Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. София,10.04.2020
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО IV-Д въззивен
състав, в закрито заседание на десети април през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска частно гр. дело № 2426 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал.1, т.3 от ГПК.
Образувано
е по жалба вх. № 70717/13.12.2019 г. на взискателя
„О.Ф.Б.“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Изпълнителния директор И.Г.Д.-М., чрез юрисконсулт С.Й.А.,
срещу Постановление на ЧСИ М.Б.с per. № 838 към КЧСИ, с район на действие СГС,
с което е прекратено изпълнително дело № 20128380401210 на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК - взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. Поддържа, че обжалваното
Постановление на съдебния изпълнител е незаконосъобразно. По конкретно се
твърди, че на 14.10.2019 г. с негова молба вх. № 57605 на ЧСИ е поискано
прекратяване на изпълнително дело № 20128380401210 по описа на ЧСИ М.Б.на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, но на 18.10.2019 г. с друга молба с вх.
№ 58452 на ЧСИ е направено оттегляне на молбата му за прекратяване с изх. №
6784/11.10.2019 г. на изпълнително дело № 20128380401210 по описана ЧСИ М.Б.,
но въпреки това ЧСИ М.Б.е прекратил производството по изпълнително дело №
20128380401210 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. На 23.03.2012 г. ЧСИ М.Б.е
изпратил съобщения за налагане на запори на банковите сметки на длъжниците -
годно и валидно изпълнително действие по смисъла на т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. Навежда се, че
по делото са постъпили 3 на брой доброволни плащания на дати: 24.07.2013 г.,
30.08.2013 г. и 24.09.2013 г. по сметка на съдебния изпълнител.
Обстоятелството, че взискателят е приел частичните плащания по изпълнителното
дело, без да предприеме други изпълнителни действия, насочени срещу имуществото
на задълженото лице в този период от време, не можело, а и не следвало да бъдат
приравнявани на бездействие на кредитора-взискател и неподдържане на
висящността на изпълнителния процес. Извършените доброволни плащания били признание
на дълга по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, тъй като следвало да се изходи
от конкретно обективираната воля на длъжника съобразно критериите по чл. 20 от ЗЗД, приложими и за едностранните волеизявления. Твърди се още, че на
23.05.2014 г. било връчено съобщение за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение, което длъжникът П.Д.М.получавала при работодател „Б.Т.“
ЕООД, като от трудовото й възнаграждение били правени удръжки в периода от
28.07.2014 г. до 28.12.2018 г. Всяка удръжка от наложен запор по своето
същество представлявало годно и валидно изпълнително действие по смисъла на т.
10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС и прекъсвало срока на перемпцията и
погасителната давност. В допълнение, при настъпване на
перемпция, тя настъпвала по отношение на цялото изпълнително дело, не спрямо
всеки един от длъжниците поотделно. Процесните суми не само не били погасени по
давност, но за тях не били настъпили и последиците на чл. 433, ал. 1. т. 8 от ГПК, тъй като след образуване на изпълнително дело № 20128380401210 по описа на
ЧСИ М.Б., per. № 838 на КЧСИ с район на действие СГС, взискателят бил активен,
систематично предприемал годни и валидни действия за принудително удовлетворяване
на вземането си, насочени срещу секвестируемо имущество на длъжниците, с което
е поддържала висящността на изпълнителното производство, поради което не били
настъпили предпоставките по чл. 433, ал. 1. т. 8 от ГПК за прекратяване на
изпълнителното производство. По тези съображения моли да бъде отменено
Постановлението за прекратяване на изпълнителното производство и да бъдат
присъдени разноските по обжалването.
В
законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение
/наименовано „Становище“/ от длъжника А.Д.И., ЕГН: **********, чрез адвокат М.И.П.,
в което се поддържа неоснователност на жалбата, както и че обжалваното
постановление за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК е правилно и законосъобразно.
ЧСИ М.Б.с
per. № 838 към КЧСИ, с район на действие СГС, в писмените си мотиви
намира жалбата за неоснователна. Счита че са налице двата елемента на
фактическия състав на перемпцията: процесуално бездействие на взискателя и
изтичането на двугодишен срок, в който продължава това бездействие. В хода на
изпълнителното производство, по реда на чл. 455, ал. 2, изр. 2 ГПК, били
постъпили доброволни плащания от трето лице, което не било страна в производството
(през периода 24.07.2013 г. - 24.09.2013 г.) и били извършвани изплащания на
постъпилите от запор на трудово възнаграждение парични суми (28.07.2014 г. -
10.11.2017 г.), както и доброволни плащания от П.Д.М.в периода 19.12.2017 г. -
14.02.2019 г. Отделно от това, взискателят не бил поискал извършване на
изпълнителни действия в периода от постъпването на молбата за конституиране на
дата 08.03.2013 г. до постъпване на молбата за прекратяване от дата 14.10.2019
г., която впоследствие била оттеглена и изпълнителното производство било
прекратено ех lege, на основание чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК.
Софийски
градски съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 15.02.2012
г., по молба на „БАНКА ДСК“ ЕАД с Вх. №
7138/2012 до ЧСИ М.Б., per. № 838 на КЧСИ, с район на действие СГС, е
образувано изпълнително дело № 20128380401210 срещу А.Д.И.
и П.Д.М.въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 09.01.2012 г. по гр.д. № 57399/2011 г. по описа на Районен съд
София, 48 състав, издаден въз основа на Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от
09.01.2012 г. по същото дело. С изпълнителния лист от 09.01.2012 г. А.Д.И. като кредитополучател и П.Д.М.като поръчител са осъдени
да заплатят солидарно на кредитора „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ******, сумата от 3
430,32 лв. - главница по Договор за кредит от 19.07.2006 г.,
сумата от 40,00 лв. - заемни такси, законната лихва върху тези суми от
16.12.2011 г. до окончателното им изплащане, отделно сумата от 1157,53 лв. -
лихва за периода от 18.06.2011 г. до 15.12.2011 г., както и 92,56 лв. -
разноски по делото.
След
образуването на изпълнителното дело с Договор за покупко-продажба на вземания
от 12.07.2012 г. „БАНКА ДСК“ ЕАД е цедирала на „О.Ф.Б.“ ЕАД,
заедно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с
начислените лихви, пакет от свои изискуеми вземания, в т.ч. вземането си по
Договор за кредит за текущо потребление от 19.07.2006 г. срещу А.Д.И. и П.Д.М..
За извършената цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и по силата на изрично
пълномощно, издадено от „Банка ДСК“ ЕАД, от страна на „О.Ф.Б.“ ЕАД са изпратени
уведомления до длъжниците за прехвърляне на вземането на „Банка ДСК“ ЕАД на
цесионера „О.Ф.Б.“ ЕАД. По молба с вх. № 11736/08.03.2013 г. до ЧСИ М.Б., per.
№ 838 на КЧСИ с район на действие СГС, „О.Ф.Б.“ ЕАД е конституирано като
взискател по изпълнително дело № 20128380401210 срещу А.Д.И. и П.Д.М..
Видно
от материалите по изпълнителното дело срещу длъжниците А.Д.И. и П.Д.М.са
предприети следните изпълнителни действия: Наложен е запор върху
получаваното от П.Д.М.трудово възнаграждение в „И.-У.Б.К.“ ООД на дата
23.03.2012 г.; наложен е запор върху банковите сметки на А.Д.И.и П.Д.М.на дата
23.03.2012 г.; наложен е запор върху получаваното от П.Д.М.трудово
възнаграждение в „Б.Т.“ ЕООД на дата 10.05.2014 г. В хода на изпълнителното
производство, по реда на чл. 455, ал. 2, изр. 2 ГПК, са постъпили доброволни
плащания за А.Д.И. през периода 24.07.2013 г. - 24.09.2013 г., извършвани са
изплащания на постъпилите от запор на трудовото възнаграждение на П.Д.М.парични
суми за периода от 28.07.2014 г. - 10.11.2017 г., както и доброволни плащания
от П.Д.М.в периода 19.12.2017 г. - 14.02.2019 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема следните правни изводи:
Спорът
в случая се свежда до това - налице ли са предпоставките на чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. Съгласно чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането,
че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва
по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти.
Съгласно
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на
ВКС изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство
за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни
способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани
множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. В изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ - арг. чл. 116, б. "в" ЗЗД. Взискателят трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка,
предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на
вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Съгласно Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
В
конкретния случай, по отношение на П.Д.М.е
наложен запор върху получаваното от нея трудово възнаграждение в „И.-У.Б.К.“
ООД на дата 23.03.2012 г. Впоследствие на 23.05.2014 г. е връчено съобщение за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение, което същата е получавала при
работодател „Б.Т.“ ЕООД, като от
трудовото й възнаграждение са правени удръжки в периода от 28.07.2014 г. до
28.12.2018 г. С налагането на запори върху трудовото възнаграждение и
удръжките от наложения през 2014 г. запор по своето същество са годни и валидни
изпълнителни действия по смисъла на т. 10 от тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС и прекъсват течението на срока
на перемпцията и на погасителната давност. Освен това от П.Д.М.са извършени и
доброволни плащания в периода 19.12.2017 г. - 14.02.2019 г., които също
прекъсват посочените срокове. В този смисъл по отношение на длъжницата П.Д.М.не
е налице основанието по чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК и обжалваното постановление следва
да бъде отменено в частта по отношение на нея като незаконосъобразно.
Що се
отнася до длъжницата А.Д.И.,
настоящият съдебен състав споделя изводът на ЧСИ, че спрямо нея е налице
основанието по чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК. По отношение на нея е наложен
запор върху банковите й сметки на 23.03.2012 г. В хода на изпълнителното
производство, по реда на чл. 455, ал. 2, изр. 2 ГПК, са постъпили доброволни
плащания за А.Д.И. през периода 24.07.2013 г. - 24.09.2013 г. Други изпълнителни
действия, които да са годни и валидни изпълнителни действия по смисъла на т. 10
от тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС
и да прекъсват срока по чл.433, ал.1 т.8 от ГПК и давността, не са предприети,
както правилно е посочил в мотивите си и съдебният изпълнител. За да не бъде
прекратено изпълнителното дело, взискателят е следвало да поиска от съдебния
изпълнител да бъдат осъществени действия по принудително събиране на вземането
в рамките на двегодишния срок. Поради това, от последното извършено
изпълнително действие е започнал да тече предвиденият от законодателя в чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК преклузивен две годишен срок. В тежест на взискателят,
именно за да избегне перемцията, е било да прояви активност - да иска от
съдебния изпълнител осъществяване на съответното изпълнително действие. Това
води на извода, че обжалваното постановление, с което е прекратено
производството по изпълнителното дело по отношение на А.Д.И. на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК се явява законосъобразно, поради което жалбата като
неоснователна следва да се остави без уважение в тази й част.
Прекратяването
на изпълнителното производство поради т. нар.„перемпция” настъпва по силата на
закона и не е задължително издаването на нарочен акт на ЧСИ. Предвид
обстоятелството, че изпълнителното производство е прекратено по силата на
закона, не могат да бъдат извършвани изпълнителни действия по същото, а
съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други
предприети изпълнителни действия
се обезсилват по право. В този смисъл е и Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК. Предвид
обстоятелството, че т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона и не е задължително
издаването на нарочен акт на ЧСИ, то следва да се отбележи, че е ирелевнтно за
изхода на делото, че с молба с вх. № 58452 от 18.10.2019 на ЧСИ е направено
оттегляне на молбата на взискателя с изх. № 6784/11.10.2019 г. за прекратяване
на изпълнително дело № 20128380401210 по описана ЧСИ М.Б..
Неоснователно
е и твърдението в частната жалба, че при настъпване на перемпция, тя настъпвала
по отношение на цялото изпълнително дело, а
не спрямо всеки един от длъжниците поотделно. Изтичането на срока по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК се преценява спрямо всеки длъжник поотделно с оглед
извършените или поискани спрямо него изпълнителни действия и изпълнителното
дело се прекратява единствено досежно длъжниците спрямо които е налице
основанието чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
За
прецизност, следва да бъде отбелязано, че при прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предявеният за изпълнение
изпълнителен лист не губи характера си на изпълнително основание. Или, казано
по друг начин, с прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК се слага край само на образуваното изпълнително дело, но не се
лишава взискателя от възможността, ако изпълнителният лист не е изпълнен,
последният отново да поиска започване на изпълнение.
С
оглед изхода на делото, на жалбоподателят се следват разноски във връзка с
обжалването в размер на 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, с оглед на
уважената част от жалбата, които П.Д.М.следва да бъде осъдена да му заплати на
основание чл.78 ал.8 от ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба вх. № 70717/13.12.2019 г. на взискателя „О.Ф.Б.“ ЕАД, с ЕИК ******, Постановление от 05.11.2019 г. на ЧСИ М.Б.с
per. № 838 към КЧСИ, с район на действие СГС, с което е прекратено изпълнително
дело № 20128380401210 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на длъжницата П.Д.М..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 70717/13.12.2019 г. на
взискателя „О.Ф.Б.“ ЕАД, с ЕИК ******, срещу
Постановление от 05.11.2019 г. на ЧСИ М.Б.с per. № 838 към КЧСИ, с район на
действие СГС, с което е прекратено изпълнително дело № 20128380401210 на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по
отношение на длъжника А.Д.И..
ОСЪЖДА П.Д.М., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, с. ******да заплати на Ф.
Б.“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния директор И.Г.Д.-М., на
основание чл.78 ал.8 от ГПК, сумата от 50 /петдесет/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.