ползване на платен годишен отпуск от същия работник С.А., адресирана до управителя на дружеството-работодател, от датата 27.12.2018 год./на л.46, стр.2 от адм.дело №324/2019г./, с която същият е поискал да му бъде разрешено ползването на три дни платен годишен отпуск – от 27.12.2018 год. до 31.12.2018 год. и която молба си е подписана от работника. При това положение не може да се направи извод, че в дружеството-работодател „Сириуселтранс” ЕООД *** системно се разрешава или е било разрешавано ползването на платен годишен отпуск от работниците или служителите му, без наличието на подадено писмено искане/молба/ за това, в какъвто смисъл е даденото задължително предписание по т.26 от протокола за извършена проверка, т.к. същото не се отнася до конкретния работник С.С.А., а всъщност е дадено ей така, по принцип. Съдът намира, предвид горното, че това задължително предписание е издадено при нарушение на приложимите материалноправни разпоредби, а освен това, издаването му по този начин води и до несъответствие с целта на закона, тъй като, без да се конкретизира и докаже твърдяното нарушение, административният орган е издал предписанието по т.26, но така издадено, същото не създава конкретни задължения за работодателя, респ. по отношение на кои работници или трудови договори следва да изпълни така предписаната мярка. Следва да се посочи, че по разбиране на настоящия състав, задължителните предписания по чл.404, ал.1, т.1 от КТ не могат да се дават „по принцип” или „по презумпция”, както в случая е направил административния орган, а следва да са насочени към предотвратяване и преустановяване на конкретно нарушение или нарушения на трудовото законодателство, респ. за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тези конкретни нарушения. Така всъщност, след като контролният орган е издал предписанието „по принцип”, това задължително предписание е в противоречие с материалноправни разпоредби на закона, а не съответства и на целта на закона. Освен това, категорично буди недоумение и обстоятелството, че по отношение на това задължително предписание, дадено по този „принципен” начин, е определен и срок за изпълнение, а именно – 17.08.2019 год. Нормата на чл.22, ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските/НРВПО/, на основание на която административният орган е издал това предписание, цитирана и по-горе, регламентира, че платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя, т.е. елементарният анализ на тази норма сочи, че това е едно постоянно изискване и че за всеки работодател е налице едно постоянно, перманентно задължение, да разрешава ползването на платен годишен отпуск само при наличие и на основание писмено искане/молба/ от работника или служителя и изпълнението му. От това категорично следва, че спазването на изискването на тази норма от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, не може да бъде ограничавано с какъвто и да е срок, т.е. не може да бъде определян срок за изпълнението му, както в случая това е сторено с така даденото по т.26 от протокола за извършена проверка задължително предписание. Съдът в настоящия състав намира, че всичко изложено води до неговата незаконосъобразност и съставлява основание за отмяната му по смисъла на чл.146, т.4 и т.5 от АПК и в този смисъл, жалбата и в тази й част се явява основателна и доказана. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че даденото предписание по т.26 от Протокол за извършена проверка с Изх.№ПР 1921431 от 16.08.2019 год. е незаконосъобразно, като постановено при съществено нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК и като такова, следва с решението по настоящото дело да бъде отменено.

Относно задължителното предписанието по т.27 от ПИП с Изх.№ПР 1921431 от 16.08.2019 год. на контролен орган/главен инспектор/ при Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали -  в срок до 20.09.2019 год. работодателят „Сириуселтранс” ЕООД да заплати трудово възнаграждение за работа през официален празник /26.04.2019 год. – Велики петък/, в размер според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение на С.С.А., нает в дружеството по трудов договор №**/*** год., командирован през периода 21.04.2019 год. – 26.04.2019 год., със Заповед № 142 от 21.04.2019 год. на работодателя, за извършване превоз на товари във ***, за незаконосъобразно. Предписанието е свързано с констатация, отразена в протокола за извършена проверка, по т.27, че за работа през официален празник -Велики петък - 26.04.2019 год., работодателят не е заплатил на С.С.А. трудово възнаграждение, не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. В тази връзка, в констативната част на протокола,  контролният орган е посочил още и че във ведомостите на работодателя за месеците април, май и юни 2019 год. не било начислено и изплатено на работника трудово възнаграждение за работа на официален празник.

От съдържанието на работния дневник на С.А. за месец април 2019 год./л.53 от адм.дело №324/2019г./ и разчетно-платежна ведомост на дружеството „Сириуселтранс” ЕООД *** за месец април 2019 год./л.52 от адм.дело №324/2019г./ е видно, че работникът А. е полагал труд на датата 26.04.2019 год., който ден е бил Велики петък и който, съгласно чл.154, ал.1, предл.последно от КТ, е официален празник. За посочения месец, на С.С.А. е било начислено и изплатено брутно възнаграждение в размер на *** лева, като във ведомостта е отразено начислено и изплатено възнаграждение от *** лева, за отработени 20 работни дни, при общо 20 работни дни за този месец, но като осигурителен доход е посочено *** лева, от което, основно трудово възнаграждение в размер на *** лева и добавка в размер на *** лева. Това обстоятелство се потвърждава и от представеният и приет в като доказателство по делото фиш за заплата на С.С.А., за месец април 2019 год./л.123 от адм.дело №324/2019г./, в който е отразена заплата за отработени 20 работни дни – *** лева и надбавка с инцидентен характер – *** лева или вписан във фиша облагаем доход от *** лева, като следва да се отбележи, че в този фиш за заплата е вписана още веднъж сумата от *** лева, но като „бонус към заплатата”. Такъв „бонус към заплатата” явно не е изплатен, тъй като облагаемият доход за този м.април 2019 год. си е останал *** лева/*** лева + *** лева/, което се установява и от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, като върху този размер от *** лева са изчислени и направени следващите се удръжки за ДДФЛ и осигурителни вноски. От съдържанието на цитираните разчетно-платежна ведомост и фиш за заплата за месец април 2019 год., макар и непрецизно посочено, се установява, че работодателят е начислил на работника С.А. за месец април 2019 год. допълнително възнаграждение за един работен ден, от още *** лева, като съдът приема, че работодателят е изпълнил изискването на чл.264 от КТ. Това съдът намира че е така, тъй като разпоредбата на чл.264 от КТ регламентира, че за работа през дните на официалните празници/какъвто е и Велики петък – в случая датата 26.04.2019 год./, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение, т.е. законодателят е определил един минимален праг на дневното трудовото възнаграждение за работа през дните на официалните празници, независимо дали се касае за извънреден труд или не. В конкретния случай, основното трудово възнаграждение на работника С.А., според посоченото в разчетно-платежната ведомост и в цитирания фиш за получената работна заплата за м.април 2019 год., за 20 работни дни, възлиза на *** лева, при което, среднодневното брутно възнаграждение възлиза в размер точно на *** лева/*** лева разделено на 20 работни дни/. Удвоеният размер на това среднодневно възнаграждение, възлиза в размер на *** лева и именно в такъв размер следва да бъде начислено и изплатено трудовото възнаграждение за положения труд от този работник, на датата 26.04.2019 год., т.е. на официален празник – Велики петък, което съдът намира че е сторена от страна на работодателя, с начислените и изплатени на този работник допълнително *** лева за този месец април 2019 година.

Този извод се потвърждава и от заключението по т.2 на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. В действителност, вещото лице, изготвило заключението по назначената по делото СИЕ, също установява, че през м.април 2019 год., на работника С.А. е изплатена „една допълнителна надница, в размер на *** лева, за положен труд в празничен ден”. Вещото лице е приело основно месечно възнаграждение на С.А. за м.април 2019 год. – *** лева, за отработени 20 работни дни, респ. дневно трудово възнаграждение за този месец – *** лева/***/, от което следва, че начислените и изплатените на С.А. през м.април 2019 год. допълнителни *** лева са именно за работата му пред този един официален празник/Велики петък/. Съдът счита, че обстоятелството, как точно е описано това плащане във фиша за работна заплата на този работник за м.април 2019 год./в случая – като надбавки с инцидентен характер/ не е решаващо, като същественото в случая е, че вещото лице е установило за м.април 2019 год. начислени и изплатени още *** лева, в повече над уговореното месечно трудово възнаграждение за 20 отработени дни, т.е. за работника С.А. се установява заплатено едно двойно дневно трудово възнаграждение за този м.април 2019 год. Доколкото не се установява, а и не се твърди от контролния оран, през същия месец април 2019 год. този работник да е работил и през дните на други официални празници, то според настоящия съдебен състав е очевидно, че става въпрос за надлежно заплащане за работата му на официален празник, а именно на 26.04.2019 год. - Велики петък, в размер не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение/***лв. х 2 = *** лева/.

Предвид изложеното по-горе съдът намира, че доказателствата по делото не установяват неизплатено трудово възнаграждение в удвоен размер на служителя С.С.А., за работа на официален празник, а напротив - установяват плащане на такова и то съобразно изискванията на чл.264, във връзка чл.154, ал.1, предл. последно от Кодекса на труда. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че даденото задължително предписание по т.27 от Протокол за извършена проверка с Изх.№ПР 1921431 от 16.08.2019 год. е незаконосъобразно, като издадено при липса на материалноправните предпоставки за това, от което следва, че същото е в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, а оттам и в несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл.146, т.4 и т.5 от АПК и като такова, следва с решението по настоящото дело да бъдат отменени.

