РЕШЕНИЕ№
гр. Пазарджик, 06.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ПАЗАРДЖИК, наказателен състав, в публично заседание на тридесет и
първи август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.К.
при секретаря Огняна Фурнаджиева,
като разгледа докладваното от съдия Е. К. АНД № 952 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б.Д.Б., ЕГН: **********,***,
против Наказателно
постановление № 20-0340-000618 от 08.06.2020
г.,
издадено от Началник РУ - Септември към
ОДМВР – Пазарджик, с което на същия за
нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1
от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП е
наложено наказание "глоба" в размер на 200 лв.
В жалбата се развиват съображения, че НП е неправилно
и незаконосъобразно, като основно се оспорват фактическите основания, изложени
в него.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява, не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща
законов или процесуален представител. Депозирано е писмено становище по
същество с искане да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се потвърди НП.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
На 28.05.2020 г. около 15:47 часа в община Септември
на път трети клас № 3704 в отсечка от гр. Пазарджик за с. Бошуля, на около един
ккилометър преди населеното място, жалбоподателят Б.Б., управлявайки лек
автомобил „Мерцесдес“ с рег. № ****, собственост на Д.Б.Б., предприел маневра –
изпреварване на движещия се пред него лек автомобил марка „****“ модел „Ланд
Криузер“, с рег. № ****, управляван от И.А.Ч., който е подал сигнал за
изменение на посоката си на движение наляво за навлизане в крайпътен имот.
Последвал удар между двата автомобила.
За настъпилото ПТП бил подаден сигнал, като на място
бил изпратен автопатрул на РУ – Септември при ОДМВР – Пазарджик. При пристигане
на местопроизшествието, свидетелят К.Д.Н., заемащ длъжността „младши
автоконтрольор“ провел разговор с двамата водачи на автомобилите.
За настъпилото ПТП бил изготвен констативен протокол
за ПТП.
Въз основа на възприетото при посещението на
местопроизшествието, включително и въз основа на обясненията, дадени от двамата
водачи, свидетелят К.Н. съставил на Б.Б. АУАН № 213270/28.05.2020 г., с който
му вменил нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП. Актът бил
подписан от последния без възражения. Въз основа на съставения АУАН се
постановило обжалваното НП.
Така описаната и възприета от съда фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от показанията на актосъставителя К.Н.,
разпитан в качеството на свидетел в хода на съдебното следствие. Вярно е, че
свидетелят не е очевидец на самото ПТП, но констатациите му за механизма на същото
почиват на обясненията на двамата водачи и най-вече на направеното пред него
признание от страна на жалбоподателя, че същият се е движел с несъобразена
скорост, видял е, че автомобилът пред него намаля и включва пътепоказател за
изменение на посоката на движение наляво, но поради това, че не е могъл да спре,
е тръгнал да го заобикаля, в резултат на което е настъпил удар. При разпита си
в съдебно заседание свидетелят ясно си спомня за случая, за който разказа
подробно и изчерпателно. Съдът намира, че показанията му са обективни, логични
и последователни, поради което следва да бъдат кредитирани. Обстоятелството, че
същите представляват производен източник на доказателства, а не първичен, не означава,
че въз основа на тях не може да се направи извод за развилата се фактическа
обстановка около инцидента, още повече, че показанията възпроизвеждат обяснения
на самия нарушител, непосредствено дадени пред актосъставителя и съдържащи
самопризнание за неизгодни за жалбоподателя факти.
Отделно от това показанията на свидетеля се подкрепят
и от писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, в това число и от изготвения констативен протокол за
настъпило ПТП (л. 9 от делото), подписан без възражения от жалбоподателя и
отразяващ фактическата обстановка по идентичен начин с възприетата в АУАН, а
впоследствие и в НП. В този смисъл
твърденията на жалбоподателя в жалбата, че движещият се пред него автомобил не
е подал светлинен сигнал за изменение на посоката си на движение наляво,
останаха опровергани от показанията на актосъставителя и изготвения протокол за
пътно-транспортния инцидент, като съдът намира, че същите представляват
единствено защитна версия с цел избягване на административно-наказателната
отговорност от страна на нарушителя.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
НП е връчено лично на санкционираното лице на 29.06.2020 г., видно от надлежно оформената разписка, инкорпорирана в самото НП. Жалбата против
последното е депозирана лично от жалбоподателя чрез АНО, като е
входирана в деловодството на РУ -
Септември на 30.06.2020 г., поради което
се явява процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице, активно легитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП и пред компетентния съд.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
В конкретния случай от събрания по делото
доказателствен материал по безспорен и категоричен начин се установява
извършено от обективна и субективна страна нарушение на разпоредбата на чл. 42,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя, който на процесната дата, час и
място при управление на посочения автомобил не се е убедил, че МПС, което ще
изпреварва не е подало сигнал за изменение на посоката си за движение, в
резултат на което е настъпило ПТП. При това положение правилно е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл.
179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП и е наложена глоба в размер на 200 лв. Разпоредбата
на чл. 179, ал. 2 ЗДвП предвижда: „Който поради движение с несъобразена
скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление.“, а ал. 1, т. 5 на същия член сочи, че се
наказва, който "не спазва предписанието на пътните знаци, пътната
маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за
разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена
непосредствена опасност за движението". В случая от страна на жалбоподателя е налице нарушаване на
правилата за изпреварване, визирани в чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП, довело до
настъпването на ПТП.
Правилно е приложен материалния закон от страна на
административно-наказаващия орган, наложена е глоба съгласно правилно
определената санкционна норма, като определеното наказание е в твърд размер и
няма основание за неговото изменение.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че
при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване
правото на защита на нарушителя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението,
която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му
по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени
възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в
него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Като съобрази характера на засегнатите обществени
отношения, свързани с осъществяване на транспортната дейност и отнасящи се до безопасността
на движението по пътищата, живота и здравето на участниците в него, а и като
взе предвид, че конкретното нарушение не се отличава с по-ниска обществена
опасност в сравнение с други нарушения от този вид, съдът счита, че случаят не
може да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Изложените дотук съображения налагат извода, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 3
от ЗАНН, право на разноски има административно-наказващият орган, но доколкото
не е направено искане за присъждането им, въззиният съд не следва да се
произнася по въпроса за разноските.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0340-000618 от 08.06.2020 г., издадено от Началник РУ - Септември към ОДМВР – Пазарджик, с което на Б.Д.Б., ЕГН: **********,***, за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал.
2 вр. с ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба" в
размер на 200 лв.
Решението може да
се обжалва пред Административен
съд - Пазарджик в 14 - дневен срок от
съобщението за изготвянето му
по
реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: