Решение по дело №1492/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 124
Дата: 27 февруари 2021 г. (в сила от 2 март 2021 г.)
Съдия: Боян Димитров Кюртов
Дело: 20215330201492
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Пловдив , 27.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330201492 по описа за 2021 година
РЕШИ:
НАЛАГА на Х. А. Б., роден **, живущ в ***, б., б.г., женен, неосъждан,
с основно образование, ЕГН ********** на основание чл. 1, ал. 1, т.2 от
УБДХ, административно наказание ГЛОБА в размер на 100, 00 /сто/ лева за
това, че на 26.02.2021г. в град Пловдив, около 14:30 часа на ул. „Капина“
№14, на обществено място е извършил непристойна проява на дребно
хулиганство, която се е изразила в грубо отношение към органите на реда, а
именно полицаи Л.Д. и А.С., като е отправил към тях думите: „какъв си ти бе,
да ми вземаш документите, по-късно, ще ми донесеш акта вкъщи“, с което е
нарушил обществения ред и спокойствие.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 24 часов срок от обявяването му
пред ПОС.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
1

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.4 и следващите от УБДХ.
Съдът като се запозна с доказателствата по делото и прецени
документите, които са изготвени намира за установено следното:
Делото е образувано по внесен акт за констатиране на дребно
хулиганство против Х. А. Б., за това че на 26.02.2021г. в град Пловдив, около
14:30 часа на ул. „Капина“ №14, на обществено място е извършил
непристойна проява на дребно хулиганство, която се е изразила в грубо
отношение към органите на реда, а именно полицаи Л.Д. и А.С.а, като е
отправил към тях думите: „какъв си ти бе, да ми вземаш документите, по-
късно, ще ми донесеш акта в къщи“, с което е нарушил обществения ред и
спокойствие.
Прокуратурата не изпраща представител и не взема становище по
делото.
Нарушителят Б. дава обяснения като намира, че е постъпил
лекомислено. Настоява за минимална глоба.
Съдът след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност приема за установено следното:
На 26.02.2021г. нар.Б. посетил гр.Пловдив като от пазар в кв.Източен
закупил чифт маратонки за сина си. Едва като се прибрал в с.Караджово,
където живеел отворил кутията и установил, че маратонките са с различен
цвят. Това го ядосало и той потеглил обратно към гр.Пловдив, с цел да смени
чифта. Пътьом бързайки да не изпусне продавача минал на забранен сигнал на
светофар с автомобила си на кръстовището на бул.Цариградско шосе и ул
Удро Уилсън в гр.Пловдив. Горното било забелязано от полицейски
автопатрул в чийто състав влизал пол. Л.Д.. Последния спрял нар.Б. и му
наредил да го следва с автомобила си до VІ РУ. Там го приканил да влезе в
помещенията, за да му състави акт по ЗДвП. Първоначално нар.Б. предал
документите си, но изведнъж се афектирал от ситуацията и заявил, че ще си
ходи. Насочил се към автомобила си, но бил приканен от пол.Д. да спре.
Въпреки това първия заявил, че ще прави каквото си иска, а документите да
му донесат у тях. След това се качил в автомобила си. В този момент, тъй
като ставащото било възприето и от пол.А.С.а, която щяла да бъде свидетел
по съставяне на АУАН отворила вратата и приканила нарушителя да излезе
от нея. Последния категорично отказал. При това силно лъхнал на алкохол.
Ето защо полицейските служители използвали сила, за да го изведат от МПС
–то и му поставили белезници. Привели същия в арестното помещение като
била изготвена заповед за задържане. Междувременно нар.Б. се успокоил, бил
му проведен тест с техническо спредство за употреба на алкохол, което
отчело концентрация 0.69 промила.
1
Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на
полицейските служители, изготвените писмени документи по делото, а и от
обясненията на самия нарушител. По същество фактите са такива, каквито са
описани в АУАН като по тях не се спори, с един лек нюанс от страна на
нарушителя Б., че не бил толкова агресивен, а оставил по усмотрение на
служителите да правят каквото искат. Това обаче се опровергава от
обясненията на полицейските служители, които твърдят, че горните реплики
били изречени с нагъл и арогантен тон, на практика всъщност те са се
почувствали оскърбени от това пренебрежително отношение от страна на
нарушителя. Това се извлича с оглед на униформата която носят, от
авторитета им пред обществото, това се случва на практика пред тяхното
работно място, пред учреждението в което работят. За съда обаче не са
настъпили тежки общественоопасни последици, с оглед на това да се е
събрала тълпа и да се е провокирало високо обществено напрежение, поради
което съда, намира, че това не касае хулиганство по смисъла на чл.325, ал.1 от
УБДХ. По отношение отказа да предостави съдействие на проверката от
страна на нарушителя и че се е затворил в автомобила си и е отказал да излезе
навън и не изпълнява полицейско разпореждане, за съда само по себе си това
също не съставлява дребно хулиганство, още повече, че има редица други
текстове от закона, които предвиждат редица възможности за полицейските
служители за налагане на други административни санкции по Закона на МВР.
Същите трябва да имат добра психологическа и физическа подготовка в
такива ситуации да прилагат сила или други умения за справяне със
ситуацията, а видно от документите по делото те са приложили такива.
Следва да се има предвид, че съгласно практиката на ВКС сама по себе си
съпротивата при арест дори не осъществява състава на хулиганство, тъй като
всяко лице може и да не оказва съдействие, но единствено ако предприеме
някакви активни действия срещу органите на реда като блъскане, бутане и
т.н., тогава вече може да се разглежда, но само по себе си действието на
нарушителя в настоящия случай не осъществява състав на престъпление
хулиганство, защото органите на реда са им такива задълженията и имат
съответните правомощия, а именно да прилагат сила и помощни средства в
подобни случаи. Като санкция ще бъде именно да се ползват тези средства,
поради което е бил задържан дееца. В случая самия факт, че лицето не желае
да подписва АУАН са всъщност негови права, той не е длъжен да подписва и
да го получава. Единствения проблем в случая е неговото надменно
поведение пред органите на реда със закачката, че той ще им покаже кой е,
той е над порядъците и те ще трябва да ходят да го търсят в къщи да му си
връчват документите и каквито други документи те преценят да изготвят и да
му ги връчат. Горното съдът действително намира, че може да покрие състава
на чл.1, ал.2 от УБДХ, а именно оскърбително поведение пред органите на
МВР при изпълнение на техните служебни задължения. Това се случва пред
тяхното работно място, а именно пред сградата на 06 РУ при ОДМВР –
гр.Пловдив. Има една демонстрация от страна на нарушителя, че той решава
2
какво и как да се случва. Това се дължи на неговото афектиране в широк
смисъл на думата от по-ранна ситуация във връзка със закупуване на
маратонки, които били различни, оттам преминал на неразрешен сигнал на
светофар и всичко това довело до едно неадекватно негово поведение,
подкрепено и по самите му признания днес пред съда, което не е било на
нивото на ситуацията. Вероятно това се дължи на факта, че предния ден е
употребил алкохол и при тестването му с техническо средство, на практика
той е бил в пияно състояние, тъй като е отчетен алкохол над 0,5 на хиляда, т.е.
употребата на алкохол донякъде е снижила задръжките на неговото
поведение. За съда следва на нарушителя Б. да се наложи административно
наказание за грубото му отношение към органите на реда, което следва да
бъде глоба. Изхождайки от иначе добрите характеристични данни, а и липса
на такива същият да е лице с висока обществена опасност, изхождайки от
изразеното съжаление за ситуацията и от критичното му отношение изложено
днес, а и предвид обстоятелството, че същият е безработен съдът му налага
глоба в размер на 100 лева, поради което счита, че същата е достатъчна и е
съобразено с имотното му състояние, но така или иначе съгласно закона по-
ниска от минималния размер, не може да се наложи.
По изложените мотиви Съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3