Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

Гр. Велинград, 06.10.2020 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на първи ноември през две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Цветана коцева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 489 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл.225 КТ, вр.чл.344, ал.1 от КТ и акцесорен по чл.86 ЗЗД.

 

Производството е образувано по искова молба на Г.А.М., ЕГН ********** ***, против "НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ВИДЕЛИНА-1946" НЧ със седалище и адрес на управление с. Грашево 4618, общ. Велинград, ЕИК *********, представлявано от В.П.Р..

Предявени са обективно съединени искове за заплащане на сумата от 3472,37лв. – обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа в резултата на незаконно уволнение за периода от 21.09.2019г. до 12.02.2020г., ведно със  законната лихва от подаване на искова молба – 28.07.2020г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е работа в ответното предприятие на длъжност “библиотекар“ по силата на трудов договор № 11/13.11.2019г.  до 12.08.2019г., когато със Заповед № 3/01.08.2019г. на председателя на читалището, било прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328. ал.1, т.2, пр. второ от КТ - поради съкращаване на щата. Брутното трудово възнаграждение към датата на уволнение било в размер 733,60 лева.

Твърди също, че с Решение № 1 от 03.01.2020 г. по гр. д. № 962/2019 г. по описа на РС Велинград, потвърдено с Решение № 204 от 16.07.2020 г. по в. гр. д. № 404/2020 г. по описа на ОС Пазарджик, било признато за незаконно извършеното уволнение, ищеца бил възстановена на предишната работа и му било присъдено обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа след уволнението за периода от 12.08.2019 г. до 20.09.2019 г. в общ размер 988.80 лева, ведно със законната лихва считано от 20.09.2019 г.

Настоява се на това, че ищцата не била търсила обезщетение на основание чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа след уволнението за периода от 21.09.2019 г. до 12.02.2020 г. - общо 4 месеца и 22 дни, а през този период също останала без работа. Като това обезщетение било в общ размер 3472,37 лева.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да заплати сумата от 3472,37лв. – обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа в резултата на незаконно уволнение за периода от 21.09.2019г. до 12.02.2020г., ведно със  законната лихва от подаване на искова молба – 28.07.2020г. до окончателното плащане. Претендира и разноски за настоящото производство.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника адв.Иван Иванов на представителя по закон. В него оспорва иска като неоснователен и недоказан, като излага следните съображения: Ищцата Г.А.М. била работила на трудов договор от 1990г. на длъжност ”библиотекар” в „Народно читалище Виделина- 1946” НЧ, с.Грашево. На 12.08.2019г., трудовото и правоотношение било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.второ от КТ-поради съкращаване на щата.

С Решение № 204/16.07.2020г. по в.гр.дело № 404/2020г. по описа на ОС-Пазарджик, уволнението било признато за незаконно и същата била възстановена на работа. Заплатено й било обезщетение за оставане без работа след уволнението на осн. чл.225 ал.1 от КТ за периода от 12.08.2019г. до 20.09.2019г. в размер на 988.80лв., заедно със законната лихва присъдена от съда.

Настоява се на това, че при предявен иск по чл.344, ал.1,т.З, вр. чл.225, ал.1 КТ, доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца. Фактът на безработица можел да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен,или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа.

Към момента на подаването на Исковата молба с правно основание чл.344, ал.1,т.З, вр. чл.225, ал.1 КТ, не било представено извлечение от трудовата книжка на ищцата, от което да е видно вписване на прекратяването на трудовото правоотношение и не можело да се направи извод, че ищецът е останал без работа за процесния период. Не били представени справки от НАП и доказателства за регистрацията на ищеца в Бюрото по труда като безработен. Ищецът, който носел доказателствената тежест за установяване на факта на безработица по иска с правно основание чл.225, ал.1 КТ не провел пълно и главно доказване на този факт, което обуславя неоснователност на иска.

По тези съображения се иска отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Претендира и разноски до размера на доказването им.

В о.з. ищецът редовно уведомен, чрез пълномощника си адв.Палев в писмена молба поддържа предявения иск, като е направил и искане делото да се гледа в негово отсъствие.

В о.з. ответникът редовно уведомен, чрез пълномощника си адв.Иванов, оспорва иска, подържа възраженията си.

Съдът след преценка на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено от правна и фактическа страна следното:

Не е спорно, че: между страните е съществувало трудово правоотношение, по сключен трудов договор № 11/13.11,1990 г., въз основа на който ищеца е работил в предприятието на ответника на длъжност "библиотекар" с място на работа Библиотеката в с. Грашево. А със Заповед №3/01.08.2019г. на Председателя на читалището и на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. второ от КТ и във връзка с Решение на читалищното настоятелство и Заповед № 2/.... за закриване на длъжността е било прекратено това трудовото правоотношение, считано от 01.08.2019 г. Всъщност ответникът и не оспорва ищецът да е работил при него по валидно сключен безсрочен трудов договор и да е полагал труд в изпълнени на задълженията си по договора до 12.08.2019г., когато е връчена на ищеца лично срещу подпис, и от която дата този договор е прекратен.

Видно от приложеното гр.д. № 962/2019 г. по описа на РС Велинград, с постановеното по него Решение №1/03.01.2020г., влязло в сила на 11.06.2020г., уволнението е признато за незаконно и отменено, Г.М. е била възстановен на предишната длъжност “библиотекар” в ответното НЧ“Виделина-1946“. А и с отмяна на уволнението на ищеца е присъдено обезщетение по чл.225 КТ за оставане без работа в периода от 12.08.2019г. до 20.09.2019г. в размер на 988,80лв. Всъщност по това дело не е предявяван иск по чл.225, ал.1 КТ нито е разглеждан такъв за процесния периода от 21.09.2019г. до 12.02.2020г. и в постановеното Решение съдът не формирал диспозитив за иск по чл.225, ал.1 КТ за периода, предмет на настоящото производство. Страните не спорят и по обстоятелството това решение към момента да влязло в сила.

Безспорно работодателят дължи обезщетение на работника за оставане без работа  за период от 6 месеца след уволнението, в случай че в този период незаконно уволнения работник е останал без работа. Ищецът работник може да предяви срещу работодателя иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа както за целия период от шест месеца, така и за част от него. В настоящия случай с искова молба по която е образувано настоящото дело ищецът е предявил иск по чл.225 КТ,вр. чл.344, ал.1, т.3 КТ, за заплащане на сумата от 3472,37лв -обезщетение за оставане без работа 6 месец след незаконно уволнение за периода от 21.09.2019г. до 12.02.2020г. на 28.08.2020г., т.е. след изтичане на целия период от шест месеца, какъвто няма пречки ищецът да предяви иск с това правно основание отделно и независимо от иска по чл.344, ал.1 КТ. Достатъчно е само да се установи, че към постановяване на решението по делото е бил уважен с влязло в сила Решение искът по чл.344, ал.1, т.1, респективно уволнението е признато за незаконно и е отменено от съда.  Тъй като иск по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225 КТ и за процесния период от 21.09.2019г. до 12.02.2020г.  не разглеждан, а и същия попада в шестмесечния срок след уволнението извършено със Заповед №3/01.08.2019г., с която считано от 12.08.2019г.  ТД на М. е прекратен, което уволнение е признато за незаконно и отменено. В резултат именно на незаконното уволнение за ищеца е възникнало право да претендира обезщетение за оставане без работа в период от 6 месеца. Това е така, тъй като правото на обезщетение поради незаконно уволнение възниква с изтичането на всеки един от месеците попадащи в законоустановения шест месечен период след уволнението, по същия начин като трудовото възнаграждение е периодично плащане и се дължи и заплаща месечно, за съответния календарен месец. Този принцип важи с пълна сила и при определяне на размера на претърпените от работника вреди поради незаконно уволнение.

Видно от представеното Копие от трудова Книжка на ищеца, Нотариално заверено последните данни за трудово правоотношение на ищеца са тези за сключен трудов договор с ответното „Народно читалище Виделина- 1946” –с.Грашево, който е прекратен на 12.08.2019г. според направените записвания от ответника в ТК на М.. Освен това от писмо-уведомление и справка на Агенция по заетостта се установява ищеца да е регистриран като безработно лище на 13.08.2019г., която регистрация е още активна. От тези доказателства се установява по безспорен начин, че в законови шест месечен срок и в периода от 12.08.2019г. до 12.02.2020г.  не са правени записвания от друг работодател за наличие на тр. правоотношение с ищеца, при което доказано е и оставане без работа на Г.М. в процесния период.

Що се отнася до размера на обезщетението по вр. чл.225, ал.1 КТ, то по делото е приета ССЕ изготвена от в.л. Т., неоспорена от страните . Видно от заключение по ССЕ месечното БТВ на ищеца по правилото на чл.228, ал.1 от КТ е 733,60лв. , формирано като сбор от ОТВ -560лв. и ДТВ /клас / -173,60лв. А обезщетение за оставане без работа в периода от 21.09.2019г. до 12.02.2020г.  е в размер на 3472,30лв.

В обобщение на горното следва и правния извод: С оглед незаконността на уволнението свързания с него иск за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, представляваща обезщетение  за периода от 21.09.2019г. до 12.02.2020г.  , който период се включва в 6 месечния такъв от прекратяване на ТД считано от 12.08.2019г., а и както се установи по-горе Г.М. е останала без работа в резултата на същото уволнение за целия период от шест месеца. Така за оставане без работа за целия период от шест месеца ищецът има право на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ от (733,60лв.х6)= 4401,60лв., в който размер са вредите претърпени от ищеца поради оставане без работа поради признато от съда за незаконно уволнение.  С влязло в сила Решени на ищеца е присъдено обезщетение за оставане без работа за част от законови шест месечен период, а именно за периода от 12.08.2019 г. до 20.09.2019 г. в размер 988.80 лева. Не са обезщетени вредите за останалата част от същия период  и за времето от 21.09.2019г. до 12.02.2020г., чийто размер според ССЕ е 3472,30лв.

В случая следва да се отбележи, че след като ищецът има право на обезщетение за шест месеца от общо 4401,60лв., а му е присъдено такова за част от периода в размер на 988,80 лева, то останали са необезщетени вреди в размер на 3412,80лв.=( 4401,60лв.- 988,80лв.) . Ето защо и съдът не кредитира с доверие заключение по ССЕ по отношение на размера на дължимото обезщетение на ищеца, тъй като в него независимо изчисленията да са направени на база БТВ от 733,60лв., не изчислен общия размер на обезщетението по чл.225 КТ и не взето предвид вече присъденото и платено такова. На следващо място изчисленията за непълните месеци септември 2019г. и февруари 2010г. са направени на база календарните дни от тези месеци, без да е отчетено колко от тях са работни.

Ето защо съдът намира за доказан иска по чл.225, ал.1 от КТ, вр. чл.344, ал.1, т.3 КТ по основание, а и по размер до размера на 3412,80лв. и като такъв следва да бъде уважен частично до сумата от 3412,80лв., която сума ще се осъди ответникът да заплати, а тъй като не е платена към дата на искова молба и до момента, то същата ще се присъди на ищеца ведно със законната лихва считано от 28.08.2020г. (предявяване на искова молба в съда) до окончателното плащане. А над този размер и до пълния претендиран такъв от 3472,37лв. – обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа в резултата на незаконно уволнение за периода от 21.09.2019г. до 12.02.2020г., както и за законната лихва върху разликата искът е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.

С оглед изхода от процеса ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца направените по делото разноски по съразмерност с уважената част от иска в размер на 294,85, за един адвокат, които е представлявал страната в производството и са представени доказателства за направени такива от 300 лв., съгласно списък по чл.80 ГПК, които и разноски ще се осъди ответника да заплати на ищеца.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на Районен съд –Велинград 136,51лв. –държ. такса за производството, както и 50 лв.–разноски за ССЕ при изплатени в този размер от БС.

С оглед изхода от делото и на осн. чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски по съразмерност с отхвърлената част от иска, за един адвокат, които е представлявал страната в производството и са представени доказателства за направени такива от 500 лв., като по съразмерност на ответника се присъдят разноски от 8,58лв., която сума ще се осъди ищецът да му заплати.

Въз основа на изложените по-горе съображения, V гр.с. на ВлРС,

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА "НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ВИДЕЛИНА-1946" НЧ със седалище и адрес на управление с. Грашево 4618, общ. Велинград, ЕИК *********, да заплати на Г.А.М., ЕГН ********** ***, СУМАТА от 3412,80лв. (три хиляди четиристотин и дванадесет лева и 80ст.), представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ поради оставане без работа в периода от 21.09.2019г. до 12.02.2020г. в резултат на незаконно уволнение извършено със Заповед №3/01.08.2019г., с която считано от 12.08.2019г.  трудовия договор е прекратен, в едно със законната лихва, считано от 28.08.2020г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран такъв от 3472,37лв., както и за законната лихва върху разликата, като неоснователен.

ОСЪЖДА "НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ВИДЕЛИНА-1946" НЧ със седалище и адрес на управление с. Грашево 4618, общ. Велинград, ЕИК *********, да заплати на Г.А.М., ЕГН ********** ***, СУМАТА от 294,85 лева (двеста деветдесет и четири лева и 85ст.), разноски по производството за адвокатско възнаграждение по съразмерност с уважената част от иска, А на ВлРС, СУМАТА от 136,51лв. (сто тридесет и шест лева и 51ст.)- държавна такса за производството, както и 50 лв.(петдесет лева) –разноски за ССЕ, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет. 

ОСЪЖДА Г.А.М., ЕГН ********** ***, да заплати на "НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ВИДЕЛИНА-1946" НЧ със седалище и адрес на управление с. Грашево 4618, общ. Велинград, ЕИК *********, Сумата от 8,58лв. (осем лева и 58ст.), разноски за производството за адв.възнаграждение, по съразмерност с отхвърлената част от исковете.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивана жалба пред ПОС в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните, а копие от същото да им се изпрати.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................

                      ( Валентина Иванова)