Решение по дело №322/2017 на Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш Е Н И Е   №  181

 

Гр.Сливен, 30.10.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

           

            При участието на секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 322 по описа за 2017 г. на Административен съд гр. Сливен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба от „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Ш. с.” № **, представлявано от у. С. Р. Р. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 62/18.08.2017 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с който е установено по основание и размер задължение на дружеството като дължима такса за замърсяване по Разрешително № 300438/30.06.2004 г., изменено с Разрешително № 300438/24.01.2007 г.,  прекратено и преиздадено с Решение № 689/23.06.2009 г. и Разрешително № 33140055/23.06.2009 г., изменено и продължено с Решение № РР-1434/20.02.2011 г. за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2016 г., както следва: главница 361 323,76 лв., ведно с дължима лихва за периода на забава общо в размер на 120 716,15 лв.

В жалбата са изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на административния акт и се иска от съда да постанови неговата отмяна.

В с.з. оспорващото дружество, редовно и своевременно призовано, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира отмяна на акта, като незаконосъобразен и разноски. Заявява, че административния орган е постановил своето административно решение при нарушение по чл. 194б, ал. 4 от Закона за водите, съставляващо съществено такова. Счита, че актът по чл. 194б, ал. 4 от ЗВ е административен, тъй като с него се приключва производството. Поради липса на извършени проверки по ч. 194б, ал. 3 от ЗВ приключили с акт по ал. 4 не били налице условия за издаване на АУПДВ. От експертизата се установило, че базата за изчисляване на дължимата такса не е обемът заустени и водни количества, а фактурираното водно количество. Счита още, че резултатите по допълнителната експертиза като размер на таксите са в рамките на нормативно възможното определяне на таксите, с оглед на многобройните противоречия между действалата между периода 2012 г. - 2016 г. тарифа и редакцията на закона в същия  период. Заявява още, че задължениета за 2009 г. и 2010 г. са погасени по давност.

Административният орган, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение.

Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

„Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД е титуляр на Разрешително № 300438/30.06.2004 г., изменено с Разрешително № 300438/24.01.2007 г.,  прекратено и преиздадено с Решение № 689/23.06.2009 г. и Разрешително № 33140055/23.06.2009 г., изменено и продължено с Решение № РР-1434/20.02.2011 г., издадени от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ с обект: „Градска пречиствателна станция за отпадни води“ – гр. Сливен за заустване на смесени - пречистени битово - фекални, промишлени отпадъчни и дъждовни води с обект: „Градска пречиствателна станция за отпадъчни води“ – гр. Сливен в землището на село С. , със срок на действие 10 години, считано до 23.01.2022 г.

На 16.08.2010 г. е подписан Протокол между Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ и у. на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, съгласно който за 2009 г. заустените водни количества възлизат на 15 767 377,8 куб.м., с дължима такса 31 534,76 лв.

На 02.02.2012 г. у.т на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД подал до Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ справка за дължима такса за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти за 2010 г., допълнена на 20.07.2017 г. в която заявил, че за периода 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. заустените водни количества възлизат на 9 043 600 куб.м., с дължима такса 18 087,20 лв.

На 02.02.2012 г. у.т на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД подал до Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ справка за дължима такса за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти, в която заявил, че за периода 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. заустените водни количества възлизат на 11 816 222,8 куб.м., с дължима такса 23 632,35 лв.

На 18.02.2013 г. у.т на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД декларирал пред същия орган, че за периода 01.01.2012 г. -31.12.2012 г., заустеното водно количество възлиза на 10 789 952 куб.м. по разходомерно устройство и дължимата такса е 53 949,76 лв.

На 20.01.2013 г. у.т на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД подал до БД ИБР декларация по чл. 194б от ЗВ, в която заявил, че за периода 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. заустеното количество по разходомерно устройство е 13 208 530 куб.м., а дължимата сума възлиза на 66 042,65 лв. Декларацията била придружена с доклад от 20.01.2014 г., съдържащ същите данни за 2013 г., както и неизплатени задължения, както следва: за 2009 г. – в размер на 27 059,29, за 2010 г. – в размер на 28 670,60 лв., за 2011 г. – в размер на 23 632,35 лв. и за 2012 г. – в размер на 53 949,75 лв.

На 31.01.2015 г. у.т на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД подал декларация по чл. 194б от ЗВ, в която декларирал, че за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г., количеството заустени отпадъчни води е 11 641 170 куб.м. и дължимата такса възлиза на 58 205,85 лв.

На 18.01.2016 г. у.т на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД подал декларация по чл. 194б от ЗВ, в която декларирал, че за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. количеството заустени отпадъчни води е 11 453 260 куб. м. по разходомерно устройство № 24751451-06 с дължима сума в размер на 57 266,30 лв.

С декларация от 16.01.2017 г. у.т на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД декларирал по реда на чл. 194б от ЗВ, че в периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. количеството на заустените отпадъчни води е 10 520 960 куб.м. по измервателно устройство № 24751451-06, а дължимата такса възлиза на 52 604,80 лв.

На 17.07.2017 г. и на 20.07.2017 г. длъжностно лице при БД ИБР извършило проверка на обект ГПОСВ – Сливен, резултатите от които били обективирани в Констативен протокол № СЛ–416 и Констативен протокол № СЛ–437. Съгласно Констативен протокол № СЛ–416, заустените водни количества се измерват с ултразвуков разходомер тип SIMENS, Miltroniks, с фабричен № PN 24751451-06, като ежедневно се отчитат заустените и пречистени отпадъчни води. На основание ежемесечното отчитане по водомерното устройство, за заустените и пречистени отпадъчни води в повърхностен воден обект – р. Асеновска е изчислена дължимата такса по години, както следва :  за 2009 г. е 15 767 377,8 куб.м., с дължима такса 31 534,76 лв. / съгласно двустранен протокол/; за 2010 г. е 9 043 600 куб.м., с дължима такса 18 087,20 лв / по Констативен Протокол № СЛ 437/;  за 2011 г. е 11 816 222,8 куб.м., с дължима такса 23 632,45 лв.; за 2012 г. е 10 789 952 куб.м. по разходомерно устройство и дължимата такса е 53 949,76 лв.; за 2013 г. е 13 208 530 куб.м., а дължимата сума възлиза на 66 042,65; за 2014 г. е 11 641 170 куб.м. и дължимата такса възлиза на 58 205,85 лв.; за 2015 г. е 11 453 260 куб. м. с дължима сума в размер на 57 266,30 лв. и за 2016 г. е 10 520 960 куб.м. с  дължима такса 52 604,80 лв.

Съгласно този констативен протокол за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. таксата е изчислена съгласно Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект обн. ДВ, бр.11/2004 г., както следва: T = E x W, където „Е“ е единичната такса за заустване на отпадъчни води (0,002 лв./куб.м.), а "W“ е годишния обем заустени отпадъчни води, а за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. таксата е изчислена съгласно Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, обн. ДВ, бр.50/01.07.2011 г., както следва: T = E x W, където „Е“ е единичната такса за заустване на отпадъчни води (0,005 лв./куб.м. за периода от 2012 г. до 2020 г.), а "W“ е годишния обем заустени отпадъчни води.

С писмо Изх. № ПО-02-8/21.07.2017 г. на Директора на БД ИБР „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД е приканено да заплати доброволно в 7-дневен срок задължението си по чл. 194, ал. 1, т. 3, б.“а“ от ЗВ за периода 01.01.2009 г. до 31.12.2016 г. в размер на 361 323, 76 лв., ведно с лихва за забава. Писмото (с характер на покана за доброволно изпълнение) било получено в дружеството на 24.07.2017 г.

На 18.08.2017 г. директорът на БД ИБР издал Акт за установяване на публично държавно вземане № 62/18.08.2017 г., с който е установено по основание и размер задължение на дружеството като дължима такса за замърсяване по Разрешително № 300438/30.06.2004 г., изменено с Разрешително № 300438/24.01.2007 г.,  прекратено и преиздадено с Решение № 689/23.06.2009 г. и Разрешително № 33140055/23.06.2009 г., изменено и продължено с Решение № РР-1434/20.02.2011 г. за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2016 г., както следва: главница 361 323,76 лв., ведно с дължима лихва за периода на забава общо в размер на 120 716,15 лв.

Актът е връчен на дружеството – адресат на 24.08.2017 г. Жалбата срещу същия е подадена до съда на 07.09.2017.

По делото са изготвени и приети единична съдебно – счетоводна, единична съдебно–техническа и комплексна технико-икономическа експертизи. Съгласно изготвената компетентно, безспристрастно и неоспорена от страните комплексна технико-икономическата експертиза, за процесните периоди таксите за замърсяване от заустване въз основа на критериите, правилата и водните количества в ЗВ и тарифите по чл. 194, ал. 6 от ЗВ в съответните им редакции се определяли, както следва: за периода 01.01.2010 г. до 10.08.2010 г. – съобразно масата на индивидуалните замърсители; за периода 11.08.2010 г. до 01.01.2012 г. – въз основа на количеството на заустените отпадъчни води и на концентрацията на характерни замърсители в отпадъчните води; за периода 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. – въз основа на стойностите получени от извършен собствен мониторинг на количеството на заустените отпадъчни води и на концентрацията на характерни води в отпадъчните води, за които в разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения, като съобразно Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване, приета с ПМС № 177/2011 г. и отменена от 01.01.2017 г. количеството на заустените отпадъчни води за „ВиК“ операторите е фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателите в куб.м. Според експертите в справката – декларация за заустените водни количества, която се подава от дружеството до БД ИБР има включено  отчетеното от собствен мониторинг заустено водно количество и нищо повече – нито корекционни коефициенти, нито други показатели. Това се отнася до целия период от 2010 г. до 2016 г., защото такава е била формата на декларацията, която се изисквала от тях. В справката-декларация за 2017 г. вече се включвали освен годишното фактурирано водно количество, така и единичния размер на таксата,  както и корекционните коефициенти: вид на водоприемника, степен на  пречистване и брой на заустванията. Експертизата застъпва становище, че са налице различни критерии между ЗВ и тарифите по чл. 194, ал. 6 за изчисляване и определяне размера на таксите, които са нормативно регламентирани и приложими по едно и също време. При това становище и съобразно Тарифата за таксите, приета с ПМС № 177/2011 г., както и след получена от счетоводството на ВиК справка вещите лица дават следния вариант за определяне на таксите съобразно фактурираните количества отведени отпадъчни води в ГПСОВ – Сливен, както и вариант на изчислените върху тези стойности дължими лихви за забава. Настоящата съдебна инстанция кредитира в определени техни части заключенията на комплексната технико - икономическа експертиза, като изготвена компетентно и безпристрастно и съответна на останалия, събран по делото доказателствен материал и неоспорена от страните.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приобщени по делото писмени доказателства, в която връзка следва да се отбележи, че в откритото производство по оспорване истинността и верността на констативните протоколи, не се доказа тезата на оспорващата страна.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия. Същият акт е валиден, като издаден в предписаната от закона предметна форма и съдържание и от компетентен орган, съобразно предоставените му по силата на закона (чл. 195б от Закона за водите) и Заповед № РД-562/07.08.2017 г. на Министъра на околната среда и водите правомощия.

Макар и валиден, при преценка на събраните по делото доказателства и относимите към процесните периоди материално-правни периоди настоящата съдебна инстанция счита, че същият е постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалния закон,  при следните съображения:

Видно от оспорения административен акт, като правно основание за неговото издаване е посочена нормата на чл. 194, ал. 1, т. 3, б.“а“ от ЗВ, във вр. с чл. 194, ал. 5, т. 5, б.“а“ от същия закон. Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 3, б.“а“ от ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни вода. Събразно чл. 194, ал. 5, т. 1, б.“а“ от ЗВ таксите по ал. 1, т. 3 се определят по б.“а“ за замърсяване от канализационни системи на населени места,       селищни и курортни образувания – въз основа на годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата „отвеждане на отпадъчни води“ в куб.м., с корекционни коефициенти, отчитащи вида на водоприемника, броя на заустванията и степента на пречистване. Последната норма е в тази редакция обн.ДВ, бр.58/31.07.2015 г. Съгласно същата  разпоредба преди изменението 31.07.2015 г., таксата по ал. 1, т.3, б.“а“ от ЗВ се изчислява годишно въз основа на стойностите, получени от извършен собствен мониторинг на количеството на заустваните отпадъчни води и на концентрацията на характерни замърсители в отпадъчните води, за които в разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения. Едновременно с тези разпоредби ал. 6 на чл. 194 от ЗВ императивно указва, че размерът на таксите по ал. 1, т.1-3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на МС.

В атакувания АУПДВ са определени по основание и размер задължение на оспорващото дружество, съставляващи дължима такса за замърсяване за заустване (главница и лихва) за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. При преценка на доказателствата и относимите норми настоящият съдебен състав намира за основателно възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност на задължението за 2009 г, вменено с акта. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се  погасяват с изтичането на пет-годишен давностен срок, считано от 01.01 на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект обн. ДВ, бр.11/2004 г., действаща и относима към разглеждания период, таксите по ЗВ са годишни и се заплащат от титулярите на разрешителни не по-късно от 31.01. на следващата година, т.е. давностният срок за задълженията за 2009 г. започва да тече на 01.01.2011 г. и изтича на 31.12.2016 г. Видно от представения по делото двустранен споразумителен протокол от 16.08.2010 г., задължението на “ВиК Сливен“ ООД за такса за водоползване за периода 2009 г. в размер на 20 019 992 лева е разсрочено, като е уговорено то да бъде изплатено на вноски за периода от 31.08.2010 г. до 31.12.2011 г. По съществото си горепосоченото споразумение представлява разрешение за разсрочване на публични държавни вземания. От изложеното следва, че давността за задълженията за 2009 г. е започнала да тече на 01.01.2012 г. и е изтекла на 31.12.2017 г. Оспореният акт, с който се претендира заплщане на публично вземане (такса за заустване) за 2009 г. е издаден на 18.08.2017 г., т.е. почти осем месеца след изтичане на 5-годишния давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Следователно това публично вземане е погасено по давност към датата на изваване на процесния административен акт и същият в тази му част се явява незаконосъобразен.

По отношение определената такса за 2010 г., съдът намира, че акта е незаконосъобразен, тъй като таксата е изчислена некоректно, поради неправилно приложение на материалния закон. С оглед експертното заключение, за 2010 г. задължението за такса за замърсяване от заустване е следвало да се определи съответно от 01.01.2010 г. до 10.08.2010 г. - съобразно масата на индивидуалните замърсители и за периода след 11.08.2010 г. – въз основа на стойностите, получени от извършен собствен мониторинг на количеството заустени отпадъчни води и концентрацията на характерни замърсители в отпадъчните води, за които в разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения, но видно от акта, такива критерии въобще не са приложени  при изчисленията. Като незаконосъобразен в тази насока се преценява актът и в частта му, с която е предявена претенция за заплащане на задължението за 2011 г. Съобразно цитираният по-горе констативен протокол, послужил като фактическо основание за издаване на оспорения АУПДВ размерът на дължимата такса за 2011 г. е определен по Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г.  на база количеството заустени отпадъчни и пречистени води. Доколкото в цитираната тарифа липсва конкретна методика досежно определяне  размера на таксата за замърсяване от заустване, то приложима се явява за разглеждания период от 2011 г. разпоредбата на чл. 194, ал. 5, т. 1 от ЗВ в редакцията, обн.ДВ,бр.61/2010 г. Съгласно цитираната редакция таксата се изчислява годишно въз основа на стойностите, получени от извършен собствен мониторинг на количеството на заустваните отпадъчни води и на концентрацията на характерни замърсители в отпадъчните води, за които в разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения. Видно от изготвената за 2011 г. справка и от данните, цитирания констативен протокол, в същите се съдържат единствено стойности на заустените водни количества, но липсват данни за прилагането на другия упоменат в разпоредбата показател – концентрация на характерни замърсители. Следователно, не може да се приеме, че таксата за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г. е изчислена коректно и съобразно нормативноустановената методика.

На следващо място, с процесния акт е определено и задължение като такса за замърсяване за заустване за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г.Видно от цитирания КП № СЛ 416/17.07.2017 г., дължимите такси за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти за 2011 – 2016 г. са определени върху годишния обем на заустени отпадъчни води (Т=ЕхW, където „Е“ е единичната такса за заустване на отпадъчни води, а „W“ е годишния обем заустени отпадъчни води). Както се отбеляза по – горе, съобразно чл. 194 ал. 6 от ЗВ (обн. ДВ, бр. 61/2010 г.) размерът на таксите по ал. 1 т. 1-3, начинът и редът за тяхното изчисляване се определя с тарифа на МС. В сила от 01.01.2012 г. е Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн. ДВ, бр. 50/1.07.2011 г., отм. ДВ, бр. 2/6.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г.), чиито норми с оглед императива на чл. 194 ал. 6 от ЗВ са приложимите към процесните периоди: 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г., 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г., 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г., 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. и 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. В тази Тарифа методиката за определяне на таксата за заустване е уредена в чл. 12, съгласно който, таксата за заустване на отпадъчни води в повърхностни води се определя по следната формула: Т=Е х W, където „Е“ е единичната такса за заустване на отпадъчни води, а „W“ е количеството на заустените отпадъчни води, отчетено през измервателното устройство, а за ВиК операторите - фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателите в куб. м. Нормата сочи изрично, че при прилагането на тази формула единият показател е определен в конкретика за ВиК операторите и той е фактурираното количество вода, доставено от същите към ползвателите. Следователно, неправилно този показател е приложен от административния орган, доколкото в процесния акт таксата е изчислена на база количеството заустени отпадъчни води, отчетени през измервателното устройство, а не въз основа на фактурираното количество вода, доставено към потребителите в куб. м. Това налага извода, че таксата за замърсяване за заустване за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. е изчислена некоректно въз основа на некоректно подадена декларация. Административният орган е следвало да съобрази и приложи цитираната по – горе разпоредба на чл. 12 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн. ДВ, бр. 50/1.07.2011 г., отм. ДВ, бр. 2/6.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г.) при определяне на задълженията на дружеството – жалбоподател за процесните периоди 2012 г. – 2016 г. Като не е сторил това е постановил един незаконосъобразен и в тази му част акт. Това обстоятелство е следвало да се съобрази при подаване на декларациите от представляващия „ВиК – Сливен“ ООД, в които ясно е посочена като основа за изчисляване на таксата не фактурираното количество подадена до ползвателите вода, а количеството на заустените отпадъчни води. В тази връзка съдът приема за основателно възражението на оспорващия за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 194 ал. 3 от ЗВ, доколкото неизвършването на насрещна проверка на декларираните данни е довело до неправилно и некоректно определяне на съответните такси и съответно – до постановяване на незаконосъобразен административен акт. При тези съображения съдът не кредитира и експертното заключение в частта, с която е определен вариант за изчисляване на таксите за 2012 – 2016 г., тъй като същите се основават на счетоводна справка от дружеството, съдържаща данни за фактурирани количества отведени отпадъчни води в ГПСОВ Сливен, а не конкретни данни за фактурираното количество вода, доставено към ползвателите в куб. м..

Изложеното по – горе мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че процесният административен акт - Акт за установяване на публично държавно вземане № 62/18.08.2017 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с който е установено по основание и размер задължение на дружеството като дължима такса за замърсяване по Разрешително № 300438/30.06.2004 г., изменено с Разрешително № 300438/24.01.2007 г.,  прекратено и преиздадено с Решение № 689/23.06.2009 г. и Разрешително № 33140055/23.06.2009 г., изменено и продължено с Решение № РР-1434/20.02.2011 г. за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2016 г., както следва: главница 361 323,76 лв., ведно с дължима лихва за периода на забава общо в размер на 120 716,15 лв. е материално и процесуално незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

При този изход на делото, основателна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на сторените по делото разноски. Същите възлизат на 10 982,00 лв., от които 50,00 (петдесет) лева държавна такса, 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева внесени депозити за експертизи и 9 432, 00 (девет хиляди четиристотин тридесет и  два) лева заплатено по банков път адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 62/18.08.2017 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с който е установено по основание и размер задължение на дружеството като дължима такса за замърсяване по Разрешително № 300438/30.06.2004 г., изменено с Разрешително № 300438/24.01.2007 г.,  прекратено и преиздадено с Решение № 689/23.06.2009 г. и Разрешително № 33140055/23.06.2009 г., изменено и продължено с Решение № РР-1434/20.02.2011 г. за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2016 г., както следва: главница 361 323,76 лв., ведно с дължима лихва за периода на забава общо в размер на 120 716,15 лв., като незаконосъобразен. 

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” – гр. Пловдив, да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Ш. с.” № **, представлявано от у. С. Р. Р., сумата от 10 982,00 /десет хиляди деветстотин осемдесет и два / лева, представляващи направени по делото разноски. 

 Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                              

                                                

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: