Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260300 16.02.2021 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен
съд
Х граждански състав
На двадесети
януари Година
2021
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана К.-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 9636 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод
предявения от „ИНЖЕНЕРИНГОВА КОМПАНИЯ СИТИ ГАЗ” ЕООД против „ДАЙВ ТЕХНОЛОДЖИС”
ЕООД иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 029,17
лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди вследствие
на неоснователно допуснато в полза на ответника обезпечение на бъдещ иск по
ч.гр.д. № 7516/2017 г. на БРС чрез налагане на запор на банковите сметки на
ищеца, както и да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото. В
исковата молба се твърди, че между страните не са били налице търговски
взаимоотношения. Твърди се също така, че ответникът е поискал да бъде допуснато
обезпечение на негов бъдещ иск против ищеца, като такова е било допуснато срещу
гаранция в размер на 1 300 лв. и е бил наложен запор на банковите сметки
на ищеца в ТБ „ИНВЕСТБАНК“ АД до размера от 14 598,33 лв., от които
13 300 лв. – главница, 10 лв. – разноски по изпълнителното дело и
1 288,33 лв. – такси по ТТР към ЗЧСИ. На следващо място се твърди, че
искът, чието обезпечение е било допуснато, е бил отхвърлен с Решение №
38/09.01.2019 г. по гр.д. № 1249/2018 г. на РС - Стара Загора, което е влязло в
сила на 18.07.2019 г. Ищецът заявява, че вследствие на наложеното по молба на
ответника обезпечение не е могъл да изпълни свои парични задължения към „СИТИ
БЕТОН“ ЕООД и за забавата е заплатил по банков път лихви в размер на 767,09 лв.
- за м. октомври 2017 г. и 1 262,08 лв. - за м. ноември 2017 г., които
суми представляват имуществени вреди за ищеца, причинени му в резултат на
неоснователно допуснатото в полза на ответника обезпечение. В съдебно заседание
се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани
са доказателства.
Така
предявеният иск е с правно основание чл. 403, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 45 от ЗЗД,
като същият е допустим.
В законоустановения срок ответникът е
подал писмен отговор, в който искът е оспорен изцяло като неоснователен и
недоказан. Ответникът твърди, че с ищеца са били в дългогодишни търговски
отношения. Твърди също така, че след получаване на обезпечителната заповед е
сезирал ЧСИ Т. Д. с искане за налагане на обезпечителната мярка, в резултат на
което е бил наложен запор на банковата сметка на ищеца в ТБ „ИНВЕСТБАНК“ АД,
която е била известна на ответника от техните търговски взаимоотношения, но по
данни на ЧСИ в тази сметка не е имало парични средства, поради което е
невъзможно в резултат на този запор да са настъпили претендираните в настоящото
производство вреди. На следващо място се твърди, че по делото липсват
доказателства ищецът да е платил посочените в исковата молба лихви за забава,
като ответникът е оспорил представените от ищеца два протокола от 04.12.2017 г.
Посочено е също така, че съгласно Протокол № 450/04.12.2017 г. задълженията са
били платени с банков превод от 04.12.2017 г., поради което не може да се
твърди, че те не са били платени своевременно именно поради наложения от ЧСИ
запор на банковата сметка на ищеца, тъй като вероятно ищцовото дружество е
имало и други банкови сметки, които не са били запорирани. С оглед на горното
ответникът счита, че представените от ищеца доказателства не доказват по
безспорен и несъмнен начин, че за ищцовото дружество са настъпили вреди от
наложения запор на банковата му сметка като обезпечение на бъдещия иск на
ответника. Освен това ответникът твърди, че „ИНЖЕНЕРИНГОВА КОМПАНИЯ СИТИ ГАЗ”
ЕООД и „СИТИ БЕТОН“ ЕООД са свързани лица по смисъла на данъчното
законодателство, тъй като едноличен собственик и управител на двете дружества е
едно и също лице, поради което е възможно процесният протокол да е бил издаден
за целите на настоящото дело. В съдебно заседание се явява процесуален
представител на ответника, който поддържа отговора, ангажирани са
доказателства. Претендира се присъждане на направените от ответника разноски по
делото.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното по делото запорно
съобщение изх. № 5378/16.10.2017 г. по изп.д. № 20178010400751 на ЧСИ Т. Д.,
това изпълнително дело е било образувано въз основа на обезпечителна заповед от
11.10.2017 г., издадена по ч.гр.д. № 7513/2017 г. на БРС, като съдебният
изпълнител е наложил запор върху всички банкови сметки на „Инженерингова
компания Сити Газ“ ЕООД, открити в „Инвестбанк“ АД, банкови касети и вземания,
които длъжникът има по договори, сключени с банката, до размера на сумата от
14 598,33 лв., които да бъдат блокирани, но сумата да не се превежда до
второ нареждане. Представена е и разписка за получаване на запорното съобщение,
от която е видно, че същото е било получено от „Инвестбанк“ АД на 18.10.2017 г.
С писмо от 20.10.2017 г. банката е
уведомила ЧСИ Т. Д., че длъжникът „Инженерингова компания Сити Газ“ ЕООД има
открити две банкови сметки в „Инвестбанк“ АД с IBAN *** (в
лева) и ****** (в евро), като вземанията по същите са запорирани в изпълнение
на разпореждането на съдебния изпълнител. Посочено е също така, че по тези
сметки няма предходно наложени запори, като към момента на писмото по тях е
имало средства за частично обезпечение на запорното съобщение.
Видно от писмо изх. № 5145-1092#2/29.05.2020 г. по описа на „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЦУ,
на 18.10.2017 г. е бил наложен запор от ЧСИ Т. Д. върху вземанията по всички
сметки на „ИНЖЕНЕРИНГОВА
КОМПАНИЯ СИТИ ГАЗ“ ЕООД, открити в банката, до размера на сумата от
14 598,33 лв., към който момент по сметките на дружеството е имало
следните крайни салда: по сметка с IBAN ***
(в
лева) – 28,04 лв. и по сметка с IBAN *** (в евро) – 1
230,30 евро, като посочените суми са били блокирани до вдигане на запора от ЧСИ
на 14.11.2019 г. Посочено е също така, че от момента на налагане на запора до
неговото вдигане от сметките на дружеството няма изпълнявани преводи на суми,
както и банката не е приемала за изпълнение нареждания за преводи от
запорираните сметки.
По делото е представено извлечение от
сметката на ищеца в „ИНВЕСТБАНК“ АД с IBAN ***, от
което е видно, че през периода 01.10.2017 г. – 31.12.2017 г. по тази сметка са
извършвани множество банкови операции - теглене и внасяне на суми в брой,
нареждане и получаване на парични преводи, включително и след налагането на
запора от ЧСИ Т. Д., като през този период са извършени и седем превода на
парични суми по банкова сметка *** „СИТИ БЕТОН“ ЕООД – на 25.10.2017 г.
(8 110 лв.), на 07.11.2017 г. (30 000 лв.), на 16.11.2017 г. (34 020 лв.),
на 20.11.2017 г. (2 370 лв.), на 01.12.2017 г. (104 000 лв.), на 05.12.2017 г.
(10 000 лв.) и на 21.12.2017 г. (6 000 лв.), т.е. ищецът е оперирал със своята
сметка, въпреки наложения й запор.
С Определение № 8286/09.10.2019 г.,
постановено по ч.гр.д. № 7513/ 2017 г. на БРС, съдът е отменил допуснатото по
същото дело с Определение №
6452/05.10.2017 г. обезпечение на бъдещи искове на „Дайв Технолъджис“ ЕООД
против „Инженерингова компания Сити Газ“ ЕООД за осъждане на ответника да
заплати на молителя сумата от общо 13 300 лв., представляваща обезщетение за
претърпени вреди вследствие на неизпълнение на задължения на „Инженерингова
компания Сити Газ“ ЕООД да предаде в срок и в уговореното качество барокамера –
предмет на договор за изработка от 31.03.2017 г., чрез налагане на
обезпечителна мярка „запор” до размера на сумата от общо 13 300 лв. върху
всички банкови сметки (левови и валутни) на „Инженерингова компания Сити Газ“
ЕООД в ТБ „Инвестбанк“ АД. Мотивите за отмяна на допуснатото обезпечение са, че
обезпеченият иск е бил отхвърлен с влязло в сила решение, поради което
причината, поради която е било допуснато обезпечението, вече не съществува.
Представено е и копие на Решение №
38/09.01.2019 г., постановено по гр.д. № 1249/2018 г. на РС-Стара Загора, от
което е видно, че искът на ответника, чието обезпечение е било допуснато от
РС-Бургас, действително е бил отхвърлен.
По делото е представен Договор №
474/25.11.2013 г., сключен между „ХЪС“ ЕООД (продавач), „СИТИ БЕТОН“ ЕООД
(купувач) и „ИНЖЕНЕРИНГОВА КОМПАНИЯ СИТИ ГАЗ“ ЕООД (поръчител), с който са
уредени рамковите условия, при които продавачът ще продава на купувача стоки –
метали и метални изделия, чийто вид, количество и цена ще се конкретизират във
фактури, а поръчителят се задължава да отговаря за всички задължения на
купувача, включително за заплащането на неустойки и за получаването на
стоките.
Представен е и Рамков договор за доставка на стоки № 25/ 28.11.2013 г.,
сключен между „СИТИ БЕТОН“ ЕООД (продавач) и „ИНЖЕНЕРИНГОВА КОМПАНИЯ СИТИ ГАЗ“
ЕООД (купувач), съгласно който продавачът продава, а купувачът купува метали и
метални изделия, доставени от „ХЪС“ ЕООД. Уговорено е плащането на цената да се
извършва в срок до 30 календарни дни от издаването на данъчната фактура за извършената
доставка, като в случай на забава до 30 дни купувачът заплаща неустойка в
размер на 0,1 % на ден от дължимата сума, а след този срок – 03 %.
По делото са представени 6 бр.
фактури с доставчик „ХЪС“ ООД и клиент „СИТИ БЕТОН“ ЕООД, издадени през периода
31.08.2017 г. – 26.09.2017 г. Представени са и две справка за начислени лихви
за просрочие по фактури на „СИТИ БЕТОН“ ЕООД за м. октомври 2017 г. и м.
ноември 2017 г., но не е ясно от кого са издадени те.
Представени са и издадени от „СИТИ
БЕТОН“ ЕООД на „ИНЖЕНЕРИНГОВА КОМПАНИЯ СИТИ ГАЗ“ ЕООД фактура № **********/
31.10.2017 г. за сумата от 121 417,61 лв. с дата на плащане 31.10.2017 г.,
както и фактура № **********/15.11.2017 г. за сумата от 2 417,99 лв. с
дата на плащане 15.11.2017 г.
Като доказателства по делото е
представен издаден от „ХЪС“ ООД Протокол № 450 от 04.12.2017 г. за начислени
неустойки и обезщетителни лихви на „СИТИ БЕТОН“ ЕООД, съгласно който за
просрочието на фактури, съгласно уведомителни писма, са начислени обезщетителни
лихви на стойност 767,09 лв. (за м. октомври 2017 г.) и 1 262,08 лв. ( за
м. ноември 2017 г.), като те са платени с банков превод от 04.12.2017 г.
Представен е и издаден от „СИТИ
БЕТОН“ ЕООД Протокол № 123 от 04.12.2017 г. за начислени неустойки и
обезщетителни лихви на „ИНЖЕНЕРИНГОВА КОМПАНИЯ СИТИ ГАЗ“ ЕООД, съгласно който
за просрочието на фактури, съгласно уведомителни писма, са начислени
обезщетителни лихви на стойност 767,09 лв. (за м. октомври 2017 г.) и
1 262,08 лв. ( за м. ноември 2017 г.).
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, в заключението по която е посочено, че
начислените от „ХЪС“ ООД лихви за просрочие по фактури на „СИТИ БЕТОН“ ЕООД за
м. октомври 2017 г. са в размер на 767,09 лв., а за м. ноември 2017 г. –
1 262,08 лв. (съгласно представени справки за начислени лихви, които са
неподписани и издадени неясно от кого). Посочено е също така, че съгласно
извлечение от сметка 692 (разходи за глоби, неустойки и лихви) за период м.
октомври и м. ноември 2017 г. лихвите са счетоводно отразени в „СИТИ БЕТОН“
ЕООД по дебита на посочената сметка в кореспонденция със сметка 401 (Доставчици
– „ХЪС“ ООД) с основание „справка“. Вещото лице също така е установило, че с
протокол № 123/04.12.2017 г. „СИТИ БЕТОН“ ЕООД е уведомило „ИНЖЕНЕРИНГОВА
КОМПАНИЯ СИТИ ГАЗ“ ЕООД, че за просрочие на фактури са начислени обезщетителни
лихви на стойност 767,09 лв. за м. октомври 2017 г. и в размер на 1 262,08
лв. за м. ноември 2017 г., като съгласно извлечение от сметка 692 (разходи за
глоби, неустойки и лихви) за период м. декември 2017 г., лихвите са счетоводно
отразени в „ИНЖЕНЕРИНГОВА
КОМПАНИЯ СИТИ ГАЗ“ ЕООД
с посочено основание „протокол“. В
заключението също така е посочено, че по делото няма данни за извършено
счетоводно отразяване на плащания, отнасящи се до претендираните с исковата
молба неустойки/обезщетителни лихви. Така даденото от вещото лице заключение не
е било оспорено от страните по делото.
В съдебно заседание на 20.01.2021 г. е
разпитана св. С. Д. – главен счетоводител на „ИНЖЕНЕРИНГОВА КОМПАНИЯ СИТИ ГАЗ“
ЕООД и в „СИТИ
БЕТОН“ ЕООД, която изяснява начина на начисляване на лихви от „ХЪС“ ООД към
„СИТИ БЕТОН“ ЕООД, последващото им начисляване от „СИТИ БЕТОН“ ЕООД към „ИНЖЕНЕРИНГОВА
КОМПАНИЯ СИТИ ГАЗ“ ЕООД, счетоводното
им отразяване в „СИТИ БЕТОН“ ЕООД и в ищцовото дружество, както и други
обстоятелства, свързани с начисляването на лихви и неустойки и счетоводното им
отразяване, които съдът намира за ирелевантни за спора по настоящото дело.
При така представените по делото
доказателства, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан по
следните съображения:
По делото се установи, а и страните не
спорят по отношение на този факт, че по молба на ответника и по реда на
обезпечение на бъдещ иск е бил наложен запор на банковите сметки на ищеца в
„ИНВЕСТБАНК“ АД, като запорът е бил наложен на 18.10.2017 г. Установи се също
така, че обезпеченият иск е бил отхвърлен.
Не се доказа обаче твърдението на ищцовото
дружество, че в резултат на наложения запор на банковите му сметки то е било в
невъзможност да изпълнява задълженията си за заплащане на дължими суми по
фактури, издадени от „СИТИ БЕТОН“ ЕООД, а напротив - от представеното по делото
извлечение от банковата сметка на ищеца в лева, открита в „Инвестбанк“ АД,
която е била запорирана, се установява, че в периода на запора от тази сметка
многократно са били превеждани суми по сметката на „СИТИ БЕТОН“ ЕООД, т.е.
наложеният запор не е довел до невъзможност ищецът да оперира с наличните по
тази сметка парични средства, съответно евентуално неплащане в срок на негови задължения
към „СИТИ БЕТОН“ ЕООД през този период не е било в резултат на наложения по
молба на ответника запор на банкови сметки.
Не се доказа също така, че ищецът е
платил на „СИТИ БЕТОН“ ЕООД лихви за забава в посочения по делото общ размер от
2 029,17 лв.
Съдът намира, че представените от
ищеца доказателства във връзка с установени между „СИТИ БЕТОН“ ЕООД и „ХЪС“ ООД
търговски отношения, както и доказателствата във връзка с възникнали за „СИТИ
БЕТОН“ ЕООД парични задължения към „ХЪС“ ООД и тяхното плащане, са неотносими
към спора по настоящото дело, тъй като по никакъв начин не установяват за ищеца
да са настъпили вреди в резултат на допуснатото против него обезпечение и
налагането на запор върху банковата му сметка.
С оглед на гореизложеното, съдът намира,
че в случая не се установи нито настъпването на имуществени вреди за ищеца в
претендирания по делото размер, нито тези вреди да са в резултат на допуснатото
по искане на ответника обезпечение и наложената обезпечителна мярка „запор“ на
банковите сметки на ищеца, открити в „ИНВЕСТБАНК“ АД. Поради това съдът счита,
че предявеният осъдителен иск е неоснователен
и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
С
оглед отхвърлянето на иска, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника направените от него разноски по делото, които са в общ
размер от 450 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ИНЖЕНЕРИНГОВА
КОМПАНИЯ СИТИ ГАЗ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, ул. „Братя Жекови“ № 91, представлявано от М. К. А., против „ДАЙВ
ТЕХНОЛОДЖИС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ул. „Георги Шагунов“ № 32, ет. 1, представлявано от К. П. П., иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 029,17 лв. (две
хиляди двадесет и девет лв. и седемнадесет ст.), представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди вследствие на неоснователно допуснато в полза
на ответника обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 7516/2017 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА „ИНЖЕНЕРИНГОВА
КОМПАНИЯ СИТИ ГАЗ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, ул. „Братя Жекови“ № 91, представлявано от М. К. А., да заплати
на „ДАЙВ ТЕХНОЛОДЖИС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ул. „Георги Шагунов“ № 32, ет. 1, представлявано от К. П.П., сумата от 450,00 лв. (четиристотин и петдесет лв.),
представляваща направените от него разноски по делото.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала:
СА