Независимо от горното, съдът намира, че така дадено, това предписание се явява незаконосъборазно и поради съществено нарушение на административно-производствените правила и което нарушение касае ясното и конкретно посочване на фактическите основания за издаването му, а оттам - и на разпореденото за изпълнение от жалбоподателя с това предписание. Във връзка с това следва да се отбележи, че посоченото предписание касае възнаграждение на работник, чието трудово правоотношение е прекратено, считано от 24.06.2019 год., т.е. преди извършването на проверката и преди издаването и връчването на Протокола за извършена проверка с Изх.№ПР 1921431 от 16.08.2019 год. Безспорно нормата на чл.404, ал.1, т.12 от КТ/нова – ДВ, бр.102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г./ въвежда правомощия на органите на инспекцията по труда да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. В случаите обаче, когато се касае за неначислени такива трудови възнаграждения, които не са безспорно установени по размер, то органът следва да посочи конкретния размер на неизплатеното възнаграждение, чието изплащане въвежда в задължение на работодателя. Така, в случая, в т.27 от констативно съобразителната част на ПИП с Изх.№ПР 1921431 от 16.08.2019 год., в която следва да се съдържат конкретните фактически основания за даденото предписание, издалият предписанието орган - главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, не си е направил труда да посочи, нито колко е основното месечно възнаграждение на този работник за м.април 2019 год., нито да посочи какъв е среднодневният размер на това трудово възнаграждение, при отработени 20 дни, нито е взел предвид и посочил, че за този м.април 2019 год. облагаемият доход на този работник е в размер на *** лева, нито е взел предвид и посочил, че на същия е начислено и изплатено допълнително възнаграждение, в размер на *** лева, нито пък си е направил труда да провери и анализира, на какво основание е начислено и изплатено това допълнително възнаграждение, в размер на *** лева – дали за работа/положен труд/ на посочения официален празник – Велики петък/26.04.2019 год./ или на някакво друго основание. Така, с т.27 от ПИП с Изх.№ПР 1921431 от 16.08.2019 год., контролният орган е задължил жалбоподателя „Сириуселтранс” ЕООД да заплати трудово възнаграждение за работа през официален празник /26.04.2019 год. – Велики петък/, в размер според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение на С.С.А., т.е. възпроизвел е механично съдържанието на нормата на чл.264 от КТ, без в предписанието по някакъв начин да е посочено, колко е размерът на трудовото възнаграждение според уговореното и колко е удвоеният размер на трудовото възнаграждение на С.А., като разбира се, не е посочено и в какъв конкретен размер следва да се заплати това трудово възнаграждение на този работник, за работа през посочения официален празник. При това положение може само да се предположи, че издалият предписанието контролен орган от Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали е оставил това на преценката на задълженото лице, което настоящият съдебен състав намира за недопустимо. По тези съображения съдът намира, че така даденото задължително предписание по т.27 от ПИП с Изх.№ПР 1921431 от 16.08.2019 год., се явява незаконосъобразно и поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – на чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК, т.е. по отношение на същото е налице отменителното основание по чл.146, т.3 от АПК, поради което и като такова, същото следва да бъде отменено с решението по настоящото дело.

Относно задължителните предписания по т.28 и т.29 от ПИП с Изх.№ПР 1921431 от 16.08.2019 год. на контролен орган/***/ при Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, с които, съгласно чл.263, ал.2, във вр. с чл.262, ал.1, т.2 от КТ, е предписал, съответно по т.28 - в срок до 20.09.2019 год. работодателят „Сириуселтранс” ЕООД да заплати трудово възнаграждение с увеличение в размер според уговореното, но не по-малко от 75 на сто, изчислено върху трудовото му възнаграждение, определено със сключения между страните трудов договор на С.С.А., нает в дружеството по трудов договор №**/*** год., на длъжност „***”, с ненормиран работен ден, за положения извънреден труд през дните на седмична почивка – 09.03.2019 год.; 10.03.2019 год.; 16.03.2019 год. и 17.03.2019 год., през които е извършвал работа – управление на МПС с рег.№***, в България и ***, съгласно заповеди на работодателя: №87/09.03.2019 год. и №100/16.03.2019 год. – чл. 263, ал. 2 във в. с чл. 262, ал. 1, т. 2 от КТ и по т.29 - в срок до 20.09.2019 год., работодателят „Сириуселтранс” ЕООД да заплати трудово възнаграждение с увеличение в размер според уговореното, но не по-малко от 75 на сто, изчислено върху трудовото му възнаграждение, определено със сключения между страните трудов договор на А.А.Д., нает в дружеството по трудов договор №**/*** год., на длъжност „*** ***”, с ненормиран работен ден, за положения извънреден труд през дните на седмична почивка – 17.11.2018 год.; 14.10.2018 год.; 29.09.2018 год.; 04.08.2018 год.; 30.09.2018 год.; 29.07.2018 год.; 22.07.2018 год.; 02.06.2018 год.; 14.04.2018 год.; 15.04.2018 год.; 25.02.2018 год.; 10.12.2017 год.; 02.12.2017 год.; 21.10.2017 год. и 05.08.2017 год.

Видно е от съдържанието на тези две предписания, че издателят на същите е приел и съответно отразил във всяко едно от тях, че С.А. и А.Д. са наети в дружеството на ненормиран работен ден. Съгласно чл.139а, ал.1 от КТ, поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл.7, ал.2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден, а ал.3 на цитираната разпоредба въвежда изискването, списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, да се определя със заповед на работодателя. В конкретния случай, при настоящото повторно разглеждане на делото, в съдебно заседание е представена и приета като доказателство Заповед №2 от 04.11.2016 год., издадена от управителя на „Сириуселтранс” ЕООД *** с която, на основание чл.136 и чл.151 от КТ и чл.3, ал.1 от Наредбата за организация на работното време на лицата, който извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт/обн., ДВ, бр.77/2006 год., изм. и доп., Регламент 561/2006 г./, с т.5 от същата заповед, е наредено, всички *** да работят на ненормирано работно време със сумарно изчисляване на работното време в края на месеца, съгласно работния дневник. Няма представен списък на длъжностите, за които в „Сириуселтранс” ЕООД *** е бил установен ненормиран работен ден, но от цитираната т.5 на посочената заповед става ясно, че това се отнася за всички ***, каквито са били и посочените две лица - С.С.А. и А.А.Д., като следва в тази връзка да се отбележи, че в трудовите договори на тези две лица е отразено единствено работно време от 8 часа, без посочване на ненормиран работен ден.

Независимо от горното, следва да се посочи, че посочената като правно основание за издаване на тези две предписания разпоредба на чл.263, ал.2 от КТ повелява, че за извънреден труд, положен от работници и служители с ненормиран работен ден през дните на седмичната почивка и през дните на официалните празници, се заплаща трудово възнаграждение в размерите по чл.262, ал.1, т.2 и 3, а другата посочена норма - тази на чл.262, ал.1, т.2 от КТ регламентира, че положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 75 на сто - за работа през почивните дни. Анализът на тези норми сочи, че на работника или служителя се дължи възнаграждение за извънреден труд в почивните дни, независимо от това дали е на ненормиран или не работен ден, което възнаграждение се определя по правилата на чл.262 от КТ. От представените по делото работни дневници на С.А. и А.Д. за процесните периоди се установява положен труд през посочените в предписанията календарни дни, като така описаните дни се явяват почивни дни – съботи и недели, от съответната календарна седмица, но същественото в случая е да се прецени, дали положеният от тях труд през тези почивни дни има характера на „извънреден труд” по смисъла на трудовото законодателство и предвид обстоятелството, че в дадените предписания по т.28 и т.29 от ПИП с Изх.№ПР 1921431 от 16.08.2019 год. на контролен орган/главен инспектор/ при Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали се твърди, че този труд да е извънреден. В тази връзка следва най-напред да се посочи, какво представлява извънреден труд. По дефиниция, това е труд, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител, от работника или служителя извън установеното за него работно време, т.е. извън установеното за работника или служителя редовно работно време. При ненормиран работен със сумирано изчисляване/какъвто контролният орган е приел, че е налице в тези два случая, а и предвид цитираната по-горе Заповед №2 от 04.11.2016 год., издадена от управителя на „Сириуселтранс” ЕООД *** работното време се отчита след установената за периода на сумиране/било седмица или месец/ норма за редовната продължителност на работното време, а освен това, при сумираното изчисляване, установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай, продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период и по този начин, балансът на работното и свободното време/почивките/ се запазват средно за периода на отчитане. Само в случай, че в края на отчетния период нормата работно време е превишена, ще е налице извънреден труд, като е ясно, че положеният труд в събота и неделя не се явява извънреден, ако по график се пада на дадения работник или служител да бъде на работа през тези дни/в т.см.-Решение №103 от 27.07.2012 г. на ВКС по гр.дело №299/2011 г., IV г.о., ГК/, т.е. изводът е, че при сумирано изчисляване на работното време е допустимо да се работи в почивни дни, до достигане на числото на работните дни през съответния месец. До достигане на това число, работата през почивни дни, респ. през официални празници, не се третира като извънреден труд, като едва след достигането на това число, положеният труд вече се третира като извънреден труд, независимо кога е положен – дали през почивни или през работни дни, от което следва, че при сумирано изчисляване на работното време, не всеки труд, положен през почивни дни, има характера на „извънреден труд”. Следва да се отбележи, че в представения с административната преписка Правилник за вътрешния трудов ред в „Сириуселтранс” ЕООД *** от адм.дело №324/2019г./, в Раздел V. Организация на работното време, почивки и отпуски, т.1.3 от същия, изрично е регламентирано, че за определени със заповед на управителя длъжности/а такива в случая са именно шофьорите на товарни автомобили/, е установено сумирано изчисляване на работното време, за календарен период от месец, подробно е регламентирано как при установеното сумирано изчисляване на работното време, се отчита/изчислява/ работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период.

Така, предвид изложеното, съдът намира, че е следвало издателят на предписанията по т.28 и т.29 да изясни най-напред обстоятелството, дали положеният труд, на посочените в предписанията дати, от тези двама работника/***/, има характера на „извънреден труд”, като е следвало да вземе предвид и обстоятелствата че същите работят на ненормиран работен ден, при сумирано изчисляване на работното време, за период от месец и ако прецени, че е налице такъв извънреден труд, да се обоснове защо приема, че е такъв. В случая никаква такава преценка не е направена, още по-малко пък някаква обосновка, а явно от страна на издалият предписанията контролен орган/главен инспектор/ е прието, че щом трудът е полаган през почивни дни от съответната седмица/събота или неделя/, то той непременно е „извънреден труд” и за него следва да се  заплати трудово възнаграждение с увеличение в размер според уговореното, но не по-малко от 75 на сто, изчислено върху трудовото възнаграждение на работника, определено със сключения между страните трудов договор – извод, с който настоящият съдебен състав, предвид изложените по-горе съображения, не може да се съгласи.

Във връзка с горното следва да се посочи, че видно от работните дневници на тези две лица, отработените от тях дни през месеца са равни или по-малко от работните дни през съответния месец, като работникът е ползвал почивка през някои от работните дни. Така напр., С.С.А., през м.март 2019 год., през който са цитираните в предписанието по т.28 почивни дни, е ползвал почивки, както следва: за периода от 03.03.2019 год. – 08.03.2019 год./от неделя до следващата събота/, от 23.03.2019 год. до 26.03.2019 год./от събота до вторник на следващата календарна седмица/, както и на датата 15.03.2019 год., видно работен дневник за месец март 2019 г./л.54 от адм.дело №324/2019г./, като видно от разчетно-платежната ведомост за същия м.март 2019 год./л.60 от адм.дело №324/2019г./, на този работник е начислено и изплатено трудово възнаграждение за отработени 20 работни дни, като е отразено, че м.март 2019 год. е имал 20 работни дни/3 март – национален празник, е бил в неделя, като съгласно чл.154, ал.2 от КТ, неприсъствен е бил следващия ден – понеделник/.

Според настоящия съдебен състав, от изложеното по-горе се установява, че този работник – С.С.А. не е полагал извънреден труд през посочените в т.28 от протокола за извършена проверка дни през м.2019 год., за който да се дължи заплащане с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 75 на сто, изчислено върху трудовото възнаграждение, определено със сключения между този работник и жалбоподателя трудов договор №** от *** година. Този извод се потвърждава и от т.3 и т.4 на заключението на съдебно-икономическата експертиза, което съдът кредитира напълно и от които е видно, че при проверка в счетоводството на жалбоподателя, в т.ч. и на работните дневници и на пътните листове за пътуванията на С.С.А. през процесния период, както и при отчитане правилата за международни превози, вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза не е установило извънреден труд, който да подлежи на допълнително заплащане.

Същото се отнася и за другия работник - А.А.Д., за посочените в предписанието по т.29 от протокола за извършена проверка, почивни дни от седмицата през съответните месеци на 2017 год. и 2018 год., както следва:

Видно от работния дневник и разчетно-платежната ведомост за м.ноември 2018 год./л.95 от адм.дело №324/2019г./, А.Д. е отработил 22 работни дни, при 22 работни дни през този месец и съответно му е начислено и изплатено трудово възнаграждение за 22 работни дни; Видно от работния дневник и разчетно-платежната ведомост за м.октомври 2018 год./л.96 от адм.дело №324/2019 г./, А.Д. е отработил 23 работни дни, при 23 работни дни през този месец и съответно му е начислено и изплатено трудово възнаграждение за 23 работни дни; Видно от работния дневник и разчетно-платежната ведомост за м.септември 2018 год./л.97 от адм.дело №324/2019г./, А.Д. е отработил 13 работни дни и е ползвал 5 дни платен отпуск, при 18 работни дни през този месец и съответно му е начислено и изплатено трудово възнаграждение за 18 работни дни, в т.ч. ползвания платен отпуск; Видно от работния дневник и разчетно-платежната ведомост за м.август 2018 год./л.98 от адм.дело №324/2019г./, А.Д. е отработил 10 работни дни и е ползвал 13 дни платен отпуск, при 23 работни дни през този месец и съответно му е начислено и изплатено трудово възнаграждение за 23 работни дни, в т.ч. и ползвания платен отпуск; Видно от работния дневник и разчетно-платежната ведомост за м.юли 2018 год./л.98, стр.2 от адм.дело №324/2019г./, А.Д. е отработил 20 работни дни и е ползвал 2 дни платен отпуск, при 22 работни дни през този месец и съответно му е начислено и изплатено трудово възнаграждение за 22 работни дни, в т.ч. и ползвания платен отпуск; Видно от работния дневник и разчетно-платежната ведомост за м.юни 2018 год./л.100 от адм.дело №324/2019 г./, А.Д. е отработил 21 работни дни, при 21 работни дни през този месец и съответно му е начислено и изплатено трудово възнаграждение за 21 работни дни; Видно от работния дневник и разчетно-платежната ведомост за м.април 2018 год./л.101 от адм.дело №324/2019г./, А.Д. е отработил 19 работни дни, при 19 работни дни през този месец и съответно му е начислено и изплатено трудово възнаграждение за 19 работни дни; Видно от работния дневник и разчетно-платежната ведомост за м.февруари 2018 год./л.102 от адм.дело №324/2019г./, А.Д. е отработил 20 работни дни, при 20 работни дни през този месец и съответно му е начислено и изплатено трудово възнаграждение за 20 работни дни; Видно от работния дневник и разчетно-платежната ведомост за м.декември 2017 год./л.103 от адм.дело №324/2019г./, А.Д. е отработил 13 работни дни и е ползвал 5 дни платен отпуск, при 18 работни дни през този месец/от 23.12. до 27.12.2017 год. вкл. са били неприсъствени дни/ и съответно му е начислено и изплатено трудово възнаграждение за 18 работни дни, в т.ч. и ползвания платен отпуск; Видно от работния дневник и разчетно-платежната ведомост за м.октомври 2017 год./л.104 от адм.дело №324/2019г./, А.Д. е отработил 22 работни дни, при 22 работни дни през този месец и съответно му е начислено и изплатено трудово възнаграждение за 22 работни дни и Видно от работния дневник и разчетно-платежната ведомост за м.август 2017 год./л.105 от адм.дело №324/2019г./, А.Д. е отработил 17 работни дни и е ползвал 6 дни платен отпуск, при 23 работни дни през този месец и съответно му е начислено и изплатено трудово възнаграждение за 23 работни дни, в т.ч. и ползвания платен отпуск.

Според настоящия съдебен състав, от изложеното по-горе се установява, че и този работник – А.Д., не е полагал извънреден труд през посочените в т.29 от протокола за извършена проверка дни, за който да се дължи заплащане с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 75 на сто, изчислено върху трудовото възнаграждение, определено със сключения между този работник и жалбоподателя трудов договор №** от *** година. Този извод се потвърждава и от т.3 и т.4 на заключението на съдебно-икономическата експертиза, което съдът кредитира напълно и от които е видно, че при проверка в счетоводството на жалбоподателя, в т.ч. и на работните дневници и на пътните листове за пътуванията на А.А.Д. през процесните периоди, както и при отчитане правилата за международни превози, вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза не е установило извънреден труд, който да подлежи на допълнително заплащане.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че дадените задължителни предписания по т.28 и т.29 от Протокол за извършена проверка с Изх.№ПР 1921431 от 16.08.2019 год. са незаконосъобразни, като издадени в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл.146, т.4 и т.5 от АПК и като такива, следва с решението по настоящото дело да бъдат отменени.

Независимо и от отделно от изложеното по-горе съдът намира, че задължителните предписания по тези т.28 и т.29 от Протокола за извършена проверка с Изх.№ПР 1921431 от 16.08.2019 год. се явяват незаконосъобразни и поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и което нарушение касае ясното и конкретно посочване на фактическите основания за издаването му, а оттам - и на разпореденото за изпълнение от жалбоподателя с тези предписания. И тук, както в случая с предписанието по т.27 от протокола за извършена проверка, следва да се отбележи, че тези две предписания/по т.28 и т.29/ се отнасят за трудови възнаграждения на работници, чиито трудови правоотношения са прекратени, съответно на единия, считано от 24.06.2019 год./С.А./, а на другия, считано от 28.01.2019 год./А.Д., съгласно Заповед №82/28.01.2019 год. на управителя на „Сириуселтранс” ЕООД – на л.62, стр.2 от адм.дело №324/2019г./, т.е. преди извършването на проверката от контролните органи на инспекция по труда и преди издаването и връчването на Протокола за извършена проверка с Изх.№ПР 1921431 от 16.08.2019 година. И тук следва да се посочи, че нормата на чл.404, ал.1, т.12 от КТ/нова – ДВ, бр.102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г./ въвежда правомощия на органите на инспекцията по труда да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. В случаите обаче, когато се касае за неначислени такива трудови възнаграждения, които не са безспорно установени по размер, то органът следва да посочи конкретния размер на неизплатеното възнаграждение, чието изплащане въвежда в задължение на работодателя, а това и в тези два случая не е сторено от издалият предписанията *** от Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали. По разбиране на настоящия съдебен състав, издалият тези две задължителни предписания контролен орган е следвало да установи и да прецени, по какъв начин е формирано съответното трудово възнаграждение на посочените две лица, за посочените периоди, респ. на основание съществуващите в дружеството правила или по друг начин, след което да извърши преценка на заплатеното на всяко едно от лицата възнаграждение за съответния календарен месец, а след това да посочи, колко е следвало да бъде начисленото и заплатено възнаграждение при приетия от него за положен извънреден труд. При преценка за наличието на нарушение на трудовото законодателство, контролният орган е следвало  да даде конкретно предписание за изплащане на допълнително възнаграждение, т.е. на дължимото, според него, увеличение на трудовото възнаграждение, като в задължителните предписания е следвало да посочи конкретния размер на дължимото такова от работодателя. В случая обаче, и в предписанията по т.28 и т.29 от протокола за извършена проверка не посочено, какъв следва да е размерът на това увеличение на възнаграждението, което следва да бъде изплатено от работодателя на съответното лице, като всъщност е възпроизведен единствено текста на посочените две разпоредби от Кодекса на труда. По тези съображения съдът намира, че така дадените задължителни предписания по т.28 и т.29 от ПИП с Изх.№ПР 1921431 от 16.08.2019 год., се явяват незаконосъобразни и поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно – на чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК, т.е. по отношение на същите е налице и отменителното основание по чл.146, т.3 от АПК.

Относно задължителното предписанието по т.30 от ПИП с Изх.№ПР 1921431 от 16.08.2019 год. на контролен орган/***/ при Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали – на основание чл.224, ал.1, във вр. с чл.228, ал.3 от КТ, в срок до 20.09.2019 год. „Сириуселтранс” ЕООД да изплати парично обезщетение, ведно със законната лихва за забава, за неизползвания платен годишен отпуск, правото на който не е погасено по давност, на С.С.А., осъществявал в полза на дружеството трудова дейност по трудов договор №**/*** год. на длъжност „***”, считано от 30.10.2018 год., до момента на прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед №91/24.06.2019 година.

Посочената като правно основание за издаване на това предписание разпоредба на чл.224, ал.1 от КТ повелява, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност, а нормата на чл.228, ал.3 от КТ регламентира, че обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок и че след изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Предписанието по т.30 е свързано с констатации в протокола за проверка, че за периода на действие на трудовия договор на С.А., а именно - от 30.10.2018 год. до 24.06.2019 год., същият има право на 13/тринадесет/ дни платен годишен отпуск, съобразно договорените 20 дни платен годишен отпуск в сключения с него трудов договор, както и че С.А. е ползвал 5/пет/ дни платен годишен отпуск с писмена молба. Тук следва да се посочи най-напред, че последната констатация не е вярна, като този работник действително за посочения период/от 30.10.2018 год. до 24.06.2019 год./,  е имал право на общо 13/тринадесет/ дни платен отпуск, но с писмената молба не е поискал и съответно, не е ползвал 5 дни платен годишен отпуск, а само 3/три/ дни, за календарната 2018 година. Издалият предписанието контролен орган вероятно е имал предвид приложената по административната преписка молба от 27.12.2018 год., подадена от С.А., на длъжност „***”, до управителя на „Сириуселтранс” ЕООД, с която същият, на основание чл.155, ал.1 от КТ, е поискал да му бъде разрешено ползването на 3/три/ работни дни, считано от 27.11.2018 год. до 31.12.2018 год./л.46, стр.2 от адм.дело №324/2019 год./. Няма спор, че от 27.12.2018 год. до 31.12.2018 год. включително са общо 5/пет/ календарни дни, но ***, направил тази „бърза” констатация, явно не е съобразил или по-скоро не е направил справка в календара за 2018 год., при която щеше лесно да установи, че датите 29.12. и 30.12.2018 год. са били почивни дни – съответно събота и неделя и поради това, с посочената молба този работник е поискал да му бъде разрешено ползването на 3/три/ работни дни платен отпуск, а не на 5/пет/, като същият, съответно е ползвал 3/три/ платен годишен отпуск, а не 5/пет/ дни. Издалият предписанието по т.30 от протокола *** от дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали естествено, не е посочил, за колко неизползвани дни платен годишен отпуск и за коя година, правото на който не е погасено по давност, следва да бъде изплатено парично обезщетение на посочения работник, но предвид приетото, че същият този работник, за посочения период е имал право на общо 13 дни платен годишен отпуск и както бе разяснено по-горе, е ползвал 3/три/ дни за 2018 год., на колкото всъщност е имал и право за тази календарна година, то следва извода, че така издаденото задължително предписание касае останалите 10/десет/ дни платен годишен отпуск, за 2019 год., т.е. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение с този работник, а именно  - до 24.06.2019 година. Тук отново следва да бъде посочено, че от представената и приета като доказателство разчетно-платежна ведомост на „Сириуселтранс” ЕООД *** за същия месец юни 2019 год./л.48, същата на л.50 от адм.дело №324/2019 г./, за този работник С.А. е отразено, че при основна заплата в размер на *** лева, на същия е начислена и изплатена сума за отработени 5/пет/ работни дни, в размер на *** лева, начислена е и е изплатена сума, в размер на *** лева, за 10/десет/ дни платен годишен отпуск или така, осигурителния му доход за този месец юни 2019 год. възлиза в размер на *** лева, според вписаното в тази ведомост, като върху този осигурителен доход, в размер на *** лева, са направени и съответните удръжки за ДДФЛ и за осигуровки. От това следва, че този работник – С.С.А., е използвал полагащите му се 10/десет/ дни платен годишен отпуск за 2019 год., като ги е използвал именно през месеца, през който е прекратено трудовото му правоотношение със „Сириуселтранс” ЕООД, а именно – през месец юни 2019 год. Този извод се потвърждава и от т.5 на заключението на съдебно-икономическата експертиза, което съдът кредитира напълно, като в същото, вещото лице е констатирало като използвани от работника С.А. и спорните 10 дни платен годишен отпуск, за 2019 година. Така, предвид изложеното по-горе, безспорно се оказва, че С.С.А. е ползвал общо 13/тринадесет/ дни платен отпуск, за посочения в предписанието по т.30 период - от 30.10.2018 год. до 24.06.2019 год., като е имал право на общо 13/тринадесет/ дни платен отпуск. От горното следва единствено възможния извод, че същият няма право на обезщетение по чл.224, ал.1, във вр. с чл.228, ал.3 от КТ, за неизползван платен годишен отпуск. От това следва, че задължителното предписание по т.30 от ПИП с Изх.№ПР 1921431 от 16.08.2019 год. на контролен орган/главен инспектор/ при Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали е издадено при липса на материалноправните предпоставки за това, т.е. същото се явява издадено в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на закона, а и при това положение – и в несъответствие с целта на закона, т.е. по отношение на същото са налице отменителните основания по чл.146, т.4 и т.5 от АПК, поради което и с решението по настоящото дело, и това задължително предписание следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Ето защо, с оглед всичко изложено по-горе съдът намира, че жалбата на „Сириуселтранс” ЕООД *** подадена против т.26, т.27, т.28, т.29 и т.30 Протокол с Изх.№ПР 1921431 от 16.08.2019 год. за извършена проверка, съставен от главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали, за прилагане на ПАМ – дадени задължителни предписания по чл.404, ал.1, т.1 и т.12 от КТ, се явява основателна и доказана, като предвид това, следва да бъде постановено решение, с което дадените задължителни предписания по т.26, т.27, т.28, т.29 и т.30 от този Протокол, по изложените по-горе съображения, да бъдат отменени, като незаконосъобразни.

При този изход на спора по настоящото производство и на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира, че следва да уважи претенцията на жалбодателя, изразена в подадената жалба и в хода по същество от процесуалния му представител, за присъждане на направените деловодните разноски. Така, на същия следва да бъде присъдена заплатената от него държавна такса, в размер на 50.00/петдесет/ лева, съгласно представената и приложена по делото разписка за превод на сума чрез ПОС-терминал от 11.09.2019 год., транзакция ***, авторизационен код ***/на л.111 от адм.дело №324/2019 год./, заплатеното в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 350.00/триста и петдесет/ лева, за един адвокат, осъществил процесуалното представителство и защита по първоначално образуваното адм.дело №324/2019 год. по описа на АдмС – Кърджали, съгласно представения и приложен по делото договор за правна защита и съдействие сер.**, ***, от *** год. и пълномощно към него от същата дата/на л.117 от адм.дело №324/2019 г./, заплатено възнаграждение на назначеното по адм.дело №324/2019 год. по описа на АдмС – Кърджали вещо лице, възлизащо в размер на 250.00/двеста и петдесет/ лева, съгласно представената и приложена по делото разписка за превод на сума чрез ПОС-терминал от 06.11.2019 год., транзакция ***, авторизационен код ***/на л.130 от адм.дело №324/2019 год./ и РКО №*** от *** год./на л.160 от адм.дело №324/2019 год./, заплатено възнаграждение на назначеното по настоящото адм.дело №254/2020 год. по описа на АдмС – Кърджали вещо лице, възлизащо в размер на 350.00/триста и петдесет/ лева, съгласно представената и приложена по делото разписка за превод на сума чрез ПОС-терминал от 30.12.2020 год., транзакция ***, авторизационен код ***/на л.68 от адм.дело №254/2020 год./ и РКО №*** от *** год./на л.193 от адм.дело №254/2020 г./, както и заплатеното, по банков път, адвокатско възнаграждение, в размер на 720.00/седемстотин и двадесет/ лева с ДДС, за един адвокат, осъществил процесуалното представителство и защита по настоящото адм.дело №254/2020 год. по описа на АдмС – Кърджали, съгласно представения и приложен по делото договор за правна защита и съдействие сер.*** №*** от *** год. и пълномощно към него от същата дата/на л.50 от адм.дело №254/2020 год./,  за което е издадена и представена подписана и оформена Данъчна фактура №*** от *** год./на л.89 от адм.дело №254/2020 год./ и платежно нареждане с УРН *** от *** год. на „Юробанк” АД ***/на л.88 от адм.дело №254/2010 год./, удостоверяващо извършения банков превод на договореното адвокатско възнаграждение с ДДС, по банковата сметка на осъществилия процесуалното представителство и защита адвокат от АК - ***.

По отношение направеното в съдебно заседание от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на заплатеното по настоящото адм.дело №254/2020 год. по описа на съда адвокатско възнаграждение, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 (Нова – ДВ, бр.84 от 2016 г.) от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет на основание чл.121, ал.1, във връзка с чл.36 и 38 от Закона за адвокатурата, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2, каквото е и настоящото административно дело, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 500/петстотин/ лева, като съгласно разпоредбата на §2а (доп., ДВ, бр.84 от 2016 г.), предл.II/второ/ от ДР на същата Наредба №1 от 09.07.2004 год., за регистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност/ЗДДС/ адвокати дължимият данък върху добавената стойност/ДДС/ се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай, договореното и заплатено по банков път възнаграждение на осъществилия процесуалното представителство и защита адвокат, който е регистриран по ЗДДС, е в размер на 600/шестстотин/ лева, т.е. малко – със 100 лева,  над предвидения в чл.8, ал.3 от Наредбата минимален размер, като върху същия, съобразно цитираната по-горе норма на §2а, предл.II/второ/ от ДР на Наредбата, е начислен и дължимия ДДС, в размер на 20%, възлизащ на 120.00/сто и двадесет/ лева. Така е формирана платената по банков път сума, общо в размер на 720.00 /седемстотин и двадесет/ лева, като това е видно и от цитираната по-горе данъчна фактура, издадена от осъществилия процесуалното представителство и защита адвокат, регистриран по ЗДДС. От друга страна, съдът намира, че договореното в посочения размер и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение е съразмерно и напълно адекватно на осъществената по настоящото дело правна защита и съдействие. Това е така, тъй като по делото са проведени общо пет открити съдебни заседания, като в четири от тях този адвокат се е явил и е участвал активно в процеса/по първото съдебно заседание жалбоподателят е бил представляван от друг процесуален представител/, направил е относими доказателствени искания, представил е относими писмени доказателства, някои от които не са били представени при първоначалното разглеждане на делото, участвал е активно при изслушването на назначеното по делото вещо, като е задавал относими въпроси, изложил е съображения в хода по същество и е изготвил и представил и писмена защита. Предвид изложеното съдът намира, че направеното възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, като в полза на жалбоподателя следва да бъде присъден пълния заплатен от него и претендиран размер от 720.00/седемстотин и двадесет/ лева с ДДС.

При това положение, предвид горното, в полза на жалбодателя „Сириуселтранс” ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, следва да бъдат присъдени деловодни разноски, възлизащи общо в размер на 1720.00/хиляда седемстотин и двадесет/ лева. За дължимите деловодни разноски следва да бъде осъдено юридическото лице/ЮЛ/ – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – град София, която, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на  Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”/Приет с ПМС №2 от 13.01.2014 г., обн., ДВ, бр.6 от 21.01.2014 г., в сила от 29.01.2014 г./,  е юридическото лице на бюджетна издръжка, със седалище *** и която, съгласно чл.3, ал.2 от същия Устройствен правилник, е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на труда и социалната политика, към което ЮЛ принадлежи административния орган – главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, чиито незаконосъобразни административни актове – дадени задължителни предписания, се отменят с решението по настоящото дело.

Мотивиран от така изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/, във вр. с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд

 

                               

Р      Е      Ш      И :

 

ОТМЕНЯ принудителните административни мерки по чл.404, ал.1, т.1 и т.12 от Кодекса на труда, наложени с дадените задължителни предписания по т.26, т.27, т.28, т.29 и т.30 от Протокол за извършена проверка с Изх.№ПР 1921431 от 16.08.2019 год., съставен от главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали.

ОСЪЖДА  Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – град София, със седалище ***, с ЕИК  ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Сириуселтранс” ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***, представлявано от управителя му Е. Т. К., направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 1720.00/хиляда седемстотин и двадесет/ лева.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд - Кърджали, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                               С Ъ Д И Я: