М О Т И В И
Към присъда № 128/16.07.2009 година, постановена
По НОХД № 157 по описа за 2009 година на Хасковския окръжен съд.
Подсъдимите Я.П.Т. и М.И.А.
са обвинени от Окръжна прокуратура - Хасково в това, че:
На 12.03.2006 година на ГКПП Капитан Андреево, в съучастие: първия като
подбудител и помагач на и чрез Илко Стефанов Тонев и втората като извършител, с
лек автомобил „Форд Орион” с рег. № Х 7609 АП,
пренесли през границата на страната от Република Турция за Република България,
без надлежно разрешително, високорисково наркотично
вещество – 1,980 кг
хероин с 3,04 тегловни процента съдържание на активно вещество на обща стойност
79 200 лева, като предметът на контрабандата е в големи размери –
престъпление по чл. 242 ал. 2 пр. 1 вр. чл. 20 ал. 3 и 4 от НК за Т. и 242 ал. 2 пр. 1 вр. чл. 20 ал.
2 от НК за А..
Освен това, подсъдимият Я.П.Т. е обвинен и в това, че на 13.03.2006
година в град Димитровград, без надлежно разрешително, направил опит да
придобие високорисково наркотично вещество в големи
размери – 1 ,980 хероин с 3,04 тегловни процента съдържание на активно вещество
на стойност 79 200 лева, като деянието е останало недовършено поради
независещи от дееца причини – престъпление по чл. 354а ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 пр.
1 (изм.) вр. чл. 18 ал. 1 от НК.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково поддържа обвинението така, както е повдигнато. Моли съда
да приеме, че е безспорно доказана приетата от обвинението фактическа
обстановка, както и че същата кореспондира с правната квалификация на деянието.
Твърди, че подбудителството и помагачеството
на подсъдимия Т. се изразява в организиране на получаването на наркотичното
вещество от св. Илко Тонев в Турция, от неустановено по делото лице от турски
произход. Счита, че тази форма на съучастие на Т. е доказана от събраните по
делото доказателства – показанията на полицейските служители. Освен това счита,
че подсъдимият Т. е осъществил самостоятелно и състава на престъпление по чл.
354а от НК. Намира обясненията му за неубедителни и противоречиви и твърди, че
показанията на св. Тонев и св. Цонев за това, че Т. очаквал да закупи злато, са
дадени с цел синхронизиране с тезата на подсъдимия Т.. Намира, че поведението
на Я.Т., в т.ч. предварително подготвените пари, сочи на знание относно вида на
пратката, която му се доставя. Според прокурора, субективната страна на
извършеното от подсъдимата А. престъпление се доказва от показанията на св.
Тонев. Предлага и на двамата подсъдими да се определи наказание при условията
на чл. 55 от НК, при това при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Подсъдимият Я.П.Т. заявява,
че разбира обвинението и не се признава за виновен. Дава обяснения по делото, в
които твърди, че не е участвал нито в контрабандата на наркотичното вещество,
нито в опита за придобиването му. Моли съда за оправдателна присъда.
Защитникът на подсъдимия Я.П.Т.
– адв. П. *** оспорва обвиненията. Изтъква аргументи
в подкрепа на становището си, които се свеждат до това, че събраните по делото
доказателства са противоречиви и не подкрепят възприетата в обвинителния акт
фактическа обстановка. По делото съществували множество противоречия, при които
било невъзможно да се достигне до извода за виновност на Т.. Едно от тези
противоречия, според защитата се изразява в неразпознаване
на веществените доказателства от подсъдимите Т. и А.. Защитата акцентира на
липса на задължение на подсъдимия да доказва тезата си и предлага на съда да даде
вяра на обясненията на Т.. Изтъкват се и правни аргументи относно
несъстоятелността на обвинението. Според адв. П.,
въведеното обвинение е за две несъвместими фигури – подбудител и помагач, тъй
като подбудителството се поглъщало от помагачество. Освен това, обвинението било неясно и неточно
и в частта на съучастническа дейност – подсъдимите Т. и А. нямали никаква
връзка помежду си, поради това не било ясно в какво се изразява съвместната им
дейност. Освен това, по мнение на защитника, действията на полицията,
осъществили „контролирана доставка” са едва ли не провокация с цел на всяка
цена да бъде замесен Т. в инкриминираното престъпление. Внасят се и съмнения
относно добросъвестността на твърденията на св. Илко Тонев, изнесени при
„беседата” с полицейските служители. Защитата моли съда да признае подсъдимия Я.Т.
за невинен по повдигнатите обвинения и да го оправдае изцяло.
Подсъдимата М.И.А. заявява,
че разбира обвинението, не се признава за виновна и дава обяснения по делото. Твърди,
че не е знаела за укрития в пакета от прах за пране хероин. Счита себе си за
невинна и моли съда да я оправдае.
Защитникът на подсъдимата А.
***, оспорва обвинението. Твърди, че показанията на св. Тонев са продиктувани
от озлобление против леля му М.А. и поради това са недостоверни. Тя го посочила
като собственик на чантата с перилните препарати и така полицаите стигнали до
Тонев. А показанията на Тонев, били своеобразен отговор на нейното поведение. При
това, според защитата, от показанията на св. Тонев се установявало единствено
това, че той бил уведомил А., че ще пренася нещо, за което тя така и не
разбрала какво представлява. Защитата счита, че показанията на св. Тонев се
оборват от твърденията на приятелите му за само две срещи в Одрин и за
предаване на пакет с перилни препарати пред входа на блока на първата от тях.
Поради това защитата моли съда да игнорира показанията на св. Тонев. Извън тях,
според адв. С., нямало други доказателства в подкрепа
тезата на обвинението, че А. действала умишлено. Тя не била професионалист за
да разбере за подмяната, а и Илко Тонев бил един от най-близките й хора, така
че тя не била допускала, че би могъл да я злепостави. Защитникът на подсъдимата
се позовава на събраните по делото доказателства за реакцията на подсъдимата А.
в момента на откриването на пакета с хероина на митницата и счита, че те също
сочат на липса на знание, че в чантата с препаратите е поставено наркотично
вещество. На следващо място се изтъква помощта на А. на органите на досъдебното
производство, като от това се вади аргумент, че А. го сторила именно поради
това, че не била виновна и за да бъдат потвърдени нейните твърдения. Защитата
твърди, че подсъдимата А. е невинна и моли съда да я оправдае. Защитникът на
подсъдимата А. заема и алтернативно становище. Позовава се на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства и моли за минимално наказание.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата М.А. е леля на
св. Илко Тонев. Двамата живеели в град
Харманли и поддържали близки отношения. Св. Тонев се занимавал с тъй наречената
„куфарна търговия”, като често пътувал в Турция –
предимно в град Одрин, откъдето закупувал различни стоки и ги препродавал в
България. Подсъдимата А. ***, където държала под наем жилище и имала приятел.
Подсъдимият Я.Т. ***. Познавал
св. Тонев и му станал известен фактът, че Тонев често пътува в Турция.
По неустановен по делото
начин подсъдимият Я.Т. се свързал с неизвестни лица от Турция и се договорил да
му бъде доставено наркотично вещество хероин в количество 2 кг. Хероинът бил
предназначен не за лична употреба от Т., а за разпространение – като Т.
следвало да осъществи от своя страна доставката на хероина на следващото лице
от веригата на наркотрафика, с цел реализиране на печалба.
Чрез св. Борисов,
подсъдимият Т. се свързал със св. Тонев, двамата се срещнали и се договорили,
че Илко Тонев ще получи в град Одрин, от лице и по начин, посочени от Т.,
наркотично вещество, след което ще го пренесе през границата и ще му го
предаде. За тази „работа” Т. предложил на Тонев възнаграждение в размер на
1 000 евро. Св. Тонев приел предложението.
Преди горепосочените
събития, подсъдимата А. провела разговор с племенника си Илко Тонев и му
споделила, че финансовото й състояние не е добро, предстояли й значителни
разходи, които нямала с какво да посрещне. Изявила желание да пренесе нещо от
Турция за България за повече пари.
Междувременно, вниманието на
органите за борба с наркотрафика към подсъдимия Илко Тонев и лицата, с които се
движел – свидетелите Борисов и Кирилов, се повишило. При едно от завръщанията
от Одрин, на ГКПП „Капитан Андреево” им била извършена щателна митническа
проверка. Поради това, приемайки предложението на подсъдимия Т., св. Тонев
решил да използва леля си М.А. за пренасяне на наркотика през границата, тъй
като според него тя била извън подозренията. Свързал се с нея, провел разговор,
в който й предложил да пренесе през българската граница наркотичното вещество.
Казал на подсъдимата А., че за това „хората дават” 2000 лева, като смятал да
разпредели възнаграждението между двамата – 1500 лева за Тонев и 500 лева за А..
Подсъдимата А. приела предложението и двамата уговорили подробностите, а
именно, че Тонев ще получи наркотичното вещество в Одрин, там ще го предаде на А.,
а тя ще го пренесе през границата и ще му го предаде в Харманли.
Понеже не разполагал с кола,
с която да отиде до Турция, св. Тонев предложил на св. Кирилов да го откара,
както и да вземат със себе си и св. Борисов. Св. Кирилов се съгласил, като се
уговорили да пътуват с л.а. „Фолксваген Венто” с рег.
№ Х 63 58 АР, собственост на приятелката му.
На 11.03.2006 година през нощта
свидетелите Тонев, Кирилов и Борисов отпътували за Одрин, като напуснали
страната през ГКПП „Капитан Андреево”. В град Одрин пристигнали около 06.00
часа. По искане на св. Тонев, св.
Кирилов го закарал до кафене в град Одрин, като Тонев обяснил на Борисов и
Кирилов, че има среща с един приятел. Св. Кирилов спрял колата на около 200-300 метра от кафенето, а
св. Тонев отишъл до кафенето сам. Там се срещнал с неустановено по делото лице
от турски произход, с което се разбрали, че наркотикът ще бъде предаден на
пазара, в град Одрин. След като се върнал от срещата, св. Тонев се свързал с
подсъдимата А. – от телефона на св. Кирилов, в който била вложена сим-карта на турски мобилен телефонен оператор. Подсъдимата
А. му обяснила как да стигне до блока, в който живее. По искане на св. Тонев,
св. Кирилов го закарал в квартала на А. – намиращ се на 1-2 км от центъра на града и там
А. и Тонев се срещнали пред входа на жилищния блок. Подсъдимата му дала ключа
за апартамента си – за да може св. Тонев да подготви укриването на наркотичното
вещество, след което Тонев се върнал в колата и заедно със свидетелите Борисов
и Кирилов отишли на пазара.
Там те се разделили – всеки
се занимавал със своите задачи – Борисов и Кирилов продавали цигарите и
закупували зеленчуците, от време на време се „засичали” на пазара, след това
пак продължавали да се движат сред множеството. По този начин прекарали около
един час. През това време св. Тонев се срещнал на пазара с горепосоченото лице
от турски произход, получил от него една найлонова торбичка с 2 кг хероин в него, които
поставил в дрехите – в горнището на якето си. След това от един магазин,
намиращ се пак там на пазара, закупил подаръчен комплект с перилни препарати, в
който влизал прах за пране, опакован в плътен найлонов пакет. С такси св. Тонев
отишъл в жилището на подсъдимата А., която в този момент вече била излязла на
среща с приятеля си. Там подсъдимият установил, че подаването на
електричеството е спряно и преценил, че
нямало да може да залепи найлоновия пакет след отварянето му. Поради това
оставил плика с перилните препарати в апартамента и се върнал на пазара.
Срещнал се на пазара със свидетелите Кирилов и Борисов и тримата заедно отишли
да се разхождат – по кафенета, на заведение да обядват, св. Кирилов се срещал с
приятели. През това време св. Тонев поддържал връзка с леля си М.А., а тя го
информирала относно електричеството – подаването му все още било спряно. В
ранния следобед свидетелите Кирилов и Борисов останали да спят в колата, а св.
Тонев отново отишъл в жилището на подсъдимата А.. Тъй като не искал повече да
чака, с помощта на нож срязал ъгълчето на плика с праха за пране, изсипал
праха, изчистил пакета и с помощта на фуния изсипал вътре наркотичното вещество
хероин. След това с нагорещен нож направил опит да залепи отвора и прегънал
ъгълчето навътре. Поставил пакета в плика с перилните препарати и се върнал при
приятелите си. Преди да отпътуват обратно за България, св. Тонев отново се свързал с подсъдимата А.,
информирал я, че наркотикът е укрит и се уговорили да се срещнат на паркинга на
голям магазин в Одрин. Срещнали се, като срещата била възприета от свидетелите
Кирилов и Борисов и св. Тонев върнал на А. ключа. След това Тонев и приятелите
му се завърнали в страната, като св. Борисов слязъл от колата преди
преминаването на границата, влезнал в страната като пешеходец и отпътувал за
Харманли самостоятелно.
На следващия ден привечер
подсъдимата А. взела чантата с перилните препарати с укрито в него наркотично
вещество, сложила го в багажника на колата си – Форд Орион
с рег. № Х 7609 АР и потеглила към границата.
Около 19.30 часа на
12.03.2006 година пристигнала на ГКПП Капитан Андреево. На линията на
митническа проверка попълнила митническа и валутна декларация, след което била
извършена щателна митническа проверка на превозното средство, с което била
преминала границата. Това действие било извършено от дежурния на платното
митнически инспектор св. Добрев, в гаражни условия. При огледа на вещите в
багажника, митническият служител внимателно прегледал съдържимото на комплекта
с перилните препарати и установил, че по един от пакетите, обозначени като прах
за пране, личат следи от отваряне и повторно запечатване. В присъствие на подсъдимата
А. пакетът бил отворен, при което св. Добрев констатирал, че вътре съдържимото
е подменено с кафеникаво прахообразно
вещество. След изследването на това вещество с полеви наркотест,
то реагирало на хероин.
Против подсъдимата М.А. е съставен акт за
установяване на административно нарушение № 696/13.03.2006 година. Видно от
акта и материалите на административно-наказателната преписка, както и от
протоколи за оглед на местопроизшествие и за претърсване и изземване от
12.03.2006 година (л. 47), на процесната дата от М.А. е било иззето прахообразно вещество с тегло 1 ,980 кг, реагиращо на наркотест като хероин. Същото е било предадено на
следовател Калайджиева, а освен това, бил е иззет лек
автомобил Форд Орион с рег
№ Х 76 09 АП.
Била повикана
следствено-оперативна група. При проведените разговори с подсъдимата А., тя
признала, че приела да пренесе „багажа” по поръчение на племенника й св. Тонев,
както и че получаването също следвало да стане от Илко Тонев. В тази връзка
било взето решение да се проследи движението на хероина с цел разобличаване на
лица, заинтересовани от получаването му, като подсъдимата А. се съгласила да
съдейства.
Във връзка с това още
вечерта същото наркотично вещество, оставено в същата опаковка – така, както е
намерено на границата, било предадено с протокол (л. 33) на полицейския
служител св. Борислав Христов, който заедно с подсъдимата и св. К.Т. отишли в
жилището на А. ***. Там А. се свързала със св. Тонев по телефон и двамата се
разбрали, че на следващия ден Тонев ще мине да вземе наркотичното вещество. До
обяд на следващия ден А. и полицейските служители чакали Тонев, но той не се
появил, поради което други полицейски служители, в т.ч. св. Белчо Бялков извикали Тонев – чрез негови приятели, на среща. Св.
Тонев, без да подозира за полицейското мероприятие, се явил на срещата и там
признал пред полицейските служители за своята съпричастност към извършената
контрабанда на наркотичното вещество. Освен това, той съобщил подробностите
относно доставката, както и името на поръчителя й – подсъдимият Я.Т., който
дотогава не бил известен на органите за борба с наркотрафика и не бил свързван
по никакъв начин с процесното престъпление. Освен това, за да облекчи
положението си, св. Тонев приел да сътрудничи на полицейските органи. Било
подготвено провеждане на полицейска операция. За целта била осигурена колата на
св. Кирилов, наркотичното вещество било предадено от св. Т. на св. Бялков, а последният с предавателен протокол го предал на
св. Тонев – за целите на полицейското мероприятие. За осъществяване на контрола
върху действията на св. Тонев и охрана на пакета с наркотичното вещество бил
определен св. Цветан Цонев – тогава млад дознател,
непознат в региона. Той бил легендиран като шофьор на
колата, а найлоновият плик, съдържащ перилни препарати и поставен вътре в него
пакет с наркотичното вещество, били поставени в багажника на колата.
