РЕШЕНИЕ
№ 1853
гр. Пловдив, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330118287 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Л. Т. М., ЕГН ********** против „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, с която е предявен отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца било образувано изп. дело, въз
основа на издаден в полза на първоначален кредитор „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, изпълнителен лист от 12.05.2014 г., въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1185/2014 г. на ПРС за следните
суми: 5056,37 лева - главница; 1198,31 лева – възнаградителна лихва за периода
04.01.2013 г. – 05.09.2014 г.; 477,30 лева – обезщетение за забава за периода 05.02.2013
г. – 03.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на
заявлението в съда - 27.01.2014 г. до погасяването и разноските от 234,64 лева.
Вземанията били цедирани на ответника.
Твърди да не дължи изпълнение, поради настъпила перемпция и изтекла
погасителна давност. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва иска.
Признава, че е титуляр на вземанията по ИЛ, въз основа на договор за цесия. Твърди,
че с молбата за образуване на ИД, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, на съд. изпълнител
било възложено да избира способите за изпълнение. Освен пълно проучване на
1
имущественото състояние, били извършвани и множество действия по изпълнението,
които прекъсвали перемпцията и давността. Ищецът следвало да се счита за уведомен
за цесията в хода на процеса с уведомлението към ОИМ. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски. Възразява за прекомерност на адв. възнаграждение на
насрещната страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: в полза на първоначален
кредитор - „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е бил издаден процесният
изпълнителен лист, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
за процесните вземания /вж. Определение по чл. 140 ГПК - № 2168/27.02.2022 г. –
л.42-43/.
От представения ИЛ /л.12/ се установява, че в полза на праводателя на
ответника са присъдени исковите суми, въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
От док. по ИД се установява – на 03.11.2016 г. е подадена молба за образуване
на ИД № ... от първоначалния кредитор /л.62/. Възложени са правомощия по реда на
чл. 18 ЗЧСИ. Налице са множество справки, връчена ПДИ. На 26.05.2017 г. е насрочен
опис на дв. вещи, за което страните са уведомени – връчена ППИ на длъжника /л.87/. С
молба от 27.03.2017 г. взискателят е поискал извършване на справка за банкови сметки
с посочване и изискване на конкретен изп. способ – запор – л. 88.
С изрично разпореждане на СИ от 15.10.2018 г. е насрочен повторен опис на
дв. вещи на 16.11.2018 г. /л.96/. Страните са уведомени. С молба от 27.11.2018 г. /л.100/
ответникът е поискал да бъде конституиран като цесионер, молбата е уважена,
поискано е извършване на конкретни изп. действия. Отново са извършвани справки за
ТПО на дл., б. см. и пр.- неустановени. С молба от 18.10.2019 г. ответникът е поискал
извършване на нови справки в КАТ за рег. МПС, като е поискал налагането на запор
/л.121/. Изискани са справки за имущество и б. см. На 30.01.2020 г. /л.135/ е подадена
нова молба за пристъпване към ПИ с посочени конкретни изп. способи – опис, оценка,
ПП. С молба от 16.03.2021 г. е поискано извършване на справка за ТПО и налагане на
запор на ТВ /л.141/. Изискани са справки. На 15.07.2021 г. е насрочен опис на дв. вещи
/л.149/.
На 11.11.2021 г. е постъпило плащане от длъжника от 1109,51 лева, с което са
погасени такси към ЧСИ; процесните разноски по ИЛ от 234,64 лева и част от
обезщетението за забава от 416,87 лв. /цялата сума е 477,30 лева/, които са
2
разпределени, съгласно протокол /л.157/.
При тези факти и док. искът е неоснователен. Няма настъпила перемпция, нито
изтекъл период на погасителна давност – 5 и 3 годишна, като за платените в хода на
изпълнението вземания за разноски и лихва – искът подлежи на отхвърляне и на това
основание.
Молбата за образуване на изп. дело е изпълнително действие и прекъсва
давността, предвид изричното възлагане по чл. 18 ЗЧСИ /в този смисъл
задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на
ВКС, т.10/. Извършваните справки и връчване на ПДИ не представляват изп. действия.
С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е
възложил на ЧСИ да определя начина на изпълнението, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
Предвид възлагането, ЧСИ е насрочвал описи, извършвал редица справки за
имущество.
Няма период на бездействие, както от страна на СИ, така и от взискателите от
2 години, след обр. на ИД и в хода му, през който да не е искано извършване на
конкретни действия по изпълнението, с посочване на способи и дейност на съд.
изпълнител по опити за събиране на вземанията. Следва да се подчертае, че съгласно
ТР - нова погасителна давност започва да тече от датата, на която е поискано или
предприето последното валидно изпълнително действие. Както е видно от молбите –
взискателите не са дезинтересирани от развитието на производството, като всяка
година след обр. на ИД са подавали молби с искания за справки за ТПО, банкови
сметки, проучване на имущество, наличие на имоти, МПС и пр., като същевременно са
посочвали – искали извършване на конкретни действия по изпълнението.
Причината да не бъдат реализирани е липсата на регистрирани трудови
правоотношения на длъжника, съответно банкови сметки и имущество, т.е.
взискателите и СИ са поддържали съответната висящност на изпълнението с искания и
действия за реализиране на вземанията по принудителен ред. Чрез конкретните си
искания, взискателите са демонстрирали активност в хода на изпълнението, като по
този начин и с оглед опитите за прилагане на изисканите способи, не е допуснато
настъпване на перемпция на ИД, съответно изтичане на твърдените давностни срокове
за вземанията. Твърденията на ищеца за липса на надлежни действия по изпълнението
не могат да бъдат споделени, предвид ангажираните доказателства за развитието на ИД
и проявената от страна на кредиторите активност, чиято док. стойност не може да бъде
отречена, пренебрегната или приета за недостатъчна, предвид регулярността и
конкретиката й. Няма как давността да е изтекла от издаване на ИЛ до 12.05.2019 г.,
т.к. с молбата за образуване на ИД на 03.11.2016 г. тя е прекъсната - вж. ТР /а и с
множество последващи/; давността не е изтекла и от обр. на ИД до 03.11.2021 г.,
предвид изложените мотиви за правен ефект на подадените молби и извършени
3
действия по изпълнението. ИД не е и перемирано на 03.11.2018 г. предвид насрочения
опис на 26.05.2017 г., както и изричната молба на взискателя от 27.03.2017 г. за
налагане на запор на вземания по банкови сметки, както и постановяването на
разпореждане на СИ от 15.10.2018 г. за насрочване на втори опис. Тези твърдения на
ищеца са неоснователни и не се споделят, не отговарят на доказателствата по делото и
установеното фактическо и правно положение.
Във всички молби на кредиторите има изрични искания за предприемане на
конкретни изп. действия. Те прекъсват перемпцията и давността – в т. см. са
указанията в посоченото ТР, в което се прие, че искането за прилагане на определен
изп. способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи. Да се игнорира това активно поведение от страна на взискателите, както и
действия на СИ, съответно предприетите такива за удовлетворяване на вземанията, би
противоречало на смисъла и целта на закона. Взискателят трябва да поддържа
висящността на изпълнението, вкл. като изисква извършването на конкретни действия,
както е в случая. Той не се е дезинтересирал, правил е надлежни искания за прилагане
на конкретни способи, които са част от процеса по предприемане на изп. действия, т.к.
насочват изпълнението към определена цел. Ефектът им не може да бъде отречен.
Към момента на подаване на ИМ давността не е изтекла, при което искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За пълнота – относно погасените чрез плащане от страна на длъжника
вземания за разноски по ИЛ и част от обезщетението за забава, искът следва да бъде
отхвърлен и на това основание – като факт, който следва да бъде съобразен от съда,
направеното плащане е в рамките на висящо изпълнение, за погасяване на подлежащи
на изпълнение вземания.
Въпреки установените погасявания /които касаят съществото на спора,
относно допустимост и редовност на ИМ - ищецът изрично твърди, че плащания няма
– вж. ут. л.10 гръб/, предявеният иск е допустим и ищецът има правен интерес от
водене на процеса, поради продължаващата висящност на изп. производство. Само при
вече приключило изпълнително дело /какъвто не е настоящият случай/ длъжникът би
могъл да се защитава срещу материалната му незаконосъобразност с осъдителен иск
срещу взискателя за връщане на платеното в резултат на незаконосъобразно
проведения, поради липса на изпълняемо право, изпълнителен процес /вж. Решение №
99/28.06.2012 г. по т.д. №667/2011 г. на II т.о. на ВКС/.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
на ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане за юрк. възн., което съдът
определя на минимума от 100 лева, предвид конкретната фактическа и правна
сложност на делото, съгл. чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от
4
НЗПрП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Т. М., ЕГН ********** против „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, иск по чл. 439 ГПК за установяване
недължимостта на следните суми: 5056,37 лева - главница; 1198,31 лева –
възнаградителна лихва за периода 04.01.2013 г. – 05.09.2014 г.; 477,30 лева –
обезщетение за забава за периода 05.02.2013 г. – 03.01.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда - 27.01.2014 г. до
погасяването и разноските от 234,64 лева, за които е издаден изпълнителен лист от
12.05.2014 г., въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 1185/2014 г. на ПРС в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чийто
правоприемник по договор за цесия е „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.
ОСЪЖДА Л. Т. М., ЕГН **********, с адрес: ... да плати на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет.2, сумата от 100
лева /сто лева/ - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5