Р Е Ш Е Н И Е № 268
гр.Кюстендил, 15.12.2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
при секретаря Лидия
Стоилова и с участието на прокурора Михаил Крушовски, като
разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 256 по описа за
2023год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Директорът на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Кюстендил, чрез пълномощника са по
делото старши юрисконсулт Х.Д., е подал
касационна жалба срещу
решение № 300 от 11.08.2023г. на Районен съд - Дупница по АНД № 1217/2022г.,
с което е отменено Наказателно постановление
№ 10-2200102/09.11.2022г. Релевирано е
касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на материалния
закон се обосновава с доводи за доказано административно нарушение по чл.414,
ал.3 вр. с чл.62, ал.1 от КТ. Прави се
искане за отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на решение за потвърждаване на наказателното постановление. Претендират се деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът “Д.2.“ ООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление ***, не изразява
становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Кюстендил дава заключение за основателност на жалбата, като счита
оспореното решение за неправилно.
Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите
на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт
на осн. чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за основателна.
Предмет
на въззивно обжалване е Наказателно постановление №10-2200102/09.11.2022г. на директора на
Дирекция “Инспекция по труда” – Кюстендил, с което на „Д.2.“ ООД в качеството на работодател, за
нарушение на чл.62, ал.1 от КТ във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл.414,
ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв.
Административнонаказателната отговорност на търговското
дружество е ангажирана с процесното НП
за това, че при
извършена проверка на стопанисван от
него шивашки цех в гр. Дупница, ул. „Хемус“ № 3, съотв. на 16.08.2022г. по работни места и на 12.09.2022г. по
документи, длъжностните лица при касатора са констатирали, че в цеха е прието на работа лицето Р. Д. А., която изпълнява
трудови задължения като „гладач“, без сключен
трудов договор в писмена форма с работодателя „Д.2.“ ООД.
За деянието е съставен АУАН № 10-2200102/19.09.2022г. въз
основа на данните в ПИП № ПР2226696/12.09.2023г., в който акт се съдържат
същите фактически обстоятелства относно релевираното деяние.
В
производството пред въззивната инстанция са събрани писмени и гласни
доказателства, от които съдът е
установил от фактическата страна на спора, че на 16.08.2022г. е извършена
проверка в обекта на търговското дружество за спазване на трудовото
законодателство, като на работещите са изискани декларации по чл.402, ал.1, т.3
от КТ. Такава декларация е попълнила и Р. Д. А., която посочила, че от същия
ден работи като гладач без да е отбелязала дали има сключен трудов или
граждански договор. В декларацията липсва отразено уговорено трудово
възнаграждение и почивни дни, но е вписано работно време от 08,00ч. до 16,30ч. А.
е посочила, че е за „проба“. На 12.09.2022г. е извършена проверка по документи, при която дружеството
е представило граждански договор от 05.08.2022г. сключен с Р.Д.А.за изглаждане на 100 дамски якета, но без срок и уговорено възнаграждение. Във връзка с
последното, дружеството като възложител се е задължило да изплаща хонорар само
при приет и одобрен отчет. Резултатите
от проверката са обективирани в протокол с № ПР2226696/12.09.2023г.
Съдът е разпитал
свидетели посочени и от двете страни, като от показанията на актосъставителя и
свидетелите по АУАН, е прието за установено, че при проверката по работни места
А. е работила като гладач в обекта и е
попълнила посочената декларация. От показанията на свидетелите на дружеството
съдът е установил, че А. и няколко други лица са приети същия ден в цеха на дружеството за
да бъдат изпробвани уменията им.
При така
установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за липса на
допуснати нарушения по ЗАНН, но за недоказано деяние. Според съда, събраните
доказателства не сочат за нарушение на изискването по чл.62, ал.1 от КТ, тъй
като Р.Д.А.не е полагала труд като гладач,
а е била на проба за заемане на тази длъжност. Според съда, КТ не съдържа
забрана за проверка на уменията на кандидатите за работа, като в случая се
касае за договаряне постигането на
определен резултат въз основа на сключен граждански договор. Съдът е
приел, че няма безспорни и категорични доказателства за системно
престиране на работна сила поради липса в декларацията на уговорено
възнаграждение и почивни дни. По посочените правни доводи, с оспореното решение
е отменено процесното НП.
В
касационното производство, АНО е представил справка от информационната система на ИА „ГИТ“, удостоверяваща сключен на 12.10.2022г. безсрочен трудов договор по
чл.67, ал.1, т.1 от КТ между дружеството и Р.Д.А.за длъжността „гладач“.
Касационната инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за
нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния
закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци,
сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обосновава следните изводи:
Въззивното решение
е неправилно, поради което и на
осн. чл.222,
ал.1 от АПК касационният съд го отменя и решавайки делото по същество
потвърждава наказателното постановление. Решаващите правни
доводи на районния съд са в противоречие с доказателствата по делото и
приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е събрал относимите за правилното решаване на спора
доказателствени средства, но е извел необосновани изводи за недоказаност на
деянието.
Търговското
дружество е санкционирано на осн. чл.414, ал.3 от КТ за
нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, а съвкупната и последователна преценка на
доказателствата обосновава правни изводи за осъществено съставомерно деяние,
т.е. правни изводи различни от съдържащите се в оспореното решение. Доказано е
неизпълнение на задължението по чл.62, ал.1 от КТ от търговеца, който при съществуващо трудово правоотношение
и полагане на труд по него, не е сключил
трудов договор с работника Р. Д. А..
В този смисъл предявеното обвинение и
правната квалификация на релевираното деяние съответстват на установените
фактически обстоятелства. Както се посочи, правилото на чл.62, ал.1 от КТ
въвежда задължение трудовия договор да се сключва в писмена форма, а нормата на
чл.1, ал.2 от КТ сочи, че отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения. Приложението на посочените нормативни
правила изисква преценка дали отношенията между дружеството и Р.Д.А.на
16.08.2022г. са по предоставяне на работна сила, тъй като при положителен
отговор, работодателят е длъжен да сключи с работника трудов договор.
Бездействието във връзка с горното задължение е съставомерно административно нарушение.
Съвкупният
анализ на доказателствата, събрани във въззивното производство, обосновава
изводи за предоставяне на работна сила от Р. А. в деня и часа на проверката. Съдържанието
на попълнената от лицето декларация установява, че същата се е намирала в
шивашкия цех на дружеството, изпълнявала е длъжността „гладач“ с определено
работно време без сключен трудов или граждански договор. В съдебно заседание, същата не е дала ясен
отговор защо не е посочила в декларацията, че има сключен граждански договор, не
е посочила точната дата на сключване на този договор и е отричала, че е
работила. Горните показания са в противоречие с показанията на актосъставителя
и свид. М. А., съгласно които А. е
гладела самостоятелно якета в цеха и е обяснила, че е дошла на проба за работа от
08,00ч. до 16,30ч. Липсата на отбелязан
граждански договор в декларацията на А. сочи за отсъствие на изготвен и
действащ такъв към датата на проверката по работни места. Приложеният договор е
сключен по-късно по повод проверката по документи и същият не отразява реално
възникнали облигационни отношения между страните. Показанията на свидетелите на
дружеството досежно уговорка с А. за инцидентно възлагане на работа противоречат на установеното на място
от проверяващите реално престиране на труд от лицето и съдържанието на
попълнената декларация. Следователно, анализът на доказателствата установява,
че на 16.08.2022г. Р. А. е престирала
работна сила в шивашкия цех на дружеството на длъжността гладач с определено
работно място, работно време и под контрола на работодателя. Липсата на
посочено в декларацията трудово възнаграждение не води до друг правен извод, тъй
като от една страна, декларацията има информативно значение и може да не
съдържа всички релевантни за трудовото правоотношение елементи и от друга
страна, останалите данни в декларацията ведно с констатациите от проверяващите
на място установяват основни елементи на
трудовото правоотношение, като в същото време не установяват нито един от
елементите на граждански договор за изработка.
Настоящият състав на касационната
инстанция счита, че доказателствата по делото сочат за престиране на работната
сила в условията на изпитване, което
престиране е необходимо да се предшества от трудов договор със срок за
изпитване при условията на чл.70, ал.1 от КТ, който по общото правило на чл.62,
ал.1 от КТ се документира в писмена форма. Задължението по отношение писмената форма
на трудовия договор е абсолютно и еднакво за всички видове трудов договор,
независимо от техния вид, а липсата на трудов договор в писмена
форма, съставлява нарушение на чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Горните
констатации изключват правилността на
изводите на въззивния съд за недоказаност на административното
нарушение. Обратно на приетото в оспореното решение, в случаите на несключване
на трудов договор при съществуващо трудово правоотношение и полагане
на труд по него, е налице неизпълнение на задължението по чл.62, ал.1 от КТ,
а приложимата санкционна норма е тази по
чл.414, ал.3 от КТ. Осъществено е
релевираното съставомерно деяние и
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
търговското дружества в качеството му работодател. Наложената имуществена санкция е в
минималния, предвиден от закона, размер. Издаденото НП е законосъобразно и като
го е отменил районният съд е постановил неправилно решение. Дължимо
е решение при усл. на чл.222, ал.1 от АПК за отмяна на въззивния съдебен акт и
произнасяне по съществото на спора за потвърждаване на процесното НП.
На
основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, дружеството дължи заплащане на ДИТ –
Кюстендил на юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция в размер
на 80лв.
Водим от гореизложеното, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
300 от 11.08.2023г. на Районен съд –
Дупница по АНД № 1217/2022год. и вместо
него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №10-2200102/09.11.2022г., издадено от
директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Кюстендил, с което на „Д.2.“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление ***, в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер
на 1500лв. на осн.чл.414, ал.3 от КТ във вр. с чл.62, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „Д.2.“ ООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Дирекция “Инспекция по труда”
– Кюстендил деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната
инстанция в размер на 80,00лв.
Решението не може да се обжалва.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи.
Председател: Членове: 1. 2.