Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. София, 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и
първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Емилия
Вукадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Мария Малоселска
в.гр.дело № 4429 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение
№ 29692
от 31.01.2020 г., постановено по гр.д. № 20161/2019 г. по описа на СРС, 75 състав,
е уважен предявният иск с дадена от първоинстанционния съд правна квалификация
по чл. 405, ал. 1 КЗ и „ДЗИ – О.З.“ ЕАД е осъдено да заплати на С.А.А. сумата
от 2290 лева (две хиляди двеста и деветдесет лева), представляващи дължимо
застрахователно обезщетение за настъпило на 10.06.2016 год. застрахователно
събитие с лек автомобил „Мерцедес 309Д“ с рег.
№ *******, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
исковата молба – 08.04.2019 год. до окончателното изплащане, като е отхвърлен
иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 2500 лева.
Съобразно изхода
от спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК съдът разпределил отговорността
за разноски по делото и възложил дължимата за производството такса по реда на
чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника.
Срещу
решението, в частта, с която предявеният иск е уважен, е подадена въззивна
жалба от ответника в първоинстанционното производство. Жалбоподателят навежда
доводи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, тъй като неправилно СРС интерпретирал събраните по делото
доказателства. Необосновано на следващо място с решението си първият съд приел,
че се касае за злоумишлени действия върху застрахованото имущество. Ищецът не
установил пълно и главно основателността на своята претенция. Поддържа
заявените с отговора на исковата молба доводи за наличие на изключен риск –
съгласно клаузата на т.16.1 от общите условия, приложими към процесния договор
за застраховка „Каско“ застрахователното обезщетение следвало да се определи в
размер на 10 % от застрахователната сума по полицата с оглед непредставяне на
всички относими документи по претенцията, а именно документ, издаден от
компетентните органи и удостоверяващ настъпване на събитието. Искането до
въззивния съд е да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли иска изцяло.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ищеца
в производството, с който жалбата се оспорва. Поддържа се, че СРС правилно
преценил всички доказателства по делото и намерил иска за основателен. Счита за
неприложима в случая на клаузата от общите условия към застрахователния
договор, на която се позовава застрахователят. В производството пред СРС бил
представен и приет като писмено доказателство документ, издаден от ОД МВР –
София, РУ – Сливница, доказващо настъпването на събитието. Моли за
потвърждаване на решението в обжалваната от ответника-застраховател част.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира за установено следното
от
фактическа и правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо – в
обжалваната от въззивника част. Във връзка с доводите, съдържащи се в
сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, съдът намира следното:
Основателността
на исковете се обуславя от установяване по делото на следните юридически факти:
наличие на валиден договор за имуществено застраховане между страните за
процесния автомобил; настъпването на застрахователното събитие, представляващо
покрит риск в срока на действие на застрахователния договор; причинени вреди в
резултат на застрахователното събитие, както и размер на дължимото застрахователно
обезщетение.
Страните
не спорят относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско“ между ответника и ищеца, както и че в срока на действие на договора
е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск,
доколкото застрахованото имущество е било увредено. От заключението по приетата
в хода на първоинстанционното производство съдебна автотехническа експертиза е
установено, че уврежданията по автомобила, описани в образуваната преписка по щета,
представляват нанесени умишлено драскотини по всички детайли в резултат от
механични движения с твърд предмет и счупване на стъклата на стоповете, с оглед
което и съдът приема, че ответникът не оспорва настъпването на събитието в
срока на застрахователното покритие.
С
отговора на исковата молба ответникът е оспорил автомобилът да е бил увреден по
описания в исковата молба начин, а при условията на евентуалност – искът е
оспорен по размер. Позовавайки се на клаузата на т.16.1. от общите условия,
приложими към договора е направил възражение, че застрахователят дължи
обезщетение в размер н 10 % от застрахователната сума, тъй като събитието не
било удостоверено с някой от изискуемите от застрахователя документи. Тези
доводи са поддържани и с депозираната срещу решението въззивна жалба, с оглед
което и пределите на проверка следва да се ограничат до наведените оплаквания.
Спорният
по делото въпрос е налице ли е основание за застрахователя да ограничи своята
отговорност до посочения в клаузата на т. 16.1 от общите условия лимит, а
именно при невъзможност застрахованият да представи някои от документите
съгласно т. 11.6 застрахователят може да приеме събитието за доказано на база
писмена декларация по образец относно обстоятелствата, при които събитието е
настъпило, в който случай застрахованият има право да получи обезщетение в
размер на 10 % от застрахователната сума.
Съгласно чл. 183, ал. 1 КЗ (отм.); и чл.
208, ал. 1 и ал. 3 КЗ (отм.); с договора за имуществено застраховане
застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск
и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на
застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото
имущество вреди в размер, равен на размера на вредата към деня на събитието.
Застрахователят може да откаже изплащане на обезщетение, ако са налице
основания за освобождаването му от отговорност, предвидени в закона или
уговорени в застрахователния договор в границите на признатата с чл. 9 ЗЗД
свобода на договаряне. Предпоставките за отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение са посочени принципно в общата разпоредба на чл. 211 КЗ (отм.); и
се свеждат до умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застрахования или от трето ползващо се лице /т. 1/; неизпълнение на задължение
по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на
застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор /т.
2/; други случаи, предвидени със закон /т. 3./.
При действието на чл. 290 ГПК е
формирана задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 211 КЗ (отм.); -
решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, I т. о., и решение №
102/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г. на ВКС, I т. о., решение № 32 от
11.08.2014 г. по т.д. № 1262/2013 г., II ТО. Според възприетото от
задължителната практика разрешение, в хипотезата на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.);
правно релевантно за отказа да се плати обезщетение е само това задължение на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя.
Прилагането на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.); е обусловено от установяването на пряка
причинно - следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение,
визирано в общите условия към застраховката като значително с оглед интереса на
застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността
да бъдат предотвратени вредите от същото.
В конкретния случай ищецът е представил
на застрахователя удостоверение, издадено на 15.06.2016 г. от МВР, ОД на МВР –
София, РУ – Сливница, от съдържанието на което става ясно, че на 10.06.2016 г.
ищецът е констатирал описаните в документа увреждания по собствения му
автомобил, за което е подал сигнал към компетентните органи, а по случая е
заведена преписка по описа на РУ – Сливница.
Видно е, че застрахователят го е
уведомил, че допълнително следва да бъде представена единствено служебна
бележка, като след това е отказал да удовлетвори отправената извънсъдебно до
него претенция и да изплати застрахователно обезщетение.
За застрахования не е налице яснота
обаче кой от изброените в клаузата на т. 11.6. от Общите условия документи не е
бил представен от ищеца. Доколкото се твърдят злоумишлени действия, причинени
на застрахованото имущество от трети неизвестни на ищеца лица, т. 11.6.3 от
условията, приложими към договора предвижда представянето на служебна бележка
от органите на МВР. Дали е представеният документ е наименуван служебна
бележка, удостоверение или по друг начин в случая не би следвало да има
решаващо значение, тъй като изводът на съда за неоснователност на възражението,
релевирано от застрахователя, няма да се промени. И това е така, тъй като както
вече бе посочено по-горе правото на застрахователя да откаже плащане на
обезщетение на основание чл. 211, т. 2 КЗ (отм.) е обусловено от установяване
на причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото
застрахователно събитие, съответно препятстване на доказването на
обстоятелствата, при които е настъпило.
Според чл. 11.5 от Общите условия
застрахованият при настъпване на застрахователно събитие е длъжен да уведоми
незабавно всички компетентни държавни органи относно ПТП, да изпълни всички
свои задължения по ЗДвП и приложимите нормативни актове, както и да изисква да
бъдат издадени съответните документи, удостоверяващи събитието, с изключение на
случаите, при които такива не се издават, поради съществуващи нормативни пречки
или поради липсата на правна възможност за осигуряването им. От страна на
застрахования са предприети съответните действия – компетентните органи за
известени за случая и са образували проверка, а на увреденото лице са издали
удостоверение по негово искане и съгласно изискването на застрахователя за
представяне на документ. Според настоящия състав на съда е налице е обективна
невъзможност за застрахования да представи на застрахователя други документи
във връзка с механизма на настъпване на застрахователното събитие. Ето защо, не
може да се приеме за основателно възражението на ответника, че застрахованият
не е изпълнил задължението си по чл. 11.6 от Общите условия, а оттук и че
неизпълнението на задължението е значително с оглед интереса на застрахователя.
При тази нормативна регламентация следва
да се приеме, че е налице обективна невъзможност /или правна пречка/ за
представяне на други документи във връзка със събитието. Налице е изключението,
предвидено изрично в самата договорна клауза /т.11.5./, а именно отпадане на
задължението на застрахования да изисква от компетентните органи с цел
реализиране на правата си по застрахователната полица съставянето на документи,
каквито не се издават по закон. Ето защо в случая не е налице и хипотезата на
чл. 16.1 от ОУ, според която застрахователят може да редуцира обезщетението в
рамките на 10 % от застрахователната сума.
Поради
липса на други доводи във въззивната жалба относно размера на дължимото
обезщетение, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
По разноските:
С
оглед изхода от спора правото на обезвреда за сторените в хода на въззивното
производство разноски принадлежи само на въззиваемата страна. Искане в този
смисъл е своевременно заявено, като от представените доказателства се
установява извършването на разходи за заплатено адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на страната в размер на 500 лв. съгласно договор за
правна защита и съдействие, представен по делото. От страна на въззивника е
заявено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно. В
тази връзка съдът съобрази, че делото не се отличава с висока фактическа и
правна сложност, интересът, предмет на въззивното производство, също не е
висок, делото е разгледано в едно единствено съдебно заседание, в което не са
събирани доказателства и представители на страните не са се явили. С въззивната
жалба не са релевирани доказателствени искания, а доводите, поддържани със
същата, са аналогични на вече заявените в хода на първонстанционното
производство, предвид което защитата не въззиваемия не е била затруднена и
изправена пред нови предизвикателства в тази фаза на процеса. Всичко това
обуславя основателност на възражението за прекомерност на разноските за
адвокатското възнаграждение, заявено от въззивника, като съдът намалява същото
до размер близък до минималния съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и определя разноските в
размер на 400
лв.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 29692 от 31.01.2020
г., постановено по гр.д. № 20161/2019 г. по описа на СРС, 75 състав, в частта,
с която е уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 208 ал. 1 КЗ /отм./
и „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, е осъдено да заплати на С.А.А., ЕГН **********,
сумата от 2290 лева (две хиляди двеста и деветдесет лева), представляващи
дължимо застрахователно обезщетение за настъпило на 10.06.2016 г.
застрахователно събитие с лек автомобил „Мерцедес 309Д“ с рег. № *******, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба – 08.04.2019 год. до окончателното
изплащане, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК *******,
да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на С.А.А., ЕГН **********, сумата от
400 лева – разноски за производството пред СГС.
Първоинстанционното
решение в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над сумата
от 2290 лева до пълния предявен размер от 2500 лева, е влязло в сила.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.