РЕШЕНИЕ
№ 3480
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20211100113427 по описа за 2021 година
Ищцата Р. Л. твърди в исковата молба, че е претърпяла подробно
индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата имуществени и
неимуществени вреди от смъртта на своя съпруг Я.Л., причинена от ПТП,
настъпило на 24.07.2021г. в гр. София по вина на водача на т.а. ДАФ, модел
ФА45.130 с рег. №******* Б. В., нарушил ЗДвП, като не спрял на червен
сигнал на светофарната уредба и реализирал ПТП с пешеходеца Я.Л., който
загинал на място.
Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, поради което
предявява искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, съответно за
сумата от 200 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществените вреди
от смъртта на Я.Л. при процесното ПТП, ведно със законната лихва от датата
на ПТП, както и за сумата от 2 149 лв. – имуществени вреди, представляващи
разходи за погребение, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба.
В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен
отговор, в който признава основателността на предявените искове, както
1
следва – по отношение на иска за неимуществени вреди – до сумата от
100 000лв., а за имуществените вреди – изцяло. Оспорва иска за
неимуществени вреди над признатия размер от 100 000лв., като счита
претенцията за обезщетение за прекомерна и несъобразена със закрепения в
чл.52 от ЗЗД критерий за справедливост. Оспорва претенцията за законна
лихва, считано от датата на ПТП. Прави искане за конституиране на трето
лице – помагач – водачът Б. И. В., като обосновава правния си интерес с
възможността да предяви срещу него иск по чл.500, ал.1, т.2 от КЗ, доколкото
видно от съставения протокол за ПТП водачът не е спрял и не е взел мерки за
отстраняване на възникнала по време на движението повреда или
неизправност в управляваното от него МПС.
В указания му срок, ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с
която поддържа първоначалната. В указания му срок, ответникът е депозирал
допълнителен отговор, с който поддържа първоначалния и прави
доказателствени искания.
В открито съдебно заседание третото лице – помагач взема
становище за неоснователност на исковете.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
следното:
За установяване механизма на ПТП по делото са събрани писмени
доказателства и е изслушано заключението на съдебна автотехническа
експертиза, ведно с допълнение към същата. В заключението вещото лице
доц. А. А. е обсъдил подробно приетите по делото писмени доказателства,
поради което съдът не ги обсъжда отделно. Същото отразява в детайли и
обсъжда подробно и приложения по делото видеозапис от камерите за
наблюдение на движението в кръстовището, събран от компетентните органи
по разследването в рамките на образуваното по случая досъдебно
производство. Заключението е пълно, обосновано и компетентно изготвено,
поради което съдът го кредитира изцяло. Установеният по делото механизъм
на настъпване на процесното ПТП е следният:
На 24.07.2021г., около 08:05 часа в град София по бул. „Цар Борис III”
в посока от кв. Княжево към центъра на гр. София се е движил т.а. „ДАФ
ФА 45.130” с рег. № *******, управляван от Б. И. В. с неустановена скорост.
2
По делото няма данни товарният автомобил се е движил с превишена скорост
над 50 км/ч. Бул. ”Цар Борис III” в района преди кръстовището с бул. “*****
П.” и пешеходната пътека преди кръстовището има 2 еднопосочни платна,
разделени с междинен остров. Платното, предназначено за движение в
посоката на товарния автомобил - от кв. ’’Княжево” към бул. ’’Овча Купел -
е прав участък, без изразени надлъжен и напречен наклон, с широчина 10,1 м.
с 3 пътни ленти с широчина на лявата и средната по 3,5 м. с паважна
настилка, а на дясната - 3,1 м., с асфалтова настилка, разделени помежду си с
двойна непрекъсната разделителна линия, маркировка M2.
В трите пътни ленти има изтрита пътна маркировка М10, указателни
стрелки, съответно дясната за завиване надясно, средната за движение
направо и лявата за ляв завой.
Вдясно се намира разделителен остров с широчина 8,0 м с трамвайно
трасе върху него, а вдясно на него тротоар с широчина 3,0 м. От дясно на
тротоара е дясното локално платно с широчина 5,0 м. Вляво е разделителен
остров 1,0 м отделящ основното платно за насрещното движение.
Преди кръстовището с бул. „***** П.“ товарният автомобил се е
движел в лявата пътна лента. Произшествието е настъпило в светлата част на
денонощието, добра видимост, при суха пътна настилка паваж в лявата пътна
лента, на прав участък от булеварда. Кръстовището е регулирано с работеща
светофарна уредба.
При приближаване към кръстовището с бул. ”***** П.” водачът В. е
задействал спирачките чрез спирачния педал, но е почувствал, че педалът
потъва надолу. Веднага е повторил, предполага се няколкократно с натискане
на педала и когато е разбрал, че спирачките не работят, е започнал да натиска
клаксона, за да предупреждава другите участници, че създава опасност с
движението си.
При отказ на работната спирачна система, за да спре водачът има две
възможности - да използва ръчната спирачка и да превключва на по-ниски
предавки. От заключението на САТЕ се установява с категоричност, че в
двата участъка преди и след удара, автомобилът е спирал и е намалявал
скоростта си, но как точно е спирал и какви действия е извършвал водачът
му, не може да се определи. Няма данни дали ръчната спирачка е спирала
или не, нито с каква ефективност. В експертизата при огледа на автомобила
3
в ДП няма данни дали тя е била изправна. Независимо от това, с оглед
констатираното намаляване на скоростта, съдът приема от фактическа страна,
че третото лице помагач е предприело необходимите действия в тази
ситуация, за да намали скоростта на управлявания от него товарен автомобил,
която към момента на удара е била в диапазона 10 – 15 км/ч.
Когато т.а. ДАФ се е намирал на около 19 – 20 метра преди стоп-
линията си, от десния тротоар пешеходецът Я.В.Л. е предприел пресичане на
платното за движение по пешеходната пътека, като е вървял със спокоен ход,
със скорост 5,6 -5,8 км/ч, носейки 2 туби с вода. Към този момент водачът на
т.а. ДАФ, който седи в кабината на по-голяма височина, е имал възможност
да вижда навлизащия в платното пешеходец и е могъл да го вижда до удара.
Пешеходецът също е имал възможност да вижда кабината на процесния
автомобил. Заедно с Я.Л. пресичане е предприела и още една пешеходка.
Когато са достигнали нивото на разделителната двойна непрекъсната линия
между средната и лявата пътни ленти, пешеходецът и пешеходката са видели
приближаващия ги от ляво товарен автомобил и са се спрели за миг.
Когато т.а. ДАФ се е намирал на 9 – 10 метра преди стоп-линията си,
водачът му вероятно е видял, че отляво по напречния булевард „***** П.“ са
потеглили и навлизат в кръстовището автомобили, като в близката пътна
лента се е появил и автобус, при което е взел решение и е завил рязко надясно
с цел да продължи по бул. „***** П.“, завивайки пред спрените в средната
лента автомобили в посока към бул. „Пушкин“. Явно поради
съсредоточаване в действията си за да намали скоростта си и да спре, след
като е установил техническата неизправност в спирачната система, водачът
не е внимавал и не е възприел пешеходците.
Виждайки т.а. ДАФ, пешеходката е направила поне 2 крачки надясно, с
което е успяла да избегне удара. Пешеходецът /съпругът на ищцата/ се е
спрял за миг и виждайки движещият се в лявата лента автомобил, в която
той все още не е навлязъл, е тръгнал да се връща назад, първоначално без да
се обръща, което е правилно действие да си осигури безопасността. Когато е
направил 1 крачка, е застигнат и ударен от предната крайна дясна част на
автомобила и е отхвърлен напред по посоката на вече завиващия автомобил,
който е навлязъл на около 0,5-0,6 м в средната пътна лента вдясно от
разделителната линия.
