№ 168
гр. Стара Загора, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20225530102477 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с ЗЗП и ЗПК.
Делото е образувано по искова молба от П. К. П. от гр.... срещу „Неткредит“ ООД
гр.София, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1080,00лв., представляваща сбор от платени без основание недължими вноски за периода от
19.06.2018г. до 19.05.2019г. – неустойка при неосигуряване на гаранция, предвидена в чл.6,
ал.1 от Договор за потребителски кредит №201805181010360070 от 18.05.2018г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се направените по делото разноски.
Искът е предявен от П. К. П. от гр.... срещу „Неткредит“ ООД гр.София. С исковата
молба се твърди, че страните сключили Договор за потребителски кредит
№201805181010360070 от 18.05.2018г. за сумата от 1000,00лв., която ищецът е следвало да
върне на 12 месечни вноски при годишен лихвен процент 41,05% и ГПР 49,72%. В договора
била уговорено задължение на кредитополучателя да предостави обезпечение чрез банкова
гаранция или гаранция от небанкова институция в срок до 19.05.2018г., като при
неизпълнение на задължението ищецът следвало да заплаща неустойка в размер на
1080,00лв., разпределени на месечни вноски за срока на договора. Ищецът счита, че
клаузата в договора за кредит, предвиждаща заплащането на неустойка противоречи на
добрите нрави. Същата противоречи на разпоредби на Закона за потребителския кредит,
регламентиращи дължимостта на такси и комисионни. Кредиторът имал задължение да
оцени кредитоспособността на потребителя, и евентуално да откаже отпускането на кредит.
Задължението на кредитополучателя едва след получаването на кредит да предостави
обезпечение прехвърляло отговорността между страните, като натоварвало икономически
1
по-слабата страна. Уговорката за представяне на обезпечение от кредитополучателя била
нищожна. Задължението за неустойка възниквало въз основа на задължение, което не е
пряко свързано с претърпени от кредитора вреди. Поради тази причина целта на неустойката
излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Съдебната практика била категорична относно характера на този вид неустойки.
Уговорената в договора неустойка не била съобразена и с европейското законодателство. С
неустойката се заобикалял закона, като се предвиждала още една санкция за
кредитополучателя извън законовопредвидената мораторна лихва. Предвид нищожността на
клаузата за неустойка в процесния договор ищецът счита, че без основание е заплатил
сумата от 1080,00лв. на ответника, с която сума ответникът неправомерно се е обогатил.
Това породило за ищеца правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му върне сумата от
1080,00лв., с която се е обогатил неоснователно, представляваща сбор от платени без
основание недължими вноски за периода от 19.06.2018г. до 19.05.2019г. – неустойка при
неосигуряване на гаранция, предвидена в чл.6, ал.1 от Договор за потребителски кредит
№201805181010360070 от 18.05.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е
неоснователен. Не оспорва сключения между страните договор. Оспорва обаче твърдението
на ищеца, че е заплатил неустойка от 1080,00лв. по договора. Твърди, че ищецът погасил
изцяло предсрочно задължението си по договора на 04.06.2018г., поради което никакви
плащания за неустойка не били направени. Преди сключването на договора ищецът бил
запознат с всички условия по заема, с които се е съгласил. Ответникът твърди, че клаузата за
неустойка не страда от твърдяните пороци, не противоречи на добрите нрави и не е
нищожна. Неустойката имала обезпечителна функция, съобразена с размера на кредита.
Позоваването на ищеца на европейски директиви било неприложими в настоящия случай.
Ищецът след запознаването с условията по кредита, включително клаузата за неустойка е
можел да не сключва договора, както и е можел да се откаже от договора в
законовопредвидения срок. Той не е упражнил това свое право.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Съдът с Определение №2450/29.08.2022г. е квалифицирал иска с правно основание
чл.55, ал.1 ЗЗД, разпределил е доказателствената тежест, като е дал указания на ищеца, че не
сочи доказателства в подкрепа на твърденията си, а именно, че е заплатил сумата от
1080,00лв. по процесния договор за кредит, и на ответника, че не сочи доказателства за
датата на изплащане на задълженията по кредита и размера на изплатените суми.
В първото по делото заседание ищецът е подал молба за изменение на иска по реда на
чл.214, ал.1 ГПК, като същият се счита установителен, а именно, че ищецът претендира
признаване за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 1080,00лв.,
представляваща неустойка при неосигуряване на гаранция, предвидена в чл.6, ал.1 от
2
Договор за потребителски кредит №201805181010360070 от 18.05.2018г. Ответникът счита,
че не е налице правен интерес от така предявения установителен иск с оглед погасяване на
задължението по кредита, за което представя доказателства, издадено удостоверение за
липса на задължения от страна на ищеца към ответника и изтекла погасителна давност за
задължението за неустойка. Претендира прекратяване на производството по делото и
присъждане на разноски.
Съдът с Определение №3483/08.11.2022г. е приел, че липсва правен интерес за ищеца
от воденето на установителен иск и е прекратил производството на това основание. С
Определение №166/02.02.2023г. по в.гр.дело №45/2023г. по описа на Окръжен съд гр.Стара
Загора е отменено определението за прекратяване на делото и същото е върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът след изясняване становищата на страните и с оглед събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Страните не спорят, а и от приетите като писмени доказателства по делото копия на
Договор за потребителски кредит №201805181010360070 от 18.05.2018г., Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Общи
условия, приложими към договорите за потребителски кредит на „Неткредит“ ООД, се
установява, че страните са сключили договор за потребителски кредит, по силата на който
ответникът е отпуснал на ищеца кредит в размер на 1000,00лв. със съответна договорна
лихва. В чл.6, ал.1 от договора е предвидено заплащането на неустойка в случай на
неизпълнение на задължението на кредитополучателя за представяне на обезпечение.
Страните не спорят, че такова обезпечение не е било представено от страна на ищеца. От
друга страна обаче задължението по кредита е погасено на 04.06.2018г., т.е. по-малко от
месец след сключване на договора. При погасяване на задължението не е била начислена и
платена неустойката по чл.6, ал.1 от договора. На 11.06.2018г. е било издадено
удостоверение за липса на кредитно задължение от страна на ответника и изпратено по
електронна поща на ищеца.
Страните не оспорват фактите относно сключването на договора и неговите клаузи,
поради което съдът приема, че действително между страните е бил сключен процесният
договор за потребителски кредит и ищeцът е получил сумата по кредита в размер на
1000,00лв.
Съгласно трайно установената практика на СЕС, националният съд следва да следи за
неравноправния характер на потребителските договори служебно, каквато практика
възприема и ВКС и в какъвто смисъл са последните изменения на ГПК – чл.7, ал.3 и чл.411,
ал.2, т.3. При извършената служебна проверка, съдът счита клаузата за неустойка за
нищожна. Неустойката е за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение по договора. Предоставянето на обезпечение е дейност, която предхожда
сключването на договора. Ако заемодателят прецени, че обезпечение е необходимо, то той
следва да изисква такова предварително или да не сключи договора за заем, а не да
начислява допълнителна неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
3
обезпечение. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано
пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си
функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и цели само и единствено постигане
на неоснователно обогатяване, какъвто е настоящия случай и съответно клаузата, с която е
уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал.1 ЗЗД (т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСТК, Р-74-2011,
ІV г.о.; Р-88-2010 г., І т.о.; Р-702-2008 г. ІІ т.о.). Допълнителен аргумент за нищожността на
клаузата, с която е уговорена тази неустойка може да бъде изведен и от Директива
2008/48/ЕО, доколкото в случая не е спорно, че заемодателят е финансова институция. От
член 8, параграф 1 от Директивата в светлината на съображение 28 става ясно, че преди
сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да
включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се
посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не
кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка
на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с
цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране
на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното
задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя,
доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност,
допринася за постигането на целта на Директива 2008/48/ЕО, която се състои, както става
ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на
пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като
необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище
на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ
вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл и решение от 27.03.2014г. по
дело C-565/12 на СЕС по повод преюдициално запитване. Предвид това клауза, която
предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчител или запис на заповед, е
в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска
от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го напри,
дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.
Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска
обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би
съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата
на чл.16 от Закона за потребителския кредит. Съдът има задължение да се придържа към
Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува изцяло
във връзка и с оглед целите на директивата. Оттук следва недължимост на претендираното
4
вземане за неустойка поради нищожност на клаузата, с която е уговорена. Искът е
основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че
ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, както и в хода на
делото ответникът е оспорвал иска с писмения си отговор – факт, констатиран в
Определение №166/02.02.2023г. по в.гр.дело №45/2023г. по описа на Окръжен съд гр.Стара
Загора, поради което в негова тежест следва да възложат разноските. Ищецът е направил
разноски за държавна такса в размер на 52,00лв. Ответникът дължи и разноски за адвокатско
възнаграждение. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие за ищеца,
съгласно който му е предоставена безплатна правна помощ от адв.П. Н.. Съгласно чл.38 ЗА
– адвокатът може да предостави безплатна правна помощ в изрично посочените в
разпоредбата хипотези, под която влиза и настоящия случай, която хипотеза не е
опровергана от ответника. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-
малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. По делото е представен списък на разноските по чл.80 ГПК, съгласно който
адв.Н. претендира адвокатско възнаграждение в размер на 350,00лв. Същото е под
минималния размер, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което съдът следва да присъди на адв.Н. претендираната сума за
адвокатско възнаграждение в размер на 350,00лв.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Лъчезар Станчев“ №3
(Литекс Тауър), ет.10, представлявано от И. Н. Х.-С., че П. К. П., ЕГН **********, с адрес:
..., не му дължи сумата от 1080,00лв., представляваща неустойка при неосигуряване на
гаранция, предвидена в чл.6, ал.1 от Договор за потребителски кредит
№201805181010360070 от 18.05.2018г.
ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Лъчезар Станчев“ №3 (Литекс Тауър), ет.10, представлявано от И. Н. Х.-С. да
заплати на П. К. П., ЕГН **********, с адрес: ..., направените разноски по делото в размер
на 52,00лв. (петдесет и два лева) за държавна такса.
ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Лъчезар Станчев“ №3 (Литекс Тауър), ет.10, представлявано от И. Н. Х.-С., да
заплати на адвокат П. Й. Н., член на ..., с рег.№..., с адрес: ..., сумата от 350,00лв. (триста и
петдесет лева) за адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6