Р Е Ш Е Н И Е

16357/11.3.2019 г.

                          В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

     ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети  състав, гражданско отделение в открито съдебно заседание, проведено на 12. 2.2019 година в  състав:                                            

                                       Районен съдия: Даниела Павлова

 

     при участието на секретаря Кичка Иванова  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16357 по опис на ВРС за 2018 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

   

 

     Предявен  е иск с пр.осн.чл.422 ГПК  за установяване на вземането на кредитора “Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Валентин Донев Вълканов – управител от длъжника С.В.С., ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес: гр. Девня, кв. „Химик”, бл.19, вх.В, ап.20 и регистрирани в Национална база данни „Население” постоянен и настоящ адрес:*** за заплащане на  сумата от 1225.08 (хиляда двеста двадесет и пет лева и осем стотинки) лева, представляваща главница за ползвани и неплатени В и К – услуги по партида с абонатен №2200947, дължима за периода от 13.03.2014г. до 19.04.2018г., за обект – имот, находящ се в гр. Девня, кв. „Химик”, бл.19, вх.В, ап.20 (ап.4 – стара номерация); сумата от 229.24 (двеста двадесет и девет лева и двадесет и четири стотинки) лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.06.2014г. до 03.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.05.2018г., до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 410 от ГПК.

     Обстоятелства от които ищецът черпи права:

     Вземането на ищеца произтича от задължения на ответника за  ползвани и неплатени ВиК услуги по партида  с абонатен № 2200947, за които са издадени фактури за периода от 15.05.2014г. до 03.05.2018г., за обект – имот, находящ се в гр. Девня, кв. „Химик”, бл.19, вх.В, ап.20 (ап.4 – стара номерация).

     Твърденията в молбата са, че „В.и к." ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с последно изменение), предоставя В и К услуги на  С.В.С. *** (ап.4 – стара номерация), който в качеството му на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен номер 2200947, чийто титуляр е ответникът по иска. Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В.и к." ООД потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не е правил. Съгласно чл.ЗЗ, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.

     На 11.05.2018 г. ВиК операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу абоната,  въз основа на което било образувано частно гражданско дело № 9645/2018 г. по описа на ВРС, ГК, 9-ти състав. На 21.06.2018 г. съдът е издал заповед № 4802 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредил на  С.  да заплати на кредитора процесните суми,  представляващи стойността на ползвани и незаплатени ВиК услуги  за периода от 13.03.2014г. до 19.04.2018г. за обект – имот, находящ се в гр. Девня ведно със законната лихва върху главниците, считано от 11.5.2018 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане.

    Тъй като заповедта е връчена на длъжника на осн.чл.47, ал.6 ГПК заповедният съд е дал указания на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

    Предмет на установителния иск са претендирани  от ищеца суми,  дължими от ответника  за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 2200947, за които са издадени фактури за периода от 15.05.2014г. до 03.05.2018г., за обект – имот, находящ се в гр. Девня, кв. „Химик”, бл.19, вх.В, ап.20 (ап.4 – стара номерация).

    Ищецът моли за уважаване на иска като ответникът бъде осъден да му заплати съдебно-деловодните разноски в заповедното производство, както и разноски за настоящото производство.

      Исковата молба и доказателствата към нея са връчени  на ответника по реда на чл.46 ГПК.  В срока по чл.131 ГПК  не е постъпил отговор.

      В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа становището си.

       Ответникът е редовно призован за съдебно заседание,   не се явява  и не се представлява.  Същият не изразява становище по иска.

              Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните и  въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

       Предвид вида на предявения специален установителен иск за установяване съществуването на вземането на кредитора по издадена против длъжника заповед за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване за установяване съществуването на вземането е  върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума и наличието на  задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си или други правно релевантни факти и обстоятелства по  възраженията си, водещи до неоснователност  на исковата претенция.   

     От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 9645/18 г. на ВРС  се установява, че със заповед № 4802 от 21.06.2018 г.  е разпоредено длъжникът С.В.С., ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес: гр. Девня, кв. „Химик”, бл.19, вх.В, ап.20 и регистрирани в Национална база данни „Население” постоянен и настоящ адрес:*** да заплати на кредитора „В.И К.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Валентин Вълканов – Управител, чрез пълномощник Екатерина Ралчева – юрисконсулт,   сумата от 1225.08 (хиляда двеста двадесет и пет лева и осем стотинки), представляваща главница за ползвани и неплатени В и К – услуги по партида с абонатен №2200947, дължима за периода от 13.03.2014г. до 19.04.2018г., за обект – имот, находящ се в гр. Девня, кв. „Химик”, бл.19, вх.В, ап.20 (ап.4 – стара номерация), сумата от 229.24лв. (двеста двадесет и девет лева и двадесет и четири стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.06.2014г. до 03.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.05.2018г., до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 410 от ГПК,

      Всички представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства, които са  допуснати до събиране с определението на съда по  реда на чл. 140 ГПК и надлежно заверени по реда на чл. 183 ГПК, а именно  Общи условия,  Решение № Ц-34/15.12.2017 год.,  Решение №БП-Ц-3/ 28.04.2017 год., Решение №Ц-23/30.06.2016 год.,  Решение №Ц-9/ 28.01.2013 год.,  Справка за недобора,  справка по партида – 2бр.,  констативен протокол / 07.03.2017 год.,   решение № ОУ-09/ 11.08.2014 год.,  решение № Ц-34/15.12.2017 год.,  решение № БП-Ц-3/28.04.2017 год.,  решение № Ц-23/30.06.2016 год.  НЕ се оспорват от ответника по иска. Последният не прави искания за събиране на доказателства и не представя такива. 

        В производството по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да установи, че съществува  субективно относително право на кредитора към длъжника,  признато с издадената в негова полза заповед за изпълнение. Следователно ищецът следва да установи наличието на договорни отношения с ответника, по силата на които е изпълнил своето задължение да достави вода за битови нужди на ответника за обекта, който държи и ползва. Без значение е в случая обстоятелството  дали между страните е налице  писмен договор или не е налице  такъв.    

       Ответникът не е оспорил начисленото количество вода и ВиК услуги за целия процесен период, както и не оспорва, че е ползвател  на същите услуги в обекта на потребление и с посочени абонатни номера. Същият  не е реализирал правото си на възражение пред ищцовото дружество съгласно Общите условия. Не са налице  доказателства за подадени заявления и уведомления, които да указват, че има промяна в обстоятелствата, които са регистрирани в партидата на ответника така, както е посочено в разпоредбата на чл.59 от Общите условия според която, при промяна на обстоятелствата,  собственикът следва да ги уведоми за промяна на титуляра на партидата.  С оглед факта, че ответникът не е оспорил факта,  че той е собственик на имота за който са доставени услугите,  съдът намира за доказан факта, че същият  има качеството на потребител съгласно легалната дефиниция в Параграф №1 от ДР  на Закон за регулиране на В и К услугите. Не се оспорват твърденията, че ищцовото дружество е издало фактурите и начисленото количество за ползвани услуги за процесния период след отчитане показанията на водомера, обслужващ абоната. 

      Предвид процесуалното поведение на ответника съдът намира, че  същият не оспорва  твърденията в молбата, както и задължението си към ищеца в претендирания размер.  Доказателства за извършено плащане не са ангажирани.

      Съдът намира, че от събраните в производството доказателства са установени по безспорен и категоричен начин  твърденията в молбата, че през процесния период ищецът е доставял, а ответникът е ползвал  вода и ВиК услуги  в  обекта,  по партида чийто титуляр е ответника.  С оглед горното, съдът  намира, че  кредиторът е установил по пътя на главно и пълно доказване,   че съществува вземането  му по  издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника в посочените размери,  поради което предявеният иск е изцяло основателен  и следва да се уважи.

     Съдът като взе предвид, че ответникът не е оспорил твърденията в молбата, не е направил възражения по тях, не е ангажирал доказателства и не се е явил в съдебно заседание, както и  че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение намира, че предявените искове са основателни  в хипотезата на чл.238 и чл. 239 ГПК и следва да се уважат.

 

 

       По въпроса за разноските:

       При направено искане по реда на чл.78 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски за настоящото производство в размер на 375.00 лева. Ответникът следва да заплати на ищеца разноски и за заповедното производство в размер на 79.09 лева, съгласно задължителната практика  по  въпроса за разноските, изразена в тълк. решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в тълк.решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

 

 

 

 

      Мотивиран от изложеното,  съдът 

 

Р Е Ш И :

 

      ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника   С.В.С., ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес: гр. Девня, кв. „Химик”, бл.19, вх.В, ап.20 и регистрирани в Национална база данни „Население” постоянен и настоящ адрес:***, че съществува вземането на кредитора  „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***  по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 9645/18 г. на РС  Варна за заплащане на  сумата от 1225.08 (хиляда двеста двадесет и пет лева и осем стотинки) лева, представляваща главница за ползвани и неплатени В и К – услуги по партида с абонатен №2200947, дължима за периода от 13.03.2014г. до 19.04.2018г., за обект – имот, находящ се в гр. Девня, кв. „Химик”, бл.19, вх.В, ап.20 (ап.4 – стара номерация); сумата от 229.24 (двеста двадесет и девет лева и двадесет и четири стотинки) лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.06.2014г. до 03.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.05.2018 г., до окончателното погасяване на задължението,  на осн.чл.422 ГПК. 

 

       ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***  да плати на  „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** разноски за исковото производство в размер на 375 /триста седемдесет и пет/  лева и за заповедното производство в размер на 79.09 /седемдесет и девет лева и 09 ст./  лева, на осн.чл.78 ГПК.

 

      Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.239, ал.4 ГПК.

      Да се връчи препис от решението на страните.

 

                                              Районен съдия: