Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1535 19.10.2021
г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, дванадесети състав, на шести
октомври две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Диана Ганева
при секретаря Й. Б.като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 947 по описа за 2021 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3 от
Кодекса за социално осигуряване.
Образувано е по жалба на А.Г.А. ***,
с ЕГН **********, против Решение № 1040-02-57/30.03.2021г. на Директора на ТП
на НОИ-Бургас, с което потвърдено разпореждане №021-00-10191-3/26.02.2021г. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –Бургас, с което на А.Г.А.,
на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във вр. с чл.11, §3, б.“а“ и чл.65, §2 от
Регламент (ЕО) 883/2004г. е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл.54а от КСО. Жалбоподателят счита обжалваното решение и
потвърденото с него разпореждане за незаконосъобразни, поради неправилно
приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
административно – производствените правила. Излага доводи, че са налице всички
кумулативно изискуеми предпоставки за отпускане на парично обезщетение за
безработица. Моли за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ -Бургас
и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за
безработица. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В
проведеното съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат А., която
поддържа жалбата по изложени в нея доводи. Пледира съда да отмени оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски съобразно списък, който представя.
Ответникът
– Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт
гр.Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли оспореното
решение да бъде потвърдено като законосъобразно.
Настоящият
съдебен състав, като обсъди доводите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото
не се спори, че А.А. е подал до директора на ТП на НОИ заявление с вх. № 021-00-1019/01.12.2020г.
(л.80-81). В подаденото заявление А. е декларирал, че считано от 30.11.2020 г.
е прекратено правоотношението с работодателя в Германия, считано от
30.11.2020г., поради което е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение
за безработица. Съгласно приложеното по делото споразумение за прекратяване
между Тубисекюърд фасилити мениджмънт ГмбХ и А.А. (л.24-25) трудовото
правоотношение е прекратено „поради освобождаване от предприятието по
вътрешно-оперативни причини, считано от 30.11.2020г.“ Приложена е Декларация
относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, ал. 2 от Регламент ЕО
№ 883/2004*(л.65-66), в която А. е отразил, че е полагал труд в
Германия през периода 13.12.2004 година до 30.11.2000 година. От попълнената
декларация се установява, че настоящият му адрес е в Република България, гр. Бургас,
к-с „Славейков“ бл.30, преобладаващата част от роднините му са в Република
България, преобладаващата част от контактите са в Република България и
възнамерява трайно да се установи в страната.
Ответникът е осъществил електронен
обмен на социално осигурителна информация чрез изпращане на искания за издаване
на структурирани електронни документи от компетентната институция в Германия,
като на базата на получените документи е приел, че държава на пребиваване по
отношение на жалбоподателя е Германия, поради което и на основание чл. 54ж, ал.
1 от КСО, във връзка с чл. 11, § 3, б. "а",
във връзка с чл. 65, § 2 от Регламент
/ЕО/883/2004 година за координация на системите за социална
сигурност, ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ, е
отказал да отпусне на А.А. обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО,
за което е издал Разпореждане № 021-00-10191-3/26.02.2021година. (л.51).
Разпореждането е обжалвано, като с Решение № 1040-02-57/30.03.2021г. на
Директора на ТП на НОИ-Бургас е потвърдено разпореждане
№021-00-10191-3/26.02.2021г. на ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ –Бургас, с което на А.Г.А., на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във
вр. с чл.11, §3, б.“а“ и чл.65, §2 от Регламент (ЕО) 883/2004г. е отказано
отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.
В хода на
съдебното производство, жалбоподателят е ангажирал писмени и гласни
доказателства. Във връзка с оставането без работа е представил служебна
бележка, видно от която се е регистрирал в Бюрото по труда Бургас, считано от
01.12.2020г. (л.98).
Пред
настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите К. Л. и С. Д., водени от
страна на жалбоподателя, които свидетелстват, че А. е работил дълги години в
Германия, но с оглед ковид ситуацията се е прибрал в България окончателно. Съдът
кредитира свидетелските показания, тьй като се базират на лични и
непосредствени възприятия и са взаимно допълващи се.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК,
чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК,
във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО,
срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО
решение на Директора на ТП на НОИ, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Оспореното решение е валидно и
допустимо, като жалбата срещу него е подадена в срока за обжалване. Постановено
е от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО,
в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити, но е материално
незаконосъобразно. Съображенията за това са следните:
С Регламент /ЕО/ № 987/2009
на Европейския парламент и на Съвета се установява процедурата по прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004.
В чл. 1, б. "у" от последния Регламент е въведено общото понятие
"осигурителен период", с което се обозначава периодът от време, който
има значение на предпоставка за придобиване на осигурителни права и за
определяне на техния характер съгласно националното право. От своя страна чл.
61 от Регламента предвижда самостоятелни правила за натрупване на осигурителни
периоди, поставени като условие за получаване на обезщетения за безработица.
Тъй като последната трудова заетост на лицето е била в Германия, относимите
правни норми във връзка с координация на системите за социална сигурност между
Германия и България са в Регламент /ЕО/ № 883/2004
година на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за
координация на схемите за социална сигурност. Заявлението за отпускане на
парично обезщетение за безработица е подадено на 08.12.2020 година, поради
което за установяване основателността на претендираното от настоящия
жалбоподател право, приложение намира цитирания по – горе Регламент. В чл. 2 от
него се сочи, че се прилага към граждани на държава – членка, лица без
гражданство и бежанци, които пребивават в държава – членка, които са или са
били подчинени на законодателството на една или повече държави – членки, както
и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица. Република
България е страна – членка в ЕС и съответно е длъжна да прилага европейските
правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки
на Съюза. Съгласно чл. 3 от Регламент /ЕО/ №
883/2004 година разпоредбите му са приложими към всички
законодателства по смисъла на чл. 1, параграф "л" относно обезщетение
за безработица, доколкото е установено, че последната заетост на лицето е в Германия.
Механизмът на координация на
системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица е
обусловен от четири основни принципа: определяне на приложимото
законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост,
осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. По отношение на
обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото
законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да
принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е
заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения от
общия принцип, че държавата – членка по последна заетост като компетентна
държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са
регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) №
883/2004 година.
Спорът в случая е свързан с
тълкуването и прилагането на термина "пребиваване". Легалната
дефиниция на понятието "пребиваване" се съдържа в чл. 1, § 3, б. "й"
от Регламент (ЕО) № 883/2004 година – мястото, където лицето
обичайно пребивава. Това място /на обичайно пребиваване на лицето/ се определя,
съгласно чл. 11, § 1 от Регламент /ЕО/
№ 987/2009 /Регламент по прилагането/ с оглед центъра на интересите
на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация
относно релевантните факти – продължителността и непрекъснатото пребиваване на
територията на съответните държави – членки, семейното положение и роднинските
връзки на лицето, жилищното му положение и доколко постоянно е то, както и естеството
и специфичните характеристики на упражняваната дейност, в т. ч. постоянният
характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост, мястото,
където обичайно се упражнява тази дейност и др. примерно изброени в цитираната
норма. Съгласно разпоредбата на чл. 11, § 2 от Регламента по прилагането,
решаващо значение при определяне на действителното място на обичайно
пребиваване на дадено лице е намерението на лицето, което произтича от
горепосочените факти и обстоятелства, особено причините за преместването на
лицето. То се свързва с центъра на интересите му /чл. 11, § 1 от Регламент №
987/2009/ и въз основа на цялостна оценка на наличната информация
относно релевантните факти.
В член 1, букви "й" и
"к" от Регламент /ЕО/ № 883/2004 година се прави
разграничение между "пребиваване" и "престой". В изготвения
съвместно с държавите членки наръчник се изясняват понятията "обичайно
пребиваване", "временно пребиваване" и "престой". Тези
определения, посочени в законодателството на ЕС /Регламент /ЕО/ № 883/2004
година са въведени, за да се установи коя държава членка е отговорна за
предоставянето на обезщетения по социално – осигурителни схеми на граждани на
ЕС, които пребивават в различни държави членки.
В конкретния случай в периода на
заетост в Германия жалбоподателят действително не е бил на територията на
Република България, но това пребиваване е било обусловено от съществуването на
трудово правоотношение и следователно не покрива критериите, въз основа на
които се обосновава извод за "обичайно пребиваване". След
преустановяване трудовата дейност –30.11.2020 година в Германия лицето
манифестира желанието си да се установи в Република България, като още на 1.12.2020
година се регистрира като безработно в Агенция по заетостта"Бюро по
труда" –Бургас, подава заявление за получаване на обезщетение за безработица
в Република България, установява се да живее на регистрирания постоянен адрес,
който е в Република България – гр.Бургас, предприема действия по осигуряване на
необходимите битови условия за пребиваване на този адрес за продължително време
напред, в декларацията относно пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, ал. 2 от Регламент
/ЕО/ № 883/2004 изрично посочва намерението си да пребивава в
Република България. Следователно прилагайки неизчерпателно посочените критерии
в чл. 11, § 1 от Регламент №
987/2009, въз основа на установените по делото факти, се налага
извода, че "пребиваването" на жалбоподателя по смисъла на чл. 1, § 3, б. "й"
от Регламент (ЕО) № 883/2004 година е в Република България.
В тази връзка отразяването в документ
(л.70) като държава на пребиваване – Германия, следва да се възприема само
времето на полагане на трудова дейност от 13.12.2014г. до 30.11.2020г. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят
има постоянен и настоящ адрес в България, повечето близки на жалбоподателя
живеят в България, в която държава са и социалните му контакти, както и
жилището му. Завръщането му в България е извършено непосредствено след
приключване на дейността в Германия. Затова престоят и времето на трудова
заетост има временен характер по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004
година. В този смисъл е и практиката на ВАС-Решение № 12 598/25.09.2019 година,
постановено по адм. дело № 13206/2018 година на ВАС, Решение № 222/08.01.2019
година, постановено по адм. дело № 8158/2018 година по описа на ВАС, Решение №
1645/06.02.2019 година, постановено по адм. дело № 8633/2018 година по описа на
ВАС, Решение № 2695/22.02.2019 година, постановено по адм. дело № 3077/2018
година по описа на ВАС и Решение № 10291/03.07.2019 година, постановено по адм.
дело № 15067/2018 година по описа на ВАС.
Неправилно е позоваването на чл. 65, параграф 2 от
Регламент /ЕО/ № 883/2004 година, съгласно който напълно безработно
лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно
заето лице е пребивавало в държава – членка, различна от компетентната държава
– членка и което продължава да пребивава в тази държава – членка или се върне в
тази държава – членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в
държавата – членка по пребиваване. Безработно лице, без да е пограничен
работник, което не се върне в неговата държава – членка по пребиваване, се
поставя на разположение на службите по заетостта на държавата – членка, чието
законодателство за последно е било подчинено.
По делото обаче няма спор, че
настоящият жалбоподател не е пограничен работник и не е бил напълно безработно
лице. Той е пребивавал за времето на трудовата си заетост в държава – членка,
различна от компетентната държава – членка, а именно в Германия. Безспорно е
установено, че жалбоподателят не е продължил да пребивава в тази държава –
членка, нито се е върнал в тази държава – членка – Германия, на чието
законодателство за последно е бил подчинен, за това същия не се е регистрирал,
не се е поставил на разположение на службите по заетостта в държавата – членка
по пребиваване за времето на трудова заетост, а се е регистрирал в Република
България, където се е завърнала трайно и където обичайно пребивава.
С оглед изложеното решението,
оспорено пред настоящата съдебна инстанция и потвърденото с него разпореждане,
следва да бъдат отменени, поради допуснато от административния орган нарушение
на материалния закон и неговата цел. Преписката, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК
следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по същество
при съобразяване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на
материалния закон.
Предвид изхода на спора и
своевременно направено искане от страна на жалбоподателя за присъждане на
разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ТП на НОИ Бургас следва да бъде
осъден да заплати на А. съдебно-деловодни разноски в общ размер на 408 лв.,
представляващи заплатен адвокатски хонорар в размер на 305 лв., 10 лв.-държавна
такса, 16 лв. – за издаване на два броя удостоверения и 32 лв. –разноски за превод.
Основателно е възражението на ответника за прекомерност на заплатения и
договорен от жалбоподателя хонорар от 500 лв. съгласно чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 5 ГПК,
тъй като съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за защита по административни дела без определен материален
интерес по КСО, какъвто е настоящият случай, минималното възнаграждение е в
размер на 350 лв., а делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Ето
защо, заплатеният хонорар от 500 лв. следва да бъде намален до 350 лв.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Бургас, дванадесети състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1040-02-57/30.03.2021г. на
Директора на ТП на НОИ-Бургас, с което потвърдено разпореждане
№021-00-10191-3/26.02.2021г. на ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ –Бургас, с което на А.Г.А., с ЕГН **********, на основание
чл.54ж, ал.1 от КСО, във вр. с чл.11, §3, б.“а“ и чл.65, §2 от Регламент (ЕО)
883/2004г., е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по
чл.54а от КСО.
ВРЪЩА преписката на административния орган –
Териториално поделение на Националния осигурителен институт –Бургас за ново произнасяне съобразно дадените указания
по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ - Бургас да
заплати на А.Г.А. ***, с ЕГН **********, сумата от 408 лева, представляваща
направени по делото съдебни разноски.
Решението на основание чл. 119, във връзка
с чл. 117, ал. 1, т. 2, б.
"б" от КСО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: