Р Е Ш Е Н И Е
№
…………/…………03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Варна, ХХХІІІ състав, в публично заседание на десети март две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ГАНЕВА
и при участието на
секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №
2618 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба от „ТРАКИЯ 31“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „***,
представлявано от управителя П.Д.П., против ревизионен акт /РА/ №
Р-03000320002111-091-001/19.08.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП
Варна, с който са установени задължения на оспорващото дружество по ЗДДС за
данъчен период м. февруари 2020г., в общ размер 20 866,74 лева, от които 20 000,00
лв. главница и 866,74 лева - лихва за забава .
Релевира се материална
незаконосъобразност на ревизионния акт. Твърди се неправилно приложение на Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка
с облагане на разпоредителна сделка по продажба на недвижим имот от
дружеството, обективирана в нот. акт *** г., без да са налице законовите
основания за начисляване на такъв данък. С
издаване на процесния ревизионен акт дружеството е санкционирано два
пъти за едно и също нещо – веднъж по реда на чл.178 от ЗДДС и втори път по реда
на чл.102, ал.4 от същия закон.
Отправеното към съда искане за
отмяна на оспорения РА.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. К.Ж., който поддържа жалбата на
изложените в нея основания. Заявена е претенция за присъждане на разноски в
полза на оспорващото дружество съобразно представения списък. В депозирани
писмени бележки се обосновава тезата на
жалбоподателя за незаконосъобразност на постановения рев. акт.
Ответникът по жалбата -
Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика"
– Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител -гл. юриск. В. И,
изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на
атакувания административен акт. Твърди се спазване на
административнопроизводствените правила, като изводите са на база обективно и
всестранно изясняване на събраните доказателства и са в съответствие с материалноправните
разпоредби. Последното се доказвало безспорно от обстоятелството, че
ревизираното лице самó е подало декларация за регистрация по ЗДДС като в
нея е посочило именно чл.96, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗДДС като правно основание за
това. По отношение на второто възражение изтъква, че производството по чл.178
от ЗДДС и това по чл.102, ал.4 от същия закон са различни по своя характер,
поради което не е налице твърдяното нарушение на основен принцип в правото.
Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с
изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства,
приема за установено следното:
Подадената жалба от „Тракия 31“
ООД е процесуално допустима . По съдебен ред се оспорва рев. акт , който поражда данъчно задължение за дружеството и поради тази причина е налице
правен интерес от неговото атакуване пред съда . Жалбата изхожда от адресата на акта. Обжалва се ревизионен акт,
потвърден след проведено задължително административно обжалване. Потвърдителният контролният акт на ответника
е съобщен на дружеството на 10.11.2020 г. , а жалбата срещу него е подадена на
24.11.2020г. т.е. спазен е законоустановения срок по чл. 152, ал.1 от ДОПК. Жалбата е адресирана до териториално компетентния
адм. съд .
Разглеждайки основателността на жалбата , съдът приема от фактическа и правна страна
следното:
Ревизионното производство е
започнало със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000320002111-020-001/
13.04.2020 г., издадена от Ш А С на длъжност Началник Сектор „Ревизии“ в ТД –
Варна на НАП. В същата заповед е посочен предметния и времеви обхват на
ревизията - задължения по ЗДДС за
периода от 17.02.2020 г. до 10.03.2020 година. Определен е срок на
ревизията - 3 месеца от връчване на ЗВР.
С посочената ЗВР е определен и персоналният състав на ревизиращия екип – С Ц К–
главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Н И Б– Гл. инспектор
по приходите. ЗВР е връчена на ревизираното лице по електронен път на
13.04.2020 г., което се удостоверява от приложеното на л.6 от ревизионната
преписка Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“.
Издателят на ЗВР е овластен от
директора на ТД на НАП- Варна да
издава подобни заповеди с нарочна заповед № 1465/31.08.2018 г.
От събраните писмени
доказателства се установява, че „ТРАКИЯ 31“ ЕООД е вписано в Търговския
регистър /ТР/ на Агенция по вписванията
/АВ/, считано от 25.10.2017 г. Според учредителния акт, приложен на стр. 19-24
от ревизионната преписка едноличен собственик на капитала на дружеството е
"ТРАКИЯ 1" ЕООД, представлявано и управлявано от П.Д.П.. Капиталът на
новоучреденото дружество представлява непарична вноска - право на собственост
върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „***, разположена в поземлен
имот с идентификатор 10135.2556.236 с площ на обекта 78,63 кв.м. Стойността на
апортната вноска е 96 300.00 лв., съгласно изготвена оценителска експертиза по
Акт за назначаване на вещи лица № 20171009181226/11.10.2017 г. на АВ. Към
датата на придобиване на недвижимия имот и вписване на новоучреденото дружество
в Търговския регистър, апортиращото дружество „ТРАКИЯ 1” ЕООД не е регистрирано
по ЗДДС лице .
Няма спор между страните, че в
периода от вписването в търговския регистър на „ТРАКИЯ 31" ЕООД до
17.02.2020 г. дружеството не е извършвало търговска дейност и не е реализирало
продажби.
На 17.02.2020 г. „ТРАКИЯ 31"
ЕООД е продало апортирания от "ТРАКИЯ 1" ЕООД недвижим имот на Албена
Костова за сумата от 120000.00 (сто и двадесет хиляди) лв., платена по банков
път на 02.03.2020 г. /стр.25 от ревиз. преписка/.Продажбата
е надлежно удостоверена с нотариален акт № ***
г. /стр.32-34 от ревизионната преписка/. За продажбата дружеството е
издало фактура № **********/17.02.2020 г. с предмет на сделката
„покупко-продажбата на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул. „*** съгласно НА ***и сума 120 000,00 лв. /стр. 16 от
ревиз. преписка/.
На 26.02.2020 г. „ТРАКИЯ 31"
ЕООД е подало по електронен път заявление за задължителна регистрация по ЗДДС с
вх.№ ДДС.0000-0069085/26.02.2020 г. на основание
чл.96, ал.1, изречение второ от ЗДДС с приложена справка за облагаемия оборот
по ЗДДС за период м.03/2019 г.-м.02/2020 г. в размер на 120000,00 (сто и
двадесет хиляди) лева.
С акт за регистрация по ЗДДС №
030422001095513/10.03.2020 г. /стр.167-169 от ревиз. преписка/ дружеството е
било регистрирано по ЗДДС, считано от 11.03.2020 г. В хода на извършената
проверка за регистрация от органите по приходите е установено, че „ТРАКИЯ
31" ЕООД е реализирало облагаем оборот по чл.96, ал.2 от ЗДДС в размер на
120000.00 (сто и двадесет хиляди) лева за период не по-дълъг от два
последователни месеца, вкл. текущия, а именно на 17.02.2020 г. с
гореопосочената продажба на недвижим имот. В мотивите на акта за регистрация се
сочи, че заявлението за регистрация е следвало да се подаде в компетентната ТД
на НАП в 7- дневен срок от датата на която е достигнат оборот от 50000
(петдесет хиляди) лева, която е датата на сключване на сделката - 17.02.2020
г., т.е. заявлението е следвало да се подаде до 24.02.2020 година. Това обаче е
сторено на 26.02.2020 г., тоест заявлението е подадено след изтичане на
посочения в закона 7-дневен срок.
На 27.07.2020 г. е бил съставен
ревизионен доклад /РД/ № Р-03000320002111-092-001/
27.07.2020 г., връчен на РЛ по електронен път на 28.07.2020 година. В същия се
посочва ,че по отношение на разпоредителната сделка, обективирана в НА № ***г.,
е приложима разпоредбата на чл.102, ал.4 от ЗДДС в сила от 01.01.2018 г.,
съгласно която за определяне на данъчните задължения на лицето, в случаите по
чл.96, ал.1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за
регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с
които надхвърля облагаемият оборот от 50 000,00 лв. от датата, на която е
надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите.
Следователно, за доставката, с която се надхвърлен облагаемият оборот, се дължи
данък.
Срещу констатациите и изводите, съдържащи се в
РД, е постъпило възражение вх. № 36039 от 10.08.2020 година.
На 19.08.2020 г. е бил издаден
обжалвания РА № Р-03000320002111-091-001, в мотивите на който е обсъдено и
счетено за неоснователно възражението на „Тракия 31“ ЕООД. На основание чл.102,
ал.4 от ЗДДС във вр. с чл.67, ал.1 и ат.2 от с.з. и чл.53, ат.2 от ППЗДДС за
д.п.м.02/2020 г. за жалбоподаталя е определено задължение за ДДС в размер от
20000,00 лв. и лихва за забава от 866,74 .
Ревизионният акт е бил обжалван
по реда на чл.152 от ДОПК и сл. с жалба вх. № 36039-1/ 03.09.2020 г., който е
потвърден с решение № 250/ 05.11.2020 г. на директора на дирекция „ОДОП“ –
Варна при ЦУ на НАП .
Няма спор между страните , че в
срок до 14.04.2020 г. РЛ не е подало справка – декларация по ЗДДС за периода
11.03.20202 г. – 31.03.2020 г. Такава е била подадена на 15.04.2020 г. с
рег. №03003607818 с деклариран ДДС за
внасяне/ възстановяване 0 лв.
На 09.07.2020 г. е бил съставен
акт за установяване на адм. нарушение срещу „ Тракия 31“ ЕООД заради неподадена
в срок до 14.04.2020 г справка-декларация
по ЗДДС за д.п. 11.03.2020 г. –
31.03.2020 г. / л. 18 от делото/.
При извършената проверка на
депозирания от ответника електронен носител по реда на чл. 184, ал. 2 от ГПК,
вр. пар.2 от ДР на ДОПК се установи следното:
1. Заповед за възлагане на
ревизия № № Р-03000320002111-020-001 / 13.04.2020 г. е подписана от Ш А С на
13.04.2020 г. в 09:44:48 часа. При зареждане на удостоверението към файла с
електронния подпис се установява, че това е електронният подпис на Ш А С, както
и че електронният подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден
от 08.01.2020 г. до 07.01.2021г.
2. Ревизионен акт №
Р-03000320002111-091-001 / 19.08.2020 г. е подписан от С Ц Кна 19.08.2020 г. в
08:12:59 часа. При зареждане на удостоверението към файла е електронния подпис
се установява, че това е електронният подпис на С Ц К, както и че електронният
подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” е валиден от 08.01.2020 г. до
07.01.2021 г. Ревизионният акт е подписан и от Ш А С на 29.08.2020 г. в
08:25:53 часа. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис
се установява, че това е електронният подпис на Ш А С, както и че електронният
подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” е валиден от 16.04.2020 г. до
16.04.2021 г.
3. Ревизионен доклад №
Р-03000320002111-092-001 / 27.07.2020 г. е подписан от С Ц Кна 27.07.2020 г. в
09:45:25часа. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис
се установява, че това е електронният подпис на С Ц К, както и че електронният
подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и валиден от 08.01.2020 г. до
07.01.2021 г. Ревизионният доклад е подписан и от Н И Бна 27.07.2020г. в
09:46:35часа. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис
се установява, че това е електронният подпис на Н И Б, както и че електронният
подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 08.01.2020 г.
до 07.01.2021 г.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Оспореният по съдебен ред РА
изхожда от началник сектор „ Ревизии“ при ТД на НАП- Варна, който е възложил
ревизията, и гл. инспектор по приходите, ръководител на ревизията.
Според правилото на чл. 119, ал.2 от ДОПК рев. акт се
издава от органа, възложил ревизията и ръководител на същата. Предвид
изложените по-горе фактически данни за издатели на ревизионния акт това
нормативно изискване е спазено. Авторите на акта са разполагали с материална
компетентност и такава по степен. Налице е и териториална компетентност на
авторите на акта, които са част от териториалната дирекция на НАП гр. Варна,
която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл. 8, ал.1 т.1 от ДОПК.
Атакуваният
ревизионен акт, чиято неразделна част е ревизионния доклад / РД/, обективира
както фактическите основания на органа по приходите във връзка с определените
задължения за данъци на РЛ, така и правните основания за неговото издаване.
Публичните вземания са конкретизирани в достатъчна степен на яснота по
основание, размер и субект.
Видно от
материалите по рев. преписка част от адм. актове са подписани
с квалифициран електронен подпис по чл.13, ал.3 от ЗЕДЕУУ. Електронният подпис
е приравнен на саморъчен съгласно изричното указание на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ. По
определението на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, електронен подпис е електронен подпис
по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) №
910/2014.
Съгласно последната разпоредба „електронен подпис" означава данни в
електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са
логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за
да се подписва. Квалифициран електронен
подпис съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, според който „квалифициран
електронен подпис" означава усъвършенстван електронен подпис, който е
създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се
основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. А съгласно чл. 13, ал. 4 от
ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен
подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено
между страните. Удостоверението за електронен подпис е средство за електронна
идентификация и потвърждаване на самоличността на лицето, подписващо даден
документ /файл/. Удостоверението за електронен подпис е законово признато за
еквивалент на саморъчен подпис за лицата, които притежават такова
удостоверение. От представените удостоверения, като прикачен файл е видно, че
подписите са положени от съответните лица, в периода на срока на действие на
удостоверението. В тази връзка се установи, че РА е подписан с електронен
подпис от лицата, посочени като негови издатели, с КЕП и в периода на действие
на удостоверението. В контекста на изложеното съдът приема оспорения по съдебен
ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма на адм. акт по чл. 120
от ДОПК.
Атакуваният РА е издаден при
спазване на разписаната адм. процедура . Той касае определени данъчни
задължения за периоди, попадащи в
обхвата на ревизията по ЗВР. Постановената ЗВР е била надлежно връчена
на РЛ. РД е изготвен в рамките на определения срок на рев. производство при
съблюдаване на чл. 114 от ДОПК. Докладът
е надлежно връчен на ревизираното лице,
което е упражнило процесуалното право на писмено възражение. Възражението е
било обсъдено видно от мотивите на издадения рев. акт , постановен в съответствие
с предписанието на чл. 119 от ДОПК.
Между жалбоподателя и ответника
няма спор досежно фактите. Спорът е по приложението на материалния закон.
Според чл. 96, ал. 1 от ЗДДС
всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с
облагаем оборот 50000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12
последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от
изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде
заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за
период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е
длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат
оборотът.
Посочената правна норма сочи за
възникване на правно задължение по
регистрация при две различни
хипотези – изречение първо и изречение второ. С втората хипотеза се цели
своевременното регистриране по ЗДДС на данъчните субекти, които в относително
кратък времеви период – до два месеца, извършат облагаеми доставки на
значително висока стойност, реализирайки облагаем оборот от 50 000 лева или
повече, а срокът за регистрация тече от
датата, на която е достигнат оборотът.
В настоящия случай само с една
облагаема доставка – продажба на недвижим имот, нотариално удостоверена с
нотариален акт № ***, е достигнат облагаем оборот от 50 000 лв. , който
юридически факт поражда правно задължение за регистрация по ЗДДС на РЛ от
датата 17.02.2020 г.
Продажната цена на имота е
120 000 лв., която е платена по банков път като е издадена фактура №
0…01/17.02.2020 г., в която не са посочени на отделни редове данъчната основа и
дължимия ДДС. С оглед на това ответникът правилно е приложил разпоредбата на
чл. 67, ал.2 от ЗДДС, съгласно която когато при договаряне на доставката не е
изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в
договорената цена, и се изчислява по формулата, посочена в чл.53, ал.2 от
ППЗДДС. В разглеждания случай при данъчна основа от 100 000,00 (сто хиляди)
лева правилно е определен размерът на дължимия данък – 20 000,00 (двадесет
хиляди) лева.
Процесната продажба на имот не попада в нито една от
хипотезите на освободени доставки по глава ІV на ЗДДС и поради тази причина
същата има правната природа на облагаема доставка. Според правилото на чл. 96,
ал.2 т.1 от цитирания нормативен акт облагаемият
оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми
доставки, включително облагаемите с нулева ставка.
Процесната
доставка участва в облагаемия оборот и поради факта ,че не попада в
изключенията по чл. 96 , ал.3 от ЗДДС / доставките по ал. 2, т. 2 и 3, когато
не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни активи,
използвани в дейността на лицето, както и доставките, за които данъкът е
изискуем от получателя по чл.
82, ал. 2 и 3/.
В хода на устните
състезания пълномощникът на жалбоподателят твърди , че процесната продажба не следва да формира облагаем оборот,
позовавайки се решение № 2941/27.02.20291 г. на ВАС по адм. дело № 9779/2018 г.
, но това решение касае различен правен казус- регистрация по ЗДДС на основание
чл. 96, ал.4 от ЗДДС, докато настоящия случай е по повод приложимостта на чл. 96,
ал.2 от същия закон. Освен това изрично в
цитираното решение на ВАС се посочва, че
данъчните норми не могат да се
тълкуват разширително, тъй като са норми от публичноправен характер и не се позволява нито разширително тълкуване, нито прилагане по аналогия.
На следващо място
, подаването на 26.02.2020 г. на
заявление за регистрация по ЗДДС от
самото дружество именно поради достигнат оборот от 50 000 лв. по повод
извършената продажба на имот на
17.02.2020 г. е допълнителен аргумент в полза на обосноваността на твърдението
на приходната администрация за възникнало данъчно задължение за „Тракия
31“ЕООД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на
лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ, когато е било длъжно, но
не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за
облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от
датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа
по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за
регистрация (изр. първо). За облагаемата доставка, с която се надхвърля
облагаемият оборот, се дължи данък.
В настоящия случай
се касае за една единствена доставка от 100 000 лв. за периода от
17.02.2020 г./ дата на достигане на облагаем оборот от 50 000 лв. / до 11.03.2020 г. /датата на регистрация по
ЗДДС от органите по приходи/.
Заявеното
оплакване от „Тракия 31“ЕООД , че с издаване на ревизионния акт дружеството е
наказано два пъти за едно и също нещо, понеже
му е бил съставен и акт за установяване на адм. нарушение , с което се
нарушава основния принцип в правото „non bis in idem“ ,е неоснователно.
Първо, жалбоподателят
не ангажира доказателства за издадено
наказателно постановление, а само за съставен АУАН и поради тази причина
е недоказано твърдението му за двойно санкциониране .
Второ , предмет на протеклото
ревизионно производство е установяване на
данъчни задължения по арг. на чл.108 от ДОПК , докато представеният от
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение свидетелства за
образувано административнонаказателно
производство. Ревизионният акт е декларативен административен акт , с
който се установява възникнало данъчно
задължение , докато административнонаказателното производство приключва с наказателно постановление, с
което се налага административно наказание
по повод установено административно нарушение.
Трето, според правната теория видовете юридическа
отговорност са четири: наказателна, административно-наказателна , дисциплинарна/
трудово-правна/ и гражданска / договорна и деликтна/. Нито една от изброените
видове юридическа отговорност не се реализира посредством издаването на
ревизионен акт. С издаването на оспорения
рев. акт е установено данъчно задължение на основание чл. 102, ал.4 от ЗДДС , която правна норма гласи ,че за облагаемата доставка, с която се
надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък. Евентуалното издаване на нак.
постановление по повод висящото административнонаказателно производство срещу
“Тракия 31 „ ЕООД във връзка с описаните факти по съставения АУАН означава евентуално
бъдещо налагане на имуществена санкция поради неподадена в срок справка
-декларация по ЗДДС за д. п. 11.03.2020 г. – 31.03.2020 г.
В контекста на
гореизложеното срещу жалбоподателя са образувани различни по вид производства –
административно и административно-наказателно. Те приключват с различни по
вид юридически актове – ревизионен акт ,
с който е установено негово задължение за ДДС и
наказателно постановление, с което евентуално може да бъде наложена имуществена санкция
заради неподадена в срок справка -декларация по ЗДДС . Тези юридически актове не
могат да се отъждествят на двойно санкциониране
, нарушаващо принципа „non bis in idem“.
Законосъобразно е
решението на органите по приходи за
определяне на лихва за забава считано от 17.03.2020 г. на основание чл. 175 от ДОПК във вр. с чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ , тъй като за д.п. 11.03.2020 г. – 31.03.2020
г. жалбоподателят не подал справка
-декларация до 14.04.2020 г. за дължим данък от 20 000 лв. , а в
подадената такава на 15.04.2020 г. е декларирал 0 лв. ДДС за внасяне .
В обобщение при
осъществения съдебен контрол за обоснованост и законосъобразност се установи
неоснователност на жалбата на „Тракия 31“ ЕООД, поради което същата следва да
се остави без уважение .
При този изход на спора и при
своевременно направеното искане от ответника за присъждане на юриск.
възнаграждение на основание чл. 161 от ДОПК следва да се присъди такова в размер
съобразно правилото на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималния
размер на адвокатските възнаграждения- 1156,00
(осемстотин и шестдесет) лева.
Мотивиран от изложените
съображения , Административен съд – Варна, ХХХІІІ състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТРАКИЯ 31“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „***, срещу
ревизионен акт № Р-03000320002111-091-001/19.08.2020 г. на органи по
приходите при ТД на НАП Варна, с който са установени задължения по ЗДДС за
данъчен периода м. февруари 2020г., в общ размер 20 866,74 лева, от които 20
000,00 лв. главница и 866,74 лева лихва за забава .
ОСЪЖДА „ТРАКИЯ 31“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „***, да заплати на
НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1156,00 (хиляда сто петдесет и
шест ) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховен Административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: