№ 7999
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110161336 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на СТ. ТР. Б. против В.С. Б. - П.а.
Ищецът твърди, че получил исхемичен мозъчен инсулт и по този повод бил
хоспитализиран в УМБАЛ „болница“ АД на 02.06.2020 г. На 06.06.2020г. постигнали
договорка с ответницата тя да го подпомогне в извършването на ремонт в жилището му,
находящо се в (град), (улица), за да може да има добри битови условия. В изпълнение на
уговорката през м.юли 2020 г. ищецът предоставил на ответницата сумата от 5000 лв. за
заплащане на необходимите за ремонта дейности и материали. Във връзка с предстоящия
ремонт, ответницата повикала бригада от работници, които да отстранят от апартамента част
от мебелировката, за да се освободи пространство. Вещите, сред които и два броя дивани на
ищеца, били натоварени в пикап и откарани на неизвестно място. Взета била и един брой
стара турска сабя. В апартамента била сменена единствено дограмата, за която ищецът
заплатил отделно от посочените 5000 лв. Ремонтът не бил осъществен и отношенията между
страните се влошили. Ответницата отказала да върне на ищеца двата дивана и турската сабя,
както и предоставената от него сума от 5000 лв. Двата дивана били част от 2 комплекта
холни гарнитури – и двете в червен цвят, едната по-тъмно, а другата по - светло червено
като останала част от тях – по 2 фотьойла, 2 табуретки и 2 стола от всеки комплект се
намирали при ищеца. Не запазил платежните документи за тях, защото били закупени от
него преди повече от 5 години. Диваните били с дължина от по 2 метра и дълбочина от 85
см., с текстилна дамаска и механизъм клик/клак за разтягане. Видно от представена оферта
от „фирма“ ЕООД общата стойност на два такива дивана била 3 186 лв. Отнетата турска
сабя, която била автентична вещ, оценява на сумата от 500 лв., като същата вещ вероятно
била продадена от ответницата. Ответницата следвало да възстанови и предоставената от
ищеца сума от 5000 лв., тъй като същата не била извършила ремонта, за който посочена
сума била предоставена съгласно договорката. Във връзка с изложеното била издадена
заповед за изпълнение № 7826/06.08.2021 г. по ч.гр.д. № 20211110143607 по описа на СРС,
ГО, 35 състав. Срещу заповедта е постъпило възражение от ответницата на 14.09.2021 г.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата в размер на 8686 лв., от които 3186 лв. –
стойност на отнети 2 бр. дивани, 500 лв. – стойност на 1бр. стара турска сабя и 5000 лв. –
1
предоставени средства за извършване на ремонт, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 26.07.2021 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното плащане на сумата. Съгласно представените уточнителни молби /от
03.02.2022г. и от 28.03.2022г./, претендира сумите на основание договора между страните от
06.06.2020г., като твърди, че същият е развален поради неизпълнение от насрещната страна.
Ответницата, в срока по чл. 131 ГПК, не оспорва, че ищецът е неин баща, както и
че същият е претърпял исхемичен мозъчен инсулт, по повод на което е бил хоспитализиран
в УМБАЛ „болница“ АД на 02.06.2020 г. и изписан от болничното заведение на 06.06.2020
г. Не оспорва, че ищецът и ответницата постигнали споразумение за извършване на
цялостен ремонт на жилището на С.Б.. Оспорва изцяло по основание и размер предявените
искове. Твърди, че същите са неоснователни и недоказани, а изложеното в исковата молба
не отговаря на фактическите обстоятелства, както и на представените по делото
доказателства. Изложените твърдения за противоправно отнемане на два броя дивани и
стара турска сабя не били подкрепени с никакви убедителни факти и доказателства. Не са
представени доказателства за съществуването на въпросните дивани и сабя и в последствие
владеенето им от страна на ищеца. Действително страните били постигнали договорка за
извършване на цялостен ремонт на жилището на ищеца, находящо се на адрес: (град),
(улица), като ищецът подписал нотариално заверено пълномощно в полза на ответницата,
включващо всички условия по ремонта. Заявява, че сума в размер на 5000 лв. не е
предоставяна от ищеца на ответницата за ремонтни дейности в неговото жилище. По
отношение на претенцията за законна лихва, ответницата счита, че е неоснователна и
недоказана и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представено пълномощно рег. № 12512/18.06.2020г. на нотариус Д., с
което ищецът е упълномощил ответницата да извърши цялостен ремонт на жилище,
находящо се в гр. (град) на (адрес), за негова сметка и с доставчици, с които сметне за добре,
като в тази връзка сключва договори за ремонти и доставки.
Като доказателства по делото са приети епикризи, установяващи здравословното
състояние на ищеца по настоящето дело.
Изслушана е и приета СОЕ, от която се установява, че средната пазарна стойност на
диван, закупен през 2016г. и използван 6 години е 779 лв., а средната пазарна стойност на
стара турска сабя е 634 лв.
По делото е разпитан св. Б. Н., който твърди, че жилището на ищеца на ул.”улица”
било за основен ремонт. Ст. искал да го ремонтира, за да живее там. По ремонта на
жилището Ст. и В. работили заедно, но свидетелят не може да каже какви точно договорки
са имали. В жилището имало нови опаковани неща, 2 холни гарнитури, от които две
гарнитури свидетелят закарал по 2 фотьойла в другата му къща в ж.к.”квартал”. Двете
гарнитури били с по два дивана и два фотьойла. Гарнитурите били завити с найлон, не може
да каже дали са били използвани. Фотьойлите били стари като модел, но неизползвани като
продукт. Ст. споменал на В., че е натоварила диваните в някакъв бус. В жилището на
ул.”улица” е виждал стара турска сабя, но не знае какво се е случило с нея след това.
Разпитан св. М.П. твърди, че Ст. искал да ремонтира жилището на ул.”улица”. В.
намерила фирма за смяна на дограмата. Освен смяната на дограмата не знае да са
извършвани други ремонтни дейности. Твърди, че Ст. е дал пари на В., но не е видял кога.
Свидетелят ги преброил, били около 4900 лв. В. го помолила да ги преброи, казала, че баща
й ги е дал, но не му казала за какво. Твърди обаче, че парите не са дадени за ремонта на ул.
„улица”. Парите може да са били дарение или подарък. Не знае дали парите са били за
лечението или за престоя на Ст. при тях, но е сигурен, че не са за ремонта, тъй като В. щяла
2
да му каже. В. му казала, че докато чистели жилището в „улица” намерили сабя и Ст. й я
подарил. По думи на В., същата я е продала за около 150 – 200 лв. Не е виждал диваните,
само е чувал за тях.
По делото е разпитан св. Ант. Й., който твърди, че взел 2 врати, 1 или два дивана и
дъски. Разбрали се да даде на ищеца по 50 лв. за диван и за врата. Заплатил на ищеца лично
50 лв. Б. бил там и казвал какво му трябва и какво не. Нямало как да се изнесе нещо без
негово разрешение.
Разпитана св. М. К. твърди, че е посещавала жилището на Ст.. Докато чистели
жилището дошъл човек на име Д., на който В. дала лично 1400 лв. за смяна на дограмата на
жилището.
Св. Сн. Л. твърди, че видяла докато изнасяли диваните на ищеца. Били добри за
употреба, не могло да се каже, че са стари. Видяла ищецът и хамалите да спорят в двора, но
не е виждала никой на никого да дава пари. От Ст. знае, че той е дал 5000 лв. на В., за да
ремонтира жилището и тези дивани се изнасяли именно, за да започне ремонтът. Всичко,
което знае е чула от ищеца.
Други доказателства от значение за предмета на спора, в предвидения в
процесуалния закон срок, не са ангажирани.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
От приложеното към настоящото дело частно гр. дело № 43607/2021 г. по описа на
СРС, 35 с-в, се установява, че срещу ответника въз основа на заявление на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, които са предмет на настоящото
производство. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е депозирал възражение срещу
заповедта за изпълнение.
Исковата молба е предявена на 27.10.2021г., като на тази дата са представени и
доказателства за предявения иск. С оглед на изложеното, съдът счита, че предявените в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове са допустими и като такива следва да
бъдат разгледани по същество.
Съгласно представените уточнителни молби /от 03.02.2022г. и от 28.03.2022г./
ищецът твърди, че претендира сумите на основание договора между страните от
06.06.2020г., като предявените установителни искове съответстват изцяло на подаденото
заявление по чл. 410 ГПК, респективно издадената заповед за изпълнение.
Страните по делото не спорят, че между тях е сключен договор за извършване на
ремонт на жилище в гр. (град), ул.”улица”. Спорни са уговорките и предаването на сумата
от 5000 лв. и вещите от ищеца на ответника.
От събраните по делото гласни доказателства не се установяват никакви елементи
от сключения договор между страните и по – конкретно не се установява договорка за
предаване на сумата от 5000 лв. от ищеца на ответника, както и за предаване на движимите
вещи по силата на този договор.
Така св. Б. Н. твърди, че по ремонта на жилището Ст. и В. работили заедно, но
свидетелят не може да каже какви точно договорки са имали. Св. М.П. твърди, че
действително Ст. е дал пари на В.. Свидетелят ги преброил по молба на В., били около 4900
лв. Казала му, че баща й ги е дал, но не му споделила за какво. Свидетелят обаче е
категоричен, че парите не са дадени за ремонта на ул. „улица”. Поддържа, че може да са
били дарение или подарък, тъй като след изписването му от болницата, В. се е грижила за
Ст., но не са за ремонта, тъй като е сигурен, че В. щяла да му каже. Единствено св. Сн. Л.
твърди, че от Ст. знае, че той е дал 5000 лв. на В., за да ремонтира жилището, но съдът не
може да кредитира нейните показания в тази връзка, тъй като впечатленията на свидетелката
3
не са преки и непосредствени, а пресъздава чутото от ищеца.
По делото е представено пълномощно рег. № 12512/18.06.2020г. на нотариус Д., с
което ищецът е упълномощил ответницата да извърши цялостен ремонт на жилище,
находящо се в гр. (град) на (адрес), за негова сметка и с доставчици, с които сметне за добре,
като в тази връзка сключва договори за ремонти и доставки. Липсват обаче други конкретни
посочвания на параметри по твърдения договор между страните, още повече, че
пълномощното представлява едностранна сделка.
Ето защо, не се установява договорка между страните Ст. да предаде на В. 5000 лв.
за ремонта, както и не се установява ответникът да е предал, респективно ответницата да е
получила тази сума. Само на това основание предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Идентични изводи могат да се направят и по отношение на исковете за
възстановяване равностойността на 2 броя дивани и един брой стара турска сабя. От
събраните по делото доказателства по никакъв начин не се установява, Ст. Б. да е предал на
В.Б. – П.а 2 броя дивани и стара турска сабя на основание сключения между страните
договор за ремонт.
Св. Б. Н. не е виждал предаването на диваните от ищеца на ответника, нито
установява това да е станало на основание сключен договор за ремонт между страните. Св.
М.П. не е виждал диваните, само е чувал за тях. Св. Ант. Й. сочи, че дал на ищеца 50 лв. за
изнесения от него диван.
Св. Б. Н., твърди, че в жилището на ул.”улица” е виждал стара турска сабя, но не
знае какво се е случило с нея след това. Свидетелят на ищеца М.П. твърди, че В. му казала,
че Ст. й подарил стара турска сабя. Ето защо, не се установява ищецът да е предал сабята на
ответницата на основание сключен договор между тях за ремонт на жилището.
С оглед на изложеното, предявените искове следва да се отхвърлят изцяло като
неоснователни и недоказани.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В последното по делото заседание ищецът е заявил, че „не е съгласен” с хонорара,
определен на процесуалния представител на ответника. Съдът приема така направеното
изявление като възражение за прекомерност. На първо място ищецът няма юридическо
образование, представлява се сам в проведеното по делото заседание, а и законът не
предвижда възражението за прекомерност да бъде направено в точно определена форма.
Неоснователни са и възраженията на ответника, че предоставянето на възможност на ищеца
да вземе становище по списъка с разноски, представен от другата страна, е „помагане” от
страна на съда.
Съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
материалния интерес, минималният размер на възнаграждението за представителство по
настоящето дело възлиза на 765 лв. Ищецът е заплатил на процесуалния си представител
сумата от 800 лв., което съобразно фактическата и правна сложност по делото и
извършените процесуални действия, не е прекомерно.
Налице е основание за намаляване на претендираното от ответника възнаграждение
в заповедното производство до минималния размер от 535 лв. вместо заплатените от ищеца
600 лв., доколкото извършените от процесуалния представител на ответника действия се
свеждат до подаването на възражение по чл. 414 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
4
ответника направените по настоящето дело разноски в размер на 800 лв. и направените в
заповедното производство разноски в размер на 535 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от СТ. ТР. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
(град), бул. (адрес) срещу В.С. Б. – П.а, ЕГН **********, със съдебен адрес гр. (град),
(адрес), искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване на установено, че В. Ст. Б. –
П.а дължи на СТ. ТР. Б. сума в общ размер на 8686 лв., от които: 3186 лв., представляваща
стойността на 2 броя дивани, 500 лв., представляваща стойността на един брой стара турска
сабя, както и 5000 лв., представляваща предоставени средства за извършване на ремонт,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.07.2021 г. – датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 43607/2021г. на СРС, 35 с-в, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА СТ. ТР. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. (град), бул. (адрес) да
заплати на В.С. Б. – П.а, ЕГН **********, със съдебен адрес гр. (град), (адрес), на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 800 лв., представляваща направените по настоящето дело
разноски, както и сумата от 535 лв., представляваща направените по ч. гр. д. № 43607/2021г.
на СРС, 35 с-в разноски.
Решението подлежи на обжалване по реда на въззивното производство пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5