№ 4211
гр. София, 31.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
Сложи за разглеждане докладваното от ВА Гражданско дело №
20211110158329 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:15 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ „ДМИ.“ - дружество регистрирано по законите на Швейцария
– редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, се представлява от адв. С., с
пълномощно по делото.
ИЩЕЦЪТ „П“ ООД – редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, се
представлява се от адв. Т., с пълномощно по делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. Г. М. – нередовно призована, за същата не е
изпращане призовка, респективно не е уведомена по телефона.
СТРАНИТЕ /поотделно/ – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА молба от 24.02.2022 г. от ищеца, с представени
доказателства за внесен депозит по допуснатата експертиза.
1
ДОКЛАДВА молба от 17.03.2022 г. от ответника, която по характера си
е такава по чл. 253 ГПК, като се иска съдът да измени определението си с
което не е приел за съвместно разглеждане възражението за прихващане. В
молбата са изложени подробни доводи във връзка с редовността на
направеното възражение за прихващане, съответно процесуалните
предпоставки за приемането у за съвместно разглеждане.
Адв. С. – Оспорвам молбата на ответника, която по същество е на вече
изложени твърдения. Поддържам възражението си направени в предходното
съдебно заседание. Моля да оставите молбата без уважение. Нямам други
искания на този етап.
Адв. Т. – В молбата е направено искане и за отмяна на определението за
разглеждане, както на съдебното прихващане, така и на възражението
направено за извънсъдебно прихващане.
СЪДЪТ като взе предвид становището на страните навира следното:
Aко възражението за прихващане е направено своевременно, съдът
следва да направи преценка относно неговата редовност. По възражението за
прихващане по принцип не се дължи държавна такса, но трябва да отговаря на
останалите изисквания във връзка с предявяването на иск без оглед родовата
и местна подсъдност. Активното вземане следва да е индивидуализирано чрез
точно посочване на обстоятелствата, от които произтича, както и да е посочен
периода, ако се претендират периодични вземания и точният му размер.
Възможно предметът на възражението за прихващане да е повече от едно
активно вземане и в този случай изискванията за редовност от гледна точка
на обстоятелствената част и путитума, следва да са налице за всяко вземане
отделно. Когато се заявява възражение за прихващане с едно активно вземане
по обективно съединени искове е добре да е ясна волята на ответника срещу
кое от вземанията на ищеца желае да извърши прихващане. В случай, че
волята за това не е изразена и съдът е пропуснал да я установи с решението
си, следва да се извърши прихващане в последователността, с която по
принцип вземанията на ищеца са заявени. Няма процесуална пречка, дори
напротив, налице е служебно правомощие на съда, ако се констатира
нередовност на заявлението от гледна точка на описаното активно вземане да
2
се дадат съответни указания на основание чл. 101 ГПК. Единствено, ако
възражението за прихващане отговоря на изискванията за редовност, съдът
дължи да го разгледа. В случая, съдът намира, че с определението за
насрочване на делото, с което на страните е обявил проекта за доклад, е дал
пълни, ясни и точни указания във връзка с наведеното възражение за
прихващане от страна на ответника, поради което, след като същите не са
били ясно и точно изпълнени, съдът с протоколно определение от 21.02.2022
г. не е приел за съвместно разглеждане направеното възражение за
прихващане. В тази насока, следва да се отбележи, че произнасянето на съда е
обусловено и от постановките на тълкувателно решение № 2/2020 г. по
тълкувателно дело № 2/2020 г., тъй като както е известно и с оглед
разпоредбата на чл. 298, ал. 4 ГПК, възражението за прихващане формира
сила на присъдено нещо, а когато вземането или вземанията са неясни, не
може съдът да се произнесе, съответно не е ясно в коя част на вземането и по
отношение на кое основание ще се формира сила на присъдено нещо. В този
смисъл съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 253 ГПК, поради
което следва да бъде оставено без уважение искането за изменение на
протоколно определение от 21.02.2022 г., с което не е прието за съвместно
разглеждане направеното от ответника възражение за прихващане. По
отношение доводите на ответника в докладваната молба от 17.03.2022 г. и
поддържаното в днешното съдебно заседание по отношение на
извънсъдебното прихващане, същото касае разрешаване на правния спор по
същество, поради което съдът ще цени съображенията на ответника с акта си
по същество.
ТАКА мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника с молба от
17.03.2022 г. за изменение на протоколно определение от 21.02.2022 г. на
основание чл. 253 ГПК, с което не е прието за съвместно разглеждане
направеното възражение за прихващане с отговора на исковата молба.
3
Адв. С. – Нямам други доказателствени искания.
Адв. Т. – Във връзка с исканите от нас доказателства, считам че те са
обвързани и доказват, както извънсъдебното и съдебното прихващане.
Считам, че те трябва да бъдат допуснати, за да можем чрез тях да докажем
направеното извънсъдебно прихващане. Моля да бъдат допуснати исканите
свидетели и експертиза направени с отговора на исковата молба, тъй като
считам, че те са относими към съдебното, така и към извънсъдебното
възражение.
Адв. С. – Оспорвам искането.
СЪДЪТ като взе предвид становището на страните, намира че не са
налице предпоставките на чл. 253 ГПК, доколкото съдът с протоколно
определение от 21.02.2022 г. е изложил ясни и последователни мотиви във
връзка с оставане без уважение доказателствените искания на ответника за
задължаване на ищеца по реда на чл. 190 ГПК за представяне на писмени
доказателства, респективно за допускане на задачи към ССчЕ, респективно за
събиране на гласни доказателствени средства. Съответно, предвид факта, че
не се сочат други обстоятелства, които да обусловят различно произнасяне на
съда, същият намира, че следва да остави без уважение така направеното
искане по реда на чл. 253 ГПК за изменение на протоколно определение от
21.02.2022 г., с което са оставени без уважение доказателствените искания на
ответника.
ТАКА мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по реда на чл. 253
ГПК за изменение на протоколни определения от 21.02.2022 г., с което са
оставени без уважения доказателствените му искания по реда на чл. 190 ГПК,
за допускане изслушване на задачи към ССчЕ и за събиране на гласни
доказателствени средства.
СТРАНИТЕ /поотделно/ – Нямаме други доказателствени искания на
4
този етап.
СЪДЪТ като взе предвид обстоятелството, че по делото не е изготвено
допуснатото заключение на ССчЕ, намира че делото не е изяснено от
фактическа страна, поради което същото следва да бъде отложено за друга
дата.
ТАКА мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА ДЕЛОТО за 12.05.2022 г. от 09:15 ч., за която
дата и час страните редовно уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК.
ДА СЕ уведоми вещото лице М. за датата и часа на следващото съдебно
заседание, както и че следва да работи по допуснатата експертиза и да я
депозира в срока по чл. 199 ГПК.
Протоколът е изготвен в СЗ, което приключи в 09:27 ч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
5