РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Разград, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АН.я М. Йорданова
при участието на секретаря Дияна Р. Г.ева
като разгледа докладваното от АН.я М. Йорданова Гражданско дело №
20223300100147 по описа за 2022 година
Исковете са с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Г. М. А. против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр.
София. Ищцата твърди, че на 30. 11. 2017 г. при ПТП загинал съпругът й М. Х. А., пътувал
в лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № МJ560GL. Виновен за произшествието е Г. И.
И., управлявал товарен автомобил „Скания“ с рег. № на влекача А *** и прикачено към
него полуремарке с рег. № ***, застрахован при ответника със застраховка „Гражданска
отговорност“. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева
със законната лихва от предявяването на претенцията пред застрахователното дружество /28.
08. 2019 г./ до окончателно изплащане на сумата. Ищцата твърди, че с пострадалия М. се
запознали през 2013 г., когато той работел в Кралство Великобритания. Една година по-
късно, през 2014 г. и тя заминала при него, където заживели на съпружески начала.
Съжителството им било хармонично, изпълнено с много любов и разбирателство. На 12. 07.
2015 г. двамата сключили граждански брак, след което отново се върнали да живеят и
работят във Великобритания. Животът им бил изпълнен с много любов, смях, взаимно
уважение, копнежи и мечти за бъдещето, като правели планове как ще изглежда дома им,
колко деца ще имат. Имали намерение да спестят пари и да се установят да живеят в
България. Всеки отпуск прекарвали в България, както тогава, когато се случило
произшествието. Изпитала шок и ужас, когато й съобщили, че съпругът й загинал в пътния
инцидент. Напуснала с. Езерче и се върнала в дома на родителите си. Месеци наред живяла
като в сън, постоянно плачела, не излизала от дома си, не се хранела, не спяла. И досега
изпитвала мъка от загубата му.
В 1-месечния срок е постъпил писмен отговор от ответника по иска. По същество
оспорва исковете по основание и по размер. Твърди, че не са налице всички елементи на
фактическия състав на отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение.
Оспорва вида, характера и интензитета на неимуществените вреди, претърпени от ищцата.
1
Претендираното обезщетение е прекомерно по размер. Оспорва механизма на твърдяното
събитие. Излага доводи, че пътният инцидент не е настъпил изцяло по вина на водача на
застрахованото при ответника МПС, а вина имал и пострадалия, поради което е налице
съпричиняване на вреносния резултат. Същият се возел без правилно поставен предпазен
колан, в неизправен автомобил. Шофьорът на автомобила, в който се возел пострадалия, е
карал с несъобразена скорост. Счита, че исковете са прекомерно завишени по размер.
Твърди, че е налице независимо съизвършителство /поне 60%/ от страна на водача на лек
автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ***: управлявал автомобила в нарушение
на разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП с несъобразена с конкретните пътни условия
скорост, като е пренебрегнал състоянието на пътната настилка. В нарушение на чл. 21, ал. 2
от ЗДвП е превишил разрешената за конкретния пътен участък скорост от 70 км/ч. В
нарушение на чл. 25 от ЗДвП управлявал автомобила без да съобразява поведението си с
обстановката на пътя. В нарушение на чл. 15 от ЗДвП не се е движил най-дясно по платното
за движение.
На осн. чл. 219, ал. 1 от ГПК са конституирани като трето лице помагач на ответника
А. Б. Х. от : с. Езерче, ул. Царевец №13, Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи,Гаранционен фонд гр. София. Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи оспорва отговорността на водача лекия автомобил „пасат“ за
настъпилото произшествие, счита, че претендираното от ищцата обезщетение е завишено по
размер, оспорва изцяло иска за заплащане на законна лихва. Гаранционен фонд счита иска за
основателен, прави възражение за съпричиняване в размер на поне 50% от пострадалия,
който пътувал без предпазен колан. Твърди, че претендираното обезщетение е прекомерно
завишено. А. Б. Х. оспорва иска като неоснователен, тъй като ищцата е имала формално
сключен граждански брак с пострадалия, но не е претърпяла неимуществени вреди – болки
и страдания. Твърди, че той няма вина за произшествието.
Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложените по делото писмени доказателства – Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, Протокол за оглед и другите събрани по нохд № 318/ 2019 г. по
описа на РОС доказателства, на 30.11.2017 г. в 16:00 часа Г. И. И. тръгнал от град Бургас
към град Русе до завод „Дунарит", за да бъдат натоварени контейнери с
продукция.Управлявал т. а. „Скания", с per. № на влекача А ***, с прикачено към него
полуремарке /контейнеровоз/ с per. № ***. Около 19:20 часа Г. И. се движел по път 1-2, в
землището на гр. Цар Калоян. На км 48+740 в ляво бил поставен пътен знак В26 „Забранено
е движение със скорост, по-висока от означената" ведно с пътен знак Т2 със зона на
действие 1500 метра. Означената скорост била 70 км/ч. Участъкът от пътя се характеризирал
с продължителен низходящ наклон, следвали поредица от остри завои. След втория десен
завой, който бил с относително малък радиус на кривата (остър завой), следвало стръмно
спускане надолу. Пътното платно в този участък било двупосочно, с хоризонтална пътна
маркировка, с три ленти за движение, всяка с широчина 3.50 метра. Въпреки поставения
пътен В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената", а именно 70 км/ч.,
и намалената видимост, поради настъпилия вечерен мрак, продължителен надлъжен
низходящ наклон на пътя, десен остър завой и мокра, хлъзгава пътна настилка,Г. И.
започнал спускането по наклона със скорост значително по - висока от разрешената - 96
2
км/ч. По същото време, в същия участък, в обратна посока от гр. Цар Калоян към гр.
Разград се движел л.а. „Фолксваген Пасат" с английски регистрационен номер MJ 560 GL, с
десен волан, управляван от пострадалия А. Х.. До него на предна лява седалка пътувал
пострадалия М. А.. В момента, в който започнал навлизане в десния завой, Г. И. преценил,
че скоростта от 83 км/ч. на товарния автомобил е висока, поради което рязко задействал
спирачната система и превключил на по-ниска предавка. В резултат на това полуремаркето
се занесло и се пречупило наляво. Г. И. вече не бил в състояние да контролира товарния
автомобил и той продължил движението си по наклона с пречупеното настрани
полуремарке, което в един момент заело цялата широчина на средната и по-голяма част от
широчината на лявата за него пътни ленти. В това време водачът Х. вече бил навлязъл в
завоя, като управляваният от него лек автомобил „Фолксваген Пасат" с per. № *** бил
разположен върху прекъснатата осева линия (МЗ) между дясната и средната за него пътни
ленти, но по-голямата част от автомобила се намирала в дясната лента. Той нямал пряка
видимост към идващата срещу него товарна автокомпозиция поради кривата на завоя,
където от вътрешната страна пътното платно граничело със залесен възходящ скат. Поради
това, в момента в който той я възприел да идва срещу него нямал никаква възможност да
предприеме аварийно спиране. В този момент, на км. 48+000 възникнал сблъсък между
управлявания от Г. И. товарен автомобил и този управляван от пострадалия Х.. В момента
на удара скоростта на товарната автокомпозиция „Скания" с рег. №А *** била 66 км/ч, а
тази на лекия автомобил - 8 4,2 км/ч. По отношение на л. а. „Фолксваген Пасат" ударът бил
челен, по-силно изразен в предната, лява част, а по отношение на товарната автокомпозиция
ударът бил странично - диагонален, в лявото колело на първата ос на полуремаркето. След
първоначалния удар, колело на полуремаркето се откъснало от оста си и почти
едновременно последвал удар в лявото колело на втората му ос. Този втори удар бил също
челен по отношение на лекия автомобил, като парчета от предна му регистрационна табела
останали към джантата на колелото от втората ос на полуремаркето. След сблъсъка лекият
автомобил първоначално се е придвижил диагонално назад спрямо първоначалната си
посока на движение, към дясната за него крайпътна мантинела и едновременно с това се
завъртял два пъти около вертикалната си ос, по посока обратна на часовата стрелка. При
това си движение л.а. „Фолксваген Пасат" се ударил челно в крайпътната мантинела, след
което се отклонил към средата на пътното платно, където се установил в спряно положение.
От удара полуремаркето се отклонило надясно спрямо посоката на движение на
автокомпозицията и Г. И. успял да овладее управлението на автокомпозицията като
„изправил" влекача и полуремаркето и спрял в десния за него край на пътното платно. В
момента на сблъсъка върху тялото на пътника в л.а, М. А. последвали множество удари от
прилежащите вътрешни части на превозното средство, при рязката промяна на скоростта и
посоката на движение, както и на инерционното движение на тялото.В резултат на това
получил съчетана механична, инерционна и от сътресение на тялото травма, засягаща глава,
гръден кош, корем, крайници. Пострадалият М. А. починал непосредствено след удара, като
смъртта му последвала в резултат на остра кръвозагуба след несъвместимо с живота
ампутиране на корена на сърцето.
С влязла в сила Присъда от 23. 06. 2020 г. по нохд № 318/2019 г по описа на РОС Г. И.
е бил признат за виновен за това, че на 30.11.2017 г. по път I-2, на км. 48+000, в землището
на гр. Цар Калоян, обл. Разград, при управление на МПС – товарен автомобил „Скания“ с
рег. № на влекача А *** и прикачено към него полуремарке /контейнеровоз/ с рег. № ***,
нарушил правилата за движение:
- чл.20,ал.1 от ЗДвП- като водач на МПС не изпълнил задължението си да контролира
непрекъснато пътното превозно средство, което, управлява.
чл. 21, ал. 2 от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство при избиране на
скоростта на движение превишил стойността на скоростта в км/ч в конкретния пътен
участък, сигнализирана с пътен знак по чл. 47, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за
движение по пътищата „В26 „Забранено е движението със скорост, по-висока от
означената“ – в случая 70 км/ч, като се движил със скорост от 96 км/ч, в резултат на което
3
по непредпазливост причинил смъртта на М. Х. А., ЕГН **********, от с. Езерче, обл.
Разград и средна телесна повреда на А. Б. Х., ЕГН ********** от с.село, изразяваща се в
счупване на лява бедрена кост и платото на левия голям пищял, които счупвания поотделно
и в своята съвкупност обуславят трайно затруднение в движението на левия долен крайник
за срок повече от тридесет дни и счупване на кубовидната кост на дясно ходило, което
обуславя трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок повече от
тридесет дни, а след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия – престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „г“, пр. 1, във вр. с чл. 343, ал. 4 във вр. с
ал. 3, б.“б“ от НК.
По настоящото дело е назначена Комплексна СМАТЕ.
Заключението на КСМАТЕ е, че са налице са няколко показателя за мястото на удара, от
които може да бъде определено разположението на двете МПС в момента на удара.
Намерените дъгообразни масивни протривни следи, които са в област до разделителната
линия на двете ленти за движение на лекия автомобил, но с по-голяма площ, заемаща
средната пътна лента. Положението им е в относително права линия, косо разположена
спрямо оста на платното, като левия край по посока на избраното направление е по-назад от
десния. Преди тези следи са видни и други такива с по-малка интензивност и направление
към дясната мантинела. Следите са се получили при косото преместване на предната част на
л. а.„Фолксваген Пасат” надолу към платното, отляво надясно, назад, косо към дясната
мантинела. Това води до извод, че промяната на направлението за л. а.„Фолксваген Пасат” е
от средната лента, а не от дясната пътна лента. Водачът на л. а. „Фолксваген Пасат” е
управлявал в средната пътна лента за движение, което е и заключението на настоящата
експертиза.За л. а. „Фолксваген Пасат” инициалният удар е бил челен, по-силно изразен в
предната лява част, в лявото колело на първата ос на полуремаркето. Ударът е настъпил в
средната лента за движение на разстояние 3,8 метра от лявата граница на пътя (на 0,3 метра
вдясно от прекъснатата разделителна линиия). След първоначалния удар, посоченото колело
на полуремаркето се откъсва от оста си и почти едновременно с това последва удар в лявото
колело на втората му ос. Този втори удар е бил също челен по отношение на лекия
автомобил, в областта на предна регистрационна табела. Скоростта в момента на удара на
лекия автомобил е била 73,16 км/час, а на товарната композиция - 77,1 км/час. Сумарната
скорост в момента на удара с която са се придвижвали телата на пътуващите в лекия
автомобил е била около 150 км/час, в посока към предното стъкло. Кинетичната енергия при
2
удара на всяко едно от телата в резултат на сумарната скорост е била 80.46,6/2=
69444jm(джayлa на метър) или около 6944 кг. сила. При огледа на местопроизшествието
пострадалият е намерен без предпазен колан. При удара на л. а. „Фолксваген Пасат” с peг. №
*** в лявата странична част на полуремарке „Кромхаут“ с peг. № *** прикачено към т. а.
„Скания“ с per. № А *** тялото на пострадалия на предна лява седалка от инерционните
сили се е насочило и отхвърлило напред и нагоре, при което са се получили тежките травми:
Травма на главата; Травма на гръдния кош; Травма на корема. По тялото на М. А. не са
установени характерни наранявания, които да сочат, че е пътувал с правилно поставен
предпазен колан. От техническа и съдебномедицинска гледна точка, съобразно писмените
доказателства по делото, пострадалия М. А. е бил без поставен предпазен колан. При огледа
на местопроизшествието, с участието на съдебен лекар, тялото на пострадалият е намерено
4
без поставен предпазен колан. При извършеният оглед и аутопсия върху трупа на М. А. не
са установени т. нар. „коланни травми“. От техническа и съдебномедицинска гледна точка,
съобразно писмените доказателства по делото, пострадалият М. А. е бил без поставен
предпазен колан. При реализирания челен удар на лекия автомобил, с правилно поставен
предпазен колан, свободното движение на тялото на пострадалия би се ограничило по
посока напред и нагоре, при което са се получили тежките травми. идимите травмите в
предно/лицевата част на тялото биха били изразени в по-малка степен, а инерционната и от
сътресение на тялото травма - избегната напълно или частично. Непоставения правилно
предпазен колан в конкретния случай е допринесъл до голяма и значителна степен за
причинените несъвместими с живота травми. Външните наранявания са получени от
вътрешни детайли - интериор в предната част на купето на автомобила. Установените при
аутопсията на постадалия М. А. травматични увреждания са резултат от действието на
твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на директен удар,
противоудар, притискане и сътресение на тялото. Ако пострадалият е пътувал с правилно
поставен колан значително би се ограничила инерционната и от сътресение на тялото травма
на гръдните и коремни органи и най-вероятно нямаше да настъпи летален изход. Лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ разполага с 5 броя седящи места, като всички са оборудвани
с триточкови инерционни колани. М. А. е пътувал на предна лява седалка в лек автомобил
„Фолксваген“ модел „Пасат“ , който е с дясно управление. След удара при ПТП тялото на М.
А. е останало заклещено вътре в купето на лекия автомобил. След извършеният оглед на
местопроизшествието, включително и с участието на съдебен лекар, тялото на М. А. е
извадено от автомобила от присъстващи служебни лица. Лек автомобил „Фолксваген Пасат“
с per. № MJ56 0GL, седан, е произведен през 2006 г. с десен волан и е снабден с предпазни
колани на всичките 5 седалки, както следва: 1 триточков инерционен диагонално-поясен за
задържане на водача с поставяне от ляво на дясно; 1 триточков инерционен диагонално-
поясен за задържане на пътника, возещ се на предна дясна седалка с поставяне от дясно на
ляво; 1 триточков инерционен диагонално-поясен за задържане на пътника в ляво на задна
седалка с поставяне отляво надясно; 1 триточков инерционен диагонално-поясен за
задържане пътника в дясно на задна седалка с поставяне отдясно наляво и 1 триточков
инерционен диагонално-поясен за задържане на пътника, возещ се в средата на задна
седалка с поставяне от дясно наляво. Предпазните колани в автомобила са част от пасивната
система за защита на водача и пътниците при различни видове удари. Едно от необходимите
условия е предпазният колан да бъде опънат по тялото на водача или пътника.
Съвременните предпазни колани са триточкови (У-образни), като минават косо през
раменния пояс и предната гръдна стена и хоризонтално през предната коремна стена.
Възпиращото действие на предпазните колани се изразява в задържане на пътниците по
местата при преместването им със скорост по- голяма от определена стойност и
предотвратява свободното инерционно движение на тялото в купето на автомобила. В
случай на сблъсък се задейства автоматичен блокиращ механизъм, при което се фиксират
към седалките торсовете на пътниците, като крайниците и главата остават свободни.
Поставеният колан ограничава движението на долната и горната част на тялото на пътника в
5
определени граници по посока напред, поради което коланите са най-ефективни при челни
удари. Процесният лек автомобил „Фолксваген Пасат“ е бил оборудван с триточкови
инерционни колани на всичките 5 броя седалки, които не са оборудвани с пиропатрони.
Инерционните колани се задействат от инерционната сила върху колана, породена при
придвижване на тялото на пътника напред при удар в препятствие или при аварийно
спиране. В конкретния случай не са налице спирачни следи преди мястото на удара от
водача на л. а. „Фолксваген Пасат” с per. №***, поради което скоростта на движение
приблизително е тъждествена със скоростта на удара. Водачът по време на удара е
управлявал със скорост около /45 мили/час- фиксирано на скоростомера след удара / или 73
км/час, а преди да възприеме товарната композиция е възможно да е управлявал с малко по -
голяма скорост - в рамките на 75 - 80 км/час/. Това съждение настоящата експертиза
кредитира поради факта, че при вида на навлизащото в неговата пътна лента полуремарке
водачът на л. а. „Фолксваген Пасат” е възможно за части от секундата до момента на удара
да е отнел газта и скоростта по време на удара да е намаляла предвид неголемия възходящ
наклон и е била в рамките на посочената по-горе скорост на скоростомера. По посоката на
движение на л.а. „Фолксваген Пасат“ - от гр. Цар Калоян към гр. Разград, няма въведено
ограничение на скоростта различно от това за извън населено място - 90 км/час. В тази
посока са изградени две ленти разделени с прекъсната линия, като средната е предназначена
за изпреварване. За идващите от посоката на т. а. ’’Скания” с прикачено към него
полуремарке контейнеровоз с per. №*** превозни средства е изградена една пътна лента
отделена от насрещните две ленти с непрекъсната линия, като скоростта е ограничена с
пътен знак до 70 км/час и е забранено изпреварването. На мястото на ПТП е имало три
пътни ленти, като най - лявата по посока движението на л. а. „Фолксваген Пасат” с per.
№*** е била отделена от десните две с непрекъсната осева линия, а десните две са били
отделени една от друга с прекъсната осева линия. Л. а. „Фолксваген Пасат” се е движел
между двете ленти, като е бил навлязъл частично с лявата част на автомобила и в средната
лента в неговата посока на движение, която е предназначена за изреварване. По посоката на
движение на л.а. „Фолксваген Пасат“ не е имало друго ограничение на скоростта, освен
общото ограничение 90 км/час при движение в извън населено място. Скоростта на лекия
автомобил е била 73 км/час, която е по-ниска от максимално разрешената за участъка и
технически съобразена с конкретните условия на движение. По посоката на движение на
л.а. „Фолксваген Пасат“ е имало две пътни ленти за движение в една посока, разделени с
прекъсната надлъжна маркировка. Според твърденията на водача, той е избрал да се движи
по средата между двете ленти за да намали центробежната сила и опасността от плъзгане в
левия за него завой. В делото няма данни за създадена опасност за движението с други МПС
поради движението на лекия автомобил между двете ленти. Движението на лекия автомобил
между двете ленти не е в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП, което е по
причина на навлизането на полуремаркето в насрещната лента за движение. В случай, че
лекият автомобил се е движил изцяло в дясната за него лента, ПТП също би настъпило, като
ударът би бил също челен, но в дясната лента между предната част на лекия автомобил и
задната странична лява част на полуремаркето. По пътното платно непосредствено преди
6
удара не са открити следи от промяна на посоката на движение или следи от спиране. В
случая водачът на автомобила не е имал възможност за извършване на маневри предвид
малкото време и разстояние, с което е разполагал. Водачът на л. а. „Фолксваген Пасат” с per.
№*** според находките в огледния протокол /простъргвания в лявата лента в близост до
прекъснатата разделителна линия/ при движението си е заемал част от средната лента. При
движение в левия за него завой автомобилът се е движел на къси светлини, поради
наличието на насрещно движещ се товарен автомобил. Светлините на лекия автомобил са
били насочени към външната страна на завоя и при приближаване към косо разположеното
полуремарке е имал възможност да го възприеме от не - повече от 55 - 60 метра в неговите
две ленти за движение. В конкретната ситуация водачът на лекия автомобил не е имал
възможност да избегне удара. В случай, че се е движил в най-дясната част на прилежащата
му лента за движение, също би настъпил удар, но в задната лява част на полуремаркето.
Опасната зона за спиране на л.а. „Фолксваген Пасат“ при скорост 71 км/час (19,72 м/сек) е
83,0 метра. Опасната стуация е възникнала при разстояние между автомобилите 122,5 метра,
което е извън зоната на видимост за водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, която е
била ограничена до 60 метра от кривата на левия завой и от светлинното петно на фаровете.
За водача на лекия автомобил появата на неуправляемото полуремарке в неговите ленти за
движение е било изненадващо и непредвидимо. Водача на лекия автомобил не е имал
никаква възможност за реакция, тъй като в момента на възникване на опасността
разстоянието да мястото на удара е било 56,6 метра - значително по-малко от опасната му
зона за спиране 83 метра. Водача е имал време за реакция 2,3 секунди в конкретната
ситуация - почти колкото цялото време на удара - 2,87 секунди (от възникване на опасността
до момента на удара). Водача на л.а. почти не е имал време да възприеме опасността от удар
и е нямал техническа възможност да предотврати удара, като за него ПТП е било
непредотвратимо.
По настоящото дело са разпитани като свидетели: Г. И. И., М. М. А., Х. М. А., К.С.А.
и Емил Огнянов Чолаков.
Св. Г. И. И. е водачът, управлявал товарната автокомпозиция „Скания" с рег. №А ***
и дава показания, че са пътували четири камиона в колона от гр. Бургас за гр. Русе. Било
тъмно, пътната настилка била мокра. В района на гр. Цар Калоян единият от колегите му се
обадил по радиостанцията да намалят скоростта, че имало превозно средство пред
тях.Започнали да намаляват скоростта, като свидетелят дори не използвал спирачки, на
десен завой ремаркето на камиона му се унесло и движещата се в насрещната лента кола
„Фолксваген“ се ударила в него – от лявата му страна в първата ос. Всички камиони спрели,
шофьорите излезли и започнали да помагат на пострадалите. Водачът на автомобила на
дясната седалка – автомобилът бил с дясна дирекция, бил контактен и в съзнание. Другият
човек, който се возел на предната лява седалка, бил починал. Краката му били затиснати,
колата била деформирана от лявата страна до неузнаваемост, не можело да се отвори лявата
врата. И двамата пострадали били без поставени предпазни колани.
Свидетелите М. М. А. и Х. М. А. са родители на пострадалия М.. Дават показания, че
7
ищцата Г. и синът им М. са живели две години заедно. През 2015 година направили сватба, а
през 2017 г. се случило произшествието. Преди да сключат граждански брак били приятели,
запознали се в интернет по Скайп през 2013 г., тъй като М. работел в Англия. През 2014 г. се
върнал и отишъл в Кърджали да се видят, решили да се оженят, живели заедно 5-6 месеца
преди да сключат гр. брак. Като се оженили, след 4-5 месеца заминали да работят в Англия,
върнали се в България 4-5 месеца преди произшествието. Отношенията им били добри като
на младоженци. Един месец преди произшествието се преместили да живеят в отделна къща
в същото село Езерче. Веднага след погребението на М., родителите на Г. поискали тя да се
върне с тях в тяхното село. Свидетелите помолили да изчакат поне 7 дни и тогава да я
приберат. Те се съгласили, изчакали да минат 7 дни и баща й я прибрал. След 4-5 месеца,
познати на св. М. А. й изпратили снимки във Фейсбук, на които Г. била с булчинска рокля.
Снимките били от бракосъчетание в Турция. От тогава ищцата живеела в Турция, не им се
обаждала по телефона, не ги е посещавала, както и гроба на М.. Св. Х. А. твърди, че 15-20
дни след като си заминала, Г. подала жалба срещу тях в полицията, че не й дали личните
вещи. Кварталният полицай проверил и установил, че свидетелите й дали всички нейни
вещи, включително и злато. Тогава свидетелят подал жалба срещу ищцата, че заедно със
съпруга си дължала пари на няколко човека, свидетелят им върнал парите.
Св. К.С.А. живее на фактически съпружески начала със сестрата на ищцата от 2013 г.
и от тогава я познавал. Сестра й споделила, че М. и Г. се запознали в интернет, М. дошъл
през 2013 г. в тяхното село Чернооки, Крумовградско, запознали се и ищцата тръгнала с
него. През 2015 г. направили сватба, 2 години живели и работили в Англия. Върнали се в
България преди произшествието. Били добро семейство. Ищцата тежко преживяла смъртта
на М., на погребението му плакала много, давали й успокоителни медикаменти. Още пиела
хапчета. След смъртта на М. се прибрала в Крумовград и една година след това заживяла в
Турция. Тогава направила опит да се ожени, но сега не била омъжена. През м. април тази
година, дошла в гр. Разград, за да си смени паспорта и ходила в с. Езерче на гроба на М..
Св. Емил Огнянов Чолаков дава показания, че познава цялото семейство на ищцата от
90-те години. Г. му споделила, че се влюбила в М. във Фейсбук и двамата имали сериозни
намерения. През 2014 г. заживели заедно, а през 2015 г. направили сватба. Двамата заминали
да работят в Англия. Г. му изглеждала щастлива, имали намерения да спечелят пари, да си
купят къща, да открият магазин в селото. След смъртта на М. останала в селото една-две
седмици и му казала, че съжалява, че не останала да направят помен след 52 дни според
обичая, но имали конфликт със свекърва си. Свидетелят за последен път видял ищцата през
лятото на тази година и му направило впечатление, че е психически разстроена. И физически
не била добре - много напълняла, имала тремор на пръстите на ръцете. Споделила му, че още
тъгува за М., сънувала го, постоянно бил пред очите й. Живеела в Турция и в България, но
един – два пъти през годината се виждали със свидетеля. Споделила му, че преди една
година щяла да се омъжи, имала кандидат, но още не била готова за това.
Не се оспорва твърдението на ищцата, че на 12. 07. 2015 г. с М. А. са сключили
граждански брак. Според приложеното Удостоверение за наследници, изх. № 45 от 19. 03.
8
2021 г. ищцата като съпруга е законен наследник на М. Х. А..
Ищцата е предявила претенция пред застрахователя – ответник по делото ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, връчена с писмо с
обратна разписка на 28. 08. 2019 г., заведена е щета под № 0411-400-0004-2019. С Писмо изх.
№ ЦУ 99-5177/ 28. 11. 2019 г. ответникът е отказал заплащане на обезщетение, поради
непредставяне на допълнителни документи от ищцата.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Липсва спор между страните, че към 30. 11. 2017 г. за автомобила, с който е
причинено ПТП, към момента на причиняването му е имало сключен валиден договор за
застраховка с ответника „Гражданска отговорност” със застрахователна полица №
BG/23/116003020584.
Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в хипотезата на чл. 432 КЗ е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Предмет на застраховката е
деликтната отговорност на застрахованите лица, т. е. отговорността за виновно причиняване
на вреди на трети лица, възникнала на основание чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя зависи от доказаните в исковото производство
срещу него обстоятелства: застрахователен договор, застрахователно събитие, причинено от
застрахования деликвент, вреди, причинно-следствена връзка между вредите и
застрахователното събитие.
Съдебната практика приема, че с оглед функционалния характер на отговорността на
застрахователя по този вид застраховка, ако липсва един от елементите за възникване на
гражданската отговорност на прекия причинител на увреждането, то не са налице
предпоставки и за ангажиране отговорността на застрахователя по предявения срещу него
пряк иск по.
За да се приеме, че е налице непозволено увреждане, обосноваващо деликтната
отговорност по чл. 45 от ЗЗД, е необходимо да бъде установено, че са причинени вреди в
резултат от виновното и противоправното поведение на управлявалия застрахованото МПС
Г. И. И..
В случая, безспорно се установява от събраните в съдебното производство пред
настоящата инстанция доказателства, че М. Х. А. – съпруг на ищцата, е пострадал на 30. 11.
2017 г. от ПТП, при което е настъпила смъртта му, причинено от Г. И. И. при управление на
МПС – товарен автомобил „Скания“ с рег. № на влекача А *** и прикачено към него
полуремарке /контейнеровоз/ с рег. № ***, застрахован със застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника.
Доказано е наличието на причинна връзка между твърдените от ищцата
9
неимуществени вреди и претърпяното ПТП. В наказателното производство, с влязла в сила
присъда по нохд № 318/ 2019 г. по описа на РОС е установено, че Г. И. И. при управление
МПС е нарушил чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, с което по непредпазливост е причинил
смъртта на М. А.. Назначената по делото Комплексна СМАТЕ е дала заключение, че
причина за смъртта е описаната несъвместима с живота тежка съчетана механична и
инерционна травма на главата, тялото и крайниците. Всички травматични и инерционни
увреждания са получени прижизнено. Заключението е обективно, компетентно и пълно, не е
оспорено от страните, поради което съдът го приема като доказателство по делото, че
смъртта на М. Х. А. е в пряка причинна връзка с претърпяното ПТП.
При претенция за обезщетение за неимуществени вреди се прилага принципът на
справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на
цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства.
От гласните доказателства събрани по делото се установява, че смъртта на М. Х. А.
се е отразила тежко на ищцата. Били младоженци, силно привързани един към друг,
работели заедно в Англия, като си правели планове как да устроят живота си в бъдеще.
Смъртта на М. е настъпила толкова внезапно и по нелеп начин – на 22 –годишна възраст, че
е житейски нормално ищцата да преживее силен психилогически стрес от това събитие.
Съдът съобрази, че съвместния живот на ищцата и пострадалият М. е продължил около 3
години, травмиращото събитие не е имало много продължителен емоционален оттенък
спрямо нея, след като няколко месеца след него, ищцата е създала интимна връзка с друг
мъж. В тази насока съдът кредитира като доказателство показанията на свидетелите М. М.
А. и Х. М. А., които твърдят, че само 4-5 месеца след смъртта на М., се омъжила и заживяла
в Турция. Показанията им се подкрепят и от показанията на посочения от ищцата свидетел
К.С.А., че една година след смъртта на М. „направила опит да се ожени“ и заживяла в
Турция. Съобразявайки всички посочени обстоятелства и интензитетът на търпените болки
и страдания, съдът намира, че справедливото по размер обезщетение за търпените
неимуществени вреди за ищцата възлиза на 45 000 лева, като съответстващо на
общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Съдът приема за основателно възражението на ответника за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия за настъпилите вредоносни последици. Релевантен
за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен
принос на последния, без който не би се стигнало да настъпване на вредоносния резултат.
Така е разрешен въпроса и в практиката на съдилищата. Според нея, не всяко поведение на
пострадалия (действие или бездействие), дори ако не съответства на предписаното от
закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а
само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди - в случая с настъпилата смърт на М. Х. А.. Безспорно се установява от
Протокол за оглед на ПТП от 30. 11. 2017 г. , както и от заключението на Комплексната
СМАТЕ, че преди ПТП пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан. За да се
приеме принос на пострадалия в следствие нарушение на чл. 137а от ЗДвП, следва да се
10
установи при условията на пълно доказване от страна на ответника, както факта, че
пострадалият е пътувал без предпазен колан, така и че в конкретната хипотеза вредите не
биха настъпили, респ. не биха настъпили в този им обем, ако по време на произшествието
пострадалият е ползвал предпазен колан. В случая, според заключението на експертизата,
при огледа на местопроизшествието с участието на съдебен лекар, пострадалият е намерен
без предпазен колан. При удара на л. а. „Фолксваген Пасат” с per. №*** в лявата странична
част на полуремарке „Кромхаут“ с per. № *** прикачено към т. а. „Скания“ с per. № А ***
тялото на пострадалия на предна лява седалка от инерционните сили се е насочило и
отхвърлило напред и нагоре, при което са се получили тежките травми: Травма на главата;
Травма на гръдния кош; Травма на корема. По тялото на М. А. не са установени характерни
наранявания, които да сочат, че е пътувал с правилно поставен предпазен колан. Вещите
лица са направили заключение, че от техническа и съдебномедицинска гледна точка,
съобразно писмените доказателства по делото, пострадалият М. А. е бил без поставен
предпазен колан. Не са установени и т. нар. „коланни травми“. Фактът, че пътниците в л. а.
„Фолксваген Пасат” с per. №*** са пътували без поставени предпазни колани, се установява
и от показанията на св. Г. И., причинил произшествието и оказал помощ на пострадалите.
Според заключението на вещите лица, ако пострадалият е пътувал с правилно поставен
колан, значително би се ограничила инерционната и от сътресение на тялото травма на
гръдните и коремни органи и най-вероятно не би настъпил летален изход. Съдът приема, че
е установено безспорно обстоятелството, че с правилно поставен предпазен колан от
пострадалия, вредоносните последици не биха настъпили в същия обем. Предвид
изложеното, съдът като взе предвид тези обстоятелства, приема, че приносът на пострадалия
е по-малък от този на причинителя и последният, застрахован при ответника следва да
отговаря до 70 %, а отговорността на пострадалия е 30 %.
Неоснователно е възражението на ответника за принос на пострадалия за
съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пътувал в неизправен автомобил, както и
че шофьорът на автомобила карал с несъобразена скорост; в нарушение на чл. 25 от ЗДвП
управлявал автомобила без да съобразява поведението си с обстановката на пътя; в
нарушение на чл. 15 от ЗДвП не се е движил най-дясно по платното за движение. По делото
не са ангажирани доказателства от ответника, установяващи, че автомобилът е бил
неизправен, както и че неизправност на същия автомобил е в причинна връзка с настъпилото
произшествие. Дали автомобилът е бил управляван с несъобразена с пътните условия
скорост е без значение, тъй като пострадалият не е управлявал автомобила. Независимо от
това, от заключението на експертизата се установява, че лекия автомобил „Фолксваген
Пасат“, в който е пътувал пострадалият М., се е движел преди произшествието със скорост
около 73 км/час при ограничение на скоростта в този участък от 90 км/час. Установено е от
същото заключение, че движението на лекия автомобил между двете ленти не е в причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП, което е по причина на навлизането на полуремаркето
в насрещната лента за движение. В случай, че лекият автомобил се е движил изцяло в
дясната за него лента, ПТП също би настъпило, като ударът би бил също челен, но в дясната
лента между предната част на лекия автомобил и задната странична лява част на
11
полуремаркето. Поведението на водача на лекият автомобил е било съобразено изцяло с
пътните условия и не е в причинно- следствена връзка с настъпилото произшествие, според
заключението на вещото лице - автоексперт.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че след като приноса на
пострадалия е 30%, от така определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 45 000 лева, ответникът следва да отговаря до размера на 70 % или в размер на 30
000 лева. По изложените по-горе съображения, както и на това основание, предявеният от
ищцата иск до първоначалния размер от 200 000 лева е неоснователен и недоказан.
Законната лихва върху обезщетенията се дължи от предявяване на претенциите пред
застрахователя, като в тази насока е формирана и съдебна практика - Решение
№167/30.01.2020г. по т.д.№ 2273/18г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и Решение №128/04.02.2020г.
по т.д.№2466/18г., ВКС, І т.о., която настоящият състав на съда напълно споделя. Съдът
приема, че застрахователната претенция е била подкрепена с достатъчно доказателства,
предвид представените копия от застрахователна полица, заключения на СМЕ, АТЕ,
констативен протокол с пострадали лица и др. В такъв случай съдебната практика приема,
че изискването от страна на застрахователя на допълнителни документи, извън
представените от увреденото лице по чл. 498, ал. 2 КЗ, при положение, че разпоредбата на
чл. 496, ал. 3 КЗ защитава ползвателя на застрахователна услуга, е недобросъвестно
поведение, в разрез със законовото му задължение да даде мотивиран отговор по
застрахователната претенция в законоустановения срок – арг. от чл. 108, ал. 1 вр. с ал. 3 вр.
с чл. 496, ал. 1 КЗ, както и е в недопустимо отклонение от забранителната разпоредба на чл.
106, ал. 5 КЗ. Разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ предвижда, че застрахователят покрива
отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията
на чл. 429, ал. 3 КЗ- само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от
уведомяване на застрахователя за настъпване. Ищцата претендира заплащане на
обезщетение за забава от 28. 08. 2019 г., когато е предявена претенцията пред застрахователя
и ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
този момент до окончателно изплащане на сумата.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Разградския
окръжен съд държавна такса в размер на 1 200 лева, на адв. Филип Симеонов С. сумата 1430
лв. за адвокатско възнаграждение, определено по чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ на осн. чл. 38,
ал. 2 от ЗА и с ДДС 286 лева или общо сумата 1716 лева. Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Разноските на ответника са: 6636 лева за адвокатско възнаграждение, сумата 600 лева за
депозит по назначената Комплексна СМАТЕ и 50 лева депозит за свидетели – общо 7286
лева. Ищецът дължи разноски на ответника в размер на 6 193, 10 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
12
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София, ул. „Света София“ № 7, ЕИК *********
на осн. чл. 432 от КЗ да заплати на Г. М. А., ЕГН ********** с постоянен адрес: с. Езерче,
ул. „Република“ № 14, общ. Цар Калоян, обл. Разградска сумата 30 000 /тридесет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП на 30. 11.
2017 г., причинено от Г. И. И., при управление на МПС – товарен автомобил „Скания“ с рег.
№ на влекача А *** и прикачено към него полуремарке /контейнеровоз/ с рег. № ***,
застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната
лихва, считано от 28. 08. 2019 г. до окончателно изплащане на сумата. Отхвърля предявения
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до първоначално предявения
размер от 200 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София, ул. „Света София“ № 7, ЕИК
********* да заплати по сметка на Разградския окръжен съд държавна такса в размер на
1 200 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София, ул. „Света София“ № 7, ЕИК
********* да заплати на адвокат Ф. С. С. сумата 1716 лева с включен ДДС за адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА Г. М. А., ЕГН ********** с постоянен адрес: с. Езерче, ул. „Република“ №
14, общ. Цар Калоян, обл. Разград да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София, ул.
„Света София“ № 7, ЕИК ********* сумата 6 193, 10 /шест хиляди сто деветдесет и три лв.
10 ст./лева разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагачи на страната на
ответника: А. Б. Х., Гаранционен фонд, Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Варненския апелативен съд .
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
13