Решение по дело №688/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 224
Дата: 22 май 2023 г.
Съдия: Пламен Атанасов Атанасов
Дело: 20223100900688
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. Варна, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20223100900688 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от “Темпо Транс“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Николаевка, общ.Суворово,
обл.Варна, представлявано от А.Ж.М., действащ чрез адв.Г. И. и адв.М.П., със съдебен
адрес: ***, против “Делта Хил 2020“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.“Бъкстон“, ул.“Иван Сусанин“ №43, ет.6, ап.29, представлявано
от Д.А.Н. и “Фрея Билд 2022“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Генерал Щерю Атанасов“ №5 офис 1, представлявано от Д.А.Н., с която е
предявен иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване за недействителен по
отношение на ищеца, като увреждащ го, на договор за покупко-продажба на недвижими
имот, обективиран в Нотариален акт №167, том IV, рег.№8179, дело №761 от 2022г. на
Нотариус с рег.№147 на НК по силата, на който първият ответник е прехвърлил на втория
собствеността върху Поземлен имот, с идентификатор **** по КККР одобрени със Заповед
РД-18-64 от 16.05.2008г. на ИД на АГКК, с адрес: гр.Варна, ж.к.“Възраждане I“, с площ от
2454кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: високо застрояване /над 15метра/, с номер по предходен план 1418, кв.27, парцел
I, при граници поземлени имоти с идентификатори: **** като в имота са налице подобрения
и приращения, които са осъществени съобразно Разрешение за строеж №37 от 22.02.2021г.
на Гл.архитект на Община Варна и Заповед №А-45 от 26.05.2022г. за допълване на
разрешението за строеж на Гл.архитект на Община Варна.
В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК въз основа, на което е образувано ч.гр.д.№26907/2022г. по
1
описа на СРС, като съдът е издал Заповед №16037 от 09.06.2022г., с която е разпоредил
длъжникът “Делта Хил 2020“ ООД да заплати на заявителя сумата от 20000лв.,
представляваща част от стойността на доставени и транспортирани стоки и предоставени
услуги за обект, находящ се в гр.Варна, кв.“Възраждане“, съгласно Фактура
№**********/22.12.2021г., ведно със законната лихва за период от 23.05.2022г. до
изплащане на вземането и сумата 766.73лв., представляваща мораторна лихва за период от
05.01.2022г. до 22.05.2022г., както и държавна такса в размер на 415.33 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 620лв. Сочи се, че въпросното вземане произтича от търговски
сделки за доставка и извършване на услуги със строителна механизация и транспорт.
Поддържа се, че посочената заповед е връчена на длъжника, който не е подал възражение,
респективно след влизането й в законна сила на 09.08.2022г., съдът е издал Изпълнителен
лист №16708 от 09.09.2022г. Твърди се, че ищецът е подал още едно заявление за издаване
на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д.№26910/2022г. на СРС, като съдът е
издал Заповед №15839 от 07.06.2022г., с която е разпоредил длъжникът “Делта Хил 2020“
ООД да заплати на заявителя за сумите, както следва: -8215.60лв., представляващи частично
задължение по Фактура №**********/22.12.2021г., ведно със законна лихва за период от
23.05.2022г. до изплащане на вземането; -314.96лв., представляващи мораторна лихва за
период от 01.02.2022г. до 22.05.2022г.; -8149.80лв., представляващи главница по Фактура
№**********/18.01.2022г., ведно със законна лихва за период от 23.05.2022г. до изплащане
на вземането; -251.31лв., представляващи мораторна лихва за период от 01.02.2022г. до
22.05.2022г.; -1656лв., представляващи главница по Фактура №**********/31.01.2022г.,
ведно със законна лихва за период от 23.05.2022г. до изплащане на вземането; -45.08 лева,
представляващи мораторна лихва за период от 14.02.2022г. до 22.05.2022г.; -288лв.,
представляващи главница по Фактура №**********/09.02.2022г., ведно със законна лихва за
период от 23.05.2022г. до изплащане на вземането; -7.12лв., представляващи мораторна
лихва за период от 23.02.2022г. до 22.05.2022г.; -2417.76лв., представляващи главница по
Фактура №**********/15.02.2022г., ведно със законна лихва за период от 23.05.2022г. до
изплащане на вземането; -50.21лв., представляващи мораторна лихва за период от
01.03.2022г. до 22.05.2022г.; -288лв., представляващи главница по Фактура
№**********/22.02.2022г., ведно със законна лихва за период от 23.05.2022г. до изплащане
на вземането; -6.08лв., представляващи мораторна лихва за период от 08.0372022г. до
22.05.2022г. и разноски по делото за държавна такса в размер на 429лв. и за адвокатско
възнаграждение в размер на 730лв. Поддържа се, че гореописаните вземания произтичат от
извършени от ищеца доставки на стоки /бетон/ и извършени услуги със строителна
механизация и транспорт, стойността на които не е заплатена от първия ответник. Поддържа
се, че Заповед №15839 от 07.06.2022г. е връчена на длъжника, който не е подал възражение,
респективно след влизането й в законна сила, съдът е издал Изпълнителен лист №16962 от
13.09.2021г. Твърди се, че акумулираната законна лихва върху главницата от 20000лв. по
първата ЗИ през периода от подаване на заявлението в съда-23.05.2022г. до 20.10.2022г. е в
размер на 838.96лв. и че лихвата върху главниците по втората ЗИ за същият период възлиза
общо в размер на 881.55лв. В обобщение се поддържа, че по силата на изпълнителните
2
листи издадени по ч.гр.д.№26907/2022г. и ч.гр.д.№26910/2022г., двете на СРС, ищецът се
явява кредитор на ответника “Делта Хил 2020“ ООД за сумата от общо 46131.49лв.,
включваща главници, лихви до датата на подаване на настоящата искова молба-21.10.2022г.
и разноски. Твърди се, че след издаване на двете цитирани заповеди за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ТПК, на 15.07.2022г. ответника “Делта Хил 2020“ ООД се
е разпоредил с единственият притежаван от него недвижим имот, представляващ Поземлен
имот, с идентификатор ****, с адрес: гр.Варна, ж.к.“Възраждане I“, с площ от 2454кв.м., в
полза на ответника “Фрея Билд 2022“ ООД, чрез договор за покупко-продажба, обективиран
в НА №167, том IV, рег.№8179, дело №761 от 2022г. на Нотариус с рег.№147 на НК, за
цената от 600000лв., която следва да се заплати в срок до 31.12.2024г. Сочи се, че видно от
вписванията в Търговския регистър по партидата на “Фрея Билд 2022“ ООД, на 10.07.2022г.
съдружниците в “Делта Хил 2020“ ООД-З.Д.Д. и Я.Д.Д., са учредили първото търговското
дружество, което е вписано в ТР на 13.07.2022г. Поддържа се, че по смисъла на Търговския
закон “Фрея Билд 2022“ ООД, се явява свързано дружество с “Делта Хил 2020“ ООД. Сочи
се, че два дни след вписване на вторият ответник в Търговския регистър, е сключен
процесният договор за покупко-продажба на недвижим имот. Поддържа се, че описаните
обстоятелства водят до извод, че учредяването на “Фрея Билд 2022“ ООД е направено с цел
прехвърляне правото на собственост на единствения недвижим имот, притежаван от първия
ответник, съответно че е налице умишлено увреждане на правата на кредитора-ищец.
Поддържа се още, че с атакуваната сделката длъжникът “Делта Хил 2020“ ООД е намалил
имуществото си и така е увредил интересите на ищеца, тъй като затруднява осъществяване
на вземанията по издадените в полза последния изпълнителни листи. Сочи се, че според
съдебната практиката искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на
кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с
която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката е
увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за
увреждането, щом правният субект има качеството кредитор. Доколкото цялото имущество
на длъжника служи като общо обезпечение за вземането, всяко негово действие, с което той
създава или увеличава своята неплатежоспособност, е увреждащо спрямо кредитора и от
момента на извършването на такова действие за последния възниква правото да иска
отмяната му. Твърди се, че в случая увреждането на кредитора, като елемент от фактическия
състав на иска е налице, тъй като с атакуваната продажба длъжникът “Делта Хил 2020“ ООД
е намалил имуществото си и е увеличил неплатежоспособността си, поради
обстоятелството, че между страните по сделката е договорено, че сумата ще бъде изплатена
до 31.12.2024г., което представлява едно бъдещо несигурно събитие, а същевременно
транслативният ефект от продажбата е настъпил веднага. Твърди се още, че е налице и
знание за увреждане у длъжника и лицето, с което той е договарял, предвид свързаността на
двете търговски дружества. Поддържа се, че към настоящият момент първият ответник не
притежава друго недвижим имущество, което би могло да удовлетвори вземането на ищеца,
но дори и да има такова, то ако кредиторът бъде удовлетворен от другото имущество,
процесната продажбата ще запази своето действие за в бъдеще като напълно валидна сделка.
3
Ето защо се моли за уважаване на претенцията и за присъждане на разноски.
С подаденият от ответниците отговор на искова молба, се поддържа становище за
неоснователност на иска. Сочи се, че уважаването на иска предмет на делото, следва от
доказването на кумулативно предвидените във фактическия състав на чл.135 от ЗЗД
предпоставки. Поддържа се, че ищецът няма качеството на кредитор спрямо длъжника-
продавач по сделката-“Делта Хил 2020“ ООД, тъй като вземането на първия не е доказано с
влязъл в сила съдебен акт. На следващо се поддържа, че не е налице увреждане на ищеца,
поради това, че е имота е прехвърлен на “Фрея Билд 2022“ ООД с договор за покупко-
продажба, т.е. имотът е придобит срещу заплащане на продажна цена, като отлагането на
плащането на цената не означава, че сумата няма да бъде платена от купувача на продавача,
както и че продавача няма друго имущество, от което ищецът да се удовлетвори. Сочи се, че
ищеца не ангажира доказателства, че продавача няма друго имущество, от което първия
може да се удовлетвори. На последно място се поддържа, че купувача “Фрея Билд 2022“
ООД не е имал знание за задълженията на продавача “Делта Хил 2020“ ООД. Твърди се, че
за да бъде уважен предявения иск ищецът, следва да докаже, че купувачът е знаел за
задълженията на продавача, който му е прехвърлил имота. Поддържа се, че според
изложеното в исковата молба и представените доказателства, не се установява знание у
купувача за задълженията на продавача. Моли се за отхвърляне на предявения иск, като
неоснователен и недоказан, ведно с присъждане на деловодни разноски.
В съдебно заседание ищеца, чрез пълномощникът си, поддържа претенцията си и
доразвива съображения за основателност на иска. Претендира деловодни разноски.
Ответниците, чрез подадени писмени молби оспорват иска и молят за отхвърлянето
му. Възразяват за прекомерност на претендираният от ищеца адв.хонорар.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна, следното:
По делото не налице спор и от ангажираните доказателства се установява, че в полза
на ищеца са възникнали вземания за доставени и транспортирани стоки и предоставени
услуги за обект, находящ се в гр.Варна, кв.“Възраждане“, за които е издадена Фактура
№********** от 22.12.2021г. Също така са налице и вземания за извършени от ищеца
доставки на стоки /бетон/ и услуги със строителна механизация и транспорт, за които са
издадени Фактура №**********/22.12.2021г., Фактура №**********/18.01.2022г., Фактура
№**********/31.01.2022г., Фактура №**********/09.02.2022г., Фактура
№**********/15.02.2022г. и Фактура №**********/22.02.2022г. Въз основа подадени от
ищеца заявление за събиране на гореописаните вземания, са издадени Заповед №16037 от
09.06.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№26907/2022г. на СРС и Заповед №15839 от 07.06.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№26910/2022г. на СРС. След стабилизиране на
въпросните заповеди, в резултат от неподаване на възражение от длъжника в срока по
чл.414 от ГПК, в полза на ищеца по първото дело е издаден Изпълнителен лист №16708 от
4
09.09.2022г. и по второто дело е издаден Изпълнителен лист №16962 от 13.09.2022г. С
оглед, на които изпълнителни титули ищецът се явява кредитор на ответника “Делта Хил
2020“ ООД за сумата от общо 44410.98лв., включваща главници, мораторни лихви и
разноски. Освен това поради допусната забава в плащанията, посоченият ответник дължи и
мораторни лихви върху главниците акумулирани през периода от подаване на съответното
заявление до 21.10.2022г.-датата на подаване на настоящата искова молба.
Не е налице спор, че на 15.07.2022г. ответниците са сключили Договор за покупко-
продажба на недвижими имот, който е обективиран в НА №167, том IV, рег.№8179, дело
№761 от 2022г. на Нотариус с рег.№147 на НК и по силата на който “Делта Хил 2020“ ООД
е прехвърлило на “Фрея Билд 2022“ ООД собствеността върху Поземлен имот, с
идентификатор **** по КККР, с адрес: гр.Варна, ж.к.“Възраждане I“, с площ от 2454кв.м.,
ведно с изградените в имота подобрения и приращения, за цената от 600000лв., която ще
бъде заплатена до 31.12.2024г.
Установява се от отразените обстоятелствата в ТРРЮЛНЦ по партидата на “Делта
Хил 2020“ ООД, че съгласно вписване от 22.02.2022г. съдружници във въпросното
дружество са З.Д.Д. и Я.Д.Д.. От вписаните обстоятелства в регистъра по партидата на
“Фрея Билд 2022“ ООД, се установява, че горепосочените лица в качеството им на
съдружници, на 10.07.2022г. са учредили дружество с ограничена отговорност с
наименование “Фрея Билд 2022“, като дружеството е вписано в ТР на 13.07.2022г.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Според разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, а когато действието е възмездно,
лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Алинея
втора на цитираната правна норма съдържа презумпция, че ако третото лице е съпруг,
низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, знанието се предполага до доказване на
противното. Текста на чл.135, ал.3 от ЗЗД урежда случаите, когато увреждащото действие е
извършено преди възникване на вземането, като предвижда, че действието е недействително
само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди
кредитора.
С оглед горното и предвид конкретиката по делото, за уважаване на иска с
посочената правна квалификация, който е предмет на разглеждане в настоящия съдебен
спор, е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки:
ищецът да има качеството на кредитор на прехвърлителя по атакуваната сделка; сделката да
има увреждащ кредитора ефект, т.е. да води до намаляване на имуществото на длъжника
или да затруднява удовлетворяването на вземането на ищеца; както и длъжникът и третото
лице-приобретател, да са знаели, че увреждат кредитора, тъй като сделката е възмездна.
Както вече се посочи по-горе вземанията на ищеца от ответника “Делта Хил 2020“
5
ООД произтичат от договори за доставяне на стоки и услуги, които са предоставени през
периода м.12.2021г.-м.02.2022г., към който момент първият е станал кредитор на втория за
дължимото възнаграждение. В резултат, от което първата от посочените по-горе
предпоставки на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД е налице.
За пълнота следва да се посочи, че издаването на заповеди за изпълнение, съответно
на изпълнителни листи, е официализирало това качество на ищеца и му е предоставило
възможност да ползва принуда за събиране на вземанията в изпълнителен процес. Ето защо
в разглежданият казус не е приложима разпоредбата на чл.135, ал.3 от ЗЗД, респективно на
изследване подлежи наличието на предпоставките на ал.2 от същата.
Налице е и втората предпоставка, доколкото според чл.133 от ЗЗД цялото имущество
на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право
да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитание. Поради това
всякога, когато длъжникът се лишава от свое имущество или го намалява, същия намалява
възможностите за удовлетворение на кредитора, който по своя преценка може да насочи
изпълнение на вземането си, срещу кое да е имущество на длъжника.
С процесната сделка длъжникът е отчуждил недвижим имот, с което е увредил
ищеца, като е осуетил възможността последният да се удовлетвори предпочитателно за
вземането си, чрез насочване на принудително изпълнение върху имота, предмет на
сделката, още повече че плащането на продажната цена е отложено за период от над две
години от сключване на договора на 15.07.2022г., а именно до 31.12.2024г. В този смисъл
доводите на ответниците за липса на доказателства, че в патримониума на длъжника, не е
имало друго достатъчно като стойност имущество, което да обезпечи погасяване на
задължението към ищеца, са ирелевантни за спора.
Установява се и третата от процесните предпоставки, а именно че ответникът-
приобритател е знаел, че със сделката се уврежда кредитора ищец. Това е така защото макар
съдебната практика да приема, че презумпцията визирана в чл.135, ал.2 от ЗЗД за знание за
увреждащия характер на сделката, не следва да се прилага разширително, тя също така
приема, че естеството на фактическа близост между страните по такава сделка определя и
естеството на узнатите обстоятелства, в хипотезата на свързани лица по смисъла на § 1 ДР
от ТЗ. При наличие на свързани лица е достатъчно знанието да обхваща като предмет
правопораждащите факти на съответното задължение на отчуждителя към третото лице,
чиито интереси се увреждат.
В разглежданият казус правната връзка между ответните юридически лица е
безспорна, тъй като съдружниците в тях /собственици на капитала/, са едни и същи
физически лица, които съвместно контролират /пряко или косвено/ всяко от дружествата.
Ето защо са налице условията за направа на обосновано заключение, че дружеството
приобритател по някакъв начин, в лицето на собствениците на капитала, а от там и на
управителите им, знаят за сключени между ищеца и прехвърлителя по атакуваната сделка
договори за доставка на стоки и услуги, по които договори са налице незаплатени
възнаграждения. В резултат, от което следва извода, че страните по процесният договор за
6
покупко-продажба са имали съзнанието, че действията им са предназначени да увредят
кредитора-ищец.
В заключение съдът приема, че в разглежданият казус се установиха всички
предвидени в чл.135, ал.1 от ЗЗД предпоставки, съответно, че предявената претенция, следва
да бъде уважена.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищецът се
полагат деловодни разноски съобразно с ангажираните до приключване на съдебното дирене
доказателства. Така определени дължимите разноски възлизат на 5046.22лв. и включват
заплатени държавни и преводни такси, както и адв.хонорар. Допълнително претендираните
разноски за проведено обезпечително производство, не подлежат на присъждане, тъй като
доказателствата, че такива са направени, са представени след правнорелевантният момент, а
именно след даване на ход по същество на спора и обявяване на делото за решаване.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недествителен по отношение на “Темпо Транс“ ЕООД , с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с.Николаевка, общ.Суворово, обл.Варна,
представлявано от А.Ж.М., сключения на 15.07.2022г. между “Делта Хил 2020“ ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Бъкстон“, ул.“Иван
Сусанин“ №43, ет.6, ап.29, представлявано от Д.А.Н., и “Фрея Билд 2022“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Генерал Щерю Атанасов“
№5 офис 1, представлявано от Д.А.Н., Договор за покупко-продажба на недвижими имот,
обективиран в Нотариален акт №167, том IV, рег.№8179, дело №761 от 2022г. на Нотариус с
рег.№147 на НК, с който е прехвърлена собствеността върху Поземлен имот, с
идентификатор **** по КККР одобрени със Заповед РД-18-64 от 16.05.2008г. на ИД на
АГКК, с адрес: гр.Варна, ж.к.“Възраждане I“, с площ от 2454кв.м., с трайно предназначение
на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: високо застрояване /над 15метра/,
с номер по предходен план 1418, кв.27, парцел I, при граници поземлени имоти с
идентификатори: ***, като в имота са налице подобрения и приращения, които са
осъществени съобразно Разрешение за строеж №37 от 22.02.2021г. на Гл.архитект на
Община Варна и Заповед №А-45 от 26.05.2022г. за допълване на разрешението за строеж на
Гл.архитект на Община Варна, на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД
ОСЪЖДА “Делта Хил 2020“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.“Бъкстон“, ул.“Иван Сусанин“ №43, ет.6, ап.29, представлявано
от Д.А.Н., и “Фрея Билд 2022“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Генерал Щерю Атанасов“ №5 офис 1, представлявано от Д.А.Н.,
да заплатят на “Темпо Транс“ ЕООД , с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.Николаевка, общ.Суворово, обл.Варна, представлявано от А.Ж.М., сумата от
5046.22лв., представляваща деловодни разноски.
7
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8