Решение по дело №11/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260066
Дата: 1 април 2021 г.
Съдия: Росица Богданова Савова
Дело: 20201500100011
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

 Р Е Ш Е Н И Е  № 260066

гр.Кюстендил,01.04.2021г.

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на втори  февруари   две хиляди и двадесет и първа година в състав:

            Председател: Росица Савова

при участие на секретаря Мая Стойнева, като разгледа докладваното от съдия Савова гр. дело №11 по описа за 2020 г. на КнОС и, за да се произнесе, взе предвид:

 

 

Н.П.И. ***, ЕГН **********, е предявил срещу„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД,гр.***, бул.“***“№***, ЕИК ***, иск за установяване по отношение на ответника, че задълженията на ищеца /длъжник по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ М.Д., рег.№ 744 на КЧСИ с район на действие ОС - Кюстендил/  не се дължат, тъй като са се погасили по давност.

Видно от исковата молба,претенцията се основава на следните фактически обстоятелства:

Поддържа се,че на основание на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, издадена по гр.дело №783/2011г.на ДнРС, ищецът е осъден да заплати следните суми: 28360лв. главница;  2075 лв. лихва; 110 лв. лихва;  1517 лв. съдебни разноски.

Въз основа заповедта е  издаден изпълнителен лист на 05.04.2011 г. и е образувано по молба на взискателя и ответник по настоящото дело ОББ АД изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ М.Д., рег.№ 744 на КЧСИ с район на действие ОС Кюстендил.

Ищецът твърди, че между двете искания за извършване на опис на недвижим имот, входирани при ЧСИ съответно на 03.06.2015 г. и на 27.11.2019г., е изминал период, многократно надвишаващ изискуемите се 2 години, при което по силата на закона е настъпила т.нар. "перемпция"  на 03.06.2017 г. (две години след поискването за извършване на опис на недвижим имот на 03.06.2015 г.); респ.при настъпило прекратяване по закон на изпълнителното дело на 03.06.2017 г. всичките последващи извършени действия и искания от взискателя са без правно значение и стойност, тъй като са направени при прекратено дело.

Твърди се, че всички останали изпълнителни действия са се обезсилили по право на 03.06.2017 г., а последващо извършените нямат правно значение и ефект.

Ищецът счита, че новата погасителна давност по см.на чл.116,б.“в“ ЗЗД , предвид твърдяното по-горе „перемиране“, е започнала да тече от последното по време валидно изпълнително действие, настъпило преди перемпцията  по чл.433,т.8 ГПК – което според ищеца е налагане на запор върху трудовото му възнаграждение , извършено на 25.06.2012г., при което се поддържа, че изтичане на новата 5-годишна давност за погасяване на вземането е настъпило на 25.06.2017г.

При условията на евентуалност се твърди, че изтичането на давностния срок е станало на 30.06.2020г./срвн.протокол от с.з.на 02.02.2021г./, ако се зачете като валидно искането за извършване на опис  от 03.06.2015.

Ответникът оспорва иска като неоснователен.

            Сочи, че със свои молби, входирани при съдебен изпълнител, кредиторът многократно е посочвал изпълнителни способи за събиране на вземането си.

            Поддържа,  че съгласно чл. 116, б. „в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ- т.е. не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната.

            Твърди, че в разглежданото изпълнително производство е налице умисъл от страна на длъжника да възпрепятства реалното извършване на поисканите от взискателя  действия и създаване на пречки за осъществяване на изпълнителните действия, предприети от съдебният изпълнител, което не дава право за освобождаване от задълженията му и поощряване недобросъвестността му в качеството на длъжник. Наличието  на  действия от страна на длъжник и ипотекарен длъжник / в т.ч. неизпълнение на задължението за посочване на настоящ адрес/, са довели  до неблагоприятни последици за взискателя ОББ АД, създавали са невъзможност за законосъобразно извършване на действията по принудително събиране на вземането, поради което е поискано назначаването на особени представители на двамата длъжници - Определение № 683/2017г. по гр.д. № 1149/2017 по описа на Районен съд Дупница.

            Позовава се на резолюцията на съдебния изпълнител върху молбата от 03.06.2015г., направена на 09.06.2015г., като основно доказателство, че исканото изпълнително действие е прието от съдебния изпълнител и са налице последващи действия за предприемането му и в първия момент, в който са били налице всички законосъобразни действия по надлежно уведомяване, съдебният изпълнител е предприел действия и по физическото извършване на опис, предвид съставения на 28.09.2017г. протокол за нестоял се опис на недвижимия имот.

    По   отношение   твърденията   за   настъпила   погасителна  давност   на вземането – предвид позоваването от страна на ищеца  на твърденията на последно по време валидно изпълнително действие - налагане на запор върху трудово възнаграждение, извършено на 25.06.2012 г., ответникът счита, че ищовата страна противоречи на собственото си твърдение за настъпила перемция,  считано  от 03.06.2015г.

Визирайки изложеното от ищцовата страна твърдение, че  валидно изпълнително действие е налагане на запор върху трудово възнаграждение, извършено на 25.06.2012г. , ответникът посочва, че  същевременно от ищеца се игнорират искания от взискателя за извършване на принудителните действия и предприемането им от съдебния изпълнител, в частност молба от 20.01.2014г. с искане да бъде насрочена дата за опис на ипотекирания недвижим имот, след извършване на описа да бъде определена начална цена и имота изнесен на публична продан, и искане за налагане запор върху откритите на името на длъжника банкови сметки. Следователно настъпването на перемпция /която би настъпила на 26.06.2014г./ е прекъснато на 20.01.2014г.

Съответно – ответникът сочи, че на 03.06.2015г. е входирана молба с искане за насрочване на опис на недвижимия имот, същата е и приета за изпълнение от съдебния изпълнител , предвид резолюцията върху нея и последващите действия.

В условията на евентуалност, в случай че съдът  приеме, че в периода от 03.06.2015г. до 03.06.2017г. е налице хипотезата начл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК - настъпване на перемпция, то се прави извод, че давността е прекъсната на 03.06.2015г.и новият срок тече именно от тази дата като 5-годишния давностен период би приключил  на 03.06.2020г.- т.е. към датата на предявяване на настоящата искова молба - 13.01.2020г., 5-годишната погасителна давност на вземането по изпълнителен лист от 05.04.2011г. по ч.гр.д. № 783/2011 г. по описа на РС - Дупница не е изтекла.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ М.Д. с район на действие ОС – Кюстендил, е образувано въз основа изпълнителен лист в полза на ОББ АД срещу ищеца Н.П.И. за вземане в общ размер 30 545,97лв., представляваща задължение по договор за ипотечен кредит от 10.07.2008г.- същият, посочен в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №***,т.***,д.№****/2008г.-л.9 от изп.дело . Задължението е за главница , договорна лихва и наказателна лихва; като в изпълнителния лист е посочено задължение и за лихва върху главницата от 22.03.2011г., както и за съдебни разноски .

Видно от молба с вх. № 02473/02.05.2011г. от взискателя е поискано  насочване на принудителното изпълнението към трудовото възнаграждение на длъжника и към недвижимият имот, ипотекиран в полза на банката, съгласно цитирания Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №  ***, том ***, рег. № *** дело № ****. , вписан в Служба по вписвания при РС Дупница с вх. № 2484/10.07.2008, акт. № **, т. ***I, дело № ***/2008г. - поискани са опис, оценка и публична продан на имота.

След датата на образуването на изпълнителното дело са постъпили: Молба от взискателя  за спиране на изпълнителното производство поради сключено споразумение вх. № 03029/16.06.2011г.- поради сключено споразумение; както и Молба от взискателя вх. № 00508/20.01.2012г. за възобновяване на изпълнителното дело поради неспазване   на   поетите   ангажименти   по   сключеното   споразумение, като   с   нея пълномощникът на ответната банка е поискал да бъдат предприети всички действия, поискани от взискателя и отменени при спирането на изпълнителното производство, в т.ч. да бъде насрочена дата за опис, оценка и публична продан на ипотекирания имот.

С Писмо изх.№ 00754/09.02.2012г. до Агенция по вписвания ЧСИ М.Д. налага възбрана на недвижимия имот, служещ за обезпечение по кредитното задължение.

Поканата за доброволно изпълнение не е връчена на длъжника и ипотекарния длъжник поради отсъствие от посочения адрес, който се установява, че е посочен като постоянен и настоящ адрес на същите.

При справка в ТД на НАП – София,офис Кюстендил е установено наличие на наложен запор на 3 банкови сметки /удостоверение –л.43 и сл.от изп.дело/.

Запорно съобщение изх.№ 03139/25.06.2012г. до „НИКТИ" за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Н.И. – не е надлежно връчено /видно от отбелязване в същото –л.57 от изп.дело/.Не е връчена надлежно на длъжника и покана за доброволно изпълнение №00366 от 27.03.2014г.;респ.съобщение за опис -л.60 и л.61от изп.дело.

Посоченото съобщение е във връзка с Молба от 20.01.2014г. /л.59 от изп.дело/, с която „ОББ" АД е поискало да бъде насрочена дата за опис на ипотекирания недвижим имот, след извършване на описа да бъде определена начална цена и имота изнесен на публична продан и в същата молба е поискано и налагане запор върху открита на името на длъжника банкова сметка ***.

С  Молба с вх.№ 03657/03.06.2015г. /л.72 от изп.дело/ от взискателя е поискано насрочване на опис на недвижимия имот.

Покана за доброволно изпълнение до Н.П.И. с изх.№ 03541/23.07.2015г. ведно уведомление за насрочване на опис за 06.08.2015г.,не е била връчена с отбелязване, че лицето е в Белгия.

 Приложените по изп.дело Уведомления за принудително изпълнение до ипотекарен длъжник с насрочване на опис на 10.11.2016г. не са били връчени, като отказът за получаването им се сочи, че е на бащата на длъжника /л.105-108 от изп.дело/.

С молба вх.№00230 от 09.01.2017г.от ОББ е направено искане за извършване на справки за постоянен и настоящ адрес на длъжника.

С молба от 13.06.2017г./л.136 от изп.дело/ взискателят ОББ е поискал ЧСИ да насрочи дата за опис на недвижимия имот , както и на движими вещи по актуалния адрес на длъжника , без възможност за спиране и отлагане , ако не е налице съгласие за това на взискателя. С тази молба се изисква и установяване на банкови  сметки на длъжника , като при открити такива върху същите да бъде наложен запор.

С молба вх.№07618 / 11.08.2017г. взискателят е поискал насрочване на  дата за опис, определяне на оценка и насрочване на публична продан на ипотекирания недвижим имот в полза на ОББ/л.140 от изп.дело/.

По изпълнителното дело е приложено и съобщение до длъжника Н.И. за опис на ипотекирания имот, оформено като връчено на 19.09.2017г.чрез адв.Й. Н. /л.122 от изп.дело/.Същата е назначена за особен представител на длъжника /отв.Н.И./ и третото задължено лице Р. И.  с определение от 18.07.2017г.по гр.дело №1149/2017г.на ДнРС – л.139 от изп.дело/.

Видно от протокол от 28.09.2017г., опис на имота не е бил извършен при липса на достъп.

Със запорно съобщение изх.№2480/07.03.2018г.на ЧСИ Д. до „Юробанк България“АД , получено на 14.03.2018г. от третото задължено лице /посочената банка/ , се налага запор върху суми по банкова сметка *** / такава е установена – видно от справка за банкови сметки  в Регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ /л.146 от изп.дело/ . Запорно съобщение е изпратено  и до ОББ /л.152 от изп.дело/ , в която също е установено наличието на открита банкова сметка *** /срвн.посочената справка/.

С молба вх.10716/27.11.2019г.взискателят отново е поискал насочване на принудителното изпълнение към ипотекирания недвижим имот /л.153 от изп.дело/ , като съобщение за опис е връчено на 10.12.2019г. чрез особения представител адв.Наумова., впоследствие пренасрочен; като предвид допуснато обезпечение по настоящото дело  с определение от 14.02.2020г. същият не се е състоял.Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1969/2020г.на САС, с определение №1559/26.06.2020г. е допуснато обезпечение на предявения в настоящото производство иск чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело при определена гаранция от 3000лв.Тъй като същата не е внесена в указания срок, с определение №10044/ 27.01.2021г.издадената обезпечителна заповед е обезсилена.

При  горната,  установената  на база визираните в хода на изложението доказателства- фактическа обстановка, окръжният съд намира следното:

Отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК може да бъде основан само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирете в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Съгласно ППВС №3/18.11.80г. образуването на изпълнителното производство прекъсва давността по отношение на вземанията, предмет на същото, и по време на производството давност не тече.

В обратния смисъл е ТР 2/26.06.15 на ОСГТК на ВКС-според което давността в изпълнителното производство се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност – но тя не се спира, и затова е отменено ППВС.

Отмяната на ППВС с ТР 2/26.06.15г. има действие от датата на обявяване на тълкувателното решение, като дадените с него разрешения се прилагат считано от тази дата, вкл. и по висящите производства, и нямат обратно действие.

С оглед на горното, доколкото ответникът е  конституиран като  взискател по изп. дело №***   по описа на ЧСИ М.Д.,  станало с молба от 02.05.2011г., давността по отношение на това притезание е прекъсната и по време на изпълнителния процес и такава не е текла, което положение е било налице до отмяната на ППВС № 3/80 с ТР, обявено на 26.06.2015г., като след тази дата трябва да се приеме, че давност тече, но тя се прекъсва със всяко предприето действие по принудително изпълнение, след което започва да тече нова давност.

Съгласно Решение № 257 / 30.04.2020 година по  гражданско дело № 694 / 2019 година на Трето гражданско отделение, ВКС, след предявяването на отрицателния иск от длъжника или от лицето, дало реално обезпечение за чужд дълг (ипотекарен длъжник, залогодател), кредиторът нито може да предяви положителен установителен иск, че вземането му не е погасено по давност и съществува правото на принудително изпълнение (няма правен интерес и искът е недопустим), нито може да изисква извършване на изпълнителни действия (с ефект да прекъснат давността – чл.116 б. „в” ЗЗД), доколкото в общия случай изпълнението се спира докато спорът е висящ. В решението се сочи, че в гражданското право общото правило е, че давността е правна последица и санкция за бездействието на правоимащия кредитор, когато той е задължен и има възможност да действа, за да упражни правото си. Ако не е задължен и няма правна възможност да действа, давност не тече.

Поради това, в разглежданата хипотеза предявяването на отрицателния установителен иск от длъжника, че вземането е погасено по давност, при поддържано от ответника насрещно възражение за неизтекъл давностен срок, е действие прекъсващо давността, защото след предявяването му кредиторът не може да противопостави насрещен положителен иск със същия предмет, нито (в общия случай) да предприема действия за принудително изпълнение. Прекъсването е под условие – ако с влязло в сила решение отрицателният установителен иск бъде отхвърлен (по арг. от чл.116, б. „б” вр. с чл.117, ал.2 ЗЗД). Този извод следва от установеното в правната теория и в съдебната практика, че един и същ правен спор може да даде повод за положителен или отрицателен установителен иск, в зависимост от това коя страна е инициирала съдебното му разрешаване – страната, която твърди съществуването на спорното право, или тази, която го отрича. Делата по двата иска са тъждествени - въз основа на едното може да се прави отвод за висящ процес или за пресъдено нещо по другото. И по двата иска се получава една и съща защита и санкция в зависимост от това - твърдението на коя страна отговаря на действителното правно положение. Решението, с което се отхвърля отрицателния иск на длъжника, че паричното вземане на кредитора е погасено по давност, установява със сила на пресъдено нещо, че вземането не е погасено по давност и съществува правото на принудително изпълнение (т.е. – съществува изпълняемо право), като от влизане в сила на отхвърлителното съдебно решение започва да тече нова давност - чл.117, ал.2 ЗЗД.

Както се посочи, с молбата от 03.06.2015г. давността е прекъсната (чл.116 б. „в” ЗЗД).  Следва да се има предвид освен това, че давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини. Действително, за период, по-дълъг от две години от взискателя не са предприемани валидни действия, които да бъдат зачетени – до депозиране на молба от 13.06.2017г. за насрочване на опис .

Последиците при перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК обаче, са от процесуален характер - изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува. Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на действия за принудително изпълнение, и то независимо от по-нататъшната съдба на тези действия. Перемирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана давността за изпълняемото право – този ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок. Настъпила перемпция на изпълнителното дело не е обезсилила извършените до този момент процесуални действия. Обезсилването на последващи изпълнителни действия има значение за процеса на принудителното изпълнение, но няма ефект върху материалните права на страните, а давността е институт на материалното право.

Съобразявайки изложеното, и предвид  датата на предявяване на иска 13.01.2020г. /срвн.входящ номер 215 от 13.01.2020г.по описа на КнОС/ общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД не е изтекла; респ.искът е неоснователен.

От ответника е направен искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .Същото следва да се присъди  в размер на 150 лева, определено на основание чл. 78, ал.8 ГПК, в съответствие с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

 

                                                           Р   Е   Ш   И    :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.  П.  И. ***, ЕГН **********, срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, гр.***, бул.“***“ №***, ЕИК ****, иск за установяване по отношение на ответника, че задълженията на ищеца , длъжник по образуваното изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ М.Д., рег.№ 744 на КЧСИ с район на действие ОС – Кюстендил,  въз основа издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 783/2011г. на РС – Дупница,  не се дължат, тъй като са се погасили по давност.

ОСЪЖДА Н.П.И. / с посочени данни/ да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД,гр.****,бул.“***№***, ЕИК ****, сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му пред Софийския апелативен съд.

 

                                                   Окръжен съдия: