Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
Гр. В. Търново, 08.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Великотърновския районен съд, първи състав, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Явор Данаилов
при секретаря Милена Радкова, като разгледа докладваното от съдията Данаилов гр. д. № 2920 по описа за 2019г., за да произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД.
Ищецът И.К.С., чрез пълномощника си адвокат Х.К.
твърди в исковата с молба, че на 17.05.2019г. около 16,40 ч. в гр.Велико Търново, на ПП І-
Ответникът Община Велико Търново, чрез пълномощника
си гл. юрисконсулт Даниела Владимирова, в отговора си оспорва предявеният иск,
като неоснователен и недоказан, вкл. и по размер, и моли да бъде отхвърлен. Навежда,
че процесното ПТП е реализирано на ГП І-5 /Главен/ първокласен
път с направление "Русе - В.Търново - Габрово", съответно -
европейски път Е 85/, км 105+600, който принадлежи към републиканската пътна
мрежа, поради което администрацията, на която нормативно е вменено
стопанисването и поддържането на процесния път, е не
ответната Община В.Търново, а Агенция "Пътна инфраструктура" чрез
Областно пътно управление - В.Търново. Навежда на неприложимост на нормите по
чл.30 ал.3 и ал.6 от ЗП за "споделяне" на отговорността между
ответната Община и АПИ, доколкото за 2019г. между Община В.Търново и АПИ /ОПУ -
В.Търново/ няма сключен споразумителен протокол за
съвместно финансиране, поддържане и ремонтиране на републиканските пътища на
територията на гр.В.Търново. Навежда, че мястото на ПТП не е индивидуализирано
по категоричен и недвусмислен начин, както и че претендираният
размер на обезщетението за имуществени вреди е произволно определено, без конкретика по отношение стойността на отделните части на процесния автомобил. Твърди, че тезата за внезапност при появата на т.н. скална маса и движение при
условията на проливен дъжд, е единствено в подкрепа на финансовите претенции на
ищеца, бе налична доказателствена опора. Навежда, че л.а. "БМВ 330
ХД" с рег.№ ВТ 4455 ВН, собственост на
ищеца, е бил застрахован с актуална към момента на ПТП застрахователна полица,
което изисква преодоляване на съмнението, че собственикът на превозното
средство вече е получил застрахователно обезщетение и не претендира повторно
определена сума, бидейки веднъж удовлетворен. Моли искът да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан. Претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено следното:
От
представения по делото протокол за ПТП № 1687048 от 17.05.2019г. се установява,
че на същата дата в гр. Велико Търново на път І-
Свидетелката Дочка Стефанова, която е управлявала автомобила при настъпване на ПТП, потвърждава обстоятелствата в протокола за ПТП. Св.Станислав Борисов, в чиито сервиз е докарана колата и извършен ремонта й, сочи за вредите по лекия автомобил, констатирани след докарването й с пътна помощ.
В хода на делото е изслушана съдебна авто-техническа експертиза от вещото лице С.И., който е представил писмено заключение, което потвърждава в съдебното заседание. Според заключението размера на вредите на автомобила възлизат общо на сумата 2157.98 лв.
Въз основа на горните доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност- протокола за ПТП представляващ официален документ съставен от длъжностно лице в кръга на правомощията му и в предвидената от закона форма, ползващ се с доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства, изслушаната съдена авто-техническа експертиза, както и свидетелските показания, съдът приема за установен факта на настъпване на ПТП при описаните в исковата молба фактически обстоятелства и констатираните повреди на автомобила.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че не са налични предпоставките на закона за реализирането на отговорността на ответната Община В.Търново по чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД за изплащане на имуществените вреди на ответника.
Не се доказва по делото, при тежест на ищеца за това и то при необходимост от провеждане на пълно доказване, че е претърпял твърдяните имуществени вреди от бездействието на ответната Община, изразено в нереализиране на нейно нормативно задължение за поддържане на процесния републикански път, попадащ в урбанизираната територия на населеното място /гр. В.Търново/, в подходящо за ползване от гражданите състояние, а ако възникнат препятствия - да ги сигнализира и отстранява, липса на осъществен контрол за безопасност и цялост.
По делото е установено по безспорен начин, че причина за увреждане на лекия автомобил е свличането на скална маса на пътното платно. Участъкът от пътя, на които е станало произшествието е част от републиканската пътна мрежа. Пътят е републикански по смисъла на чл.3, ал. 2 от Закона за пътищата във връзка с ал. 4 на същия член и като такъв е изключителна държавна собственост по смисъла на чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата. Решение № 945 от 1.12.2004г. е прието от Министерския съвет на основание чл.3 от ЗП и утвърждава списъка на републиканските пътища. Според това решение, този път е част от републиканската пътна мрежа – обстоятелство, което не е спорно между страните.
Според чл. 29 и чл. 30 от Закона за пътищата Агенция „Пътна инфраструктура” има задължението да поддържа републиканските пътища съобразно транспортното им предназначение, изискванията на движението и опазването на околната среда и да осъществява дейностите по ремонта и изграждането им. Не се и установи наличието на хипотезата на чл. 11 от Закона за пътищата, а именно пътят да е отдаден на концесия, поради което той се стопанисва от Агенция „Пътна инфраструктура”. Съгласно пък разпоредбата на чл. 3 от Закона за движение по пътищата, лицата които стопанисват пътищата ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях, така че да осигурят условия за сигурно и бързо придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторни превозни средства.
Според изричната норма на чл. 167, ал. 1 от Закона за движение по пътищата лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най- кратък срок. Според § 1, т. 19 от ППЗДвП, "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая наличието на паднала скална маса /предмет/ представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създала опасност за движението. Според чл. 52, ал. 1 от ППЗДвП, пътен знак Г 11 се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си. От това се налага извода, че за поддържането и ремонта е отговорна Агенция „Пътна инфраструктура”, която е проявила бездействие, изразило се в бездействие на служителите й натоварени да поддържат в изправно състояние пътя, да сигнализират незабавно препятствията по него и да отстраняват повредите във възможно най- кратък срок.
Според чл.19, ал.1, т.1 от ЗП, републиканските пътища се управляват от АПИ. В ал.2, т.4 от същия член е посочено, че управлението на пътищата включва и организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя. Според §1, т.3 от ДР на ЗП "Пътни съоръжения" са: водостоците; мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите; подлезите; тунелите; подпорните и декоративните стени; укрепителните и водоотвеждащите устройства и пречиствателните съоръжения. Анализа на тази нормативна уредба при хипотезата на настъпването на ПТП на 15.05.2019г. на републиканския път І-5, навеждат на извода, че вредите по автомобила на ищеца са настъпили по причина неизпълнение от страна на Агенция „Пътна инфраструктура” на вмененото й от ЗП задължение да управлява републиканския път, като организира защитата на пътните съоръжения, включващи укрепителните съоръжения и подпорните страни, каквито в случая безспорно са били необходими на пътя.
Съдът не споделя твърденията на ищеца, че отговорността за вредите била ответната община, тъй като ПТП било настъпило на републикански път, но в границите на урбанизираната територия на гр.В.Търново. Изложените правни доводи на ищеца за отговорността на ответната Община В.Търново за поддръжката на републиканския път и пътни съоръжения, са неоснователни. Според чл.167, ал.2, т.1 от служби за контрол, определени от кметовете на общините контролират изправността и състоянието на пътя, но само в населените места, а в настоящия случай ПТП е реализирано на републикански път. В чл.48, ал.1, б.”б” от ППЗП е регламентирано, че организирането на дейностите по поддържане на пътищата е задължение на Агенция "Пътна инфраструктура" за републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии, както и за платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население до 100 000 души, а гр.В.Търново е с население под 100 000 души. Не се установи по делото за взаимна договореност по чл.30, ал.3 от ЗП между Агенцията и общината по поддържането на републиканския път. Ищецът се позовава и на разпоредбата на чл.30, ал.4 от ЗП, според която изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община. По делото обаче не се установи причина за вредите по автомобила на ищеца да са били неизправни подземни съоръжения, тротоари, велосипедни алеи, паркинги, пешеходни подлези, осветление и крайпътното озеленяване, посочени в разпоредбата на чл.30, ал.4 от ЗП. Причина за настъпилите вреди за ищеца е свличането на скалната маса, вследствие на лошото управление на републиканския път и пътните му съоръжения – липсата или лошото стопанисване на укрепителните съоръжения и подпорните страни по републиканския път.
Предвид изложените мотиви съдът намира предявеният иск по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД за неоснователен и недоказан, поради което и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал.8 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.49, вр. чл. 45 от ЗЗД, от И.К.С. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Х.К.,***, пл.Майка България № 2, представлявана от кмета Даниел Панов, за заплащане на сумата 2157.98 лв. /две хиляди сто петдесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/ обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. марка "БМВ 330 ХД" с рег.№ВТ 4455 ВН от ПТП на 17.05.2019г., ведно със законната лихва върху горната сума от 17.05.2019г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 от ГПК И.К.С. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Х.К.,***, пл.Майка България № 2, представлявана от кмета Даниел Панов, сумата 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Районен съдия: