НОХД № 2100/2019 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението срещу подс. А.Л.К., ЕГН: ********** е за престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК затова, че на 22.08.2019г. в гр.Пазарджик, на ***, без надлежно разрешително по чл.7 ал.1 от ЗКНВП е държал у себе си високорисково наркотично вещество - амфетамин с нето тегло 0,57 грама със съдържание на активен компонент амфетамин 14,0 тегловни процента, на стойност 17,10лв съгласно Приложение №2 към Постановление №23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

Производството по делото пред първоинстанционния съд се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК – без разпит на свидетели и вещо лице.

Представителят на прокуратурата поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда, без да се ангажира с налагане на конкретни наказания, както и режима на тяхното изтърпяване.

         Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитник, като се признава за виновен по обвинението и дават обяснения. Защитникът на подсъдимия пледира за преквалифициране на деянието по чл.354а ал.5 от НК и налагане на наказание глоба. Подсъдимият лично поддържа становището на защитника си.

         Съдът обсъди събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства,  поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, като прие за установено от фактическа страна следното: 

Към инкриминираната дата подс. А.К. бил наркозависим, криминално проявен, осъждан и поради това - известен на органите на МВР. Живеел и работел в гр.Пазарджик, като не притежавал разрешително за придобиване и държане на наркотични вещества.

Същият бил осъждан общо 17 пъти в периода 2003г. – 2018г. основно за престъпления против собствеността – кражби и за държане на наркотични вещества. Последно бил осъждан с присъда, влязла в сила на 11.10.2018 година, по НОХД № 1153/2018г. по описа на ПзРС, за престъпление по чл.196 ал.1, т.2 от НК, като му било наложно наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим на изтърпяване. Преди това бил осъждан с присъда, влязла в сила на 21.05.2018 година, по НОХД № 819/2018г. по описа на ПзРС, за престъпление по чл.196 ал.1, т.2 от НК, като му било наложно наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим на изтърпяване.

С определение по ЧНД № 1708/2018г. на ПзРС, влязло в сила на 24.11.2018г., на основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК му било определено едно общо най-тежко наказание измежду горепосочените, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим на изтърпяване. Това наказание той изтърпял в Затвора гр.Пазарджик на 02.08.2019г., когато бил освободен по изтърпяване.

На 22.08.2019г., т.е. двадесет дни след излизането си от затвора, подс.К. ***.

На същата дата, в сектор „Криминална полиция“ при РУ МВР гр.Пазарджик, била получена оперативна информация, че подс. К. държи и съхранява наркотични вещества. Св. Т.И. и неговите колеги Г.С.и Г.Т., предприели обход в гр.Пазарджик с цел проверка на тази информация. Около 11.00 на посочената дата, на ул. „Пловдивска“, св. И. и колегите му забелязали подсъдимия, който влизал през предна дясна врата в таксиметров автомобил „Шкода“ с ДК№***. Автомобилът бил паркиран на паркинг до аптека „Медна“, находяща се на ***. Таксиметровият автомобил бил собственост на св. Н.Д.. Св. И. се насочил към таксиметровия автомобил и видял, че подс. К. изхвърлил нещо на пода на автомобила. При извършената полицейска проверка било установено, че на стелката на пода на автомобила, пред подс.К. има един брой черно полиетиленово топче с кръгла форма. При разговор с полицейските служители К. заявил, че в полиетиленовото топче се съдържа амфетамин. Извършен бил оглед местопроизшествието, при който се установило, че полиетиленовото топче съдържа бяло прахообразно вещество с бруто тегло 0.70 грама. При направения полеви наркотест веществото реагирало на амфетамин.

По този повод било отпочнато наястоящото наказателно производство.

Видно от заключението на изготвената в ДП съдебнохимическа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно,  веществото от топчето е било с нето тегло 0.57 грама и съдържа 14 тегловни процента активен компонент - амфетамин.

Амфетаминът е високорисково наркотично вещество, включено в Приложение №1 към чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. То е с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба и е забранено. Обвиняемият А.К. не притежава надлежно разрешително за държане на високорискови наркотични вещества.

Стойността на държаното инкриминирано наркотично вещество била определена според разписаното в Приложение №2 към Постановление №23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като възлиза на сумата от 17.10 лева.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от самопризнанията на подсъдимия и показанията на свидетелите И. и Д.- дадени в досъдебната фаза на процеса, които бяха приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК, на основание чл.373 ал.1 от НПК, а също от  заключението на горекоментираната химическа експертиза, както и от писмените и веществените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал.

Съдът кредитира изцяло събраните по делото доказателства и доказателствени средства, т.к. същите са непротиворечиви, взаимно допълващи се, хронологично точни и по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

Поради непротиворечивостта на доказателствата не се налага техният подробен анализ и обсъждане.

При така установената  фактическата обстановка, с поведението си подс. К., от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК, като на 22.08.2019г. в гр.Пазарджик, на ***, без надлежно разрешително по чл.7 ал.1 от ЗКНВП е държал у себе си високорисково наркотично вещество - амфетамин с нето тегло 0,57 грама със съдържание на активен компонент амфетамин 14,0 тегловни процента, на стойност 17,10лв.

Деянието е извършено виновно съгласно разпоредбата на чл.11, ал.2 от НК, под формата на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал правната запретеност на деянието по чл.354а ал.3, т.1 от НК, доколкото е бил наясно, че държи забранени от закона вещества - наркотици и няма издадено разрешение за това по реда на чл.7 ал.1 от ЗКНВП, т.е. предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от деянието и пряко е целял настъпването им. 

Казано с други думи, умисълът на подсъдимия е обхващал  обстоятелствата, че упражнява фактическа власт върху наркотично вещество от вид и със съдържание, подробно посочени по-горе и по описания вече начин, което е станало без да има надлежно разрешение за това.

Според настоящия съдебен състав не са нали основания за преквалифициране на престъплението извършено от подсъдимия от такова по чл.354а ал.3, т.1 от НК, в такова по чл.354а ал.6 от НК – държане на наркотици в маловажен случай и искането на защитата в този смисъл не може да бъде уважено. Това е така, независимо че количеството и стойността на държаното наркотично вещество не са високи. За да е налице привилегирования състава на държане на наркотици в маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК обаче не е достатъчно количеството и стойността на съответния наркотик да са ниски. Необходимо е още наличието и на други смекчаващи обстоятелства, които да очертават престъплението, като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния   вид. В настоящият казус обаче такива смекчаващи обстоятелства не са налице. Вече бе посочено, че подсъдимият е с изключително обременено съдебно минало, като е започнал престъпната си „кариера“ още като непълнолетен през далечната 2003 година. Многократно е изтърпявал ефективни наказания лишаване от свобода. Настоящото деяние е извършил само двадесет дни след поредното си пребиваване и излизане от затвора. Отделно от това по местоживеене е изключително негативно охарактеризиран. Не проявява никакво критично отношение и разкаяние за стореното. Не полага никакви усилия да преодолее наркотичната си зависимост. В този ред на мисли не бива да се подминава заявеното от самия него пред настоящия съдебен състав в смисъл, че не признава метадоновата програма за удачна при лечение от наркозависимост, нещо което е всепризнато в световен план. Твърди, че метадоновата зависимост е по- опасна от хероиновата такава, нещо което е невярно, т.к. в противен случай метадонът не би се използвал законно за лечение. Заявява и това, че за него амфетаминът бил стимулант, който го държал жизнен и поради това го взима 1-2 пъти седмично. Казано с други думи, подс.К. демонстрира, че няма никакво намерение да се откаже за в бъдеще от това да държи и употребява наркотици и най-вече амфетамин. Всичко това са отегчаващи обстоятелства, които завишават обществената опасност на извършителя и на деянието по настоящия казус.

При определяне и индивидуализация на наказанието, което следва да се наложат на подсъдимия, съдът съобрази разпоредбата на чл.36 от НК – относно целите и тези на чл.54 и следващите от НК - относно тяхната индивидуализация.

Обществената опасност на деянието по чл.354а ал.3, т.1 от НК е относително ниска с оглед това, че наркотичното вещество държаното от подсъдимите е с малко количество, като за еднократна доза и на ниска стойност.

Подсъдимият обаче е с висока степен на обществена опасност предвид миналите осъждания, криминалната му проявеност, престъпната упоритост, която демонстрира с факта на 17-те си осъждания и общо 40 образувани по повод на него него заявителски материала, а също и за това, че по местоживеене е негативно охарактеризиран.

Като причини за извършване на деянието съдът отчете ниското правосъзнание на подсъдимия, незачитането на установения в страната правов ред, свързан с контрола и боравенето с наркотични вещества.       

Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направеното самопризнание, оказаното съдействие на разследващите и полицейски органи, наличната наркозависимост, която според установените медицински стандарти се определя като заболяване, тежкото им материално положение и имотно състояние, както и ниската стойност и количество на държаното наркотично вещество. Отегчаващи отговорността обстоятелства – обремененото съдебно минало, негативните характеристични данни и фактът, че настоящото престъпно деяние е извършено от подсъдимия само двадесет дни след излизането му от затвора, което за пореден път сочи, че спрямо него не е постигнат целения принудително-възпиращ и поправително-превъзпитателен ефект.

Предвид изложеното и съобразявайки наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната  тежест на всяко едно от тях, съдът намери, че по отношение на подсъдимия са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, подробно описани по-горе, както и едно изключително такова – ниската стойност и количество на държаното наркотично вещество, при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко.

С оглед на това съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1, т.1 и ал.3 от НК, като определи наказанието лишаване от свобода под най-ниския предел, предвиден в закона и не наложи кумулативно предвиденото наказание глоба. На тази база съдът осъди подс.К. на осем месеца лишаване от свобода, което намери за съответно на тежестта на извършеното и с което ще се постигнат целите на наказанието.

Предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия и обстоятелството, че той е осъждан за престъпления от ОХ на лишаване от свобода, то спрямо него е неприложим институтът на условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК. Предвид на това и на основание чл.57, ал.1, т.2 б. “б“ от ЗИНЗС съдът определи строг първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Това е така, защото по настоящото дело подсъдимият бе осъден за умишлено престъпление, което е било извършено преди да са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл.66 от НК.

При този изход от делото и на основание чл.354а ал.6 съдът постанови веществените доказателства: 0,48 грама амфетамин, остатък след химическа експертиза, находящ се на съхранение при ЦМУ – София и 1 бр. полиетиленово пликче тип „спейбек“, находящо се по делото, да се отнемат в полза на държавата и да се унищожат.

На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. К. да заплати сторените по делото разноски в размер на 95 лв. за СХЕ от ДП, платими по сметка на ОД на МВР – Пазарджик.

         По тези съображения съдът  постанови присъдата си.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: