№ 58
гр. Русе, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милена Пейчева
Членове:Александър Иванов
Пламен Дочев
при участието на секретаря Маня Пейнова
в присъствието на прокурора М. М. М.
като разгледа докладваното от Александър Иванов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20234500600080 по описа за 2023 година
Производство по глава двадесет и първа от НПК.
Образувано е по Протест на Районна прокуратура – Русе, против
Присъда № 122/27.10.2022год., постановена по НОХД№ 394/22г. на Районен
съд – Русе, с която:
подсъдимия Е. Г. Г., на основание чл.304 от НПК е признат за невинен и
оправдан в извършване на престъпление по чл.290 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от
НК - че на 13.01.2021г. в гр.Русе, в съизвършителство с М. Д. Д., от гр.
Русе, пред съд - IX-ти н.с. на Районен съд- гр.Русе, като свидетел по АНД
№ 1975/2020г. по описа на Районен съд – Русе, устно съзнателно
потвърдил неистина, че на 03.09.2020г., в гр. Русе, служител на
Регионална дирекция „А.а.“ – гр. Русе не е подал сигнал за спиране със
стоп-палка по образец на Г.Н.Г. от гр. Русе, като водач на лек автомобил,
марка и модел „Дачия Сандеро“, с рег. № ****.
подсъдимия М. Д. Д. на основание чл.304 от НПК е признат за невинен и
оправдан в извършване на престъпление по чл.290 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от
НК - че на 13.01.2021г. в гр.Русе, в съизвършителство с Е. Г. Г., от гр.
Русе, пред съд - IX-ти н.с. на Районен съд – гр.Русе, като свидетел по
1
АНД № 1975/2020г. по описа на Районен съд – Русе, устно съзнателно
потвърдил неистина, че на 03.09.2020г., в гр. Русе, служител на
Регионална дирекция „А.а.“ – гр. Русе не е подал сигнал за спиране със
стоп-палка по образец на Г.Н.Г. от гр. Русе, като водач на лек автомобил,
марка и модел „Дачия Сандеро“, с рег. № ****.
В протеста и допълнителните съображения към него се твърди
неправилност на присъдата, поради необоснованост следваща от несъответна
оценка на доказателствената съвкупност и в частност, за несъобразяване
наличието на достатъчна такава, която да опровергае защитната теза на всяко
от обвинените лица. Прави се искане за отмяна на първоинстанционната
присъда, и постановяване на нова – осъдителна от въззивната инстанция, по
текста, въведен с обвинението за всеки от подсъдимите, като на всеки от тях
бъде наложено съответно наказание.
В съдебно заседание от представител на Окръжна прокуратура -
Русе, протеста се поддържа в цялост, като се акцентира на необоснованост на
атакуваната присъда, предвид несъпоставяне и липса на анализ, на
следващото от доказателствените източници, реализирането на която дейност
би довело до изводи за доказаност на деянията и постановяване на осъдителна
присъда по отношение на всеки от подсъдимите.
Защитника на подсъдимите (адв.Р.) развива съображения за
неоснователност на протеста, правилност на присъдата и претендира за
цялостно потвърждаване на същата, в каквато насока е и становището на
подсъдимите.
Изведеното по фактите в атакуваната присъда, е установено при
липса на противоречие в съвкупността, поради което не следва само да се
повтаря и тук. Като пояснение, имащо значение по предмета, въведен с
обвинението, следва да се отбележи, че всъщност въз основа на самите факти,
въведени в обстоятелствената част и на обвинението (идентично и в тази част
на присъдата, вече като приета даденост от съда въз основа на събраната
съвкупност в проведеното първоинстанционно производство) липсва
фактическо твърдение, че който и да е от двамата подсъдими възприел
подаване на сигнал за спиране със стоп-палка по образец от служител на
РД“АА“ – Русе при процесното време и място, така, че съответно от значение
за съставомерност според предмета на обвинението, казвайки нещо противно
2
по време на разглеждане на съответното НАХД по описа на РРС, при устно
даване на показания, всеки от тях да е изложил неистина в качеството на
свидетел в съдебното следствие по последното дело.
Въз основа установеното от доказателствената съвкупност, с
атакуваната присъда било прието, че обвинението останало недоказано по
несъмнен начин, и както следва по аргумент на противното от чл.303, ал.2 от
НПК било постановено оправдаване на всеки от процесните подсъдими по
повдигнатото им обвинение. Съображенията на първата инстанция за това
качество на събраната съвкупност, съответно и за решението по същество,
изцяло се споделят и от въззивната инстанция. С протеста (развито и в
пренията пред въззивната инстанция от прокурора) се предлага извода за
виновност (за съзнателно потвърждаване на неистина – което ще следва да
предпостави доказаност, че всеки от двамата подсъдими е видял подаването
на сигнал за спиране със стоп - палка и въпраки това в проведеното НАХД
казал противното), се претендира това да стане по линия на презумпция,
следваща от съпоставяне на доказателствените източници в насока, че при
процесните време и място на пътя се намирал служител, който подал сигнал
със стоп палка и факта, че в идващият към мястото автомобил като пътници
се намирали двамата подсъдими - като се предположи, че при тази ситуация
подсъдимите няма как, да не са възприели подаването на сигнала и изводимо
от това, казвайки нещо различно в заседанието по съответното НАХД
излъгали, а извод по виновността, базиран на предположение, не се допуска
от принципа, прогласен в чл.303, ал.1 от НПК. Във всеки случай събраното по
настоящото дело, води до недостатъчност на доказателствата с обвинителен
характер и виновност може единствено да се предполага (което следва и от
самото изложение на прокурора пред въззивната инстанция за определен
паритет на съдържанието на източниците в оправдателна и осъдителна
насока). Ако при анализа на съвкупността се подходи по искания с протеста
начин, това би било в противоречие с водещият принцип за невинност до
доказване на противното, и не обвинените лица следва да доказват, в
подкрепа на защитната си линия по делото, че не са възприели подаване на
сигнал за спиране със стоп - палка от даден служител на АА – Русе на
процесното време и място, а би следвало това да е доказано (и то по несъмнен
начин) въз основа на събраната по делото доказателствена съвкупност. Или
комплекса от факти - че в дадения момент св.Д. подал сигнал за спиране със
3
стоп-палка (установено посредством неговите показания и информацията от
видеозаснимане) и това, че в приближаващият се към него автомобил се
намирали като пътници двамата подсъдими (при следващото от съвкупността,
че във всеки момент на давана от тях информация за лично възприетото
излагали една и съща, идентична информация – че не възприели подаване на
такъв сигнал – в проведеното НАХД, в проведеното първоинстанционно
производство, а заявено като позиция и пред въззивната инстанция, оставя
съмненост за виновност в аспекта на състава на чл.290, ал.1 от НК за всеки от
тях, в частност и за въведеното съучастие, която съмненост изключва
постановяване на осъдителна присъда. Това обуславя извод за правилност на
протестираната оправдателна присъда и мотивира решението на въззивната
инстанция, тя да бъде потвърдена.
Предвид това, въззивната инстанция упражнявайки правомощията
си по чл. 314, ал.1 от НПК, след като извърши служебна проверка на
атакуваната присъда счита, че не са налице изменителни или отменителни
основания, поради което, на основание чл.338 от НПК, тя следва да бъде
потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 122/27.10.2022г., постановена по
НОХД№ 394/22г. по описа на Районен съд – Русе.
Решението е окончателно.
Председател:
4
Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5