Мотиви към
присъда по НОХД № 1766 по описа за 2018г. на ШРС
На 28.06.2018г. от Шуменска
Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД № 46/2018г.
по описа на ШРП, по който в същия ден е образувано производство пред първа
инстанция срещу Д.Л.Д. с ЕГН **********,***, за извършено от него престъпление
от общ характер наказуемо по чл.195 ал.1 т.7 от НК вр. чл.194 ал.1 от НК, във
вр. чл. 28 ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт по отношение на
подсъдимия е посочено, че на 19.09.2017г. в гр. Шумен, в сградата на
Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, в условията на
повторност, отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 376 лева от
владението на В.И.Ч. ***, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои, като случаят не е маловажен.
Преди началото на
разпоредителното заседание пострадалото лице В.И.Ч. заяви, че желае да бъде
конституирана като граждански ищец и предяви граждански иск срещу подсъдимия за
сумата от 376 лв. С определение на съда същият е приет за съвместно
разглеждане.
С разпореждане от 04.07.2018г. е насрочено
разпоредително заседание, като по време на провеждането му, обвиняемия Д. се възползва от диференцираните
процедури по НПК – глава 27 и на основание чл. 371 т.2 от НПК признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като
съобрази че самопризнанията на подсъдимия по чл. 371 т.2 от НПК се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 23.07.2018г.
обяви, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода
на съдебното следствие на основание чл. 373 ал.2 от НПК не е извършван разпит
на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят
на ШРП поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Предлага на съда да наложи на
подсъдимия Д. наказание “лишаване от свобода” за срок от три години, при
условията на чл. 54 от НК, като бъде редуцирано съгласно чл. 58а от НК с 1/3.
Предлага, това наложеното наказание да бъде отложено за изпълнение на осн. чл.
66 ал.1 от НК с четири годишен изпитателен срок.
В хода на съдебното следствие
подсъдимия заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е
наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и се съгласява
с него. В последната си дума подсъдимия заявява, че съжалява много и че е
съгласен с исканото му наказание. Защитника на подсъдимия в хода на съдебните
прения изразява становище, че исканото от страна на държавното обвинение
наказание е справедливо и не се противопоставя за налагането му. По отношение
на предявения граждански иск заявява, че е справедлив.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното: Към 19.09.2017г. пострадалата В.И.Ч. била студентка в трети курс
в ШУ „Епископ Константин Преславски“ гр. Шумен специалност „Медицинска физика и
радио екология“. На посочената дата Ч. отишла в първи корпус на университета,
като била придружена от своя състудентка – свид. С.С.В.. Целта на посещението
било Ч. да подаде молба за разсрочване на плащането на семестриалната и такса. За
това двете отишли до книжарницата, откъдето Ч. взела съответния формуляр.
Впоследствие, двете отишли при прозорец във фоайе на първия етаж, находящ се до
стъпалата, водещи към следващия етаж в сградата, на чийто перваз Ч. решила да
попълни формуляра. На същото място, а именно на перваза, тя оставила личните си
вещи – два портфейла – единият, от изкуствена кожа,син на цвят с надпис на него
„Nike“, съдържащ 16 лева и един от
изкуствена кожа, сиво-черен на цвят, с изображение на кучешка глава, съдържащ
лична карта, бележки, сумата от 360.00 лв., както и монети на стойност 3,55
лева и 0,88 евро цента. Сумата от 360.00 лв., пострадалата носела със себе си,
в случай чие се наложи за заплати пълния размер на семестриалната такса. След
като Ч. попълнила молбата, заедно с В.се качили по стълбата към следващия етаж,
като Ч. забравила да вземе портфейлите си, което не било забелязано от В..Те
първо отишли до кабинета на ректора на университета за полагане на подпис, а
след това до касата. В същото време в сградата на университета се намирал и
подс. Д., който придружавал до там свид. Б.Р.З.. Последният следвало да получи
депозирани от него документи във връзка с кандидатстването му в университета.
Двамата слезли по същите стъпала, по които по-рано преминали двете момичета,
като З.вървял малко след подс. Д.. Когато преминал покрай прозореца, намиращ се
до стъпалата подс. Д. забелязал оставените там портфейли. Тогава се спрял, а З.продължил
напред. Подсъдимия видял съдържанието на портфейлите, след което взел от тях
376 лв. и ги прибрал в джоба на връхната си дреха. Свид. З.забелязал това
негово движение на ръката, а именно към джоба на дрехата си, но не видял какво
точно оставил в джоба си, а и подсъдимия не му казал. Все още намирайки се до
прозореца подс. Д. казал на свид. З.„я тук има пари“ и му показал, намиращите
се на перваза портфейли. З.се приближил до прозореца и видял портфейлите в
единия от които били останали монетите и лична карта. З.се загледал в данните
от личната карта и установил, че е на момиче. Тогава казал на подс. Д. да предадат
портфейлите на охраната, но той му отговорил, че това не е необходимо, тъй като
в тях нямало нищо. Впоследствие подс. Д. се отдалечил от прозореца, като
оставил портфейлите там, ведно с документа за самоличност и монетите /на
стойност 3,55 лв. и 0,88 евро цента/. З.тръгнал след него, но след като изминал
известно разстояние се върнал, взел двата портфейла, след което още докато били
в сградата ги предал на Д.. Впоследствие потърсили охранителя, но след като не
го намерили напуснали сградата. Оставайки двамата заедно подс. Д. не казал на З.за
взетата от него от портфейлите парична сума в размер на 376 лв. Впоследствие
подс. Д. изхвърлил единия портфейл /сиво-черен на цвят, с изображение на
кучешка глава/, с намиращите се в него документ за самоличност и монети на
стойност 3,55 лв. и 0,88 евро цента в контейнер за отпадъци, като същевременно
убеждавал З., че не е необходимо да съобщават за вещите в полицията., тъй като
те били оставени без надзор. Междувременно, когато отишла до касата на
университета, за да плати таксата си, свид. Ч. установила липсата на
портфейлите си, но се сетила, че ги е забравила на перваза на прозореца, където
по-рано попълнила молбата. Поради това веднага се върнала със свид. В.на същото
място, за да ги потърсят, но не ги намерили. С цел установяване на вещите, Ч. и
В.съобщили за случилото се на помощник ректора на университета – свид. М.Т.М.,
който разпоредил да бъдат прегледани записите от видеокамерите в сградата, на
което присъствали Ч. и В.. От записите било установено поведението на подс. Д.
и свид. З., като първоначално от служител в университета бил разпознат само З.,
поради това, че той бил кандидат студент в същия университет. За това, около
14,30ч. на същата дата зам. ректора на университета – доц. К.казал на свид. П. Х.–
координатор на ректорското ръководство в Шуменския университет, която познавала
З., да му съобщи в телефонен разговор, че вещите трябва да бъдат върнати, което
било сторено от нея. З.казал за разговора си с Х.на подс. Д.. Едва тогава подс.
Д. му признал за взетите от него по-рано пари, но не за цялата сума, а му
казал, че те били само 60 лв. Впоследствие двамата се върнали на мястото,
където подсъдимия изхвърлил единия портфейл /сиво-черен на цвят с изображение
на кучешка глава/ и с помощта на случаен гражданин го извадили от контейнера,
като в него се намирали само описаните монети. Другият портфейл липсвал, като З.не
знаел какво е направил подс. Д. с него. След това двамата отишли в
университета, където се срещнали със свид. М.на когото подс. Д. искал да
предаде портфейла. М.отказал и се обадил по телефона на свид. Й.И.Ч. /брат на Ч./,
който малко по-късно отишъл на място заедно с полицейски служители при ОДМВР –
Шумен. С протокол за доброволно предаване вещите били приети от полицейските
служители, като впоследствие били върнати на пострадалата.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанията на подсъдимия Д. дадени
в хода на съкратеното съдебно следствие
в съдебното заседание на основание чл.371т.2 от НПК, който признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез неговия разпит.
Освен това съдът намира, че самопризнанията на подсъдимия по чл. 371т.2 от НПК
се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния
процесуален ред, които са приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът намира, че
събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви
и взаимнодопълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено
възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и
обосновават решението на съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства,
релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност,
приема, че с горното деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението от общ характер по чл.195 ал.1 т.7 от НК във вр. с чл.194 ал.1 от НК във вр.
с чл. 28 ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са
обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване
правото на собственост върху движими вещи;
* от обективна страна подсъдимия
чрез своите действия е отнел чужди движими вещи - пари от владението на свид. В.И.Ч.,
без нейно съгласие, като е прекратил фактическата власт върху вещите, която до
момента на деянието се е упражнявала и е установил своя фактическа власт върху
тях; отсъствието на съгласие липсва винаги, когато лицето, което владее или
държи вещта, не е направило изрично волеизявление, че е съгласно субектът да
установи фактическа власт върху предмет;
- по отношение на подсъдимия е налице квалификация по т.7, тъй като кражбата
е извършена повторно, като случаят е немаловажен: По смисъла на чл.28, ал.1 от НК престъплението е извършено повторно, ако деецът след като е бил осъден с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление /в случая той е осъждан също
за извършени кражби с други присъди - влезли в законна сила/ на наказание
"лишаване от свобода". Според ВС еднакви по вид престъпления по
смисъла на чл. 28 от НК са тези, с които се осъществяват едни и същи или различни
състави на едно и също престъпление, включително и когато то е квалифицирано
или привилегировано. От това следва, че повторно извършване на кражба ще има
когато деецът я е извършил след като е осъждан с влязла в сила присъда за друга
кражба. Извършената кражба не представлява маловажен случай по смисъла на чл.
93 т.9 от НК.
* субект на престъплението е
пълнолетно лице; подсъдимия не е имал фактическа власт върху движимите вещи -
предмет на престъплението и не е бил техен собственик;
* от
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – той
е съзнавал, че лишава от фактическа власт владелеца на чуждите движими вещи,
предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целел да установи
тази власт върху предмета на престъплението и да се разпореждат с тях в свой
интерес (имал е намерение противозаконно да ги присвои) - т.е. съзнавал е обществено
опасния характер на деянието и е целел настъпването на обществено -опасните
последици.
Като
причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването
и незачитането на правото на собственост другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен,
но недопустим и неправомерен начин, както и моментното състояние, в което е
изпаднал подсъдимия и което го е мотивирало за извършване на деянието..
При определяне на наказанието на
подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени: степента на
обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на
извършителя – данните за личността му, както и подбудите за извършване на
престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността
на подсъдимите.
* смекчаващи вината обстоятелства
– с добросъвестно поведение в наказателния процес, прави самопризнания.
* отегчаващи вината обстоятелства
– предишни осъждания за Д., откраднатата сума пари не е възстановена на
пострадалата.
Гореизложените обстоятелства мотивираха
съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати по отношение на подсъдимия като наказанието бъде определено при условията на чл.58а ал.1 от НК, при прилагането на разпоредбата на чл.373 ал.2
от НК, тъй като
съдът не констатира да са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
За престъплението чл.195
ал.1 т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл. 28 ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от
свобода" от една до десет години.
Съдът
съобразявайки горните обстоятелства, счита, че справедливо и съответно на
извършеното ще бъде налагане на наказание “лишаване от свобода” за срок от три
години, което след редукцията си от 1/3 следва да стане на две години. Изтърпяването на така
наложеното наказание следва да се отложи с четири годишен изпитате3лен срок,
тъй като са налице условията на чл. 66 ал.1 от НК.. Така определеното
наказание, съдът намира за справедливо и съответстващо на тежестта,
обществената опасност и морална укоримост на престъплението и подходящо да
повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави
от страна на осъдения, а освен това съдът счита, че така определеното наказание
ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да
върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По този
начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
По
отношение на предявения от гражданския ищец В.И.Ч. – граждански иск за
претърпените имуществени вреди, съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният
от пострадалия граждански иск за претърпени имуществени вреди е допустим по
следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени
вреди в резултат на процесното деяние имуществени вреди, т.е. отнася се за
вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения,
произтичащи от закона и от КРБ. Съобразно Решение № 21/1994гг. по н.д. № 780/1993г.
на І н.о. гражданския иск е допустим в наказателния процес само ако вредата е
настъпила от деяние на подсъдимия, за което има повдигнато обвинение.
Обвинението по настоящото дело е за причинени от подсъдимия Д. имуществени
вреди на собственика на движими вещи и поради това е допустим граждански иск в
настоящото наказателно производство. Той има право да претендира претърпени
имуществени вреди в резултата на деянието на подсъдимия.
В
случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму –
чл.45 ЗЗД. Налице е противоправно поведение от страна на подс. Д., в резултат
на което са възникнали вредите и тези вреди са в причинна връзка с определена
обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за
имуществените вреди следва да бъде съответен на невъстановената част от
нанесените имуществени вреди в съответствие с оценката по заключението на
вещото лице. Според заключението на съдебно-оценителната експертиза стойността
на отнетите вещи е 376.00 лв. След разкриване на деянието на пострадалия не са
били върнати откраднатите вещи. Вредите от непозволено увреждане са изискуеми
към момента на деликта – престъплението. От този момент виновният им причинител
изпада в забава. Като носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът
дължи законна лихва определена от Министерски съвет за съответния период на
забавата до пълното издължаване. Поради това уваженият размер на гражданския
иск следва да бъде присъден ведно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от датата на деликта, а именно 19.09.2017г.
Съдът
възложи на подсъдимите на основание чл. 189 ал3 от НПК и направените разноски
по делото.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: