№ 188
гр. Стара Загора, 22.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СОНЯ ХР. КАМЕНОВА
Членове:ИВА Н. СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Д. СТОЯНОВА Въззивно
частно наказателно дело № 20235500600148 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 и ал.8 от НПК.
С Определение № 5 от 04.01.2023 г., постановено по ЧНД №
3175/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора съдът е отменил
Постановление от 18.11.2022 г. на РП – Стара Загора, с което е прекратено
наказателното производство по ДП № 88/2018 г. по описа на ОСлО при ОП –
Стара Загора и е върнал делото на РП – Стара Загора за изпълнение на
дадените с определението указания.
Срещу това определение е подаден частен протест от прокурор при
РП – Стара Загора, в който се сочи, че определението е неправилно и
незаконосъобразно. Искането е определението на РС – Стара Загора да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно, а постановлението да бъде
прекратено.
Постъпили са допълнителни писмени изложения към протеста, в
които се развиват подробни съображения.
Съдът, след като се запозна с оплакванията в постъпилия частен
протест и допълнителните изложения към него, и с доказателствата по делото,
намира за установено следното:
С Постановление от 04.04.2017 г. /л.4 Том 1 от ДП/ материалите по
преписка № 3310/2016 г. по описа на РП - Стара Загора са обединени с тези по
преписка № 3848/2016 г. по описа на РП - Стара Загора, образувана по жалба
1
от Г.П.Т. срещу И.И., в която се твърди, че свидетеля И.И. на 28.07.2016 г. в
офиса си в гр.Стара Загора го е принудил чрез заплашване да подпише
документи - 1 бр. договор за заем от 07.03.2008 г., 1 бр. запис на заповед от
07.03.2008 г., анекс към договора за заем от 05.03.2015 г. и още 1 бр. запис на
заповед от 05.03.2015 г., които са антидатирани, а наред с това и невярно
отразявали възникнало за него парично задължение в размер на 24 000 лв.,
каквото не е поемал към заемодателя. Постановено е проверката да продължи
да се води под № 3310/2016 г.
Първоначално, по една от жалбите на Т., на 14.10.2016 г. е бил
постановен отказ да се образува досъдебно производство, който е отменен с
Постановление от 07.12.2016 г. на Апелативна прокуратура – Пловдив, с
което са дадени указания по приложението на закона.
С Постановление от 06.04.2017 г. по горепосочената преписка е
образувано Досъдебно производство № 88/2018 г. по описа на ОСлО при ОП -
Стара Загора срещу неизвестен извършител за извършено на 28.07.2016 г. в
гр. Стара Загора - престъпление по чл.309, ал.1 от НК.
На 17.05.2018 г. е постановено първото прекратяване на досъдебното
производство, което по жалба на Н. П. – дъщеря на пострадалия Г. Т., е било
отменено с Постановление от 31.10.2018 г. на прокурор при ОП – Стара
Загора, като наблюдаващият до тогава досъдебно производство прокурор от
РП-Стара Загора е бил отведен. С Постановлението на ОП-Стара Загора са
дадени ясни и конкретни указания, че неправилно разследването е водено за
престъпление по чл.309, ал.1 от НК, доколкото изначално не е имало спор за
авторството на инкриминираните четири броя документи /договор за заем,
анекс към него и 2 бр. записи на заповеди, за които се води досъдебното
производство/ - че същите са подписани от пострадалия Г. Т. за заемател и от
свидетелката Б.Т. – майка на И.И., като управител на „***“ ЕООД, като
заемодател. Със същото постановление, ОП – Стара Загора е дала указания
разследването да се води за престъпление по чл.213а, ал.1 от НК, респ.
чл.213а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, както и за престъпление по чл.317 от НК.
След извършени действия по разследване е издадено Постановление
от 10.11.2020 г. на Районна прокуратура - Стара Загора, с което е прекратено
наказателното производство. Същото е оспорено по реда на чл.243, ал.4 от
НПК, като с Определение от 18.12.2020 г. по ЧНД № 3050/2020 г. по описа на
2
РС – Стара Загора постановлението за прекратяване е отменено, а делото е
върнато на Районна прокуратура - Стара Загора със задължителни указания.
На 24.03.2021 г. е издадено постановление на Районна прокуратура -
Стара Загора, с което отново е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, във
вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК ДП № 88/2018 г. по описа на ОСлО при ОП - Стара
Загора. Същото е оспорено с жалба от П. П. и Н. П., с оглед на което е
образувано ЧНД № 968/2021 г. по описа на РС – Стара Загора, по което е
постановено Определение № 762 от 02.08.2022 г., с което постановлението на
Районна прокуратура - Стара Загора е отменено като незаконосъобразно и
необосновано.
На 18.11.2022 г. е издадено атакуваното постановление за
прекратяване на наказателното производство по прокурорска преписка №
3310/2016 г. на РП - Стара Загора на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24,
ал.1, т.1 НПК, с което прокурорът, поради липса на извършено престъпление
от общ характер, е сложил край на наказателното производство.
Това постановление е отменено с протестираното Определение № 5
от 04.01.2023 г., постановено по ЧНД № 3175/2022 г. от друг състав на РС –
Стара Загора, поради неговата необоснованост и незаконосъобразност.
В мотивите на атакуваното определение районният съд е
констатирал, че и в последното постановление за прекратяване на
досъдебното производство прокурорът не е изложил фактически и правни
изводи относно съставомерността на деянията, описани в жалбите, като
престъпления по чл.316 от НК и чл.317 от НК. Първоинстанционният съд е
приел също, че това го лишава от възможността да прецени формираното
вътрешно убеждение у прокурора да прекрати наказателното производство.
Видно от материалите по досъдебното производство, във връзка с
указанията, дадени с постановление на ОП - Стара Загора, както и с оглед
дадените задължителни указания при осъществения съдебен контрол на
предишните постановления за прекратяване на досъдебното производство,
разследването по ДП № 88/2018 г. по описа на ОСлО при ОП – Стара Загора е
било образувано по чл.309, ал.1 от НК, а впоследствие водено за
престъпления по чл.213а, ал.1 от НК, респ. чл.213а, ал.2, т.1 и т.2 от НК и по
смисъла на чл.316 от НК и чл.317 от НК.
Въззивният съд на свой ред констатира, че и в разглежданото
3
постановление за прекратяване на досъдебното производство прокурорът
основно се е занимал с истинността на инкриминираните документи, като е
изложил подробни фактически и правни съображения за това, въпреки ясно
дадени указания с Постановление на Окръжна прокуратура - Стара Загора от
31.10.2018 г. /лист 4, Том 7 от ДП/, че неправилно разследването е водено за
престъпление по чл.309, ал.1 от НК, при все, че липсва спор за авторството
им.
Въззивният съд споделя съображенията на първата инстанция, че и в
поредното постановление за прекратяване на досъдебното производство
прокурорът не е изложил позицията си по отношение на всяко едно от
престъпленията, за които е водено ДП, но първата инстанция не е съзряла по-
съществените пороци, от които страда постановлението.
Въззивният съд намира, че Постановлението за прекратяване на
досъдебното производство от 18.11.2022 г. е необосновано и
незаконосъобразно, тъй като не съдържа отговор на основните въпроси,
имащи отношение за правилното решаване на делото и за преценката на това,
дали чрез действията на свидетеля И.И. извършени спрямо пострадалия Г. Т.,
станали повод за подаване на жалби от последния до РП – Стара Загора, до
ОД на МВР – Стара Загора, до Специализирана прокуратура, е извършено
престъпление от общ характер, по кой текст от НК или пък същите са
несъставомерни, като престъпление от общ характер.
Приетата от прокурора фактическа обстановка е неясна, на места
противоречива и непоследователна, като въпреки неколкократно дадените
указания от предходни съдебни състави, постановили отмяна на предишни
постановления за прекратяване на воденото ДП, да се посочат
доказателствата, установяващи приетите факти и обстоятелства, това не е
сторено и в разглежданото постановление. Това, че прокурора е изброил
преди фактическата обстановка събраните в хода на разследването
доказателства не се явява изпълнение на вече дадените от съда указания.
Приетата за установена фактическа обстановка по делото е въз основа на
непълен и едностранчив анализ на събраните в хода на разследването
доказателства, а наред с това липсва фактическа и логическа
последователност на изложените факти и обстоятелства, имащи отношение
към предмета на разследването.
4
Не е ясна волята на прокурора какво приема относно съдържанието
на инкриминираните документи – Договор за заем от 07.03.2008 г. за сумата
от 20 000 лева, Запис на заповед от 07.03.2008 г., Анекс към договора за заем
от 05.03.2015 г. и Запис на заповед от 05.03.2015 г., както от фактическа, така
и от правна страна. Прокурорът не дава отговор в постановлението за
прекратяване на досъдебното производство на оплакванията на пострадалия
Т. в жалбата, станала повод за образуване на досъдебното производство, в
която твърди, че посочените документи са антидатирани - не са съставени на
посочените в тях дати, а на 28.07.2016 г. в офиса на свидетеля И., при
обстановка и при обстоятелства, подробно описани от него в показанията му
като свидетел, развила се след като Т. на 27.07.2016 г. подал молба за
прекратяване на образуваното срещу свидетеля П.Т. Изпълнително дело №
20168680400163 по описа на Частен съдебен изпълнител Р. М.. Не дава
отговор и на въпроса дали инкриминираните частни документи удостоверяват
действително възникнало и съществуващо за свидетеля Г. Т. парично
задължение към заемодателя по документите „***“ ЕООД, представлявано от
Б.Т., майка на свидетеля И., който фактически е представлявал и управлявал
дружеството или пък са верни дадените от него показания, че не е вземал
заем и не дължи сумите по договора за заем от 07.03.2008 г. и издадения въз
основа на него запис на заповед от 07.03.2008 г., и по анекса към него от
05.03.2015 г., съпроводен със запис на заповед от 15.03.2015 г.. Липсват и
правни изводи на прокурора дали подписаните от пострадалия Т. частни
документи – предмет на разследването, са документи с вярно или с невярно
съдържание, а това е от съществено значение за преценката на
съставомерността на деянието по чл.316 т НК.
Прокурора не дава отговор и на друг важен въпрос - дали свидетеля
Т. е подписал инкриминираните документи доброволно или под натиск, така
както твърди – заплашен с насилие за да поеме имущественото задължение по
тях. В постановлението прокурора е анализирал единствено хипотезата на
упражнена спрямо Т. физическа сила за да подпише документите, и предвид
противоречията в показанията му относно вида и характера на употребената
сила е приел недоказаност на деяние по чл.213а, ал.2, т.2 от НК, но не е
обсъдил дали деянието от фактическа и правна страна не е съставомерно по
основния състав на изнудване по чл.213а, ал.1 от НК.
5
Във фактологическото изложение на постановлението се съдържа
информация, че инкриминираните документи са били използвани, като са
били представени по ГД № 3914/2016г. по описа на РС - Стара Загора,
образувано по депозирана на 16.08.2016 г. искова молба от „***“ ЕООД –
Стара Загора, представлявано от свидетелката Б.Т. срещу свидетеля Г. Т.,
дъщеря му – свидетелката Н. П. и сина му – свидетеля П. П. с правно
основание чл.135 от ЗЗД – да бъдат признати за недействителни спрямо „***
„ЕООД – Стара Загора извършените по-рано дарения на недвижими имоти от
свидетеля Т. на дъщеря му и сина му, без обаче прокурорът да проследява от
една страна – какъв е изхода на делото и дали използваните частни документи
са се отразили върху постановения по делото резултат, а от друга страна – не
е проследил и хронологията на събитията - дали има връзка между сочената
от Т. дата на подписване на задължаващите го документи /28.07.2016 г./ и
завеждането на иска /на 16.08.2016 г./, а така също и с образуването на ЧГД №
3976/2016 г. по описа на същия съд, по което по представения от „***“ ЕООД
до РС – Стара Загора запис на заповед от 05.03.2016 г., с издател свидетеля Г.
Т., за сумата от 24 000 лева, била издадена Заповед № 2452/23.08.2016 г. на
РС – Стара Загора за изпълнение на парично задължение и за издаване на
изпълнителен лист срещу Г. Т.. Развитието на това дело също не е проследено
– коя е датата на образуването му, дали по издадения срещу Т. изпълнителен
лист има образувано изпълнително дело и какво е развитието по него.
Въззивният съд приема, че правилно районният съд е установил, че с
атакуваното постановление не са изпълнени задължителните указания,
дадени с Определение № 762 от 02.08.2022 г., постановено по ЧНД №
968/2021 г. по описа на РС – Стара Загора да бъдат подложени на внимателен
и задълбочен анализ и оценка събраните по делото доказателства поотделно и
в съвкупност. Настоящото постановление за прекратяване на досъдебното
производство, макар и да е значително по обем, в частта му, касаеща
събраните в хода на разследването доказателства, всъщност представлява
възпроизвеждане на съдържанието на заключенията на назначените и
изготвени в хода на досъдебното производство експертизи и възпроизвеждане
на показанията на свидетелите, като отново не се съдържа задълбочен анализ
на гласните доказателства, съпоставени с писмените доказателства и
заключенията на изготвените експертизи. Само за пример следва да се
посочи, че на стр. 6 от постановлението прокурорът изцяло е възпроизвел
6
заключението на извършена експертиза № 2020/ДОК-212 от 04.09.2020 г.,
изготвена от вещи лица от ЦЕКИ към НИК – МВР, включително и в частта, с
която вещите лица са дали заключение: „Че с една и съща химикална паста и
едно и също пишещо средство /химикалка/ били изпълнени ръкописните
имена и подписи от свидетеля Г.П.Т. в четирите документа. С една и съща
химикална паста и едно и също пишещо средство, но различни от тези, с
които са изпълнени имената и подписите на свидетеля Т. били изпълнени
подписите от Б.Г.Т. в договора за заем от 07.03.2008 г. и анекса към него с
дата 05.03.2015 г. Четирите документа – обекти на експертизата, били
изготвени по едно и също време или в близък времеви период, с едни и същи
материали и средства.“. След така възпроизведено експертно заключение,
което е в подкрепа на твърденията на Т. в жалбите и в показанията му като
свидетел, че всички инкриминирани документи са съставени едновременно,
не е направен доказателствен анализ от прокурора на събраните
доказателства в тяхната съвкупност, като липсват и фактически и правни
съображения на установени по делото факти.
Въззивният съд с оглед на гореизложеното намира, че подадения
протест срещу определението на първоинстанционния съд, с което е
постановена отмяна на Постановление от 18.11.2022 г. на РП – Стара Загора
за прекратяване на наказателното производство по ДП № 88/2018 г. по описа
на ОСлО при ОП – Стара Загора и същото е върнато на Районна прокуратура
– Стара Загора със задължителни указания, дадени от районния съд и
допълнени от въззивния съд, се явява неоснователен. Протестираното
определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5 от 04.01.2023 г., постановено
по ЧНД № 3175/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е
отменено Постановление от 18.11.2022 г. на РП – Стара Загора за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 88/2018 г. по описа на
ОСлО при ОП – Стара Загора и същото е върнато на Районна прокуратура –
Стара Загора.
7
Определението не подлежи на жалба и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8