С гореописания автомобил св.
Тонев и св. Цонев отишли в град Димитровград и потърсили подсъдимия Т. в дома
му. В този момент Т. отсъствал – след пътуване със св. И.Г., двамата решили да
се почерпят. Отворила им съпругата на подсъдимия Т., която се свързала с
последния и предала на св. Тонев указанието на Я.Т. да го изчака. Малко след
това подсъдимият Т. се върнал в дома си, със своята кола, придружаван от св. Г..
Г. останал в колата, а подсъдимият Т. се срещнал със св. Тонев, като последният
му потвърдил, че хероинът е доставен. Тогава Т. се върнал в къщата си, взел от
там 2000 лева и ги дал на св. Тонев. С цел предаването на хероина да стане на
по-усамотено място, казал на Тонев да го следва с колата. След това се качил в своя
автомобил и потеглил. Извел ги на околовръстния път на Димитровград за град
Стара Загора и в близост до отклонението за „Неохим”
АД, на т.нар. „детелина” спрял на банкета. Отишъл при Тонев и поискал да получи
наркотика. Тонев го отвел при багажника и се засуетил при търсенето на пакета,
в очакване да се появят полицейски служители – според предварителната уговорка,
около къщата на Т. били поставени полицейски екипи, които очаквал да ги
последват до мястото на предаването на наркотика. В това време подсъдимият Т.
се приближил до багажника на колата на Цонев и Тонев, при което св. Тонев му
подал пакета с перилните препарати и поставен в него плик с наркотичното
вещество. Я.Т. взел торбата и тръгнал към неговата кола, опипвайки пакета. Тъй
като не знаел по какъв начин ще бъде опаковано наркотичното вещество и не
очаквал то да бъде поставено в пакет от прах за пране, Т. решил, че това, което
очаква да получи – хероин, го няма и се върнал при св. Тонев. Започнал да се
разправя с него, изсипал съдържимото на плика с перилните препарати, след което
взел от Тонев предварително дадените пари и се насочил към колата си. Тогава
св. Тонев го спрял и му казал, че станало някакво объркване, че пакетът с
наркотичното вещество останал при една жена в Харманли, при което подсъдимият Т.
поискал да го закарат при „стоката”. Т. помолил св. Г. да го придружи, двамата
се качили в колата при Тонев и Цонев и тръгнали. При това, автомобилът на
подсъдимия Т. – марка „Нисан”, останал на мястото на
срещата. По време на движението на Т. му направило впечатление неориентираното
управление на св. Цонев и той го накарал да спре, за да поеме управлението на
автомобила. Св. Цонев се възползвал от ситуацията, успял да проведе разговор с
полицейския си началник и с помощта на служебното си оръжие извършил арест на
подсъдимия Т. и св. Г.. Веднага след това на мястото пристигнали и останалите
членове от полицейския екип, осъществяващ операцията, в т.ч. св. Белчо Бялков.
На 13.03.2006 година отново е
съставен протокол за оглед на местопроизшествие. Видно от същия, непосредствено
след ареста на подсъдимия Т., процесният пакет с
наркотичното вещество е намерен от органите на досъдебното производство в
багажника на колата на Тонев и Цонев, в черна найлонова торба, След като
процесното наркотично вещество е било иззето от органа на досъдебното
производство е съставен протокол за
претърсване и изземване и снимков материал към него. Протоколите са
подписани от поемни лица и надлежно одобрени по
установения в НПК ред.
Освен това, след така
извършеното задържане, на подсъдимия Т. е бил извършен обиск, за което е
съставен протокол от 14.03.2006 година, 00.35 часа. При обиска от Т. са били
иззети пари – 2 278 лева.
На 12.04.2006 година органът
на досъдебното производство, съвместно с експерта, за нуждите на физико-
химическа експертиза, са взели представителни проби от намереното наркотично
вещество. За това действие е съставен протокол
за оглед на наркотични вещества и изземване на представителни проби (т. 3 л. 30-32), видно от който, брутното
тегло на веществото с пакета, в който е поставено е 1, 986 кг, а нетното – 1980 кг.
От заключенията на
назначената и извършена в хода на досъдебното производство физико-химическа
експертиза (т. 3 л. 33) е видно, че откритият
пакет съдържа наркотично вещество-хероин със
съдържание на активен компонент диацетилморфин – 3,04 %.
Стойността на процесното количество
хероин е изчислено съобразно съдържанието на активен компонент в него и
съгласно Приложение № 1 към член единствен на ПМС № 23/29.01.1998 година за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството
(ДВ бр.15/1998 г.) - 79 200 лева.
По делото е назначена
и изслушана автотехническа експертиза, от заключението
на която се установява стойността на лекия автомобил на подсъдимата А., с който
е извършила кантрабандата на наркотичното вещество
(л. 92 от НОХд 157/2009 година). Към датата на престъплението тя е 2 200
лева.
Възприетата от съда
фактическа обстановка изцяло се потвърждава от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Известна част от тях не са безспорни, но анализиран в
съвкупност, доказателственият материал налага именно тези фактически изводи,
които са изложени по-горе.
Значими по обем и съдържание
доказателства се извличат от показанията на разпитаните по делото свидетели. На
първо място това са показанията на полицейските и митническите служители
Николай Кирилов Делчев, Станислав Фотев Таушанов, Борислав Миладинов
Христов, Белчо Йовчев Бялков
и К.Ж.Т.. Показанията им в качеството на свидетели са изключително подробни,
пълни, ясни, изцяло кореспондират помежду си и със събраните по делото писмени
доказателства. С оглед факта, че това са все показания на държавни служители,
съдът ги намира за надеждни и убедителни и ги кредитира изцяло. Поради това, съдът,
при решаване на всички спорни фактологически въпроси
по делото, дава предимство на показанията на тези свидетели, пред останалите
гласни доказателства.
Свидетелят Николай Делчев
потвърждава обстоятелствата около намирането на пакета с наркотичното вещество
в колата на подсъдимата А., както и направеното от нея признание, че пакетът й
е даден от неин роднина. Според свидетеля, едното ъгълче на пакета било срязано
и по него си личали следи от опит за залепване. Те били видими, макар че
ъгълчето било обърнато навътре, с цел да се придаде фабричен вид на пакета.
Поведението на А. по време на ЩМП било спокойно, като тя отрекла това, че
съдържимото на пакета е наркотично вещество и казала, че пакетът не е неин.
Показанията на св. Делчев изцяло се потвърждават от показанията на св.
Таушанов.
Св. Борислав Христов и св. К.Т.
са полицейски служители, взели участие в мероприятието, наподобяващо по своята
същност „контролирана доставка” по смисъла на чл. 172 ал. 1 от НПК. Те
потвърждават, че решение за провеждане на полицейската акция е било взето след
изразено съгласие от страна на подсъдимата А. да съдейства за разкриване на
получателя на наркотичното вещество. Св. Христов и св. Т. са придружили
подсъдимата А. *** и са останали там до обяд на следващия ден. През цялото това
време пакетът с наркотичното вещество се е държал от св. Христов, като целта им
е била да изчакат Илко Тонев – лице, посочено от подсъдимата А. като собственик
на пакета, да се яви за получаването му. Според св. Христов и св. Т., те са
станали свидетели на няколко телефонни разговора между А. и Тонев, в които
последният първоначално е обещал да мине за пратката по-късно вечерта, а след
това е отложил идването до следващия ден. Тъй като до обяд на следващия ден
Тонев не се е явил, свидетелите Христов и Т. по нареждане на ръководителите на
операцията са върнали наркотичното вещество и подсъдимата А. в Свиленград.
Показанията на св. Христов
изцяло кореспондират с тези на св. Бялков. Той също е
участвал в полицейската операция, имаща за цел да „достигнат” до получателя на
хероин, наблюдавал е хода на акцията и от там е добил преки впечатления за събитията.
Така, според св. Бялков, след като св. Тонев не се е
явил до уговореното време да вземе чантата от подсъдимата А., се е взело
решение да се проведе беседа с Тонев. Св. Бялков,
заедно с Петьо П. – тогава един от ръководителите на операцията са намерили св.
Тонев и чрез негов познат, по телефон са го извикали на разговор. Срещата се е
осъществила в град Харманли, като полицейските служители са уведомили Тонев, че
знаят за хероиновата пратка и са му предложили той да
помогне на леля си, след като вече я е забъркал в престъплението. Св. Тонев е
приел да съдейства и е съобщил на полицейските служители, че хероинът не е
негов, а е предназначен за Я.Т. *** или, както е известен в обществото, „Я.
полицая”. Св. Белчев е категоричен и подчертава, че дотогава името на
подсъдимия Т. по никакъв начин не е било свързвано не само с процесното
престъпление, но и с наркотрафика като цяло. За пръв път той им е бил посочен
като получател, а и поръчител на хероиновата
доставка, от св. Илко Тонев. Св. Бялков съобщава
обстоятелствата при които е била извършена полицейската операция, а освен това
препредава докладите на св. Цонев, които той е правел по време на акцията – по
телефон и след това. Така, св. Бялков твърди, че е
пристигнал на мястото, където св. Цонев вече е бил извършил ареста на
подсъдимия Т. и св. Г., почти веднага – след не повече от 20 секунди. Първото
му действие е било да запази местопроизшествието. Свидетелят е категоричен, че
в негово присъствие никой нищо не е вадил, нито е поставял в багажника на
ползваната за операцията кола. Освен това, св. Бялков
не допуска възможността някой да е „подхвърлил” наркотичното вещество в
промеждутъка от време от ареста до идването на следователя, като в тази насока
дава логични и убедителни обяснения: той през цялото време се е намирал в
непосредствена близост до колата, багажникът на която е останал затворен до
пристигането на следователя Костов. Твърди, че при отварянето на багажника е
възприел вътре същия пакет от прах за пране с наркотичното вещество в него,
който той сам лично е бил поставил преди акцията. Освен това, св. Бялков съобщава и други детайли, които са особено важни за
проверка показанията на св. Цонев, св. Тонев и подсъдимия Т.. Той е уверен в
това, че на мястото, до което подсъдимият Т. е завел Цонев и Тонев и където е
бил оставен „Нисан”-а, няма улично осветление. Съди
по това, че при извършване на претърсване в колата на Т. на полицейските
служители се е наложило да светят с фаровете на служебния автомобил, за да
прегледат намерените в колата документи (строителната документация на св. Г.).
На следващо място, св. Бялков препредава докладите на
св. Цонев по време и след операцията. Така, св. Цонев е съобщил пред св. Бялков репликите, разменени между подсъдимия Т. и св. Тонев
при предаването на наркотичното вещество: Т. - „Какво ме разиграваш, това моето
нещо го няма тука”, в отговор на което св. Тонев – „Това го дадох на еди кой си
да го пренесе”. И отново Т. – „Вие ме разигравате, давай да ходим при тази
жена, да видим кой какво е носил.” Св. Бялков отрича
св. Цонев или св. Тонев да са споменавали в обясненията си, касаещи случая,
злато или някакъв друг вид стока. Напротив, при първата беседа със св. Тонев
той ясно е заявил, че за доставения на Я.Т. хероин, самият той ще получи 1500
лева, а леля му – 500 лева.
Св. И.Г. е приятел на
подсъдимия Я.Т., който е станал очевидец на събитията около предаването на
наркотичното вещество от Тонев на Т., по стечение на обстоятелствата.
Свидетелят съобщава, че по молба на подсъдимия Т. го е придружил до неговата
къща в Димитровград, след това с двете коли са се придвижили на 100 метра, където Т. е
разговарял със св. Тонев, ядосал се е и по искане на Т., св. Г. се е прехвърлил
в колата на Цонев и Тонев. Показанията на И.Г. за репликите на Т., са
разнопосочни. За първи път в с.з. на 16.07.2009 година св. Г. си спомня, че Я.Т.
му бил казал, че бил платил пари за злато и монети, а му давали сапуни и
прахове. След прочитане на предходните му показания, свидетелят дава уклончиви
и неубедителни обяснения за появата на подобни твърдения и в крайна сметка
заявява: „Днес говоря за злато и пари, защото тогава разбрах от думите на Я., че
нещо го лъжат, че е дал пари за това, а го лъжат. Аз не знаех за какво става
въпрос”. Съдът съпостави тези колебания и неубедителност на св. Г. с факта, че
подобно поведение са показали още две лице – свидетелите Тонев и Цонев, които
също като него внезапно, след три години, са си припомнили несъобщавани
дотогава „детайли” – все в унисон със защитната теза на подсъдимия Т.. Отчете и
обстоятелството, че св. И.Г. ***.07.2009 година нередовно призован – въпреки многократните
опити на съда да го намери на всички известни адреси и по телефон, те са се
оказали неуспешни, т.ч. остана неясно кой и по какъв начин е мотивирал св. Г.
да се яви за разпит. Като анализира в съвкупност всичко това, съдът не дава
вяра на твърденията на св. Г. в частта относно предмета на сключената от
подсъдимия Т. сделка - злато и монети и счита, че така дадените показания са
изнесени единствено и само с цел обслужване на защитната теза на последния.
Същото се отнася и до
показанията на свидетелите Илко Тонев и Цветан Цонев. Като цяло и двамата дават
последователни, ясни и пълни показания, които кореспондират помежду си и с
останалите доказателства, но само до момента, в който става реч за това – дали
Тонев и Т. са се познавали помежду си, за какво подсъдимият Т. е платил 2000
лева, какво е очаквал да получи срещу тази сума и какво е било неговото
поведение и реплики по време на предаване на процесния пакет – т.е. все факти и
обстоятелства за установяване знанието или незнанието на Т. за действителното
съдържание на пакета. Илко Тонев за първи и единствен път е разпитан от съда
като свидетел в с.з. на 19.06.2009 година. Т.ч. процесуалният закон не
позволява да се ползват други негови обяснения с цел проследяване на тяхна
последователност и устойчивост. За разлика от него, обаче, св. Цонев е
разпитван три пъти в хода на съдебните производства по НОХд № 486/2006 година
на ХОС и по настоящото дело. При първия си разпит, проведен в с.з. на
26.01.2007 година, св. Цонев е дал изключително подробни, пълни и логични
показания, в които детайлно е описал поведението на подсъдимия Т. от момента на
срещата им до момента на задържането. В тези показания няма дори и намек за
това, че Т. е очаквал да получи злато, питал за такова или е проявил
недоволство поради липсата му. Напротив, обяснявайки причините за връщането на
плика с перилните препарати и поставен в него пакет с хероин, св. Цонев прави
свое собствено предположение: „Може би си е искал парите, защото може да не е
знаел, че прахът за пране е наркотичното вещество”. Освен това, при този разпит
св. Цонев е категоричен – нареждането да се пътува за Харманли е постъпило
именно от подсъдимия Т., след като е останал неудовлетворен от получената
„стока” и с цел да се изясни къде се намира това, което е очаквал. Коренно
различни са твърденията на св. Цонев при разпита му в с.з. на 19.06.2009
година. Сега вече се въвежда процесното внушение за златото или монетите, които
бил платил и очаквал да получи подсъдимият Т.. Запитан за това – защо се явяват
толкова съществени различия в показанията му, св. Цонев дава уклончиви
отговори: при първия разпит бил млад и надъхан полицай, все още на служба,
макар и вече задържан за извършено престъпление, тогава така бил виждал нещата,
не си спомнял точните реплики на Т..***. на 24.10.2008 година св. Цонев е бил
по-категоричен: „Не отричам нищо, просто тогава може би такива са ми били
убежденията”. Намирайки тези обяснения крайно неубедителни, съдът счита, че
следва да се кредитират показанията на св. Тонев, дадени при първия му разпит –
на 26.01.2007 година, когато спомените и възприятията му са били по-пресни и
по-малко повлияни от развитието на делото, респективно от защитната теза на подсъдимия Т., с когото
св. Цонев се намира практически в един и същи затвор. На следващо място,
показанията на свидетелите Тонев и Цонев, в обсъжданата тук част, не намират
опора в останалия доказателствен материал. Така, твърденията на св. Тонев за
това, че не се познавал с подсъдимия Т. се опровергават от показанията на св. Бялков, който е категоричен: за първи път той е разбрал за
връзката Тонев-Т. от самия св. Тонев. Същият полицейски служител – св. Белчо Бялков е контролирал полицейската акция и от там е добил
впечатления за съобщенията на св. Цонев в хода на акцията и доклада на
последния след извършения арест. Св. Бялков отрича
тези съобщения или докладът да са съдържали споменаване на злато, монети или
прочее – всички полицейски служители, в това число и самият св. Цонев, както и
св. Тонев са били наясно, че цялата тази акция се предприема с цел да се
предаде наркотичното вещество на неговия поръчител – подсъдимия Я.Т.. И св.
Цонев нито по време, нито след акцията е споделял съмнения относно този
факт. В останалата част показанията на
свидетеля Цонев кореспондират с останалите доказателства по делото и няма
причини да не бъдат кредитирани.
Един от спорните въпроси по
делото е този за достоверността на твърденията на св. Тонев относно знанието и
съгласието на подсъдимата А. за това, че пренася наркотично вещество. След като
ги анализира в съвкупност с останалите доказателства, съдът ги намира за
логични, житейски приемливи, ясни и последователни. Липсват надеждни
доказателства, които да ги опровергаят, поради което съдът реши да ги кредитира
с доверие и в тази част. Показанията на св. Тонев не се опровергават от тези на
свидетелите Кирилов и Борисов. Тук е мястото да се отбележи, че предвид
уклончивите им отговори и съмнителните обстоятелства около съвместното им пътуване,
съдът подходи особено внимателно към твърденията им, но като цяло липсват
основания за изолирането им от доказателствения материал. От разпита на тези
свидетели става ясно, че действително те, заедно със св. Илко Тонев са
предприели пътуване до Одрин на процесната дата, там Тонев се е отделял от тях
– за време кратко, но достатъчно с оглед малките разстояния в град Одрин, за да
се срещне с лицето-доставчик на хероина, да занесе наркотичното вещество в дома
на подсъдимата А. и там да го укрие в пакет от прах за пране. Като съпостави
показанията на св. Тонев и обясненията на подсъдимата А., съдът дава предимство
на първите. Житейски приемливо, логично и достоверно е твърдението на Илко
Тонев за това, че той е предал наркотичното вещество на леля си с нейно знание
и съгласие. Противното би означавало той да подложи на риск от погиване „стока”
за близо 80 000 лева. Още повече, че в обясненията си А. твърди, че те
нямали предварителна уговорка за пренасяне на чантата в България, а била
помолена за това от племенника й по телефон. Впрочем, обясненията на
подсъдимата А. именно в тази част – защо тя се е съгласила или е решила да
пренесе чантата са крайно неясни, нееднопосочни и
неубедителни. Освен това, от показанията на св. Тонев, подкрепени от
показанията на св. Кирилов става ясно, че в Одрин А. и Тонев са се срещали
няколко пъти в един и същи ден. Това не може да се обясни иначе, освен с това,
че помежду двамата е имало сериозни, делови отношения във връзка с обща работа.
Не са убедителни твърденията на подсъдимата А. за причините, поради които е
предоставила ключа за апартамента си на св. Тонев. В противовес на нея, св.
Тонев ясно и логично сочи причината – за да може на усамотено място да укрие
хероина. Следва срещата на паркинга – и отново св. Тонев напълно приемливо
обяснява: защото работата е била свършена, той се е готвил да се връща в
България и е следвало да върне ключа. И отново подсъдимата А. дава неубедителни
обяснения – тя никак не била желаела Тонев при себе си в Одрин, още повече че
живеела в двустаен апартамент с още една жена. При това, тя дори криела срещите
си и като цяло идването на Тонев в Одрин от турския си приятел. Но въпреки
това, дала ключа на Тонев, който след два-три часа размислил и й го върнал. С
оглед констатираните противоречия, неубедителност и недостоверност на
обясненията на подсъдимата А., съдът счита, че те съставляват една недостоверна
защитна теза и счита, че следва да бъдат игнорирани.
Обяснения на подсъдим по делото, освен
източник на доказателства, могат да служат и като средство за защита. Именно с
такава цел подсъдимият Т. е използвал правото си да дава обяснения – те
съставляват недостоверна, неубедителна и неподкрепена
с доказателства защитна теза, поради което не следва да им се дава вяра. Ако се
изхожда от обясненията на подсъдимия Т., показанията на св. Тонев и променените
такива на Цветан Цонев, би трябвало да приемем следното: Т. и Тонев не са се
познавали помежду си, т.е. първият им контакт е на 13.03.2006 година. Въпреки
това, узнавайки, че го чакат двама съвършено непознати и то без да му е
известно за какво, Т. променя намерението си да се черпи със св. Г., незабавно
се връща в къщи. Пред дома си разговаря с тези двама непознати мъже, които му
обещават да му продадат злато. Без да го види, без да знае колко е това злато,
каква проба, дали въобще е злато или имитация, Т. им плаща 2000 лева и им казва
да го следват с колата. Поражда се въпросът – за какво и къде. Т. обяснява – на
осветено място. Отново се поражда въпросът – а не би ли могъл Т. да види
златото в дома си – следва неубедителен отговор, че той не искал да занимава
семейството си. И така, двете коли се придвижват до друго място – но от
надеждни доказателства по делото (показанията на св. Бялков)
става ясно, че това място не само не е осветено, но и усамотено, отдалечено от населената
градска част. Там Т. получава пакета, опипва го, не намира това, което търси,
устройва скандал на Тонев, взема си парите обратно и връща пакета, след което
се насочва към колата с намерение да си тръгва. Така изградената теза, дори и
подкрепена от показанията на свидетелите Тонев и Цонев е крайно нелогична и
недостоверна. Подсъдимият Т. съобщава пред съда, че за него ежедневие било да
изкупува злато и да се занимава с подобни неща. Но трудно може да се приеме, че
лице с неговия опит ще плати 2000 лева на двама непознати, без да знае дали
стоката, която носят, го устройва, дали си заслужава парите и дали въобще имат
някаква стока. Освен това, лишено е от всякакъв смисъл да отиваш на усамотено и
неосветено място, ако искаш да огледаш такива легални стоки като злато. От
първоначалните показания на св. Цонев става ясно, че Т. е реагирал много остро,
ненамирайки
това, което е очаквал да получи. Той настоява да отидат в Харманли за да
провери лично – „кой какво е носил”. За това заедно със св. Г. се преместват в
колата на Тонев и Цонев, а след това нарежда Цонев да му предаде управлението
на автомобила. Тези негови действия са в разрез с твърдението за загуба на
интерес към сделката след ненамиране на „златото” и
връщането на парите. Именно тази настойчивост – дори и с цената на незабавно
предприето, нощно пътуване, да получи „това моето”, показва, че той не се е
озовал на пътя, воден от интерес към случайна, дребна за него сделка, а от
загриженост за много по-сериозна „стока”, какъвто е хероинът за 80 000
лева. Показателен е още един момент: твърди се, че чрез опипване подсъдимият Т.
е разбрал, че в пакета с перилни препарати няма злато. На поставен изричен
въпрос, Т. отговори, че за 2000 лева е очаквал да получи между 200 до 500 грама злато – на него
му било все едно, сделката си заслужавала. На въпрос, какъв обем е следвало да
има такова количество злато, подсъдимият Т. го е определил като една малка
шепа. В такъв случай се явява следващ въпрос – как в тъмнината, само чрез
опипване на един относително голям плик, пълен с различни по форма, тежина, консистенция и опаковки перилни препарати, той е определил,
че липсва и един пакет с размери около една малка шепа, евентуално съдържащ
злато. Реакцията му може да се обясни правдоподобно само по един начин – той е
знаел, че има за получаване около 2
кг прахообразно вещество. Очевидно си е представял, че
ще има обикновения си вид – пресован, под формата на правоъгълни пакети, каквито
са масовите случаи на наркотична контрабанда. Поради това е търсил в плика
подобна опаковка, не допускайки, че хероинът може да бъде замаскиран в пакет от
прах за пране. Не намирайки пакет с очаквани размери, подсъдимият Т. е реагирал
именно по начина, съобщен от св. Цонев при първия му разпит. Ето това именно са
противоречията, които карат съда да не повярва на обясненията на подсъдимия Т.
и да ги игнорира като ненадежден източник на доказателства.
В подкрепа на възприетата от
съда фактическа обстановка са заключенията на автотехническата
и физико-химическа експертизи, които съдът възприема
изцяло като обективни и безпристрастни.
Изложените по-горе
фактически изводи намират опора и в писмените доказателства, събрани в хода на
досъдебното и съдебното производство и коментирани по-горе – протоколи за
претърсване и изземване, за оглед, снимкови материали и останалите писмени
документи, намиращи се в делото.
Възприетите от съда
фактически изводи се подкрепят и от веществени доказателства, предявени на
страните. Заявлението на подсъдимите Т. и А. за това, че предявените им
опаковки с перилни препарати не били виждали никога, се обясняват със защитните
им позиции. При разпита на свидетелите съдът им е предявявал снимкови материали
на същите тези перилни препарати, приобщени като веществени доказателства, те
са потвърдили, че това са вещите от плика, в който е бил поставен пакетът с
наркотичното вещество. А при сравнение на веществените доказателства с тези на
фотоснимките, се установява идентичност между едните и другите. Иззетите и
приобщени като веществени доказателства парични средства потвърждават
осъщественото между Т. и Тонев разплащане в размер на 2000 лева.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
І. По
обвинение в престъпление по чл. 242 от НК.
От обективна страна безспорно
се установи и доказа, че подсъдимата М.И.А. е осъществила състава на
престъплението по чл. 242 ал. 2 пр.1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, а
именно на 12.03.2006
година на ГКПП Капитан Андреево, действайки като извършител в съучастие с Илко
Стефанов Тонев от град Харманли, ЕГН ********** (помагач), с лек автомобил „Форд Орион” с рег. №
Х 7609 АП, без надлежно разрешително пренесла през границата на страната от
Република Турция за Република България високорисково
наркотично вещество – 1,980 кг хероин със
съдържание на активен компонент - диацетилморфин в количество 3,04 тегловни процента,
на обща стойност 79 200 лева.
Няма спор и се
установява категорично, че подсъдимата А. е направила опит да пренесе
наркотичните вещества без да ги декларира и без съответно разрешение на
българските власти. В подкрепа на този извод е писменото доказателство –
валутна митническа декларация (т. 1а л. 20), която е била изрично връчена на А.,
но тя не е посочила в нея пренасяното в автомобила наркотично вещество. Но дори
и да е имало такава декларация, няма спор по делото, че А. не притежава (а с
огледа вида на наркотичното вещество и не може да притежава) надлежно
разрешение. Обективната страна на престъплението се доказва от показанията на
свидетелите – митническите служители, писмените доказателства – огледния протокол и материалите на
административно-наказателната преписка, заключението на извършената по делото физико-химическа експертиза.
Хероинът е наркотично
вещество, поставено под вътрешен и международен контрол и е включен в
Приложение № 1 към чл. 3 ал. 2 от ЗКНВП като вещество с висока степен на риск
за общественото здраве, забранено за приложение.
Събраните по делото
доказателства – показанията на свидетеля Бялков за
това кой е поръчителят на хероиновата доставка,
показанията на св. Тонев за това как се е процедирало при получаване на
наркотичното вещество в Турция, как е станало предаването му в Одрин на
подсъдимата А., както и първоначалните показания на св. Цонев относно
поведението на подсъдимия Т. при получаване на хероина, разкриват
съучастническата дейност при извършване на престъплението контрабанда, както и
изясняват ролята на подсъдимата А. в престъплението. А тя е на пряк изпълнител,
каквито в практиката наричат „муле” – лице, което срещу определено
възнаграждение се наема да пренесе от определен пункт в една държава до
посочено му място в друга държава, наркотично вещество. Точно така нещата са се
развили и в разглеждания случай: С помощта на св. Тонев подсъдимата А. е
набавила наркотичното вещество, то е било укрито с непосредствени действия на
Тонев, а освен това подсъдимата А. е разчитала на неговото обещание да й
съдейства за предаване на наркотичното вещество нататък по веригата – след
пренасянето му през границата и доставка в Харманли. Точно в тази връзка са
били телефонните обаждания и уговорки за среща между А. и Тонев след
завръщането й в България. Поради гореизложеното съдът квалифицира извършеното
от А. във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК и прие, че тя е действала в съучастие с
бившия подсъдим по делото Илко Тонев – помагач спрямо нейната дейност.
Доколкото по делото е установено категорично, че подсъдимите А. и Т. не са се
познавали помежду си и никога не са имали никакви директни контакти във връзка
с инкриминираното престъпление, съдът счете, че не може да се приеме общност на
умисъла и от там – съучастническа дейност между двамата подсъдими по това дело.
Поради това ги оправда в тази част на обвинението.
От
субективна страна при осъществяването на
настоящото престъпление подсъдимата А. е действала виновно, при условията на пряк умисъл. Това
следва от начина на пренасяне на наркотичното вещество, начина на поставянето и
замаскирането му между другите опаковки с перилни препарати. В подкрепа на този
извод са показанията на свидетеля Тонев, кредитирани в тази част и анализирани
по-горе. Не са основателни доводите на защитата на подсъдимата А. за това, че
от Тонев подсъдимата А. е разбрала единствено това, че ще пренася нещо
незаконно, но не е знаела какво. Св. Тонев категорично твърди, че не само е
обяснил на леля си, че ще пренася наркотично вещество, назовал е вида му –
хероин, но и е предупредил А., че това е много опасно и тя следва да си дава
сметка и „да се оправя сама”. Съдът не споделя мнението на защитата на
подсъдимата А. за това, че демонстрираната от нея реакция при откриване на
наркотика на митницата, я оневинява. По принцип, реакцията и по-скоро
поведението на уличени в престъпление лица е и субективно и индивидуално. Така
че тя не е надеждно доказателство за
виновност или за невиновност.
На
следващо място, от многобройни дела в този регион знаем, че подобни
скъпоструващи пратки не се поверяват на случаен, нищо не подозиращ шофьор.
Дейността по наркотрафика е добре организирана и контролирана и всеки участващ
в него знае какво се очаква от него и как ще бъде възнаграден за свършеното.
Общоизвестно е, че притежаването и пренасянето на наркотичните вещества е
забранено и се преследва от закона. Т.е. подсъдимата А. е съзнавала обществената опасност на извършваното от нея
престъпление и е желаела настъпването на общественоопасните последици.
От обективна страна безспорно
се установи и доказа, че подсъдимият Я.П.Т. е осъществил състава на
престъплението по чл. 242 ал. 2 пр.1 вр. чл. 20 ал. 4 от НК, а
именно на 12.03.2006
година на ГКПП Капитан Андреево, действайки като помагач в съучастие с Илко
Стефанов Тонев от град Харманли, ЕГН **********), с лек автомобил „Форд Орион” с рег. №
Х 7609 АП, без надлежно разрешително пренесъл през границата на страната от
Република Турция за Република България високорисково
наркотично вещество – 1,980 кг хероин със
съдържание на активен компонент - диацетилморфин в количество 3,04 тегловни процента,
на обща стойност 79 200 лева.
Що се касае елементите от
фактическия състав, квалифициращите признаци и правната квалификация на
деянието, то същите са изложени подробно при обсъждане на извършеното от
подсъдимата М.А.. Доводите в тази насока са същите и по отношение на подсъдимия
Т., поради което не следва да се преповтарят. Единствената разлика се явява в
правната квалификация на деянието, касаеща формата на съучастието.
С оглед анализираните
по-горе доказателства, съдът няма съмнения по отношение участието на подсъдимия
Т. в престъплението. Съотносимо към извършването на престъплението, той участва
като помагач на лицето, за което очаква то да бъде прекият изпълнител на
контрабандата – Илко Тонев. Помагачеството на Т. се
изразява в цялостното организиране на престъплението, осигуряване и договаряне
на доставката на хероина, осъществяване на контакти в Турция, обещание да
осигури получаването на хероина, с цел разпространение – предаването му по
веригата на наркотрафика, без което цялата дейност на Илко Тонев по получаване
и доставка на хероина би се обезсмислила. Тук следва да се отбележи, че съдът
не дава вяра на твърденията на св. Тонев за това, че случайно се свързал с
наркотрафиканти в Турция, които произволно му предложили да контрабандира хероин.
Такива случайности в подобна дейност са невъзможни. Тук съдът дава предимство
на обясненията на св. Тонев, които последният е дал в първата беседа с
полицейските работници, включително св. Бялков и в
които е посочил като поръчител и организатор на доставката подсъдимия Т..
Съпричастността и, конкретно, ролята на подсъдимия Т. - получател на хероиновата доставка, се доказва, освен с показанията на
св. Бялков и писмените доказателства по делото и с
първоначалните показания на св. Цонев в хода на съдебното производство по НОХд
№ 486/2006 година.
Поради гореизложеното съдът
квалифицира извършеното от Т. във връзка с чл. 20 ал. 4 от НК, като счете, че
не са събрани достатъчно доказателства за подбудителската
му дейност. Освен това, предвид категоричния факт, че подсъдимите Т. и А. не са
действали при общност на умисъла помежду си, съдът прие, че между тях няма
непосредствена съучастническа дейност и оправда подсъдимия Т. в тази част на
обвинението. Може да се говори за някакво общо участие в едно и също
престъпление посредством Илко Тонев, но такава правна конструкция –
посредствена съучастническа дейност, изглежда неубедително.
От
събраните по делото доказателства следва, че извършеното от подсъдимия Т.
деяние е съставомерно и от субективна страна. Съдът
приема, че подсъдимият Т. не само е знаел добре какво му носи св. Илко Тонев,
но и е очаквал тази наркотична пратка. Именно поради това той без повече
„пазарлъци”, оглед и претегляне на „стока” е платил на Тонев 2000 лева –
предварително уговорената цена на своеобразна куриерска услуга – но не и
комисионна, както се домогва да внуши защитата. Тук съдът не приема
възможността Илко Тонев сам да е договарял в Турция и особено да е плащал хероиновата пратка - за това са необходими големи парични
средства, с каквито Тонев очевидно не е разполагал. На следващо място,
отвеждането на Тонев и Цонев на обезлюдено и тъмно място позволява да се приеме
само едно – Т. е съзнавал, че ще извършва забранени от закона действия, което
налага спазването на тайна. На трето място: показаната от подсъдимия Т. реакция
и настояването му да бъде заведен в Харманли – там, където по думите на Илко
Тонев е станало объркването, разкрива неговият стремеж незабавно и на всяка
цена да получи поръчаното, което в никакъв случай не е злато, както той се
опитва да представи нещата. Съображенията за това са изложени по-горе. От тук е изводът, че подсъдимият Я.Т. е
съзнавал обществена опасност на
извършваното от него престъпление и е желаел настъпването на общественоопасните
последици.
Причина за извършване на престъплението от двамата подсъдими е
ниското им правосъзнание, слаби морално-волеви задръжки, желание за бързо и
лесно обогатяване, пренебрежение към последиците, които толкова опасни
наркотични вещества като хероин причиняват на здравето на хората, неуважение
към Закона и установения митнически ред.
Подсъдимата М.А. е родена на 26.05.1963 година в град Любимец.
Разведена е, няма непълнолетни деца на своя издръжка, не е осъждана и за нея по
делото липсват отрицателни характеристични данни. Понастоящем живее в град
Харманли, Хасковска област. Към датата на престъплението е развивала търговска
дейност, а сега заявява, че е безработна. Предвид приобщената към делото медицинска
документация следва да се приеме, че подсъдимата А. има влошено здравословно
състояние.
При определяне на вида и размера на
наказанието на подсъдимата М.А., съдът отчита посочените по-горе данни за нейната
личност, степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за
извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Начинът на пренасянето на наркотичното вещество – замаскиран
в пакет като перилен препарат, поставен между други подобни препарати – и
поради това труден за откриване, разкриват високата обществена опасност на
деянието и дееца. Това са отегчаващи вината обстоятелства, към които съдът
причислява и факта, че я е прекият извършител на престъплението и без нейното непосредствено
участие то не би се е осъществило. Смекчаващо вината обстоятелство е относително
невисоката стойност на предмета на престъплението, обусловена от лошото
качество – ниското процентно съдържание на активното вещество, което пряко
рефлектира (понижава) неговата опасност
за хората. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита тежкото материално
положение на подсъдимата, силно влошеното й здравословно състояние. Съдът в
много малка степен цени оказаното от А. съдействие за разкриване на
престъплението като смекчаващо вината обстоятелство. Нейното „признание” и
съдействие има двузначен характер, тъй като сочейки Тонев като собственик на
чантата и всичко в нея, М.А. е целяла преди всичко да оневини себе си, така че
тя е била силно мотивирана да предаде наркотика на Тонев под контрола на
полицията.
След като
съпостави всички отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства съдът прие, че и
най-лекото наказание, предвидено в санкцията на чл. 242 ал. 2 пр. 1 от НК ще се
окаже несъразмерно тежко спрямо извършеното и наложи на подсъдимата А.
наказание при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от НК, при лек превес на
отегчаващите вината обстоятелства.
С оглед гореизложеното съдът наложи на
подсъдимата М.А. наказание “Лишаване от свобода” в размер на 6 години. Това
наказание следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо
общежитие от закрит тип. Освен това съдът наложи и кумулативното наказание
“глоба” – в размер на 50 000 лева, като с оглед тежкото имуществено и
материално състояние на А. спадна с максималната ½ под установения в
санкцията минимум. С оглед тежестта на извършеното престъпление, относително високата
стойност на предмета на престъплението и користния мотив за извършването му,
съдът не намери основание за приложение на ал. 3 от чл. 55 от НК.
Подсъдимият Я.П.Т.
е роден на 23.08.1969 година в град Варна, към момента на задържането е живял в
град Димитровград. Подсъдимият е със средно-специално образование, вдовец е и има две деца, едно от които към момента е
непълнолетно (л. 62 т. 2). Заявява че е безработен, а от обясненията му се
разбира, че се занимава с търговия. По
делото е приложена декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, от което е видно, че той не притежава недвижими имоти и МПС. Осъждан
е, бил е известен на органите на реда като лице от средата на криминалния
контингент, но не и във връзка с наркотрафика.
При определяне на вида и размера на
наказанието на подсъдимия Я.Т., съдът отчита данните за личността на
подсъдимия, степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за
извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Степента на обществената опасност на процесното
деяние е висока – поради изложените по-горе съображения, а ролята на подсъдимия
Т. не може да се преценява като незначителна – макар че участва под формата на
помагач, без неговата организация и съдействие извършването на престъплението
не би било възможно. Предвид констатациите за съучастническа дейност и участие
на поне три лица в престъплението, конкретните обстоятелства при които е било извършено,
сочат на висока степен на обществената опасност на деянието и дееца. Съдът цени
като отегчаващо вината обстоятелство користен мотив за извършване на
престъплението – стремежът на подсъдимия Т. да забогатее бързо и лесно, за
сметка на живота и здравето на неопределен кръг от хора. Подсъдимият е с
обременено съдебно минало и се характеризира отрицателно. Видно от
представените бюлетини за съдимост, Т. е осъждан три пъти. За тежки умишлени
престъпления са му били налагани наказания „лишаване от свобода” за различен
срок, които е изтърпял ефективно. Извършването на инкриминираното престъпление
показва, че упражнената върху него наказателна репресия не е дала целения
резултат. Подсъдимият Т. следва да се преценява като лице с трайно изградени
престъпни навици и противоправен начин на живот. Единственото смекчаващо вината
обстоятелство на подсъдимия Т. е тежкото му семейно положение и имотно
състояние. Поради това съдът приема, че не са налице нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото наказание,
предвидено в закона, ще се окаже несъразмерно тежко на съдеяното.
Наказанието на подсъдимия Т. следва да се определи при условията на чл. 54 от НК, при превес на смекчаващи вината обстоятелства. Последното решение съдът
взема под влияние на факта, че процесното наркотично вещество е с изключително
ниско процентно съдържание на активен компонент, което го прави по-малко опасно
за човешкото здраве или поне се стеснява, в известен смисъл, кръгът на лицата,
които биха били засегнати – предвид възможността да бъде разделено на по-малко
на брой дози.
С оглед гореизложеното съдът приложи
разпоредбата на чл. 54 от НК и наложи на подсъдимия Я.Т. наказание “Лишаване от
свобода” за срок от десет години и глоба в размер на 100 000 лева.
ІІ.По обвинение за
престъпление по чл. 354а от НК:
От обективна и субективна страна подсъдимият Я.П.Т. е
осъществил и престъпния състав по чл. 354а ал.2 изр.
1-во вр. с ал.1 предл. 1-во вр. чл. 18 ал. 1 от НК, а именно на 13.03.2006 година в град Димитровград, без надлежно разрешително направил
опит да придобие с цел разпространение високорисково наркотично вещество в големи
количества –1,980 кг хероин със съдържание на активен
компонент - диацетилморфин в количество 3,04 тегловни процента, на обща стойност 79 200 лева, като деянието е останало
недовършено по независещи от дееца причини.
Още в момента на срещата със
свидетеля Тонев и предаването на парите – 2000 лева, подсъдимият Т. е започнал
изпълнението на инкриминираното престъпление. Изпълнителното деяние е останало
недовършено по причини, намиращи се извън волята на подсъдимият Т. – а именно извършения
от св. Цонев арест. Липсват основания да се приеме, че подсъдимият Т. се е
отказал по собствени подбуди от довършване на престъплението. Доказателствата
по делото – първоначалните показания на св. Цонев и като цяло фактът, че Т.,
оставяйки собствената си кола на пътя е тръгнал за Харманли, показва съвсем
различни намерения, а именно – на всяка цена да получи това, което е поръчал и
за което е платил, а именно процесното наркотично вещество. Поради това съдът
споделя дадената от обвинението квалификация на престъплението във връзка с чл.
18 ал. 1 от НК.
Няма спор и се установява
категорично, че подсъдимият не притежава разрешително за придобиване на наркотични
вещества. Хероин е наркотично вещество, поставено под вътрешен и международен
контрол и е включен в Приложение № 1 към чл. 3 ал. 2 от ЗКНВП като вещество с
висока степен на риск за общественото здраве, забранено за приложение.
Количеството на процесното
наркотично вещество, е установено по делото безспорно – 1, 980 кг хероин на обща
стойност 79 200 лева. Поради това съдът приема, че е налице квалифициращият
признак обуславящ квалификацията на деянието по чл. 354а ал. 2 изр. 1 – „големи
количества”. В сега
действащата редакция на чл.354а ал.2 от НК законодателят е заменил
квалифициращия признак „големи размери" с „големи количества" /респ.
„особено големи количества"/, абстрахирайки се от стойностния белег на
предмета на престъплението и заменяйки го с количествени критерии. Този подход
е разбираем, тъй като престъплението по чл.354а от НК засяга обществените
отношения, свързани със здравето на гражданите, поради което количествените
параметри следва да бъдат приоритетни пред стойностните. В аспекта на тази
законодателна промяна съдът прие, че квалификацията „големи количества" е
по-благоприятна от „големи размери", тъй като при първата се изхожда от
броя на увреждащите здравето вещества, а във втория от тяхната стойност, при
което при отменената редакция по-малко количество, но на по-висока стойност, би
обусловило по-тежка наказуемост. Ето защо относно този признак съдът прие, че
действащия към настоящия момент закон е по-благоприятния за подсъдимия и затова
го приложи. По отменената вече разпоредба на чл.354а ал.2 вр. ал. 1 от НК съдът
призна подсъдимия за невинен.
Що касае въведения
от законодателя допълнителен белег на основния състав по чл. 354а ал.1, а
именно целта за разпространение, то тя безспорно в случая е налице. Тази цел
произтича от количеството на наркотичното вещество, което, предвид възможността
да се раздели на голям брой дози, несъмнено е предназначено за разпространение
между неопределен кръг лица и би било абсурдно да се приеме, че 2 кг хероин е за лична
употреба на подсъдимия Т.. Освен това, по делото няма данни той да употребява
наркотични вещества.
От
субективна страна подсъдимият Т. е извършил престъплението при условията на
пряк умисъл – той е съзнавал обществената опасност на извършеното и е целял
настъпването на общественоопасните последици. Специфичен момент при субективния
елемент за престъпленията по чл.354а ал.2 изр.1-во вр. ал.1 от НК е специалната цел - за разпространение на
наркотичното вещество.
Подбудите на подсъдимия за извършеното
престъпление отново са користни – целеното лично облагодетелстване по бърз и
лесен начин. Причини
за извършване на престъплението е ниското правосъзнание, слаби морално-волеви
задръжки, пренебрежение към последиците, които толкова опасни наркотични
вещества като хероин причиняват на здравето на хората, неуважение към Закона.
При определяне
на вида и размера на наказанието на подсъдимия Я.Т., съдът отчита посочените
по-горе данни за неговата личност, степента на обществената опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Обстоятелствата, при които
е извършено престъплението, както и фактът, че то е предшествано от друго, още
по опасно – контрабанда на наркотични вещества, обремененото съдебно минало и
отрицателни характеристични данни, разкриват високата обществена опасност на
деянието и дееца. Това са все отегчаващи вината обстоятелства. Смекчаващи
вината обстоятелства са тежкото семейно положение и имотно състояние. В същото
време не са налице условията и предпоставки за определяне на наказанието под
минимален предел и за това престъпление. Поради това съдът определи на
подсъдимия Т. наказание при условията на чл. 54 от НК, при решаващ превес на
смекчаващите вината обстоятелства. За да вземе това решение, съдът отново се
съобрази с лошото качество на процесния хероин и от там – по-малката му
опасност.
С оглед гореизложеното съдът наложи на
подсъдимия Я.Т. наказание “Лишаване от свобода” за срок от три години. Освен
това съдът наложи и кумулативното наказание “глоба” – в размер на 10 000
лева, отново при решаващ превес на смекчаващите вината обстоятелства и най-вече
поради тежкото имуществено и семейно положение на подсъдимия Т..
Налице са условията и предпоставките по чл. 23 ал. 1 и
ал. 3 от НК за определяне на подсъдимия Я.Т. едно общо наказание за двете
деяния, а именно „лишаване от свобода” за срок от 10 години, което следва да се
изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор от закрит тип и „глоба” в
размер на 100 000 лева.
На основание чл. 59 ал. 1 от НК от
така определеното общо наказание следва да се приспадне времето, през което
подсъдимият Я.Т. е бил задържан под стража, считано от 17.03.2006 година до влизане на присъдата в
сила.
Подсъдимата А. е била задържана под стража през периода
17.03.2006 година до 02.02.2007 година, след което е с мярка за неотклонение
„домашен арест”. Поради това и на основание чл. 59 ал. 1 от НК това време
следва да се приспадне при изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от
свобода”, съгласно установената в закона пропорция.
С оглед императивните
разпоредби по чл. 242 ал. 7 от НК и чл. 354а ал. 6 от НК, които водят в случая до един и същи резултат,
съдът отне в полза на държавата предметът на престъплението – високорисково наркотично вещество хероин с общо нетно тегло
1,980 кг.
С оглед заключението на автотехническата
експертиза за стойността на автомобила, с който е извършена контрабандата на
наркотичното вещество, съдът счита, че са налице условията и предпоставките по
чл. 242 ал. 8 от НК за отнемане в полза на държавата на лекия автомобил на подсъдимата А. – Форд Орион с рег. № Х 7609 АП.
Предвид изводите за
виновност и осъждането на подсъдимите Т. и А., те следва да понесат тежестта от направените по
делото разноски.
Мотивиран така , съдът постанови
присъдата си.
Председател: