РЕШЕНИЕ
№...
гр.Варна, 30.08.2017г. В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, граяеданско отделение, XVIII състав, в публично съдебно заседание
проведено на двадесет и трети август през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета Д.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6692 описа за 2017г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
предявените от Л.И.И., ЕГН **********,*** срещу АКАДЕМИЯ НА МВР при
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, БУЛСТАТ ***, гр.София.жк
„Младост-IV", бул. „***" № 1,
представлявано от ректора старши комисар доц.д-р Н***, искове с правно
основание чл.
344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за 1. отмяна на уволнението на ищеца, извършено със № 4581з-279/28.02.2017 год. на Ректора на Академията на МВР,
с която на основание чл.49 ал.4 т.4 от ЗМВР, чл. 328 ал.1 т.2 във връзка с
чл.326 от Кодекса на труда, протокол рег.№5782р-537/22.02.2017
год. и заповед №8121К-413/26.01.2017 год. за
утвърждаване на щат на Академия на МВР е прекратен трудов договор
№485/02.04.1996 год. на Л.И.И. на длъжността „библиотекар"
към ЦСПП - гр.Варна при Академия на МВР, считано от
датата на връчването й -27.03.2017г., и 2.
възстановяване на заеманата от преди уволнението длъжност - „библиотекар"
към ЦСПП - гр.Варна при Академия на МВР, 3. осъждане
на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 6270.00/шест хиляди двеста и
седемдесет/ лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от шест
месеца, считано от 27.03.2017г.
В исковата молбата ищецът
твърди, че ищцата е работила като „библиотекар" последователно в
Полицейското училище за сержанти гр.Варна /в периода 11.10.1993 г. до
02.04.1996 г./ и в Центъра за специализация и професионална квалификация/ЦС! 111/- гр.Варна при Академията на МВР
в периода от 02.04.1996 год. до 27.03.2017 год.
След структурни промени през
1996 год., Полицейското училище за сержанти е преминало към Академията МВР и е
преобразувано в ЦСПП.
На 27.03.2017 год. на ищцата е
връчена заповед № 45813-279/28.02.2017 г., на Ректора на Академията на МВР, с
която на основание чл.49 ал.4 т.4 от ЗМВР, чл. 328 ал.1 т.2 във връзка с чл.326
от Кодекса на труда, протокол рег.№5782р-537/22.02.2017
год. и заповед №8121К-413/26.01.2017 год. за
утвърждаване на щат на Академия на МВР е прекратен трудов договор
№485/02.04.1996 год. на Л.И.И. на длъжността
„библиотекар" към ЦСПП - гр.Варна при Академия
на МВР, считано от датата на връчването й -27.03.2017 год.
Счита, че издадената заповед е
незаконосъобразна по следните съображения:
Заповедта е издадена в
нарушение на чл.ЗЗЗ, ал.З от КТ. Преди издаването й няма предварително съгласие
на синдикалния орган за освобождаването на ищцата. Ищцата към датата на
прекратяване на трудовия договор е секретар на Управителния съвет на Националния
синдикат на гражданската администрация/НСГА-МВР/ и
председател на Синдикалната организация при ЦСПП -
Варна.
Работодателят с писмо с рег.№4581р-2396 от 28.02.2017 год. е поискал от ищцата да
представи писмено чрез деловодството на ЦСПП-гр.Варна
при Академия на МВР, информация за ползвана закрила по чл.ЗЗЗ
от КТ. Писмото е връчено на 01.03.2017 год. и още същият ден е депозирано писмо
от ищцата до Ректора на Академията на МВР чрез директора на ЦСПП
- Варна, че попада под закрилата на чл.ЗЗЗ ал.З от
Кодекса на труда.
Към датата на прекратяване на
трудовия договор няма предварително съгласие на синдикалния орган за
освобождаване на ищцата. С писмо, получено на 10.04.2017 год. след прекратяване
на договора с ищцата е поискано съгласие от синдиката „за вече прекратения
договор по чл.328 ал.2 от КТ и съобразно чл.75 ал.2 от КТД", които се
отнасят синдикални дейци заемащи щатна длъжност. С протокол №7 от 12.04.2017
год. УС на НСГА-МВР не е дало съгласие за
прекратяване на трудовото правоотношение.
Освен това сочи, че издадената
заповед е немотивирана. Не е посочено на кое от двете основание в чл.328 ал.1
т.2 е прекратен трудовия договор - закриване на част от предприятието или
съкращаване на щата.
Сочи, че
последното БТВ на ищцата е в размер на 1045лв.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника.
В него се
оспорват исковете като неоснователни.
Не оспорва съществуването и
прекратяването на ТПО с ищцата с процесната
заповед. Твърди следното:
Във връзка с извършваната
структурна реформа в МВР, със Заповед № 8121 к-413/26.01.2017 г. министърът на
вътрешните работи е утвърдил щат на Академията на МВР, съгласно който
длъжностите по чл. 142, ал. 1, т. 3 от Закона за МВР за лица, работещи по
трудово правоотношение, са структурирани в сектори съгласно Закона за
Администрацията по отделните направления на дейност на Академия на МВР.
Длъжността „библиотекар" в ЦСПП-Варна е
съкратена, като е разкрита длъжността „организатор обучение/ Академия на МВР (ЦСПП - Варна)" в сектор „Организация на учебната
дейност" към отдел „Учебна и информационна дейност". Длъжността
„Организатор обучение/ Академия на МВР" е с месторабота ЦСПП-Варна и е единствена за центъра. Съгласно т. 3 от
посочената заповед, същата влиза в сила от 01.02.2017 г. (Приложение №11)
С влизане в сила на утвърдения
щат per. № 8121к-413/26.01.2017 г.
на Л.И. е предложена длъжността „Организатор обучение/ Академия на МВР (ЦСПП - Варна)" с допълнително споразумение per.
№ 4581р-1924/21.02.2017 г. за изменение на трудов
договор № 485/02.04.1996 г. Служителят на 21.02.2017 г. е отказал пред двама свидетели да
заеме предложената длъжност. С протокол per. № 5782р-537/22.02.2017
г. повторно служителят е отказал да заеме предложената друга равностойна и
подходяща длъжност с месторабота ЦСПП-Варна. На 22.02.2017
г. служителят е получил екземпляр от протокола срещу подпис. (Приложение№2). За
длъжността «организатор обучение», възнаграждението е с 200 лв. по-високо от
това за съкратената длъжност «библиотекар».
След отказа на ищцата да заеме
предложената длъжност, с писмо per. № 4581р-2396/28.02.2017
г. Л.И. е поканена да предостави документи дали попада в някоя от категориите
на защитените лица по чл. 333 от Кодекса на труда. Писмото е връчено на
01.03.2017 г.( Приложение №3)
След като на 01.03.2017г. ищцата е депозирала в деловодството на ЦСПП -Варна писмо-декларация, че попада под закрилата на
чл.ЗЗЗ, ал.З от КТ, тъй като е председател на
синдикалната организация на НСГА в ЦСПП- Варна и секретар на УС на НСГА,
с писмо № 4581р-2915/13.03.2017г.
работодателят поискал потвърждение на твърдяното от нея и разрешение за
освобождаването й от длъжността, която е съкратена. (Приложение №4)
Тъй като не било получено
потвърждение на твърденията за наличие на основания за закрила по чл.ЗЗЗ, ал.З от КТ, на 27.03.2017
г. била връчена на г-жа И.
заповедта за прекратяване на правоотношението. Заповедта за прекратяване на
правоотношението е влязла в сила на 27.03.2017 г, когато г-жа И. я е приела в
присъствието на двама свидетели.
Писмото, с което е поискана
информация от НСГА е заведено в регистрите на НСГА на 10.03.2017 г., а Протокол № 7/12.04.2017 г. от
заседанието на УС на НСГА-МВР, с което са уведомени,
че НСГА не дава разрешение за уволнението на ищцата,
е получен в АМВР едва на 24.04.2017 г., т.е.
един месец и четиринадесет дни след искането за информация относно наличие на
основание за закрила и за евентуално разрешение за освобождаване от работа и четири
месеца след
датата, на която новото щатно разписание на АМВР е
влязло в сила.
Твърдят, че видно от приложения от ищцата по делото Протокол
№ 7/14.04.2017 г. от заседание на УС на НСГА, ищцата не
се ползва с предварителна закрила по чл.ЗЗЗ, ал.З от
КТ във вр. §1, т.6 ДР на
КТ, тъй
като не попада в кръга на лицата, които я ползват
съгласно Тълкувателно
решение №9/2013 от 12 декември 2014 г. на ОС на ГК на ВКС,
(Приложение №5) съгласно което такива са „членовете на синдикалното
ръководство на предприятието, но не и ръководствата на вътрешните структури в
рамките на тази синдикална организация". Видно от приложения от ищцата
Протокол №7/14.04.2017г. Л.И.И.
е „председател на синдикалната организация на НСГА-МВР
при ЦСПП-АМВР-Варна". Но ЦСПП
при АМВР - гр. Варна не е самостоятелен работодател
по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, поради което г-жа Л.И.
не попада под закрилата на чл.ЗЗЗ, ал.З от КТ,
съгласно посоченото Тълкувателно решение.
В съдебно заседание от 23.08.2017г. ищецът чрез процесуалния си представител прави
изменение на иска, като оттегля част от исковата си претенция с правно
основание чл.344 ал.1 т.З от КТ във вр. с чл. 225 ал.
1 от КТ, като същият след изменението е предявен за сумата от 5
043.26 лв., представляваща
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради
незаконното уволнение, считано от 27.03.2017г. до
23.08.2017г. Поддържа исковете и моли за уважаването
им.
Ответникът,
редовно уведомен, не изпраща представител.
Въз
основа на събраните доказателства преценени в тяхната съвкупност и в
съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено от фактическа и правна
страна:
По делото не се спори, че
страните са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов
договор, като първоначално ищцата е изпълнявала длъжността „библиотекар" в
Полицейското училище за
сержанти гр.Варна /в периода 11.10.1993 г. до 02.04.1996 г./, а след това и в
Центъра за специализация и професионална квалификация/ЦСПП/-
гр.Варна при Академията на МВР в периода от 02.04.1996 год. до 27.03.2017 год.
След структурни промени през 1996 год., Полицейското училище за сержанти е
преминало към Академията МВР и е преобразувано в ЦСПП.
Не се спори и по отношение на
факта, че на 27.03.2017 год. на ищцата е връчена заповед № 4581з
- 279/28.02.2017 г., на Ректора на Академията на МВР, с която на основание
чл.49 ал.4 т.4 от ЗМВР, чл. 328 ал.1 т.2 във връзка с чл.326 от Кодекса на
труда, протокол рег.№5782р-537/22.02.2017 год. и
заповед №8121К-413/26.01.2017 год. за утвърждаване на
щат на Академия на МВР е прекратен трудов договор № 485/02.04.1996 год. на Л.И.И. на длъжността „библиотекар" към ЦСПП
- гр.Варна при Академия на МВР, считано от датата на връчването й - 27.03.2017
год.
Не се спори още, че с писмо per.
№ 4581р-2396/28.02.2017 г. Л.И. е поканена да
предостави документи дали попада в някоя от категориите на защитените лица по
чл. 333 от Кодекса на труда. Писмото е връчено на 01.03.2017 г., както и че в
отговор на писмото на 01.03.2017г. ищцата е
депозирала в деловодството на ЦСПП - Варна
писмо-декларация, че попада под закрилата на чл.ЗЗЗ,
ал.З от КТ, тъй като е председател на синдикалната организация на НСГА в ЦСПП- Варна и секретар на
УС на НСГА.
С писмо № 4581р-2915/13.03.2017г. работодателят поискал потвърждение на твърдяното от
нея и разрешение за освобождаването й от длъжността, която е съкратена,
изпратено до председателя на управителния съвет на НСГА.
Не се спори, че заповедта за
уволнение е връчена на ищцата преди постъпване на отговор на писмото, а именно
на 27.03.2017 г.
Видно от Протокол №
7/12.04.2017 г. от заседанието на УС на НСГА-МВР, НСГА не дава съгласие за прекратяване на ТПО с ищцата Л.И.И..
Въз
основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно
основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.
За да бъде уважен главният иск
с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, съдът следва да констатира
незаконосъобразност на издадената заповед за уволнение на формално или
материално-правно основание или незаконосъобразност на уволнението. В тежест на
ответника е да установи законосъобразността на уволнението /материално и
процесуално-правно/.
Спорен по делото е на първо
място въпросът дали ищцата се ползва от зашитата на чл.ЗЗЗ, ал.З от КТ в качеството й на секретар на Управителния съвет
на Националния синдикат на гражданската администрация /НСГА-МВР/
и председател на Синдикалната организация при ЦСПП -
Варна, и в случай, че се ползва, дали работодателят е спазил процедурата по чл.
чл.ЗЗЗ, ал.З от КТ за искане на
предварително разрешение от синдикалната организация за уволнението на ищцата.
Ищцата, съгласно представените
по делото писмени доказателства, е председател на синдикалната организация на НСГА в ЦСПП-Варна /съгласно
протокол №7/12.04.2017г./ и член на Управителния
съвет и секретар на НСГА в МВР /съгласно удостоверение
от НСГА-МВР - л. 79 от делото/, като същата е избрана
на отчетно-изборно събрание /конференция/ на НСГА-МВР
на 19-21.09.2016г., с мандат от пет години.
Съгласно чл. 333 ал. 3 от КТ в
случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6
работодателят може да уволни работник или служител, който е член
на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или
национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема
съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с
предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на
централното ръководство на съответната синдикална организация.
Доколкото заповедта за
уволнение е издадена на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ, посочената
разпоредба е приложима.
Съгласно TP 9/2013г. на ВКС, ОСГК, с предварителна закрила при уволнение по чл.ЗЗЗ, ал.З, предложение първо от КТ, във връзка с § 1, т.6 от
ДР на КТ се ползва работник или служител, който е
член на синдикално ръководство (председател и секретар) на синдикалната
организация, учредена и структурирана към предприятието на съответния
работодател, но не и ръководствата на вътрешните структури (секции) в рамките
на тази синдикална организация. Само в случаите, когато вътрешните структури на
синдикалната организация следват организацията и структурата на предприятие,
чиито поделения или обособени образувания самостоятелно наемат работници и служители и са самостоятелни
работодатели по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ,
предварителната закрила при уволнение по чл.ЗЗЗ, ал.З
във връзка с §1, т.6 от ДР на КТ обхваща и
ръководството (председателя и секретаря) на синдикалната секция, учредена към
съответното поделение - самостоятелен работодател.
Доколкото няма спор, че
работодателя на ищцата е Академия на МВР при Министерство на вътрешните работи,
синдикалната организация на НСГА в ЦСПП-Варна, се явява вътрешна структура
на синдикалната организация,
съгласно TP 9/2013г.
и нейният председател не подлежи на закрила.
Но ищцата
освен председател на синдикалната организация на НСГА
в ЦСПП-Варна, се явява и член на Управителния съвет и
секретар на НСГА в МВР.
Съгласно Устава на НСГА - МВР, чл. 1 ал. 1, Националният синдикат на
гражданската администрация в МВР /НСГА-МВР/ е
доброволно сдружение с нестопанска цел на самостоятелни и равноправни
синдикални организации на служителите по трудово и служебно правоотношение от
системата на МВР и в този смисъл се явява национална /отраслова/ синдикална
организация.
Съгласно Устава на НСГА - МВР, чл. 18 ал. 1 Органи на НСГА
- МВР са: Конференция /Отчетно-изборно
събрание/, Общо събрание, Управителен съвет /УС/ и Финансово-контролна комисия/ФКК/.
От разпоредбите на Устава е
видно, че ръководния орган на НСГА - МВР,
осъществяващ оперативно управление на НСГА-МВР, е
Управителния съвет като колективен орган. Следователно всеки един от
членовете му се ползва от защитата на чл. 333 ал. 3 от КТ, доколкото е „член на
синдикално ръководство". С тази защита се ползва и от ищцата Л.И.И., доколкото е член на Управителния съвет и секретар на НСГА в МВР, с мандат от 5 години, считано от 21.09.2016г.
Съгласно чл. 333 ал. 3 от КТ
за уволнението на Л.И.И. е следвало е налице
„предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на
централното ръководство на съответната синдикална организация".
Предварителното съгласие означава, че следва да бъде поискано и получено преди датата на прекратяване
на ТПО разрешение за уволнение. Няма спор, че преди
датата на прекратяването на ТПО с ищцата е поискано, но не е получено разрешение от синдикалния
орган, инкорпорирано в решение на органа. Напротив след датата на прекратяване на ТПО е отказано даването на съгласие за уволнението на ищцата от синдикалната
организация.
Въз основа
на посоченото съдът намира, че работодателят не е изпълнил законосъобразно
процедурата по чл. 333 ла. 3 от КТ и не е получил предварително съгласие за
прекратяването на ТПО на ищцата, като е бил длъжен да
стори това. Въз основа на това уволнението на ищцата се явява незаконосъобразно
и подлежи на отмяна.
Без правно
значение остават възраженията на ответника, че на ищцата е предложена друга
длъжност, която същата е отказала, доколкото това е нейно право, а действията
на работодателя по
прекратяване на ТПО след това следва да бъдат законосъобразни във всички
случаи.
Възражението за забавеното
произнасяне на синдикалната организация също не е основателно, тъй като законът
/чл. 333 ал. 3 от КТ/ е категоричен и предвижда предварително съгласие без
допълнителни уговорки. Неполучаването му е основание за незаконосъобразност на
уволнението. За взимане на решение от колективен орган се изисква технологично
време и това е следвало да бъде съобразено /както и цялата процедура по
уволнение като времеемкост/, при изготвяне на новото
щатно разписание и указаната дата на влизане в сила на заповедта, с която се
утвърждава новото щатно разписание.
Съдът намира още, че в
заповедта за уволнение следва ясно и недвусмислено да бъде посочено с думи
основанието за уволнение, а именно съкращаване на щата. Цифровото означение на
основанието с цитиране на разпоредба от КТ - чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ не е
достатъчно, тъй като в сочената норма се съдържат две основания за уволнение -
закриване на част от предприятието и съкращаване на щата.
Въз основа на гореизложеното
съдът намира, че уволнението е незаконосъобразно, а искът с правно основание
чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ следва да бъде уважен.
Поради уважаване на главния
иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, на искът по чл.344 ал.1 т.2 от КТ също следва да
бъде уважен, като ищцата следва да бъде възстановена на длъжността, заемана
преди уволнението, а именно „библиотекар" към ЦСПП
- гр.Варна при Академия на МВР.
За основателността на иска с
правно основание чл.344 ал.1 т.З от КТ във вр. с чл.
225 ал.1 от КТ, е необходимо да са налице следните предпоставки: незаконно
уволнение, отмяна на същото и период от време /максимум шест месеца/, през
което работникът/служителят е останал без работа поради незаконното уволнение.
Размерът на обезщетението на ищеца е брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече
от 6 месеца.
Ищцата претендира сумата от 5
043 26 лв., представляваща
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради
незаконното уволнение, считано от 27.03.2017г. до
23.08.2017г.
От доказателствата по делото
/приложеното копие от трудова книжка, сверена с оригинала в с.з. от 23.08.2017г., както и копие от регистрационната карта на ищцата в
Бюрото по труда/ се установява, че към датата 23.08.2017г.
не са налице сключени други трудови
договори от ищцата след
прекратяване на ТПО от 27.03.2017г.,
т.е. за периода от 27.03.2017г. до 23.08.2017г. същата е останала без работа поради незаконното
уволнение.
По отношение на размера на брутното трудово
възнаграждение:
В становище от 16.08.2017г. ответникът навежда възражения за размера на БТВ на ищцата, като сочи, че сумата от 120 лв., изплатена
на ищцата за храна, не следва да бъде взета в предвид при определяне на БТВ, тъй като не е част от осигурителния доход.
На първо
място съдът намира, че соченото възражение по отношение на размера на БТВ е преклудирано, на основание
чл. 133 от ГПК, доколкото не е заявено в срока за отговор. Размерът на БВТ е заявен от ищцата още с исковата и уточняващата молба
от 31.05.2017г. и е следвало ответникът да вземе
становище по него, съответно да направи своите възражения в срока за отговор до
29.07.2017г. След тази дата не се преклудират
само възражения, които не са могли да бъдат направени в срока за отговор,
поради особени непредвидени обстоятелства /каквито не се твърдят/ или ако се
взима отношение по наведени нови обстоятелства от ищеца или във връзка с
указанията на съда в доклада по делото /каквото настоящото възражение не е/.
Дори и да
се приеме, че възражението не е преклудирано, същото
е неоснователно.
Съгласно чл. 228 ал. 1 от КТ,
брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел
/вкл. по чл. 225 от КТ-б.а./, е полученото от работника или служителя брутно
трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника
или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е
предвидено.
Съгласно чл. 17 ал. 1 от
НАРЕДБА ЗА СТРУКТУРАТА И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА, в брутното трудово
възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по
чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват:
1. основната работна заплата за
отработеното време;
2. възнаграждението над основната
работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови
възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или
с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат
постоянен характер;
4. допълнителното трудово
възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда;
5. възнаграждението по реда на
чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;
6. възнаграждението, заплатено
при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от
Кодекса на труда;
7. възнаграждението по реда на
чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.
Съгласно чл. 181 от ЗМВР, на
служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност. Размерът на
сумите и доволствията по ал. 1 - 3 се определя
ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.
Въз основа на посочените
разпоредби, съдът намира, че плащането в размер на 120 лв. за храна, е
определено с нормативен акт - ЗМВР, чл. 181 ал. 1/, и има постоянен характер
/размерът се определя ежегодно и се дължи безсрочно/, поради което се включва в
размера на БТВ, съгласно чл. 17 ал. 1 т. 3 от Наредба
за структурата и организацията на работната заплата.
Налице е разлика между
понятията брутно трудово възнаграждение и осигурителен доход. Осигурителният
доход е месечен доход и е основата, върху която се изчисляват и правят
осигурителните вноски. Елементите на възнаграждението, както и доходите, върху
които се правят осигурителни вноски, са определени с Наредба за елементите на
възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски.
Поради изложеното до тук съдът
намира, че искът с правно основание чл.344 ал. 1 т.З от КТ във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ, се явява основателен за целият
предявен размер, изчислен върху сумата от 1045.88лв. БТВ, а именно сумата от 5
043.26 лв., представляваща
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконното
уволнение, считано от 27.03.2017г. до 23.08.2017г.
Предвид изхода на спора, на
основания чл. 78 ал. 3 от ГПК, ответникът дължи заплащане на разноските на
ищеца, които са в размер на 650лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът, на основание чл.
78 ал.6 от ГПК следва да внесе по сметка на ВРС и
д.т. по исковите претенции, за които е осъден, в размер на 361.73лв., формирана по следния начин: 80лв.
- по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, 80лв.
- по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ и 201.73лв.
- по иска с правно основание чл.344 ал. 1 т.З от КТ.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Л.И.И., ЕГН **********,***, извършено
със Заповед № 4581з-279/28.02.2017 год. на Ректора на
Академията на МВР, с която на основание чл.49 ал.4 т.4 от ЗМВР, чл. 328 ал.1
т.2 във връзка с чл.326 от Кодекса на труда, протокол рег.№5782р-537/22.02.2017
год. и заповед №8121К-413/26.01.2017 год. за
утвърждаване на щат на Академия на МВР е прекратен трудов договор
№485/02.04.1996 год. на Л.И.И. на длъжността
„библиотекар" към ЦСПП - гр.Варна при Академия
на МВР, считано от датата на връчването й -27.03.2017г,
на
основание чл. 344 ал.1 т.1от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Л.И.И., ЕГН
**********,***, на заеманата от нея преди уволнението
длъжност - „библиотекар" към ЦСПП - гр.Варна при
Академия на МВР, на основание чл. 344 ал.1 т.2от КТ.
ОСЪЖДА АКАДЕМИЯ НА МВР при
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, БУЛСТАТ ***, гр.София.жк
„Младост-IV", бул. „***" № 1,
представлявано от ректора старши комисар доц.д-р Н***, ДА ЗАПЛАТИ на Л.И.И., ЕГН **********,***, сумата от 5 043.26 лв. /пет
хиляди четиридесет и три лева и 26ст./, представляваща обезщетение за
времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение,
считано от 27.03.2017г. до 23.08.2017г.,
на
основание чл. 344 ал.1 т.З вр. с чл. 225 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА АКАДЕМИЯ НА МВР при
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, БУЛСТАТ ***, гр.София.жк
„Младост-IV", бул. „***" № 1,
представлявано от ректора старши комисар доц.д-р Н***, ДА ЗАПЛАТИ на Л.И.И., ЕГН **********,***, сумата от 650лв.
/шестстотин и петдесет лева/, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА АКАДЕМИЯ НА МВР при
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, БУЛСТАТ ***, гр.София.жк
„Младост-IV", бул. „***" № 1,
представлявано от ректора старши комисар доц.д-р Н***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна
такса
за
производството в размер на сумата от 361.73лв.
/триста шестдесет и един лева и 73 ст./, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщението му пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО
да се
обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да
се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: