РЕШЕНИЕ
№ 928
гр. Пловдив , 31.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Виолета К. Шипоклиева
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Костадин Б. Иванов
Секретар:Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20205300502116 по описа за 2020 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на „ЕОС Матрикс“
ЕООД – гр.София, представлявано от Р. И. М. – Т., в качеството й на управител, чрез
пълномощника си юриск. П. К. против Решение № 2156/ 26.05.2020г. постановено по гр.д.№
13184/ 2019г. по описа на Пловдивски районен съд – VІІІ гр.с., с което е признато за
установено по отношение на жалбоподателя, че А. В. Г. от гр.Пловдив, Г. В. Г. от гр.С. и Д.
И. Г. от гр.С. , и тримата в качеството им на наследници по закон на В. Г. Г., бивш жител на
гр.София, починал като женен на 21.01.2015г., не дължат на ответното дружество сумата 2
904,57 лева – неплатена главница, дължима по Договор за кредитна линия от 05.12.2005г.,
сумата 2 233,02 лева - лихва, които суми общият на ищците наследодател е било
разпоредено да заплати на праводателя на ответното дружество – „Обединена българска
банка“ АД със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК № 11771/ 19.11.2010г., издадена по ч.гр.д.№ № 19 260/ 2010г. по описа на ПРС –
ІV гр.с. състав и издадения въз основа на нея на 19.11.2010г. изпълнителен лист, като
жалбоподателят е осъден да заплати на ищците направените по делото разноски от по 823,
87 лв за всеки. По изложени в жалбата доводи и оплаквания се иска отмяна на обжалваното
решение, отхвърляне на предявените искове, както и присъди юрисконсултско
възнаграждение.
1
Постъпил е писмен отговор от А. В. Г. от гр.Пловдив, Г. В. Г. от гр.С. и Д. И.
Г. от гр.София чрез АД „Б. и П.“, със съдружници и управители адв.А. Б. и адв.Н. П., с който
отговор по подробни съображения в него се иска потвърждаване на обжалваното решение
като правилно и законосъобразно.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства във връзка с доводите на страните намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок,
като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Ищците са сезирали съда с обективно съединени искове по чл.439, ал.1 и сл.
ГПК, предявени против „ЕОС Матрикс“ ЕООД – гр.София за признаване за установено, че
не дължат на ответника сумите в общ размер от 5 137,59 лева, от които 2 904,57 лв –
главница, 2 233,02 лв – законна лихва за периода 18.11.201г. – 18.06.2019г., за събирането на
които е образувано ИД № 20118210400567 по описа на ЧСИ П.Илиев, с рег. № 821. Исковете
са предявени въз основа на релевираните фактически обстоятелства: издадена Заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и Изпълнителен лист от 19.11.2010г по ч.гр.д.№
19260/2010г. за сумите : 4 817.96 лв – главница по Договор за кредит от 05.12.2005г., сумата
1 682,85 лв - договорна лихва за периода 19.08.2008г – 17.11.2010г., сумата 119,55 лв –
наказателна лихва за периода 19.08.2008г. до 17.11.2010г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението 18.11.2010г. до окончателното изплащане, както и
сумата 538,74 лв – направени разноски за заповедното производство; на датата 24.02.2011г.
„ОББ“ АД образувала изп.дело 20118210400567 по описа на ЧСИ П.Илиев, с рег. № 821.
За част от посочените суми, за които е издаден изпълнителен лист, е
формулирано възражение за изтекла погасителна давност, като съобразно ПДИ от
18.06.2019г. към момента вземането е в размер на 2 904,57 лв – неизплатена главница по
Договор за кредитна линия от дата 05.12.2005г и сумата 2 233,02 лв – лихва за периода
18.11.2010г. – 18.06.2019, които са предмет на иска все още като претендирани от
взискателя по поканата суми.
Възражението за изтекла в полза на ищците погасителна давност се основава на
обстоятелствата, че по образуваното изп.дело № 567/ 2011г. по описа на ЧСИ П.Илиев
последното валидно изпълнително действие е налагането на запор на два броя МПС-та на
датата 15.09.2013г.; на датата 21.01.2015г. наследодателят на ищците и длъжник по
изпълнителното дело починал, като по-късно ищците са конституирани по делото като
негови наследници; по постъпила молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД е конститирано като
взискател по делото по договор за продажба на вземане/ цесия/ от 31.01.2018г. , сключен
между ОББ АД – в качеството на цедент и „ЕОС Матрикс“ЕООД – в качеството на
цесионер. Въз основа на тези факти е обосновано твърдението, че изп.д. № 567/ 2011г. е
следвало да бъде прекратено поради перемпция на датата 16.09.2015г., когато са изминали
2
повече от 2 години от последното искано от взискателя изпълнително действие съгласно
разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и мотивите на т.10 на ТР №2/ 2015г. на ОСГТК , което
прекратяване настъпва по право без необходимост от нарочен акт на СИ, съобразно което
„образуването на изп.дело, изпращането и връчването на ПДИ, проучването на длъжника,
изпращането на справки и т.н.“ не са изп.действия и не прекъсват давността. В настоящия
случай последното валидно изпълнително действие по изп.дело е извършено на 15.09.2013г.
– наложен запор на 2 бр. МПС-та, като в периода 2014г. - 2016г. не са извършвани
изпълнителни действия, перемпцията е настъпила на 16.09.2015г., а всички извършени по
изп.дело действия от 16.09.2015г. до настоящия момент се явяват недопустими, тъй като
делото вече е било прекратено по право, респ. същите не произвеждат правно действие.
Поради това съгласно мотивите на т.10 на ТР №2/2015г на ОСГТК на ВКС нова
погасителна давност започва да тече от предприемането на последното валидно
изп.действие, като погасителната давност е започнала да тече от 15.09.2013г. след
налагането на запор на 2 бр. МПС-та. Претендира се изтекла 5 – годишна погасителна
давност на процесните вземания, както следва: по отношение на главницата от 2 904,57 лв -
давността е изтекла на 15.09.2018г., в който период не е налице валидно изп.действие, което
да доведе до прекъсване на давността; по отношение на законните лихви от 2 33,02 лв,
начислени върху главницата за периода 18.11.2010г. – 18.06.2019г. са недължими поради
погасяване по давност на главницата, вкл. лихвите, начислявани от ЧСИ и след 18.06.2019г.
С обжалваното решение уважаването на иска се обосновава на събраните по делото
писмени доказателства, вкл. на представения по делото заверен препис от изп.дело, от което
след последното изп.действие – 15.09.2018г. до момента по него не са били извършвани
други изпълнителни действия, поради което както и поради настъпила перемпция на
изп.дело, така и поради изтичането на петгодишния давностен срок по чл.110 ЗЗД/ вкл.
вземането за лихви предвид разпоредбата на чл.119 ЗЗД/, вземанията на ответника против
ищците, в качеството на наследници на починалия длъжник, са погасени по давност.
С въззивната жалба на жалбоподателя постановеното решение се оспорва като
неправилно и необосновано, вкл. констатациите относно изтекла в полза на ищците
погасителна давност, въз основа на конкретизираните доводи: с подаване на молбата за
образуване по делото давността е прекъсната; след наложения запор върху трудовото
възнаграждение са постъпили удръжки по изпълнителното дело, като всяка от тях прекъсва
давността; насрочен бил опис на 05.09.2012г.; на 12.10.2012г. отново бил наложен запор
върху трудовото възнаграждение; на 24.7.2013г. била депозирана молба от взискателя за
извършване на изпълнително действие; на 26.09.2013г. е наложен запор върху МПС; на
10.10.2014г. било изпратено запорно съобщение; на 01.03.2016г. и на 09.02.2017г. били
депозирани молби от взискателя за извършване на изпълнително действие.
Прави се възражение и за това, че правните изводи на съда почивали само на
представеното извлечение от изп.дело, което не било приложено в цялост и не било
изискано по делото. С молба от 19.11.2019г. жалбоподателят представил доказателства по
3
изп.дело в подкрепа на твърденията си и удостоверение за постъпили суми, които не били
обсъдени от съда, както и сключеното споразумение между длъжника и предходния
кредитор.
Формулира се и възражението, че изп.дело е образувано през 2011г., към който
момент било в сила Постановление на Пленума на ВС на НРБ №3 от 1980г. , с което е
прието, че „Погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането“. Новото разрешаване на правния въпрос се
прилага от момента на постановяването му, като с ТР №2/2015г. е даден нов отговор на
правния въпрос, поради което се счита, че новите постановки в т.10 на ТР № 2/ 2015г. на
ВКС започват да се прилагат от 26.06.2015г .
С отговора по въззивната жалба въззиваемата страна оспорва основателността на
жалбата въз основа на доводите и възраженията, че обжалвано решение е постановено въз
основа на постъпило в цялост изпълнително дело и прието в съдебно заседание, в което
ответникът не присъствал, като съдът е дал възможност на същия да се запознае с изп.дело;
оспорват се като несъответни твърденията на жалбоподателя за прекъсване на давността
поради предприети през 2012г. изпълнителни действия при заявено от страна на ищците
погасяване по давност след 15.09.2013г. поради липса на извършени валидни изпълнителни
действия до 15.09.2018г., което да прекъсне давността; оспорват се като неоснователни
твърденията за извършени през 2016г. и 2017г. действия поради обстоятелството за
настъпила към този момент перемпция, който правен въпрос е общо валиден и не се
променя при действието на ППВС и ТР от 2015г.; оспорва се доводът на жалбоподателя, че
според ППВС погасителна давност не тече по време на изпълнителния процес, тъй като
валиден изп.процес не е имало поради перемпцията; извършва се позоваване на съдебна
практика / Решение № 371/ 29.10.2015г. по дело № 1385/ 2012г. на ВКС – IV ГО и Решение
№ 42/ 26.02.2016г. по дело № 1812/ 2015г. на ВКС – IV ГО/ във връзка с приложението на
чл.433, ал.1 т.8 ГПК при прекратяване на изп.дело всички предприети изп.действия се
обезсилват по право, като в хипотезата на прекратено по право принудително изпълнение,
всички предприети изпълнителни действия по него се считат обезсилени, като същите не са
прекъсвали давността, дори и са да били от вида на посочените в чл.116, .“в“ ГПК, според
задължителното прилагане на ТР№2/ 2013 г на ОСГТК; В тази насока се цитира и Решение
№ 130/ 23.12.2015г. по т.д.№ 855/ 2011г. на ВКС, с което се приема прекратяване порази
перемпция на изп.дело, образувано още през 2002г. с последно валидно изп.действие от
2004г. преди перемпцията, която настъпва през 2006г., като настъпилата перемпция прави
изп.действия невалидни и непрекъсващи и неспиращи давността. Във връзка с уредбата на
правния въпрос относно перемпцията се извършва позоваване на предходното Тълкувателно
решение № 47 от 01.04.1965г. по гр.д.№ 23/ 1965г на ОСГК на ВС, поради което се заявява,
че не е налице спор относно приложимостта на ТР 2/ 2013г., независимо от ППВС 3/
18.11.1980г. , тъй като въпросът за перемпцията на изпълнителните дела и настъпващите в
тази връзка по силата на закона последици не е бил предмет на коментар в ППВС 3/ 1980г.,
поради което няма правни аргументи, които да обосноват извод, че ТР №2/2013г не се
4
прилага преди постановяването му поради действието на ППВС 3/1980г. В тази насока се
обосновава становището за конкретно приложение на ГПК в случая на основание чл.433,
ал.1 т.8 ГПК за прекратяване на изп.производство по силата на закона поради бездействие
на взискателя в продължение на две години, а не само на тълкувателни решения. За това се
извършва обосновка на тезата, че в случая давността е изтекла поради прекратяване на
изпълнителното дело по силата на закона, поради което въобще няма висящ валиден
изпълнителен процес, по време на който давността да е била спряла по смисъла на ППВС 3/
18.11.1980г. Застъпва се становището, че дори и да са били налице извършени някакви
изпълнителни действия, които да спират/ прекъсват давността по смисъла на ППВС, то тези
действия след перемиране на делото са недопустими и невалидни. Фактите по делото сочат,
че в периода м.септември 2013г. до септември 2015г. не са извършвани изпълнителни
действия и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, като
изпращането на призовки и писма не прекъсват давността, вкл. уведомителни писма на
ЧСИ; първото валидно изпълнително действие датира от март 2016г., когато перемпцията е
била вече настъпила.
Въззивният съд въз основа на представените доказателства и съобразно разпоредбата на
чл.269 ГПК, намира следното:
Претенцията на ищците по делото се основава на настъпилата по чл.433, ал.1 т.8 ГПК
предпоставка за прекратяване на делото по силата на Закона, считано от последното валидно
изпълнително действие по изп.дело, извършено на 15.09.2013г. с налагането на запор на 2
бр. МПС-та, като перемпцията се явява настъпила на 16.09.2015г. Доводът на
жалбоподателя относно прекъсване на давността с подаването на молбата за образуване на
изпълнителното дело / вх.№ 08908/ 24.02.2011г./ се явява неотносим към процесния
претендиран от ищците период. Неконкретно е възражението на жалбоподателя, свързано
със заявеното обстоятелство за постъпили след наложения запор върху трудовото
възнаграждение удръжки по изпълнителното дело, като всяка от тях прекъсвала за
процесния период давността. Действително с т.10 от ТР №2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС
постъпването на парични суми от трети задължени лица прекъсва давността. Видно от
писмо изх.№ 40375/ 10.10.2014г. на ЧСИ / л.51/ по изпратеното комплектовано изп.дело по
делото във връзка наложен запор с изх.№ 11669/ 21.03.2011г. върху трудово възнаграждение
на длъжника при работодател „ Санитекс пейпър продуктс“ ООД – гр.Костинброд е
изискано обяснение от работодателя относно причините , поради които е било спряно
изпълнението на задължението от м.октомври 2013г. до момента на съобщението. Така
установеното обстоятелство от цитираното писмо следователно установява липса на
постъпили суми от удръжки по наложен запор на трудово възнаграждение за процесния
период, поради което възражението на жалбоподателя се явява недоказано за този период и
следва да се приеме за неоснователно.
5
Неоснователен и неотносим към исковия период е и доводът на
жалбоподателя за прекъсване на давността поради наличието на насрочен опис на
05.09.2012г. В случая дори и да попада в исковия период след м.септември 2013г.,
изпълнително действие, годно за прекъсне давността е извършването на опис на вещ, но не и
насрочването на опис, съобразно т.10 от ТР №2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС. Отново
неотносими към исковия период на перемиране на делото / 15.09.2013г – 15.09.2015г./ са и
изложените от жалбоподателя обстоятелства за наложен на 12.10.2012 запор върху
трудовото възнаграждение, както и депозираната на 24.7.2013 г. молба от взискателя за
извършване на изпълнително действие. Неоснователно и недоказано е твърдението във
въззивната жалба, че на 26.09.2013г. е наложен запор върху МПС. Видно от Уведомлението
за наложен запор № 36714/ 28.08.2013г. по описа на ЧСИ на МПС до Сектор Пътна полиция
при ОД на МВР-Пловдив / л.161 по делото/ , същото е постъпило в ОД на МВР на
15.09.2013г. с вх.№ ЯЗ/ КАТ – 31357 от същата дата 15.09.2013г., като обратната
информацията за това е постъпила при ЧСИ на 26.09.2013г. с вх. № 29488. Неоснователен е
и доводът, че на 10.10.2014г. било изпратено запорно съобщение, съответно наложен запор
на трудово възнаграждение. Видно от Съобщение изх.№ 40375/ 10.10.2014г. на ЧСИ / л.183
по делото/ отново до посочения по-горе работодател на длъжника / В. Г. Г./ е изискана
информация относно наложения запор с изх.№ 11669/ 21.03.2011г. за причините, поради
които не се изпълнява задължението от третото задължено лице, като видно от постъпилото
писмо с изх.№ 115/ 17.10.2014г. и с вх.№ 31139/ 22.10.2014г. по описа на ЧСИ от „Санитекс
пейпър продуктс „ ООД – гр. Костинброд / л.184 по делото/, съдебният изпълнител е
уведомен за обстоятелството, че лицето от 02.08.2013г. до момента е в отпуск по болест и
не получава трудови възнаграждения. На следващо място отново неотносимо към
процесния период / 15.09.2013г. – 16.09.2015/г. са обстоятелствата дали на 01.03.2016г. и на
09.02.2017г. са били депозирани молби от взискателя за извършване на изпълнително
действие, както и представените по делото
данни за сключено на 02.03.2011г. споразумение между длъжника и предходния кредитор,
тъй като извършването на каквито и действия след перемиране на делото по силата на
Закона нямат валидно правно действие.
Неоснователно е възражение във въззивната жалба и за това, че правните изводи на
съда почивали само на представеното извлечение от изп.дело, което не било приложено в
цялост и не било изискано по делото. Видно от Приложно писмо изх.№ 8729/ 07.02.2020г.
по описа на ЧСИ в приложение е изпратено копие от изпълнителното дело със съдържание
от 273 листа / л.67 по делото/ , прието в проведеното съдебно заседание на 11.03.2020г., в
което поради неявяване на представител на ответника, с протоколно определение на съда е
дадена възможност на последния да вземе становище.
Не се възприема за основателно и формулираното възражение, основано на
обстоятелството, че изп.дело е образувано през 2011г. и поради това към този момент
съобразно Постановление на Пленума на ВС на НРБ №3 от 1980г. „Погасителна давност не
6
тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането“, а новото разрешаване на правния въпрос се прилага от момента на
постановяването му, като с ТР №2/2015г. е даден нов отговор на правния въпрос, поради
което се счита, че новите постановки в т.10 на ТР № 2/ 2015г. на ВКС започват да се
прилагат от 26.06.2015г. В тази насока основателен се намира аргументът на въззиваемата
страна относно заявения с исковата молба на първо място юридически факт, свързан с
наличието на основание за прекратяване на принудителното изпълнение по силата на
Закона поради проявление на предпоставките по чл.433, ал.1 т.8 ГПК, а именно бездействие
на кредитора поради непредприемане и неизвършване на валидни изп.действия в период от
две години, считано от 15.09.2013г., като известна се явява съдебната практика на съда в
насока на това, че и от този момент започва да тече погасителната давност по отношение на
претендираните за събиране в изпълнителния процес вземания, като в случая за всички
вземания погасителната давност е изтекла на 16.09.2018г. Основателно е възражението, че с
Постановление на Пленума на ВС на НРБ №3 от 1980г. не се засяга правният въпрос
относно предпоставките за прекратяване на принудителното изпълнение. В този смисъл с
проявлението на юридическите факти – изтичане на двугодишен срок и непредприето или
неизвършено валидно изпълнително действие в рамките на този срок, като основание за
перемиране на делото, с настъпването на правната последица по силата на Закона за
перемиране на изпълнителнето дело, отпада и висящността на изпълнителния процес поради
бездействие на взискателя, считано от последното извършено валидно изпълнително
действие, в случая с наложените запори на МПС на 15.09.2013г.
По така изложените съображения жалбата се намира за неоснователна, а обжалваното
решение ще се потвърди.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените за настоящата инстанция разноски за адв.възнаграждение в размер на 1080 лв,
съобразно Договор за правни услуги от 08.09.2020г. и Списък за разноски по чл.80 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2156/ 26.06.2020г. постановено по гр.д.№ 13184/
2019г. по описа на Пловдивски районен съд – VIII гр.с.
Осъжда „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр.София, с ЕИК ********* да заплати на А. В.
Г., ЕГН: **********, Г. В. Г., ЕГН: **********, Д. И. Г., ЕГН: ********** сумата 1080 лв /
хиляда и осемдесет лева/ - направени разноски за адв.възнаграждение за въззивната
инстанция.
7
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8