4
След отхвърлянето, пешеходецът е паднал по корем, плъзгайки се, се е
завъртял по гръб и е попаднал под предната крайна дясна част на товарния
автомобил, пред предно дясно колело, с крака под автомобила и глава в
дясно от него. Предно дясно колело е достигнало и е притиснало тялото на
пешеходеца, като е застъпило вероятно част от дрехите на пешеходеца и
няколко метра го е бутало напред, като сините дрехи на пешеходеца са
оставили синя следа, описана в протокола. След спиране на автомобила върху
трамвайното трасе, което е по-високо от пътната настилка, поради наклона
автомобилът се е върнал около 40 см назад е се е спрял окончателно в
мястото, където е намерен. Тялото се спряло и е останало в крайното си
положение, където е спрял автомобилът.
При извършения оглед на т.а. ДАФ е установено, че е спирачната му
система не е работила, тя е била технически неизправна, въпреки че е имало
спирачна течност в двете резервоарчета и компресорът е вдигал нормално
налягане на въздуха в спирачната система. Най-вероятната причина за
неизправността са изпуснали гумени уплътнения на буталата на двата или на
единия работни хидравлични цилиндри, напомпващи спирачна течност. Това
се доказва и от намереното петно от хидравлична течност, точно под двата
работни цилиндъра, описано в протокола за оглед. Това петно се е
образувало, защото водачът на автомобила до последно е натискал спирач‐
ния педал. При изпускане - разхерметизиране на гумените уплътнители -
гумичките на работните нагнетяващи бутала не могат да нагнетяват и
повишават налягането в хидравличните тръбопроводи на спирачната система.
Става точно обратното, при натиск на спирачния педал буталото само
изтласква спирачната течност, която е пред него покрай буталото и тя отива
зад буталото и в резервоарчетата, като течността става на пяна. Обратното,
при отпускане на спирачния педал течността отново минава пред буталото и
така колкото пъти се натиска спирачния педал, този процес се повтаря. В
резултат на многократното натискане на спирачния педал, спирачна течност
все повече става на пяна в казанчето и увеличава обема си. Така в даден
момент тя започва да излиза под налягане през отворчето-отдушника в
капачката на резервоарчето във вид на пръски. Установено е при огледа на
товарния автомобил, че резервоарчетата и нагнетателните цилиндри са
омаслени. Върху асфалта се виждат пръските от изхвърлената спирачна
течност. Само този факт доказва, че в спирачната система е настъпил отказ по
5
време на процесното ПТП. Този тип откази настъпват внезапно в процес на
работа, когато спирачната система се задейства аварийно с максимална
ефективност. Преди това, когато водачът е спирал обичайно на кръстовище,
той е задействал спирачките служебно, налягането в хидравликата на
спирачната система е много по-ниско - в пъти, в сравнение с максималното
налягането, което се достига при екстремно аварийно спиране.
При изслушването в открито съдебно заседание, вещото лице
потвърждава горния извод и категорично заявява, че настъпилият отказ на
спирачната система е внезапен и не е могло да бъде предвиден от водача.
В допълнението към заключението на САТЕ вещото лице е анализирало
движението на участниците в ПТП и циклограмата на светофарната уредба и
е посочило, че товарният автомобил ДАФ е пристигнал и е навлязъл в
кръстовището на червен за него сигнал на светофара. Пешеходецът е
предприел пресичане на платното за движение 3,36 сек преди включване на
жълтия сигнал за автомобилите, движещи се към Горна баня или 1,36 сек
преди края на червения сигнал за него, съобразно циклограмата.
За това време от 1,36 сек пешеходецът би изминал път от 2,19 м, ако
върви направо по пътеката напред, без спиране, обръщане, завъртане и др.
действия. Анализирайки кадрите от видеозаписа и данните за движението на
участниците в ПТП, вещото лице е достигнало до извода, че ако
пешеходецът бе предприел пресичането точно в началото на зеления за
него сигнал, автомобилът пак ще да го удари, но ударът щеше да се
осъществи със зона около средната на предната челна част на автомобила, а
не с десния край. Следователно, ударът щеше да настъпи равнозначно и
при предприемане на пресичане на пътното платно от пешеходеца в началото
на зеления сигнал на светофара за него. Ето защо, съдът приема от
фактическа страна, че предприетото от загиналия пресичане с 1,36 сек. по-
рано от началото на зеления сигнал на светофарната уредба за пешеходците,
не се намира в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Причината за възникване на опасната ситуация и настъпилото ПТП е
във внезапно появилата се техническа неизправност на работен елемент от
хидравличната част на комбинираната с въздух спирачната система, а
причината да настъпи удара на пешеходеца в съседната средна пътна лента е
в действието на водача на т.а. ДАФ по завиване надясно. Следователно, за
6
настъпването на ПТП от една страна има техническа причина и тя е в
настъпил внезапен отказ на елемент от спирачната хидравлична част на
основната спирачна система, разхерметизиране на гумените уплътнения на
буталата, а от друга страна – причина за конкретния удар е взетото от водача
решение да предприеме завиване надясно – очевидно, в опит да избегне удар
с навлизащите в кръстовището от булевард „***** П.“ автомобили, но без да
възприеме, въпреки че е имал пряка видимост, пресичащите пътното платно
пешеходци – пострадалия и пешеходка, която е успяла своевременно да
отскочи и да избегне удара.
Между страните не е спорно, поради което съдът е приел, че не се
нуждае от доказване, обстоятелството, че при така описаното ПТП,
пешеходецът Я.Л. е загинал на място.
За установяване на твърдените неимуществени вреди по делото е
разпитан свидетелят П.В., брат на ищцата. Същият заявява, че е познавал
починалия от 2000г., когато сестра му го представила на семейството. Тогава
били още студенти. Оженили се през 2006г., когато се родил и синът им А..
Винаги са имали отлични взаимоотношения. Свидетелят сочи, че е прекарвал
време със семейството на ищцата и съпруга й често – събирали се, пътували
заедно, поради което и пряко е възприемал близостта между тях. На датата на
инцидента получил обаждане от сестра си – казала му, че са й се обадили от
полицията и че трябва да се яви в СДВР, където той я придружил. Първите
няколко дни и нощи след това прекарала в дома на свидетеля, след което се
прибрала вкъщи. Не можела вече да спи в стаята, където преди това е спяла
със съпруга си, поради което и към момента спяла на дивана в хола. Трудно
преодолявала загубената подкрепа и помощ в лицето на съпруга си. Той
активно участвал в отглеждането на общото им дете, водел го и го вземал от
училище, изисквал да посещава различни курсове, детето било отличен
ученик. Имало видима промяна в нея след инцидента, но се борела всячески
да не я демонстрира, особено пред детето, което към момента е на 15 години.
Свидетелят разбрал от приятели, че сестра му участва в различни онлайн
групи за психологическа помощ, но тя не му е споделяла. Вземала
успокоителни, към момента също взема.
Съдът цени показанията на свидетеля по реда на чл.172 от ГПК и като
взема предвид, че същите са логични, последователни и непротиворечиви,
7
касаещи релевантни за спора обстоятелства, на които свидетелят е бил пряк
очевидец, намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, независимо
от близката му родствена връзка с ищцата.
По делото е изслушано заключението на съдебно-психологична
експертиза. От заключението на същата се установява, че вещото лице е
провело психологическо обследване на ищцата на 23.03.2022г. Установило е
изразена тревожност в резултат на внезапната смърт на съпруга й, довело до
коренна промяна в начина й на живот. Ежедневието й е съпроводено с
тревожни мисли, трудно се концентрира при изпълнението на
професионалните си задачи. Страда от нарушен сън, кошмари и тревожни
мисли. Споделя, че до скоро е отивала да посрещне сина си след училище, за
да го преведе през пешеходната пътека – изпитвала силен страх и винаги си
представяла това, което се е случило със съпруга й. Ищцата е силно
напрегната и тревожна за сина си, относно неговото емоционално състояние.
Вещото лице сочи, че времето за справяне със загубата е твърде кратко и
травмата все още е в процес на обработка. Същевременно, ищцата я потиска,
избягва и се стреми да се владее пред детето си. Отпуска се и плаче, само
когато е сама. Преобладават психологични последици, които причиняват
емоционален дискомфорт. Симптомите включват емоционална лабилност,
безсъние, оплакване от главоболие, тревожност, страхови опасения.
Външната им изява е на вегетативно ниво – слабост в мускулите, нарушения
на съня, резки промени в телесното тегло, на емоционално ниво, на
когнитивно ниво – невъзможност за концентрация, мисловно фиксиране, на
поведенческо ниво – демотивация, затваряне в себе си, ограничаване на
социалните контакти. Вещото лице препоръчва психотерапевтична работа, с
оглед интегриране на силното стресовото събитие.
Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ответника и собственика, респ. водача на процесното
МПС, към момента на деликта.
Не е спорен и фактът, че е ищцата е отправила извънсъдебна
застрахователна претенция към ответника на 04.08.2021г., но последният не е
изплатил обезщетение.
От приетото по делото удостоверение за наследници се установява, че
ищцата е съпруга на починалия Я.Л..
8
От приетите по делото писмени доказателства се установяват
извършените разходи за погребение на Я.Л. в размер на 2 149 лв.
Установява се от представеното по делото от третото лице-помагач
Уведомление с вх. №1-146/26.07.2021г., че на посочената дата Б. В. е
уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и леталния
изход за пострадалия пешеходец.
С писмо от 24.11.2021г. ответникът е уведомил ищцата, че й е
определено застрахователно обезщетение в размер, както следва – 100 000 лв.
за претърпените неимуществени вреди и 2 149 лв. за претърпените
имуществени вреди. Посочен е телефон за контакт за подписване на
споразумение. По делото няма данни такова да е било сключено между
страните. Не се твърди, нито се доказва, така определените обезщетения да са
били изплатени от ответника до приключването на съдебното дирене по
делото.
С оглед направеното от ответника признание на исковете по основание,
следва да се приеме, че не съществува спор между страните относно
извършването на деликт от застрахован при ответника водач. Независимо от
това, за пълнота на мотивите съдът намира за необходимо да изложи
следното от правна страна:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените
вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне
субективното право по чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка между деянието и вредата и вина на причинителя.
При процесното ПТП, са налице всички посочени по - горе елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане. От заключението на САТЕ с
категоричност се установява, че макар причината за възникване на опасната
ситуация да е внезапно и напълно непредвидимо появилата се техническа
9
неизправност на спирачната система, то конкретната причина да настъпи
удара на пешеходеца в средната пътна лента е предприетото от водача на т.а.
ДАФ завиване надясно, без да възприеме, въпреки че е имал пряка видимост,
пресичащия пътното платно пешеходец. Така с действията си застрахованият
при ответника водач е нарушил чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП и със своите
противоправни действия виновно е причинил настъпилата от процесното
ПТП смърт на Я.Л..
Налице е и валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към
момента на непозволеното увреждане, поради което застрахователят -
ответник дължи на основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД
репариране на действително причинените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от ПТП.
Ищцата, в качеството си на съпруга на починалия, е активно
легитимирана по така предявения иск, тъй като е сред кръга от лица,
посочени в Постановления № 4 от 1961г. и № 5 от 1969г. на Пленума на ВС.
Претърпените от нея неимуществени вреди от процесния деликт се
изразяват в изпитаните болки и страдания от загубата на съпруга й, посочени
по – горе при излагане на фактическата страна по казуса. Размерът на
обезщетението се определя от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от
ЗЗД и Постановление № 4 от 23. 12. 1968г. на Пленума на ВС, при
съобразяване със силата и интензивността на болките и страданията, предвид
необратимия характер на загубата и нейната внезапност, възрастта на
починалия – само на 41 г., възрастта на ищцата към момента на смъртта на
съпруга й – 42 г., близките отношения между двамата и подържаната топла
връзка на близост и обич, която се установява от свидетелските показания,
както и социално-икономическите условия на живот в страната към датата на
ПТП и към настоящия момент. Воден от изложеното, съдът намира, че сума в
размер на 150 000 лева е подходяща за обезщетяване на претърпените от
ищцата неимуществени вреди.
Така предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за
неимуществени вреди е основателен до размера от 150 000 лв, като до пълния
си предявен размер от 200 000 е неоснователен и следва да бъдат отхвърлен.
Искът за имуществените вреди е основателен за целия предявен размер, в
10
който смисъл е и направеното признание на иска от ответника с отговора на
исковата молба.
По претенцията за законна лихва:
По действащия КЗ /в сила от 01.01.2016г./, за разлика от отменения, в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума по чл.429
КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането. Това е така, защото за
разлика от КЗ / отм. / новият КЗ в чл.429, ал.3, изр.2 изрично лимитира
включените в застрахователното обезщетение лихви за забава като ги
ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от следните дати:
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие от застрахования на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие
от увреденото лице, или от датата на предявяване на претенцията на
увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение,
но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие. Следователно,
до предявяване на претенцията пред застрахователя/уведомяването му за
настъпилото събитие от застрахования, обезщетението за забава върху
обезщетението за претърпените от пострадалия вреди, се дължи от
деликвента на осн.86 ЗЗД, но не се покрива от застрахователното
обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния
договор. На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава
от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна, а след изтичане на срока по чл.496, ал.1
КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя,
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за
собствената си забава. При така изложеното, съдът намира претенцията за
заплащане от застрахователя на обезщетение за забава за периода от датата на
ПТП до датата на уведомяването или на предявяване на застрахователна
11
претенция от увреденото лице, която от датите е по-ранна, за неоснователна.
По делото е установено, че извънсъдебната застрахователна претенция на
ищцата пред ответника е била заявена на 04.08.2021г., като в указания от
закона тримесечен срок няма данни за извършено плащане.
Налице са данни за по-ранно уведомяване на застрахователя от застрахования
за настъпването на застрахователното събитите, а именно – от водача В. още
на 26.07.2021г. Следователно, от този момент на осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
деликвента за дължимата лихва за забава. След изтичане на срока по чл.496,
ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от
застрахователя, той дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава. Следователно, законна лихва
върху определеното обезщетение следва да бъде присъдена от 26.07.2021г. –
датата на уведомяване на застрахователя от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие.
Законна лихва върху обезщетението за претърпените имуществени вреди
– извършените разходи за погребение, следва да бъде присъдена от датата на
тяхното извършване, която съгласно приетите по делото фактура и касов бон
е 29.07.2021г.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат И.
М. Д. от САК, сумата 4 147,50 лв., съставляваща адвокатски хонорар,
съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника направените от него разноски, съобразно представения
списък и съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно сума в размер на
175 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищцата от
задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно
чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СГС, разноски за изготвяне на експертизи в размер на 412,50 лв. и
държавна такса от 6 085,96 лв. или общо – 6 498,46лв.
12
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК “Л.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******, да заплати на Р. Р. Л., ЕГН **********
с адрес гр. София, ж.к. „******* следните суми:
- сумата от 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от
смъртта на Я.Л., настъпила при ПТП на 24.07.2021 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 26.07.2021г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 150 000 лв. до пълния
му предявен размер от 200 000 лева.
- сумата от 2 149 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди – болки и страдания, причинени от смъртта
на Я.Л., настъпила при ПТП на 24.07.2021 г., ведно със законната лихва върху
сумата от 29.07.2021г. до окончателното плащане;
ОСЪЖДА ЗК “Л.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. „*******, да заплати на адв. И. М.
Д. от САК сумата 4 147,50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р. Р. Л., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. „******* да
заплати на ЗК “Л.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „******* сумата от 175 лв., представляваща направени по
делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗК “Л.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „******* да заплати по сметка на СГС сумата от
6 498,46лв - държавна такса и разноски, съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Б. И. В., ЕГН
********** от гр. Перник, ул. „******* като трето лице помагач на страната
на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13