Определение по дело №1219/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263788
Дата: 14 юли 2021 г. (в сила от 31 юли 2021 г.)
Съдия: Диляна Господинова Господинова
Дело: 20191100901219
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 14.07.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и първа година,  в следния състав: 

                                                    

             СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА       

 

като  разгледа докладваното от съдията т. № 1219 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Е.” АД срещу „Т.” АД.

 

Съдът, като прецени изложените в исковата молба обстоятелства намира следното:

При съобразяване на фактите, изложени в исковата молба и формулирания от ищеца петитум се налага извода, че предмет на разглеждане по настоящото дело е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установяване, че ответникът „Т.” АД дължи на „Е.” АД сумата от 35 721, 93 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на задължението за възнаграждение, дължима за периода от 01.06.2016 г. до 09.10.2018 г., съгласно чл. 2, ал. 4 от споразумение от 04.04.2016 г., подписано във връзка с договор № 5998-К-01/ 01.04.2013 г. за поемане на задължение за оползотворяване на отпадъци от опаковки.

От събраните в производството доказателства и от извършената служебна справка за актовете, обявени в търговския регистър по партидата на „Т.“ АД, се установява, че след предявяване на установителния иск, който е предмет на разглеждане, е постановено решение от 08.06.2020 г., по т.д. № 1219/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което по отношение на това дружество е открито производство по несъстоятелност.

След откриване на производство по несъстоятелност спрямо един търговец всеки един от неговите кредитори може да установи съществуването на вземането си срещу него, както и да получи удовлетворяване на своето вземане само в рамките на производството по несъстоятелност, което има характер на универсално принудително изпълнение и чиято цел е да бъдат установени всички задължения на търговеца и да бъдат погасени при спазване на правилата за поредност, установени в ТЗ в едно производство. Това предполага предприемане на действия от кредитора по предявяване на своите вземания в производството по несъстоятелност по реда и в преклузивните срокове, предвидени в чл. 685 ТЗ и чл. 688 ТЗ, съответно по реда на чл. 639 ТЗ. В тази връзка в закона е установено и общо правило, че с откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела, образувани срещу него съгласно чл. 637, ал. 1 ТЗ, както и на изпълнителните дела, образувани срещу него съгласно чл. 638, ал. 1 ТЗ, тъй като разрешаването на въпроса за дължимостта на вземанията и предприемането на действия по тяхното събиране трябва да бъде направено в производството по несъстоятелност. Продължаването на едно спорно исково производство от вида на тези, посочени в чл. 637, ал. 1 ТЗ, е уредено в ограничени хипотези, които са изчерпателно посочени в чл. 637, ал. 3 ТЗ и са тези, при които вземането на кредитора не е прието в производството по несъстоятелност, т.е. синдикът или съдът по несъстоятелността са счели, че то не съществува и този въпрос е спорен, както и тези, при които то е оспорено от длъжника или друг кредитор на несъстоятелността с подадено възражение срещу списъка на приетите вземания, т.е. пак е спорно.

Регламентираното в чл. 637, ал. 1 ТЗ правило за спиране на съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела, образувани срещу длъжника, намира приложение и във висящите към момента на откриване на производството по несъстоятелност дела за разглеждане на предявени срещу длъжника по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове за съществуване на парични вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК или чл. 417 ГПК, тъй като с оглед правото, чието съдебно признание се иска, което има имуществен характер, трябва да се заключи, че те представляват имуществени дела, образувани срещу търговеца, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност, като изключение правят само делата по трудови спорове, които се разглеждат по реда на чл. 422 ГПК. Следователно и възможността такова исково производство да бъде продължено пред сезирания съд също е ограничена и тя е предпоставена от наличието на следните предпоставки: 1) кредиторът, в полза на когото е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, да е предявил своите вземания срещу длъжника в хода на откритото срещу него производство по несъстоятелност, 2) тези вземания да са включени в списъка на неприети вземания на кредиторите на несъстоятелния длъжник, съставен от синдика и одобрен от съда по несъстоятелността или тези вземания да са включени в одобрения от съда по реда на чл. 692 ТЗ списък на приети вземания на кредиторите на несъстоятелността, но срещу тях да е подадено възражение от длъжника или от друг кредитор на несъстоятелния търговец /чл. 637, ал. 3 ТЗ/.

Когато вземането, което е предмет на исково производство, образувано по реда на чл. 422 ГПК, е предявено от ищеца в производството по несъстоятелност на ответника, включено е в одобрения от съда списък на приетите вземания и не е оспорено от длъжника или от друг кредитор на несъстоятелността, който има право да направи това, то тогава това вземане се счита за прието по смисъла на чл. 693 ТЗ. Приемането на вземането при условията на чл. 693 ТЗ наподобява ефекта на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение, тъй като когато са изпълнени условията на посочената правна норма въпросът за съществуването и дължимостта на това вземане се счита за окончателно разрешен в отношенията между длъжника, кредитора и другите кредитори на несъстоятелността, като той не може да бъде пререшаван отново, включително по исков ред. Следователно с приемането на вземането на кредитора в производството по несъстоятелност по окончателен начин и липса на подадено възражение срещу него, за кредитора отпада правния интерес да води иск, който да има за предмет неговото съществуване, включително такъв, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и производството, образувано за неговото разглеждане, трябва да се прекрати, което е разпоредено и изрично с нормата на чл. 637, ал. 2 ТЗ. В тази насока се е произнесъл ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК с Определение № 463 от 07.08.2015 г., постановено по ч. т. д. № 1207/2015 г. по описа на ВКС, ІІ т.о.

Настоящото съдебно производство е образувано срещу „Т.“ АД по искове, които имат за предмет установяване съществуването на парични вземания, които права имат имуществен характер, поради което и делото е от вида на тези, посочени в чл. 637, ал. 1 ТЗ и следователно се спира от момента на откриване на производството по несъстоятелност по отношение на длъжника.

От събраните в процеса доказателства се установява, че кредиторът „Е.” АД е предявил в производството по несъстоятелност на ответника „Т.“ АД вземане за заплащане на неустойка за забава в размер на 35 721, 93 лв., която се дължи за периода от 01.06.2016 г. до 09.10.2018 г., съгласно чл. 2, ал. 4 от споразумение от 04.04.2016 г., подписано във връзка с договор № 5998-К-01/ 01.04.2013 г. за поемане на задължение за оползотворяване на отпадъци от опаковки. Съдът счита, че това вземане е същото като това, което е предмет на предявения в процеса иск по чл. 422 ГПК, който извод прави при съпоставка на техния размер и на основанието, от което се сочи, че са възникнали. Това вземане е включено от синдика в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Т.“ АД, като срещу него не е подавано възражение нито от длъжника, нито от друг кредитор на несъстоятелния длъжник, и този списък е одобрен от съда по несъстоятелността с постановено на 16.11.2020 г., по реда на чл. 692 ТЗ определение. Това означава, че въпросът за дължимостта на описаното вземане е разрешен по окончателен начин в отношенията между кредитора „Е.” АД, длъжника „Т.“ АД и всички кредитори на несъстоятелността в хода на образуваното производство по несъстоятелност, което означава, че е отпаднал правния интерес от разглеждане на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, имащ за предмет същото това вземане и то трябва да бъде прекратено на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ.

Така мотивиран съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ производството по т.д. № 1219/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 17 състав.

 

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                   

                                                                                    СЪДИЯ: