Мотиви към присъда № 260005 постановена
на 17.09.2020г. по НОХД № 433/20г. по описа на РС Търговище
Подсъдимият Т.М.Б. е предаден на съд за
това, че на 12.07.2018г. в общ. Търговище на ПП 1-4, км. 223+900, управлявал
МПС - лек автомобил „Сузуки Витара“
с per. № *********- след употреба на наркотично
вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) във вр. с приложение № 1 - Списък 1 - „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични (НРКРВН), а именно тетрахидроканабинол,
установено по надлежния ред със съдебна химикотоксикологична
експертиза № 2105/05.04.2020 г., изготвена от вещо лице в специализираната Химикотоксикологична лаборатория към ВМА - София, с което
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.
343б, ал. 3 НК.
В съдебно заседание представителят на
публичното обвинение поддържа обвинението срещу подсъдимият, така както е
повдигнато, като пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода“ около
минималният предвиден от закона размер, наказание „глоба“ в средният предвиден
от закона размер както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от една година и половина до две години.
На досъдебното производство подсъдимият
се признава за виновен. В съдебно заседание не се признава за виновен. Моли да
бъде оправдан. Неговият защитник също пледира за постановяване на оправдателна
присъда.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Б. е неосъждан и е
правоспособен водач на МПС. На 12.07.2018 г. през деня се придвижвал с лек
автомобил „Сузуки Витара“ с
per. № Т 1310 ВТ. Намирайки се в близост до сградата
на с - р „Пътна полиция“ на ОДМВР - гр. Търговище автомобилът му бил застигнат
от св. Г., служител в с - р „Пътна полиция“ ОДМВР - Търговище, който бил със
служебен автомобил, обозначен с отличителните знаци на автомобил на МВР.
Разпознавайки подсъдимия в автомобила обаче му дал знак да го последва до двора
на с - р „Пътна полиция“, където да му бъде извършена проверка. Проверката била
извършена със съдействието и на св. Й., също служител на с - р „Пътна полиция“
на ОДМВР - Търговище.
Полицейските служители извършили
проверка на подсъдимия за употреба на наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство - „Drager Drag
Chek 5000 STK“ c фабр. №
ARJM 0046, което отчело положителен резултата за употреба на тетрахидроканабинол. Бил му издаден и талон № 0029613 за
медицинско изследване на проби от кръв и урина и подсъдимият предоставил такива
проби в СО при МБАЛ - Търговище.
Видно от заключението на съдебната химикотоксикологична експертиза № 2105/05.04.2020 г.,
изготвена от вещо лице в специализираната Химикотоксикологична
лаборатория към ВМА — София, в пробите на обвиняемия Б. е установена и доказана
употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол.
Съгласно твърденията на подсъдимият,
предишната вечер бил пушил цигара марихуана.
Горната фактическа обстановка се доказа
категорично от показанията на свидетелите, експертизата и останалите писмени
доказателства по делото. Доказа се и от обясненията на подсъдимият дадени на
досъдебното производство и приобщени в процеса чрез прочитането им по реда на
279, ал.2 във вр. с чл.279, ал.1, т.3 от НПК. В
обясненията си на досъдебното производство подсъдимият е заявил, че е пушил
марихуана.
По описания начин на 12.07.2018 г. в
общ. Търговище на ПП 1-4, км. 223+900, подсъдимият Б. умишлено управлявал МПС -
лек автомобил „Сузуки Витара“
с per. № *********- след употреба на наркотично
вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) във вр. с приложение № 1 - Списък 1 - „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични (НРКРВН), а именно тетрахидроканабинол,
установено по надлежния ред със съдебна химикотоксикологична
експертиза № 2105/05.04.2020 г., изготвена от вещо лице в специализираната Химикотоксикологична лаборатория към ВМА - София, с което
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.
343б, ал. 3 НК. От субективна страна деянието е извършено виновно под формата
на пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасният
характер на извършеното от него деяние - неговата противоправност,
запретеност и наказуемост, предвиждал е общественоопасните последици на деянието и е искал
настъпването на тези последици.
Възраженията на подсъдимият и неговият
защитник са неоснователни.
По делото е приложен протокол за
медицинско изследване на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози към талон № 0029613 както и протокол
рег.№ 363р-13875 от 13.07.2018г. Тук разминаването в датата на съставяне на
протокола и датата на неговата регистрация е логично и не опорочава документа.
Няма документ за техническата изправност на Дрегера,
но това е правно ирелевантно при положение, че
съдържанието на наркотични вещества в кръвта на подсъдимият е установено чрез
експертиза.. Съгласно §3 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата №
1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, само до 30.06.2018г.
е било задължително вакуумните епруветки и съдовете за урина съдържащи пробите
да се запечатват като капачките им се облепят с лейкопласт, парафинират
се и се посочват трите имена на изследваното лице, датата и часът на вземането
на пробата. Тоест към деня на престъплението - 12.07.2018г. такова изискване да
се посочва датата и часа на вземане на пробата, вече не е съществувало. Няма
нарушение на чл.14, ал.2 от Наредбата – протоколът е изготвен по предвиденият
ред, съдържа необходимите реквизити и е съгласно одобреният образец. Вписани са
номера и датата на издаване на талона за медицинско изследване. Талона за изследване
е от старият образец, който е можел да се използва до изчерпване на
количеството съгласно §25 от преходна разпоредба към Наредбата. Този стар
образец не е бил придружен със стикери. Такова изискване е въведено с чл.3,
ал.3 /нова/ от Наредбата с ДВ бр.81/2.10.2018г., тоест след извършване на процесното престъпление. По делото има достатъчно
документация досежно движението на пробите на
подсъдимият към гр.Варна и в последствие към гр.София където е извършена експертизата
– протокол за предаване и приемане на документи и биологични проби,писма с
приложени списъци от ВМА МБАЛ Варна. Дори да има някаква непълнота в
документацията, то категоричното становище на вещите лица е, че са получили
годни за изследване проби, придружени с нужната документация, когато още не са
били въведени стикерите, пробите са били съхранявани съгласно изискванията и не
е възникнало съмнение досежно пригодността на
пробите, същите са били в парафинирани епруветки
надписани с имената на подсъдимият. Съдът не намери основание да не кредитира
като достоверно заключението на експертизата. Няма никакви индиции
по делото, че пробите на подсъдимият са били подменени или по някакъв начин
манипулирани.
За извършеното престъпление
законодателят предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до три години и
„глоба“ от 500 до 1500 лева. Предвид
горното и след като призна подсъдимият за виновен за извършване на престъплението,
съдът му наложи наказания : „Лишаване от свобода“ за срок от една година,
„глоба“ в размер на 500 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
една година. За да определи тези размери на наказания съдът отчете смекчаващите
обстоятелства – чисто съдебно минало на подсъдимия, младата му пълнолетна
възраст, частичното съдействие за разкриване на обективната истина. Като
отегчаващо обстоятелство съдът прие – предходните нарушения на правилата за
движение по пътищата. Размерите на наказания бяха определени при превес на
смекчаващите обстоятелства. Предвид чистото съдебно минало на подсъдимият и
възможността същият да се поправи и превъзпита и на основание чл.66, ал.1 от НК
съдът отложи изтърпяването на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“
за срок от три години. Съдът намери, че така определените наказания по вид и
размер кореспондират с тежестта и обществената опасност на извършеното и дееца,
като по този начин ще бъдат постигнати целите на наказателната превенция –
индивидуална и генерална.
На основание чл.189 от НПК, подсъдимият
бе осъден да заплати по сметка на ОДМВР Търговище и на РС Търговище направените
на досъдебното и съдебно производство разноски.
Това бяха мотивите водили съда при
постановяване на присъдата.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :