Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 03.10.2019г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 1694 по описа за 2018г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

В подадено заявление вх. № 42205 от 23.03.2018г., по което е било образувано т.д. № 578/2018г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-7 състав, ищецът Софийска градска художествена галерия е поискал издаване на европейска заповед за плащане срещу „К.С. ООД (K*********), дружество регистрирано в Република Австрия.

В заявлението са били изложени твърдения, че във връзка с организирана от  Софийска градска художествена галерия изложба „В сянката на Ориента“, за времето от 14.09.2017г. до 30.11.2017г., в която  е трябвало да участват картини  (художествени произведения, движими културни ценности) от музеи и галерии в Сърбия (5 бр. картини), Гърция (4 бр. картини) и Румъния (9 бр. картини), в средата на месец юли 2017г. от управителя на клона на ответника „К.С. ООД в страната В.А.е било поискано изготвянето на оферта за осъществяване на специализиран транспорт и опаковане на картините, с включена застраховка, от съответните музеи и галерии до СГХГ и обратно. Такава оферта е била изпратена и приета като окончателна на 16.08.2017г. – за 26 165 лева. Въз основа на издадени фактури за авансово плащане № 00000000186/26.07.2017г., № 00000000187/28.07.2017г., № 00000000188/09.08.2017г., № 00000000189/11.08.2017г., № 00000000190/17.08.2017г. от ищеца са били платени суми  от общо 17 300  лева.

С писмо от 08.09.2017г. партньорската галерия на ищеца в Румъния (Румънски национален музей на изкуствата) го уведомила, че от клона не е бил осигурен необходимия за такъв вид картини транспорт и той не покрива минималните изисквания за качество и безопасност. От румънска страна са се ангажирали за осигуряване на  транспорт от друга логистична компания, за което  е била издадена фактура № 01В1007389/13.09.2017г. на стойност 8 925 евро, платена от ищеца. Аналогично по съдържание писмо е било получено и от галерията в Сърбия на 28.09.2017г. – на място при товарене не е бил осигурен необходимия транспорт за картините – национално богатство, а вместо него негоден за целта мокър брезентов камион с мокри каси. Транспортът е бил осъществен от друга фирма, за да не бъде провалена изложбата, за което към ищеца е била издадена фактура № 5170063/15.09.2017г. на стойност 2 659 евро, също платена от ищеца. Нова фактура за транспорт на картините се е получила и от Гърция – за 2 708. 78 евро.

Картините са били транспортирани до седалището на ищеца за изложбата, но нито една от услугите не е била извършена чрез клона на ответника. Единствената услуга е било предоставянето на две застрахователни полици за транспорта на картините от Румъния и Сърбия (3 100 лева).   Към датата на откриване на изложбата – 14.09.2017г., ищецът е направил допълнителни разходи към трети страни за уговорените с ответника, чрез клона, извън платените авансово, общо 27 967 лева.

Други доставчици са били намерени и за връщане на картините до Румъния и Гърция, за което  е била издадена фактура № **********/30.11.2017г. и фактура № **********/30.11.2017г.  на стойност 5 670 лева и 6 684 лева, платени от ищеца.

При изложеното със заявлението за издаване на европейска заповед за плащане ищецът е претендирал сумата от 31 456. 26 лева, компенсаторно обезщетение за неизвършените услуги и допълнително сторените разходи, на базата на окончателната оферта от клона на ответника от 16.08.2017г. (26 165 лева) и платеното му авансово (17 300 лева), съответно допълнителните разходи, заплатени от ищеца на други спедитори, за същата услуга (40 321. 26 лева). Или сумата е формирана като сбор от  платените на ответника  17 300 лева плюс 40 321, 26 лева платени на трети лица, минус 26 165 лева по окончателната оферта. Въпреки разменена кореспонденция, отношенията между страните не са били уредени доброволно. На 19.12.2017г. от директора на СГХГ до ответника е било изпратено електронно писмо за заплащане на сумата от 31 456. 26 лева.

За сумата от 31 456. 26 лева по т.д. № 578/2018г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-7 състав,  е била издадена европейска заповед за плащане, със законната лихва за забава от 19.12.2017г. до окончателното плащане и с разноските в производството, образувано пред СГС, ТО, VІ-7 състав.

След подаването на възражение от ответника (възражение вх. № 89853/28.06.2018г., изготвено във формата на Формуляр Е, съгласно чл. 16, § 1 от Регламент (ЕО) № 1896/2006г.), с искова  молба вх. № 105914 от 06.08.2018г. по настоящото дело, и съгласно направените и допуснати уточнения относно петитума на исковете,   ищецът иска да бъде осъден ответникът да плати сумите (при дължима лихва за забава до 23.03.2018г., датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, 830. 09 лева), с присъждане на разноските в производството по издаване на европейска заповед за плащане и в исковото производство.

Допълнително, при условията на евентуалност, в случай че бъде отхвърлен главният иск за обезщетение за нанесените вреди (не се приеме за валидно сключено споразумение между страните), ищецът претендира връщане на заплатените суми в размер на 14 200 лева (суми за транспорт и опаковане), като получени от ответника чрез клона без правно основание, със законната лихва от 17.08.2017г. – деня на получаването им, като до датата на исковата молба (06.08.2018г.)  – в размер на 1 400. 27 лева.

От ищеца, по указания на съда, е постъпило и допълнително изявление от 08.08.2019г. с уточнение, че предявеният главен иск за сумата от 31 456. 26 лева се основава на неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника, за които ищецът претендира заплащане на обезщетение за неизпълнение.

 

Ответникът „К.С. ООД  възразява, че няма сключен договор с ищеца, както и В.А.не е и не е била служител на ответника и не и е било възлагано да сключва договорите и нейните действия не обвързват ответника. В.А.не е отправяла оферти от името на ответника или на негов клон, а като управител на трето дружество – K.ltd, с адрес гр. София, ул.“**********. Офертите не са отправени от електронната поща на ответника. Приложените от ищеца фактури са издадени от трето дружество -  с различен ЕИК, ДДС номер, седалище. Липсва съответствие между издадените фактури и отправените оферти. От ответника не е било признавано поемането на задължения. При условия на евентуалност се възразява, че услугите е можело да бъдат изпълнени качествено и в срок. Едностранно и без основание транспортът е бил превъзложен на трети лица. Оспорва се размера на претенцията за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на договорните задължения. Цената на възложения транспорт на трети лица е силно завишена. Оспорва се и начина на изчисляване на размера на претендираното обезщетение, тъй като той не отговоря  на законовите изисквания.

По основание и размер се оспорва и претенцията за връщане на суми поради неоснователно обогатяване. В счетоводството на ответника няма данни за постъпване на претендираните суми.

Като акцесорни се оспорват и  претенциите за лихви. Не е била получавана покана за плащане от 19.12.2017г.

Ответникът също претендира направените по делото разноски.

 

По предявените искове

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

Ищецът по делото е български общински културен институт по Закона за закрила и развитие на културата, юридическо лице на бюджетна издръжка. От него се организират различни изложби и за времето от 14.09.2017г. до 30.11.2017г. е било предвидено провеждането на  изложбата „В сянката на Ориента“,  с участието на картини от  галерии в Сърбия (Галерия „Матице“, Нови Сад, Сърбия), Гърция и Румъния (Национален музей на изкуствата) – съответно с по пет, четири и девет картини от всяка от галериите.

За организирането на превоз на картините от съответните чуждестранни галерии и обратно, опаковане и застраховане, при застрахователна стойност на пратките от отделните чуждестранни галерии 175 000 евро, 137 000 евро и 200 000 евро,  от В.А., като управител на Kunstcausa ltd, са били подадени оферти по електронен път.  

Във връзка с офертите, по издадени от нея фактури, но вече от името на К.С. ООД – клон (клон на ответника, чуждестранно лице, в България)  съответно № **********/26.07.2017г. на стойност 1 400 лева (за услуга авансово плащане транспорт картини Гърция – България), № **********/28.07.2017г. на стойност 1 000 лева (за същата услуга) и № **********/09.08.2017г. на стойност 1 400 лева (за услуга застраховка картини Гърция),  с посочване на сметка на клона в „У.Б.“ АД по фактурите и адрес на клона, посочен като такъв за кореспонденция с НАП в търговския регистър, сумите са били платени от ищеца по банков път. 

Допълнително, по същия начин от името на К.С. ООД – клон, са били издадени фактура № **********/11.08.2017г. на стойност 1 700 лева (за застраховка картини Румъния) и  № **********/17.08.2017г. за сума от 11 800 лева транспорт и логистика изложба Гърция, Румъния, Сърбия, които суми също са били платени от ищеца.

Плащанията, общо за 17 300 лева, са били на датата на издаване на фактурите, съответно най-късно на следващия ден (фактурата от 09.08.2017г.).

Обстоятелствата се установяват от представените фактури с платежни нареждания, както и от заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, потвърдила и че посочената по фактурите банкова сметка *** К.С. ООД – клон, както и че по тази сметка е постъпила сумата от 17 300 лева.

Междувременно, на 16.08.2017г., от В.А.,  във връзка с транспорта на картини от Гърция, Румъния и Сърбия, е било изпратено електронно  писмо за дължими общо от ищеца 26 165 лева (при направена отстъпка от плащанията).  За отделните суми по организирането на превоз на картините от съответните чуждестранни галерии и обратно с писмото са били представени и разбивки – общо пристигане и общо връщане, с отстъпка.

По-конкретно за картините от Гърция офертата, без отстъпка, е била за пристигане - транспорт склад – галерия – 640 лева, транспорт галерия – летище Атина 520 лева, самолетен транспорт Атина – София 780 лева, хендлинг такси и документация 200 лева, товарене/разтоварване в Гърция и България 200 лева, транспорт летище София – СГХГ – 140 лева, както и допълнителни разходи специализирани каси – 1000 лева, сюпервизия на летище Атина – 600 лева, самолетен транспорт 300 лева, хендлинг такси 120 лева, товарене /разтоварване 160 лева и застраховка 1 400 лева, общо 6 060 лева. Общо връщането, без отстъпка,  е било  3 660 лева, от които транспорт СГХГ – летище София – 140 лева, самолетен транспорт София – Атина 1080 лева, сюпервизия на летище Атина 600 лева, хендлинг такси и документация 320 лева, товарене/разтоварване 360 лева, транспорт летище Атина – галерия 520 лева и транспорт галерия – склад 640 лева.

За картините от Румъния офертата, без отстъпка, е била за сухоземен транспорт Букурещ – София 1800 лева, 200 лева товарене/разтоварване и 1 700 лева застраховка, общо 3700 лева, а връщането – 2 000 лева.

За картините от Сърбия офертата, без отстъпка, е включвала митническо обслужване, временен износ Сърбия 500 лева, транспорт Нови Сад – София 1 600 лева, митническо обслужване временен внос в България 250 лева и товарене/разтоварване Сърбия и България 240 лева, общо 2 690 лева, което е било и за връщането, съгласно офертата.

Отделно са били 6 200 лева за каси, също без отстъпка.     

От ищеца е бил сключен договор за заем на картините с галерията в Сърбия на 09.08.2017г., договор за заем с галерията в Гърция и договор за заем на картините с галерията в Румъния на 18.08.2017г.

От ответника, чрез клона, е било осигурено сключването на  застрахователни договори за картините от Гърция и Румъния – обстоятелствата не са спорни по делото.

Не се установяват други извършени действия във връзка с организиране превоза на картините – пристигане в София, съгласно офертите.

Напротив, съгласно писмо на Националния музей на изкуствата в Румъния от 08.09.2017г., към ищеца са били предявени претенции, че не изпълнява споразумението за заем в частта транспортирането на картините от Букурещ до София и обратно да бъде извършено от специализирана компания чрез сухопътен транспорт в климатизирани сандъци, специално проектирани за творбите по споразумението, а предложените от В.А.транспорти условия са били преценени като неадекватни за транспортиране на произведения на изкуството. От ищеца е било поискано намирането на разумно решение. В резултат е бил организиран транспорт и опаковъчни услуги от румънска страна  за сума от 8 925 евро, платени от ищеца по издадена фактура от 15.09.2017г.  По-конкретно сумата е включвала изграждане на климатизиран сандък, специално изработен за произведения на изкуството, в който да се поставят деветте творби – 2 950 евро, транспортиране на сандъците до музея за аклиматизиране един ден преди опаковане – 180 евро, опаковане и събиране на персонал, обработващ произведения на изкуството при Националния музей на изкуствата – 1 780 евро и транспорт от Букурещ до София с камион с двама шофьори и място за куратор, който придружава творбите – 2 590 евро, или общо 7500 евро с 1 425 евро ДДС – 8 925 евро.

Несъгласие с осигурения транспорт е имало и от страна на галерията в Сърбия, съгласно писмо от 28.09.2017г. – че транспортът не е съгласно постигнатото споразумение – изпратеният камион е бил с брезент и сандъците не са били климатизирани. Това е било констатирано на 08.09.2017г. Опаковането на място – 300 евро, транспорт Нови Сад – София – 1 899 евро, митническо освобождаване в Сърбия – 310 евро и обработка, документация и книжа 150 евро, общо 2 659 евро,  е било организирано от чуждестранната галерия, за което ищецът е заплатил на 11.09.2017г. сумата от 2 659 евро.

За транспорт и изграждане на сандъци от гръцката галерия от ищеца са били платени 2 708. 78 евро с ДДС – за транспорт от склад до галерията, изграждане на два сандъка, доставка на сандъците и опаковане, транспорт до летище, контрол по товарене на стоките, куриерска помощ, ТНС Атина и въздушен превоз и обработка. 

По делото в срока за отговор и допълнителен отговор не са правени възражения срещу това, че с този начин на пренасяне на картините са били изпълнени условията  по сключените между ищеца и чуждестранните галерии договори за заем, както и в същите срокове не е възразявано от ответника, че обещаното от В.А.от негово име при осигуряване на картините и връщането им обратно до чуждестранните галерии не е било съответно на изискванията по тези договори. Напротив, по делото се установява такова съответствие.

Съгласно вписванията в търговския регистър при агенция по вписванията, ответникът е имал регистриран клон в България от 2001г., с пререгистрация в търговския регистър при Агенция по вписванията, до 18.03.2018г., когато клонът е бил заличен. Същевременно на 24.08.2017г. е била заличена В.А.като представляваща до тогава клона – съгласно заявление от 18.08.2017г. и въз основа на решение на управителя на ответника от 14.06.2017г. – за освобождаване на този управител на клона, считано от 14.08.2017г. и оттегляне на дадените пълномощия.  След 24.08.2017г. като управител на клона е бил вписан М.В.. Също съгласно вписванията, клонът е бил с предмет на дейност транспортиране и опаковане на всякакъв вид предмети на изкуството за музей и галерии.

  Във връзка с твърдяно неизпълнение на договора, с електронни писма от октомври 2017г. от ищеца е  било поискано възстановяване на направените към този  момент разходи за превоза на картините до София (определени на 27 967 лева, съответно 27 954. 25 лева), както и ответникът да организира връщане на картините до техните собственици в Сърбия, Румъния и Гърция в периода 01.12.-05.12.2017г., без заплащане на допълнителни услуги от страна на ищеца, при което ищецът и ще плати останалата сума по офертата от 26 165 лева. В писмото са били посочени подробно отношенията между ищеца и клона (г-жа А. като вписан представител в Търговския регистър) и е било подчертано, че срещу платеното услуги от страна на К.С. ООД – клон не са били получени, а „единствено срам и унижение пред партньорите в Гърция, Сърбия и Румъния“, като плащането е било за да се доставят спешно картините „предвид извънредната ситуация, която е била на косъм да провали цялата изложба“.   

От ответника е бил изпратен отговор (01.11.2017г.), съгласно който той се е разграничил от действията на В.А., която работила в противоречие с интересите на „Кунсттранс“ и на музеите в България. Отречено е било ответникът да носи отговорност за възникналите проблеми, а отговорността е била на В.А..   

Между страните през месец ноември 2017г.  са били разменени и други писма по електронна поща, но съгласие  не е било постигнато, освен за връщане на картините до Сърбия (съгласно писмо от 22.11.2017г.), което е било изпълнено от ответника и ищецът е получил потвърждение от чуждестранната галерия, че услугата е била извършена без забележки, за което ответникът е бил уведомен. 

За да транспортира картините обратно до Гърция и Румъния след приключване на изложбата ищецът е направил разходи от 5 670 лева (за опаковане и разопаковане, транспорт, допълнителни административни разходи) и 6 684 лева (опаковане и разопаковане и разходи за транспорт). Това е било по договори на ищеца с трето лице („Орбит“ ООД).

Електронните писма между страните са били изпращани от и до електронна поща на ищеца *****), съответно от и до електронна поща за ответника ******.com.

С електронно писмо от 19.12.2017г., изпратено от ищеца от посочената поща ********sghg.bg на същата поща на ответника  *****  ищецът отново е посочил платените от него суми, това, което приема като изпълнено по договора (на стойност 3100 лева по застраховките и 2 690 лева за връщане на картините в Сърбия), както и  допълнителните разноски, които е направил (19 946. 26 лева), при което е било поискано възстановяване на платените 11 510 лева (17 300 лева минус 3100 лева минус 2 690 лева) и разликата между платените суми за същите услуги на други доставчици – 19 946. 26 лева, или е претендирал  общо 31 456. 26 лева за разноските, които да бъдат платени по посочена банкова сметка ***.

Електронните писма са представени на хартиен носител по делото, включително с отбелязване за изпращане (sent).

За времето от 03.01.2018г. до 22.03.2018г., включително, върху сумата от 31 443. 25 лева е изтекла законна лихва за забава в размер на поне 680 лева, съответно на  основния лихвен процент за периода  (10%).  

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Страните са обвързани от договор за организирането на превоз на картини от  чуждестранни галерии в Сърбия, Гърция и Румъния до Софийска градска художествена галерия и обратно, опаковане и застраховане, съдържащ елементите на спедиционен договор, договор за изработка и  договор за поръчка, съгласието за който е било постигнато изрично.  Ответникът,  регистрирал клон в страната, чрез управителя на клона, е издал фактури за отделни плащания по договора,  с посочване на банкова сметка ***,  както и е изпратил на 16.08.2017г.  електронно  писмо за дължими по договора общо от ищеца 26 165 лева (с отстъпка), с подробно уточнение на сумите, дължими за отделните фактически и правни действия, по пера, с което ищецът се е съгласил, както и е платил частично  17 300 лева от сумата.

От ответника  е било осигурено сключването на  застрахователни договори за картините от Гърция и Румъния (за 3 100 лева, съгласно уговореното) и връщане на картините до Сърбия (за 2 690 лева съгласно уговореното), а останалите задължения не са били изпълнени, съответно на изискването на  чл. 63, ал. 1 от ЗЗД за изпълнение на задълженията по договор точно и добросъвестно. Поради договорното неизпълнение на ответника, и за да осигури провеждането на изложбата с участието на всички картини и връщането им на чуждестранните галерии, съгласно сключените с галериите договори, ищецът е направил разноски от общо 40 308. 25 лева  (8 925 евро,  2 659 евро, 2 708. 78 евро, 5670 лева и 6 684 лева, съгласно възприетото от фактическа страна), което за него е претърпяна вреда, и от ищеца са дължими 40 308. 25 лева, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД,  като обезщетение вместо изпълнението (компенсаторно обезщетение) при неизпълнението. Претърпените от ищеца вреди са били предвидими при сключването на договора, изпълнението на задълженията на ответника вече е невъзможно, както и не се твърдят и установяват обстоятелства, при които ответникът да бъде освободен от договорната си отговорност.

Ищецът претендира сумата от 31 456. 26 лева на база определянето на разноските си на 40 321. 26 лева, при приспадането на неплатените от него  8 865 лева от уговореното възнаграждение на ответника (уговорени 26 165 лева минус платени 17 300 лева). По делото разноските се установяват в размер не на 40 321. 26 лева, а  40 308. 25 лева, при което предявеният по делото главен иск (главница) за обезщетение следва да бъде уважен до размера от 31 443. 25 лева. Приспаднатата от ищеца сума е с оглед приложимото в случая правило, че присъждането на  компенсаторното обезщетение, като една от възможностите на кредитора при договорно неизпълнение, е предпоставено от изпълнение на насрещното му задължение.

Квалификацията на иска е с оглед изложените от ищеца и установени факти и обстоятелства по делото, съответно на формирания петитум – че се касае за обезщетение за неизпълнен договор, който обвързва страните. Изявлението за дължимост на платеното от ищеца по договора в разменената от страните кореспонденция, подаването на заявление за издаване на европейска заповед за плащане, исковата молба по делото и уточнението на ищеца от 08.08.2019г. е единствено с оглед формирането на размера на сумата по обезщетението (пълна компенсация за договорното неизпълнение на ответника, с изпълнение от страна на ищеца – кредитор на насрещното му задължение, при  прихващане на останалата неплатена част от сумата от 26 165 лева), а не изявление, от което да се извлече воля за разваляне на договора по чл. 87 от ЗЗД. Поради това  не е налице хипотезата на  Решение № 269 от 22.10.2018г. по т.д. № 1980/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.

Или предявеният като главен иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен до размера от 31 443. 25 лева, а в останалата част до пълния предявен размер от 31 456. 26 лева – отхвърлен.

Основателна е и претенцията за лихви за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД  върху сумата на обезщетението, считано  от 03.01.2018г.

На 19.12.2017г. до ответника е било изпратено електронно писмо, съдържащо покана за плащане на обезщетението в срок от 7 работни дни (до 03.01.2018г.), като въз основа на недвусмисленни обстоятелства (предходна кореспонденция разменена чрез същите електронни пощи) ответникът се е съгласил да получава изявленията, включително електронното писмо от 19.12.2017г. (чл. 5 от ЗЕДЕУУ). Поради това с постъпване на електронното изявление в информационната система на ответника (по електронната поща), електронното писмо  (изявление) от 19.12.2017г. се счита получено (чл. 10 от ЗЕДЕУУ), при презумпция, че съдържанието е узнато от адресата (чл. 11 от ЗЕДЕУУ). Възражението на ответника, че не е получавал писмото от 19.12.2017г. е неоснователно. В този смисъл е и Решение № 303 от 07.10.2013г. по гр.д. № 3715/2013г. на ВКС, ГО, ІV г.о.

Или от 03.01.2018г., при получаването на електронното писмо от 19.12.2019г. с даден срок за изпълнение, съответно  на правилото на чл. 63 от ЗЗД,  ответникът е бил в забава за плащане, при което дължи лихва в законния размер (чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84 от ЗЗД, вр. Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, в сила от 01.01.2015г.), като до датата на подаване на изявлението за издаване на европейска заповед за плащане – 23.03.2018г., поне 680 лева, съгласно възприетото от фактическа страна.  Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора (чл. 84, ал. 2 от ЗЗД).

Неоснователно е възражението на ответника, че страните не са обвързани от договор. От негово име е договаряла В.А.– вписана като управител на клона на ответника в страната по партидата на клона в търговския регистър до 24.08.2017г. (чл. 17а, ал. 2, т. 4 от ТЗ).  Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗТРЮЛНЦ, третите добросъвестни лица могат да се позоват на вписването в търговския регистър, дори ако вписаното обстоятелство не съществува. По делото добросъвестността на ищеца не се е оспорвала. Заявлението за заличаване на В.А.като управител, подадено в търговския регистър, е едва  от 18.08.2017г., след подаване на окончателната оферта към ищеца, а няма нито възражения, нито доказателства ищецът да е знаел за   решението на управителя на ответника от 14.06.2017г. за освобождаване на В.А.като управител на клона, считано от 14.08.2017г. и оттегляне на дадените й пълномощия.

При възприетото от фактическа страна, не се установява и възражението на ответника, че договорът бил сключен с друго дружество, на което В.А.е била управител.

Не се установява и прекомерност на платеното от ищеца при договорното неизпълнение на ответника – направените нови разноски във връзка с осигуряване на картините от чуждестранните галерии и връщането им обратно. Възражението на ответника е такова по чл. 83, ал. 2 от ЗЗД – ищецът като кредитор  е могъл да избегне вредите като положи грижата на добър стопанин. Допълнителните разходи на ищеца по делото се установяват като  съответни на конкретните условия, при които ищецът е бил поставен – при липсата на време до провеждане на изложбата и сключени договори за заем чуждестранните галерии да осигурят транспортирането на картините до София за своевременното откриване на изложбата, след което картините да бъдат върнати обратно до галериите. Както се възприе от фактическа страна, при този начин на превоз на картините са били изпълнени условията  по сключените между ищеца и чуждестранните галерии договори за заем, а  обещаното от В.А.от името на ответника с оглед превозването на картините и връщането им обратно до чуждестранните галерии е било съответно на изискванията по тези договори, т.е. от ищеца е била положена дължимата по чл. 83, ал. 2 от ЗЗД грижа. Същевременно не се твърдят и установяват обстоятелства, че ищецът е могъл да избегне заплащането на допълнителни разноски.

Тъй като съдът приема, че страните са обвързани от договор, предявените при условията на евентуалност  искове по чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъдат оставени без разглеждане. Тези искове са предявени при условие, че бъде отхвърлен главният иск за обезщетение за нанесените вреди, поради това, че не се приеме за валидно сключено споразумение между страните.

По делото е приложимо българското материално право и в този смисъл е дадената от съда квалификация на исковете. Това следва от обстоятелствата, при които са се развили (по твърденията на ищеца, установени по делото) договорните отношения между страните  - на територията на страната, чрез клон на ответника в страната (чл. 93, ал. 1 от КМЧП). По отношение на евентуалните искове са приложими разпоредбите на чл. 111, ал. 1 и ал. 2 от КМЧП.

Въпросът за международната подведомственост на делото е бил решен с влязло в сила определение по делото, след постановяването на определението на Апелативен съд – гр. София по ч.гр.д. № 215/2019г., което определение като необжалвано е влязло в сила.  

 

По разноските  

В производството по издаване на европейска заповед за плащане ищецът е направил разноски за платена държавна такса от 629. 12 лева, 1 296 лева разноски за адвокат, 477. 60 лева разноски за превод и 129. 30 лева пощенски разходи, общо 2 532. 02 лева. С оглед изхода на делото са дължими 2 519. 23 лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК).    

            В исковото производство ищецът установява разноски за платена държавна такса от 679. 13 лева, 300 лева разноски за вещо лице и 1 768. 80 лева разноски за адвокат с ДДС, от които на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, са дължими 2 734. 05 лева.

            Ответникът също претендира направени разноски по приложени фактури от 01.10.2018г., 04.12.2018г. и 07.03.2019г. с документи по валутни преводи. За сумите не се установява да са с начислен ДДС, като свързани с исковото първоинстанционно производство са плащанията на 3 559. 61 лева по фактурата от 10.10.2018г. и 684. 54 лева  на 07.03.2019г., общо 4 244. 15 лева.  С оглед изхода на делото са му дължими 21. 44 лева от разноските, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Сумата от 2 500. 35 лева по фактурата от 04.12.2018г. е за подготовка на частна жалба (без да се установява сума и каква да е във връзка с исковото производство) и е следвало да бъде претендирана по частното въззивно производство, съгласно чл. 81 от ГПК. 

            За платените адвокатски възнаграждения от другата страна в исковото производство и двете страни са възразили, че са прекомерни.

Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за намаляване на възнагражденията.

Минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по делото е 1 498. 59 лева. Платените от ищеца 1 768. 80 лева с ДДС са под минимума, а тези от ответника (4 244. 15 лева), за които не се установява да са с начислен ДДС, са около три пъти над минимума, но следва да се приемат съответни на фактическата и правна сложност на делото, по което са разрешавани въпроси по допустимостта на производството (международна подведомственост, характер на исковете), представените документи са многобройни, включително електронни и на чужд език, както и се касае за отношения с международен елемент, с ответник чуждестранно юридическо лице.

            Воден от горното съдът

 

 

                                                                 Р Е Ш И :

 

 

           

ОСЪЖДА „К.С. ООД (K*********), регистрирано в Търговския съд във Виена с № FN 138995f, със седалище и адрес на управление Република Австрия, гр. Виена, 1110, ул.“*********и със съдебен адресат адв. Н.П.Б. с адрес ***, да заплати на  Софийска градска художествена галерия, с БУЛСТАТ ********* и със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адресат адв. К.А.В., гр. София, район “Оборище“, ул.“********, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 31 443. 25 лева (тридесет и един хиляди четиристотин четиридесет и три лева и двадесет и пет стотинки), със законната лихва за забава от 03.01.2018г. до окончателното плащане, като до 23.03.2018г. в размер на 680 лева (шестстотин и осемдесет лева), на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за които суми е била  издадена  европейска заповед за плащане по реда на Регламент (ЕО)  № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане по т.д. № 578/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-7 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове в останалата част съответно до пълния предявен  размер от  31 456. 26 лева за главницата и  законните лихви в останалата част и периоди, както и ОСТАВЯ без разглеждане предявените  искове по чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1  от ЗЗД.

ОСЪЖДА „К.С. ООД (K*********), регистрирано в Търговския съд във Виена с № FN 138995f, със седалище и адрес на управление Република Австрия, гр. Виена, 1110, ул.“*********и със съдебен адресат адв. Н.П.Б. с адрес ***, да заплати на   Софийска градска художествена галерия, с БУЛСТАТ ********* и със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адресат адв. К.А.В., гр. София, район “Оборище“, ул.“********, сумата от  2 519. 23 лева (две хиляди петстотин и деветнадесет лева и двадесет и три стотинки), разноски в производството по издаване на европейска заповед за плащане и 2 734. 05 лева (две хиляди седемстотин тридесет и четири лева и пет стотинки)  разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а Софийска градска художествена галерия да заплати на „К.С. ООД (K*********) сумата от 21. 44 лева (двадесет и един лева и четиридесет и четири стотинки разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

 

 

                                                                  Съдия: