Определение по дело №334/2020 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 ноември 2020 г. (в сила от 19 януари 2022 г.)
Съдия: Антон Рангелов Игнатов
Дело: 20201730100334
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.Радомир, 02.11.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд- Радомир, гражданска колегия, ІІ състав, в закритото заседание на 2 ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Антон Игнатов

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 334 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание  чл.432, ал.1 КЗ  и чл.86 ЗЗД от ищцата Д.Д.В., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ответника З.“А.Б.“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление:***, за заплащане на сумата от 2 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, настъпили в резултат на причинено ПТП от л.а.“Мерцедес“, с водач М.Б.С., застраховано при ответника по сключена застраховка „Гражданска отговорност“, станало на 28.01.2019 г., ведно със законната лихва, смятано от датата на увреждането- 28.01.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът З.“А.Б.“ АД, чрез своя процесуален представител- адв.Б.от САК, е изразил становище, че искът е недопустим, като е направил искане за присъждане на направените по делото разноски.

Районният съд, след преценка на данните по делото намира така направеното от ответната страна възражение за  основателно, по следните съображения:

ПТП, за обезщетяване на вредите от което е предявен процесният главен иск, е настъпило на 01.10.2018 г., а отговорността на застрахователя се претендира на основание договор за застраховка, валиден към същата дата, т. е при действието на Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2016 г. Последният предвижда в чл. 498, ал.3, във вр. с чл.496, във вр. с чл.380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на ГО на виновния водач на МПС, изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно обезщетение.

  В случая, към исковата молба липсват представени доказателства относно това застрахователят да е сезиран по реда на чл.380 КЗ, като в същата не фигурират и подобни твърдения.

Липсата на доказателства за изпълнение на процедурата по чл.380 КЗ и съответно- за изтичането на срока по чл.498, ал.3 КЗ води до недопустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ. Законовата разпоредба на чл.498,ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Уредбата е повелителна и за спазването на срока съдът следи служебно. В разпоредбата на чл.378, ал.9 КЗ изрично е уредено, че докато тече този срок, спира да тече давностният срок по чл.378, ал.2 КЗ за предявяване на прекия иск по чл.432 КЗ. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. В този смисъл е и съдебната практика /виж Определение №165/24.03.17 г. по ч.т.д.№306/17 г. на ВКС,II т.о./

С оглед тази повелителна правна уредба на рекламационния срок по чл.498, ал.3 КЗ, предявения главен иск се явява процесуално недопустим, като обусловен от него недопустим е и акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху главницата, смятано от изтичане на 15-дневия срок по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, поради което на основание чл.130 от ГПК исковата молба подлежи на връщане, а образуваното въз основа на нея производство на прекратяване.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.4 ГПК, Д.Д.В., ЕГН **********, с адрес: ***, ищцата следва да заплати на З.“А.Б.“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление:***, сумата от 396 лв.- направени разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл.130 от ГПК, Районен съд- Радомир

 

О   П   Р   Е   Д   Е  Л   И :

 

 ВРЪЩА исковата молба на Д.Д.В., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ответника З.“А.Б.“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление:***, въз основа на която е образувано производството по гр.д. № 334/2020 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 334/2020 г. по описа на Районен съд- Радомир.

ОСЪЖДА Д.Д.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на З.“А.Б.“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление:***, сумата от 396 лв. /триста деветдесет и шест лева/- направени разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Пернишки окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните, чрез пълномощниците им по делото.

 

 

 

 

Районен съдия: