№ 152
гр. София , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20201000503143 по описа за 2020 година
при участието на секретар Ирена Милкова, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по въззивна жалба от Прокуратурата на Република
България и въззивна жалба от А. В. А. срещу решение 2278 на СГС от 15.04.2020 г. по гр.д.
4949/2019 г., I ГО, 4 състав, поправено с решение 4508 от 23.07.2020 г., с което е уважен иск
на А. В. А. по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от 5000 лв. ведно със законната лихва, считано от 20.10.2016 г. до
окончателното плащане, като е отхвърлена разликата до претендирания размер за
неимуществени вреди от 30 000 лв. Жалбите са подадени в срок и са допустими. В жалбата
на Прокуратурата се съдържа искане за отмяна на решението в осъдителната му част,
евентуално за намаляване на размера на присъденото обезщетение. Няма постъпили
отговори на въззивните жалби. И в двете жалби се съдържат оплаквания за нарушение на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон и критерия
справедливост при определяне на обезщетението. Страните не са направили
доказателствени искания и от въззивната инстанция не са събирани нови доказателства. В
съдебно заседание представителите на ищеца и на Софийска апелативна прокуратура
поддържат жалбите си и оспорват жалбата на насрещната страна.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
От приетите от първата инстанция писмени доказателства, включително
приложеното наказателно дело, се установява следното. Досъдебното производство е
започнало на 24.01.2011 г. с първо извършено действие по разследването. С постановление
на СРП по пр.пр. № 2391/2011г. от 16.05.2011 г. ищецът е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Материалите по досъдебното производство са
1
изпратени в СГП с мнение, че извършеното престъпление съставлява такова по чл. 115, вр.
чл. 18, ал. 2, вр. ал. 1 НК – опит за убийство. С постановление СГП отказала да приеме по
подсъдност досъдебното производство по предложената от СРП квалификация. С
постановление прокурор при СРП иззел досъдебното производство и прокурорската
преписка и я изпратил за допълнително разследване на СДВР. С постановление от
02.07.2012 г. ищецът е привлечен като обвиняем по ДП № ЗМ 249/2011 г. на СДВР, пр.пр.
2391/2011г., за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. След образуване на НОХД №
14396/2012 г. на СРС съдебното производство е прекратено и делото върнато на СРП за
отстраняване на процесуални нарушения. След изготвяне на нов обвинителен акт е
образувано НОХД № 23350/2012 г. на СРС, НО, 93-ти с-в, по което с присъда от 21.01.2015
г. ищецът е признат за невиновен по повдигнатите му обвинения за престъпления по чл. 129,
ал. 2, вр. ал. 1 НК. По протест на СРП е образувано ВНОХД № 4009/2016 г. на СГС, което е
прекратено с определение от 20.10.2016 г., поради недопустимост на протеста, като
просрочен. След прекратяването оправдателната присъда е влязла в сила на 20.10.2016 г.
Видно от справката за съдимост на л. 42 от делото пред СГС, А. В. А. е осъждан с
присъда по НОХД 374/1997 г. на СГС, НК, влязла в сила на 02.02.1999 г. на две години
лишаване от свобода, като наказанието е изтърпяно на 05.10.1998 г., както и с присъда по
НОХД 393/1989 г. на шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено и за
което е реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК към 28.12.1990 г. Видно от справка
от Единна информационна система за противодействие на престъпността на Прокуратура на
република България и Национална следствена служба, на 12.11.2012 г. срещу ищеца е
образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 255, ал. 3 НК за избягване
плащане на данъчни задължения в особено големи размери, което е прекратено с
постановление на Софийска градска прокуратура на 15.01.2014 г. на основание чл. 24, ал. 1,
т. 1 НПК, тъй като деянието не съставлява престъпление.
При тези факти първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице
фактическият състав на отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т. 3, предложение първо
от ЗОДОВ. Оплакванията срещу неправилно приложение на материалния закон се свеждат
до установяване на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Съгласно установената практика на ВКС е нормално е да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване (Решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV
г. о., ГК, Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК). Не е в
тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са
увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е
длъжен да определи неговия размер по своя преценка. (Решение № 253 от 2.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., ГК).
От значение за определяне на размера на обезщетението е естеството на
повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице. На ищеца е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като материалите по досъдебното
производство са изпратени в СГП на 16.05.2011 г. с мнение, че извършеното престъпление
съставлява такова по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 2, вр. ал. 1 НК – опит за убийство, но с
постановление от 29.06.2011 г. СГП е отказала да приеме по подсъдност производството по
тази квалификация. Както причиняването на средна телесна повреда, така и опитът за
убийство са тежки престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Това предполага
съществен душевен дискомфорт поради угрозата от наказание лишаване от свобода до шест
години, а при опит за убийство – от десет до двадесет години. Следва да се отчете, че за по-
тежко наказуемото деяние делото е било висящо само от 16.05.2011 г. до 29.06.2011 г., т.е.
месец и половина.
2
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия
критерий за справедливост се определя също така от вида и характера на упражнената
процесуална принуда - колко и какви процесуални действия са извършени с участието на
пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време, проведено ли е
ефективно разследване в разумен срок и др. В случая наказателното производство е
започнало с първото извършено действие по разследването на 24.01.2011 г. и е приключило
на 20.10.2016 г., когато е влязла в сила оправдателната присъда. Тази продължителност от
пет години и осем месеца надвишава критериите на чл.6 от ЕКЗПЧОС (в сила за България от
07.09.1992 г.), тълкуван в светлината на практиката на Европейския Съд по правата на
човека (ЕСПЧ), като се има предвид характера на обвинението, наличието на само един
обвиняем и съдебна фаза на една инстанция. На следващо място, размерът на обезщетението
се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания,
страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако
увреждането е трайно - медицинската прогноза за развитието на заболяването. По делото
няма представени доказателства за наличие на физическо или психическо заболяване във
връзка с воденото наказателно производство.
Съгласно твърденията в исковата молба ищецът изпаднал в пълна социална изолация,
в съзнанието му се натрупали отрицателни емоции и чувство за малоценност, а обвинението
сериозно се е отразило на възможностите за професионална реализация и развитие в
служебен план. При разпита си свидетелят И. Н. Б., във фактическо съжителство с ищеца,
разказва, че познава ищеца от 25 години и живее с него на семейни начала - двамата имат
две деца. На 24.01.2011 г. той й се обадил много притеснен, уплашен и говорейки
несвързано й казал, че станал инцидент, ще бъде задържан и има полиция. Отишла на място
с колежка. Там го намерили задържан с белезници и три патрулки. Така започнало делото.
Преди делото мъжът й бил весел, жизнерадостен човек, предприел сериозна стъпка – да се
занимава със заложни къщи. Отворил три заложни къщи. Преди това имал едно предходно
обвинение, продължило 14 години, в което бил задържан и срещу него упражнявано
физическо насилие, затова сегашното наказателно производство силно го притеснявало да
не се стигне отново до там. Станал затворен, изолирал се вкъщи, изпитвал чувство за
малоценност. Притеснявал се, че ще се стигне до присъда и няма да може да упражнява
бизнеса си. Стигнало се до там, че се наложило да затвори два от обектите си и да уволни
персонала, защото не можел да се справя заради състоянието, в което изпаднал поради
наказателното преследване. С наказателното производство започнали постоянни проверки
на икономическа полиция в обектите му, което отблъсквало клиентите.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, но същите не установяват размер на
вредите над обичайните презумптивни вреди. Не се доказва патологично влошено
психическо състояние, както и липса на развитие в служебен план във връзка с воденото
наказателно дело. Не се установява затварянето на част от заложните къщи, собственост на
ищеца, да е във връзка именно с това наказателно дело. Няма данни каква е била
клиентелата преди образуване на наказателното дело и дали е намаляла по време на
неговото водене. Срещу ищеца е имало висящо и друго наказателно производство, което
също е допринесло за твърдените вреди. Следва да се отчете, че мярката за неотклонение е
най-леката възможна и не е в състояние да препятства свободното придвижване или да
промени начина на живот. При определяне на справедливия размер на обезщетението
настоящият състав отчита сравнително дългата продължителност на наказателното дело,
потенциалното наказание до шест години лишаване от свобода като фактори, налагащи по-
голям размер на обезщетението. Неоснователни са възраженията на Прокуратурата, че не
следва да носи отговорност за продължилата по-дълго съдебна фаза на процеса.
Прокуратурата отговаря от името на държавата за неоснователно водения наказателен
процес, а не само за досъдебната му фаза.
От значение за определяне на по-нисък размер на обезщетението са следните
фактори: делото не е било медийно разгласявано, ищецът е имал предишни осъждания и
3
макар и да е реабилитиран за едно от тях, вредите са с по-ниска интензивност. Вредите,
които следва да бъдат обезщетени, са житейски логичният страх от осъждане и
психическата лабилност и несигурност.
В същото време, като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена
вреда служи икономическият растеж и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на деликта. В случая датата, към която
следва да се отчетат тези показатели съгласно приетото с ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по
т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК (т.4), е 20.10.2016 г. – влизане в сила на оправдателната присъда.
Отчитането на социално-икономическото развитие при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди е възприето в трайната практика на ВКС, отразена в
решения № 1207 от 4.11.2008 г. по гр. д. № 5502/2007г. на IV ГО, № 95 от 24.10.2012 г. по т.
д. № 916/2011 г на I ТО, № 141 от 19.08.2013 г по т. д. № 453/2012 г. на II ТО, № 60 от
29.04.2014 г. по т. д. № 3049/2013 г. на II ТО, № 23 от 25.03.2014 г. по т. д. № 1154/2013 г.,
№ 157 от 28.11.2014 г по т. д. № 3040/2013 г на II ТО и много други. Справедливото
обезщетение според настоящия състав е 5 000 (пет хиляди) лева.
Следва да се посочи още, че осъждането само по себе си също има ефекта на
овъзмездяване. В тази връзка, е добре да се отбележи, че съгласно практиката на ЕСПЧ
Европейската конвенция не предоставя на лице, на което е повдигнато наказателно
обвинение и впоследствие оправдано, право на обезщетение (така § 82 от решение Allen с/у
Обединеното Кралство от 12.07.2013 г., жалба 25424/09 и цитираните там решения). В тази
насока правото на обезщетение съгласно националния закон – ЗОДОВ следва да бъде
съобразено с българската правораздавателна традиция.
Ето защо, неоснователни са оплакванията за занижен и за завишен размер на
обезщетението. С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид непроменения изход на спора разноските, определени от СГС, остават така, както
са присъдени, а поради оставяне и на двете въззивни жалби без уважение въззивната
инстанция не присъжда такива. С тези мотиви,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 2278 на СГС от 15.04.2020 г. по гр.д. 4949/2019 г., I ГО, 4
състав, поправено с решение 4508 от 23.07.2020 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4