Р Е Ш
Е Н И Е
№ …..
Гр.София, 25.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-19
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА
СТЕФАНОВА
при секретаря Маргарита
Димитрова като разгледа докладваното от съдия Стефанова търговско дело № 2360 по
описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по чл.625 и сл. от ТЗ
Производството е образувано по
молба на Национална агенция за приходите, Булстат *********, с адрес: гр.София,
бул.“*****, представлявана от изпълнителния директор Г.Д., чрез В.П.-директор
на дирекция „Държавни вземания“, оправомощена със заповед № ЗЦУ-1071 от
11.08.2014 година, с правно основание чл. 625
от ТЗ за
постановяване на решение по чл. 632, ал.1 ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на ответника "А.З.С.И
О.С." ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, поради
неплатежоспособност на дружеството.
Молителят твърди, че има
качеството на кредитор на длъжника по публични държавни вземания в общ размер на
6 139 366,91 лв., както следва:
1/ публични
задължения за данъци в размер на 2 619 936,93 лева, декларирани
от ответника по реда на ЗДДС, ЗКПО и ЗДФЛ и чрез декларации по образец № 6,
подадени по реда на КСО, от които вземания за ДДС-1 124 803,67 лв. за периода
м. февруари 2015 година –м. декември
2017 година, вкл. вземания по ЗДДФЛ и ЗКПО, както следва по ЗКПО за периода
2012 г., 2014 г., 2015 г., по ЗКПО за м. април – декември 2015 г., м. януари –
март 2016 г. в общ размер на вземания по ЗДДФЛ и ЗКПО - 33 224,33 лв. и
вземания за ДДФЛ за периода м. февруари 2015 г. – м. август 2018 г. в общ
размер на 1 461 908,93 лв.;
2/ публични
вземания за задължителни осигурителни вноски в размер на 3 480 074,41
лева,
по подадени от дружеството декларации по образец № 6, подадени по реда на КСО,
от които вземания за ДОО за периода м. юли 2014 г. – м. август 2018 г. в
общ размер на 2 387 834,87 лв., вземания за ЗО за периода м. юни 2014
г. – м. август 2018 г. в общ размер на 878 778,29 лв., вземания за УПФ за
периода м. юни 2014 г.- м. август 2018 г. в общ размер на 213 461,25 лв.;
3/ публични
вземания за имуществени санкции и глоби в размер на 35 550,00 лв., произтичащи от
издадени на дружеството наказателни постановления и електронни фишове, в
периода 10.06.2011 г. – 12.07.2017 година;
4/ публични
вземания за държавни такси в размер на 3 805,57 лева, от които по 11 бр.
изпълнителни листове, подробно описани в исковата молба и 1 бр. Акт за
установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 17/01.06.2017 г. на
Комисията за регулиране на съобщенията / 2154, 55 лв/
Поддържа, че дружеството ответник е
неплатежоспособно по смисъла на чл. 608, ал.1, т.2 ТЗ, тъй като не е в
състояния да изпълни изискуемо задължение по публично държавно вземане.
Прави искане да бъде обявена
неплатежоспособността на длъжника и определена началната й дата, да бъде
открито производство по несъстоятелност, да бъде обявено ответното дружество в
несъстоятелност и да бъде прекратена дейността му, да бъде допусната възбрана и
запор върху имуществото на длъжника и производството да бъде спряно.
Направено е доказателствено искане за
допускане на СИЕ, както и такова по чл. 190 ГПК за представяне на документи от
ответника.
Представени са писмени доказателства.
В
едномесечен срок ответникът, представя отговор на исковата
молба. Оспорва да е неплатежоспособен, сочи че не са налице изискуеми публични
вземания, доколкото не е безспорно, че актовете, с които са установени тези
задължения са издадени от компетентни органи и са влезли в сила. Излага, че за
събиране на част от вземанията е образувано изпълнително дело №
521220000492/2012 г., по което са постъпвали парични суми, което представлявало
индикация, че дружеството е разполагало със средства, с които да покрива
текущите си задължения. Обяснява липсата на изпълнение с наличието на висящи
съдебни спорове, касаещи претендираните вземания.
Моли съда да отхвърли предявената искова
молба за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на "А.З.С.И
О.С." ЕООД.
Прави доказателствено искане за СФИЕ,
поставя задачи, който да бъдат включени в заключението. Представя доказателства
По делото са
събрани писмени доказателства. Приета е СФИЕ и ДСФИЕ.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства и ги
прецени отделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:
Видно от
представените от молителя и приети по делото писмени доказателства се
установява, че ответното дружество е подало справки-декларации за периода
м.февруари 2015 г. до м. декември 2017 г., въз основа на които на ответника са
начислени данъци по ЗДДС в общ размер на 1 124 803,65 лв.
Видно от
представените от молителя и приети по делото писмени доказателства се
установява, че ответното дружество е подало ГДД по чл.92 ЗКПО за периода м.януари
2012 г. - м. декември 2015 г., Декларация по чл. 55, ал.1 ЗДДФЛ и чл. 201 ЗКПО
за периода м. април 2015 г. – м.март 2016 г., въз основа на които на ответника
са начислени данъци по ЗДДФЛ и ЗКПО в общ размер на 33 224,33 лв.
Видно от
представените от молителя и приети по делото писмени доказателства се
установява, че ответното дружество е подало декларации обр. 6 за периода
м.февруари 2015 г. – м. август 2018 г., въз основа на които на ответника са
начислени данъци за ДДФЛ в общ размер на 1 461 908,93 лв.
Видно от
представените от молителя и приети по делото писмени доказателства се
установява, че ответното дружество е подало декларации обр. 6 за периода м.юли
2014 г. – м. август 2018 г., въз основа на които на ответника са начислени задължения
за внасяне на задължителни осигурителни вноски за ДОО в общ размер на 2 387 834,87 лв.
Видно от
представените от молителя и приети по делото писмени доказателства се
установява, че ответното дружество е подало декларации обр. 6 за периода м.юни
2014 г. – м. август 2018 г., въз основа на които на ответника са начислени
задължения за внасяне на задължителни осигурителни вноски за ЗО в общ размер
на 878 778,29 лв.
Представени са
доказателства, че ответното дружество е подало декларации обр. 6 за периода
м.юни 2014 г. – м. август 2018 г., въз основа на които на ответника са
начислени задължения за внасяне на задължителни осигурителни вноски за УПФ в
общ размер на 213 461,25 лв.
На ответното дружество
са наложени имуществени санкции и глоби по влезли в сила електронни фишове за
налагане на глоби, и наказателни постановления/НП/ в общ размер на
35 550,00 лв. За част от НП са представени влезли в съдебни решения, от който
се установява, дължимостта на наложените имуществени санкции. За останалите НП
не се установява да са обжалвани, вкл. ответникът не е правил възражения в тази
насока.
Видно от
представените от молителя и приети по делото писмени доказателства се
установява, че срещу ответното са издадени 11 изпълнителни листа и влязъл в
сила АУПДВ, въз основа на които ответникът дължи плащане на сума в общ размер
на 3805,57 лв., от които по акта 2154,55 лв.
По реда на чл.190 ГПК с молба /л.416/ и молба /л.694/ от ответника са представени ГФО за периода
2012 г. - 2017 г., инвентаризационни описи и сравнителна ведомост за 2013 г.,
2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. и списък на кредиторите/л.695/, видно от
който към 21.01.2019 г. ответното дружество има непогасени задължения по
фактури към търговци и персонал, в общ размер на 13 956 920,86 лв.
По реда на
чл.190 ГПК с молба /л.619/ от молителя са представени ГДД по чл. 92 ЗКПО за
финансовите 2015 г. 2016 г., 2017 г., счетоводни баланси ОПР, справки за
дълготрайни активи за 2015г., 2016г. и 2017 г., постановление за налагане на
обезпечителни мерки от изх. № 0492.2012/000089/30.01.2014 г., постановление
изх. № С182225-023-0001064/21.03.2018 г. на гл. публичен изпълнител М.П., при
ТД на НАП – София на ответното дружество са наложени предварителни
обезпечителни мерки на осн. чл.121,ал.1 ДОПК /запор върху налични и постъпващи
суми по банкови сметки, запор върху МПС-та/ и постановление изх. №
С182225-139-0001263/07.06.2018 г. на гл. публичен изпълнител М.П., при ТД на
НАП – София на ответното дружество са наложени предварителни обезпечителни
мерки на осн. чл.121,ал.6 ДОПК е продължен срокът на наложените предварителни
обезпечителни мерки.
От постъпилата
от Служба по вписванията – гр. София справка вх. № 9424/24.01.2019 г.(л.410),
се установява, че за периода 01.01.1998 г. – 17.01.2019 г. по отношение на
"А.З.С.И О.С." ЕООД са установени извършени вписвания, отбелязвания
или заличавания на територията на СВ – гр. Троян. Видно от приложената
справка(л.412-415) в полза на "А.З.С.И О.С." ЕООД са вписани възбрани
върху имоти и идеални части от н.и., собственост на трето лице, длъжник на
ответното дружество. От справката се установява, че "А.З.С.И О.С."
ЕООД не е вписано като носител на вещни права по отношение на недвижими имоти
на територията на Република България
От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна
полиция“ вх. № 16224/06.02.2019 г.(л.697), се установява, че в централната база
на АИС-КАТ към 29.01.2019 г. има данни "А.З.С.И О.С." ЕООД да е
регистрирано като собственик на пътни превозни средства, подробно описани в
справката.
По делото са допускани, изслушани и приети
СФИЕ и ДСФИЕ, във връзка с установяване действителното икономическо-финансово
състояние на ответника за един по-дълъг период от време на база структурата на
активите и пасивите от показателите за ликвидност и финансова задлъжнялост.
Съгласно заключението на вещото лице по
ДСФИЕ/прието в о.с.з на 25.04.2019г. и неоспорено от страните/, след проверка
на приложените по делото ГФО за 2012г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018
г. коефициентите на обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност към 31.12.2012 г., към 31.12.2013 г.,
към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г.,
към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. са извън референтните стойности.
Вещото лице е посочило следните референтни
стойности за показателите за ликвидност: обща ликвидност (от 1 до 3), бърза
ликвидност (от 0.8 до 1), незабавна ликвидност (по-голям от 0.4), абсолютна ликвидност
(по-голям от 0.2).
Вещото лице посочва, че за периода 2012
г. -2018 г. коефицентът на финансова автономност има стойност многократно под
0.33. Задлъжнялостта е над 3, като собствения капитал към 31.12.2018 г. е едва
14 хил. лв., който е незначителна стойност спрямо задълженията на ответника в
размер на 8108 хил. лв. Излага се, че за финансовите 2012 г., 2013 г., 2014 г.,
2015 г. ответното дружество е генерирало приходи от продажба, с които е било в
състояния да възстанови извършените разходи от дейността си и да осигури доходи
за собствениците си. За 2016 г. и 2017г. ответното дружество е реализирало
загуба. За 2017 г. загубата е в размер на 314 хил.лв. Приходите за 2017 г. са
намалели спрямо 2016 г. с 34.5 %/л.735/, а спрямо предходните години над
45%/л.708/. Относно 2018г. в о.с.з. на 25.04.2019 г. ВЛ прави уточнение /л.755
гръб/, като посочва, че увеличение на проходите с 60 % за 2018 г. не е реално.
Пояснява, че този процент е подвеждащ тъй като сумата от 11 688 000,00 лв. са
всички приходи, от които едва 24 000,00 лв. са от продажба, като разликата от
над 11 милиона, представлява отписани задължения /над 10 милиона материални
запаси/.
От ДСФИЕ се установява, че към
31.12.2018 г. при ответника са осчетоводени задължения към доставчици,
персонал, осигурителни и данъчни в общ размер на 8108 хил.лв., не са
осчетоводени задължения на стойност 3880 хил. лв., поради което е изготвен
алтернативен вариант.
При алтернативния вариант на
осчетоводяване/л.739/, отразен в заключението на ДСФИЕ -
чрез включване в пасива на баланса на дружеството на неосчетоводените
задължения към НАП в общ размер на 3880 хил.лв., а в актива тази сума се посочи като разход за бъдеш период,
показателите за ликвидност към 31.12.2018 г. имат следните стойности:
|
Коефициент на обща
ликвидност |
0.6665 |
|
Коефициент на бърза
ликвидност |
0.1165 |
|
Коефициент на незабавна ликвидност |
0.0002 |
|
Коефициент на абсолютна ликвидност |
0.0002 |
Изчислените в алтернативния вариант
коефициенти за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са извън
референтните стойности.
Изчисленият във алтернативния вариант
коефициент на финансова автономност има стойност под норматива от 0.33.
(0.0012), а за задлъжнялостта е над 3 (856.2857).
ВЛ е дало заключение, че още към
31.12.2012 г. краткотрайните активи са станали недостатъчни за изплащане на
краткосрочните задължения /л.711/. Твърди се, че за целия анализиран период
2012 г.– 2018 г. е налице тенденция ответникът да не може да обслужва изцяло
краткосрочните си задължения по търговски сделки, поради липса на достатъчно
краткотрайни активи. Материалните запаси на дружеството -длъжник /отразени в
балансите на дружеството за анализирания период/ драстично са намалели. В
допълнение ВЛ отбелязва, че не му е предоставен инвентаризационен опис за
осчетоводените при ответника количества материалните запаси/л.740/.
ВЛ е дало отговор кога са последните
плащания. Последното
плащане за погасяване на краткосрочно задължение е извършено на 16.01.2019 г.,
в размер на 432,00 лв., по фактура за услуга към „Рубитерм“ ООД. На 20.12.2018
г. е извършено плащане на гражданска застраховка и Каско.
Последното Плащане към НАП – София, СДО
по и.д. № 52120000492/2012 г. е на 19.02.2019 г. в размер на 538,68 лв., което
е незначително в сравнение с размера на задълженията на ответника към НАП.
Последното плащане за бракуване на касов
апарат е извършено на 30.03.2018 г. в размер на 60,00 лв. по фактура към
„Цитраком‘ ООД/л.740/.
Вещото лице сочи в заключението, че към
31.12.2018 г. ответното дружество не разполага с достатъчно парични средства за погасяване на задълженията си.
Отчита
наличност на парични средства на каса в размер на 826,03 лв. и в банкови сметки
в размер на 761,35,00 лева, като към
31.03.2019 г. отчита наличност на
каса 602,50 лв. и наличност в разплащателна сметка 1097,06 лв./л.744/.
За периода 2012 г. – 2018 г. ответното
дружество е осъществявало дейност. За този период ликвидността е в диапазона
0.90 – 0.98, а длъжникът не е успявал да покрива изцяло всички задължения с
наличните краткотрайни активи. На 19.12.2017 г. ответникът е дерегистриран по ЗДДС
на основание друго-различно от посочените в чл. 169, ал.1, т.4 ЗДДС.
В периода 01.10.2018 г. до 20.02.2019
г./датата на извършване на проверката/ от длъжника са постъпили в НАП суми по
и.д. № 52120000492/2012 г., съответно са погасени публични задължения на
11.10.2018 г. – 240 лв., на 28.01.2019 г. – 286,95 лв., на 19.02.2019 г. –
538,68 лв.
Постъпили са и суми от трети лица на
04.09.2017 г. – 2 691,71 лв. и на 25.06.2018 г. – 6 660,00 лв.
Съгласно разпореждане от 19.12.2018 г. на гл. публичен изпълнител Мери Попов
във вр. с постъпилите суми са погасени публични задължения на длъжника по и.д.
№ 52120000492/2012г.
Общо за 2018 г. от длъжника за изплатени
към НАП 37 059,79 лв., за 2017 г.
изплатените суми към НАП са в общ размер на 1 822 942,41 лв.
ВЛ поддържа заключение, че към
31.12.2018 г. ответното дружество не разполага с достатъчно активи и не е в
състояние да изплати задълженията си към НАП, които към 20.02.2019 г. възлизат
на обща стойност 10 110 252,49 лв., от които 6 229 463,43
лв. – главница.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Искането за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на ответното дружеството е направено от ищеца
на едното от основания
визирани в чл.607а ТЗ – неплатежоспособност.
Съгласно визираното в чл.608, ал.1 от ТЗ, следва
да се установи дали длъжникът е търговец, да е налице изискуемо задължение на
същия, като
разпоредбата на чл.608 ал.1 т.2 ТЗ изрично предвижда, че невъзможността да
се изпълни изискуемо задължение по публично задължение към държавата свързано с
търговската му дейност, е един от белезите на неплатежоспособността.
Предвид изложеното съдът съобразявайки
приетите по делото доказателства и след справка в ТР установи, че ответното
дружеството е "търговец" по смисъла на чл.1, ал.2 от ТЗ и е еднолично
дружество с ограничена отговорност, поради което и приема, че е налице първата
от материалните предпоставки на търговската несъстоятелност.
Предвид разпоредбата на чл.
209, ал. 2, т. 2 от ДОПК и доказателства за образувани изпълнителни
производства срещу молителя за посочените публични задължения, както и влезли в
сила наказателни постановления и все налага извод, че същите подлежат на
принудително изпълнение и следва да се приемат за изискуеми по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Справката-декларация
за ДДС се подава в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, за който се
отнася декларацията. Ако данъчният резултат за съответния период е данък за
внасяне, сумата следва да постъпи по съответната сметка на НАП в срока за
подаване на справка-декларацията, т.е. не по-късно от 14-я ден на месеца,
следващ съответния данъчен период./чл.89 ЗДДС/.Корпоративният данък се заплаща
до 31 март на следващата отчетната година.
Приложени са справки декларации по ДДС
от 16.03.2015 година до 15.01.2018 година за данъчен период 01.02.2015
година-31.12.2017 година, годишни данъчни декларации по чл.92 ЗКПО от
30.03.2013 година, 30.03.2015 година и 05.05.2016 година , както и декларации
по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 ЗКПО за второ , трето и четвърто
тримесечие на 2015 година и първо тримесечие на 2016 година, декларации образец
6 за ДДФЛ от септември 2016 година, февруари, март, април, септември 2018
година за данъчен период от февруари 2015 година до август 2018 година,
декларации образец 6 за задължителни осигурителни вноски за данъчен период юли 2014 година- август
2018 година, наказателни постановления и електронни фишове.
С оглед установяване на състоянието на
неплатежоспособност по чл.608, ал.1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали
предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне
краткосрочните /текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа
гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък
период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна
стойност. От икономическите показатели, водещи относно преценката за
състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да
поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткотрайните активи /всички или определена част от тях/ към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Видно от допълнително извършената СФИЕ /извършена след
представяне на ГФО за 2018 г., междинен баланс и ОПР към 31.03.2019 г./, която
съдът кредитира, се установява, че коефициентите
на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност към 31.12.2012 г., към
31.12.2013 г., към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г., към
31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. са
извън референтните стойности. За периода 2012 г. – 2018 г., коефициентът на финансова автономност има
стойности многократно под 0.33. Задлъжнялостта
е над 3. Собственият капитал на ответника към 31.12.2018 г. е 14 хил. лв.,
който е незначителна стойност спрямо задълженията, възлизащи на 8108 хил.
лв./л.734/. Съдът взема предвид и направеното от ВЛ уточнение в о.с.з. от 25.04.2019
година, че увеличение на проходите с 60 % за 2018 г. в ДСФИЕ не е реално, а процентът
е подвеждащ, тъй като от всички приходи
за 2018 г. едва 24 000,00 лв. са от продажба, като разликата от над 11
милиона, представлява отписани задължения /над 10 милиона материални запаси/.
Съгласно заключението по ДСФИЕ за целия анализиран
период /2012 г. – 2018 г./ е налице тенденция дружеството да не може да
обслужва изцяло краткосрочните си задължения по търговски сделки поради липса
на достатъчно оборотни средства/л.743/.
С включване на задълженията към НАП в размер на 3880
хил. лв., с оглед изготвения алтернативен вариант на заключението по СФИЕ,
общата балансова стойност на всички активи-дълготрайни и краткотрайни притежавани
от ответното дружество не са достатъчни за покриване на задълженията му.
Към 31.12.2018 г. дружеството не
разполага с достатъчно парични средства за изплащане на задълженията си. Отчита
наличност на парични средства на каса в размер на 826,03 лв. и в банкови сметки
в размер на 761,35 лева, като към 31.03.2019 г. отчита наличност на каса 602,50 лв. и наличност в разплащателна
сметка 1097,06 лв./л.744/.
От допълнителната СФИЕ се установява, че ответникът е дерегистриран
по ДДС през 2017 година /л.744/, като е правил незначителни по размер плащания
към кредиторите си спрямо наличните задължения.
В практиката на ВКС по чл.290 ГПК, изразена в Решение
№118/09.08.2013 г. по т.д.№1042/2012 г. на ВКС, I Т.О., Решение №54/8.09.2014
г. по т.д.№3035/2013 г. на ВКС, II Т.О., Решение №201/11.12.2014 г. по
т.д.№659/2014 г. на ВКС, I Т.О., Решение №202 от 10.01.2014 г. по
т.д.№1453/2013 г. на ВКС, II Т.О., Решение №143 от 16.10.2015 г. по
т.д.№937/2015 г. на ВКС, I Т.О. и други, се приема, че неплатежоспособността е
обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с
трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл.608, ал.1 ТЗ изискуемо
парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.
Според мотивите на Решение №115 от 25.06.2010 г. по
т.д.№169/2010г. на ВКС при преценката, дали е налице неплатежоспособност, съдът
следва "да прецени коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност, дали са под единица и какво е съотношението им, което е от значение
за икономическото състояние на длъжника, като обективно състояние".
Изхождайки от тази база и основното и допълнително
заключение на СФИЕ, в което се сочи че
коефициентите за ликвидност за целия изследван период са извън референтните стойности, коефициентът
на финансова автономност е многократно под 0,33, задлъжнялостта е над 3, през
целия период е налице е тенденция дружеството да не може да обслужва изцяло краткосрочните
си задължения поради липса на оборотни
средства, в периода 2012-2015 година дружеството е отчело печалба, а за 2016 и
2017 година е реализирана финансова загуба, като само за 2017 година загубата е
314 хил.лв, а приходите са намалели в сравнение с предходната 2016 година със
3856 хил.лв , съдът приема, че към 31.12.2016 г. дружеството ответник се намира
в състояние на неплатежоспособност,. Това състояние е трайно, тъй като и към
31.12.2018 г. и 31.03.2019 година дружеството
не е в състояние да изплати задълженията си към НАП, вкл. не разполага с
достатъчно парични средства.
В Търговския закон липсва регламентация относно
критериите за определяне на началната дата на неплатежоспособността.Трайно
установената съдебна практика по въпроса за началната дата на
неплатежоспособността преодолява становището, че това е датата на последното
плащане към определен кредитор /датата, на която са спрели плащанията/, като
приема, че "неплатежоспособността" представлява трайно и обективно
икономическо състояние на длъжника за невъзможност за плащане /погасяване на
задълженията/ към всички кредитори. Счита се, че началната дата на
неплатежоспособността следва да се определи не според датата на първото спиране
на плащанията, нито чрез датата на последното погасяване на задълженията
/последното извършено плащане към определен кредитор/. Началната дата на неплатежоспособността
трябва да бъде израз на последваща, бъдеща, трайна и обективна невъзможност на
длъжника да погасява задълженията си (в този смисъл е напр. решение №90 от
20.07.2012 г. на ВКС по т.д.№1152/2011г., I т. о., , по чл.290 от ГПК). Следва
да се има предвид и че съгласно чл.608 ал.3 от ТЗ, неплатежоспособност може да
е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или
изцяло само вземанията на отделни кредитори.
Неотносими са изложените в отговора възражения във вр.
със спиране на плащанията към НАП поради висящи съдебни производства, касаещи задължения
извън посочените по основание, размер и период в молбата, тъй като не са
предмет на настоящото производство.
Съда не споделя направеното с отговора възражение, че
не е безспорно, че актовете, с които
са установени задълженията на ответника са издадени от компетентни органи и са
влезли в сила. Видно от представените към молбата писмени доказателства на ответното дружество
са наложени имуществени санкции и глоби по влезли в сила електронни фишове за
налагане на глоби, и наказателни постановления/НП/. За част от НП са
представени влезли в съдебни решения, от който се установява, дължимостта на
наложените имуществени санкции. За останалите НП не се установява да са
обжалвани. От молителя са представени още 11 изпълнителни листа и влязъл в сила
АУПДВ, въз основа на които се формира друга част от задълженията. Относно
задълженията за данъци по ЗДДС, ЗКПО и ЗДФЛ, за задължителни осигурителни
вноски, ДОО, ЗО и УПФ, се установява, че ответното дружество е подало
съответните декларации. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал.1 ДОПК „Когато
органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната
вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи
на внасяне в срока, предвиден в съответния закон.“ За да гарантира правата на
задължените лице и интереса на фиска тогава, когато данъчните задължения се
установяват въз основа на подадена от задълженото лице декларация,
законодателят е създал специално производство, което позволява проверка както
на установения размер на данъка, така и на дължимите осигурителни вноски.
Проверката се извършва по искане на задълженото лице или по инициатива на
органа по приходите в точно определените в чл. 107, ал. 3 от ДОПК хипотези. В
конкретния случай не се установява да е инициирана проверка по реда на ДОПК.
Публичните задълженията за данъци, социални, здравни осигуровки, ДОО, УПФ са
декларирани от ответното дружество.
С оглед гореизложеното и при съвкупна
преценка на всички доказателства по делото, съдът приема, че са налице изискуеми
задължения по публично държавно вземане срещу "А.З.С.И
О.С." ЕООД, което обуславя
материално-правната легитимация на кредитора да предяви молбата по чл.625 от ТЗ.
Конкретният размер на вземането подлежи на
установяване по съответните правила на ТЗ относно несъстоятелността, но от заключението
на приетата ДСФИЕ неоспорена от страните се установява, че общият размер на
задължението на "А.З.С.И О.С." ЕООД към
20.02.2019 г. възлизат на обща стойност 10 110 252,49 лв., от които
главница 6 229 463,43 лв. и лихви 3 880 789,06 лв., като до датата на изготвяне на
заключението тези задължения не са погасени.Заплатените сума на НАП през 2017
година и 2018 година не променят общата картина за финансовото състояние на
дружеството.
От събраните по делото доказателства и
заключението на ДСФИЕ не се установя да е
налице достатъчно имущество или средства за покриване на първоначалните
разноски в производството по несъстоятелността.
Поради изложеното, наличното ликвидно
имущество на длъжника не е достатъчно за покриване и на началните разноски в
производството по несъстоятелност. Тези разноски не са били предплатени по реда
на чл. 629б от ТЗ, въпреки дадената от съда възможност с определението от 25.04.2019
г.
При тези данни съдът
намира, че производството по несъстоятелност по отношение на "А.З.С.И О.С." ЕООД следва да бъде открито
при условията на чл.632 ал.1 от ТЗ, с произтичащите от това последици -
обявяване на неплатежоспособността на ответника, определяне на началната й
дата, откриване на производство по несъстоятелност, допускане на обезпечение,
чрез налагане на запор и възбрана, обявяване на дружеството в несъстоятелност,
прекратяване на дейността на предприятието му и спиране на производството по
делото.
На длъжника и кредиторите следва да бъде
указано, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в
срок от една година от вписване на решението, ако бъде удостоверено, че е
налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски
градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по
несъстоятелността от 4 000 лева ( чл.
632, ал. 2 от ТЗ). Ако в този срок не бъде поискано възобновяване на
производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще
постанови заличаване на длъжника от търговския регистър (чл.
632, ал. 4 от ТЗ).
По разноските
В настоящото производство не са правени
искания за присъждане на разноски, поради което такива няма да бъдат
присъждани.
Воден от горното и на основание чл.632
ал.1 от ТЗ, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на
"А.З.С.И
О.С." ЕООД,
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя В.П.П..
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на
неплатежоспособността на "А.З.С.И О.С."
ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,, представлявано от управителя В.П.П., а именно -
датата 31.12.2016 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на "А.З.С.И О.С." ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В.П.П..
ДОПУСКА обезпечение чрез
налагане на общи възбрана и запор върху имуществото на "А.З.С.И О.С." ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В.П.П..
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА
ДЕЙНОСТТА на предприятието на "А.З.С.И О.С." ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В.П.П..
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ "А.З.С.И О.С."
ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя В.П.П., на основание чл.632
ал.1 от ТЗ.
СПИРА производството по
несъстоятелност по т.д.№2360/2018г. по описа на СГС,
VI- 19 състав.
УКАЗВА на "А.З.С.И О.С." ЕООД,и на кредиторите му, че
спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една
година от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност в ТР, ако в рамките на този срок по делото се удостовери наличие
на достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на СГС необходимата сума
за предплащане на началните разноски по смисъла на чл.629б от ТЗ в размер на 4 000,00
лева
ПРЕДУПРЕЖДАВА "А.З.С.И О.С." ЕООД,и кредиторите му, че ако
в 1-годишен срок от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност в ТР, не бъде поискано възобновяване на производството по
несъстоятелност, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника
от търговския регистър.
Решението ДА СЕ ВПИШЕ в
Търговски регистър при Агенцията по вписванията по партидата на "А.З.С.И О.С."
ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя В.П.П..
Решението ДА СЕ ВПИШЕ и в
книгата по чл.634в ал.1 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Софийски Апелативен съд, в 7-дневен срок от датата на вписването му
в Търговския регистър.
Решението подлежи на
незабавно изпълнение.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622
и чл. 624 от ТЗ
вр. с чл. 14 от ЗТР.
СЪДИЯ: