О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 825 от 22.04.2021 г., град Бургас
Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на двадесет
и втори април две хиляди двадесет и първа година в закрито заседание в следния
състав:
Председател: Станимир Христов
като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело
номер 2421 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК и е образувано по молба от „ПРОФИЛАКТИКА, РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец“, ул. „Ангел Кънчев“ № 2, представлявано от Христо Георгиев Рангелов – прокурист, чрез пълномощник – юрисконсулт М.Т., в която е отправено искане за допълване на първоинстанционното Решение № 411/17.03.2021 год., постановено по адм. дело № 2421/2020 год. по описа на Административен съд гр. Бургас, в частта относно претендирани разноски по делото. На основание чл. 248, ал. 2 от ГПК, съдът предостави на Началник на СКГГ Бургас едноседмичен срок за изразяване на становище по искането за допълване на определението, като в така предоставения срок е постъпил писмен отговор, съгласно който, ответника споделя мотивите на съда, обективирани в постановения съдебен акт в частта му за разноските.
След запознаване с така отправеното искане, като разгледа събрания по делото доказателствен материал и съобрази приложимите нормативни разпоредби, съдът намира за установено следното:
Молбата е неоснователна по следните съображения:
С постановеното Решение № 411/17.03.2021 год. по адм. дело № 2421/2020 год. по описа на Административен съд гр. Бургас, настоящия съдебен състав е отменил изричен отказ № 17-274-22.10.2020г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър Бургас за изменение на кадастралния регистър към кадастралната карта на недвижимите имоти на гр. Приморско по отношение на поземлен имот с идентификатор 58356.503.318 и е изпратил преписката на началника на СГКК Бургас за ново произнасяне по заявление с вх.№ 01-134938/16.03.2020 г. на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, ЕИК *********, в съответствие с мотивите на решението. При постановяване на този съдебен акт, съда се е произнесъл и по направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски, в т.ч. и за юрисконсултско възнаграждение. При определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение, съда изцяло се е съобразил с действащата правна норма на чл. 78, ал. 8 от ГПК, субсидиарно приложима по реда на чл. 144 от АПК, в която е указано, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Размерът на възнаграждението по чл. 37 от ЗПП е регламентиран в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), където е указано, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв.
В мотивите на постановения съдебен акт, в частта за определяне на размера на разноските, съда е взел отношение и по искането на юрисконсулт Т., съгласно което юрисконсултското възнаграждение следва да се определи по реда на Наредба № 1/ 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не по реда на ЗПП. Взето е отношение и по твърдението, че чл. 78, ал. 8 от ГПК противоречи на Конституцията, поради което не следва да се прилага.
Независимо от така посочените обстоятелства, в настоящото искане за изменение на съдебния акт отново е развита тезата за противоконституционността на чл. 78, ал. 8 от ГПК, което според юрисконсулт Т. обосновава искането му за определяне на юрисконсултско възнаграждение по реда на Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не по чл. 37 от ЗЗП, във вр. с чл. 24 от ПЗПП.
Във връзка с така формулираното искане, съда отново намира за нужно да посочи, че противоконституционността на законов текст, какъвто е чл. 78, ал. 8 от ГПК е правомощие единствено и само на Конституционния съд и произтича от разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за Конституционния съд, съгласно която, Конституционният съд се произнася по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актове на президента. Нещо повече, в нормата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове е указано, че ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Анализът на тази норма обосновава извод, съгласно който правораздавателните органи, какъвто е и съда имат право на преценка за съответствието на подзаконовите нормативни актове - постановление, правилник, наредба или инструкция с нормативните актове от по-висока степен но не и по отношение на законовите разпоредби, където правомощието е предоставено единствено и само на Конституционния съд.
Искането е обосновано и с нормата на чл. 5, ал. 2 от Конституцията на Република България, съгласно която, разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие. Така направеното позоваване е некоректно, доколкото в Конституцията на Република България липсва текст, указващ как следва да се определя юрисконсултското възнаграждение, който текст да се прилага пряко и независимо от нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В искането е развита и тезата, че разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК се явява дискриминационна по отношение на юрисконсултите, доколкото същата указва ред за определяне на юрисконсултското възнаграждение, различен от адвокатското възнаграждение. По повод така заявеното, настоящия съдебен състав намира за нужно да припомни, че „юрисконсулт“ съставлява длъжност, която се заема по трудово или по служебно правоотношение, възникнало на основание трудов договор или заповед на орган по назначаване, в които е уговорено и дължимото трудово възнаграждение или възнаграждение за изпълняване на държавната служба. Изпълнението на длъжността „юрисконсулт“ е регламентирано и в съответните длъжностни характеристики, в които са въведени множество задължения – правни съвети и консултации, подготовка на проекто-актове – договори, споразумения и др., част от които множество задължения е и процесуалното представителство пред съдебните органи, в т.ч. и по административни дела. В този смисъл следва да се има предвид, че юрисконсулта получава възнаграждение, което се формира не само и не единствено от процесуалното му представителство. Юрисконсулта получава възнаграждение, каквото е уговорено с работодателя и в случаите, в които не е осъществявал процесуално представителство пред съдебни органи. В тази връзка, твърдението, че чл. 78, ал. 8 от ГПК е дискриминационна по отношение определяне юрисконсултското възнаграждение, съпоставено с адвокатското възнаграждение е неправилно и некоректно.
Предвид горното, искането за изменение на съдебния акт, в частта за разноските се явява неоснователно и като такова следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното и на основание чл. 248 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, Бургаският административен съд, втори състав,
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „ПРОФИЛАКТИКА, РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Средец“, ул. „Ангел Кънчев“ № 2, представлявано от
Христо Георгиев Рангелов – прокурист, чрез пълномощник – юрисконсулт М.Т. за
допълване на първоинстанционното Решение № 411/17.03.2021 год., постановено по
адм. дело № 2421/2020 год. по описа на Административен съд гр. Бургас, в частта
относно претендирани разноски по делото.
Определението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от
съобщението за неговото изготвяне пред Върховния Административен Съд.
СЪДИЯ: