РЕШЕНИЕ
№ 785
гр. Варна, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Красимир Т. Василев
Ивелина Владова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500804 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 8474/02.02.2023г. по регистратурата на ВРС
подадена от Ж. С. В., ЕГН ********** и А. Д. В., ЕГН **********, чрез процесуалните им
представители срещу решение № 3893/09.12.2022г. постановено по гр.д.№ 4580/2022г., с
което е ОБЯВЕН ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на ищеца
„Българска банка за развитие“ ЕАД, ЕИК ********* сключеният между ответниците Ж. С.
В. и А. Д. В. брачен договор № 132, том IV, рег. № 6904/19.12.2019г., вписан в Службата по
вписвания с вх.рег. № 10890/23.12.2019г., акт № 79, том XV В ЧАСТТА, в която съгласно
чл.2 и чл.3, б. В, б. Г, б. Д и б. Е и б.Ж, по отношение на придобитото от съпрузите по време
на брака им недвижимо имущество е избран законов режим на разделност и са признати за
изключителна собственост на съпругата А. Д. В., следните имоти – 1. Ателие № 6, находящо
се на адрес гр. Варна, ул.“И.К.“ *** с площ от 30,40 кв.м., ведно с прилежащите му 0,6095%
ид.ч. от сградата, представляващо имот с идентификатор *********.31 по КККР на
гр.Варна, одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008г., находящо се в жилищна сграда с
ид. ********* разположена в ПИ с ид. ********; 2. 0,30 кв.м.ид.ч. от ПИ, находящ се в
гр.Варна, ул.“И.К.“ *** целият с площ от 1209 кв.м., представляващ имот с идентификатор
******** по КККР на гр.Варна; 3. Паркомясто № 4, находящо се на адрес гр.Варна,
1
ул.“И.К.“ *** с площ от 14,45 кв.м., ведно с прилежащите му 0,2378% ид.ч. от сградата,
представляващо имот с идентификатор *********.70 по КККР на гр. Варна, находящо се в
жилищна сграда с ид.*********, разположена в ПИ с ид. ********; 4. Паркомясто № 5,
находящо се на адрес гр.Варна, ул.“И.К.“ *** с площ от 14,45 кв.м., ведно с прилежащите му
0,2378% ид.ч. от сградата, представляващо имот с ид. *********.О.Д.К. по КККР на
гр.Варна, находяши се в жилищна сграда с ид.*********, разположена в ПИ с ид. ********;
5. 5,74 кв.м. ид.ч. от ПИ, находящ се на адрес гр.Варна, ул.“И.К.“ *** целият с площ от 1209
кв.м., представляващ имот с ид.******** по КККР на гр. Варна, до размера на ½ ид.част -
собственост на ответника Ж. С. В., на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД и въззивниците Ж. С.
В., ЕГН ********** и А. Д. В., ЕГН ********** СА ОСЪДЕНИ да заплатят на „Българска
банка за развитие“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 437,03 лева, представляваща сторени в
производството съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Въззивниците – Ж. С. В. и А. Д. В., чрез процесуалните си представители оспорват
решението с твърдения за неправилност и незаконосъобразност.
Посочват, че първоинстанционният съд незаконосъобразно не е обсъдил
възраженията на ответниците по иска, че Ж. В. е бил страна по договора за кредит, но не е
получил паричната сума по кредита, а участието му е имало за цел да обезпечи
изпълнението на кредитното правоотношение възникнало с главния длъжник „Бул Аква
Фиш“ ООД. Считат, че издадената срещу него и главния длъжник заповед за изпълнение не
формира сила на пресъдено нещо, поради което е допустимо формирането на самостоятелни
изводи за качеството, в което е участвал Ж. В. при сключването на договора за кредит, а
именно поръчител за чуждо задължение, а не солидарен длъжник. На това основание считат,
че отговорността му е акцесорна и реализирането и е обвързано със срока по чл.147, ал.1 от
ЗЗД, който по отношение на Ж. В. е изтекъл на 20.06.2020г. – 6 месеца след настъпване
изискуемостта на целия дълг /20.12.2019г./. Посочват, че предвид участието в кредитното
правоотношение като поръчител, Ж. В. придобива качеството длъжник едва от момента на
издаване на изпълнителния лист въз основа на издадената заповед за изпълнение по реда на
чл.417 от ГПК, а не от момента на сключване на договора за кредит на 22.06.2018г.
Оспорват се и изводите на съда за момента на възникване на кредиторовото качество,
като считат че както спрямо главния длъжник, така и спрямо поръчителя това е моментът на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. На това основание посочват, че брачния
договор се явява сключен преди възникване на вземането на кредитора, т.е преди Ж. В. да
стане длъжник на „Българска банка за развитие“ ЕАД.
Оспорват се и всички предпоставки за обявяване относителната недействителност на
брачния договор сключен между ответниците по иска в това число и знанието за увреждане
у длъжника Ж. В. и у третото лице-приобретател – А. В.. Излагат, че въззивникът В. нито е
съзнавал, нито е целял чрез сключването на брачният договор от 19.12.2019г. да увреди
кредитора – ищец, предвид наличието на предоставени достатъчни на брой и стойност
обезпечения на кредита, както и с оглед на факта, че разпореденото с брачния договор
имущество е на стойност 36006,70 лева и същото не е служило за обезпечение на дълга.
2
Посочва също, че кредитът е бил застрахован на 90% от кредитния лимит, което ведно с
предоставените други обезпечения са осигурили „свръх обезпеченост“ на кредитната сделка
и възможност за удовлетворяване на кредиторовото вземане.
Излагат, че в резултат на постигнато споразумение с Ж. В. от 01.06.2022г. и
извършено частично погасяване на задължението в размер на 100000 лева, „Българска банка
за развитие“ ЕАД доброволно се е отказала от част от дадените обезпечения – личен имот на
В. в гр.Добрич, поради което сключването на брачния договор и извършеното с него
разпореждане с ид.части от имотите не са увреждащи за кредитора.
Молят обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно
и да бъде постановено ново, с което предявеният иск с правно основание чл.135 от ЗЗД бъде
отхвърлен като неоснователен. Претендират за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – „Българска банка за развитие“ ЕАД, чрез процесуалния й
представител. Счита жалбата за неоснователна, а решението на ВРС за правилно и
законосъобразно. Поддържа твърденията си, че Ж. В. е солидарен длъжник по договора за
банков кредит № 940/22.06.2018г. както и че в това качество е подписал последващо
постигнатото споразумение с банката от 01.06.2022г. за частично погасяване на
задължението. Посочва, че солидарното качество, с което встъпва в договора за кредит му е
било известно от момента на подписването му, ведно с погасителния план и последващите
анекси. На това основание счита, че към датата на сключване на атакувания като
относително недействителен брачен договор от 19.12.2019г. е било налице и знанието му за
увреждане на кредитора. Заявява становище за неоснователност на възраженията на
въззивниците, че знанието за увреждане се преодолява от знанието че са предоставени
достатъчен брой и обем обезпечения на кредитното задължение, тъй като съгласно чл.133 от
ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на кредитора, а не само
това което е послужило като първоначално обезпечение. Оспорват се и възраженията на
ответниците по иска, че в следствие на извършените частични плащания, както и плащането
на застрахователно обезщетение по кредита е погасено цялото задължение по договора и е
отпаднало кредиторовото качество. Поддържа, че Ж. В. е длъжник по договора за кредит
считано от момента на сключването му през 2018г., поради което намерението му за
увреждане на кредитора чрез последващото сключване на брачния договор през 2019г. се
предполага – за него, както и за приобретателя – неговата съпруга. Моли решението на ВРС
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание във въззивната инстанция въззивниците Ж. В. и А. В., чрез
процесуалните си представители поддържат жалбата и молят да бъде уважена, като
обжалваното решение бъде отменено, а предявеният иск бъде отхвърлен. Поддържа
заявените възражения за това, че Ж. В. няма качеството на солидарен длъжник, а поръчител
на задължението на главния длъжник „Бул Аква Фиш“ ООД. Претендира за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
3
Въззиваемата страна „Българска банка за развитие“ ЕАД, чрез процесуалния си
представител поддържа становището си за неоснователност на въззивната жалба и за
правилност и законосъобразност на постановеното съдебно решение. Също претендира за
присъждане на съдебно-деловодните разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:
Варненският районен съд е бил сезиран с предявен иск с правно основание чл.135,
ал.1 от ЗЗД от „Българска банка за развитие“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Ж. С. В. и А. Д. В.
за обявяване за относително недействителен по отношение на ищеца на сключения между
ответниците брачен договор № 132, том IV, рег. № 6904/19.12.2019г., вписан в Служба по
вписванията с вх.рег. № 10890/23.12.2019г., акт № 79, том XV в частта, в която съгласно чл.2
и чл.3, б. В, б. Г, б. Д и б. Е и б.Ж, по отношение на придобитото от съпрузите по време на
брака им недвижимо имущество се прилага законов режим на разделност и същите стават
изключителна собственост на съпругата, а именно: 1. Ателие № 6, находящо се на адрес гр.
Варна, ул.“И.К.“ *** с площ от 30,40 кв.м., ведно с прилежащите му 0,6095% ид.ч. от
сградата, представляващо имот с идентификатор *********.31 по КККР на гр.Варна,
одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008г., находящо се в жилищна сграда с ид.
********* разположена в ПИ с ид. ********; 2. 0,30 кв.м.ид.ч. от ПИ, находящ се в
гр.Варна, ул.“И.К.“ *** целият с площ от 1209 кв.м., представляващ имот с идентификатор
******** по КККР на гр.Варна; 3. Паркомясто № 4, находящо се на адрес гр.Варна,
ул.“И.К.“ *** с площ от 14,45 кв.м., ведно с прилежащите му 0,2378% ид.ч. от сградата,
представляващо имот с идентификатор *********.70 по КККР на гр. Варна, находящо се в
жилищна сграда с ид.*********, разположена в ПИ с ид. ********; 4. Паркомясто № 5,
находящо се на адрес гр.Варна, ул.“И.К.“ *** с площ от 14,45 кв.м., ведно с прилежащите му
0,2378% ид.ч. от сградата, представляващо имот с ид. *********.О.Д.К. по КККР на
гр.Варна, находяши се в жилищна сграда с ид.*********, разположена в ПИ с ид. ********;
5. 5,74 кв.м. ид.ч. от ПИ, находящ се на адрес гр.Варна, ул.“И.К.“ *** целият с площ от 1209
кв.м., представляващ имот с ид.******** по КККР на гр. Варна до размер на ½ ид.част от
горепосочените имоти, собственост на ответника Ж. С. В..
Ищецът - „Българска банка за развитие“ ЕАД твърди, че има качество на кредитор
спрямо ответника Ж. В., който договарял в качеството на солидарен съдлъжник на
кредитополучателя „Бул Аква Фиш“ ООД по договор за банков кредит № 940/22.06.2018г. и
анекси № 1/2018г., № 2/2018г. и № 3/2019г. към него с размер на кредита от 2570000 лева.
Поради неизпълнение на задълженията за плащане по договора, с писмо от 24.09.2019г.
банката уведомила кредитополучателя и съдлъжника за допуснатото просрочие и
упражнила правото си да обяви вземането по договора за изцяло предсрочно изискуемо. За
събиране на вземанията си, ищецът се снабдил срещу кредитополучателя и съдлъжника Ж.
В. със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист издадени на
23.11.2020г. по ч.гр.д. № 3243/2020г. по описа на РС-Добрич.
4
По молба на кредитора „Българска банка за развитие“ ЕАД от 04.12.2020г. било
образувано изп.дело № 591/2020г. по описа на ЧСИ рег. № 901 с район на действие ОС -
Добрич. Заповедта за незабавно изпълнение не била оспорена от длъжниците и влязла в
сила. Посочва, че понастоящем задълженията на ответника В. в качеството му на солидарен
длъжник по договора за кредит са изцяло изискуеми и не са погасени. Твърди, че след
възникване на вземанията по договора за кредит, с процесния брачен договор от 19.12.2019г.
ответникът В. се е разпоредил със свое имущество безвъзмедно в полза на съпругата си – А.
В. договаряйки тя да стане изключителен собственик на придобитото по време на брака
имущество. Счита, че с така извършената безвъзмездна сделка ответникът е увредил
интересите му, доколкото е намален активът на имуществото на длъжника, от което би
могъл да удовлетвори вземането си. Излага, че качеството на кредитор, ищецът е придобил
от момента на сключване на договора за кредит през 2018г., поради което със сключването
на процесната сделка длъжникът Ж. В. е бил със знанието, че същата уврежда кредитора му,
а знанието на ответницата А. В. се предполагало предвид качеството й на негова съпруга и с
оглед безвъзмездния характер на сделката.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците - Ж. С. В. и А. Д. В. са депозирали отговор, в
който навеждат доводи за недопустимост, а в евентуалност за неоснователност на
предявеният иск.
Твърдят, че ищецът няма качеството кредитор на ответника Ж. В., доколкото
кредитополучател по договора за банков кредит е „Бул Аква Фиш“ ООД и спрямо него
ищецът не е предприел действия по събиране на вземането си в 6 месечен срок от падежа на
задължението. Излага, че Ж. В. има качеството на поръчител на задължението на
дружеството и доколкото отговорността на последния не е ангажирана в срока по чл.147, ал.
1 от ЗЗД, то това е довело до освобождаване на поръчителя от отговорността за заплащане
на дълга на главния длъжник. Твърдят, че сключеният брачен договор не засяга правата на
кредитора първо поради това, че имуществото предмет на разпореждането не е служило за
обезпечаване на кредитора и второ, поради това че се твърди, че кредитополучателят
притежава достатъчно имущество, от което да се удовлетвори кредитора. Посочва се, че
основанието за сключване на брачния договор е единствено обстоятелството, че имотите
предмет на договора са придобити със средства на съпругата и нейните родители.
Считат, че доколкото няма данни вземането на ищеца да е обявено за предсрочно
изискуемо преди датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 3243/2020г. на РС Добрич,
т.е 23.11.2020г., то атакуваният брачен договор се явява предшестващо сключен, което
изключвало приложното поле на чл. 135, ал.1 ЗЗД.
Оспорва се материалноправната легитимация на ищеца и по отношение на ответника
А. В. с позоваване на постановките на ТР № 5/29.12.2014г. на ОСГТК на ВКС, съобразно
които разпоредителната сделка с имот СИО може да бъде атакувана за личен дълг на единия
съпруг само по отношение на частта от предмета на сделката собственост на съпруга-
длъжник.
Твърди се също, че е налична кореспонденция водена между страните от 16.05.2019г.
5
по повод подписване на анекс № 3, където ищецът е дал съгласие ответникът В. да бъде
освободен от отговорност като солидарен длъжник и заменен с новоизбрания управител
Р.П.Р.. В подкрепа на това, на ответника е бил предложен за подпис и договор за встъпване
в дълг и освобождаване на съществуващия съдлъжник от м.05.2019г. Тези обстоятелства се
твърди, че изключват намерение и знание у него за увреждане на кредитора при подписване
на атакувания брачен договор. Молят производството по делото да бъде прекратено като
недопустимо, а в евентуалност предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
СЪДЪТ, след съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа
на нея петитум на исковата претенция обуславя извод за предявен от ищеца „Българска
банка за развитие“ ЕАД против ответниците Ж. В. и А. В. иск с правно основание чл.135,
ал.1 от ЗЗД за обявяване на сключените между тях разпоредителни сделки касателно ½
ид.част от 1) Ателие № 6, находящо се на адрес гр. Варна, ул.„И.К.“ *** с площ от 30,40
кв.м., ведно с прилежащите му 0,6095% ид.ч. от сградата, представляващо имот с
идентификатор *********.31 по КККР на гр. Варна; 2) 0,30 кв.м.ид.ч. от ПИ, находящ се на
адрес гр.Варна, ул.“И.К.“ *** целият с площ от 1209 кв.м., представляващ имот с
идентификатор ******** по КККР на гр. Варна; 3) паркомясто № 4, находящо се на адрес
гр. Варна, ул.“И.К.“ *** с площ от 14,45 кв.м., ведно с прилежащите му 0,2378% ид.ч. от
сградата, представляващо имот с идентификатор *********.70 по КККР на гр. Варна; 4)
паркомясто № 5, находящо се на адрес гр. Варна, ул.“И.К.“ *** с площ от 14,45 кв.м., ведно с
прилежащите му 0,2378% ид.ч. от сградата, представляващо имот с идентификатор
*********.О.Д.К. по КККР на гр. Варна и 5) 5,74 кв.м. ид.ч. от ПИ, находящ се на адрес гр.
Варна, ул.“И.К.“ *** целият с площ от 1209 кв.м., представляващ имот с идентификатор
******** по КККР на гр. Варна, обективирани в Брачен договор № 132, том 4, рег.№
6904/19.12.2019г. за относително недействителни по отношение на кредитора-ищец.
По същността си предявяването на иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД представлява
упражняване на потестативно право на кредитора да обяви за недействителна по отношение
на себе си сделка или друго действие, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за
кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и
третото лице са знаели за увреждането.
Уважаването на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД възлага в тежест на ищеца установяване
съществуването на следните кумулативни предпоставки: наличие на вземане на кредитора-
ищец по отменителния иск спрямо ответника Ж. В., действие на длъжника, увреждащо
интересите на кредитора /разпоредителна сделка със собствено на длъжника имущество/ и
субективен елемент - знание за това увреждане у длъжника, а когато действието на
длъжника се изразява в сключването на възмездна сделка, законът предвижда знанието да е
налице, както у длъжника, така и у третото лице, с което той договаря. В този смисъл
разпоредбата на чл.135, ал.2 от ЗЗД въвежда оборима презумпция за знание за увреждането
6
като постановява, че то се предполага до доказване на противното, ако третото лице е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Презумпцията за знание е
установена само по отношение на посочения ограничен кръг трети лица, като за всички
останали, ако те добросъвестно са придобили възмездно права преди вписването на исковата
молба по реда на чл.135 от ЗЗД, недействителността не засяга придобитите от тях права.
Фактите, презюмирани по силата на законни оборими презумпции, съдът е длъжен да
третира като ненуждаещи се от доказване и именно поради това не може да се разширява
кръга на лицата, по отношение на които се предполага знание. Презумпцията освобождава
ищеца при наличие на твърдения, респективно доказателства за наличие на цитираната в
чл.135, ал.2 от ЗЗД връзка /родствена, брачна/ да доказва знание за увреждане у третите
лица, с които е договарял, което налага извод за обръщане на доказателствената тежест в
посока, че вместо ищецът-кредитор да доказва знание, ответниците са тези, които трябва да
доказват незнанието си.
В настоящият случай ищецът „Българска банка за развитие“ ЕАД извежда
качеството си на кредитор от сключения договор за банков кредит № 940/22.06.2018г. и
анекси към него, по който банката е предоставила паричен кредит на „Бул Аква Фиш“ ООД,
а ответникът Ж. В. е солидарен длъжник на кредитополучателя. Договорът и анексите към
него са представени по делото, не са оспорени от към съдържание и автентичност и
удостоверяват надлежно възникнало задължение в тежест на кредитополучателя и
посочените солидарни длъжници, сред които и ответника.
Видно от доказателствата по делото – договор за кредит от 20.12.2018г. и анекси към
него от 18.12.2018г., от 20.12.2018г. и 23.05.2019г., „Българска банка за развитие“ ЕАД е
отпуснала кредитен лимит на „Бул Аква Фиш“ ООД в размер на 2570000 лева. Солидарен
длъжник на кредотополучателя е Ж. С. В.. С нотариална покана получена от Ж. В. на
29.10.2020г. вземането по договора за кредит от 22.06.2018г. е обявявено за предсрочно
изискуемо. По заявление на „Българска банка за развитие“ ЕАД е проведено заповедно
производство по ч.гр.д.№ 3243/2020г. по описа на РС-Добрич, по което в полза на ищеца е
издаден изпълнителен лист срещу кредитополучателя „Бул Аква фиш“ ООД, Ж. С. В. и
„Жерар“ ЕООД за сумата от 1 434 993,24 лева – непогасена главница, ведно със законната
лихва върху нея считано от 19.11.2020г. до окончателното изплащане, 28699,86 лева –
държавна такса и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение. С подаването на заявлението
по чл.417 от ГПК и снабдяването с изпълнителен лист срещу главния и солидарните
длъжници, „Българска банка за развитие“ ЕАД е упражнил правата си на кредитор по
отношение на ответника Ж. В..
Влязлата в сила заповед за изпълнение, вземането по която не е оспорено от
длъжника, се ползва със стабилитет подобно на влязлото в законна сила съдебно решение и
обвързва съда и страните да приемат за установени вземанията по нея. Последица от
горното е преклудиране на възможността на длъжника да оспори фактите и обстоятелствата
относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, които са му били известни и
които е могъл да посочи в срока за възражение по чл.414, ал.1 от ГПК. Ако длъжникът не
7
възрази в срок, заповедта влиза в сила и на практика се получава ефект, близък до силата на
присъдено нещо, защото единствената възможност за оспорване на самото вземане са
основанията по иска с правно основание чл.424 ГПК. Извън тях и след срока по чл.424, ал.2
от ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да
оспорва вземането.
Възраженията на ответника Ж. В. срещу кредиторовото качество на „Българска
банка за развитие“ ЕАД, а от там и за недопустимост на предявения конститутивен иск
съдът намира за неоснователни. Съобразно изложеното по-горе, влязлата в сила заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК удостоверява валидно възникнало и непогасено към датата на
предявяване на исковата молба /а и към настоящия момент/ вземане на ищеца спрямо
ответника В. в качеството му на солидарно задължено лице с „Бул Аква Фиш“ ООД.
Ирелевантно в случая е конкретното основание за признатата на ответника
солидарна отговорност – солидарен длъжник или поръчител на главния длъжник по
договора за кредит от 2018г., доколкото възраженията произтичащи от всяко от тях не биха
могли допустимо да бъдат разгледани в рамките на настоящото производство и те да имат
като резултат отпадане на кредиторово качество на ищеца, респективно качеството на
длъжник на ответника Ж. В..
В договора за кредит от 2018г. и в анексите към него не е посочено, че В. участва в
качеството на поръчител за задължението на кредитополучателя „Бул Аква Фиш“ ООД,
напротив, същият е посочен като солидарно задължено лице /договорна солидарност/. Дори
обаче да се приеме, че това е така, то ищецът е в правото си да предяви настоящия иск и по
отношение на него, доколкото защитата на кредитора по реда на чл.135 от ЗЗД е приложима
и по отношение на извършените от поръчителя разпоредителни действия съгласно т.1 от
Тълкувателно решение № 2/09.07.2019г. по т.дело № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС.
Отговорността на поръчителя не е субсидиарна, поради което не е налице основание
ангажирането й да следхожда отговорността на главния длъжник. Що се отнася до
възражението за недопустимост на иска поради изтичане на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на поръчителя, то съгласно разрешението по Тълкувателно
решение № 5/21.01.2022г. по т.дело № 5/2019г. на ОСГТК на ВКС, шестмесечният срок по
чл.147, ал.1 от ЗЗД започва да тече от настъпване изискуемостта на целия дълг,
включително в хипотезата на предсрочна изискуемост. В случая ответникът, в качеството
му на солидарен задължено лице с кредитополучателя е уведомен за обявената предсрочна
изискуемост на цялото задължение по договора за кредит от 22.06.2018г. на 29.10.2020г. и в
рамките на 6 месечния срок кредиторът е ангажирал и неговата и отговорността на главния
длъжник „Бул Аква Фиш“ ООД по реда на заповедното производство по ч.гр.д.№
3243/2020г. по описа на РС-Добрич с издадената заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист от 23.11.2020г.
Качеството кредитор на „Българска банка за развитие“ ЕАД по отношение на
длъжника Ж. С. В. е възникнало от момента на сключване на договора за кредит от
22.06.2018г., когато ответникът е поел задължение да отговаря солидарно с
8
кредитополучателя за вземането по договора за кредит и липсват доказателства да е
отпаднало поради пълно погасяване на кредиторовото вземане. Установява се от
представените по делото доказателства, че между ищеца „Българска банка за развитие“ ЕАД
и „Българската агенция за експортно застраховане“ ЕАД на 21.12.2018г. е сключен
застрахователен договор № 2114121856059211218 за покрити търговски рискове по чл. 5,
ал.1 и 2 от ОУ за застраховане на кредити и финансирания в това число при
неплатежоспособност на вземането на банката по договора за кредит от 22.06.2018г. със
срок на застрахователно покритие от 21.12.2018г. до 20.12.2023г., по който уговореният
процент застрахователно обезщетение е 90% от кредитния лимит, платим на части не по-
късно от 31.01.2024г. На основание ликвидационен акт № 22/15.02.2022г. „Българската
агенция за експортно застраховане“ ЕАД е извършила към банката - ищец плащане на 30%
от застрахователното обезщетение в размер на 387448,18 лева. Полученият размер на
застрахователното обезщетение, а и целият договорен размер на същото /90%/ не обхваща
цялото непогасено задължение по договора за кредит, което означава че ищецът продължава
да е носител на ликвидно и изискуемо вземане спрямо главния и солидарните длъжници.
Качеството на длъжник на Ж. В. не е отпаднало и на основание чл.6 от сключеният
Анекс № 3/23.05.2019г./л.27/, доколкото липсват доказателства за сключването на нов
договор за встъпването на трето лице /Р.П.Р./ като солидарен длъжник на мястото на
ответника Ж. В., което е посочено като условие за освобождаване на последния от
отговорност.
При това положение съдът приема, че ищецът е активно процесуално легитимиран
като кредитор, а ответникът Ж. В. е пасивно легитимиран в качеството си на длъжник по
предявения иск за обявяване на относителната недействителност на сключените между
ответниците разпоредителни сделки обективирани в брачния договор от 19.12.2019г.
Предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД е й наличието
на увреда по отношение на кредитора. Увреждащо действие е всеки правен и фактически
акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата
на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от
свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на
кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на
чужд дълг без правен интерес и пр. Без значение за наличието на увреждане е дали при
разпореждането в патримониума на длъжника постъпва друго имуществено благо, както е
при възмездните отчуждителни сделки, тъй като цялото имущество на длъжника служи за
удовлетворение на кредиторите му и всеки от тях решава от цената на кой имуществен обект
да се удовлетвори. В този смисъл - Решение № 93/28.07.2017 г. по т. д. № 638/2016 г. на
ВКС, ТК, II т. о.
Твърдяното от ищеца в случая увреждащо действие на неговия длъжник е
сключеният на 19.12.2019г. /вписан в Служба по вписванията – гр.Варна с вх.№ 10890, акт
№ 79, том 15 на 23.12.2019г./ брачен договор /л.39-41/, с който се е разпоредил в полза на
съпругата си – втората ответница А. В. с половината от притежаваното в режим на СИО
9
имущество – предмет на отменителния иск. Разпореждането е безвъзмездно, тъй като
липсват данни в брачния договор за придобитите от А. В. имуществени права същата е
заплатила на Ж. В. парични суми за уравнение. В тази връзка сключеният между
ответниците брачен договор безспорно уврежда кредитора, тъй като намалява имуществото
на длъжника и по този начин затруднява удовлетворяването на кредитора.
Цитираната разпоредителна сделка /брачен договор от 2019г. /следхожда
възникването на вземането на кредитора /договор за кредит от 2018г./, което обуславя
приложимостта на нормата на чл.135, ал.1 от ЗЗД, предвиждаща, че когато увреждащото
действие е възмездно, то лицето с което длъжникът е договарял трябва също да е знаел за
увреждането. По аргумент на противното от чл.135, ал.1 от ЗЗД, когато разпореждането не е
възмездно, знанието на лицето, с което длъжникът е договарял е ирелевантно, а отделно от
това с оглед качеството на съдоговорителя – съпруга на длъжника, спрямо нея е приложима
и презумпцията за знание по чл.135, ал.2 от ЗЗД.
Правноирелевантно е дали и в каква степен е обезпечено вземането на кредитора,
дали е „свръхобезпечено“, както и дали длъжникът след разпореждането притежава и друго
имущество и на каква стойност е то. Това е така, тъй като отчуждаването на длъжниково
имущество във всички случаи води до обективно намаляване възможностите на кредитора
да се удовлетвори, а отделно от това следва да бъде отчетен и факта, че кредиторът не е
длъжен да насочи изпълнението си към имуществото, по отношение на което длъжникът е
създал в негова полза привилегия /ипотекирано или заложено такова/, а може да стори това
по реда на чл.133 от ЗЗД спрямо цялото имущество на длъжника.
Обстоятелството, че на 01.06.2022г. в резултат на постигнато споразумение /л.142-
143/ между Ж. В. и банката ищец последната се е отказала от част от получените от
ответника обезпечения /личен имот в гр.Добрич/ не е в следствие на преосмисляне
/признание/, че сделките извършени с атакуваният брачен договор не са увреждащи
кредитора, а е в изпълнение на предварителна договореност между тях и извършено въз
основа на нея частично погасяване на паричното задължение в размер на 100 000 лева от
ответника В..
Без правно значение е и основанието за сключване на увреждащата сделка, като в
конкретния случай съдът приема твърденията на ответниците, че са сключили брачния
договор по причина, че средствата за придобиване на разпоредените имоти са били
осигурени от ответницата и родителите й за непротивопоставими на кредитора. До
установяване на годно основание изключващо презумпцията за съпружеската имуществена
общност, участието на съпруга със собственост от ½ ид.част в имуществото придобито по
време на брака се предполага.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 5/29.12.2014г. по т.д. № 5/2013г. на
ОСГТК на ВКС за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот,
притежаван в режим на съпружеска имуществена общност се обявява за относително
недействителна по реда на чл.135 ЗЗД за ½ идеална част от имота.
10
С оглед изложеното и при наличие на всички предпоставки от фактическия състав
на разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД, съдът намира, че искът на „Българска банка за
развитие“ ЕАД за обявяване на сключените между ответниците Ж. и А. В.и разпоредителни
сделки касателно ½ ид.част от 1) Ателие № 6, находящо се на адрес гр. Варна, ул.„И.К.“ ***
с площ от 30,40 кв.м., ведно с прилежащите му 0,6095% ид.ч. от сградата, представляващо
имот с идентификатор *********.31 по КККР на гр. Варна; 2) 0,30 кв.м.ид.ч. от ПИ,
находящ се на адрес гр.Варна, ул.“И.К.“ *** целият с площ от 1209 кв.м., представляващ
имот с идентификатор ******** по КККР на гр. Варна; 3) паркомясто № 4, находящо се на
адрес гр. Варна, ул.“И.К.“ *** с площ от 14,45 кв.м., ведно с прилежащите му 0,2378% ид.ч.
от сградата, представляващо имот с идентификатор *********.70 по КККР на гр. Варна; 4)
паркомясто № 5, находящо се на адрес гр. Варна, ул.“И.К.“ *** с площ от 14,45 кв.м., ведно с
прилежащите му 0,2378% ид.ч. от сградата, представляващо имот с идентификатор
*********.О.Д.К. по КККР на гр. Варна и 5) 5,74 кв.м. ид.ч. от ПИ, находящ се на адрес гр.
Варна, ул.“И.К.“ *** целият с площ от 1209 кв.м., представляващ имот с идентификатор
******** по КККР на гр. Варна, обективирани в Брачен договор № 132, том 4, рег.№
6904/19.12.2019г. за относително недействителни по отношение на кредитора-ищец се явява
основателен.
Предвид съвпадане на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Всяка от страните е направила искане за присъждане на сторените във въззивното
производство съдебно-деловодни разноски, като съобразно изхода на спора такива се
следват на въззиваемия „Българска банка за развитие“ ЕАД в размер на 150 лева -
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, които следва да се възложат в тежест на въззивниците.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 2О.Д.К., ал. 1 от
ГПК, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3893/09.12.2022г. постановено по гр.д. № 4580/2022г.
по описа на ВРС, 7-ми състав.
ОСЪЖДА Ж. С. В., ЕГН ********** и А. Д. В., ЕГН ********** и двамата с адрес:
гр.Добрич, ул.“Опълченец Димитър Ковачев“ № 19, вх.А, ет.2, ап.4 ДА ЗАПЛАТЯТ на
„Българска банка за развитие“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Д.И.“ № 1 сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивната съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
11
съобщението за постановяването му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12