№ 2354
гр. Пловдив, 28.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330206690 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия Г № 0023047 за
нарушение извършено на 16.10.2020 г., издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на А.
М. И., ЕГН **********, с адрес **** на основание чл. 638, ал. 4, вр. с ал. 1 вр. с чл.
461, т. 1 от Кодекса за Застраховането (КЗ) му е наложено административно наказание
– имуществена санкция в размер на 250 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
В жалбата бланкетно се моли за отмяната на електронния фиш. В съдебно
заседание жалбоподателя не се явява, не се представлява. В писмено становище
процесуалния му представител моли за отмяната на електронния фиш поради твърдяна
липса на описание на факти и описание на нарушението, не била посочена правилната
квалификация, електронния фиш бил нищожен поради липса на компетентност,
липсващи реквизити на ЕФ, неправилна експлоатация на АТСС.
Въззиваемата страна е взела писмено становище, като счита, че обжалваният акт
е законосъобразен като издаден съобразно всички законови изисквания. Не се
представлява в съдебно заседание. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява
неоснователна, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 18.10.2020 г. в 15:56 ч. в гр. Пловдив на бул. „Марица“ срещу № 196 в посока
изток-запад е било управлявано МПС марка Форд, Модел Фокус с ДКН ***, а
жалбоподателят като физическо лице, собственик на МПСто, което е регистрирано в
България и не е спряно от движение, не е сключил договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ и същата на е била активна към посочената дата и това е установено с
1
автоматизирано техническо средство и система /АТСС/ TFR1-M 581.
Установява се автоматизирано техническо средство TFR1- М № 581 да е
одобрено средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г.
Същото е минало периодична техническа проверка на 28.09.2020 г., като е издаден
протокол от проверка № 8-33-20 от същата дата. Въпреки изтеклия срок, съгласно чл.
30, ал. 5 от Закона за измерванията, средството се счита одобрено. Изготвена е снимка,
документираща разположението на АТСС.
На 07.11.2020 г. е бил сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” за процесния автомобил.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимковия материал от АТСС, разпечатка от софтуер на
АТСС за установено нарушение, удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835 на Български институт по метрология /БИМ/ и Протокол 4-32-20 на
ГДНП сектор „Управление на собствеността“ гр. София, протокол за използване на
АТСС рег. № 1030р-33148/19.10.2020 г., разпечатка на фиш серия Г № 0023047,
разпечатка от сайта на Гаранционен фонд за валидни застраховки Гражданско
отговорност на МПС с рег. № ***, снимки на служебен автомобил, справка за
собственост на автомобил с рег. № ***.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно административнонаказаващия орган е установил и описал
нарушение на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Посочената норма гласи, че
Договор за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да
сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано
на територията на Република България и не е спряно от движение. От обективна
страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
При установяването на нарушението с АТСС и издаването на електронен фиш,
законът поставя още едно допълнително изискване, а именно въвежда се и изискването
към фактите в нарушението, а именно въпросният автомобил да е бил управляван и
съдът намира за редно да отбележи отговорното отношение на органите издаващи
електронния фиш, които са променили досегашната си практика и са включили тези
факти в описанието на нарушението. Безспорно установено е, че на 18.10.2020 г. в
15:56 ч. лек автомобил марка „Форд” модел „Фокус” с ДКН *** е бил управляван, по
бул. Марица до № 196 в гр. Пловдив, като към този момент автомобилът не е имал
валидно сключена застраховка Гражданска отговорност.
Установява се и не се спори, че лицето, на което е издаден електронния фиш е
собственик на автомобила.
Като собственик и водач на МПС жалбоподателят е осъзнавал че негово
задължение е, когато автомобилът се движи по пътищата отворени за обществено
ползване, за същия да има валидна застраховка гражданска отговорност. Нарушителят
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си – противоправността на
притежаване и управление на МПС, което не е спряно от движение, и липсата на
сключена застраховка „Гражданско отговорност”, предвиждал е, че неизпълнението на
задължението му може да доведе до настъпване на общественоопасни последици.
Следователно жалбоподателят не е съобразил правилата на КЗ, като по време на
движение с автомобила си не е имал сключена и действаща задължителна застраховка.
Същата норма има за цел да бъдат обезпечени последиците от ПТП и да се гарантира
правото на обезщетение на евентуалните пострадали от ПТП. Затова съдът намира, че
деянието му е извършено при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял
тяхното настъпване.
2
Правилно описаното нарушение е съотнесено към санкционната разпоредба по
чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, която предвижда при нарушение на правилото
по чл. 438, ал. 1, т. 1 от КЗ нарушителят да се наказва с глоба в размер на 250 лв. Съдът
намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за
оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които
е тежестта на нарушението. Размерите на наложената глоба са фиксирани от
законодателя, поради което не могат да се ревизират от съда.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12
от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение.
Разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е приложима и в процеса,
развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от
ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното престъпление /в конкретния
случай административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства,
които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Напротив, процесният случай
разкрива белезите на обичайните нарушения от същия вид. От друга страна не може да
бъде взето предвид последващото поведение на нарушителя по сключване на ЗГО на
07.11.2020 г. като добра характеристика на личността му или по ниска степен на
обществена опасност на нарушението. Не се разкриват други обстоятелства, които
биха могли да имат отношение към приложението на чл. 28 от ЗАНН и да
характеризират случая със значително по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи.
Настоящия съдебен състав намира, че процесния ЕФ е напълно законосъобразен,
тъй като при издаването му е не допуснато нарушение на материалния закон или на
процесуалните правила.
В Кодекса за застраховането е предвиден специален ред за установяване на
нарушения с автоматизирано техническо средство - чл. 647, ал. 3 от КЗ, който гласи,
че: "Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с
препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от
получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6.
Член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага. Т.е. за всички
останали случаи извън посочените изрично в цитираната разпоредба, налагането на
административно наказание с електронен фиш е недопустимо.
Видно е, че в обжалвания електронен фиш наказващия орган е посочил, че е
допуснато нарушение именно на чл. 483, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 638, ал. 4 от КЗ
във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, с което е изчерпателно е описана и правната
квалификация на нарушението, релевантната санкционна норма и редът, по който
същото е установено и с това са изпълнени стандартите на изчерпателно описание на
3
нарушението като са обхванати всички аспекти от защитата на правото на нарушителя
да разбере в какво е обвинен да е извършил.
Съдът не споделя че липсва фактическо описание на нарушението, тъй като
същото изобщо не кореспондира с текстовото съдържание в електронния фиш, където
ясно и точно е посочено фактическото му описание.
Относно приложението на процесуалните правила:
След запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства
намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за
съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган,
издал го.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно-наказателното
производство по налагане на наказание. Електронният фиш е издаден при спазване на
императивните изисквания на закона, по съставения образец, като съдържа подробно
описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността
му и за параметрите на вмененото нарушение. Подробно и изчерпателно са описани
фактите запълващи диспозитива на нарушението норми.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на
установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни
АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени
към превозно средство.
Процесният случай е от третата група мобилни АТСС, прикрепени към превозно
средство, което е видно и от представените снимки на служебния автомобил. То се
характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в
присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него, тъй като
такъв не участва в процеса по установяване на нарушението. След установяване и
заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен
за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител.
Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на
административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя.
Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на
определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за
формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по
съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на
изискванията за тяхното използване.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
/Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо
средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския
институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка, което в настоящият случай е осъществено видно
от приложените доказателства; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
преминало е последваща техническа проверка и нарушението е извършено в срока на
валидност. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен
4
протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер,
което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на
ползването му, точното местоположение, ограничението на скоростта на
контролирания участък, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима
на измерване, началото и края на работата по час и минута и номер на първо и
последно статично изображение, в който промеждутък е и номерът на клипа, въз
основа на който е издаден електронен фиш, броя на установените нарушения.
Посочено е името на служителя разположил и АТСС, както и длъжността и подписа на
лицето проверил протокола и датата на проверката. Това е достатъчно за съда да
приеме, че е обезпечена процедурата по установяване на нарушението.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към санкционната разпоредба по
чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, която предвижда при нарушение на правилото
по чл. 438, ал. 1, т. 1 от КЗ нарушителят да се наказва с глоба в размер на 250 лв. Съдът
намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за
оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които
е тежестта на нарушението. Размерите на наложената глоба са фиксирани от
законодателя, поради което не могат да се ревизират от съда.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновно
материалноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са спазени
задължителните формални изискания за използването на АТСС съгласно действащата
законова регламентация към момента на извършване на деянието, което дава
основание електронният фиш да се прецени като законосъобразен и последицата от
това – да бъде потвърден.
По разноските:
Предвид изхода на спора и неоснователността на подадената жалба разноски в
полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани. Право на такива възниква за
въззиваемата страна като с писменото становище такива са претендирани. Поради
това на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, следва за юрисконсулта на въззиваемата страна да се
определи възнаграждение в минимален размер, с оглед положените свръх минимални
усилия, а именно 80 лв.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия Г № 0023047 за нарушение извършено
на 16.10.2020 г., издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на А. М. И., ЕГН
**********, с адрес **** на основание чл. 638, ал. 4, вр. с ал. 1 вр. с чл. 461, т. 1 от
Кодекса за Застраховането му е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 250 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА А. М. И., ЕГН **********, с адрес ****, да заплати на ОД на МВР
Пловдив, сумата от 80 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6