Решение по дело №458/2020 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 260033

 

гр. ВРАЦА,  09.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд гражданско отделение в публичното заседание на 03.02.2021г. в състав:

 

Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ

    Членове:НАДЯ ПЕЛОВСКА

       мл.с.К. КОЛЕВА

                                    

в присъствието на:

секретар Христина Цекова

като разгледа докладваното  от съдията Н.Пеловска              

в.гр. дело N 458         по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Въззивното дело е образувано въз основа на подадена въззивна жалба от адв.Т.П., като пълномощник на П.С.М. ***, против решение №216/28.08.2019г. на Районен съд-Мездра, постановено по гр.дело №123/2019г.

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено в нарушение на закона. Развиват се доводи, че тъй като ответника по иска е бил задължен от съда да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото, но не е сторил това, то приложение е следвало да намери разпоредбата на чл.176, ал.3 от ГПК. Поддържа се, че неправилно районният съд не е приложил посочената разпоредба, като предвид обстоятелствата по делото тя е била единствената правна възможност за ищеца да докаже иска си.

Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск с присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Препис от въззивната жалба е бил връчен на ответника  М.С. ***, от упълномощения адвокат на който-адв.Т., е постъпил писмен отговор, че я оспорва като неоснователна. Развиват се съображения, че разпоредбата на чл.176, ал.3 от ГПК не е императивна, а се прилага от съда съобразно останалите доказателства, каквито в случая не са били събрани. Иска се потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Първоначално във връзка с постъпилата въззивна жалба е било образувано в.гр.дело №216/2020г.по описа на ОС-Враца. В рамките на това дело съдебният състав е констатирал, че в подадения от въззиваемия М.С.С. отговор е било инкорпорирано искане, имащо характер на такова по чл.248 от ГПК за допълване на първоинстанционното решение в частта му за разноските. С оглед на това, с определение №334/3.6.2020г., постановено по в.гр.дело №216/2020г. ОС-Враца е прекратил производството по същото дело и го е върнал на РС-Мездра с указания за произнасяне по инкорпорираното в отговора на въззивната жалба искане по чл.248 от ГПК на ответника М.С.С., за допълване на първоинстанционното решение в частта му за разноските.

В откритото производство по чл.248 от ГПК РС-Мездра е постановил определение №521/14.07.2020г., с което е допълнил решението си от 28.08.2019г. по гр.дело №123/2019г. в частта му за разноските, осъждайки ищеца П.С.М. да заплати на ответника М.С.С. деловодни разноски в размер на 300 лв.

Против така постановеното определение по чл.248 от ГПК частна жалба е подадена от П.С.М. ***. В жалбата се твърди, че ответникът не е бил представил списък на разноските, поради което съгласно  разпоредбата на чл.80, изр.2 от ГПК не разполага с правото да иска обжалване на решението в тази му част. Поддържа се също, че на ищеца не е бил връчван препис от молбата по чл.248 от ГПК и той е бил лишен от право на отговор.

Препис от частната жалба на П.С.М. е бил връчен на ответника  М.С. ***, но отговор от него не е постъпил.

При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба против решение №216/28.08.2019г. на Районен съд-Мездра, постановено по гр.дело №123/2019г. настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

Редовна и допустима е и частната жалба против определение №521/14.07.2020г. на РС-Мездра по гр.дело №123/2019г., която е приета за общо разглеждане с въззивната жалба против първоинстанционното решение.

Във въззивното производство доказателства не са събирани.

При констатациите за допустимост и редовност на жалбите, въззивният съд е задължен да се произнесе служебно по валидността на решението, а по допустимостта му в обжалваните му части. Що се отнася до правилността на решението, въззивният контрол е ограничен от релевираните в жалбата оплаквания. 

В случая, обжалваното решение на РС-Враца е валидно и допустимо, доколкото е постановено в съответствие с основанието и петитума на исковата молба.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд-Мездра е бил сезиран с предявен от П.С.М. *** иск против М.С. ***, иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1500 лв., представляваща невърнат заем, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на получаването й до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че преди около 3-4 години преди датата на предявяване на иска 07.06.2018г. страните били колеги и тъй като ответникът бил материално затруднен и страдал от диабет, ищецът се съгласил да му предостави в заем сумата от 1500 лв. За предаването на сумата от ищеца на ответника разписка не била съставена. Ищецът многократно искал връщане на заетата сума, но въпреки, че през лятото на 2017г. ответникът сам поискал адрес, на който да му я изпрати чрез пощенски запис, не сторил това и заемът не е върнат и до момента.

По реда на чл.131 от ГПК ответникът М.С.С. е ангажирал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че между страните никога не е бил сключван устен или писмен договор за заем, както за исковата, така и за други суми, поради което счита фактическите твърдения на ищеца за голословни и неверни. Иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на деловодни разноски.

Тъй като в исковата молба ищецът заявява, че не разполага с разписка за предаване на исковата сума и не се позовава на сключен договор, на основание чл.176, ал.1 от ГПК той е поискал ответникът да се яви в съдено заседание за отговор на въпросите получил ли е в заем сумата от 1500 лв. и върнал ли е дори част от същата.

С протоколно определение от 22.05.2019г. районният съд е допуснал явяването на ответника по реда на чл.176, ал.1 от ГПК за отговор на така поставените въпроси в с.з. на 03.07.2019г., за което той е бил надлежно уведомен с призовка, получена на 29.05.2019г. чрез неговата снаха. В насроченото за 03.07.2019г. открито съдебно заседание ответникът не се е явил и не е представил доказателства за наличието на уважителна причина за неявяването /в случая пълномощника му е посочил, че е в командировка/, поради което районният съд е наложил глоба за неявяването и е отложил делото за 17.07.2019г. На 17.07.2019г. ответникът отново не се е явил за отговор на поставените му въпроси, като е представен болничен лист. Отчитайки, че в болничният лист липсва отбелязана невъзможност за явяване на ответника пред съда, районният съд дал ход на делото и го е обявил за решаване. С обжалваното решение обаче, съдът е приел, че не може да приложи последиците по чл.176, ал.3 от ГПК, тъй като отговорите на поставените въпроси биха съставлявали признание на иска, при което и при липсата на други доказателства, е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Съдът е сезиран с осъдителен иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД. За основателността на този иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване фактите, на които основава своите искания, т. е. съществуването на договор за заем между страните, предаването и съответно - получаването на претендираните суми от ответника в заем и поемането на задължение от последния да ги върне в уговорения срок. Видно от изложените в исковата молба фактически обстоятелства и петитума на същата, ищецът основава претенцията си на заемни правоотношения. Договорът за заем е реален договор и за сключването на същия не е достатъчно постигането на съгласие между страните, а е необходимо заемодателят фактически да предаде на заемателя вещта предмет на договора. Следователно, ищецът следва да докаже реалното предаване на претендираните суми в заем на ответника.

В процесния случай ищецът не е ангажирал доказателства, установяващи съществуването на сключен устен договор за заем между страните, в т.ч. предаване на сумата от 1500 лв.на ответника и поемането на задължение от последния да я върне в определен срок или при поискване. Единственото доказателствено искане, което ищецът е направил, е било призоваването на ответника по реда на чл.176, ал.1 от ГПК, като установено е, че без да има основателна причина за това,  ответникът не се е явил да отговори на въпросите, свързани с получаването на исковата сума и нейното връщане на ищеца. Тъй като обясненията на страните по чл.176, ал.1 от ГПК се дават за определени правнорелевантни факти или обстоятелства по делото, то и разпоредбата на чл.175 от ГПК урежда начина, по който признанието на тези факти или обстоятелства следва да се ценят, а именно съобразно всички обстоятелства по делото. Ето защо, за да бъдат приложени последиците по чл.176, ал.3 от ГПК (обстоятелствата да се приемат за доказани), е необходимо ищецът да е ангажирал и други доказателства, от които да може да се направи извод, че договор за заем действително е бил сключен и заетата сума е била получена от ответника. Такива доказателства в случая ищецът не е ангажирал, поради което първоинстанционният съд правилно не е приложил разпоредбата на чл.176, ал.3 от ГПК. Следва да се отбележи също така, че макар признанието на определени правнорелевантни факти по реда на чл.176, ал.1 от ГПК да е съвместимо с оспорването на иска, каквото в случая е направено от ответника, признанието на факти се различава от признанието на иска. Доколкото признанието на иска е изявление на ответника, че правното твърдение на ищеца отговаря на действителното правно положение, то не е съвместимо с оспорването на иска. По тази причина и тъй като искът е оспорен от ответника, който твърди, че между страните никога не е бил сключван устен или писмен договор за заем, както за исковата, така и за други суми, то последиците по чл.176, ал.3 от ГПК не е допустимо да бъдат прилагани, тъй като положителният отговор на въпросите на ищеца по същество представлява не признание на факт, а признание на иска. Признанието на иска е процесуално действие, което може да бъде направено само лично от ответника и има за предмет субективни права, а не факти, като включва и отказ от защитата срещу иска. По тази причина искът не може да бъде признаван чрез средствата и по реда на чл.176 от ГПК, като при липсата на други доказателства, относно съществуването и изпълнението на спорното правоотношение, той се явява неоснователен и като такъв правилно е бил отхвърлен от районния съд.

При тези съображения съдебният състав намира оплакванията във въззивната жалба за неоснователни, а атакуваното решение на РС-Мездра за правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила, поради което ще следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора, правилно и законосъобразно се явява и обжалваното определение на РС-Мездра от 14.07.2020г., постановено по реда на чл.248 от ГПК. Тъй като искът правилно е бил отхвърлен, то на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски, които в случая претендира за заплатеното от него адвокатско възнаграждение. Не могат да бъдат споделени оплакванията в частната жалба, че с оглед липсата на представен от ответника списък на разноските, той е бил лишен от правото да иска изменение на решението в частта му за разноските. В случая претенцията на ответника за разноски при отхвърляне на иска е заявена още с отговора на исковата молба, но с постановеното по делото решение от 28.08.2019г. районният съд е пропуснал да се произнесе по въпроса за разноските. Предвид този пропуск искането на ответника не съставлява искане за изменение на решението в частта му за разноските, а е искане за допълване, допустимостта на което не е поставена в зависимост от представянето на списъка по чл.80 от ГПК. Ето защо районният съд правилно е разгледал това искане и правилно е присъдил деловодни разноски в размер от 300 лв.в полза на ответника. Тъй като самото искане за допълване е било инкорпорирано в отговора на въззивната жалба, препис от който е бил връчен на ищеца, то неоснователно се явява и направеното в частната жалба оплакване за невръчен препис от искането за допълване.

При тези съображения обжалваното определение №521/14.07.2020г.на РС-Мездра също ще следва да се потвърди.

С отговора на въззивната жалба въззиваемия М.С. е направил искане за присъждане на разноски и за въззивното производство, като е представил доказателства /л.16 от в.гр.дело №216/20г./ за заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.  С оглед така направеното искане и предвид изхода на спора пред въззивната инстанция, жалбоподателят П.С.М. ще следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия М.С. сумата от 300 лв.деловодни разноски за адвокатска защита.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

             Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение №216/28.08.2019г. на Районен съд-Мездра, постановено по гр.дело №123/2019г.

ПОТВЪРЖДАВА определение №521/14.07.2020г. на Районен съд-Мездра, постановено по гр.дело №123/2019г., с което е допълнено решение №216/28.08.2019г в частта му за разноските.

ОСЪЖДА П.С.М. ***, с ЕГН ********** да заплати на М.С. ***, с ЕГН **********, сумата от 300 лв. деловодни разноски за адвокатска защита пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........