№ 843
гр. Варна, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20223100500922 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на въззивни жалби на ЯВ. П. В. и Д. П. В. срещу
Решение № 260084/10.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 5053/2020 г. по описа на Районен
съд - Варна, ХVII състав, с което е прието за установено, че община Варна е собственик по
силата на закона /§42 от ПЗР на ЗОС/ на 1/2 ид.ч. от дворно място с площ от 2200 кв.м. /по
комбинирана скица на вещото лице на л. 297 с площ от 2956 кв.м./, находящо се в ***,
дворище пл. № *** по плана на ***, при граници на мястото: път, бл. на ДСЗ, дере и В.С.С.,
за който имот е издаден КНА № 7, том V, дело 1746/13.04.1990 г. на нотариус при ВРС Р.Т.,
който имот е част от поземлен имот целият с площ от 18 264 кв.м. с идентификатор *** /нов
идентификатор *** с площ 16 549 кв.м./ по КК на гр. Варна и В.и са осъдени да предадат на
община Варна владението върху гореописания имот, на основание чл. 108 от ЗС; отменен е
КНА № 7, том V, дело 1746/13.04.1990 г. на нотариус при ВРС Р.Т., на основание чл. 537, ал.
2 от ГПК; осъден е ЯВ. П. В. да заплати на община Варна сумата от 2 445 лева,
представляваща парично обезщетение за лишаване от ползването на 1/4 ид.ч. от
гореописания имот за периода 13.04.1990 г. – 20.01.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на насрещната искова молба – 20.01.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението; осъдена е Д. П. В. да заплати на община Варна сумата от
465.99 лева, представляваща парично обезщетение за лишаване от ползването на 1/4 ид.ч. от
гореописания имот за периода 20.01.2015 г. – 20.01.2020 г., ведно със законната лихва от
1
датата на предявяване на насрещната искова молба – 20.01.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението. С молба от 06.06.2022 г. е уточнена въззивната жалба на ЯВ. П.
В..
Във въззивната жалба на ЯВ. П. В. се излагат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на
съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че атакуваното решение е
постановено при нарушения на материалния закон. Твърди се, че община Варна не е
установила в условията на главно и пълно доказване предпоставките на § 42 от ПЗР на ЗОС.
Иска се отмяна на решението в частта, с която е уважен иска по чл. 108 от ЗС и иска по чл.
59 от ЗЗД досежно въззивника. Претендират се разноски.
Във въззивната жалба на Д. П. В. се излагат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на
съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че атакуваното решение е
постановено при нарушения на материалния закон. Твърди се, че община Варна не е
установила в условията на главно и пълно доказване предпоставките на § 42 от ПЗР на ЗОС.
Иска се отмяна на решението в частта, с която е уважен иска по чл. 108 от ЗС и иска по чл.
59 от ЗЗД досежно въззивницата. Направени са доказателствени искания за приемане във
възивното производство на квитанции за заплащане на местни данъци и съобщение за
данъчни задължения на Р.Р.К. и за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи
пред община Варна, дирекция „Местни данъци“ за снабдяване с копие от данъчна
декларация с вх. № 0635104/18.02.1998 г. на Р.Р.К. за имот в м. „П.“, включително
разпечатка за плащани от К. местни данъци за имота за периода преди 18.02.1998 г.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна община Варна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК депозира
отговори на подадените въззивни жалби, с който се оспорват въззивните жалби и се отправя
искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка
претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на община Варна с правно
основание чл. 108 от ЗС, чл. 537, ал. 2 от ГПК, чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД против ЯВ. П.
В. и Д. П. В., както следва: за приемане за установено, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от
дворно място с площ от 2200 кв.м. /по комбинирана скица на вещото лице на л. 297 с площ
от 2956 кв.м./, находящо се в ***, дворище пл. № *** по плана на ***, при граници на
мястото: път, бл. на ДСЗ, дере и В.С.С., за който имот е издаден КНА № 7, том V, дело
1746/13.04.1990 г. на нотариус при ВРС Р.Т., който имот е част от поземлен имот целият с
площ от 18 264 кв.м. с идентификатор *** /нов идентификатор *** с площ 16 549 кв.м./ по
КК на гр. Варна и за осъждане ответниците да предадат владението върху същия, за отмяна
на КНА № 7, том V, дело 1746/13.04.1990 г. на нотариус при ВРС Р.Т., на основание чл. 537,
ал. 2 от ГПК; за осъждане ЯВ. П. В. да запати на община Варна сумата от 2 445 лева,
представляваща парично обезщетение за лишаване от ползването на 1/4 ид.ч. от
2
гореописания имот за периода 13.04.1990 г. – 20.01.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на насрещната искова молба – 20.01.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението; за осъждане Д. П. В. да заплати на община Варна сумата от
2 445 лева, представляваща парично обезщетение за лишаване от ползването на 1/4 ид.ч. от
гореописания имот за периода 13.04.1990 г. – 20.01.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на насрещната искова молба – 20.01.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 от ГПК са депозирани писмени отговори от ответниците ЯВ. П. В.
и Д. П. В., с които оспорват предявените от общината искове като неоснователни и отправят
искане за тяхното отхвърляне.
С Решение № 260084/10.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 5053/2020 г. по описа на
Районен съд - Варна, ХVII състав са уважени изцяло исковете на община Варна против В.и с
правно основание чл. 108 от ЗС, уважени са изцяло исковете против Я.В. с првано
основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, уважени са частично исковете против Д. П. В. с
правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като е отхвърлен иска с правно основание
чл. 59 от ЗЗД за разликата над сумата от 465.99 лева до пълният размер на претенцията от
2245 лева и за периода 13.04.1990 г. – 19.01.2015 г. В отхвърлителната му част решението
не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежно
легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са
процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно.
С определение № 1708/04.05.2022 г. по в.гр.д. № 922/2022 г. по описа на ВОС, г.о.
съдът е оставил без движение исковата молба на община Варна от 20.01.2020 г., по която е
образувано гр.д. № 5053/2020 г. по описа на ВРС, ХVІІ състав за уточняване отправеното
искане към съда, с оглед противоречието между заявеното такова в петитума на иска, а
именно осъждане ответниците да предадат владението върху 1/2 ид.ч. от реална част с площ
от 2 200 кв.м. от ПИ № *** по КК на гр. Варна и установеният чрез СТЕ действителен
размер на същата от 2 956 кв.м.
С уточняваща молба от 20.05.2022 г. /листи 79 – 80/ община Варна в рамките на
предоставеният й от съда едноседмичен срок посочва, че претендираният от нея имот
представлява 1/2 ид.ч. от реална част с площ от 2956 кв.м. от ПИ № *** по КК на гр. Варна,
при граници на реалната част: ПИ № ***, останалата част от ПИ № ***, ПИ № ***,
останалата част от ПИ № ***, път и останалата част от ПИ № ***, защрихована със зелен
3
цвят на скицата на л. 297 от гр.д. № 5053/2020 г. по описа на ВРС, ХVІІ състав.
От представената данъчна оценка /лист 68 от гр.д.№ 5053/2020 г. по описа на
Районен съд - Варна, ХVII състав/ е видно, че цената на иска по чл. 108 от ЗС за 1/2 ид.ч. от
реална част с площ от 2 200 кв.м. от ПИ № *** по КК на гр. Варна /с предходен
идентификатор по КК ***/ е в размер на 46 310 лева. По делото обаче се установи, че
община Варна претендира предаване владението върху 1/2 ид.ч. от от реална част с площ от
2956 кв.м. от ПИ № *** по КК на гр. Варна, при граници на реалната част: ПИ № ***,
останалата част от ПИ № ***, ПИ № ***, останалата част от ПИ № ***, път и останалата
част от ПИ № ***, защрихована със зелен цвят на скицата на л. 297 от гр.д. № 5053/2020 г.
по описа на ВРС, ХVІІ състав. Цената на горния иск с правно основание чл. 108 от ЗС е в
размер на 62 223.80 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 104, т. 3 от ГПК при тази цена на иска за
ревандикация на недвижим имот от 62 223.80 лева делото е подсъдно на Окръжен съд -
Варна като първа инстанция. Останалите искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД, чл. 86 от
ЗЗД и чл. 537, ал. 2 от ГПК също са подсъдни на Варненски окръжен съд, на основание чл.
104, т. 6 от ГПК.
Родовата подсъдност в гражданския процес е положителна процесуална предпоставка
от кръга на абсолютните, за които съдът следи служебно. Произнасянето на Варненски
районен съд и липса на положителна абсолютна процесуална предпоставка обуславя
недопустимост на обжалваното Решение № 260084/10.02.2022 г., постановено по гр.д.№
5053/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, ХVII състав. Поради изложените съображения
и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 2 от ГПК въззивният съд следва да обезсили като
недопустимо поради неподсъдност на спора горното решение в обжалваната му част и да
изпрати делото на компетентния Окръжен съд - Варна за разглеждане.
При този изход на производството разноски не следва да се присъждат, тъй като
същото не е приключило със съдебен акт по съществото на спора. След обезсилване като
недопустимо на решението на ВРС в обжалваната му част, делото е изпратено по
подсъдност на Варненски окръжен съд за разглеждане като първа инстанция и с оглед
крайния резултат ще бъдат присъдени направените от страните разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260084/10.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 5053/2020 г.
по описа на Районен съд - Варна, ХVII състав В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ, с които: е прието за
установено, че община Варна е собственик по силата на закона /§42 от ПЗР на ЗОС/ на 1/2
ид.ч. от дворно място с площ от 2200 кв.м. /по комбинирана скица на вещото лице на л. 297
с площ от 2956 кв.м./, находящо се в ***, дворище пл. № *** по плана на ***, при граници
на мястото: път, бл. на ДСЗ, дере и В.С.С., за който имот е издаден КНА № 7, том V, дело
1746/13.04.1990 г. на нотариус при ВРС Р.Т., който имот е част от поземлен имот целият с
4
площ от 18 264 кв.м. с идентификатор *** /нов идентификатор *** с площ 16 549 кв.м./ по
КК на гр. Варна и ответниците ЯВ. П. В. и Д. П. В. са осъдени да предадат на община Варна
владението върху гореописания имот, на основание чл. 108 от ЗС; е отменен КНА № 7, том
V, дело 1746/13.04.1990 г. на нотариус при ВРС Р.Т., на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК; е
осъден ЯВ. П. В. да заплати на община Варна сумата от 2 445 /две хиляди четиристотин
четиридесет и пет/ лева, представляваща парично обезщетение за лишаване от ползването
на 1/4 ид.ч. от гореописания имот за периода 13.04.1990 г. – 20.01.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на насрещната искова молба – 20.01.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД; е
осъдена Д. П. В. да заплати на община Варна сумата от 465.99 /четиристотин шестдесет и
пет лева и деветдесет и девет стотинки/ лева, представляваща парично обезщетение за
лишаване от ползването на 1/4 ид.ч. от гореописания имот за периода 20.01.2015 г. –
20.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещната искова
молба – 20.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 59 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД; е осъдена Д. П. В. да заплати на община Варна сумата от 1363.10
/хиляда триста шестдесет и три лева и десет ст./ лева, представляваща сторени разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и е осъдена община Варна да заплати на Д. П. В. сумата от
594 /петстотин деветдесет и четири/ лева, представляваща сторени разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, като НЕДОПУСТИМО, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 2 от ГПК.
ИЗПРАЩА по подсъдност делото на Варненски окръжен съд, на основание чл. 270,
ал. 3, изр. 2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО в необжалваната му част е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5