№ 484
гр. Варна , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на девети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500004 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, срещу
решение № 260361/23.09.20г., постановено по гр.д.№1694/20г. на ВРС, с
което е прието за установено в отношенията между страните, че Д. О. Н., с
адрес: гр. Варна, ж. к. „Трошево“ № 36, вх. В, ет. 5, ап. 61, не дължи на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен път“ № 260,
сумата 1250 лв, представляваща част от общо задължение по изпълнително
дело №124/2017 г. по описа на ЧСИ Л.Т., с рег. №713, район на действие –
ВОС, образувано въз основа на изпълнителен лист № 1311 г., издаден по ч.
гр. д. № 13215/2016г. по описа на ВРС, ХХVI състав, за сумите, както следва:
сумата 6699.50 евро, представляваща главница по договор за потребителски
кредит от 17.04.2008 г., сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и Д.П.
Н.а и О. Д. Н., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 28.10.2016 г. до окончателното й
изплащане; сумата 1416.32 евро – обезщетение за забава за периода
23.02.2014 г. – 25.10.2016 г., сумата 356.32 евро, представляваща договорна
наказателна лихва за периода 23.02.2014г. – 25.10.2016г.; сумата 139.11 евро,
1
представляваща такси по договора за периода 25.02.2014г. – 25.10.2016г.;
сумата 1035.60 лв., представляваща нотариални такси; направените в
заповедното производство разноски в размер на 357.55 лв. – държавна такса и
932.33 лв. – адвокатско възнаграждение, както и разноски за въззивното
производство в размер на заплатената държавна такса от 178.78лв., поради
извършен от ищеца Д. О. Н. отказ от наследството на О. Д. Н., починал на
18.04.2017г., на основание чл. 439, ал.1 ГПК.
В жалбата въззивникът е навел твърденията, че решението е
неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Навежда твърдение за допуснато от съда
процесуално нарушение, изразяващо се в нередовно призоваване на
ответника за първото открито с.з., като обосновава същото с това, че не било
посочено качеството на лицето, получило призовката, и неговата длъжност.
Счита за незаконосъобразно решението, поради приемане от съда на негодни
писмени доказателства, които не били надлежно заверени от процесуалния
представител на ищеца, тъй като същите имали само печат, но не и подпис от
представилия ги адвокат. Счита решението за недопустимо и
незаконосъобразно предвид липсата на принуд.изпълнение спрямо ищеца,
като излага още, че поради отказа от наследство изпълн.лист бил загубил
изпълн.си сила по отношение на последния. Моли да бъде отменено
решението, като бъде отхвърлен иска.
Въззиваемата страна Д. О. Н. от гр.Варна, действаща чрез адв.
А.А., в срока по чл.263 ГПК е депозирала отговор, с който счита жалбата за
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
В предявената от Д. О. Н. искова молба се излага, че в полза на
ответникът ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД срещу длъжниците Д.П. Н. и О. Д. Н.
били издадени заповед №845/08.02.17г. за изпълнение на парично задължение
и изп.лист по ч.гр.д.№13215/16г. на ВРС за сумите - 6699.50 евро-главница по
договор за потребителски кредит от 17.04.2008г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК –
28.10.2016 г. до окончателното й изплащане; 1416.32 евро – договорна
2
възнагр.лихва за периода 23.02.2014 г. – 25.10.2016 г.; 356.32 евро- договорна
наказателна лихва за периода 23.02.2014г. – 25.10.2016г.; 139.11 евро- такси
по договора за периода 25.02.2014г. – 25.10.2016г.; 1035.60 лв.-нотариални
такси, както и направените в заповедното производство разноски в размер на
357.55 лв. – държавна такса и 932.33 лв. – адвокатско възнаграждение, както и
разноски за въззивното производство в размер на заплатената държавна такса
от 178.78лв. Излага, че въз основа на изп.лист било образувано изп.дело
№124/2017г. по описа на ЧСИ Л.Т.. Поради настъпилата смърт на О. Д.Н. на
18.04.17г. като длъжници в изп.производство били конституирани неговите
законни наследници, сред които бил и ищеца. Твърди, че на 15.03.18г. ищецът
Д.Н. се отказал от наследството на О. Д.Н., който отказ бил вписан под
№89/2018г. в особената книга при ВРС. Сочи, че след връчване на заповедта
за изпълнение на ищеца в качеството му на наследник подал възражение по
чл.414 ГПК, но банката не подала срещу него иск и той продължавал да е
длъжник по изп.дело.
Настоящият съдебен състав в рамките на дължимата от него
въззивна проверка по чл.269 ГПК намира постановения съдебен акт за
недопустим. Една от абсолютните процесуални предпоставките, обуславяща
допустимостта на производството, е наличието на правен интерес от
търсената с иска защита. При това този интерес следва да бъде налице не само
при предявяване на иска, но и в течение на целия исков процес.
В конкретния случай няма спор относно фактите, че в полза на
банката срещу длъжниците Д.П. Н. и О. Д. Н. е издадена заповед
№845/08.02.17г. за изпълнение на парично задължение и изп.лист по ч.гр.д.
№13215/16г. на ВРС, за горепосочените суми, както и че въз основа на този
изп.лист е образувано изп.дело №20177130400124 по описа на ЧСИ Л.Т.. От
приложеното удостоверение за наследници от 29.05.17г. на общ.Варна
безспорно се установява, че длъжникът О. Д. Н. е починал на 18.04.17г., като
е оставил за свои законни наследници съпруга – Д. П.Н.а, дъщеря М. О.Н.а и
син Д. О.Н.. Съгласно приложеното удостоверение от 15.03.18г., изд. по
ч.гр.д.№3765/18г. на ВРС, е вписан в особената книга при ВРС отказа на Д.
О.Н. от наследството, останало след смъртта на О. Д.Н., под №89/2018г. От
приложеното изп.дело №20177130400124 по описа на ЧСИ Л.Т. се
установява, че поканата за добр.изпълнение е връчена на ищеца чрез неговия
3
пълномощник на 31.01.19г., като на 05.02.19г. ищецът е подал възражение по
чл.414 ГПК по ч.гр.д.№13215/16г. на ВРС, посочвайки, че не дължи
изпълнение на вземането по заповедта.
Доколкото в случая е налице инициирано от кредитора заповедно
производство, то предвидените за това производство процесуални правила
определят действията, които следва да бъдат извършени от страните до
приключването му и последиците от тези действия. Разпоредбата на чл. 414
от ГПК определя действията, които длъжникът в заповедното производство
следва да предприеме, за да защити правата си, като последиците от
пропускането на тези действия са посочени в чл. 416 и чл. 424 от ГПК. В
разглеждания случай длъжникът е упражнил правото си на възражение
своевременно, поради което и по силата на чл.415, ал.1 от ГПК, заповедният
съд е длъжен да укаже на кредитора да предяви иск за вземането си по чл.422
от ГПК. Непредявяването на такъв иск от страна на кредитора има за
последица обезсилване на заповедта за изпълнение по силата на чл.415, ал.5
от ГПК. По делото обаче липсват данни заповедният съд да е предприел
каквито и да е действия по депозираното от ищеца възражение, нито има
наведени от ищеца твърдения в тази връзка. Следователно към настоящия
момент не е налице приключило производство по така депозираното от
длъжника Д.Н. възражение по чл.414 ГПК. След като длъжникът е предприел
действия по защита на правата си по реда на заповедното производство и към
датата на предявяване на иска не е приключило производството по
възражението, то не е налице обоснован интерес от предявяване на настоящия
иск, извеждан именно от непредприети действия по предявяване на иска по
чл.422 ГПК от страна на кредитора. Това обстоятелство обуславя изначалната
недопустимост на предявения иск.
За пълнота следва да се посочи, че в хода на производството пред
настоящата инстанция, видно от приложеното постановление от 05.11.20г. за
прекратяване на производството по изп.дело №20177130400124 по описа на
ЧСИ Л.Т., се установява факта на прекратяване на посоченото изп.дело по
отношение на длъжника Д. О. Н. на осн. чл.433, ал.1, т.2 ГПК. Този
новонастъпил факт от своя страна също води до отпадане на правния интерес
на ищеца от предявения иск към момента на приключване на устните
състезания по делото.
4
Отсъствието на абсолютната процесуална предпоставка, каквато
се явява правният интерес от воденето на предявения иск, обуславя извода за
неговата недопустимост. С оглед установената недопустимост на
производството по предявения иск, първоинстанционното решение следва да
бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено , на основание чл.
270, ал. 3 ГПК.
С оглед изхода от спора в полза на въззивника следва да се
присъдят сторените във възз.производство разноски в размер на 25лв-
заплатена държ.такса.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №260361/23.09.2020г., постановено по
гр.д.№ 1694/2020г. по описа на ВРС, на осн. чл.270, ал.3, предл.1 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА гр.дело №1694/2020г. по описа на ВРС и в.т.д.
№4/2021г. по описа на Варненски окръжен съд, на осн. чл.270, ал.3, предл.1
ГПК.
ОСЪЖДА Д. О. Н., ЕГН **********, с адрес *****, ДА
ЗАПЛАТИ на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.Околовръстен път №260, сумата от 25лв,
представляваща сторените за въззивното производство разноски, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл.
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5