Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2123/11.11.2021г.
Гр. Пловдив, 11.11.2021
ГОД.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Административен съд - Пловдив,
XXVI състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието
на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД № 2112 по описа за 2021 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и следв.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63 ал.1 изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на "Д И Е – С." ЕООД, ЕИК по Булстат *********,
със седалище и адрес на управление: с. Строево, обл.
Пловдив, стопански двор № 1, представлявано от управителя Д.П.С., чрез адв. И.Н., против Решение № 732/04.06.2021 г., постановено
по АНД № 202153330202416/2020,г., по описа на Районен съд - Пловдив, ХVI н. с.,
с което е потвърдено Наказателно постановление № 558093-F583466/28.01.2021 г.,
издадено от директора на дирекция "Обслужване" в ТД на НАП - Пловдив,
с което на дружеството, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 500 лв. за нарушение на чл.125 ал.5 във връзка
с ал.3 от ЗДДС.
По
подробно изложени доводи в касационната жалба се иска от настоящия касационен
състав отмяна на атакуваното решение, като неправилно и незаконосъобразно.
Поддържа се, че в настоящия случай, РС е приел, че справката-декларация и
отчетните регистри са различни документи, описани в нормите на чл.125 и чл.124
от ЗДДС и аз непредставянето им в срок се налагат две отделни санкции, което
според жалбоподателя е неправилно и незаконосъобразно, като в този смисъл
излага подробни доводи. Твърди се също така, че случаят е маловажен, което обстоятелство не е отчетено
от РС, още повече, че дружеството не упражнява ефективна дейност, предава
нулеви справки и не е настъпила щета на бюджета. Претендират се разноски по
производството.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явяла лично, който представя становище по
съществото на спора, и с адв. Н., който поддържа
жалбата. Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП - Пловдив, редовно
призован не изпраща представител. Постъпило е становище от процесуалния
представител на ответника, с което се оспорва жалбата и се излагат доводи в
тази насока. Иска се от съда да отхвърли последната, като неоснователна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага съдебното решение, като правилно и
законосъобразно, да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши, на основание чл.218 ал.2 от АПК, служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред Районен
съд – Пловдив се е развило по жалба на "Д И Е - С." ЕООД против Наказателно
постановление № 558093-F583466/28.01.2021 г., издадено от директора на дирекция
"Обслужване" в ТД на НАП - Пловдив, с което на дружеството, на
основание чл.179 ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 500 лв. за нарушение на чл.125 ал.5 във връзка с ал.3 от ЗДДС.
Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се
основава на това, че при извършена проверка на 17.11.2020 г. в ТД на
НАП-Пловдив, инспектор по приходите установил, че "Д И Е - С." ЕООД,
като регистрирано лице по ЗДДС не било спазило установения от закона срок за
подаване на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен
период 01.10.2020 г. - 31.10.2020 г. до 16.11.2020 г. включително. Нарушението
било отстранено на 11.12.2020 г. Справката декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС също била подадена в ТД на НАП - Пловдив
също към 11.12.2020 г., за което на дружеството е съставен НП № 558091-F-583464/28.01.2021 г. Нарушението е квалифицирано
като такова по чл.125 ал.5 във връзка ал.3 от ЗДДС. Издаден е
АУАН, който дружеството подписало без възражение, а впоследствие е издадено и
оспореното НП.
Районният
съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните
фактически констатации прилага закона правилно, като потвърждава НП.
Съображенията,
мотивирали решението на районния съд да потвърди наказателното постановление са
в насока, че жалбоподателят е допуснал цитираното нарушение, тъй като обективно
е пропуснат определеният в закона срок за подаване на отчетните регистри.
Посочил е, че правилно е приложена и санкционната норма – тази по чл.179 ал.1
от ЗДДС и да неоснователни доводите за маловажност на случая, като е изложил
подробни мотиви в тази насока. Отчетено е, че на дружеството е наложена санкция
в минимален размер, и е прието за неоснователно възражението, че за едно и също
нещо, търговецът е наказан два пъти., тъй като СД по ЗДДС и отчетните регистри
са различни документи, описани в нормите на чл.124 и чл.125 от с. з.
Разгледана
по същество е основателна, по следните съображения:
Съгласно
чл.125 ал.1 от ЗДДС, за всеки данъчен период регистрираното лице подава
справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с
изключение на случаите по чл.159б.
Или
иначе казано, правилата на чл.125 от ЗДДС регламентират задължение за
деклариране на данъка до 14-то число на месеца, следващ календарното
тримесечие, за което се отнася. Това задължение се изпълнява чрез подаване на
справка – декларация по ал.1, към която задължително се прилагат отчетните
регистри по чл.124 от ЗДДС, въз основа на които е съставена, а в приложимите
случай, заедно и с VIES-декларация по чл.125 ал.2 от ЗДДС. Иначе казано,
законодателят е поставил задължение за своевременно деклариране на релевантни
за данъчното облагане данни от дейността на лицето, като е установил формата на
деклариране и способът за изпълнение – подаване заедно по електронен път
(чл.125 ал.7 от ЗДДС). Така поставеното задължение не търпи частично
изпълнение. Т. е., подаването на регистри без справка-декларация или
справка-декларация без регистри и/или VIES-декларация, когато се изисква, води
до едно и също административно нарушение по чл.125 ал.5 от ЗДДС – недеклариране
на данък, по реда и в срока установен от закона. Именно за това нарушение, под
формата на бездействие - лице, което, като е длъжно, не подаде
справка-декларацията по чл.125 ал.1, декларацията по чл.125 ал.2, отчетните
регистри по чл.124 или не ги подаде в предвидените срокове, в санкционната
норма на чл.179 ал.1 от ЗДДС е предвидено налагане на административно наказание.
Очертаният фактически състав обосновава извода, че нарушението може да бъде в
две алтернативни форми на изпълнително деяние – недеклариране на данъка въобще
или декларирането му извън законоустановения срок.
В
конкретния случай от данните по делото се установява, че жалбоподателят вече е
бил санкциониран с наказателно постановление № 558091-F583464/28.01.2021 г. на
директор на дирекция "Обслужване" в Териториална дирекция на
Националната агенция по приходите /ТД на НАП/ - Пловдив, с което на оспорващия,
на основание чл.179 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.125 ал.5 във
връзка с ал.1 от ЗДДС, за това, че не е подал в законоустановения
срок справката-декларация за данъчен период 01.10.2020 г. – 30.10.2020 г. до
16.11.2020 г. включително.
В
тази връзка на настоящия съдебен състав е служебно известно, че пред
Административен съд - Пловдив няма образувано КАНД № 1175/2021 г., като по
соченото от жалбоподателя АНД № 2412/2021 г. е изготвено Решение № 1450/
07.09.2021 г., с което е потвърдено НП № 558091-F583464 от 28.01.2021 г. на
директора на Д „Обслужване” при ТД на НАП гр.Пловдив, с което на„ Д И Е -С.”
ЕООД, ЕИК: *********, за нарушение на чл.125 ал.5 във връзка с ал.1 от ЗДДС и
на основание чл.179 ал.1 предл. четвърто от ЗДДС е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500.00
/петстотин/ лева, и за което няма данни да е обжалвано в административния съд,
а и от процесуалнлия представител на жалбоподателя се
твърди, че към датата на съдебното заседание същото не е влязло в сила.
Решението, с което е било потвърдено цитираното НП, с което дружеството вече е
било санкционирано за неизпълнение на посоченото по-горе задължение за същия
данъчен период, сочи, че в случая е налице образувано и приключило административнонаказателно производство с характер на
наказателно такова по смисъла на ЕКЗПЧ, при което положение процесното
НП се явява "второ по време" НП, поради което същото е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Относно
доводите за маловажност на извършеното нарушение.
Вярно
е че, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007
г. на Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд по
Т. Н. дело № 1/2007 г., преценката за "маловажност на случая" подлежи
на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за
законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради
издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния
контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека
по приложението на чл.6 ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в
своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан
от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в
правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е
сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по
правото, от които зависи изходът на делото.
При
липсата на легално определение в ЗАНН на "маловажен случай" и с оглед
разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на
вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в този закон не се предвижда друго, за "маловажен случай"
следва да се приеме този, при който извършеното административно нарушение с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл.93 т.9 от НК).
В
случая обаче, дори само обстоятелството, че справката-декларация за периода 01.10.2020
г. – 31.10.202 г. не е била подадена, респ.отчетните регистри, /дори и тя да е
била нулева/, не позволява формирането на извод, че разглежданото нарушение е с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от този вид, поради което не е налице маловажен случай на
административно нарушение.
При
този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски
по делото, съдът намира, че такива се следват на ответника и същите се
констатираха в размер на 300.00 (триста) лева, съобразно представения по делото
договор за правна защита и съдействие №40615/13.10.2021 г. Предвид обаче
направеното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че на касационния
жалбоподател се следват разноски в размер на 80.00 (осемдесет) лева, съобразно
разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ във връзка с
чл.36 от Закона за адвокатурата.
Воден
от изложеното, настоящият съдебен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 732/04.06.2021 г.,
постановено по АНД № 202153330202416/2020,г., по описа на Районен съд -
Пловдив, ХVI н. с., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 558093-F583466/28.01.2021
г. на директор на дирекция "Обслужване" в Териториална дирекция на
Националната агенция по приходите /ТД на НАП/ - Пловдив.
ОСЪЖДА НАП – София да заплати на "Д И
Е – С." ЕООД, ЕИК по булстат *********, със
седалище и адрес на управление: с. Строево, обл.
Пловдив, стопански двор № 1, представлявано от управителя Д.П.С., разноски в
размер на 80.00 (осемдесет) лева., разноски по делото.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.